БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТѢ И ИЗКУСТВАТА
Проф. Д-РЪ В. Н. ЗЛАТАРСКИ
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗЪ СРѢДНИТЪ ВѢКОВЕ
ТОМЪ III. ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
БЪЛГАРИЯ ПРИ АСѢНЕВЦИ (1187—1280)
1. ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТѢ ЗЕМИ. — 2. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКО ИЗДИГАНЕ. — 3. БЪЛГАРИЯ ПРИ ПРИЕМНИЦИТЬ НА ИВАНЪ АСѢНЯ II.
СОФИЯ — ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА — 1940
ФОТОТИПНО ИЗДАНИЕ ПОД РЕДАКЦИЯТА НА ПРОФ. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО 1972
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР НА РЕДАКТОРА . . . . . . . . . . . 7
СЪДЪРЖАНИЕ НА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ, ТОМ III . . . . . . . . . . . VII
БЕЛЕЖКИ И ДОБАВКИ НА РЕДАКТОРА . . . . . . . . . . . 639
Съдържание
I. Освобождение и обединение на българскитѣ земи
1. Преминаване на кръстоносцитѣ отъ третия походъ презъ Балканския полуостровъ и нарушение на договора между Византия и България. — Сближение на Петра и Асѣня съ великия сръбски жупанъ Ст. Немань, стр. 1—3. — Третиятъ кръстоносенъ походъ и Нюренбергскиятъ договоръ отъ 1188 год., стр. 3—4. — Навлизане на кръстоносците въ византийска територия до Нишъ и нарушение на Нюренбергския договоръ отъ Исаака II, стр. 4—8. — Срѣщата на великия сръбски жупанъ Стефанъ Неманя съ германския императоръ Фридриха въ Нишъ и резултатитѣ отъ нея, стр. 8—10. — Пристигане на български пратеници въ Нишъ, съ предложение на Петра и Асѣня за военна помощь и преговоритѣ на севастъ Алексия съ имп. Фридриха, стр. 10—12. — Пѫтуването на кръстоносцитѣ отъ Нишъ до Срѣдецъ, стр. 12—14. — Авантюристичното нахлуване на австрийски кръстоносенъ отредъ въ Македония и завръщането му, стр. 15—20. — Трудното преминаване на кръстоносцитѣ презъ Ихтиманския проходъ и пристигането имъ, презъ Църквица, предъ Пловдивъ, стр. 20—22. — Несполучливъ опитъ на Исаака II Ангелъ за преговори съ имп. Фридриха, стр. 23—24. — Имп. Фридрихъ въ Пловдивъ; писмото на Исаака II Ангелъ до него; условията, при които кръстоносцитѣ могли да бѫдатъ прекарани въ МалаАзия; условията сѫ отхвърлени отъ кръстоносцитѣ, стр. 24—26. — Грабежитѣ на кръстоносцитѣ; военни действия въ Пловдивско; превзимането на Верроя и на други крепости отъ кръстоносцитѣ, стр. 26—33. — Завръщането на запрѣнитѣ въ Цариградъ Фридрихови пратеници, стр. 33—36. — Приемане на пратеницитѣ на Исаака II Ангелъ и писмо до имп. Фридриха съ предложение за миръ, което този отхвърлилъ, стр. 36—41. — Потегляне на кръстоносцитѣ отъ Пловдивъ презъ Близимосъ, Констанция и пристигането имъ въ Одринъ, стр. 41—43. — Решението на имп. Фридриха да си пробие съ орѫжие пѫть по-нататъкъ и завземането на крепоститѣ Проватонъ, Димотика и Никица, стр. 43—44. — Сношения на имп. Фридриха отъ Одринъ съ славянскитѣ съседи — българи и сърби, стр. 44—46. — Възобнова на сношенията съ Исаака II Ангелъ презъ м. декемврий и тѣхниятъ резултатъ, стр. 46—47. — Войнственото настроение на царь Петра и предложението му да даде една 40-хилядна
VIII
войска, при условие имп. Фридрихъ да признае царското му достойнство; отговорътъ на германския императоръ, стр. 47—51. — Възобновяване на военнитѣ действия въ южна Тракия и нравствено понижение на кръстоносната войска, стр. 52—54. — Пратеници на Исаака II Ангелъ въ Одринъ съ предложение за миръ и начеване на преговори, стр. 55. — Цѣлата кръстоносна войска се събира въ Одринъ; сношенията на имп. Фридриха I съ великия сръбски жупанъ и новитѣ нападения на кръстоносцитѣ, стр. 55—57. — Византийски действия противъ българитѣ и молбата на Петра къмъ кръстоносцитѣ за помощь, стр. 57— 58. — Сключването на миренъ договоръ между кръстоносци и византийци на 24. февруарий 1190 год. и заминаването на кръстоносцитѣ презъ Калиополь за Мала Азия; сетнини отъ преминаването на кръстоносцитѣ презъ България, стр. 58—59
. . . 1—59
2. Закрепата на възобновената българска държава; Асѣнь I Старий. — Враждебнитѣ действия на българскитѣ царе противъ Византия и първитѣ неуспѣшни опити на ромеитѣ за противодействие, стр. 59—62. — Новиятъ походъ на имп. Исаака II Ангелъ противъ българитѣ зъ 1190 год. и поражението на ромеитѣ въ Трѣвненския проходъ, стр. 62—72. — Военнитѣ успѣхи на българитѣ: завоеванието на Анхиалъ и Варна и нахлуването по долината на рѣка Струма, стр. 72—73. — Отвоюването на Варна и Анхиалъ отъ ромеитѣ, стр. 73—74. — Походътъ на Исаака II Ангелъ противъ сърбитѣ и мирътъ съ Стефана Немань, стр. 74—75. — Новитѣ действия на Исаака II Ангелъ противъ българитѣ въ Пловдивско, стр. 75—77. — Назначаването на Константина Ангелъ за управитель на пловдивската область; неговитѣ успѣхи противъ българитѣ; неговиятъ бунтъ и ослѣпяването му, стр. 78—80. — Възобнова на българскитѣ нападения по цѣлата подбалканска линия, завоеванието на Срѣдецъ и поражението на византийцитѣ при Аркадиополь, стр. 80. — Приготовленията на Исаака II Ангелъ за новъ походъ противъ българитѣ презъ 1195 год. и неговото сваляне отъ престола, стр. 80—82. — Несполучливъ опитъ на Алексия III Ангелъ да сключи миръ съ българитѣ; походътъ на Асѣня I по долината на р. Струма и завладяването на крепоститѣ Мелникъ, Струмица и други, стр. 82—83. — Тържественото пренасяне на мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ Срѣдецъ въ Търново по повеля на Асѣня I, стр. 83—85. — Впечатлението въ България отъ промѣната на византийския престолъ, стр. 85— 88. — Новиятъ походъ на Асѣня I по долината на р. Струма презъ 1196 год. и голѣмото поражение на ромеитѣ при Сѣръ, стр. 88—89. — Връщането на Асѣня I отъ тоя походъ и убийството му; сведенията на Никита Акоминатъ и на Г. Акрополита, стр. 89—92. — Причинитѣ за убийството на царь Асѣня I споредъ мненията на В. Макушева и Ѳ. Успенски, стр. 92—95. —
IX
Убийството на Асѣня I не е дѣло на антивлашко течение между българското население, а на куманитѣ-боляри на българска служба, стр. 95—100. — Какъ е било подготвено съзаклятието и изтъкване личностьта на Иванко, стр. 100—102. — Положението въ Търново следъ убийството и неуспѣхътъ на държавния превратъ, стр. 102—103. — Прогласяването на Петра за царь, неговото убийство и прогласяването на по-малкия братъ Ивана, въ 1197 год., за български царь, стр. 104—106. — Обща характеристика на десетгодишната борба за разширението и закрепата на възобновената българска държава, стр. 106—108
. . . 59—108
3. Българскитѣ воеводи: родопскиятъ Иванко и просѣкскиятъ Добромиръ Хризъ и намѣсата на Калоян а въ работитѣ на Византия. — Бѣгството на Иванко, следъ убийството на Асѣня I, при Алексия III и положението му въ Византия, стр. 108—109. — Иванко като управитель на пловдивската область, стр. 109—112. —Съюзътъ му съ царь Калояна и измѣната му къмъ Алексия III въ връзка съ куманското нашествие въ империята, стр. 112—114. — Вестьта за измѣната на Иванко и първата война на Алексия III противъ Иванко въ 1198 год. и причинитѣ за прекратяването на похода, стр. 114—120. — Добромиръ Хризъ въ Струмица и отношенията му къмъ българскитѣ освободители, стр. 120—123. — Отмѣтането на Хриза отъ българския царь и обявяването му за независимъ владѣтель въ Струмишко, стр. 123—124. — Сближението му съ ромейския императоръ като васалъ; отмѣтане отъ императора и сближение съ царь Калояна, стр. 124—125. — Действията на Хриза около Сѣръ и по рѣка Струма въ връзка съ ново нападение на българи и кумани въ Тракия, стр. 125—126. — Походътъ на Алексия III въ 1199 год. къмъ Просѣкъ и неговитѣ постижения, стр. 127—132. — Закрепата на Иванко въ Родопитѣ и новиятъ походъ на Алексия III противъ него, стр. 132—134. — Намѣсата на царь Калояна въ византийските работи чрезъ българо-куманското нападение въ 1201 год. въ южна Тракия и нападението на галичския князъ Романа въ земята на куманитѣ, стр. 134—136. — Действията на царь Калояна противъ кр. Констанция въ Родопитѣ и превземането на Варна, стр. 136—137. — Новото движение въ юго-западнитѣ български земи: сѫдбата на протостратора М. Камица въ български пленъ и съюзътъ на царь Калояна съ него и Д. Хриза противъ Алексия III, стр. 137—140. — Военнитѣ действия на М. Камица и Д. Хриза противъ императора и бунтътъ на Ивана Спиридонаки въ Смолянската область, стр. 140—141. — Походътъ на Алексия III противъ тримата бунтовници въ 1202 год и тѣхното усмиряване, стр. 141—145. — Миренъ договоръ на Алексия III съ царь Калояна и условията на договора, стр. 145—148.
. . . . . 108—148
X
4. Отношенията на Калояна къмъ Маджарско и църковната уния съ папа Инокентия III. — Сѫдбата на северо-западнитѣ български земи до 1203 год., стр. 149—150. — Първитѣ сношения на папа Инокентия III съ царь Калояна, стр. 150—153. — Недовѣрчивото отношение на царь Калояна къмъ папския пратеникъ — архипресвитеръ Доминикъ; кой е билъ Претекстата цариградски, стр. 154—157. — Положителниятъ отговоръ на царь Калояна отъ ноемврий 1202 год. на папското писмо и първото писмо на българския архиепископъ Василия, стр. 157—160. — Отговоритѣ на папата отъ декемврий 1202 год. до царь Калояна и до Василия, че е готовъ да даде на Калояна кралска, но и императорска корона и то следъ като България бѫде формално подчинена на папския престолъ, стр. 161—166. — Кръстоносцитѣ отъ четвъртия походъ предъ Цариградъ и обръщането на Алексия III къмъ царь Калояна за военна помощь чрезъ посрѣдството на цариградския патриархъ Ивана Каматира, стр. 166—170. — Завладяването на Цариградъ отъ кръстоносцитѣ и повторното обръщане на Алексия III за помощь къмъ царь Калояна и отказътъ на последния, стр. 170—173. — Възобнова на преписката съ папа Инокентия III: писмого на Калояна отъ 1203 год., изпратено по самия архиеп. Василия, въ което иска за себе си царска корона, а за архиепископа Василия патриаршески санъ; несполучливата мисия на Василия и изпращането на българския воевода Сергия и на пресвитеръ Константина въ Римъ, стр. 173—176. — Пристигането на капеланъ Иванъ Каземарински въ Търново съ отговоритѣ на папата и неговата дейность въ България, стр. 177—179. — Заминаването на капелана Ивана отъ Търново заедно съ браничевския еп. Власия въ края на 1203 год., съ писма на царь Калояна, архиепископъ Василия и българскитѣ епископи; съдържанието на тѣзи писма, стр. 179—186. — Установяването на кръстоносцитѣ въ Цариградъ, стр. 186—187. — Отговоритѣ на папа Инокентия III на писмата, получени отъ България въ връзка съ държавнитѣ и църковни искания на българитѣ, стр. 187—195. — Задържането на кардиналъ Лъва отъ маджаритѣ; намѣсата на папата, стр. 195—202. — Пристигането на кардиналъ Лъва въ Търново; помазването на архиепископа Василия; коронясването на царь Калояна, въпросътъ за българо-маджарскитѣ отношения и заминаването на папския пратеникъ отъ България, стр. 202—206. — Въпросътъ за сключената църковна уния между българитѣ и папската курия, стр. 206—211
. . . . . . . 149—211
5. Отношенията на Калояна къмъ латинци и ромеи. — Уреждането на цариградската латинска империя и първитѣ отношения на българския царь съ латинцитѣ отъ Цариградъ; обръщането на тракийскитѣ ромеи къмъ царь Калояна за взаим ни действия, стр. 211—219. — Връзкитѣ на царь Калояна съ малоазийскитѣ турци селджуци; възстанието на тракийскитѣ
XI
ромеи противъ латинското владичество, стр. 219—224. — Одринското сражение между българи и латинци и поражението на латинската войска; пленяването на Балдуина отъ българитѣ стр. 224—227. — Последицитѣ отъ одринското поражение на кръстоносцитѣ, застѫпничеството на папа Инокентия III и продължение на войната между българи и кръстоносци, стр. 227—234. — Никейската империя и пропадането на българо-византийския съюзъ; възстанието въ Пловдивъ, отмъщението на българския царь и нападенията му въ тракийскитѣ области презъ 1206 год., стр. 234—247. — Нахлуването на новия цариградски латински императоръ Хенриха въ българскитѣ владения; походътъ и убийството на солунския владѣтель Бонифация Монфератски, стр. 247—252. — Обсадата на града Солунъ отъ царь Калояна; убийството на българския царь и различнитѣ легенди въ връзка съ това събитие, стр. 252—261. — Обща преценка на личностьта и дѣлото на царь Калояна, стр. 261—269
. . . . . 211—269
II. Териториално разширение и политическо издигане
1. Узурпацията на Борила и временно разпадане на държавата. — Действията на Стрѣза като проява на противодействие противъ узурпатора Борила, стр. 270—272. — Отцепването на Алексия Славъ въ областьта Ахридосъ, стр. 272—273. — Нападението на цариградския императоръ Хенриха въ България; сражението при Пловдивъ и сродяването на Слава съ цариградския императоръ, стр. 274—280. — Бѣгството на Стрѣза въ Сърбия; действията на Хенриха; отмѣтането на Стрѣза отъ сърбитѣ и преминаването му на страната на българския царь, стр. 280—290. — Нападенията на Стрѣза въ вла денията на латинцитѣ; разцвѣтъ на богомилското движение въ България; въпросътъ за участието на богомилитѣ въ българското освободително движение; гонението на богомилитѣ и търновскиятъ съборъ презъ 1211 год., стр. 290—303. — Продължение на войната съ латинцитѣ; възстанието въ северо-западна Бъл гария и усмирението му; сближението на Борила съ латинцитѣ и сродяването му съ императоръ Хенриха, стр. 304—310. — Походъ на Борила и Хенриха противъ Сърбия; участието на Стрѣза; намѣсата на св. Сава и убийството на Стрѣза и на епирския деспотъ Михаила, стр. 310—320. — Смъртьта на имп. Хенриха; действията на деспотъ Слава и свалянето и ослѣпяването на Борила отъ Иванъ Асѣня, стр. 320—323
. . . . . . . . 270—323
2. Събитията на Балканския полуостровъ преди и следъ Клокотнишкия бой. — Положението на латинската империя следъ смъртьта на имп. Хенриха, стр. 323—325. — Женитбата на царь Иванъ Асѣня II съ дъщерята на маджарския краль Андрея II и нейното значение, стр. 325—327. — Теодоръ Комнинъ, солунскиятъ деспотъ; действията на латинцитѣ
XII
противъ него и никейския императоръ Ивана Ватаци, стр. 326—330. — Враждата и съперничеството между солунския деспотъ и никейския императоръ, стр. 330—333. — Съюзътъ на Теодора Комнинъ съ царь Иванъ Асѣня II, стр. 333—334. — Настѫпателното движение на Теодора Комнинъ къмъ Цариградъ, стр. 334—335. — Критичното положение на латинската империя следъ смъртьта на Роберта Куртене; политическиятъ браченъ съюзъ на латиниитѣ съ Иванъ Асѣня II и условията му, стр. 335—337. — Нарушение на съюза съ българитѣ отъ Теодора Комнинъ и войната съ Иванъ Асѣня II, стр. 337—338. — Клокотнишката битка и унищожението на държавата на Теодора Комнинъ, стр. 338—340. — Сетнинитѣ отъ Клокотнишката победа: приемане на титлата „царь на българи и ромеи” и разширение на държавата въ етнографскитѣ предѣли на българския родъ, стр. 340—341. — Отношения на Иванъ Асѣня II съ Сърбия и латинцитѣ; пренасяне на мощитѣ на св. Петка отъ Епиватъ въ Търново, стр. 342—347. — Промѣна на духовенството въ новоприсъединенитѣ български земи и отношенията на Иванъ Асѣня II къмъ Св. Гора, стр. 347—348. — Отношенията на царь Иванъ Асѣня II съ солунското деспотство, стр. 349—351. — Последни сведения за деспота Слава, стр. 351. — Затвърдяване на търговскитѣ отношения съ Дубровникъ чрезъ из дадената грамота на Иванъ Асѣня II, стр. 352—353. — Значението на Клокотнишката битка, стр. 353
. . . . . . . 323—353
3. Унищожение на унията съ римската църква и прогласяване на българската църковна независимость. — Унищожение на политическия и браченъ съюзъ между дома на цариградскитѣ Куртене и търновския царски дворъ; спогодбата въ Перуджия сключена презъ м. априлъ 1229 год., стр. 353—358. — Разочарованието отъ разрива съ латинската империя и влошаване на отношенията съ папската курия, стр. 358—360. — Преговорите на Иванъ Асѣня II съ цариградския патриархъ за възобновата на общението на българската църква съ източната църква, стр. 361—363. — Писмото на анкирския митрополитъ Христофора до Иванъ Асѣня II и условието, при което била възможна възобновата на отношенията, стр. 363—367. — Отхвърлянето на тия условия и прогласяването на българската църковна независимость, стр. 367—368
. . . . . . . . 353—368
4. Възобнова на българската патриаршия и православната коалиция противъ латинската империя. — Маджарското нападение до Видинъ презъ 1232 год. и образуването на Северинския Банатъ, стр. 369—376.— Критичното положение на дветѣ империи: латинската и никейската и възникване на идеята за коалиция на православнитѣ владѣтели противъ латинската империя, стр. 376—379. — Политическиятъ и браченъ съюзъ на търновския дворъ съ никейския императоръ,
XIII
стр. 379—380. — Повдигане на въпроса за възобновата на българската патриаршия, стр. 380—382. — Възобновата на военнитѣ действия на съюзницитѣ; срѣщата на Ивана Ватаци и Иванъ Асѣня II въ Калиополь и подписването на съюзния договоръ; вѣнчавката на Теодора Ласкариса съ дъщерята на Иванъ Асѣня II, Елена, извършена въ Лампсакъ, стр. 382— 383. — Противоречивите сведения на Георги Акрополита и Никифора Григора за отношенията на търновския свещеноначалникъ къмъ цариградския патриархъ и охридския архиепископъ, стр. 383—385. — Църковниятъ съборъ въ Калиополь и прогласяването на търновския архиепископъ за патриархъ по съборно решение и императорско опредѣление, стр. 385—388. — Разпредѣляне на завоеванитѣ отъ съюзницитѣ земи и възобнова на военнитѣ действия противъ латинцитѣ, стр. 388—390. — Описание на военнитѣ действия споредъ писмото на папа Григория IX и споредъ фландърския поетъ Филипъ Мускъ, стр. 390—393. — Отказване на Иванъ Асѣня II отъ съюза съ Ивана Ватаци и причинитѣ за това, стр. 393—396. — Сближение съ латинцитѣ и окончателно прекъсване на съюзнитѣ отношения, стр. 396—398
. . . . . . 368—398
5. Отношенията на Иванъ Асѣня II къмъ съседиитѣ държави презъ последнитѣ години отъ царуването му. — Сближение на Иванъ Асѣня II съ папа Григория IX, стр. 398—399. — Нахлуване на куманитѣ и съюзъ на Иванъ Асѣня II съ латинския императоръ, стр. 399—400. — Военнитѣ действия противъ никейцитѣ и нападението на кр. Цурулъ, стр. 401—402. — Безвременното оттегляне на Иванъ Асѣня въ България и причинитѣ за това; ново сближение съ Никея и възобнова на съюзнитѣ отношения, стр. 402—403. — Папа Григорий IX противъ Иванъ Асѣня II и несполучливата подготовка на кръстоносенъ походъ противъ българския царь, стр. 403—405. — Теодоръ Комнинъ отново на политическата сцена, следъ брака на Иванъ Асѣня II съ неговата дъщеря Ирина, стр. 403—407. — Отношенията на Иванъ Асѣня II съ Сърбия; пристигането на св. Сава въ Търново и неговата смърть, стр. 407—410. — Пренасяне на тѣлото на св. Сава отъ Търново въ Сърбия, стр. 410—413. — Последнитѣ години отъ живота на Иванъ Асѣня II и неговата смърть, стр. 413—414. — Обща характеристика на царь Иванъ Асъня II, стр. 414—418
. . . . . . . . 398—418
III. България при приемницитѣ на Иванъ Асѣня II
1. Вѫтрешни размирици и външни несполуки. — Женитбитѣ на царь Иванъ Асѣня II и неговитѣ деца, стр. 419— 420. — Възкачването на Коломанъ Асѣня на престола и регенството. стр. 420—421. — Действията на Ивана Ватаци противъ солунското деспотство и заплахата откъмъ татаритѣ, стр. 421—424. — Татарското нападение въ българскитѣ земи; опитътъ на
XIV
папа Инокентия IV да влѣзе въ връзка съ българския владѣтель, стр. 424—427. — Смъртьта на Коломанъ Асѣня и възкачването на Михаила. II Асѣнь на престола; нападението на Ивана Ватаци въ българскитѣ земи, стр. 427—431. — Завладяването на гр. Сѣръ и действията на воеводата Драгота, стр. 431—434. — Заемането на Родопската область и на Македония отъ никейския императоръ, стр. 434—435. — Действията на Ивана Ватаци противъ солунското деспотство, стр. 435—437. — Миръ между българи и никейци; договорни отношения съ дубровнишката република и действия противъ сърбитѣ, стр. 437—445. — Разширение на никейскитѣ владения къмъ западь и северо-западъ; смъртьта на Ивана Ватаци и заемането на престола отъ сина му Теодора II Ласкариса, стр. 445—447. — Михаилъ II Асѣнь отвоюва загубенитѣ български земи; отпорътъ на никейцитѣ и развилитѣ се военни действия, стр. 447—454. — Отбраната на крепостьта Пелина отъ българитѣ; за връщането на Теодора II Ласкариса въ Нимфея, стр. 454—456. — Сключването на Регинския миръ при посрѣдството на Ростислава Михайловичъ, стр. 456—460. — Условията на мирния договоръ; посланието на никейския императоръ и съдържащитѣ се въ него сведения за тѣзи събития, стр. 460—465. — Негодувание въ България отъ сключения миръ; превратътъ начело съ севастократоръ Калоянъ; намѣсата на Ростислава и действията на зетя на Иванъ Асѣня II, Мицо, стр. 465—474. — Изборътъ на Константинъ, синъ на Тиха, за български царь, стр. 474—475
. . . . . . . . 419—475
2. Отношенията къмъ Маджарско и Византия при царь Константинъ Асѣня. — Сродяване на Константина Тихъ съ никейския императорски дворъ и приемане на името Асѣнь, стр. 476—478. — Възстановяване единството на държавата: присъединение на скопската и срѣдешката области; изписване на Боянската църква, стр. 478—480. — Отношенията на никейската империя съ солунското деспотство; смъртьта на Теодора II Ласкариса и действията на епирския деспотъ Михаила II въ съюзъ съ сицилийския краль Манфреда, стр. 470— 489. — Отношенията между българи и маджари; нападението на българскитѣ войски въ Северинския Банатъ и бунтътъ на Мицо въ България, стр. 489—493. — Пратевичеството на Георгия Акрополита при българския владѣтель презъ 1260 год. и възстановяването на мира между българи и византийци, стр. 494—495. — Завладяването на Цариградъ отъ византийскитѣ войски и прогласяването на Михаила Палеологъ за ромейски самодържецъ, стр. 495—498. — Яковъ Светославъ и неговата дейность по отношение на българския царь, стр. 498—502. — Войната на Константинъ Асѣня противъ Византия и отпорътъ на византийскитѣ войски, предвождани отъ пълководеца Михаилъ Глава
XV
Тарханиотъ, стр. 503—504. — Завоеванието отъ византийцитѣ на редица български крепости; действията на Яковъ Светослава, стр. 504—509. — Селджукскиятъ султанъ Изеддинъ въ византийски пленъ; съглашение съ българския царь да му помогне да се освободи, стр. 509—512. — Константинъ Асѣнь използува съюза си съ татаритѣ, за да привлѣче Якова Светослава на своя страна; войната на българитѣ, съ татарска помощь, противъ Византия, стр. 512—518. — Маджарскиятъ краль Стефанъ V предприема походъ противъ Яковъ Светослава и нападението въ българскитѣ владения, стр. 518—520. — Отношенията на Михаила VIII Палеологъ съ италианскитѣ морски републики, за да противодействува на коалицията на Карла Анжу, стр. 520— 522. — Сближение на византийския императоръ съ сърби и българи; женитбата на Константинъ Асѣня за Мария, сестриница на Михаила VIII Палеологъ, и обещанията на императора, стр. 522—524. — Връзки на Карлъ Анжу съ българитѣ, стр. 524—525. — Положението на татарското ханство и съюзътъ на Михаила VIII Палеологъ съ татаритѣ чрезъ брака на дъщеря му Евфросиния съ Ногая, стр. 525—527. — Българско пратеничество въ Неаполъ, стр. 528. — Сближение на византийския императоръ съ папската курия и действията на византийцитѣ на Лионския съборъ презъ 1274год. противъ българската църква, стр. 528—533. — Противодействието въ Византия срещу унията съ католишката църква; защита на православието въ България, начело съ търновския патриархъ Игнатия, стр. 533—536. — Връзки на българската царица Мария съ иерусалимския патриархъ и египетския султанъ, стр. 536—537
. . . . . . . . 476—537
3. Гражданскитѣ войни въ България и сетнинитѣ отъ тѣхъ. — Коронясването на Михаила, синъ на Константинъ Асѣня и Мария, за царь; Яковъ Светославъ се освобождава отъ маджарска зависимость и се прогласява за независимъ владѣтель, стр. 537—540. — Независимо княжество на двамата братя Дърманъ и Кудѣлинъ, стр. 540—541. — Привидното осиновяване на Яковъ Светослава отъ царица Мария и погубването му, стр. 542—543. — Възстанието на Бърдоква или Ивайло въ 1277 год., стр. 543—547. — Причини за появата на Ивайло, стр. 547—549. — Борбитѣ на Ивайло противъ татаритѣ, убийството на Константинъ Асѣня и прогласяването на Ивайло за български царь, стр. 549—551. — Политиката на Михаила VIII Палеологъ спрямо Ивайло, стр. 551—553. — Византийскиятъ императоръ изтъква сина на Мицо като претендентъ на българския престолъ, подъ име Иванъ Асѣнь, стр. 553—554. — Сватбата на дъщерята на Михаила VIII Палеологъ, Ирина, съ Иванъ Асѣня Мицовъ; българската царица Мария встѫпва въ бракъ съ Ивайло, стр. 554—558. — Императорътъ изпраща сина на Мицо съ войска въ България; тежкото положение на Ивайло и похо-
XVI
дътъ на Михаила Глава Тарханиотъ противъ него; завладяването на редица български крепости отъ византийските войски, стр. 558—564. — Недоволството на Мария отъ новия царь и измѣната на боляритѣ, които пушатъ въ столицата сина на Мицо, признатъ за царъ подъ име Иванъ Асѣнь III, стр. 564—566. — Слабостьта на новия царь и дейностьта на куманския боляринъ Георги Тертерий; новитѣ борби на Михаилъ Глава Тарханиотъ противъ Ивайло, стр. 566—569. — Нетрайното положение на Иванъ Асѣня III въ България; победитѣ на Ивайло надъ ромеитѣ и бѣгството на Иванъ Асѣня III въ Цариградъ, стр. 569—572. — Ивайло и Иванъ Асѣнь III при Ногая; убийството на Ивайло; характеристика на този български царь, стр. 572—574. — Изборъ на болярина Георги Тертерия за български царь, стр. 575
. . . . . . . . 537—575
Притурки:
1. Образецъ, съ който трѣба да се предава палиумъ на велбуждския и търновския архиепископи 577
2. Образецъ на клетвата отъ архиепископа, търновски предстоятель 577—578
3. Известията за сѫдбата на латинския императоръ Балдуина I въ българския пленъ 578—581
4. 27-то чудо отъ чудесата на св. Димитрия Солунски за обсадата на Солунъ и смъртьта на царь Калояна 581—587
5. Търновскиятъ надписъ на Иванъ Асѣня II 587—596
6. Билъ ли е прогласениятъ въ 1235 г. търновски патриархъ зависимъ отъ цариградския? 596—602
7. Михаилъ Глава Тарханиотъ и поемата на Мануила Филъ за неговитѣ подвизи 602—607
8. Родословието на Асѣневци 608
ПРОФ. ВАСИЛ Н. ЗЛАТАРСКИ
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Том III
Първо издание
Литературна група II-6
Тематичен № 1904
Издателски № 19212
Редактор на издателството Димитър Марковски
Художник Владислав Паскалев
Технически редактор Тома Станкулов
Коректор Й. Маринова
Дадено за набор 20. V. 1971 г.
Подписано за печат 20. II. 1972 г.
Излязла от печат 31. VII. 1972 г.
Формат 65 X 92 16
Печатни коли 42,75
Издателски коли 42,75
Тираж 8095
Цена 3,51 лв.
Издателство Наука и изкуство — София, бул. Руски 6
ДП „Балкан” — София, бул. Г. Димитров 94