Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

9. Защо епископъ Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и кога?

(Къмъ стр. 284, 321, 346)

Въ 53-о писмо по Меурсия, адресирано „до Макремволита прѣспански началникъ”, архиепископъ Теофилактъ му пише следното:

„Не се още избавихме съвършено отъ болестьта, която ни държи на легло, преславний мой сине о Господѣ, обаче гласътъ на свещенитѣ правила , който ни заповѣдва (да свикаме) свещения нашъ синодъ, — гласъ, който безъ друго е гласъ на Христа, ни дигна отъ легло, укрепява ни за движение и ни позволява да носимъ леглото си. Прочее, посрещни ни заедно съ Него, казвамъ, който извършва такива чудеса, въ Прѣспа (защото тамъ ще стане сбирката) и ще прегърнемъ и разцѣлуваме и ще се насладимъ съ синовното ти разположение. Но внимавай, като оставите безъ помощь черковника, който е изпратенъ да събира нуждното за храна, да не докажете, че тия, които ще изпѣятъ пѣснитѣ за праздника, сѫ сѫщи щурци, и да не гладуваме, когато други

504

на сбора ще пиянствуватъ. И сетне, кѫде ще се дѣнешъ, за да избѣгнешъ словеснитѣ удари, на каквито и до день днешенъ самъ не си се подлагалъ, защото постѫпвашъ, наистина, по здравия разумъ, а други, които сѫ опитали, казватъ, че тия удари сѫ горчиви, остави да попадатъ още подъ тѣхъ, като привикнали и заслужващи; ти пъкъ дано да бѫдешъ обсипванъ съ цвѣтя отъ разума, защото съ това си свикналъ и израсълъ”. [1]

И тъй, по задължение отъ свещенитѣ правила на православната църква, Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ”, т. е. събора на епископитѣ отъ Охридската църква, обаче не въ престолния си градъ Охридъ, както обикновено ставало, а въ провинциалния градъ Прѣспа (на третия малъкь островъ на малкото Прѣспанско езеро). Затова, като предупреждава своевременно прѣспанския началникъ , Макремволита, [2] за това, той му обръща вниманието да не пропустне да помогне на „черковника”, който нарочно билъ изпратенъ да събира предварително „нуждното за храна”, та членоветѣ на събора да не гладуватъ презъ времето на своето пребиваване тамъ. За митроп. Симеона се види странно, гдето Теофилактъ избралъ Прѣспа за мѣсто на събора. „Не може да се каже, пише той, че нашествието на Боемунда (1107—1108) е попрѣчило да се свика съборътъ въ Охридъ, защото презъ време на това нашествие, за което се говори въ 65-о писмо до магистеръ Ивана Пантехни, Теофилактъ се намиралъ въ Солунъ. По всѣка вѣроятность съборътъ билъ свиканъ въ Прѣспа следъ сключването на мира между Алексия I Комнинъ и Боемунда, т. е. следъ 1108 год., когато последниятъ се оттеглилъ отъ Македония, защото въ Прѣспа се намирали повече съестни припаси, откол-

1. Migne, Patrol. gr. t. 126 col. 469 В—D.—Митроп. Симеонъ, Писмата на Теофилакта Охридски, стр. 151.

2. Отъ хрониста Скилица ни е известенъ Иванъ Макремволитъ като участникъ въ заговора на Михаила Керулария противъ Михаила IV Пафлагонъ и окрѫжавашата го „пафлагонска клика” въ 1040 год. (Skyl.-Cedr., II, р. 539, _19–22). За другъ членъ отъ тоя родъ — за Димитра Макремволитъ споменува Иванъ Киннамъ. Той билъ изпратенъ пръвъ да посрещне германското кръстоносно опълчение въ 1147 г. (Cinnamus. ed. Bon., р. 67, _11–13. — Вж. тукъ по-горе, стр. 217. — В. Н. Златарски. Намѣстници — управители на България, п. т. стр. 380, бел. 16). Едва ли нашиятъ Макремволитъ е сѫщиятъ тоя Димитъръ, защото, като се вземе подъ внимание, че сѫ се изминали почти 40 години, т. е. около две поколѣния отъ времето на последния, ще трѣбва да приемемъ, че нашиятъ Макремволитъ с билъ синъ или сродникъ на стария. Родътъ на Макремволитовци билъ единъ отъ виднитѣ въ Византия родове: втората жена на императоръ Константинъ X Дука била Евдокия Макремволитиса, т. е. отъ рода Макремволитъ, и била племеница на Михаила Керулария (вж. Н. Скабалановичъ, Византийское государство и церковъ въ XI вѣкѣ. СПБургъ 1884, стр. 33 бел. 2 и 87). Това се потвърдява и отъ думитѣ на Теофилакта, който представя Макремволита като благоразуменъ и добре възпитанъ.

505

кото въ пострадалия отъ нашествието Охридъ” (стр. 152). Но преди всичко въ Солунъ Теофилактъ се намиралъ пѫтемъ, връщайки се отъ второто си пѫтуване въ Цариградъ, и то, споредъ 65-о писмо по Меурсия, въ началото на Боемундовото нашествие, т. е. презъ есеньта на 1107 год., и веднага следъ пристигането си заминалъ за Охридъ, защото „работитѣ тамъ били много страшни: областьта Мокра, съседна на Охридско югозападно, била ограбена отъ неприятеля, който вече завзелъ планина Багора, намираща се между българскитѣ и диррихийскитѣ планини. [1] Освенъ това не е могълъ архиепископътъ да свика събора веднага следъ сключването на мира, т. е. следъ 2. септемврий 1108 год., едно, защото съборътъ билъ свиканъ, както ще покажемъ по-долу, презъ пролѣть, а не презъ есень, и, друго, защото Охридъ не бѣ съ нищо пострадалъ отъ нашествието, понеже не бѣ засегнатъ отъ неприятеля, а следов. и въ него биха се намѣрили достатъчно съестни припаси, особено следъ сключването на мира. Споредъ насъ, иначе е стояла работата.

Теофилактъ въ гореприведеното писмо пише на Макремволита следното: „да не докажете, че тия, които ще изпѣятъ пѣснитѣ за праздника (т. е. членоветѣ на събора), сѫ сѫщи щурци (баснята за щуреца и мравката) и да не гладуваме, когато ония (т. е. другитѣ, които ще присѫтствуватъ на праздника) на (църковния) съборъ ще пиянствуватъ”. Отъ тия думи става явно, че презъ времето, когато щѣлъ да заседава епископскиятъ съборъ въ Прѣспа, тамъ щѣло да има нѣкакъвъ праздникъ, на който щѣло да има и други посетители, разбира се, миряни, които ще се веселятъ тамъ и ще употрѣбятъ всичко, а за членоветѣ на събора нѣмало да остане нищо; оттука изтича опасението на Теофилакта, да не би последнитѣ да гладуватъ. Затова архиепископътъ изпратилъ специаленъ човѣкъ, който предварително да се погрижи да приготви всичко необходимо за предстоещия съборъ на епископитѣ.

Такъвъ многолюденъ праздникъ ставалъ въ Прѣспа ежегодно на 15. май въ деня на св. Ахилия, чиито мощи се намирали въ специално построената отъ царь Самуила църква, наречена на името на светеца, когото мѣстното българско население особено почитало. [2] Че епископски съборъ ставалъ въ Прѣспа и при това около деня на св. Ахилия, се установява и отъ 23-о писмо по Ламия, адресирано до протасикритъ Григория Каматиръ. Въ това писмо Теофилактъ казва, че ималъ въ нѣщо да обвини адресата, но въ такъвъ случай писмото щѣло да надмине приличната мѣрка. „Обаче, когато уста заговорятъ на уста, продължава архиепископътъ, тогава ще приведа всичко, каквото имамъ да кажа, а така сѫщо и обвинението, което ми вдъхва

1. Вж. тукъ Притурка № 11: „Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ”.

2. Вж. тукъ по-горе, стр. 148.

506

любовьта. Защото азъ ще ти дойда, когато ме Богъ поведе, следъ свършващия се тукъ съборъ въ деня на отца въ светиитѣ Ахилия [1] и ще видя и разцѣлувамъ всепресвѣтлото ти благородие. Защото преди да свършимъ тоя съборъ, не ще ни бѫде възможно да тръгнемъ оттука, макаръ твърде много и да желаемъ”. [2] Едвали може да има съмнение, че споменуваниятъ тукъ съборъ е единъ и сѫщи съ оня, за който архиепископътъ пише въ писмото до Макремволита. Освенъ това отъ горния пасажъ не е мѫчно да се установи, че съборътъ щѣлъ да се свърши, да се закрие въ деня на св. Ахилия, т. е. на 15. май, следов. той е билъ свиканъ преди тая дата.

Областнитѣ църковни събори на епископитѣ, споредъ 37-о апостолско правило, трѣбвало да ставатъ два пѫти въ годината: презъ четвъртата седмица на Петдесетница и на 12. октомврий, което било прието и подтвърдено на I. вселенски (правило 5) и на IV. съборъ (правило 19). Обаче на VI. вселенски съборъ се констатирало, че това правило не може точно да се прилага поради варварски нахлувания и други случайни прѣчки, и затова било решено, такива събори да ставатъ само веднажъ въ годината отъ Пасха и до края на м. октомврий , като се предоставяло право на свещеноначалницитѣ на всѣка областна църква сами да свикватъ събора, гдето и когато намѣрятъ за добре презъ означения срокъ (вж. правило 8, подтвърдено и разширено на VII. вселенски съборъ, правило 6 и на помѣстнитѣ антиохийски прав. 20 и картагенски прав. 25).

Назначавайки съборътъ да се свика въ Прѣспа и при това така, че въ деня на св. Ахилия, т. е. на 15. май, да бѫде закритъ, Теофилактъ се е рѫководилъ главно отъ 8-то правило на VI. вселенски съборъ. И наистина, Великдень презъ 1108 год. билъ на 5. априлъ, оттука 15. май се падалъ презъ Петдесетница или следъ Великдень, т. е. тъкмо когато вървѣли военнитѣ действия въ Албания съ Боемунда, който къмъ това време, споредъ 65-о писмо до Ивана Пантехни, бѣ ограбилъ съседната на Охридско область Мокра и заплашвалъ вече Охридъ. Оттука ясно става, че Теофилактъ билъ принуденъ отъ развитието на самитѣ събития да свика събора въ Прѣспа, като мѣсто по-отдалечено отъ театра на военнитѣ действия. Наистина, къмъ началото на май 1108 год. напредването на неприятеля навѫтре въ страната било спрѣно, но все още не било известно, на коя страна ще остане победата. Това тъкмо военно неопредѣлено положение, презъ което се отбирали хранитѣ по цѣлата страна за войската, споредъ насъ, и принудило Теофилакта да вземе мѣрки, за своевремен-

1. Въ гръцкия текстъ това изречение гласи: .

2. Migne , ib, col. 540 B—C. — У митр. Симеона, п. т., стр. 223

507

ното приготвяне на всичко необходимо за предстоещия епископски съборъ. И тъй, за датата на свикания отъ Теофилакта въ Прѣспа съборъ не може да се отива по-късно отъ 15. май 1108 год. Тоя изводъ дава възможность да се установи и датата на 23-о писмо по Ламия до Григория Каматиръ — презъ пролѣтьта на 1108 г., т. е. когато последниятъ се намиралъ заедно съ императора или въ Солунъ, или въ военния лагеръ при гр. Дѣволъ, и поради това архиепископътъ му се обещавалъ да го споходи, защото се намиралъ близу до Охридъ, и то, както се каза, следъ закриването на събора въ Прѣспа.

За едно свое отиване въ Прѣспа Теофилактъ говори и въ писмо 23-о по Меурсия. Това писмо е адресирано, споредъ изданието на Миня, до епископа на Керкира; обаче отъ съдържанието му не личи, че то е изпратено до архиерей, а напротивъ, отъ много изрази се вици, че адресатътъ е билъ по-скоро военно лице [1]. В. Г. Васильевски, основавайки се на това, че въ писмото се казва, какво адресатътъ се намиралъ въ Колхида, а нататъкъ презъ онова време е ходилъ известниятъ византийски пълководецъ Григорий Таронитъ, управитель тогава на Трапезунтското княжество, както това се установява отъ 26-о писмо по Меурсия до сѫщия Григория Таронитъ, счита, че 23-о писмо по Меурсия било адресирано тъкмо до тоя последния. [2] Въ това писмо Теофилактъ съобщава на Григория Таронита, че получилъ поздравителното му писмо, и когато отивалъ въ храма на великия Ахилий, за да вземе участие въ праздника му”. [3] Обаче надали това отиване на Теофилакта въ Прѣспа да е сѫщото онова въ 1108 год. презъ пролѣтьта, на епископския съборъ, защото въ това писмо той все още пише: „И тъй ти се чувствувашъ и тамъ огорченъ противъ ония, които ни оскърбяватъ, противъ служителитѣ на ненаситната алчность, противъ враговетѣ на евангелското служение, противъ злосторницитѣ на християнския чинъ”, т. е. архиепископътъ писалъ това писмо тъкмо презъ времето на борбата му съ Иасита и неговитѣ сподвижници — бирницитѣ, или преди 1106 год.

1. Вж. у митр. Симеона, п. т., стр. 80. бел. (1) подробно за това.

2. В. Г. Васильевскiй, п. т., стр. 329.

3. Mignе, ib. col. 401 C:

[Previous] [Next]

[Back to Index]