История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове.

Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280)

Васил Н. Златарски  (I изд. София 1940; II фототипно изд., Наука и изкуство, София 1972, под ред. на Димитър Ангелов)

 

Съдържание

Д. Ангелов: Предоговор на редактора

П. Никовъ: Доклад пред БАН, 1936 г.

Корица..

 

I. ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

 

1. Преминаване на кръстоносцитѣ отъ третия походъ презъ Балканския полуостровъ и нарушение на договора между Византия и България

    Сближение на Петра и Асѣня съ великия сръбски жупанъ Ст. Немань. — Третиятъ кръстоносенъ походъ и Нюренбергскиятъ договоръ отъ 1188 год. — Навлизане на кръстоносците въ византийска територия до Нишъ и нарушение на Нюренбергския договоръ отъ Исаака II. — Срѣщата на великия сръбски жупанъ Стефанъ Неманя съ германския императоръ Фридриха въ Нишъ и резултатитѣ отъ нея. — Пристигане на български пратеници въ Нишъ, съ предложение на Петра и Асѣня за военна помощь и преговоритѣ на севастъ Алексия съ имп. Фридриха. — Пѫтуването на кръстоносцитѣ отъ Нишъ до Срѣдецъ. — Авантюристичното нахлуване на австрийски кръстоносенъ отредъ въ Македония и завръщането му. — Трудното преминаване на кръстоносцитѣ презъ Ихтиманския проходъ и пристигането имъ, презъ Църквица, предъ Пловдивъ. — Несполучливъ опитъ на Исаака II Ангелъ за преговори съ имп. Фридриха. — Имп. Фридрихъ въ Пловдивъ; писмото на Исаака II Ангелъ до него; условията, при които кръстоносцитѣ могли да бѫдатъ прекарани въ МалаАзия; условията сѫ отхвърлени отъ кръстоносцитѣ. — Грабежитѣ на кръстоносцитѣ; военни действия въ Пловдивско; превзимането на Верроя и на други крепости отъ кръстоносцитѣ. — Завръщането на запрѣнитѣ въ Цариградъ Фридрихови пратеници. — Приемане на пратеницитѣ на Исаака II Ангелъ и писмо до имп. Фридриха съ предложение за миръ, което този отхвърлилъ. — Потегляне на кръстоносцитѣ отъ Пловдивъ презъ Близимосъ, Констанция и пристигането имъ въ Одринъ. — Решението на имп. Фридриха да си пробие съ орѫжие пѫть по-нататъкъ и завземането на крепоститѣ Проватонъ, Димотика и Никица. — Сношения на имп. Фридриха отъ Одринъ съ славянскитѣ съседи — българи и сърби. — Възобнова на сношенията съ Исаака II Ангелъ презъ м. декемврий и тѣхниятъ резултатъ. — Войнственото настроение на царь Петра и предложението му да даде една 40-хилядна войска, при условие имп. Фридрихъ да признае царското му достойнство; отговорътъ на германския императоръ. — Възобновяване на военнитѣ действия въ южна Тракия и нравствено понижение на кръстоносната войска. — Пратеници на Исаака II Ангелъ въ Одринъ съ предложение за миръ и начеване на преговори. — Цѣлата кръстоносна войска се събира въ Одринъ; сношенията на имп. Фридриха I съ великия сръбски жупанъ и новитѣ нападения на кръстоносцитѣ. — Византийски действия противъ българитѣ и молбата на Петра къмъ кръстоносцитѣ за помощь. — Сключването на миренъ договоръ между кръстоносци и византийци на 24. февруарий 1190 год. и заминаването на кръстоносцитѣ презъ Калиополь за Мала Азия; сетнини отъ преминаването на кръстоносцитѣ презъ България  (стр. 1—59)

 

2. Закрепата на възобновената българска държава; Асѣнь I Старий

    Враждебнитѣ действия на българскитѣ царе противъ Византия и първитѣ неуспѣшни опити на ромеитѣ за противодействие. — Новиятъ походъ на имп. Исаака II Ангелъ противъ българитѣ зъ 1190 год. и поражението на ромеитѣ въ Трѣвненския проходъ. — Военнитѣ успѣхи на българитѣ: завоеванието на Анхиалъ и Варна и нахлуването по долината на рѣка Струма. — Отвоюването на Варна и Анхиалъ отъ ромеитѣ. — Походътъ на Исаака II Ангелъ противъ сърбитѣ и мирътъ съ Стефана Немань. — Новитѣ действия на Исаака II Ангелъ противъ българитѣ въ Пловдивско. — Назначаването на Константина Ангелъ за управитель на пловдивската область; неговитѣ успѣхи противъ българитѣ; неговиятъ бунтъ и ослѣпяването му. — Възобнова на българскитѣ нападения по цѣлата подбалканска линия, завоеванието на Срѣдецъ и поражението на византийцитѣ при Аркадиополь. — Приготовленията на Исаака II Ангелъ за новъ походъ противъ българитѣ презъ 1195 год. и неговото сваляне отъ престола. — Несполучливъ опитъ на Алексия III Ангелъ да сключи миръ съ българитѣ; походътъ на Асѣня I по долината на р. Струма и завладяването на крепоститѣ Мелникъ, Струмица и други. — Тържественото пренасяне на мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ Срѣдецъ въ Търново по повеля на Асѣня I. — Впечатлението въ България отъ промѣната на византийския престолъ. — Новиятъ походъ на Асѣня I по долината на р. Струма презъ 1196 год. и голѣмото поражение на ромеитѣ при Сѣръ. — Връщането на Асѣня I отъ тоя походъ и убийството му; сведенията на Никита Акоминатъ и на Г. Акрополита. — Причинитѣ за убийството на царь Асѣня I споредъ мненията на В. Макушева и Ѳ. Успенски. — Убийството на Асѣня I не е дѣло на антивлашко течение между българското население, а на куманитѣ-боляри на българска служба. — Какъ е било подготвено съзаклятието и изтъкване личностьта на Иванко. — Положението въ Търново следъ убийството и неуспѣхътъ на държавния превратъ. — Прогласяването на Петра за царь, неговото убийство и прогласяването на по-малкия братъ Ивана, въ 1197 год., за български царь. — Обща характеристика на десетгодишната борба за разширението и закрепата на възобновената българска държава  (стр. 59—108)

 

3. Българскитѣ воеводи: родопскиятъ Иванко и просѣкскиятъ Добромиръ Хризъ и намѣсата на Калоян а въ работитѣ на Византия

    Бѣгството на Иванко, следъ убийството на Асѣня I, при Алексия III и положението му въ Византия. — Иванко като управитель на пловдивската область. —Съюзътъ му съ царь Калояна и измѣната му къмъ Алексия III въ връзка съ куманското нашествие въ империята. — Вестьта за измѣната на Иванко и първата война на Алексия III противъ Иванко въ 1198 год. и причинитѣ за прекратяването на похода. — Добромиръ Хризъ въ Струмица и отношенията му къмъ българскитѣ освободители. — Отмѣтането на Хриза отъ българския царь и обявяването му за независимъ владѣтель въ Струмишко. — Сближението му съ ромейския императоръ като васалъ; отмѣтане отъ императора и сближение съ царь Калояна. — Действията на Хриза около Сѣръ и по рѣка Струма въ връзка съ ново нападение на българи и кумани въ Тракия. — Походътъ на Алексия III въ 1199 год. къмъ Просѣкъ и неговитѣ постижения. — Закрепата на Иванко въ Родопитѣ и новиятъ походъ на Алексия III противъ него. — Намѣсата на царь Калояна въ византийските работи чрезъ българо-куманското нападение въ 1201 год. въ южна Тракия и нападението на галичския князъ Романа въ земята на куманитѣ. — Действията на царь Калояна противъ кр. Констанция въ Родопитѣ и превземането на Варна. — Новото движение въ юго-западнитѣ български земи: сѫдбата на протостратора М. Камица въ български пленъ и съюзътъ на царь Калояна съ него и Д. Хриза противъ Алексия III. — Военнитѣ действия на М. Камица и Д. Хриза противъ императора и бунтътъ на Ивана Спиридонаки въ Смолянската область. — Походътъ на Алексия III противъ тримата бунтовници въ 1202 год и тѣхното усмиряване. — Миренъ договоръ на Алексия III съ царь Калояна и условията на договора  (стр. 108—148)

 

4. Отношенията на Калояна къмъ Маджарско и църковната уния съ папа Инокентия III

    Сѫдбата на северо-западнитѣ български земи до 1203 год. — Първитѣ сношения на папа Инокентия III съ царь Калояна. — Недовѣрчивото отношение на царь Калояна къмъ папския пратеникъ — архипресвитеръ Доминикъ; кой е билъ Претекстата цариградски. — Положителниятъ отговоръ на царь Калояна отъ ноемврий 1202 год. на папското писмо и първото писмо на българския архиепископъ Василия. — Отговоритѣ на папата отъ декемврий 1202 год. до царь Калояна и до Василия, че е готовъ да даде на Калояна кралска, но и императорска корона и то следъ като България бѫде формално подчинена на папския престолъ. — Кръстоносцитѣ отъ четвъртия походъ предъ Цариградъ и обръщането на Алексия III къмъ царь Калояна за военна помощь чрезъ посрѣдството на цариградския патриархъ Ивана Каматира. — Завладяването на Цариградъ отъ кръстоносцитѣ и повторното обръщане на Алексия III за помощь къмъ царь Калояна и отказътъ на последния. — Възобнова на преписката съ папа Инокентия III: писмого на Калояна отъ 1203 год., изпратено по самия архиеп. Василия, въ което иска за себе си царска корона, а за архиепископа Василия патриаршески санъ; несполучливата мисия на Василия и изпращането на българския воевода Сергия и на пресвитеръ Константина въ Римъ. — Пристигането на капеланъ Иванъ Каземарински въ Търново съ отговоритѣ на папата и неговата дейность въ България. — Заминаването на капелана Ивана отъ Търново заедно съ браничевския еп. Власия въ края на 1203 год., съ писма на царь Калояна, архиепископъ Василия и българскитѣ епископи; съдържанието на тѣзи писма. — Установяването на кръстоносцитѣ въ Цариградъ. — Отговоритѣ на папа Инокентия III на писмата, получени отъ България въ връзка съ държавнитѣ и църковни искания на българитѣ. — Задържането на кардиналъ Лъва отъ маджаритѣ; намѣсата на папата. — Пристигането на кардиналъ Лъва въ Търново; помазването на архиепископа Василия; коронясването на царь Калояна, въпросътъ за българо-маджарскитѣ отношения и заминаването на папския пратеникъ отъ България. — Въпросътъ за сключената църковна уния между българитѣ и папската курия  (стр. 149—211)

 

5. Отношенията на Калояна къмъ латинци и ромеи

    Уреждането на цариградската латинска империя и първитѣ отношения на българския царь съ латинцитѣ отъ Цариградъ; обръщането на тракийскитѣ ромеи къмъ царь Калояна за взаим ни действия. — Връзкитѣ на царь Калояна съ малоазийскитѣ турци селджуци; възстанието на тракийскитѣ ромеи противъ латинското владичество. — Одринското сражение между българи и латинци и поражението на латинската войска; пленяването на Балдуина отъ българитѣ. — Последицитѣ отъ одринското поражение на кръстоносцитѣ, застѫпничеството на папа Инокентия III и продължение на войната между българи и кръстоносци. — Никейската империя и пропадането на българо-византийския съюзъ; възстанието въ Пловдивъ, отмъщението на българския царь и нападенията му въ тракийскитѣ области презъ 1206 год. — Нахлуването на новия цариградски латински императоръ Хенриха въ българскитѣ владения; походътъ и убийството на солунския владѣтель Бонифация Монфератски. — Обсадата на града Солунъ отъ царь Калояна; убийството на българския царь и различнитѣ легенди въ връзка съ това събитие. — Обща преценка на личностьта и дѣлото на царь Калояна  (стр. 211—269)

 

 

II. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКО ИЗДИГАНЕ

 

1. Узурпацията на Борила и временно разпадане на държавата

    Действията на Стрѣза като проява на противодействие противъ узурпатора Борила. — Отцепването на Алексия Славъ въ областьта Ахридосъ. — Нападението на цариградския императоръ Хенриха въ България; сражението при Пловдивъ и сродяването на Слава съ цариградския императоръ. — Бѣгството на Стрѣза въ Сърбия; действията на Хенриха; отмѣтането на Стрѣза отъ сърбитѣ и преминаването му на страната на българския царь. — Нападенията на Стрѣза въ вла денията на латинцитѣ; разцвѣтъ на богомилското движение въ България; въпросътъ за участието на богомилитѣ въ българското освободително движение; гонението на богомилитѣ и търновскиятъ съборъ презъ 1211 год. — Продължение на войната съ латинцитѣ; възстанието въ северо-западна България и усмирението му; сближението на Борила съ латинцитѣ и сродяването му съ императоръ Хенриха. — Походъ на Борила и Хенриха противъ Сърбия; участието на Стрѣза; намѣсата на св. Сава и убийството на Стрѣза и на епирския деспотъ Михаила. — Смъртьта на имп. Хенриха; действията на деспотъ Слава и свалянето и ослѣпяването на Борила отъ Иванъ Асѣня  (стр. 270—323)

 

2. Събитията на Балканския полуостровъ преди и следъ Клокотнишкия бой

    Положението на латинската империя следъ смъртьта на имп. Хенриха. — Женитбата на царь Иванъ Асѣня II съ дъщерята на маджарския краль Андрея II и нейното значение. — Теодоръ Комнинъ, солунскиятъ деспотъ; действията на латинцитѣ противъ него и никейския императоръ Ивана Ватаци. — Враждата и съперничеството между солунския деспотъ и никейския императоръ. — Съюзътъ на Теодора Комнинъ съ царь Иванъ Асѣня II. — Настѫпателното движение на Теодора Комнинъ къмъ Цариградъ. — Критичното положение на латинската империя следъ смъртьта на Роберта Куртене; политическиятъ браченъ съюзъ на латиниитѣ съ Иванъ Асѣня II и условията му. — Нарушение на съюза съ българитѣ отъ Теодора Комнинъ и войната съ Иванъ Асѣня II. — Клокотнишката битка и унищожението на държавата на Теодора Комнинъ. — Сетнинитѣ отъ Клокотнишката победа: приемане на титлата „царь на българи и ромеи” и разширение на държавата въ етнографскитѣ предѣли на българския родъ. — Отношения на Иванъ Асѣня II съ Сърбия и латинцитѣ; пренасяне на мощитѣ на св. Петка отъ Епиватъ въ Търново. — Промѣна на духовенството въ новоприсъединенитѣ български земи и отношенията на Иванъ Асѣня II къмъ Св. Гора. — Отношенията на царь Иванъ Асѣня II съ солунското деспотство. — Последни сведения за деспота Слава. — Затвърдяване на търговскитѣ отношения съ Дубровникъ чрезъ из дадената грамота на Иванъ Асѣня II. — Значението на Клокотнишката битка  (стр. 323—353)

 

3. Унищожение на унията съ римската църква и прогласяване на българската църковна независимость

    Унищожение на политическия и браченъ съюзъ между дома на цариградскитѣ Куртене и търновския царски дворъ; спогодбата въ Перуджия сключена презъ м. априлъ 1229 год. — Разочарованието отъ разрива съ латинската империя и влошаване на отношенията съ папската курия. — Преговорите на Иванъ Асѣня II съ цариградския патриархъ за възобновата на общението на българската църква съ източната църква. — Писмото на анкирския митрополитъ Христофора до Иванъ Асѣня II и условието, при което била възможна възобновата на отношенията. — Отхвърлянето на тия условия и прогласяването на българската църковна независимость  (стр. 353—368)

 

4. Възобнова на българската патриаршия и православната коалиция противъ латинската империя

    Маджарското нападение до Видинъ презъ 1232 год. и образуването на Северинския Банатъ.— Критичното положение на дветѣ империи: латинската и никейската и възникване на идеята за коалиция на православнитѣ владѣтели противъ латинската империя. — Политическиятъ и браченъ съюзъ на търновския дворъ съ никейския императоръ. — Повдигане на въпроса за възобновата на българската патриаршия. — Възобновата на военнитѣ действия на съюзницитѣ; срѣщата на Ивана Ватаци и Иванъ Асѣня II въ Калиополь и подписването на съюзния договоръ; вѣнчавката на Теодора Ласкариса съ дъщерята на Иванъ Асѣня II, Елена, извършена въ Лампсакъ. — Противоречивите сведения на Георги Акрополита и Никифора Григора за отношенията на търновския свещеноначалникъ къмъ цариградския патриархъ и охридския архиепископъ. — Църковниятъ съборъ въ Калиополь и прогласяването на търновския архиепископъ за патриархъ по съборно решение и императорско опредѣление. — Разпредѣляне на завоеванитѣ отъ съюзницитѣ земи и възобнова на военнитѣ действия противъ латинцитѣ. — Описание на военнитѣ действия споредъ писмото на папа Григория IX и споредъ фландърския поетъ Филипъ Мускъ. — Отказване на Иванъ Асѣня II отъ съюза съ Ивана Ватаци и причинитѣ за това. — Сближение съ латинцитѣ и окончателно прекъсване на съюзнитѣ отношения  (стр. 368—398)

 

5. Отношенията на Иванъ Асѣня II къмъ съседиитѣ държави презъ последнитѣ години отъ царуването му

    Сближение на Иванъ Асѣня II съ папа Григория IX. — Нахлуване на куманитѣ и съюзъ на Иванъ Асѣня II съ латинския императоръ. — Военнитѣ действия противъ никейцитѣ и нападението на кр. Цурулъ. — Безвременното оттегляне на Иванъ Асѣня въ България и причинитѣ за това; ново сближение съ Никея и възобнова на съюзнитѣ отношения. — Папа Григорий IX противъ Иванъ Асѣня II и несполучливата подготовка на кръстоносенъ походъ противъ българския царь. — Теодоръ Комнинъ отново на политическата сцена, следъ брака на Иванъ Асѣня II съ неговата дъщеря Ирина. — Отношенията на Иванъ Асѣня II съ Сърбия; пристигането на св. Сава въ Търново и неговата смърть. — Пренасяне на тѣлото на св. Сава отъ Търново въ Сърбия. — Последнитѣ години отъ живота на Иванъ Асѣня II и неговата смърть. — Обща характеристика на царь Иванъ Асъня II  (стр. 398—418)

 

 

III. БЪЛГАРИЯ ПРИ ПРИЕМНИЦИТѢ НА ИВАНЪ АСѢНЯ II

 

1. Вѫтрешни размирици и външни несполуки

    Женитбитѣ на царь Иванъ Асѣня II и неговитѣ деца. — Възкачването на Коломанъ Асѣня на престола и регенството. — Действията на Ивана Ватаци противъ солунското деспотство и заплахата откъмъ татаритѣ. — Татарското нападение въ българскитѣ земи; опитътъ на папа Инокентия IV да влѣзе въ връзка съ българския владѣтель. — Смъртьта на Коломанъ Асѣня и възкачването на Михаила. II Асѣнь на престола; нападението на Ивана Ватаци въ българскитѣ земи. — Завладяването на гр. Сѣръ и действията на воеводата Драгота. — Заемането на Родопската область и на Македония отъ никейския императоръ. — Действията на Ивана Ватаци противъ солунското деспотство. — Миръ между българи и никейци; договорни отношения съ дубровнишката република и действия противъ сърбитѣ. — Разширение на никейскитѣ владения къмъ западь и северо-западъ; смъртьта на Ивана Ватаци и заемането на престола отъ сина му Теодора II Ласкариса. — Михаилъ II Асѣнь отвоюва загубенитѣ български земи; отпорътъ на никейцитѣ и развилитѣ се военни действия. — Отбраната на крепостьта Пелина отъ българитѣ; за връщането на Теодора II Ласкариса въ Нимфея. — Сключването на Регинския миръ при посрѣдството на Ростислава Михайловичъ. — Условията на мирния договоръ; посланието на никейския императоръ и съдържащитѣ се въ него сведения за тѣзи събития. — Негодувание въ България отъ сключения миръ; превратътъ начело съ севастократоръ Калоянъ; намѣсата на Ростислава и действията на зетя на Иванъ Асѣня II, Мицо. — Изборътъ на Константинъ, синъ на Тиха, за български царь  (стр. 419—475)

 

2. Отношенията къмъ Маджарско и Византия при царь Константинъ Асѣня

    Сродяване на Константина Тихъ съ никейския императорски дворъ и приемане на името Асѣнь. — Възстановяване единството на държавата: присъединение на скопската и срѣдешката области; изписване на Боянската църква. — Отношенията на никейската империя съ солунското деспотство; смъртьта на Теодора II Ласкариса и действията на епирския деспотъ Михаила II въ съюзъ съ сицилийския краль Манфреда. — Отношенията между българи и маджари; нападението на българскитѣ войски въ Северинския Банатъ и бунтътъ на Мицо въ България. — Пратевичеството на Георгия Акрополита при българския владѣтель презъ 1260 год. и възстановяването на мира между българи и византийци. — Завладяването на Цариградъ отъ византийскитѣ войски и прогласяването на Михаила Палеологъ за ромейски самодържецъ. — Яковъ Светославъ и неговата дейность по отношение на българския царь. — Войната на Константинъ Асѣня противъ Византия и отпорътъ на византийскитѣ войски, предвождани отъ пълководеца Михаилъ Глава Тарханиотъ. — Завоеванието отъ византийцитѣ на редица български крепости; действията на Яковъ Светослава. — Селджукскиятъ султанъ Изеддинъ въ византийски пленъ; съглашение съ българския царь да му помогне да се освободи. — Константинъ Асѣнь използува съюза си съ татаритѣ, за да привлѣче Якова Светослава на своя страна; войната на българитѣ, съ татарска помощь, противъ Византия. — Маджарскиятъ краль Стефанъ V предприема походъ противъ Яковъ Светослава и нападението въ българскитѣ владения. — Отношенията на Михаила VIII Палеологъ съ италианскитѣ морски републики, за да противодействува на коалицията на Карла Анжу. — Сближение на византийския императоръ съ сърби и българи; женитбата на Константинъ Асѣня за Мария, сестриница на Михаила VIII Палеологъ, и обещанията на императора. — Връзки на Карлъ Анжу съ българитѣ. — Положението на татарското ханство и съюзътъ на Михаила VIII Палеологъ съ татаритѣ чрезъ брака на дъщеря му Евфросиния съ Ногая. — Българско пратеничество въ Неаполъ. — Сближение на византийския императоръ съ папската курия и действията на византийцитѣ на Лионския съборъ презъ 1274 год. противъ българската църква. — Противодействието въ Византия срещу унията съ католишката църква; защита на православието въ България, начело съ търновския патриархъ Игнатия. — Връзки на българската царица Мария съ иерусалимския патриархъ и египетския султанъ  (стр. 476—537)

 

3. Гражданскитѣ войни въ България и сетнинитѣ отъ тѣхъ

    Коронясването на Михаила, синъ на Константинъ Асѣня и Мария, за царь; Яковъ Светославъ се освобождава отъ маджарска зависимость и се прогласява за независимъ владѣтель. — Независимо княжество на двамата братя Дърманъ и Кудѣлинъ. — Привидното осиновяване на Яковъ Светослава отъ царица Мария и погубването му. — Възстанието на Бърдоква или Ивайло въ 1277 год. — Причини за появата на Ивайло. — Борбитѣ на Ивайло противъ татаритѣ, убийството на Константинъ Асѣня и прогласяването на Ивайло за български царь. — Политиката на Михаила VIII Палеологъ спрямо Ивайло. — Византийскиятъ императоръ изтъква сина на Мицо като претендентъ на българския престолъ, подъ име Иванъ Асѣнь. — Сватбата на дъщерята на Михаила VIII Палеологъ, Ирина, съ Иванъ Асѣня Мицовъ; българската царица Мария встѫпва въ бракъ съ Ивайло. — Императорътъ изпраща сина на Мицо съ войска въ България; тежкото положение на Ивайло и походътъ на Михаила Глава Тарханиотъ противъ него; завладяването на редица български крепости отъ византийските войски. — Недоволството на Мария отъ новия царь и измѣната на боляритѣ, които пушатъ въ столицата сина на Мицо, признатъ за царъ подъ име Иванъ Асѣнь III. — Слабостьта на новия царь и дейностьта на куманския боляринъ Георги Тертерий; новитѣ борби на Михаилъ Глава Тарханиотъ противъ Ивайло. — Нетрайното положение на Иванъ Асѣня III въ България; победитѣ на Ивайло надъ ромеитѣ и бѣгството на Иванъ Асѣня III въ Цариградъ. — Ивайло и Иванъ Асѣнь III при Ногая; убийството на Ивайло; характеристика на този български царь. — Изборъ на болярина Георги Тертерия за български царь  (стр. 537—575)

 

ПРИТУРКИ

  1. Образецъ, съ който трѣба да се предава палиумъ на велбуждския и търновския архиепископи

  2. Образецъ на клетвата отъ архиепископа, търновски предстоятель

  3. Известията за сѫдбата на латинския императоръ Балдуина I въ българския пленъ

  4. 27-то чудо отъ чудесата на св. Димитрия Солунски за обсадата на Солунъ и смъртьта на царь Калояна

  5. Търновскиятъ надписъ на Иванъ Асѣня

  6. Билъ ли е прогласениятъ въ 1235 г. търновски патриархъ зависимъ отъ цариградския?

  7. Михаилъ Глава Тарханиотъ и поемата на Мануила Филъ за неговитѣ подвизи

  8. Родословието на Асѣневци

 

Библиография  I. Извори  —  II. Литература  (А. Трудове съ кирилица; Б. Трудове съ латиница)

Показалецъ на собственитѣ имена

 

Поправки и добавки  (Иван Дуйчев)  [[  Повечето от поправките и добавките са вкарани и в текста, В. К. ]]

Бележки и добавки на редактора  (Димитър Ангелов)  [[  Бележките са вкарани и в текста, В. К. ]]

 

[Back to Main Page]