Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280)
ПРИТУРКИ
1. Образецъ, съ който трѣба да се предава палиумъ на велбуждския и търновския архиепископи
Къмъ стр. 197.
„3а слава на всемощния Бога и на блажената Дева Мария, и на блаженитѣ апостоли Петра и Павла, и на господина папа Инокентия, и на римската църква, както и на повѣрената ти църква, предаваме ти pallium, взетъ отъ тѣлото на блажения Петра, въ знакъ тъкмо на пълнотата на първосвещеническата длъжность, който ти да употрѣбявашъ въ тържественитѣ служби въ подчиненитѣ на тебе църкви на Рождество, въ праздника на първомѫченикъ Стефана, на Обрѣзане Господне и Богоявление, на Hypapanti, на Връбница, на великия четвъртъкъ, на великата сѫбота, на Великдень, въ тритѣ праздника на св. Мария, на Рождество на Св. Ивана Кръститель, въ тържественитѣ праздници на всички апостоли, въ (деня на) спомена на всички светии, при освещаване на църкви, посвещаване на епископи, рѫкополагане на клирици, въ главнитѣ праздници на твоята църква и въ годишнината на твоето посвещение.
И наистина, самъ римскиятъ първосвещеникъ всѣкога и непремѣнно употрѣбява pallium въ тържественитѣ служби, защото той е издигнатъ въ пълнотата на църковната власть, която се изразява чрезъ pallium'а. Другитѣ, обаче, не всѣкога и всѣкѫде, но въ своята църква, въ която сѫ получили юрисдикция, не трѣба да го употрѣбяватъ въ известни дни, защото тѣ сѫ повикани да взематъ участие въ грижата, но не и въ пълнотата на властьта” [1].
1. Migne, Pat. lat, t. 215, col. 294 B—D.