Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
12. Имало ли е охридски архиепископъ Евстатий
(Къмъ стр. 351)
Между последнитѣ двама архиепископи въ Дюканжовия списъкъ Е. Г о л у б и н с к и поставя други двама: В а с и л и й въ 1132 г. (но съмнителенъ) и Е в с т а т и й около 1134 г. [2], за когото се споменува въ житието на св. Илариона Мъгленски, написано отъ търновския патриархъ Евтимия. [3] Тия прибавки възприелъ и Д. Ц у х л е в ъ, който впрочемъ отишълъ по-нататъкъ, като предположи, че архиепископъ Евстатий участвувалъ дори въ Цариградския съборъ въ 1140 г. [4], когато въ съборния актъ не се споменува никакъвъ български архиепископъ. И в. С н ѣ г а р о в ъ не приема нито прибавкитѣ на Голубински, нито предположението на Цухлева възъ основа на това, че въ Дюканжовия списъкъ не фигуриратъ имената на тия архиепископи, и затова смѣта, че въпросниятъ Евстатий билъ никой друтъ, освенъ солунскиятъ митрополитъ съ сѫщото име, който е живѣлъ въ втората половина на XII. вѣкъ. [5]
При съставянето на своитѣ житиета патриархъ Евтимий е вземалъ за основа тъй нареченитѣ п р о л о ж н и житиета и ги е разпространявалъ и излагалъ въ духа и въ формата на съвременната нему византийска агиография. [6] И наистина, обнародвания недавно прологъ-споменъ за пренасянето мощитѣ на св. Илариона въ Търново [7]
2. Вж. Краткій очеркъ и пр., стр. 44.
3. Е. Каlužniасki, Werke etc. S. 31.
4. Вж. История на българската църква, т. I. (1910), стр. 904.
5. Вж. История на Охридската архиепископия. София 1924, т. I. стр. 205, бел. 6.
6. К. Радченко, Религіозное и литературное движеніе въ Болгаріи и пр. Кіевъ 1898, стр. 243 и сл.
7. Вж. Йор. Ивановъ, Българ. старини, п. т., стр. 419—420.
516
Евтимий е ималъ подъ рѫка, обаче, както изглежда, той е ималъ твърде малко сведения за живота на светеца, защото житието цѣло почти състои отъ общи мѣста. Не подлежи на никакво съмнение, че на Евтимий е било познато отъ византийски извори, че Иларионъ е живѣлъ въ царуването на Мануила I Комнинъ, че е билъ рѫкоположенъ за епископъ отъ Евстатия Охридски и че е вземалъ деятелно участие въ борбата съ еретицитѣ. Едвали може да се допустне, че Евтимий е измислилъ тая личность, или пъкъ че я смѣсилъ съ Евстатия Солунски, съ чиито съчинения несъмнено той ще да е билъ запознатъ презъ времето на пѫтуването си на Атонъ и въ Солунъ. Че Евстатий Охридски не е фиктивна личность, ни довеждатъ и следнитѣ съображения. Ако досѣщането на Ив. Снѣгарова, какво „употрѣбата на свѣтски титулъ отъ архиепископа дава основание да се предполага, че архиепископъ Ивант Комнинъ билъ рѫкоположенъ за архиепископъ малко време преди свикването на тоя съборъ” (въ 1143 r.), може да се приеме за твърде правдоподобно, то трѣбва да се допустне, че Иванъ Комнинъ станалъ охридски архиепископъ не по-късно отъ 1142 г., следов. неговиятъ предшественикъ по Дюканжовия списъкъ, архиепископъ Михаилъ Максимъ, е управлявалъ около 22 години (= 1142 — 1120), което се явява твърде проблематично, защото, ако да бѣ управлявалъ тъй дълго, то щѣхме да знаемь повече за неговата дейность; отъ друга пъкъ страна и Иванъ Комнинъ би управлявалъ архиепископията най-малко 37 (= 1157 — 1120) години, което така сѫщо е не по-малко съмнително. Оттука ние заключаваме, че между Михаила Максимъ и Иванъ Комнинъ е имало другъ нѣкой архиепископъ, който могълъ да бѫде споменатиятъ Евстатий Охридски и който, споредъ изчисленията на Е. Голубински, рѫкоположилъ Илариона за епископъ около 1134 г., или Евстатий е управлявалъ Охридската архиепископия най-късно отъ 1133 до 1142 г. Не е могълъ патриархъ Евтимий да смѣси нашия Евстатий съ Евстатия Солунски затова още, защото първиятъ е живѣлъ и действувалъ презъ първата половина, а вториятъ — презъ втората половина на XII. вѣкъ, а не около половината на сѫщия вѣкъ, както твърди Ив. Снѣгаровъ.