2. Образецъ на клетвата отъ архиепископа, търновски предстоятель
„Азъ, архиепископъ търновски, примасъ на цѣла България и Влахия, отъ тоя часъ и занапредъ ще бѫда вѣренъ и покоренъ на блажения Петра и на светия римски и апостолски престолъ и на
578
моя господарь Инокентия и на неговитѣ католически приемници. Нѣма да бѫда въ дѣло или съветъ, или съгласие да бѫдатъ тѣ лишени отъ жиаотъ или членъ, или да бѫдатъ пленени или ограбени. Решение, което биха ми повѣрили, за тѣхна вреда, когато азъ зная, никому нѣма да открия. На всѣко зло тѣхно, ако узная, ще се старая да попрѣча. Ако на това не ще мога да попрѣча, на тѣхъ, колкото мога скоро, ще се погрижа да известя. Споредъ силитѣ си ще защищавамъ римското папство, честьта, достойнството и интереситѣ на апостолския престолъ, докато сѫществува моето назначение, противъ всѣки живущъ. Повиканъ въ синода, ще дойда, ако не бѫда възпрепятствуванъ отъ (нѣкоя) каноническа прѣчка. Апостолския прагъ всѣки четири години ще посещавамъ азъ или мой пратеникъ, ако тѣхното своеволие не освобождава. Легата на апостолския престолъ, за когото навѣрно зная, че е легатъ, ще го приемамъ предано и ще помагамъ въ неговитѣ потрѣби. Когато ще посвещавамъ нѣкого отъ моитѣ викарии (за епископъ), ще го накарамъ да ми се закълне, че ще оказва на римския първосвещеникъ и на римската църква постоянна покорность и длъжимата честь. Впрочемъ, когато нѣкого ще коронясвамъ за краль на българитѣ и власитѣ, съгласно съ милостьта, оказана на менъ и на моитѣ приемници отъ апостолския престолъ, ще получа отъ него клетвено увѣрение, че той ще пребъде преданъ и покоренъ на оногова, който тогава би седѣлъ на апостолския престолъ, на неговитѣ приемници и на римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото царство, ще запази въ покорность и преданость на апостолския престолъ. Това всичко по чиста съвѣсть ще спазвамъ. Така нека ми помага Богъ и това св. евангелие сега и въ бѫдеще. Аминъ” [1].
1. Ibidem, col. 295 А—С.