Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

16. Какъвъ градъ трѣбва да се разбира подъ Агатополь у Никита Акоминатъ

(Къмъ стр. 458)

Като една отъ причинитѣ за втория походъ на императоръ Исаака II Ангелъ противь възстаналитѣ българи, споредъ Никита Акоминатъ, било и това, гдето последнитѣ, следъ като се засилили съ наемната куманска войска, се нахвърлили върху околноститѣ на и силно ги опустошавали, като вършили страшни злодейства. [1] Ние обаче се съмняваме, че българитѣ и куманитѣ въ тия си нападения сѫ могли да достигнатъ до днешния градъ Агатополь (тур. Ахтоболъ), който се намира на западния черноморски брѣгъ южно отъ гр. Бургасъ. Очевидно, тукъ подъ се разбира другъ нѣкой градъ, който се е намиралъ недалечъ отъ Анхиалъ, защото българо-куманскитѣ нахлувания презъ тоя походъ се простирали до тоя градъ, а военнитѣ действия се развивали въ североизточна Тракия — около крепостьта Лардея при днешния градъ Карнобадъ.

Никита, като пише за направеното отъ току що прогласения латински императоръ Хенриха, брата на пленения въ одринския бой и убития въ Търново Балдуина, навлизане въ България следъ 20. августъ 1206 год., съобщава, че императорътъ, като прогонилъ (неприятелитѣ) до Крънъ и Вероя и оттамъ като миналъ презъ Агатополь и потеглилъкъмъ Анхиалъ, отгдето, следъ като извършилъ много (подвизи), заграбилъ пари, хора и стада животни, безъ да потърпи нѣщо страшно, невредимъ се върналь и пристигналъ въ Цариградъ. [2]

За сѫщитѣ събития отъ 1206 год. Жуфруа Виллардуенъ разказва следното. Следъ като преследвалъ неприятелитѣ отъ Одринъ цѣли четири дни, Хенрихъ стигналъ въ Вероя, отгдето, следъ като латинцитѣ ограбили тоя градъ и околната страна, подиръ два дена императорътъ потеглилъ оттамъ назадъ и пристигналъ въ кр.  Б л и с м ъ  (Blisme), [3] която се намирала при вливането на р. Сазлийка въ Марица. Оттука Хенрихъ, следъ като братъ му Евстахий сполучилъ да освободи откаранитѣ отъ Калояна пленници съ тѣхнитѣ кола и стада, се върналъ въ Одринъ. Но латинскиятъ императоръ не се ограничилъ само съ това. Презъ есеньта с. г. той събралъ войска и отново навлѣзълъ вь България и достигналъ до гр. La Ferme, превзелъ го, влѣзълъ вѫтре и се настанилъ въ него. Латинцятѣ останали тамъ три дена и презъ това време оплячкосали околната страна и разрушили единъ градъ, който носилъ името L'Aquile. Ha четвъртия день тѣ потеглили отъ La Ferme, който, въпрѣки че „билъ хубавъ и добре раз-

1. Nicetas, ед. Bon. p. 515, _9–13.

2. Ibidem, p. 852, ₂₂—853, ₈.

3. Вижъ тукъ по-горе, стр. 185, бел. 1.

525

положенъ и тамъ извирали горещи бани, най-красивитѣ на цѣлия свѣтъ,” императорътъ заповѣдалъ да го разрушатъ и изгорятъ. Латинцитѣ се върнали отново въ Одринъ, гдето останали до 1. ноемврий, понеже не могли да воюватъ съ настѫпването на зимата. [1]

И тъй отъ съпоставката на тия две известия, съобщени отъ двама съвременници на самитѣ събития, не е мѫчно да се установи, че, докато Ж. Виллардуенъ говори за две отдѣлни навлизания на Хенриха въ България, Никита пише само за едно такова навлизане презъ 1206 год., отъ което ясно става, че той не е ималъ точни и пълни сведения за действията на Хенриха, и затова е слѣлъ дветѣ навлизания въ едно. Само по себе си се разбира, че трѣбва да се даде предпочитание на Виллардуеновото изложение; оттука и отиването на латинския императоръ презъ Агатополь къмъ Анхиалъ да се отнесе къмъ второто му навлизане въ България; въ такъвъ случай на Никита ще отговаря на Виллардуеновата La Ferme, подъ която трѣбва да се разбира византийскиятъ градъ — градъ, който се намиралъ на западъ отъ Анхиалъ и сев.-зап. отъ Бургасъ въ политѣ на планината при днеш. с. Лѫжа-кьой, днешнитѣ Айтошки бани. [2] При тая очевидна идентичность на тия две имена, не подлежи на никакво съмнение, че тоя градъ наредъ съ старото име се наричалъ въ края на XII. и въ началото на XIII. вѣкъ още и — име, което напълно отговаря на Виллардуеното му описание, че „il était forte belle et bien située et il у sourdait des bains chaudes les plus beaux de tout le monde”.

Що се отнася до другия градъ l'Aquile, който латинцитѣ разрушили, то, подъ влияние на Никитовитѣ думи, въ това име обикновено виждатъ гр. Анхиалъ. [3] Обаче като имаме предъ видъ, 1. че, ако Aquile е приморски градъ, то Виллардуенъ непремѣнно би посочилъ на тая негова особеность и 2. че отъ контекста се види, че Aquile се е намиралъ не далечъ отъ La Ferme, защото латинцитѣ, безъ да напущатъ последния градъ, оттамъ безпрѣчно и лесно го разрушили, когато Анхиалъ като важна приморска крепость не билъ тъй пристѫпенъ, ние мислимъ, че въ името на крепость Aquile трѣбва да видимъ преводъ на близката до La Ferme крепость , което, както и Aquile, значи „орелъ”, и оттука да идентифицираме Aquile съ при днеш. гр. Айтосъ, с.-з. отъ днешнитѣ Айтошки бани. [4]

1. Villehardouin, edit. par Em. Bouchet, t. I, ch. 241—244, p. 316— 321 et, ch. 247, p. 324—326.

2. Вж. В. Н. Златарски, История на бълг. държава и пр. т. I, ч. 2, стр. 420 бел. 1 и тукъ по-горе стр. 213, бел. 2.

3. К. Иречекъ, Княжество България, II, стр. 793.

4. Пакъ тамъ, стр. 753.

[Previous] [Next]

[Back to Index]