ЖИТИЕ НА СВ. НАУМ

Това най-старо Житие на св. Наум по тип се приближава към проложните и вероятно е създадено с богослужебно предназначение около 940 г., но не по-късно от 969 г. Написано е от неизвестен автор, ученик на св. Климент и св. Наум, по поръка на Деволския епископ Марко. От текста може да се заключи, че същият автор е създал и някакво житие за св. Климент. Българският книжовник не е владял все още агиографския модел и включва в текста си разказ за събитията, свързани с разгрома на славянската писменост в Панония. Неизвестният житиеписец дава сведения за ония следовници на Първоучителите, които са били продадени във Венеция.

Житието остава изолирано в българската литература вероятно поради формата си и поради факта, че не е попаднало в сборници от типа на Пролога. Не е без значение и денят за честване на св. Наум — 23 декември, непосредствено преди Рождество Христово, когато празненството на Рождество „изтиква” на заден план останалите памети. Освен това паметта на св. Наум се запазва повече като регионална памет в Охридско и околните области, тъй като след превземането на Преслав култовата традиция там е прекъсната и не се възстановява. Единственият препис е от Стишен Пролог от XV в., открит от Й. Иванов в Зографския манастир в 1906 г. Ръкописът е писан в с. Пископие, Дебърско, с полуустав с безюсов правопис (за ръкописа вж. и: Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 7, с. 49).

ИЗДАНИЯ:  И в а н о в, Й. Български старини, I изд., 52-53; II изд. 306-307;  Л а в р о в, П. А. Жития св. Наума Охридского и служба ему. ИОРЯС, XII, 1908, 3-7; Стара българска литература, 157-160 (със съвременен български превод),  Т е о д о р о в – Б а л а н, А. Цит. съч., II св. 135 (откъси); Старобългарски текстове, 95-97.

ЛИТЕРАТУРА:  С н е г а р о в, Ив. История на Охридската архиепископия, Т. I, С., 1924, 24-25, 278;  К u s е f f, M. St. Nahum. The Slavonic and East European Review, 29, 1950, 139-152 (с препечатване на текста по Й. Иванов и английски превод);  К и с е л к о в, В. Проуки и очерти по старобългарска литература. С., 1956, 57-59;  Т r a p p, E. Die Viten des hl. Naum von Ochrid. Byzaninoslavica, 35, 1974, 161-185;  K i r a l y, P. A Naum — eletira's a magyarokrol. Szazadok, 110, 1976, V, 842-852;  К p и ш т о, Д., Т о т, И. Данные к филологическому и историческому изучению жития Наума. Старобългаристика, II (1978), № 4, 58-64.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 157-160;  К и с е л к о в, В. С л. Свети Климент Охридски. Живот, дейност и житие. С., 1941,142-147 (препечатван неколкократно в христоматии и помагала); Христоматия1, 96-97 (препечатано в следващите изд. превод на К. Куев); Стара българска литература, 4, 80-81, 525-527 (превод на Кл. Иванова).

Тук се препечатва преводът на Кл. Иванова.

ЖИТИЕ НА СВ. НАУМ
На 23-ия ден на месец декември памет на нашия преподобен отец Наум

И ето, братя, да не остане без помен братът [1] на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците — презвитер Наум.

Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място [2]. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро [3] и църква на светите Архангели [4]. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ [5]. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент [6].

И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците [7] едни мъчиха много, а други — презвитери и дякони — продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий [8]. И пак ги поставиха в техните чинове и санове — презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

А Моравската земя, както бе предрекъл светият архиепископ Методий, скоро получи възмездие от Бога поради беззаконието на техните дела и на ереста и заради прогонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които те [моравците] вярваха.

И не след много години дойдоха угрите, пеонски народ [9], и завладяха земята им, и я опустошиха. А които угрите не плениха, те пък избягаха при българите [10]. И остана тяхната земя пустееща, подвластна на угрите.

А аз, окаяният, братя, заради голямата печал и паметта на блажените нащи отци, като исках да намеря житието им изцяло написано и не намерих [хора], които бяха познавали цялото им житие, че и подробно и до смъртта [им]. Аз пък зная малко, колкото ми разказаха самите блажени отци. И се мъчех да пиша, и не смеех, желаейки да открия повече написано. И така, ако някой намери написано от други, да не укорява нас, убогите и простите, като знае, прочее, че отците са направили много повече от това, и много знамения са правили, но ето — толкова ни разказаха, а останалите неща скриха поради своето смирение.

Ето — сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол [11]. Двамата се надявахме да получим от тези блажени отци молитви и милост, и благодат, и опрощение на греховете от нашия милостив Бог, който рече: “Приемащият пророка в името пророческо ще получи пророческа награда и приемащият праведника в името праведническо ще получи праведническа награда” (Мат. 10:41). И още рече божественият апостол Павел: “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото божие, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте [им] чрез вяра” (Евр. 13:71). Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството и цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти в името на Иисус Христос, нашия Господ. Слава нему, на Отца и на Светия Дух. Сега, винаги и във вечните векове. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. „Брат” трябва да се схваща в духовен смисъл. Няма убедителни данни, че между св. Климент и св. Наум е имало кръвно родство.

2. От 893 г. нататък.

3. Охридското езеро.

4. Посвещаването на църквата на светите Архангели, единият от които — Михаил е небесен прокровител на княз Борис-Михаил, подсказва, че тя е градена в чест и вероятно с непосредствената материална помощ на княз Борис.

5. Преди това св. Наум е презвитер, т.е. свещеник и едва преди смъртта си приема монашеска схима.

6. В 910 г, понеже св. Климент умира в 916 г.

7. Имат се предвид немските духовници и представителите на немската власт, които са привърженици на триезичната догма и на промяната в Символа на вярата.

8. Василий Македонянин умира на 29 август 886 г., значи по това време учениците са били откупени и вече са били във византийската столица.

9. „Пеонски” вероятно е трансформация от „панонски”.

10. Това сведение се тълкува различно. Както е известно, българската държава се простира отвъд Дунава в Карпатския басейн. Житието подсказва, че не само българите, но и част от моравците са изтласкани от унгарските нашественици в 895-896 г. към българските земи отсам Дунава.

11. Този израз трябва да се тълкува в смисъл, че епископ Марко е четвъртият след Климент Охридски (или след Методий?) славянски епископ.