Библиография
2. Литература
1. Извори
Съкращения.
— CSHB = Corpus scriptorum historiae byzantinae.
— ГодСУиф = Годишникъ на Софийския Университета, историко-филологически факултетъ.
— ИзвИДво = Известия на Българското историческо д-во.
— MGH = Monumenta Germaniae historica.
— Migne, P.L. = Migne, Patrologia latlna.
— СпБАкН = Списание на Българската академия на наукитѣ.
Acropolita, Georgius. Opera, recensuit A. Heisenberg, vol. I, Lipsiae 1903.
Ansberte. Historia de expeditione Friderict imperatoris edоta а quodam Austriense clerico qui eidem interfuit nomine Ansberte; вж. изданието на А. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Berlin 1928 (MGH, SS., nova series, tomus V).
Attaliota, Michael. Hlstoria, edid. Im. Bekker, Bonnae 1853 (CSHB).
Albericus. Chronica Alberici monachi Trium Fontium etc., Pertz, MGH, SS., ХХIIІ, pp. 631—950.
Барбароса, имп. Фридрихъ — писмо до сина му и наследникъ Хенриха, вж. Ansbert, рр. 40, 12 — 43, 35; ср. Св. Георгиевъ, Две писма на видни кръстоносци отъ Пловдивъ презъ 1189 г. ИзвИДво, XI—XII, 1931—32, стр. 259—262.
Василий, търновски архиепископъ: писма до папа Инокентия III: вж. изданието у Мignе, Р. L., CCXIV, coll. 1115—1116; CCXV, coll. 288—289; 295, 553—554.
Cecaumeni Strategicon et incerti scriptoris de officiis regiis libellus. Edit. W. Wassiliewsky — V. Jernstedt, Petropoli 1896.
Choniata, Nicetas. Historia, ed. Im. Bekker, Bonnae 1835 (CSHB). — Речи на Никита Хониата: 1) Const. Sathas, Bibliotheca gr. medii aevi, I. 1872, pp. 73—76; откѫслекъ въ руски преводъ у Ѳ. Успенскій, Византійскій писатель Ник. Акоминатъ, стр. 181—182; 2) речь, държана презъ януарий или февруарий 1191 г.; вж. Recueil des historiens des croisades. Historiens grecs. II. Paris 1881, Appendlx, pp. 737—738; 3) речь, държана къмъ Алексия III Ангелъ, следъ септемврий 1198 г., подъ надсловъ:
вж. Recueil des historiens des croisades. Historiens grecs, II. 1879, pp. 496—502; 4) речь, казана къмъ Алексия III въ началото на 1203 г., подъ надсловъ:
610
вж. К. Sathas, Bibliotheca gr. medii aevi, I, pp. 90—97.
Cinnamus, J. Epitome rerum ab Ioanne et Alexio Comnenis gestarum, recens. A. Meineke. Bonnae 1836 (CSHB).
Codinus. De officialibus Palatii C/politani et de officiis.... Ed. I. Bekker. Bonnae 1839 (CSHB).
Comnena, Anna. Alexias. Rec. A. Reifferscheid. vol. I—II. Lipsiae 1884.
Доментиіан. Животи св. Симеона и св. Саве, изд. Ћ. Даничића, Београд 1866.
Дитполдъ, пасавски епископъ, писмо до австрийския херцогъ Леополда: MGH, SS., XVII. рр. 509,2s—510,62; вж. превода у Св. Георгиевъ, Две писма на видни кръстоносци ..., п. т., стр. 254—259.
Eusfathii metropolitae Thesalonicensis opuscula, edidit Th. Tafel. Francofurti ad Moenum 1832.
Евтимий търновски патриархъ:
1.
вж. изданията на Е. Kalužniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375—1393). Wien 1901, pp. 5—26; Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, стр. 370—383; Йорд. Ивановъ, Жития на св. Ивана Рилски съ уводни бележки, ГодСУиф, XXXII. 13. 1936, стр. 59—73.
— 2.
вж. изданията на Kalužniacki, Werke..., рр. 27—58; Йорд. Ивановъ, Български старини, стр. 421—422.
— 3.
вж. изданията на Kalužniacki, Werke .... рр. 59—77; Йорд. Ивановъ, Български старини, стр. 432—433.
— 4.
вж. изданията на Kalužniacki, Werke ..., рр. 181—202.
Euphremius ех recogn. Imm. Bekkeri, Bonnae 1840 (CSHB).
Gregoras, Nic. Byzantina hlstoria, ed. Schopeni, I— III. Bonnae 1829—1855 (CSHB).
Грамоти на българскитѣ царе отъ второто българско царство — издания: Г. А. Ильинскій, Грамоты болгарскихъ царей. Москва 1911; Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, стр. 575— 602; грамотата на деспотъ Алексий Славъ отъ 1220 год. е издадена отъ J. В. Papadopoulos — Père Arcadios Vatopédinos, Un acte officiel du despote Alexis Sthlavos... СпБАкН, XLV (22). 1933, стр. 1—6; M. Ласкарисъ, Ватопедската грамота на царь Иванъ Асѣня И. София 1930.
611
Historia peregrinorum: вж. изданието на А. Chroust, Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I, Berlin 1928 (MGH, SS., nova serles, tomus V), pp. 116—172.
Innocentius Papa III: писма до Калояна, търновския архиепископъ Василия и други църковници и първенци ; вж. изданието у Мigne, Р. L., CCXIV, coll. 825, 1113—1115, 1116—1118; CCXV, coll. 153, 156—158, 277—287, 289—290, 292—294, 295—298, 410—412, 413—417, 427, 705—706, 710, 1162, 1522—1523.
Иоасафъ, видински митрополитъ:
вж. изданието на Е. Kalužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven. Wien 1901, pp. 97—115.
Калоянъ, писма до папа Инокентия III: вж. изданието у Мigne, Р. L., CCXIV, соll. 1112—1113; CCXV, coll. 155—156, 287—288, 290—292, 551—553.
Kantakuzenos, Io. Historiarum libri IV, ed. L. Schopeni, I—III. Bonnae 1828—1832 (CSHB).
Theodori Ducae Lascaris epistolae CCXVII, editio Nicolai Festae. Firenze 1898.
Mousques, Ph. Chronique rimée, publiée par Reifferberg. Bruxelles 1838.
Pachymeres, G. De Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim. Rec. L Bekker, I—II. Bonnae 1835 (CSHB).
Палеологъ, Михаилъ: вж. И. Е. Троицкій, Imperatoris Michaelis Palaeologi de vita sua opusculum. Спб 1885.
Roubrouquis: вж. изданието въ Recueil de voyages et de mémoires, publié par la Soclété de Géographie de Paris, IV, Paris 1839.
Ryccardide S. Germano notarii Chronica. Pertzt, MGH, SS., XIX, pp. 321—384.
Roberti canonici S. Mariani Autissiodorensis chronicon. Pertzt, MGH, SS. XXVI, pp. 219—287.
Robert de Clari. La conquête de Constantinople, editée par Philippe Lauer, Paris 1924.
Joh. Skуlitza—G. Cedrenus, ed. I. Bekker, I—II. Bonnae 1838—39 (CSHB).
M. Г. Попруженко. Синодикъ царя Борила. София 1928.
Житіе и жизнь св. Сумеωна. Написано отъ сина му, краль Стефана Първовѣнчани: вж. изданието на Р. J. Šafařik, Život Sv. Symeona, Praha 1868.
Thomae archidiaconi Historia Salonitana, въ Monumenta spectantia historiam Slavorum meridionalium. SS. III. Zagrabiae 1894.
Theiner, A. Vetera monumenta slavorum meridionalium historiam illustantia, I, Romae 1863. — Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantla, I—II, Romae 1859—1860.
Villehardouin, J. La conquête de Constantinople. éd. Natalis de Wailly, Paris 1882; éd. E. Bouchet, Paris 1891.
de Valenciennes, Henri, éd. Natalis de Wailly, 3e édition, Paris 1882.
Чудеса на св. Димитрия Солунски, съставени отъ солунския хар-
612
тофилаксъ Ивана Ставракий, запазени въ панигирика на Владислава Граматика отъ 1479 г., въ библиотеката на Рилския мънастиръ рк. № 4/8 (61). За този рѫкописъ вж. описанието на Е. Спространовъ, Описъ на рѫкописитѣ въ библиотеката при Рилския манастиръ. София 1902, стр. 104—114, особено стр. 110, № 96.
2. Литература
А. Трудове съ кирилица
Съкращения:
— БИБ = Българска историческа библиотека.
— БПр = Български прегледъ, подъ редакцията на проф. Ст. Романски.
— ВизВрем = Византійскій Временникъ.
— ГНМС = Годишникъ на Народния музей въ София.
— ГодСУиф = Годишникъ на Софийския университетъ, историко-филологически факултетъ.
— ЖМНПр = Журналъ Министерства Народнаго Просвѣщенія.
— ИзвБАДво = Известия на Българското археологическо дружество.
— ИзвБАИ = Известия на Българския археологически институтъ.
— ИзвИДво = Известия на Българското историческо дружество.
— Псп = Периодическо списание на Българското книжовно дружество.
— СбБАкН = Сборникъ на Българската академия на наукитѣ.
— СбНУК = Сборникъ за народни умотворения и книжнина.
— СпБАкН = Списание на Българската академия на наукитѣ.
— УчилПр = Училищенъ прегледъ.
Андреева, М. А. Очерки по культурѣ византійскаго двора въ ХIII вѣкѣ. Прага 1927. — Рецензия на статии на проф. В. Н. Златарски — въ Byzantinoslavica, IV. 2. 1932, рр. 443—447.
Бѣляевъ, Д. Рецензия върху книгата на д-ръ Mordtmann, Esquisse topographique de Constantinople. Lille 1892, въ Виз. Врем., I. 1894, стр. 389—402.
Бобчевъ, С. С. Старобългарски правни паметници. Ч. I. София 1903. — Титли и служби въ областното управление на старовремска България. ИзвИДво, кн. XI—XII. 1931—1932, стр. 228—248.
Брунъ, Ф. Догатки касательно участія Русскихъ въ дѣлахъ Болгаріи въ ХIII и XIV столѣтіяхъ. Черноморье. Сборникъ изслѣдованій по исторической географій Южной Россіи. II, Одесса 1880.
Васильевскій, В. Г. Византія и печенѣги.Труды, I. Спб 1908, стр. 1—175. — Рецензия върху книгата на Ѳ. Успенскій, Образованіе второго болгарскаго царства. Одесса 1879, въ: ЖМНПр, ч. 204 (1879), стр. 144—217, 318—448. — Обновленіе болгарскаго патріаршества при царѣ Іоаннѣ Асѣнѣ II въ 1235 г., ЖМНПр, ч. 238. 1885, II. стр. 1—56, 206—238. — Epirotica saeculi XIII. Виз. Врем., III. 1896, стр. 233—299.
Васильев, А. А. Византия и крестоносцы. Петербург 1923.
Востоковъ, А. Описаніе рукописей Румянцовскаго Музея. Спб 1812.
Гавриловић, А. Свети Сава. Преглед живота и рада. Београд 1900.
613
Георгиевъ, Св. Императоръ Фридрихъ Барбароса на Балканския полу островъ и въ българскитѣ земи. БИБ, III. 1930, кн. 2, стр. 103—149. — Две писма на видни кръстоносци отъ Пловдивъ презъ 1189 г. ИзвИДво, XI—XII, 1931—32, стр. 249—264.
Герасимовъ, Т. Първата златна монета на царь Иванъ Асень II. ИзвБАИ, VIII, 1934. стр. 361—368.
Герцбергъ, Г. Ф. Исторія Византіи. Переводъ П. Безобразова. Москва 1896.
Голубинскій, Е. Краткій очеркъ исторіи православныхъ церквей болгарской, сербской и румынской. Москва 1871.
Гошевъ, прот. Ив. Новооткритата Ватопедска грамота на царь Иванъ Асѣня II. БПр, II. 1933, кн. 1, стр. 65—90.
Грабаръ, А. Боянската църква. София 1924.
Димитровъ, Ив. К. Преселение на селджукски турци въ Добруджа около срѣдата на ХШ вѣкъ. СпБАкН, X (6). 1915, стр. 23—40.
Дриновъ, М. С. Исторически прегледъ на българската църква. Виена 1869 = Съчинения, II, София 1911, стр. 1—161. — Въпросъ за Българската и Сръбската църкви предъ сѫдилиштето на Лионский съборъ въ 1274 г. Съчинения, II, стр. 215—231.
Дуйчевъ, Ив. За документитѣ отъ Ватиканския архивъ, отнасящи се до българската история (IX—XIV вв.). ИзвИДво, XIII. 1933, стр. 113—141.
Захаріевъ, Ст. Географико-историко-статистическо описаніе на Татаръ-Пазарджишкѫ-тѫ кааза. Віена 1870.
Златарски, В. Н. Известия за българитѣ въ хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. СбНУК, XXIV. 1908, стр. 1—161. — Асѣневиятъ надписъ при Станимака. ИзвБАДво, II, 1911, стр. 231—247. — Гръцко-български съюзъ презъ 1204—1205 г.ГодСУиф. VIII—IX, 1911— 1913. — Южна България следъ смъртьта на Иванъ Асѣня II и регинскиятъ миръ. Сборникъ Б. Дяковичъ, София 1927, стр. 327—341. — Единъ гръцки фалсификатъ, който се отнася къмъ българската история. Byzantinoslavica, II. 2. 1930, рр. 231—258. — Устройство Болгаріи и положеніе болгарскаго народа въ первое время послѣ покоренія ихъ Василіемъ II Болгаробойцею. Seminarium Kondakovianum, IV, 1931, рр. 49—68. — Ансбертовиятъ „жупанъ или сатрапъ на България” не е билъ Добромиръ Хризъ. ГодСУиф, XXIX, 6.1933, стр. 1—20. — Потеклото на Петра и Асѣня, водачитѣ на възстанието въ 1185 г. СпБАкН, XLV (22), 1933, стр. 7—48. — Георги Скилица и написаното отъ него житие на св. Ивана Рилски. ИзвИДво, XIII. 1933, стр. 49—80. — История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове, I, ч. I (София 1918), ч. 2 (София 1927); II (София 1934). — Боянскиятъ надписъ. ГодСУиф, XXXI, 10, 1935.
Ивановъ, Йорд. Поменици на български царе и царици. ИзвИДво, IV, 1915, стр. 219—229. — Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастирь. София 1917. — Български старини изъ Македония. II изд., София 1931.
Иловайскій, Д. И. Исторія Россіи. Часть II, Москва 1880.
614
Ильинскій, Г. А. Сверлижскіе отрывки. Сборникъ по славяновѣдѣнію. II. Москва 1906, отд. отп., стр. 1—32.
Иречекъ, К. Исторія Болгаръ. Одесса 1878. — Княжество България. II. Пѫтувания по България. Пловливъ 1899. — Историіа Срба, I. Београд 1922. — Пѫтни бѣлѣжки за Срѣдня Гора и за Родопскитѣ планини. Псп, VIII, 1884, стр. 1—45; IX, 1884, стр. 1—51.
Ковачевић, Љ. Жене и деца Стефана Првовенчаног. Глас срп. кр. Ак., LX (33), 1901, стр. 1—64.
Кулаковскій, Ю. Гдѣ находиласъ вичинская епархія константинопольскаго патріархата? Виз. Врем., IV, 1897, стр. 315—336.
Ласкинъ, Г. Георгій Кодинъ о древностяхъ Константинополя. Кіевъ 1905.
Мавродиновъ, Н. Църкви и монастири въ Мелникъ и Роженъ. ГодНМС, V, 1926—1931, стр. 285—306.
Макушевъ, В. В. Болгарія въ концѣ XII и въ первой половинѣ XIII вѣка. Варшав. Унив. Изв. за 1872, № 3. — Итальянскіе архивы и хранящіеся въ нихъ матеріалы для славянской исторіи. Спб 1871 (Прил. къмъ Записки Ак. Наукъ, XIX. № 3). — Исторія Болгаръ въ трудѣ К. Иречка (рецензия), въ ЖМНПр, ч. 196, 1878, стр. 239—296; ч. 197, 1878, стр. 52—109.
Милевъ, Хр. Карта на търновското царство. Пловдивъ 1909.
Младеновъ, Ст. Имената на десеть български рѣки. СпБАкН, X (6), 1915, стр. 41—70.
Мутафчиевъ, П. Църковни старини отъ XVII и XVIII вѣкъ. ИзвБАДво, II, 1911, стр. 15—45. — Владѣтелитѣ на Просѣкъ. СбБАкН, I, 1913, стр. 1—85. — Търново и Стринава. Учил. Прегл., XXXI. 1932, кн. 5, стр. 1154—1163.
Мушмовъ, Н. Една нова сребърна монета отъ царица Ирина съ сина ѝ Михаила. Сборникъ В. Н. Златарски, София 1925, стр. 185—186. — Античнитѣ монети на Балканския полуостровъ и монетитѣ на българскитѣ царе. София 1912. — Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе. [София 1924].
Никовъ, П. Рецензия върху статията на С. Табаковъ, Бележки за югоизточна България презъ епохата на Тертеревци. Псп, LXX, 1909, стр. 563—588. — Царь Борилъ въ свѣтлината на единъ новъ паметникъ, СпБАкН, III, 1912, стр. 121—134. — Българо-унгарски отношения отъ 1257—1277 година. СбБАкН, XI, 1920 : XII + 220 стр. — Къмъ историята на северозападнитѣ български земи. СпБАкН, XVI, 1918, стр. 43—64. — Материали за срѣдневѣковната история на България. ГодСУиф, XVIII, 7. 1922. — Татаробългарскитѣ отношения презъ срѣднитѣ вѣкове съ огледъ къмъ царуването на Смилеца. ГодСУиф, XV—XVI, 1919—1920. — Приносъ къмъ историческото изворознание на България и къмъ историята на българската църква. СпБАкН, XX, 1921, стр. 1—62. — История на Видинското княжество до 1323 год. ГодСУиф, XVIII, 8. 1922. — Изправки къмъ българската история. ИзвИДво, V, 1922, стр. 57—84. — Сѫдбата на северозападнитѣ български земи презъ
615
срѣднитѣ вѣкове. БИБ, III, 1930, кн. 1, стр 96—153. — Църковната политика на Иванъ Асѣня II. БИБ, III, 1930, кн. 3, стр. 65—111.
Новаковић, Cт. Визанијски чинови и титуле у српским земљама XI—XV века. Глас срп. кр. Ак., LXXVIII (47), 1908, стр. 178—279.
Палаузовъ, С. Н. Юго-востокъ Европы въ XIV столѣтіи. ЖМНПр, ч. 71, 1857, №№ 4 и 10, отд. отп., стр. 1—79.
Паулеръ, Г. Българскитѣ военни походи на Стефана V. СбНУК, VII, 1892, стр. 428—437.
Поповъ, А. Обзоръ хронографовъ русской редакціи. I. и II. Москва 1866 и 1869.
Разбойниковъ, А. Ст. Село Клокотница БИБ, III, 1930, кн. 3, стр. 228—237.
Радоjчић, Н. О неким господарима града Просека на Вардару. Летопис матице срп., LXXXV (259), 1909, стр. 1—19; LXXXV (260), стр. 32—40. — Свети Сава. Годиш. Н. Чупића, XLIV, 1935, стр. 1—49.
Срезневскій, И. И. Древніе славянскіе памятники юсоваго письма. Спб 1868. — Свѣдѣнія и замѣтки и пр. Записки Имп. Ак. Наукъ, т. 34, прилож. 4, Спб 1879.
Сырку, П. Нѣсколько замѣтокъ о двухъ произведеніяхъ терновскаго патріарха Евѳимія. I Сборникъ В. И. Ламанскаго, Спб 1883, стр. 348—401.
Станојевић, Cт. Св. Сава и проглас бугарске патријаршије. Глас срп. кр. Ак., CLVI, 1933, стр. 171—188. — и Соловјев, А. Koje je године умро св. Сава, пакъ тамъ, стр. 159—169.
Успенскій, Ѳ. Византійскій писатель Никита Акоминатъ изъ Хонъ. Спб 1874. — Образованіе второго болгарскаго царства. Одесса 1879.
Филовъ, Б. История на старобългарското изкуство. София 1924.
Цоневъ, Б. История на българский езикъ. I ч., томъ I. София 1919. — и Баласчевъ, Г. Старобългарско блюдо отъ XII—XIII вѣкъ. Минало, III, кн. 9, 1914, стр. 3—11.
Б. Трудове съ латиница.
Съкращения: BZ — Byzantinische Zeitschrift. SBWA — Sitzungsberichte der Wiener Akademie, historisch-philol. Klasse.
Banescu, N. Changements politiques dans les Balkans après la conquête de l'Empire bulgare de Samuel (1018). Nouveaux duchés byzantins: Bulgarie et Paristrion. Bulletin de l'Académie Roumaine, section historique, X. 1923 pp. 49—72.
Bouchon, J. B. Recherches et matérieux pour servir а une histoire de la domination française aux XIIIe, XlVe et XVe siècles. II partie, Paris 1840.
Cavalieri, Pio Fr. de', et Lietzmann, J. Specimina codicum graecorum Vaticanorum. Berolini et Lipsiae 1929.
616
Dölger, Fr. Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 65—1453. I— II. München und Berlin 1924—1927.
D'Ohsson, Histoire des Mongols depuis Tschinguizkhan jusqu'а Timour-Bey ou Tamerlan. I, II. La Haye et Amsterdam 1834.
Dujčev, Iv. Il Francescanesimo in Bulgaria nei sec. XIII е XIV. Miscellanea Francescana, XXXIV, 1934, fasc. 3, pp. 254—264; fasc. 4, pp. 323—329.
Gelzеr, H. Abriss der byzantinischen Kaisergeschichte, въ: K. Krumbaсhеr, Geschichte der byzantinischen Litteratur. München 1897, pp. 911—1067.
Hopf, K. Geschichte Griechenlands von Beginn des Mittelalters bis auf unsere Zeit. Ersch und Gruber's Encyclopädie, Bd. 85, Leipzig 1867.
Hubеr, A. Studien ьber die Geschichte Ungarns im Zeitalter der Arpaden. Wien 1883.
Hýbl, Fr. Dějiny národa bulharského. I. Praha 1930.
Jireček, K. Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpаsse. Prag 1877.— Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanländer. Wien 1897 (SBWA, Bd. 136); български преводъ (на Ст. Аргировъ): Християнскиятъ елементъ въ топографическата номенклатура на балканскитѣ земи. Псп, LV—LVI. 1898, стр. 223—268.
Laurent, V. Bulletin de sigillographie byzantine. Byzantion, V, 1929—1930, pp. 571—654.
Mouchmov, N. Un sceau en plomb du tsar Kaloyan (1196—1207). Byzantinoslavica, IV, 1932, pp. 135—138.
Papadopoulos, J. B. et Père Arcadios Vatopédinos, Un acte officiel du despote Alexis Sthlavos au sujet du couvent de Spéléotissa près de Mélénicon. СпБАкН, XLV (22), 1933, стр. 1—6.
Prokić, B. Die Zusätze in der Handschrift der Johannes Stylitzes codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV, München 1906.
Sacerdoteanu, A. Guillaume de Rubrouck et les Roumaоns au milieu du XIIIe siècle. Mélanges de l'Ecole roumaine en France. II partie, Paris 1929, pp. 161—335.
Sturzа, Аl. А. С. La Terre et la Race Roumaines. Paris 1904.
Tafel, Th. L. Fr. De Thassalonica eiusque agro dissertatio geographica. Berolini 1839.
Tomachek, W. Zur Kunde der Hämus-Halbinsel. II. Dle Handelswege im 12. Jahrhundert nach den Erkundigungen des Arabers Idrоsо. SBWA, Bd. 113, 1887, pp. 285—373.
Wattenbach, W. Deutschlands Geschichtsquellen im Mittelalter. 6-te Aufl. I—II. Berlin 1893—1898.
Zimmert, K. Der deutsch-byzantinische Konflikt von Juli 1189 bis Februar 1190. BZ, XII, 1903, pp. 42—77. — Der Friede zu Adrianopel (Februar 1190). BZ, XI, 1902, pp. 303—320.
Zlatarski, V. N. Prima Justiniana im Titel des bulgarischen Erzbischofs von Achrida. BZ, XXX. 1929, pp. 484—489.