Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
6. Симеоново краехълмие — Скитско съвещалище
(Къмъ стр. 192)
Анна Комнина, като описва знаменития походъ на баща си къмъ Дръстъръ, разказва, че Алексий I Комнинъ, следъ като миналъ Верегавския (днеш. Чалѫкавакския) проходъ и се разположилъ на лагеръ при р. Бичина (сег. Голѣма Камчия), печенѣзитѣ нападнали неочаквано ромейската войска, когато се пръснала да събира фуражъ, като едни избили, а други хванали въ пленъ. Следъ това тя продължава:
[3] т. е. „на разсъмване автократорътъ бързо пристига въ Плискова и оттамъ се изкачва на е д н о к р а е х ъ л м и е, н а р и ч а н о С и м е о н о в о, което на мѣстното наречие се именува и „С к и т с к о с ъ в е щ а л и щ е”.
Разно се опредѣля, какво трѣбва да се разбира подъ тия две имена, които, очевидно, е носѣло едно и сѫщо мѣсто. Така, В. Т о м а ш е к ъ, възъ основа на известието на Идризи, че „единъ день пѫть има отъ Преславъ до М и с и о н о с ъ (Misionos), единъ старъ и прочутъ градъ, който лежи при политѣ на една издигнатина въ добре напоявана и отлично обработена мѣстность и отъ търговия получава богати приходи”, [4] и като счита, че самото име Мисионосъ е
3. Anna, lib. VII. сар. 3; I, р. 233, 21–24.
4. W. Tomaschek, Idrîsî, ib., p. 30.
497
произлѣзло чрезъ
метатеза отъ
, вижда въ него днешния Шуменъ, а
— въ високото Шуменско
плато, което обгражда тоя градъ отъ западъ и югъ. Но на тая идентификация може
да се възрази следното:
1. Самото четене Mîsîonos, което Томашекъ предлага за свое, още не е установено, защото арабскиятъ текстъ въ рѫкописитѣ давалъ,както самъ той посочва, и други четения: Mebersînos, Mîrsîonos и Mesîkos, така че и самата метатеза си остава проблематична;
2. отъ Преславъ до днеш. Шуменъ има 21 клм., които не може да се считатъ за единъ день пѫть (Идризи е пѫтувалъ на кола или на конь);
3. отъ текста на Идризи не може да се разбере, въ каква посока отъ Преславъ се е намиралъ тоя Mîsîonos, и
4. отъ следващия текстъ на Идризи се вижда, че Mîsîonos се е намиралъ на нѣкакъвъ вжзелъ отъ пѫтища и, ако отъ него до Сливенъ (Jstlifnos) имало единъ день пѫть и 5 дена пѫть до Ловечъ (Lofîsa) западно, то ще трѣбва да го търсимъ нейде на западъ отъ Преславъ, а не на северъ въ Шуменъ, градъ съвсемъ затворенъ, отъ който излизатъ пѫтища на изтокъ и североизтокъ.
К. И
р е ч е к ъ пъкъ намира „Симеоновия върхъ” (
не значи “върхъ”) въ хисаря на
платото надъ самия Шуменъ (ю. ю.-за-падно)
[1]. Обаче самиятъ текстъ на
Анна казва, че императорътъ стигналъ въ Плиска и о т т а м ъ се изкачилъ на
Симеоновото краехълмие, а това значи, че, ако подъ това име разбираме Шуменското
плато, то Алексий I би трѣбвало да се върне, за да се изкачи на краехълмието —
нѣщо, твърде мѫчно допустимо, особено като се знае, съ каква голѣма бързина
императорътъ извършвалъ похода си. Следователно, последното трѣбва да търсимъ
нейде близу до Плиска, и то напредъ по пѫтя му къмъ северъ. Такова краехълмие, а
не „върхъ”, може да бѫде само естествената могила при с. Войвода (предиш.
Войводà-кьой),
висока 414 м., която въ видъ на усѣченъ правиленъ конусъ така уединено, но
величествено се издига с.-из. предъ самата Плиска отдѣлно отъ Делиорманското
плато и представя тъкмо краехълмие.
Споредъ описанието на К. Шкорпилъ, отъ южнитѣ поли на хълма се виждатъ следи отъ старъ пѫть, който спирално се извива къмъ западъ и достига до източната страна на горната повръхность на хълма. Върху последната, която е почти плоска съ 50 м. въ диаметъръ, се намиратъ остатъци отъ правоѫгълно здание (40x60 крачки), а по периферията на горната плоскость имало ограда, която нѣмала видъ на крепостна стена. Какво е представяло това здание, засега не може да се опредѣли, защото тамъ не сѫ правени раз-
1. К. Иречекъ, Княжество България, II, стр. 866.
498
копки; обаче, ако се сѫди по намѣрения тамъ материалъ и по градежа, то е било зидано солидно съ дѣлани правоѫгълни блокове и строителенъ камъкъ, залитъ съ хурусанъ. [1] Може би, тая постройка е била нѣкакь свързана съ името на царь Симеона (ако, наистина, трѣбва да видимъ тоя царь), затова и цѣлата могила да е носѣла неговото име; но въ даденото време (XI. вѣкъ) мѣстното българско население го наричало „Скитско съвещалище”, защото тогава печенѣжкитѣ главатари се събирали тамъ на съветъ.
1. Вж. Абоба-Плиска, Изв. РАИ, кн. X (1905), стр. 150—151.