Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
10. Обяснения къмъ писмо 55-о по Меурсия
(Къмъ стр. 311)
Къмъ времето, когато Алексий I Комнинъ пѫтувалъ по българскитѣ земи отъ септемврий 1105 до началото на ноемврий 1106 г., се отнася и писмото на Теофилакта „до царския лѣкарь Никита”, [4] както
4. Писмо 55-о по Меурсия. — Мignе, ib. cd. 472 C—473 В. — У митр. Симеона, п. т., стр. 154—155.
508
гова се види още
отъ първото изречение на писмото. „Много сѫ причинитѣ, почва архиепископътъ,
които ме принуждаватъ да замина за вашитѣ шатри, които вие, новиятъ Израиль,
разпъвате, като обикаляте
въ земя — пустиня за васъ”. Нѣма никакво
съмнение, че тукъ става дума за сѫщото странствуване или пѫтуване на императора,
за което Теофилактъ споменува въ писмото си до Григория Каматиръ,
[1] като подъ „земя-пустиня за васъ” се разбира България.
Обаче две течения
спирали
заминаването му; „едното общо и епидемично, което, следъ като пострадалъ отъ
възпаление на мозъка, му причинявало хрема (или гръденъ катаръ) и кашлица и го
застрашавало не безъ основания съ гръдна болесть”. „Защого, пише архиепископътъ,
ако сега, когато съмъ се свилъ на едно мѣсто, се намирамъ въ такова положение,
какво ли ще ми бѫде, ако бихъ излѣзълъ на открито?” — Второто течение било онова
на близката рѣка, която древниятъ и гръцки езикъ нарича Аксиосъ, а новиятъ и
варварски — Вардаръ
. „Защото, казва се въ писмото, тя, като тече презъ
много планини, сега е прелѣла отъ стопилитѣ се изъ горитѣ снѣгове и не дава нито
пеши, нито конници да я минатъ, та, като нѣма мостъ поради проклетитѣ митници
край нея (рѣката), може да се мине само по едно коритце, дълго единъ лакъть”, а
пъкъ да се минава рѣката на такова коритце било твърде опасно. И тъй, две били
прѣчкитѣ, които не позволявали на Теофилакта да отиде тамъ, гдето е станувалъ
заедно съ императора царскиятъ лѣкарь Никита: сериозната болесть, отъ която
страдалъ архиепископътъ, и друго пълноводието на рѣка Вардаръ, което не давало
да се мине рѣката нито пеша, нито на конь, а само на една малка лодка, и то на
митнишки бродъ.
Обаче въ писмото се
казва една подробность, която ни дава възможность да опредѣлимъ по-точно
времето, когато е било то писано: архиепископътъ обяснява, че пълноводието и
разлитието на Вардаръ се дължали на стопилитѣ се по планинитѣ, презъ които
минава тая рѣка, снѣгове, следов. писмото е писано презъ ранна пролѣть, а понеже
презъ времето на императоровото пѫтуване по днешна Македония е имало само една
пролѣть — презъ 1106 год, то и писмото е писано презъ ранна пролѣть на тая
година, и то отъ Охридъ, отгдето Теофилактъ не е можалъ да мръдне поради
сериозната си болесть. Освенъ това въ писмото се казва, че да се отиде въ
мѣстото, гдето се намиралъ царскиятъ лѣкарь Никита, а следов. гдето квартирувалъ
въ дадено време императорътъ, трѣбвало да се мине близката, съседната
на
това мѣсто (а не на Охридъ или Солунъ) рѣка Вардаръ, а това мѣсто е могло да
бѫде само гр. Струмица или мънастирьтъ Богородица Елеуса при с. Велюса, които,
както
1. Вж. писмо 71-о по Меурсия и тукъ по-горе, стр. 310 и 311.
509
се каза, Алексий I Комнинъ сѫщо посетилъ презъ времето на казаното си пѫтуване. [1]
Това точно
опредѣление датата на нашето писмо съвсемъ отмѣнява изказаното отъ митр. Симеонъ
мнение, че то е било писано презъ пролѣтьта на 1108 год., и то отъ Солунъ, а
адресатътъ се намиралъ въ военния лагеръ. Но най-важното доказателство, че това
писмо не е могло да бѫде писано презъ пролѣтьта на 1108 год., е това
обстоятелство, че братътъ на Теофилакта тогава е билъ тежко боленъ и не могълъ
да предприеме такова опасно пѫтуване, за което споменува нашето писмо. Това
най-добре се види отъ 58-0 по Меурсия писмо до китърския епископъ, въ което
Теофилактъ пише: „Пребиванието ми тукъ и на мене се виждаше досега, че е добре и
разумно наредено. Но човѣшкитѣ помисли били суетни, и за мене било по-добре да
бѣхъ отишелъ въ Цариградъ
и
тамъ да
бѣхъ се погрижилъ за лѣкуването и на моето тѣло, а въ сѫщото време да бѣхъ
поставилъ далечъ отъ тукашнитѣ горещини и тия, които сѫ съ мене. Тѣ не намиратъ
тукъ нищо добро, а особено братъ ми, който ми е малка искра отъ утеха. Защото,
като промѣнилъ охридския въздухъ съ тукашния и като се лишилъ отъ слабото и
твърде тънко тамошно вино и отъ другитѣ хигиенически съестни припаси, изгуби
здравето си и е много зле. Охота (апетитъ) нѣма никакъ, бори се съ главоболие, и
коремътъ му е претрупанъ. За премахване на тоя товаръ времето не позволява да се
употрѣби и друго срѣдство, освенъ оксисакхари
, и то умѣрено, при всичко че
можехме да употрѣбимъ и други лѣкарства. Но нему му се втръсна всѣко лѣкарство.
Затова скърбя и се чумеря, честний божи човѣче, и съмъ недоволенъ отъ тукашното
си пребивание, като разсѫждавамъ повече малодушно, отколкото справедливо.
Защото, ако е угодно на Бога да понесемъ нѣкоя скръбь (т. е. смъртьта на брата
му), ще ни се случи такава, гдето и да бѣхме се намѣрили. Но ти умилостиви Бога
къмъ насъ, защото той знае да прощава беззакония и да потопява грѣхове въ море
(Мих 7, 18–19). Пророкъ Михей знае, че това море е или кръщението, или
покаянието, или божието милосърдие. И така, което отъ тия тритѣ дава и на
другитѣ сила, за да станатъ спасителни, това изпѣй върху насъ, за да изцѣришъ
нашата немощь, като потопишъ, колкото враждебна и египетска часть иматъ нашитѣ
тѣлесни и душевни болести. Не се бави, прочее, но отвори небеснитѣ завори
[2].”)
За да се опредѣли, кога и отгде е писано това писмо, ще трѣбва да се спремъ върху други две писма — друго до китърския епис-
1. Вж. тукъ по-горе, стр. 310, а сѫщо В. Н. Златарски, Намѣстници-управители и пр. Притурка, стр. 392, бел. 110.
2. Мignе, ib, col. 476 D—477 В.— У митр. Симеонъ, п. т., стр. 158.
510
копъ и до дебърския (66-о и 67-о по Меурсия), [1] които сѫ писани вече следъ смъртьта на Теофилактовия братъ. Въ дветѣ тия писма, като съобщава за смъртьта на брата си, „който за него билъ всичко, съ готовность се излагалъ на всѣка опасность и се хвърлялъ, както се казва, въ самия огънь и срещу мечове, само и само (архиеп.) да бѫдѣлъ спокоенъ и безъ скърби”, моли и двамата епископи, да му бѫдатъ помощници, като по-често отправятъ молитви за него къмъ Бога; но въ писмото до дебърския той притуря, сѫщо така да се моли на Бога — „да се върне по-скоро въ падналата се на негово попечение епархия, за да посети овцитѣ на стадото му, което му е повѣрено”. Това последното съобщение ни дава възможность да се опредѣли, кога е умрѣлъ Теофилактовиятъ братъ Димитъръ. Дебърскиятъ епископъ напустналъ своето седалище — Дебъръ, когато тоя градъ билъ завзетъ отъ Боемундовитѣ войски въ началото на войната, т. е. презъ есеньта или зимата на 1107 год., [2], а отново отвоюванъ презъ лѣтото (най-рано) на 1108 год., [3] когато норманитѣ бѣха отбити и отблъснати отъ ромеитѣ на западъ къмъ Драчъ и морския брѣгъ; ако Теофилактъ подканя епископа да моли Бога, да се върне въ епархията си по-скоро, то ясно е, че писмото е било писано къмъ края на лѣтото на 1108 год., а оттука и смъртьта на брата му ще трѣбва да отнесемъ къмъ срѣдата на 1108 год., следов. и дветѣ писма 66-о и 67-о сѫ писани презъ втората половина на 1108 г. и при това наскоро следъ смъртьта на Теофилактовия братъ.
И тъй, понеже 58-о писмо е предхождало 66-то до китърския епископъ, а това последното, както видѣхме, се отнася къмъ началото на втората половина на 1108 год., когато братътъ се бѣ вече поминалъ, то и първото писмо (58-о) трѣбва да се отнесе къмъ пролѣтьта на сѫщата година, а тогава Теофилактъ се е намиралъ въ Прѣспа по случай епископския съборъ, гдето билъ донесенъ и братъ му Димитъръ за поправка на здравето, но безъ всѣкакъвъ резултатъ, а оттука и 58-то писмо било писано отъ Прѣспа, а не отъ Солунъ, както предполага митр. Симеонъ, който се основава на това, че архиепископътъ се надѣвалъ да потопи грѣховетѣ си въ морето”; обаче въ писмото се привежда, както видѣхме, изречение отъ пророка Михея и се обяснява, че подъ „море” се разбира кръщението и пр., тъй че това не сѫ думи на Теофилакта.
И тъй, 55-то писмо до царския лѣкарь Никита по никой начинъ не може да се смѣта, че е написано въ 1108 год., и се връщаме пакъ къмъ неговото съдържание. Поради мѫчно преодолимитѣ за архиепис-
1. Мignе, ib. col. 485 В—C et 488 А—В. — У митр. Симеона, п. т., стр. 168—169.
2. Anna, lib. XII, сар. 9; ib. II, р. 172, 13–16.
3. Ibidem, lib. XIII, сар. 5; ib. II, р. 190, 2.
511
копа прѣчки отъ
една страна, а отъ друга — поради важностьта на въпроситѣ, която правила
неотложно отиването въ Струмица, Теофилактъ изпратилъ брата си Димитра, който
първото „течение” нѣмалъ, а отъ второто не се боялъ, защото на такива коритца
той плувалъ по-смѣло, отколкото когато пѫтувалъ по сухо. „Тогова ти изпратихъ,
пише архиепископътъ, отъ дома въ свой домъ
(така азъ сѫдя за нашитѣ
отношения), за да допълни нуждата отъ моето присѫтствие при тебе, и да се
наслади вмѣсто мене съ обичната ти и мѫдра дуща” и пр. Но каква е била тая нужда
отъ неговото присѫтствие при Никита и изобщо кои сѫ били многото причини, които
сѫ го принуждавали да отиде при последния, Теофилактъ не посочва, нито дори
намеква за тѣхъ, защото е нѣмало нужда: било изпратено довѣрено нему лице —
братъ му Димитъръ, който устно е предалъ на Никита всичкитѣ желания на
архиепископа и главната цель на своето идване. Обаче, като се вземе предвидъ
времето, когато е било написано писмото — презъ пролѣтьта на 1106 год., то
едвали ще се отклонимъ отъ истината, ако приемемъ, че главната цель на това
отиване на Теофилактовия братъ е била да помоли царския лѣкарь Никита за
ходатайство предъ императора, да избави архиепископа отъ неговитѣ противници,
Иасита и сподвижницитѣ му, чрезъ отстранението на скопския дука и управитель на
България, Ивана Таронита, у когото тѣ намирали поддържка въ действията си
противъ архиепископа. Разбира се, подобна една цель Теофилактъ не е могълъ да
излага въ писмо и я повѣрилъ само на своя братъ, който за него билъ всичко,
както пише въ писмата до китърския (66-о) и дебърския епископи (67-о).