Поправки и добавки
(Иван Дуйчев)
Стр. 6, редъ 17 отгоре: да се чете владѣтелъ вм. владетель; редъ 23 отгоре: съвѣсть вм. съвесть.
Стр. 10, редъ 10 отгоре: да се чете Бертолдъ, вм. Бартолдъ; сѫщо стр. 12, редъ 9 отдолу; самъ авторътъ е писалъ въ рѫкописа си името въ форма Бертолдъ и Бартолдъ.
Стр. 14, редъ 8 отгоре: съестни вм. съѣстни; сѫщо на стр. 29, редъ 14 отгоре; редъ 2 отдолу: обесване вм. обѣсване.
Стр. 18, редъ 3 отгоре: дошелъ, вм. дошълъ; сѫщо стр. 56, редъ 9 отгоре; стр. 72, редъ 1 отгоре; стр. 118, редъ 12 отдолу.
Стр. 22, редъ 12 отгоре: срѣща вм. среша; редъ 25 отгоре: нейде вм. нѣйде; сѫщо стр. 46, редъ 16 отгоре.
Стр. 30, редъ 11 отгоре: Верроя вм. Вероя; сѫщо на стр. 41, редъ 8 отгоре; стр. 45, редъ 15 отгоре; стр. 55. редъ 26 отгоре; авторътъ е писалъ името по-често въ форма Верроя, а само нѣкѫде Бероя.
Стр. 46, редъ 8 отдолу: въ рѫкописа (л. 27) се чете: „въ войната противъ цариградския императоръ, която тоя глупаво обявилъ на себе си, Фридрихъ I, споредъ Ансберта. . .”, поправено: .която тоя глупаво навлѣкълъ на себе си. . .”, възъ основа текста на Ansbert, ib., р. 57, 16-17.
Стр. 59, редъ 10 отгоре: спрямо вм. спрѣмо.
Стр. 62, редъ 11 отгоре: Фридрихъ I вм. Фридрихъ II.
Стр. 72, редъ 12 отгоре: Змеевския вм. Змѣевския.
Стр. 75, редъ 17 отгоре: отишелъ вм. отишълъ; сѫщо стр. 93, редъ 17 отдолу.
Стр. 80, редъ 10 отдолу: Бела вм. Бѣла.
Стр. 82, редъ 3 отгоре: сег. вм. саг.
Стр. 84, бел. 1 е посочено Е. Kalužniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375—1393). Wien 1901.
Стр. 106, редъ 11 отгоре: женитба вм. женидба.
Стр. 109, бел. 3. Проф. Златарски обещава да даде особена притурка, което, обаче, не е могълъ да стори.
Стр. 115, редъ 20 отгоре: сватбитѣ вм. свадбитѣ.
Стр. 117, редъ 17 отдолу: змея вм. змѣя.
Стр. 128 редъ 1 отгоре: „Хризъ, следъ като се отметналъ, имаше едно непреодолимо живѣлище...” Въ рѫкописа (л. 79) е написано: „следъ като
636
се отметналъ (ἐπιποιἤσας). . .” Гръцкиятъ текстъ у Nicetas, ib., p. 666, 11-12 гласи: ὁ δὲ Χρύσος ἐπιποιἤσας εἰχε κατὰ Ῥωμαίων ἀπρόσμαχον οἰκητήριον, след., указва се, че Хризъ е поправилъ (приправилъ) крепостьта. Проф. Златарски, вѣроятно, е прочелъ по недоглеждане ἀποστρατήσας.
Стр. 136. редъ 17 отгоре: Места вм. Мѣста.
Стр. 137, бел. 1: препратката Nicetas, рр. 706, 5 — 707, 2 липсваше въ рѫкописа и е прибавена отъ менъ.
Стр. 138, редъ 1 отдолу: „за да изкупи своитѣ безбройни грѣшки на войната”; срещу тѣзи думи въ рѫкописа си (л. 87) покойниятъ ученъ е отбелязълъ съ моливъ на полето: „за грѣшки военни на М. Камица”.
Стр. 149. Къмъ тази страница въ рѫкописа (л. 94 бел. 1) е била прибавена отначало бележка, после зачертана.
Стр. 156. Въ рѫкописа (л. 98) погрѣшно е написано quondam Praetexati вм. Praetextati. Това име бѣ поправено въ цѣлия текстъ, възъ основа на Migne. P. L., CCXV, col. 153 AD.
Стр. 171 бел. 1. Тази бележка бѣ дадена — съ буквално сѫщото съдържание — и като прибавка въ края на книгата, но поради това, че повторението е излишно, бѣ изоставена при печатането.
Стр. 172, редъ 4 отгоре: Верея вм. Верроя; сѫщо стр. 232, редъ 18 отгоре.
Стр. 175, редъ 12 отдолу: „въ вилата наричана Каватохори”; въ рѫкописа (л. 110) името Каватохори е поправено отъ Кваватохори. Въ изданието на А. Theiner, Vetera monumenta Slavoram meridionaliun historiam illustr., 1, p. 28 nr. XLIV, това име се чете Cravatochori.
Стр. 179, срещу редове 11—13 отдолу: „Обаче едвали това е станало, защото... отъ великожупанския престолъ” авторътъ е поставилъ въ рѫкописа (л. 115) въпросителенъ знакъ.
Стр. 186. Въ рѫкописа (л. 115) проф. Златарски пише, че епископъ Власий носѣлъ различни дарове на папата, между които „три сребърни чаши и градалско сребро”; срещу това мѣсто на полето на рѫкописа е поставенъ въпросителенъ знакъ, значи, самъ той се е съмнявалъ въ казаното. Въ действителность въ латинския текстъ у Migne, P. L., CCXV, col. 292 А е казано: Gradale argenteum; къмъ този текстъ е поставена обяснителна бележка, ibidem, nota 63: Librum continens Gradalia vel Gradualia, id est Antiphonarium, което обяснение, изглежда, е останало незабелязано за проф. Златарски. Възъ основа на това именно указание е поправенъ изразътъ „градалско сребро” въ „единъ обкованъ въ сребро антифонарий”.
Стр. 210. Датата VIII Kalend. Junii 1207 въ рѫкописа на проф. Златарски е предадена 24 юний, вм. 25 май; сѫщото бѣ повторено на стр. 274.
Стр. 241, редъ 11 отгоре: Мосинополь вм. Мусинополь.
637
Стр. 248, срещу думитѣ: „Той навлѣзълъ въ България до Крънъ. . .” на рѫкописа (л. 152) е отбелязано съ моливъ: „За Крънъ вж. тукъ по-горе стр. 43 [= 72]. Тукъ едвали трѣбва да се разбира крепостьта Крънъ, а само областьта”.
Стр. 249, редъ 17 отгоре: да се чете Пиги вм. Печи; сѫщо стр. 423, редъ 18 отдолу Пиги вм. Пеги.
Стр. 260, редъ 15 отдолу: Немань вм. Нѣмань: сѫщо стр. 271, редъ 1 отгоре; стр. 318, редъ 8 отдолу.
Стр. 310. Срещу разказа за сватбата на Хенриха за дъщерята на Борила I е отбелязано въ полето (л. 187) съ моливъ: „3 прибавки”.
Стр. 339, бел. 2: Срещу цитата отъ Алберика на рѫкописа (л. 206) е поставенъ въпросителенъ знакъ. Авторътъ, по-нататъкъ, е ималъ предвидъ стр. 595 бел. 2 (притурка).
Стр. 481, редъ 5 отдолу: да се чете скутерия Ксилея, не Скутерия; ср. редъ 8 отгоре. Σκουτέριος (σκουτέρης) е длъжность (officium); cp. G. Acropolita, ib., pp. 139, 8; 141, 14,24; 145, 23; 146, 7; 151, 7.
Стр. 491, редове 11—14: „рицаритѣ нѣма да пропущатъ. . . безъ специално разрешение на краля”; срещу тѣхъ на полето въ рѫкописа (л. 297) е поставенъ въпросителенъ знакъ и „Хурмузаки”.
Стр. 540, редове 1—3 отгоре: „Тая титла вече ясно изразявала независимото му положение и отъ търновския царь”. На полето на рѫкописа (л. 328) е отбелязано съ моливъ: „Сѣкълъ монети вж. у Мушмовъ, стр. ” Можеби проф. Златарски е ималъ предвидъ книгата на Н. А. Мушмовъ, Монетитѣ и печатитѣ . . ., гдето въ показалеца (стр. 194) погрѣшно е указано (стр. 169) за монети на Яковъ Светослава.
Стр. 581. Прибавка 4-та въ рѫкописа нѣмаше никакво заглавие. Заглавието е поставено отъ менъ възь основа на една бележка, оставена отъ покойния ученъ. За тази прибавка вж. тукъ стр. 256 бел. 1.
Стр. 608. Въ родословната таблица на Асѣневци е указано, че Яковъ Светославъ е билъ жененъ за Иванъ Асѣневата внучка Теодора (дъщеря на Теодора II Ласкариса), докато въ текста (вж. стр. 502) е казано, че Яковъ Светославъ билъ жененъ за сестра ѝ Евдокия.