Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

11. Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ

(Къмъ стр. 350)

Въ три писма Теофилактъ споменува за пѫтуване по море: 1. въ 1-о по Ламия „до деспина Мария” [1], 2. въ 65-о по Меурсия „до магистеръ Ивана Пантехни” [2] и 3. въ 22-о по Ламия, „до хартофилаксъ Никифора”. [3]

Въ първото писмо Теофилактъ описва връщането си отъ Никомидия презъ Цариградъ — бурята, която ги настигнала въ Мраморно

1. Migne, ib. col. 501 А—505 А: — У митр. Симеона, п. т., стр. 180—182.

2. Migne, ib. col. 484А—485А: — У митр. Симеона, п. т. стр. 164—165.

3. Migne, ib. col. 536D—537С: — У митр. Симеона, п. т. стр. 221—222.

512

море, и съобщава на адресатката си, деспина Мария, грузинка, жената на Михаила VII Дука, и после и на Никифора Вотаниатъ, която тогава била изпратена на заточение на о-въ Принкипо, единъ отъ Принцовитѣ о-ви при Цариградъ, и се бѣ покалугерила, че искалъ твърде силно да я посети, но не му било позволено отъ драчкия дука, Ивана Комнинъ, синъ на севастократоръ Исаака, по-голѣмия братъ на Алексия I Комнинъ, който придружавалъ архиепископа презъ времето на пѫтуването му. [1] На друго мѣсто ние се опитахме да докажемъ, че това пѫтуване може да се отнесе само къмъ 1095 год., [2] следов. това е било първото му пѫтуване за Цариградъ и обратно. — За цельта на това пѫтуване Теофилактъ не споменува нищо, а само забелязва въ скоби, че „и натамъ го тласкали вълнитѣ на неговитѣ злочестини ”. Какво трѣбва да се разбира подъ „злочестини”, мѫчно е да се каже, защото самъ той не дава дори намекване за тѣхъ въ писмото; въ всѣки случай едвали може да се предполагатъ подъ тѣхъ клеветитѣ и обидитѣ на бирника Иасита и неговитѣ сподвижници, защото спрѣчкванията му съ тѣхъ се отнасятъ къмъ по-късно време. Наистина, архиепископътъ говори въ писмото си за „скърби”, но тия скърби, изглежда, да сѫ отъ другъ характеръ, което се доказва отъ следнитѣ му думи: „затова изпроси ми отъ Бога, комуто всѣки день се явявашъ чрезъ дѣла, които водятъ къмъ него, изпроси да не изпадамъ занапредъ въ чести изкушения (много би било, ако бихъ казалъ, да престанатъ скърбитѣ)”. Тия думи, съпоставени съ израза, че „натамъ го тласкали вълнитѣ на неговитѣ злочестини”, по-скоро показватъ, че той е билъ извиканъ въ Никомидия отъ императора. Що се отнася за цельта на писмото, то както и самъ Теофилактъ се изразява, била да напомни на деспина Мария „да изпълни обещанието, което служащитѣ на истината нейни уста преди време сѫ дали на неговия съратай и братъ Димитра”.

Съвсемъ другъ характеръ носило пѫтуването му по море, за което той говори въ писмото си до магистеръ Ивана Пантехни. Докато тамъ той описва настигналата ги буря на Мраморно море, тукъ той казва, че презъ цѣлия пѫть „Господь го провелъ презъ морето тъй безопасно, както не би преминалъ дори и суша; той заповѣдалъ на бурята, и тя се обърнала на тихъ вѣтъръ”, а главното било това, че „го избавилъ отъ многодневна болесть и го препасалъ съ сила”. „Когато азъ, пресвѣтлий мой господарю, пише Теофилактъ, се качихъ на корабъ (а това бѣше въ деня, въ който очаквахъ периода на болестьта си), случи ми се нѣщо съвсемъ неочаквано, повдигане, слюнки изобилни

1. Подробно за това вж. у митр. Симеона, п. т., стр. 182—186.

2. В. Н. Златарски, Намѣстници-управители на България и пр. п. т., стр. 394, бел. 114.

513

повръщане и изкараната мокрота несмлѣна и неустановена и на края малко злъчка. Подиръ малко се повтаряше сѫщото, само че злъчката бѣше по-изобилна и подиръ изплюването усѣщахъ по-голѣма горчевина, И тъй, очаквахъ признаци, че подиръ четири дни пакъ ще ме втресе, както преди. Но треската била изплюта заедно съ злъчката и съ това, което бѣхъ повърналъ. И така се оказа, че се страхувахъ тамъ, гдето нѣмаше страхъ. Дойде пакъ деньтъ на периода на болестьта, и азъ, страхливиятъ въ всичко, очаквахъ да ми се случи нѣщо лошо, но Богъ билъ сѫщиятъ и не се измѣнилъ. Злото изчезна, и не се намѣри мѣстото му. И азъ, тежко болниятъ, стигнахъ въ Солунъ живо и здраво. Това е то, гдето казва мѫдрата поговорка: и отъ злъчката има полза”. И тъй отъ мѣстото на отправлението Теофилактъ тръгналъ тежко боленъ (изглежда, че той страдалъ отъ малария, която го измѫчвала периодически); но случилата съ него презъ време на пѫтуването морска болесть направила да се прекрати болестьта, и той излѣзълъ въ Солунъ напълно здравъ.

За сѫщото това пѫтуване Теофилактъ споменува и въ писмото си до хартофилаксъ Никифора, което се почва съ следния пасажъ: “Като се върнахъ отъ трудното си и дълго скитане, честнейший брате (защото и сега примѣрихъ пагубната Харибда и се потрихъ около военния станъ, така бърза да ни измѫчва твърде много оня, който отъ самото начало е виновенъ за болкитѣ на природата), и така, като се върнахъ, получихъ, писмото на светиня ти, което ми се видѣ по-сладко, отколкото попѫтниятъ вѣтъръ на моряцитѣ, когато се уморятъ да теглятъ красиво изработенитѣ лопати, или, ако искашъ, то ми се видѣ, като изворъ за жедната кошута”. Тия думи не само подтвърдяватъ, че пѫтуването било по море, но съ израза „и сега” ясно сочатъ, че преди това е имало и друго морско пѫтуване, т. е. това отъ 1095 год.

Но нито въ едното, нито въ другото писмо не се посочва мѣстото, отгдето е тръгналъ архиепископътъ. За разрешение на тоя въпросъ ще ни помогне писмо 52-о по Меурсия, адресирано „до Деспината, която го бѣ посетила, когато бѣше боленъ”, [1] което гласи: „Възобновявашъ всѣкога съ дѣлата си въчеловѣчването на Бога и показвашъ, че той въ твоето лице става человѣкъ, а твоята човѣшка природа въ неговата се обоготворява. Ти, която къмъ всички се отнасяшъ снизходително, благоволи да посетишъ и мене, който съмъ сѫща земя, и позвòли да се опия съ твоята благость. Ти съживи и въздигна мене, мъртвия инакъ, който всѣкога съмъ твой. Като награда за всичко това, какво друго по-голѣмо бихъ могълъ да ти пожелая, освенъ да не престанешъ да проявявашъ въ себе си божественото

1. Migne, ib. 469 А—В: — У митр. Симеона, п. т., стр., 150—151.

514

тайнство, за да ти бѫде сѫщото и подвигъ, и отплата”. Подъ „деспина” не може друга да се разбира, освенъ — сѫщата бивша императрица Мария Грузинска, до която е адресирано, както видѣхме, и 1-о по Ламия писмо съ сѫщата титла. И тъй, императрица Мария била, която посетила болния Теофилакта, но где? Ако той е заболѣлъ въ Охридъ или Пелагония, гдето сѫщо така тежко боледувалъ, и деспина Мария тамъ да го е посетила, не е възможно да се допустне, защото, както се каза, тя отъ 1094 год. била заточена на о-въ Принкипо, и едвали би било ѝ позволено да пѫтува тъй далечъ. Трѣбва да се приеме, както справедливо изтъква митр. Симеонъ, че заболяването на Теофилакта е станало въ Цариградъ, и деспина Мария тамъ е могла да го споходи, а, както се установи отъ писмото до Ивана Пантехни, Теофилактъ тръгналъ тежко боленъ презъ второто пѫтуване, следов. мѣстото на отправлението въ това пѫтуване е билъ Цариградъ, или, съ други думи, второто му морско пѫтуване е било както и първото, за Цариградъ и обратно.

Що се отнася до годината на това пѫтуване, то тя се опредѣля отъ това, което Теофилактъ пише по-нататъкъ въ писмото си до Ивана Пантехни. „Но работитѣ въ Охридъ сѫ много страшни. Страната на Мокра (а Мокра е часть отъ Охридско) е ограбена отъ роба и бунтовникъ. А Багора (тая твърде голѣма планина, която съседи съ българскитѣ и диррахийскитѣ планини) завзема бунтовникътъ. Съ една дума всичко е зле. Но уповаваме се на Бога и на старанията на държавнейшия императоръ, че тоя гущеръ, който, стопленъ съ лѫчитѣ на царскитѣ добрини, дмгналъ глава, зле ще изпати и не ще да има, кѫде да се дѣне. . . И Богъ, който ни брани, ще дойде и нѣма да се забави, а робътъ, който се възбунтувалъ, като Иеровоама въ времето на Соломона, ще остане само съ скроенитѣ си зли замисли. И, като копнѣе за царство, о земя и слънце, о понижение на царицата, о несравнена висота на властьта, той нѣма да се удостои дори и слуга на царя да бѫде”. Тукъ подъ „робъ”, „бунтовникъ”, „гущеръ, стопленъ съ лѫчитѣ на царскитѣ добрини” се разбира Боемундъ Тарентски, а не известниятъ противникъ на Теофилакта, парикътъ Лазаръ, както доскоро се приемаше, [1] след. тукъ става дума за нападението на Боемунда презъ 1107 год. октомврий, който на първо време, следъ като обсади Драчъ, ималъ нѣкои успѣхи — завладѣлъ Арбанонъ (сег. Елбасанъ), и после за кѫсо време и Дебъръ, а отъ нашето писмо узнаваме, че Боемундъ ограбилъ областьта Мокра ю.-з. отъ Охридското езеро и завзелъ планината Багора, която се намира между българскитѣ и драчекитѣ планини, планинската верига, която се спуща отъ с. къмъ ю. между горното течение на рр. Шкумба и Дѣволъ. [2] И тъй въ момента, когато Теофилактъ пристигналъ въ Солунъ, нор-

1. За това подробно вж. мит. Симеонъ, п. т., стр. 165—167.

2. Вж. тукъ по-горе, стр. 246, бел. 1

515

манитѣ завзели съседната на Охридско страна. Беомундъ излѣзълъ на Албанския брѣгъ въ началото на октомврий 1107 год., а Алексий I Комнинъ стигналъ въ Солунъ презъ ноемврий 1107, а почналъ своитѣ противодействия презъ пролѣтьта на 1108 г., следов. Теофилактъ е пристигналъ въ Солунъ презъ есеньта на 1107 год., а оттука второто му пѫтуване за Цариградъ се отнася къмъ 1107 г., а понеже въ писмото си до хартофилаксъ Никифора споменува, че „се върналъ отъ трудното си и дълго скитане” и че „се потрилъ около военния станъ”, то, очевидно, на връщане Теофилактъ е пѫтувалъ съ войскитѣ, които тъкмо презъ 1107 год. отивали за театра на военнитѣ действия въ Албания и преди пристигането на самия императоръ въ Солунъ. [1]

1. Anna, lib. XIII, сар. 1; II, р. 174, ₁₃.

[Previous] [Next]

[Back to Index]