Македонски Прегледъ
Година I, книга 1, София, 1924

 

6. Гр. Прилѣпъ за своитѣ училища.

 

Хр. Шалдевъ.

 

 

I.

 

Презъ време на възраждането ни въ реда на градоветѣ, които играли голѣма роль въ него, е и гр. Прилѣпъ. Тукъ възродителната идея се появила много рано, развивала се е съ голѣма горещина и усиленъ темпъ и е дѣло на мѣстнитѣ условия и здравия националенъ инстинктъ на българското мѣстно население, което, съзнавайки и чувствувайки се българско, поело борбата за извоюване на самостоятелна родна църква и училище, като първъ етапъ за премахване на духовното, a после и на политическото му робство. Нѣщо повече. Презъ срѣдата на миналия вѣкъ съ грижитѣ си да уреди и издигне училищата си до възможна най-висока степень, които да просвѣщаватъ не само мѣстното население, но и онова въ юго-западна Македония, Прилѣпъ се издига твърде много и заема, безъ преувеличение, първенствующе мѣсто на български просвѣтителенъ центъръ.

 

Въ Прилѣпъ отъ край време се е учило на български, и функцията на българското училище, въпрѣки лошитѣ политически условия презъ миналитѣ вѣкове, никога не е прекѫсвала. Въ това ни убеждаватъ преданието и надписитѣ по църковнитѣ и мънастирски стени и икони, надписитѣ по надгробнитѣ плочи и кръстове, които сѫ изключително български. Така, по надгробни плочи и кръстове въ прилѣпскитѣ градски гробища, които сѫ нови [1], четемъ: „† 1810 г. Гюрга Иосифък поклоникъ"; † 1814 г. Кочо Найдо”; † 1829 г. Мирче Моѵсей и Єленна Петко " и пр. Преписката, която водили църковнитѣ настоятели съ градскитѣ и селскитѣ първенци отъ околията, ставала на български езикъ съ славянски букви,

 

 

1. До края на 18 в. черкуването и погребението на прилѣпскитѣ граждани ставало въ с. Варошъ.

 

 

47

 

както се вижда отъ следното писмо:

[1]

 

Всички смѣтки, които църковнитѣ епитропи водили, презъ първата половина на миналия вѣкъ, сѫ на български, и само завѣркитѣ на Пелаганийския митрополитъ сѫ на гръцки езикъ. Когато по-късно, преди още общината да се отдѣли отъ гръцката патриаршия, по порѫка и съдѣйствието на гръцкия Пелаганийски митрополитъ Венедикта билъ възобновенъ варошкия мънастиръ „Св. Архангелъ Михаилъ", то възобновителитѣ поставили на главнитѣ мънастирски врати каменна плоча съ следния славянобългарски надписъ: 

 

Обстоятелството, че всичкитѣ надписи, преписки и приписки сѫ написани на български или славянобългарски езикъ, както и това, че майсторитѣ, селскитѣ свещеници и „честнитѣ старци" сѫ знаяли и си служели само съ славяно-българската писменость, говори че въ Прилѣпъ учението на родната писменость и книга никога не е прѣкѫсвала и че учителитѣ сѫ били мѣстни хора — българи. A че имало учители, които преди още възраждането сѫ обучавали дѣца на славяно-българско четмо и писмо и които се занимавали още и съ преписване на богослужебни и свещени книги, ни показва

 

 

1. Това писмо е първъ писменъ документъ отъ общинската папка „Входящи и Изходящи” до 60-тѣ години на м.в.

 

 

48

 

не само цитираното по-горе, но и приписката върху едно старопечатно Евангелие, което се пазѣше въ архивата на прилѣпската църковна община и която приписка гласи:

 

[1]

 

Учители били мирски и духовни лица : монаси, свещеници, дяци отъ близкитѣ на града мънастири, каквито стк „Трѣскавецъ" и др. Такива учигели сѫ известни: Христо, Наумче, Диме, Мице, х. Попо и др.

 

Училищата въ гр. Прилѣпъ до 1834 г. били частни и се помѣщавали въ кѫщата на учителя-мирянинъ или попа-учитель. Тѣ сѫществували и функционирали, безъ да бѫдатъ рѫководени отъ нѣкакво организирано официално обществено тѣло.

 

Обучението въ тѣзи училища ставало по буквената метода; то се почвало съ израза „Кръсте помагай", както препорѫчвала граматиката на патриархъ Евтимиевия ученикъ Константинъ Костенички и последователното изучаване на азбуката съ славянскитѣ ѝ наименования. Следъ усвояването на азбуката ученицитѣ почвали да сричатъ, като предъ всѣка гласна буква прибавяли съгласна по реда на азбуката: буки, азъ — ба, веди, азъ — ва, глаголъ, азъ — гa и пр., a после, пакъ чрезъ такова сричане, чели сѫ цѣли думи : херъ, рци, ижица — хри, слово, твърдо, онъ — сто = Христо и т. н. Най-напредъ сричали имената на познати предмети: имена на човѣци, градове, села, a после текстове изъ богослужебнитѣ книги, които изучавали наизустъ. И понеже отъ всички богослужебни книги най-рано и най-добре изучавали наизустъ часослова, за това тая книга отъ старата наша „интелегенция" и простолюдието се наричала „Наустница". Ученикътъ, който успѣвалъ да мине всички богослужебни книги: октоиха, минея, псалтиря, Апостола и Евангелието, се считалъ, че е завършилъ наукитѣ и минавалъ за най-ученъ човѣкъ.

 

Сричането съ славянскитѣ наименования на азбуката ученицитѣ така добре и механически усвоявзли, че могли свободно

 

 

1. Това „Евангелие” съ приписката се пазѣше въ общинската архива.

 

 

49

 

да се разговарятъ, безъ да бѫдатъ разбирани отъ неукитѣ. И тоя начинъ на разговоръ тѣ водили, за да парадиратъ съ своята ученость или да не бѫдатъ разбирани отъ други.

 

Частнитѣ училиіда въ Прилѣпъ сѫществували до 70-тѣ години на миналия вѣкъ. По образеца на българскитѣ частни училища въ града било открито и гръцко, въ което се обучавали дѣцата на заможнитѣ прилѣпски гърчеещи се куцовласи-цинцари.

 

Както се вижда отъ дитираното по-горе писмо, презъ първата половина на миналия вѣкъ въ Прилѣпъ имало „епитропи църковни", които представлявали нѣщо като църковна община, която се грижила не само за благолѣпието на църквата, но подпомагаха затворницитѣ и изобщо вземала инициативи отъ общественъ характеръ: изграждане на хигиенична тюрма, училище и пр. Официалното сѫществуване на прилѣпската църковна община датира отъ 1838 г., когато съ царски ферманъ е било разрешено на прилѣпчани да си съградятъ църква въ града: — до тогава гражданитѣ се черкували въ съседнитѣ на града варошки църкви, въ които извършвали и всички свои религиозни треби. Една отъ главнитѣ цели на общината следъ изграждането на църквата „св. Богородица" е била да се съгради и „народно" училище. На взетата отъ общината инициатива се отзовало цѣлото гражданство и селяни отъ съседнитѣ на града села, като всѣки се надпредварвалъ да даде, колкото и каквото можелъ и ималъ и презъ 1843 г. въ църковния дворъ, на изтокъ отъ църквата, било издигнато гевгирно двуетажно училищно помѣщение съ на по 4 стаи на етажъ, като стаитѣ отъ долния етажъ били раздѣлени съ широкъ коридоръ—салонъ. Сградата е единъ паметникъ на родолюбието и ученолюбието на прилѣпчани; тя е грамадна, четириѫгълна : 28 X 24 м. съ дебели стени, изградени отъ квадратно-изработени пѣсъчници, тухли и варь. Стаитѣ на долния етажъ били опредѣлени за училище, a горнитѣ — за помѣщение на общината и приютна стая на митрополита при идването му въ града.

 

Първитѣ учители въ „народното" училище били нѣкои отъ частнитѣ учители, като : даскалъ Коте, п. Костадинъ, п. Смичко — „всички псалтирджии", както ги наричалъ Василъ Кюрдалевъ.

 

 

50

 

Следъ нѣколко години, не известно въ коя именно година, по силното настояване на битолския гръцки митрополитъ, общината позволила на гръцкия частенъ учитель-даскалъ да се прибере въ общинското училище, кѫдето да обучава ученицитѣ си. Отредена му е била южната половина отъ долния етажъ, която се именувала „елинско училище". Въ последното гръцкиятъ владика почналъ да назначава способни учители, завършили образованието си въ Кожани, Атина. Такива сѫ : Жинзифовъ, баща на поета Жинзифовъ, Спиро Тончевъ, П. Орловъ, К. Шапкаревъ, Гр. Пърличевъ и др., — всички по народность българи, но фанатици въ преподаването на гръцкия езикъ, поради ксето допринесли твърде много за издигането на прилѣпското „Елинско" училище, което почнали да посещаватъ дѣца и на нѣкои прилѣпски български чорбаджии. Всичко това не е могло да не бѫде забелезано отъ членоветѣ на общината и почнали да търсятъ добре подготвенъ „пръвъ" (главенъ) учитель за българското народно училище. Въ 1858 г. за такъвъ билъ условенъ велишанецътъ Йорданъ х. Константиновъ, именуванъ още Джиното. Щомъ още приелъ длъжностьта, Джиното се заелъ съ уреждането на училището : раздѣлилъ ученицитѣ на групи споредъ подготовката имъ, опредѣлилъ мѣста на всѣка група, допълнилъ учебната програма съ нови предмети, като „пространный катихизись съ богослуженіе" и „зрънца изъ отечествовѣденіе", една тетрадка отъ които и сега се пази отъ учителя Хр. Ачевъ, останала отъ баща му, бившъ Джиновъ ученикъ. Въ края на учебната година Джиното произвелъ годишенъ изпитъ предъ събрало се множество граждани. Съ пламенното си преподаване въ училище и речитѣ си предъ гражданитѣ, които всѣки праздниченъ и недѣленъ день произнасялъ, Джиното повдигналъ патриотизма на прилѣпчани, a съ поведението си, което държалъ спрямо гръцкия владика, ги ободрилъ и одързостилъ. Той турилъ основа на крѫжокъ отъ любознателна и родолюбива младежь, която си задала за цель да се самообразова и развива и която по-късно поела борбата противъ гръцката патриаршия и rръцкия Пелагонийски митрополитъ съ жарь и безстрашие; сѫщата младежь е ратувала после и за преуспѣването на училищата. Но Джиното неможалъ дълго да учителствува въ Прилѣпъ. Наклеветенъ отъ гръцкия владика предъ Битолския

 

 

51

 

валия като бунтовникъ, въ края на втората година отъ учителствуването му Джиното билъ изпратенъ на заточение, кѫдето изгубилъ и едното си око.

 

Двегодишното му учителствуване съ даскалъ Коте е епохално за прилѣпскитѣ училища. Отъ сега вече Прилѣпскиятъ учитель престава да е само учитель на четмо и писмо и сѫщевременно занаятчия, a става истински народенъ учитель и общественъ дѣецъ. Дѣйностьта на следващитѣ до Руско-турската освободителна война „първи" учители ни показва това. Вънъ отъ потикътъ, който Джиното далъ за издигането на прилѣпското „народно" училище и времената сѫ подпомагали на просвѣтния прогресъ. Петдесетьтѣ, особено шейсетьтѣ и седемдесетьтѣ години на миналия вѣкъ сѫ години, когато цѣлокупниятъ български народъ отъ разнитѣ кѫтове на своята родина издигна гласъ на протестъ противъ гръцката патриаршия и се ангажира въ борба съ нея за извоюване на „народна" църква и училище, когато на всѣкѫде по българскитѣ по-голѣми и по-малки селища се отваряха български училища, когато идеята за просвѣта на младото поколѣние на родния му езикъ бѣ оформена, като средство за противодействие на елинизаторскитѣ планове на гръцката патриаршия. Прилѣпчани, въ срѣдата на които имало значителна интелигенция съ високо национално самосъзнание, не сѫ останали по-назадъ отъ буднитѣ свои сънародници отъ другитѣ кѫтове на българското отечество и водителитѣ имъ, респективио членоветѣ на църковната община, въодушевявани отъ сѫщата идея, решили да намѣратъ достоенъ замѣстникъ на изпратения на заточение любимъ „прьвъ" учитель, и за учебната 1859/860 г. билъ условенъ Василъ Кюрдалевъ, родомъ отъ с. Маврово (Тетовско), свършилъ образованието си по ланкестерската метода въ Пловдивското народно училище. Неговитѣ нововъведения били, че раздѣлилъ ученицитѣ на три класа — „разреда", a въ програмата прибавилъ изучаването на „българска граматика", „числителница" за 4-тѣ дѣйствия и „землеописаніе" за петьтѣхъ части на свѣта". В. Кюрдалевъ учителствувалъ заедно съ помощницитѣ си Христо Колчаковъ, Иванъ п. Стефановъ, С. П. Дръндаровъ и Помяновъ непрекѫснато отъ 1859/860—1863/864 уч. година — петь години, презъ които Прилѣпското училище направило значителенъ напредъкъ.

 

 

52

 

Ho все пакъ прилѣпчани не били доволни отъ направеното. У тѣхъ се явило желание да се отвори и девическо училище, въ което „да се даде образованіе и воспитаніе на женскыйо полъ", защото

 

„много пати дори да го фатитъ срамъ дѣтето, ке бидитъ влечкано отъ майка си и татко си, за да го носитъ на училище со кьотеци, но се имъ іе веке за пустина. . И така, дори не се поставитъ едно постоянно дѣвическо училище за воспитаніе на женскыйо полъ, нематъ никогашъ нашыйотъ народъ да видитъ бѣлъ день, и никогашъ не ке имаме достойни людіе да заслужатъ на татковината ни". [1]

 

Случаятъ помогналъ, щото девическото училище да се отвори по-рано, отколкото предполагалъ дописникътъ — прилѣпчанинъ. Презъ лѣтото на 1865 г. въ Прилѣпъ пристигнала Недѣля Петкова съ дъщеря си и внучката си, която отивала за Битоля. Ha 1 юлий тя била условена за учителка, като за девическо училище била отредена кѫщата на Тошеви, дѣди на революционера Пере Тошевъ. Учебната година на новооткритото девическо училище била приключена съ годишенъ изпитъ, отъ който „народътъ и градоначалницитѣ заедно и единодушно насърдчени не се забавихѫ" да условятъ „и за вторѫтѫ годинѫ учителкѫтѫ". [2] Но „още по радостно за насъ іе що се започна да се купуватъ пригоди за зданіето". За жалость девическото училище функционирало само две години. Слѣдъ завършването на втората учебна година Недѣля Петкова напуснала Прилѣпъ и поради липса на преподавателка училището било закрито, за да бѫде отворено на ново презъ 1870 г. съ „първа" учителка Сава Палашева и помощница Захария Манасиева. Отъ тогава девическото училище непрекѫснато функционирало.

 

Мѫжкото пъкъ „народно” училище, благодарение постоянитѣ грижи на общината, редовно функционирало и отъ година на година напредвало. Следъ В. Кюрдолевъ за „първъ" учитель билъ назначенъ Г. Икономовъ, който поради разклатеното си здравйе можелъ да учителствува само една година : поминалъ се въ Битоля отъ гръдна болесть. Г. Николовъ билъ замѣстенъ отъ Н. Ганчевъ. Той учителствувалъ отъ 1866/867—1867/77 г. и допринесълъ твърде много за преуспѣването

 

 

1. в. Турциія, г. III, бр. 41 (??).

 

2. в. Турциія, г. III, бр. 41.

 

 

53

 

на Прилѣпското училище, което отъ година на година прибирало сè повече и повече учаща се младежь и училищното помѣщение станало недостатъчно. По тая причина се явила нужда да се отвори ново училище въ подалечната отъ центъра на града Варошка махала. To било отворено презъ 1868 г. и на първо време се помѣщавало въ кѫщата на Тане Димевъ Клинчевъ, a презъ м. май 1872 г. жителитѣ отъ махалата подали заявление до общината, съ което „изражаватъ нуждѫтѫ за едно училище въ тамкашнѫтѫ енория, по причинѫ що е тесна кукята, кѫдѣ що учехѫ, така и всичкитѣ друзый кукый не сетъ згодни, сакатъ направатѫ на едно таковой заведеніе". [1] Общината уважила просбата, но махаленцитѣ и въ заседанието си отъ 28 май 1872 г. „чрѣзъ общо съгласіе" решила „да ся купить една сгоднѫ кукя на тамошнѫтѫ странѫ, като оставитъ векилъ за това предпріятіе г-на Конета M. Тошевъ". Още презъ сѫщата година била купена за 22,000 гроша кѫщата на мохамеданина Ибишъ Трътката, която, преправена, била приспособена за училище. Туй училище, като първоначално подъ името „Св. Климентъ", непрекѫснато функционирало до 1912 г., — до падането на гр. Прилѣпъ подъ сръбско иго. Въ него отъ откриването му до 1910 г. учителствувалъ заедно съ други учители, като „забавичарь" и рѫководитель на едно отдѣление С. П. Дръндаровъ, възпитаникъ на „народното" класно училище въ града.

 

Прилѣпската община не се задоволила само съ увеличаване числото на училищата въ града; тя искала да ги подобри въ качественно отношение, особено „класното" училище, което да приготвя учители за селата отъ околията и вънъ отъ нейнитѣ граници. За тая цель тя, съ писмо отъ 5 юлий 1874 г. [2] се отнесла до Иосифъ Ковачевъ въ Щипъ и го молила „да земи грижата за процъвтяването на училищата имъ, като имъ стане учитель, сѫщевременно же и директоръ", тъй като „населеніето позна вече неотложнытѣ нужды отъ просвещеніето и напрѣдъка и показва горещо желаніе да ся положятъ учебнитѣ имъ заведѣния въ многу по-добъръ редъ". Иосифъ Ковачевъ отговорилъ благоприятно на писмото, пристигналъ въ Прилѣпъ и билъ условенъ за учитель

 

 

1. Писмо до общината отъ 25 V 1872 г. Входящи отъ 1872–77 г.

 

2. Изходящи отъ 1872–77 г.

 

 

54

 

и директоръ на училищата въ града срещу 120 т. лири годишна заплата и „кукя наемъ съ църковнѫ платѫ". Като учитель и директоръ Ковачевъ допринесълъ твърде много за повдигането на училищата въ Прилѣпъ : той въвелъ звучната метода въ първоначалнитѣ училища, като самъ държалъ пробни уроци предъ колегитѣ си, за да усвоятъ и тѣ тази метода, въздигналъ класното училище до степень на срѣдно учебно заведение, като въвелъ следнитѣ предмети : 1. Българска граматика и славянски преводъ 2. Армитметика и бугхалтерия 3. Чертание и практическа геометрия 4. География въ свръзка съ Естествена история 5. Популярна физика 6. Българска история съ общъ прегледъ върху всеобща истсрия 7. Обща църковна история съ предисловие (богослужение) 8. Пространенъ катехизисъ съ въведение въ светото писание 9. Методика за първоначално обучение 10. Турски езикъ 11. Гръцки езикъ и 12. Псалтикия (пѣния). Свършилитѣ класното училище, благодарение подготовката, която получили въ него, заемали учителски мѣста въ околията и другаде, както се вижда отъ свидетелствата на стари учители. [1]

 

Подобрението на училището било забелезано още презъ първата година на Ковачевото учителствуване. Въ пмсмото си до преосвещений Евстатий общината пише, че „ся въведе въ училищата педагогията и ся надеватъ да напреднатъ", [2] а училищното настоятелство за пръвъ пѫть дало рапортъ за състоянието и вървежа на учебното дѣло въ града. Въ тоя рапортъ, между другото, се казва : „главныятъ ни учитель г. I. Ковачевъ извънредно ся е потрудилъ и неговѫтѫ заплатѫ наспоредъ трудътъ, що положи, трѣбва да е двойна отъ ланскѫтѫ, но го молихме да склонитъ за ланскѫтѫ". [3] Отъ сѫщиятъ рапортъ се вижда, че презъ 1874/75 г. учителскиятъ персоналъ въ прилѣпскитѣ училища възлизалъ на 10 души, годишната заплата на които възлиза на 35,520 гр. златни. Трудътъ на учителя тогава билъ добре възнаграденъ ; учительтъ съ више образование получавалъ месечна заплата 10 златни турски

 

 

1. Такъво е свидетелството на Ковачевия ученикъ П. Станоевъ.

 

2. Писмо отъ 28 ноември 1874 г. до преосвещ. Евстатий Нишко-Пиротски митрополитъ.

 

3. Рапортъ на училищното настоятелство до общината отъ 1875 г.

 

 

55

 

лири или 7,000 лева по сегашенъ курсъ, a учительтъ съ срѣдно образование — 5 зл. турски лири или 3.500 лева.

 

Ковачевъ учителствувалъ въ Прилѣпъ 3 години — отъ 1874/75 — 1876/77 г. и билъ принуденъ да напусне града отъ турскитѣ власти, които, поради обявената презъ 1877 год. Руско-турска война, почнали да преследватъ всички по-събудени българи.

 

Прекиятъ пъкъ надзоръ надъ училищата билъ повѣренъ на тричленно училищно настоятелство, което се грижило за доставянето на всичко необходимо за училищата, a въ края на учебната година да рапортира за състоянието и вървежа на учебното дѣло въ града. Настоятелството уведомявало общината, кой учитель какъ вършилъ работата си, кой трѣбва да бѫде замѣстенъ съ по-подготвенъ, кому каква заплата да се даде и пр.

 

Източници за издръжка на училищата били: църковния пангаръ, приходитѣ отъ недвижимитѣ църковни имоти и подаянията на гражданитѣ при разни случаи.

 

Начело на училищата стояла общината, която се грижила за издръжката имъ и назначаването на учителския персоналъ.

 

(Следва).

 

        Продължение в: Македонски Прегледъ, год. I, кн. 2 (1924)

 

 

[Back to Index]