ЙОАН ЕКЗАРХ
ШЕСТОДНЕВ
ИЗ СЛОВО ЗА ВТОРИЯ ДЕН
През втория ден Бог рече: “Да бъде твърд посред водата и тя да разделя водата от водата” (Бит. 1:6). Той сътвори това небе видимо, като го стегна като лед. Искам да разкажа за това дело, макар да е по-добре с очи да се види, отколкото с думи да се разкаже. Да кажем така: имало е вода на тридесет лакти над земята; след това тя се е втвърдила по средата като лед и половината от водата се е издигнала нагоре, а другата половина с останала долу, както пише: “Да има твърд посред водата и тя да разделя вода от вода” (Бит. 1:6). Но защо я нарича твърд? Нали защото я затвърди от течни и редки води. Затова и Давид каза: “Възпейте твърдостта на силата му” (Пс. 150:1). Нека добавя и друго сравнение: както димът от дърво и огън се въздига нагоре рядък и слаб, но като стигне нависоко, се сгъстява и удебелява като облак, така и Бог възвиси водното естество и природата [на водата], като го сгъсти и стегна в твърд. А че такова сравнение е истинно, свидетелствува Исаия, който казва: “небето се втвърди като дим” (Ис. 51:6). След като се сгъсти сред водите, възнесе половината от водата високо, а другата половина остави долу. За какво са горе водите? За каква полза? Кой ли ще ги пие, кой ли ще плава по тях? А че горе има води, за това свидетелствува Давид, като казва: “водата, която е по-високо от небето” (Пс. 148:4). Виж и премъдростта на Твореца: небето беше втвърдено от водите като лед. Но понеже топлината и огънят на слънцето и на месеца, и на звездите трябваше да бъдат под него, и беше цялото изпълнено с огън, за да не изгори от тази топлина и да не се разлее, затова той разпростря по небесните плещи тази водна шир, за да го напоява и охлажда, за да противостои на пламъците. И за това е подходящ един пример: ако поставим оловен котел върху жарава и в него има вода, гой ще издържи на огъня и няма да се разтопи, но ако няма [вода], той ще се разлее. Така и Бог противопостави водата на огъня, за да може [небето] постоянно да издържа, охлаждано от горните води.
Други казват, че в съдния ден горната вода ще изчезне, и небето без водно съдържание ще се разпадне, и звездите ще изпадат (по Мат. 24:29), защото не ще имат вече свой път, нито на какво да застанат. Това не говорим от себе си, а така ни учи Писанието, в което се казва: “Небето ще се свие като свитък” (Ис. 34:4), т.е. ще изсъхне, защото това, което е изкорубено от сухота, то се свива; звездите ще изпадат от него като листа от лоза. Обърни внимание, моля те, че горните води и по друга причина са на небето. Те не само го пазят, но отразяват и изпращат обратно надолу слънчевата и лунната топлина. Ако небето беше прозрачно и рядко, цялата светлина би отишла нагоре, защото огънят винаги се стреми нагоре, и така земята би опустяла. Затова е обвил небето отгоре с вода, та светлината, като се издига, да не пробие свода, а да се спуска надолу и да сияе но цялата земя.
Виж премъдростта на изкусния Творец. И ти носиш в себе си образа на
тази мъдрост. Бог и в тебе сътвори образа на тези четири елемента. Внимавай,
за да ти разкажа. Нека главата ти бъде горното небе, а преградата, която
е над езика, е второто небе. Затова елините го наричат ураниск, т.е. небце,
а по български се нарича “лалоцы”. Отгоре се намира главник [главният мозък],
който е невидим, а в долното небе езикът е видим и по тази причина горното
небе се отнася така към разума, както и този свят към словото. Ти и сред
предметите ще намериш, че земята е тежка, а водата е по-лека от нея, но
по-тежка от огъня, и въздухът е по-лек от водата, но по-тежък от огъня.
Така и при нас чувствата, т.е. вкус, обоняние, слух, зрение, също не са
еднакви. Ето как можеш да разбереш: ако искаш да вкусиш нещо, то ако не
приближиш езика си до това, което искаш да вкусиш, нито го усещаш, нито
го разбираш. Това чувство е грубо и не може да се усеща от разстояние.
А обонянието се усеща от разстояние: като вървиш по улицата, ти можеш да
усетиш както уханието на тамяна, така и зловонието на някоя смрад. А пък
слухът е по-бърз и от обонянието, защото можеш да чуваш отдалеч. Зрението
от своя страна е по-бързо от слуха, защото отвисоко вижда и от голямо разстояние.
А от зрението по-бърз и по-ясен е умът. Той обхваща небето и земята, морето
и всичко, което се намира в тях. Затова умът се нарича образ Божий: първо
ще помисли, а след това ще изгради в ума си или планини, или поля, или
тържища, или хора. Да се засрамят неверниците! Как може умът да върши такива
дела, а Творецът на ума, който е несравнимо по-бърз от всички чувства [сетива],
да не бъде по-бърз в действие или творчество, или непостижим в същността
си, което не е по силите на никого.
[...] И рече Бог: “Да бъде твърд посред водата и тя да разделя вода от вода”. Така и стана. И раздели Бог водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта. Твърдта Бог нарече небе (Бит. 1:6-8). Така Бог изведе от небитието първо небето и земята, и въздуха, и огъня, и водата. Така се казва и в Притчите Соломонови: “Преди създаването на земята и преди създаването на бездните и преди извирането на водите от изворите” (Притч. 8:23-24). От това става ясно, че той създаде изворите и водите. Пожела да сътвори и второто небе чрез своята доброта и величие и с огромната си и преславна сила. Дали е извел това небе от небитието, както и първото, или, както смятат други отци според думите на Моисей и на върховния апостол Петър, поставя началото му от редките и бързотечащи води, които е превърнал в по-твърдо вещество и този огромен свод е окачил на меката въздушна материя. За него той определи да бъде в непрекъснато движение в кръг, като му заповяда да пази върху своята извивка редките води, а на изтичащата надолу материя — да не се разлива. Но както и да е сътворено, то е дивно и за хората, и за ангелите небесни.
Как се върти в кръг непрестанно такъв широк и наистина величествен свод,
който задържа върху себе си лесно податливото съдържание на толкова много
води, без да ги разлива, ако не известяваше изключителното величие на мъдростта,
разума и силата на Твореца. Затова и пророкът казва: “Небесата проповядват
славата Божия, а твърдта възвестява за делата на ръцете му” (Пс. 18:1-2).
[...] Но и това е добре да се знае, защото има църковни писатели, които повтарят след другите философи, които първи са писали за земята, които не само без вреда, но и разумно са говорили за това. Когато ги попитали дали земята виси, или е опряна на някакво по-твърдо тяло, върху което стои, а то е застанало върху друго, а то — върху друго, и така до безкрай, но на какво се опира последното тяло, те не могат да отговорят. Ето защо те предпочели да кажат, че е окачена по средата и затова не се клати в никоя посока, нито се накланя, нито се завърта, а лежи по средата. И ние приемаме това за по-сигурно, защото то е повече в прослава на твореца Бог...
Така ни учи и пророк Давид, като казва, че: “в неговите ръце са краищата на земята” (Пс. 77:69). Тъй като нито един от нейните краища няма на какво да се опре, защото всички земни краища са в ръцете му, т.е. държат се чрез неговата всеобхватна воля, затова я е създал и й е дал битие, за да стане ясно, че нито отгоре, нито отдолу, нито отстрани няма нищо, в което да се притисне или да се опре, а без да се държи за нещо, тя лежи сред всемира, опряна върху всемогъщото желание наТвореца, без да се накланя или дори да се поклаща...
Ако някой действително или мислено раздели формата на кълбото по равно, ще се получат две полукълба. Това показва и кръгът на видимите звезди, които се движат по небето, както и появата на равноденствието. Съществуват две полукълба. Едната част от кръга е тази, която се движи над земята по пътя на шестте зодиакални кръга. Това не би станало никога, ако земята бе плоска или имаше вдлъбнатина, или долинна форма — както смятат някои, като сочат, че върху нея се намира водата — нито, ако е четириъгълна. Видимите звезди не позволяват да се приеме, че земята има такава форма. Ако тя беше плоска и равна, тогава навсякъде щеше да има един хоризонт, защото с такава форма тя не би могла да се промени, и според този ред източният и западният хоризонт щяха да бъдат еднакви отвсякъде и нощите щяха постоянно да бъдат равни на дните. Обаче това не е така. На изток живеят персите и те смятат, че слънцето изгрява при тях с четири часа по-рано, което сполучливо са забелязали и иверите [4], които живеят на запад. Но понякога дните са по-дълги, понякога нощите, а от това следва, че земята не е плоска. Ако тя имаше форма на вдлъбнатина или на долина, тогава денят трябваше да се появява по-напред при иверите, защото слънцето ще освети първо тук; едновременно с това то ще изгрее и при персите, които са по-близо до него и са по-напред. При всяка местност, която има в себе си долина, ние можем да видим, че слънцето огрява най-напред двете й страни, т.е. горния край, който е над долината, а в долината дълго не грее, докато не се намира над нея.
Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина.
Затова и на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък
нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята
имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата
й края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа,
а нощта по осемнадесет. Тази форма има три [5] страни
и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа. Но
и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните.
И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че формата на земята
е кръгла, защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите
неща.
[...] Необходимо [6] е и изобилие от вода, поради непрекъснатото изгаряне и изсушаване, предизвикано от огъня. Разгледай цялата природа и ще видиш силата на топлината, която е причина за съществуването и отмирането на всички неща. Затова има толкова много вода по земята; тя се намира дори отвъд видимите предели, разпръсната е и в цялата земна глъбина. Затова оттам непрестанно извират извори в изобилие и кладенци, и речни бързеи, и земни потоци — в толкова различни и многобройни места се крие и пази водната същност. От североизток тече реката на име Инд, много голяма, както разказват пътешествениците. А от средния Изток изтичат Вактър [7], Хоасп [8] и Аракс [9]. От последната се отделя Танаи [10], за да се влее в Меотското езеро [11]. Фазис [12], която извира от Кавказките планини, и безброй други реки, които идват от север, се вливат в Черно море. На запад от Пиринеите извират Тартис [13] и Истър, която наричат още Дунав. Идната от тях се влива в морето отвъд Херкулесовите стълбове [14], а Истър, т.е. Дунав, тече през Европа и навлиза в Черно море.
Нужно ли е да се изброяват и другите реки, които извират от Рипейските планини [15] отвъд Скитските планини. Сред тях е и Родан [16] с безбройните си притоци, всичките плавателни, които текат покрай западните галати и келтите и съседните им варвари и след това се вливат в Западното море [17]. А от юг, отвъд Етиопия, едни от реките се вливат в Кападокийското море [18], а други се вливат извън плавателното море. Това са Атон и Низис и т.нар. Херм [19], също и Нил, която не изглежда като река, когато придойде като море и залее Египетската земя.
Така нашата вселена, по която живеем, е заобиколена с води, покрита
е с безмерни морета и е залята от безчислени реки вследствие на неизчерпаемата
премъдрост, която постави водата като противоположност на огъня.
[...] Забележи голямата досетливост на този, който мести слънцето в премъдростта си от едно място на друго, за да не погуби творението от големия зной и топлина, движейки се по един и същи път, а го отклонява през зимата по южната страна, след това го води към знака на равноденствието, а оттук през лятото то се изкачва на север. Така чрез бавното му придвижване се осигурява умерен климат на земята. Да внимават тези, които сами си противоречат, като казват, че морето не се увеличавало от реките, защото слънцето го изсушава и гори, от което се получавала солеността и горчивината, а топлината унищожавала по-леката и пивка вода. Това се дължи на силното слънчево лъчение, при което лекото се отнема, а по-грубото и земното остава като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези, които твърдят това за морето, от друга страна променят мнението си, щом говорят, че от слънцето въобще не се губи влагата, т.е. водата.
“И Бог нарече твърдта небе” (Бит. 1:8). По право това име принадлежи на другото, т.е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела [името] небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, плътно и обхванато от въздуха. Нашият поглед се насочва право към него, както е писано: отново небесни птици да полетят по небесната твърд (по Бит. 1:20). Същото се има предвид и когато се казва, че се издигат до небето.
И Моисей, когато благославя потомството Иосифово, казва, че [Бог] дарява благослов от небесните плодове и росата, от слънчевия тюврат и новолунията и от планинските върхове, и от хълмовете. Където на земята има ред, там има и изобилие.
А в клетвите си към Израил той казва: “Да бъде медно небето над главата ти” (Втор. 28:23). Какво иска да каже с това? Не нарича ли така сухотата и задържането на въздушните води, от които се раждат плодовете на земята — житото и овощията. Когато казва, че росата и дъждът идват от небето, ние разбираме, че става дума за водите, на които е отредено да заемат горното пространство. Когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти от налягането на вятъра, когато тънката като пара влага в облаците се сгъсти бързо и се слепне, се образуват капки, които от тежестта и натрупването си падат долу, и така се появява дъждът.
Когато влагата под натиска на ветрове и бури се разпени и разкъса на
отделни части, след което изстине съвсем и замръзне, при разпадането на
облака, надолу полита сняг. Въобще от тази мисъл ти трябва да разбираш,
че естеството на влагата се появява във въздуха над главите ни.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
5. Би трябвало да стои числото 4, обаче така е във всички преписи. Дали това не подсказва глаголическата основа на първоначалния текст, където глаголическото 4 при транслитериране се предава с 3?
6. Оттук преводът е по т. 5, с. 81 с един допълнително преведен пасаж.
8. Река в Индия, ляв приток на р. Инд.
13. Река Гуадалкивир в Испания.
16. Река Рона във Франция или една от митичните реки Еридан и Родан.
18. Вероятно соленото езеро Туз гьолу в Турция.
19. Реки в Мала Азия; възможно е Низис и Херм да са една и съща река.