Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

14. Какъ ромънскитѣ историци тълкуватъ историческитѣ извори

(Къмъ стр. 397)

Като излиза отъ фалшивата си теза, че „споменатитѣ отъ Анна Комнина власи, които били водачи на куманитѣ презъ Стара-планина въ 1092 год., безъ всѣко съмнение сѫ само сѫщитѣ „скити” на градоветѣ по дунавския брѣгъ, за които говори Аталиатъ и които не могатъ да бѫдатъ смѣсени съ никой другъ народъ, известенъ въ тая епоха въ дунавската область”, защото за него тѣ сѫ ромъни, проф. Н. Бънеску пише: „Aprés deux générations, ils (власитѣ) у étaient si nombreux, qu’ils fournissaient le contigent le plus considérable de soldats à l’armée imperiale levée dans ces contrées. Car c’est ainsi seulement qu’on doit comprendre le passage si discuté de Cinnamus, relatif aux luttes soutenues par Manuel Comnène contre les Hongrois, en 1164. Il nous dit précisement que l’empeieur, pour donner à ceux-ci le coup de grâce, envoie contre eux une armée conduite par Alexis le Protostrator. Celui-ci devait exécuter une simple démonstration, pour leur faire croire que l’attaque aurait lieu dans ces parages, comme à l’ordinaire; mais, en réalité, Léon Batatzes, „rassemblant  d a n s  u n  a u t r e  e n d r o i t  une autre aimée nombreuse, voire même  u n e  g r a n d e  f o u l e  d e  V l a q u e s, qu’on dit être les colons de l’Italie d’autrefois, avait l’ordre d’e n v a h i r l a  H o n g r i e  d u  c ô t è  d u  P o n t – E u x i n, par où personne ne s’était jamais jetè sur eux”.  . . . Mais l’attaque byzantine, partant des contrées voisines de la Mer, ne pouvait venir que du Nord, de ce Paristrion, où se trouvaient les gués connus

520

ou Danube. L’armée levée devait être necessairement recrutée dans ces parages, pour comprendre ce grand nombre de Vlaques, mentionnés par Cinnamus” [1].

Пасажътъ, който има предъ видъ г. Бънеску у Кинама гласи следното:

[2] т. е. „Императорътъ (Мануилъ) се силно стремѣше заради това и искаше самъ и пакъ да отиде противъ хунската (земя), а желаейки да имъ покаже още повече ромейската сила, той замисляше следното. Алексия, за когото бѣ сгодилъ дъщеря си, съ много войска подъ негово началство, защото той тогава бѣше протостраторъ, той (императорътъ) изпратилъ къмъ Истъръ (Дунавъ); Алексей трѣбвало да показва видъ на хунитѣ, че ужъ ще нападне на тѣхъ пакь отъ обикновенитѣ (погранични) пунктове, а на Лъва съ прозвище Ватаци, който водѣлъ съ себе си друга силна войска както и голѣма тълпа власи, за които казватъ, че сѫ нѣкогашни преселенци отъ Италия, отъ друга страна заповѣдалъ да се нахвърли въ Хунската земя отъ мѣстата предъ тъй наречения Евксински понтъ, отдето никой никога отъ вѣка не ги е нападалъ”.

Преди всичко събитието, за което се говори въ горния пасажъ, г. Бънеску погрѣшно отнася къмъ 1164 вмѣсто 1166 год. После, той не превежда точно думитѣ на Кинама, защото гл. никога не е значилъ, па и днесъ не значи rassembler— „събирамъ, набирамъ”, а означава „amener à soi, mener avec soi, introduir pour soi”. — „привождамъ за себе си, водя съ себе си, въвеждамъ за себе си”; съвсемъ не значи „dans un autre endroit”, a — „d’un autre côte” или „d’autre côte”, и по никой начинъ не трѣбва да се отнася къмъ , а трѣбва да се свърже съ предидущето въ смисълъ, че както императорътъ изпратилъ Алексия отъ една страна къмъ срѣдни Дунавъ, тъй отъ друга страна заповѣдалъ на Льва Ватаци да нахлуе въ Маджарско; сѫщо така г. Бънеску съ „d’envahir la Hongrie du côte du Pont-Euxin” не предава напълно смисъла на .

1. N. Вănеscu, Les premiers témoignages etc. ib., p. 305. Cp. отъ сѫщия, Changements politiques etc. ib., p. 72.

2. Cinnamus, ed. Bon., p. 259, ₂₃—260, ₁₉.

521

Чрезъ тия невѣрни преводи г. Бънеску е изопачилъ смисъла на цѣлия край въ приведения пасажъ отъ Кинама, и отъ думитѣ му излиза, като че ли Лъвъ Ватаци набиралъ и формиралъ войската си на брѣговетѣ на Черно море и че тамъ въ „странитѣ на Понта Евксински” (des régions du Pont-Euxin) рекрутиралъ многобройни влашки войски (le recrutement de nombreuses troupes valaques), когато отъ думитѣ на Кинама може или трѣбва да се разбере само, че Лъвъ Ватаци водѣлъ съ себе си  д р у г а  с и л н а  в о й с к а  , получена отъ императора — друга по отношение къмъ армията, която сѫщиятъ императоръ далъ на своя бѫдещи зеть, Алексия, — а сѫщо една „голѣма тълпа власи”, обаче отъ думитѣ на Кинама не се види, че тая тълпа е била съставна часть отъ войската, която Лъвъ Ватаци е получилъ отъ императора; по-скоро може да се разбере, че той самъ набралъ тая тълпа власи, както това показва вече употрѣбената отъ него въ случая дума — „тълпа, сбирщина”, съ която авторътъ искалъ именно да изтъкне неорганизираностьта на тия власи въ противоположность на , както той нарича войската на Лъва Ватаци.

Разбира се, при такъвъ характеръ на влашката сбирщина ромейскиятъ пълководецъ не е могълъ да разчитва на нея като на такава, която би му помогнала въ време на сраженията; той е водилъ съ себе си тия набрани отъ него власи, едно, за да не бѫдатъ противъ него и, друго, като мѣстни жители, които познавали добре пѫтищата и мѣстнитѣ условия, да му служатъ като пѫтеводачи презъ непозната нему и тъй отдалечена мѣстность, особено въ планинската область на Влашко. Оттука тия власи могатъ да бѫдатъ само отъ ония остатъци на романизованото дакийско население въ Трансилванскитѣ алпи (защото само у тѣхъ би могла да се запази традицията за тѣхния италиянски произходъ), които къмъ даденото време (втората половина на XII. в.) почнали да се спущатъ отъ планината въ полето, за да избѣгнатъ силно притискаща ги маджарска власть, и само, може би, поради това тежко положение тѣхно тѣ сѫ се съгласили да тръгнатъ съ ромейскитѣ войски противъ маджаритѣ, защото както въ даденото време, тъй и въ предната епоха никога не сѫ влизали власитѣ въ ромейската войска като организирана часть, съ изключение на помощьта, която чергаритѣ власи оказали на Алексия I Комнинъ въ боя при Левунионъвъ 1091 г, и то, защото печенѣзитѣ били не по-малко опасни и за тѣхъ самитѣ [1]. Поради това и интересуващитѣ ни тукъ власи по никой начинъ не сѫ могли да бѫдатъ „рекрутирани” нито въ Паристрионъ (Подунавието, северна България), нито на брѣ-

1. Вж. тукъ по-горе стр. 204 и 206 и Притурка № 8: „За народностьта на 5-хилядния отредъ, който се присъединилъ къмъ ромеитѣ предъ боя при Левунионъ”.

522

говетѣ на Черно море, а само отвѫдъ Дунавъ, въ Влашко. Лъвъ Ватаци е присъединилъ тая неорганизирана тълпа отъ власи къмъ своята армия по пѫтя на изпълнението на своята задача главно, за да може да набавя храна за войската си; освенъ това той е нѣмалъ време да „рекрутира влашки многобройни полкове” (sic!), а оттука и да ги обучава въ византийското военно изкуство, защото тѣ сѫ били една сбирщина, една неорганизирана тълпа, понеже самото предприятие, което трѣбвало да се извърши съ голѣма бързина, не позволявало много и дълго бавене.

[Previous] [Next]

[Back to Index]