Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
15. Кога Никита Акоминатъ произнесълъ речьта си по случай брачния съюзъ на Исаака Ангела съ маджарската принцеса
(Къмъ стр. 434)
Ѳ. Успенски възъ основа на следния пасажъ отъ речьта на Никита Акоминатъ, произнесена по случай брачния съюзъ на Исаака Ангела съ Маргарита, дъщерята на маджарския краль Бела III, въ началото на царуването му, а именно: “Мисля, че в р а ж д е б н и я т ъ н а ш ъ в а р в а р и н ъ, бидейки недоволенъ отъ нашето тържество и огорченъ отъ брачния съюзъ, негодува противъ обновата на порфирата, която ни предстои скоро да отпразднуваме”, [1] — приема, че тукъ се има предъ видъ българското възстание, което се намирало въ пълния си разгаръ, така че началото му трѣбва да се отнесе къмъ времето п р е д и с в а т б а т а и да се свърже съ прекѫсването на династията на Коминитѣ, т. е. къмъ септемврий 1185 год. [2]
Още В. Г. Васильевски посочи, не само че тукъ не става дума за българското възстание и че, ако се приеме преводътъ на горния пасажъ отъ речьта, предложенъ отъ Успенски, то подъ „враждебния варваринъ” тукъ трѣбва да се разбира никой другъ освенъ Вилхелмъ II Сицилийски, но и че „тукъ се говори не за нѣкой единиченъ варваринъ, а изобщо за в а р в а р с т в о т о или за в а р в а р с к и я с в ѣ т ъ, враждуващъ съ империята”. „Изобщо, пише Васильевски, никакъвъ намекъ за българското възстание ние не намираме въ речьта на Никита, и поради това принудени сме попрежнему да мислимъ, че то се е почнало само следъ сватбата на Исаака. [3]
Безъ да отричаме справедливитѣ и твърде умѣстни поправки на Васильевски, ние все пакъ мислимъ, че речьта на Никита била произнесена по случай не на сватбата, а на годявката на Исаака,
1. Ѳ. Успенскій, Образованіе второго българ. царство, стр. 112.
2. Пакъ тамъ, стр. 114—115.
3. Вж. неговата рецензия, п. т., стр. 185—186.
523
1. защото въ нея ораторътъ говори само за „обручението” на императора: „О щастливъ день, въ който се обручава (сгодява) новиятъ царь съ младата, прекрасенъ съ прекрасна, цвѣтущиятъ съ цвѣте” и пр. [1], или: „И тъй, като се сгоди съ нея по воля Божия, ти я освободи” и пр. [2] и 2, защото, когато говори за сватбата, той употрѣбява бѫдеще време, както, напр., въ приведения тукъ пасажъ, който, споредъ насъ, трѣбва да се преведе така: „Мисля, че враждебното тамъ варварство не ще бѫде доволно отъ (ще се сърди на) нашитѣ праздненства и сега огорчено отъ брачния съюзъ ще се опечали поради гледаната съ подозрение възобнова на порфирата, която малко по-сетне ще отпразднуваме”. [3]
Отъ друга пъкъ страна въ сѫщата речь, следъ като се говори за свалянето и унищожението на „кръвожадния и немилостивъ тиранинъ”, за „изчадието на ромейското племе”, т. е. за Андроника I Комнинъ, четемъ следното: „Следъ като докара вѫтрешнитѣ работи въ прекрасна хармония, ти преминавашъ къмъ съперницитѣ, които сѫ се събрали около нея и, като блестещето слънце, разгонвашъ латинския съюзъ като нѣкоя мъгла и неочаквано промѣнявашъ нашитѣ работи въ ясно утро. И дивиятъ тифонъ, който се яви отъ сицилийскитѣ пещери и повѣя на насъ отъ гибелни мѣста, неочаквано правишъ да утихне и го карашъ, разбитъ да се свива въ себе си и, стѣсняванъ отъ силата на обстоятелствата, макаръ още страшно да шуми, не би могълъ да изригва гнѣвенъ огънь”. Едвали би се усъмнилъ нѣкой, че въ втория пасажъ се има предъ видъ нашествието и постепенното отблъсване на норманитѣ, и то следъ Мосинополското имъ поражение, защото дивиятъ тифонъ все още страшно шумѣлъ, и предъ решителната победа надъ тѣхъ при Димитрица, близу до Амфиполь, на 7. ноемврий 1185 год. [5]
И тъй, речьта си Никита Акоминатъ е произнесълъ не по-късно отъ края на октомврий 1185 год, когато и мирътъ съ маджарския краль билъ сключенъ, оттука и годявката е станала сѫщо тогава. Само по себе си се разбира, че Никита не е могълъ да говори за българското възстание, защото то не било още обявено.
1. Успенскій, п. т., стр. 112.
2. Пакъ тамъ, стр. 113.
3. Пакъ тамъ стр. 112 бел. 1:
— Понеже не можахме да се сдобиемъ съ гръцкия текстъ на въпросната речь, ние се ползуваме отъ превода на Ѳ. Успенски и отъ преведенитѣ отъ него подъ линия гръцки цитати.
4. Пакъ тамъ, стр. 114, бел. 2, гръцкия текстъ.
5. Вж. тукъ по-горе, стр. 433—434.