|
М. Аttаlеiаtes, ed. Bon., p. 302, 1–9: |
Jon. Skylitzes, ed. Bon., II, p. 741, 17—745, 2: |
 |
 |
Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
5. За бунта на Добромира въ Месемврия и на Лека въ Срѣдецъ
(Къмъ стр. 163)
За тия две възстанически движения ни съобщаватъ Михаилъ Аталиатъ и Иванъ Скилица следното:
|
М. Аttаlеiаtes, ed. Bon., p. 302, 1–9: |
Jon. Skylitzes, ed. Bon., II, p. 741, 17—745, 2: |
|
|
|
Отъ тая
съпоставка не е мѫчно да се установи, че Ив. Скилица въ случая не само
използувалъ М. Аталиата, но го и допълнилъ съ други данни. Така, 1. Скилица,
изпущайки даннитѣ за етническия произходъ на Лека, съобщава, че той билъ отъ
пловдивскитѣ павликяни; при това трѣбва да се забележи, че макаръ издательтъ и
на двата текста да е била една и сѫщата личность — Emmanuel Bekkerus, въ текста
на Скилица думата
= „роднинство по женска страна” се явява собствено име,
както е дадено и въ латинския преводъ, и наопаки въ текста на Аталиата
собственото име
е предадено като нарицателно, а въ латинския преводъ съ terra
australis.
2. За убийството на срѣдешкия епископъ Михаила М. Аталиатъ нищо не споменува. Отгде е почерпалъ Скилица това известие, не може да се установи.
3. И двамата автори говорятъ за Лека и Добромира следъ усмирението на възстаналия Никифора Василаки и преди възстанието на Константина Дука, брата на императоръ Михаила VII, следов. и
496
предприятието на
двамата бунтовника трѣбва да се отнесе къмъ 1079 година, на което впрочемъ
сочатъ и думитѣ на М. Аталиата
— „съ течение на времето”, - т. е. не веднага
следъ печенѣжко-куманското нападение.
4. К. Иречекъ пръвъ нарече Добромира „славянинъ богомилъ”, като цитира гореприведенитѣ мѣста отъ Аталиата и Скилица, [1] но въ тѣхъ нѣма нито дума за вѣрскитѣ убеждения на Добромира, а пъкъ други известия за това движение засега не сѫ изнамѣрени, следов. че Добромиръ е билъ богомилъ, е лично мнение на Иречека, което В. Г. Васильевски сѫщо възприелъ; [2] впрочемъ последниятъ доказва, че павликянската ересь е могла да бѫде известна на печенѣзитѣ и дори възприета отъ тѣхъ, та, може би, по аналогия да се приеме, че Добромиръ, като българинъ, могълъ е да бѫде богомилъ. Но това си остава само едно предположение, което още се нуждае въ подтвърдение.
1. К. Иречекъ, Исторія болгаръ, одес. изд., стр. 275.
2. В. Г. Васильевскiй, Византія и Печенѣги. Труды его, т. I, стр. 43.