.
История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове
Томъ II. България под византийско владичество (1018—1187)

Васил Н. Златарски  (I изд. София 1934; II фототипно изд., Наука и изкуство, София 1972, под ред. на Димитър Ангелов)

    Съдържание   —   Д. Ангелов: Предговор на редактора   —   Предговор

Заглавна страница..

 

I. ЕПОХА НА ВЪЗСТАНИЯТА

1.  Уредбата на България и положението на българския народъ презъ първитѣ години следъ покорението

Грамотитѣ на императоръ Василия II Българоубиецъ за положението на българския народъ следъ покорението. — 1. Договорътъ, сключенъ при покорението на България споредъ грамотитѣ на Василия II. и главното му условие: териториалната недѣлимость на българскитѣ земи. — 2. Първиятъ императорски намѣстникъ-управитель на България, Давидъ Арианитъ, и значението на титлата му „пълномощенъ стратегъ” и „катепанъ” на България. — 3. Какво се е разбирало въ XI. вѣкъ подъ името „България”. — 4. Положението на българската църква следъ покорението, споредъ грамотитѣ на Василия II: признание автокефалностьта на Охридската архиепископия и възстановяване диоцеза на българската църковна область. — 5. Правата и привилегиитѣ на българския архиепископъ. — 6. Вътрешното самоуправление на българитѣ. — 7. Защо Василий II не само не унищожилъ българската църковна независимость, но и запазилъ нейния нациоиаленъ характеръ и я възстановилъ въ нейнитѣ етнически граници, а на българитѣ оставилъ вѫтрешното имъ самоуправление и на българскитѣ земи гледалъ като на нѣщо цѣло, отдѣлно. — 8. Положението на българския народъ следъ смъртьта на Василия II и съдбата на законния наследникъ на българския престолъ. — 9. Влошаване положението на българитѣ отъ нападенията на печенѣзитѣ, отъ грабежитѣ на власитѣ, отъ физически бедствия и отъ военно-административнитѣ и финансови власти  (стр. 1—41)

 

2.  Възстанието на Петра Дѣляна въ 1040—41 год.

1. Посягане върху националния характеръ на българската архиепископия и неговото въздействие. — 2. Идеята за възстание и появяването на Петра Дѣлянъ; кой е билъ Петъръ Дѣлянъ.—3. Поводътъ за възстание: замѣна на поземления данъкъ съ пари; обявяването на възстанието въ Бѣлградъ въ 1040 г. — 4. Първитѣ успѣхи на П. Дѣляна и несполучливиятъ опитъ за потушаване на възстанието; възстанието въ Драчката тема начело съ воевода Тихомира; двоеначалие въ възстанието и издигането на П. Дѣляна за водачъ на възстаницитѣ. — 5. Действията на една часть отъ възстанницитѣ къмъ Прѣспа, а П. Дѣлянъ — къмъ Солунъ; присъединението на Мануила Иваца къмъ него. — 6. Разпространението на възстанието въ Драчката тема, Тесалия, Еллада и въ Навпактската тема. — 7. Упадъкъ въ ентусиазма на възстаницитѣ: челникъ Литовой Диаволитъ и загубата на кр. Димитриада; воевода Антимъ и действията му въ Еллада. — 8. Появяването на Алусиана въ лагера на П. Дѣляна; кой е билъ Алусианъ. — 9. Разцепление въ българската войска и несполучливиятъ походъ на Алусиана срещу Солунъ. — 10. Сетнинитѣ отъ поражението при Солунъ: ослѣпяването на П. Дѣляна и бѣгството на Алусиана при императора. — 11. Приготовленията на им-ръ Михаила IV Пафлагонъ за противодействия на възстаницитѣ; кой е билъ Харалдъ Хардрадъ. — 12. Походътъ на Михаила IV заедно зъ Харалдъ Хардрада и усмирението на възстанието въ 1041 год. — 13. Положението на българитѣ следъ усмирението на възстанието и участието имъ въ другитѣ политически движения на Балканския полуостровъ. Бунтътъ на на Георги Манякъ, нашествието на руситѣ и бунтътъ на Лава Торникъ  (стр. 41—88)

 

3.  Нашествията на печенѣзи, маджари и узи

1. Движенията на печенѣзитѣ на западъ; вѫтрешнитѣ имъ размирици: борбата на Тираха съ Кегена и поселяването на последния съ две племена въ северна България. — 2. Предизвиканиятъ отъ Кегена Тирахъ нахлува съ своитѣ печенѣзи въ северна България въ 1048 год.; победата на ромеитѣ надъ печенѣзитѣ и поселението на последнитѣ около Срѣдецъ, Нишъ и на Овче поле. — 4. Бунтътъ на изпратенитѣ съ 15 хиляди печенѣзи въ Азия противъ турцитѣ-селджуци четирма печенѣжки главатари, връщането имъ въ Европа и окончателното имъ поселение въ източната половина на северна България. — 5. Нападенията на печенѣзитѣ въ южна България и особено нахлуването имъ въ Тракия презъ 1049 г. и несполучливитѣ опити на византийскитѣ пълководци за отблъсването имъ. — 6. Сражението при Одринъ въ 1050 г. и значението му; появяването на печенѣжки отреди при Цариградъ. — 7. Отблъсването на печенѣзитѣ отъ Никифора Вриений и поражението имъ при Голое и Топлицосъ. — 8. Новъ опитъ за окончателното прогонване на печенѣзитѣ и поражението на ромеитѣ при Преславъ; сключването на миръ съ печенѣзитѣ за 30 години въ 1053 г.; значението на 5-годишната византийска и печенѣжка война за българитѣ. — 9. Нашествието на маджаритѣ въ северо-западнитѣ български области и походътъ на Исаака I Комнинъ противъ тѣхъ и нарушилитѣ мирния договоръ печенѣзи; победата надъ последнитѣ и възстановявянето на византийската власть въ северна България съ учредяване на „тема на Придунавскитѣ градове” или „Паристрионъ”. — 10. Нашествието на узитѣ на Балканския полуостровъ въ 1064 г. и неговиятъ печаленъ край  (стр. 88—119)

 

4.  Второ голѣмо възстание на българитѣ въ 1072 г. и участието имъ въ други политически движения

1. Положението въ България следъ възстанието на П. Дѣляна: българскитѣ архиепископи и намѣстници-управители и тѣхната дейность презъ 7-ия и 8-ия десетъкъ на XI. вѣкъ. — 2. Положението и сѫдбата на членоветѣ отъ последния български царски родъ въ Византия. — 3. Назрѣване и подготвяне на това възстание отъ българскитѣ първенци начело съ Георгия Войтѣха подъ влиянието на маджарското нашествие въ България презъ 1076 г. — 4. Избирането на Константина Бодинъ за български царь и прогласяване на възстанието въ 1072 г. въ Призренъ. — 5. Несполучливиятъ опитъ на българския намѣстникъ-управитель, Никифора Карантинъ, да потуши възстанието още въ самото му начало. — 6. Несмисленото водене на възстанието: поражението на воевода Петрила при Костуръ; завземане на Скопие отъ намѣстникъ-управителя Михаила Саронитъ; поражението на Бодина при Таонионъ и сетнинитѣ отъ него. — 7. Назначението на Никифора Вриений за намѣстникъ-управитель на България и потушаването на възстанието; причинитѣ за неуспѣха на възстанието. — 8. Сетнинитѣ отъ възстанието: засилване на ромеизацията въ западна България — въ градоветѣ Триадица-Срѣдецъ, Велбуждъ, и пренасяне мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ мънастъря му въ Срѣдецъ. — 9. Положението въ Паристрионъ и назначението на българина Нестора за неговъ управитель; бунтъ въ Паристрионъ, участието въ него на Нестора и неговиятъ край. — 10. Бунтоветѣ на Никифора Вриения и Никифора Василаки и нашествието на печенѣзи и кумани въ южна България. — 11. Възстанието на павликянина Лека въ София и на българина Добромира въ Месемврия при помощьта на печенѣзи и кумани; неговиятъ неуспѣхъ  (стр. 119—166)

 

II. ЕПОХА НА РОМЕИЗАЦИЯТА

1.  Първото норманско нашествие на Балканския полуостровъ и възстанието на павликянитѣ въ южна България

1. Причини и поводъ за нашествието на норманитѣ въ 1081 г. и мѣркитѣ на Алексия I Комнинъ противъ него. — 2. Нападението на Роберта Гюискара и обсадата на Драчъ; първитѣ несполучливи опити на ромеитѣ за отблъскването му. — 3. Критичното положение на Алексия I и опититѣ му да въорѫжи враговетѣ на норманския владѣтель противъ него. — 4. Успѣхитѣ на норманитѣ начело съ Боемунда, сина на Роберта, въ българскитѣ югозападни земи; поражението му при Лариса и сетнинитѣ отъ него. — 5. Новитѣ успѣхи на Р. Гюискара и неговата неочаквана смърть; краятъ на първото норманско нашествие. — 6. Значението на норманското нашествие за българитѣ и възстанието на павликянитѣ начело съ Травла въ Бѣлятово. — 7. Мирното поселение на узи въ Добруджа. — 8. Разширение на павликянското възстание и усмирението му презъ 1086 г. съ отблъсването на печенѣзитѣ и узитѣ отвѫдъ Стара-планина  (стр. 167—187)

 

2.  Въдворение спокойствие на Балканския полуостровъ: унищожение на печенѣзитѣ, отблъсване на куманитѣ и усмирение на сърбитѣ

1. Нашествието на маджаритѣ въ съюзъ съ печенѣзи и кумани въ южна Тракия и поражението имъ при кр. Кули въ 1087 г.. — 2. Походътъ на Алексия I Комнинъ противъ печенѣзитѣ отвъдъ Стара-планина презъ 1088 г. и неговиятъ несполучливъ край; ролята на куманитѣ въ него. — 3. Настъпателното движение на печенѣзитѣ въ Тракия презъ 1089 год. и спирането му чрезъ сключване на миренъ договоръ. — 4. Печенѣзитѣ нарушаватъ мира и насочватъ нападенията си къмъ Одринъ; напразнитѣ опити на Алексия I да ги задържи. — 5. Новитѣ движения на печенѣзитѣ къмъ столицата въ 1090 г. и несполучливитѣ опити на ромеитѣ за отпоръ. — 6. Селджукскиятъ пиратъ Чаха въ Мраморно море, а печенѣзитѣ въ околноститѣ на с. Русионъ и поражението имъ при Цурулъ. — 7. Настъпването на печенѣзитѣ въ 1091 г. къмъ Хировакхи; новото имъ поражение и тържеството на Алексия I Комнинъ. — 8. Преговоритѣ на Чаха съ печенѣзитѣ за съвмѣстно нападение на Цариградъ и старанията на Алексия I за ощетяването му. — 9. Ромео-куманскиятъ съюзъ и знаменитото сражение на 29. априлъ 1091 г. при хълма Левунионъ. — 10. Сетнинитѣ отъ това сражение: унищожението на печенѣжката опасность, мирнитѣ отношения съ куманитѣ и възстановяване византийската власть въ Паристрионъ. — 11. Появяване на Лъже-Диогена и походътъ му съ куманитѣ противъ Цариградъ. — 12. Разпоредбитѣ на Алексия I за противодействие на куманитѣ. — 13. Нахлуването на куманитѣ въ южна Тракия начело съ Лъже-Диогена и обсадата на Одринъ. — 14. Акцията на Алакасевса и пленяването и ослѣпяването на самозванеца въ кр. Пуца. — 15. Сражението при Таврокомъ и пълното поражение и изгонване на куманитѣ отъ Балканския полуостровъ. — 16. Положението въ северна България следъ оттеглянето на куманитѣ и походитѣ на Алексия I противъ сърбитѣ  (стр. 187—221)

 

3.  Преминаване на кръстоносцитѣ отъ първия походъ презъ българскитѣ земи и второто норманско нашествие

1. Обръщане на Алексия I Комнинъ къмъ западно-европейскитѣ държави за помощь противъ турцитѣ и възникване на идеята за кръстоносенъ походъ. — 2. Преминаване на Валтера Голтакъ и дружината му презъ българскитѣ земи въ 1096 година и сблъскането имъ съ населението на Бѣлградъ и Нишъ; мирното имъ пътуване презъ Срѣдецъ, Пловдивъ и Одринъ до Цариградъ. — 3. Пристигането на Петра Амьенски съ опълчението си въ Бѣлградъ и мирното му посрѣщане отъ българския намѣстникъ-управитель Никита Карики въ Нишъ. — 4. Сблъскването на кръстоносцитѣ съ жителитѣ на Нишъ и враждебнитѣ действия при заминаването имъ отъ тоя градъ. — 5. Пратеницитѣ на Алексия I до Петра и мирното пътуване на кръстоносцитѣ презъ Срѣдецъ и Пловдивъ за Одринъ и оттамъ къмъ Цариградъ. — 6. Преминаването на кръстоноснитѣ опълчения на Готфрида Лотарингски и на Боемунда Тарентски, а сѫщо и на Раймунда графъ тулузски и Стефана, графъ блуаски и шартърски, презъ българскитѣ земи. — 7. Причинитѣ, целитѣ и подготовката на второто норманско нашествие. — 8. Предварителнитѣ приготовления на Алексия I презъ 1105—1106 г. и нападението на Боемунда на Балканския полуостровъ. — 9. Отбраната на ромеитѣ и успѣхитѣ на норманитѣ; успѣшнитѣ действия на ромеитѣ при кр. Милонъ. — 10. Стѣсненото положение на Боемунда поради измѣната на нѣкои отъ рицаритѣ му и преговоритѣ му съ Алексия I за миръ. — 11. Сключването на мира на 2. септемврий 1108 г. и условията му; причинитѣ за неуспѣха на Боемунда Тарентски  (стр. 222—252)

 

4.  Вътрешното положение въ България въ края на XI. и началото на XII. вѣкъ въ връзка съ дейностьта на Теофилакта Охридски

1. Намѣстници-управители на България презъ дадената епоха. — 2. Българскитѣ архиепископи и назначението на Теофилакта за охридски архиепископъ. — 3. Държането на византийскитѣ чиновници въ България. — 4. Архиепископъ Теофилактъ се противопоставя на фискалната власть. — 5. Борбата на Теофилакта съ главния български бирникъ Иасита и враждебнитѣ му отношения съ българския управитель Ивана Таронитъ. — 6. Безнаказанитѣ действия на Иасита въ България. — 7. Бунтътъ на парика Лазара и на монаха-разпопъ. — 8. Отнемане на църковнитѣ селяни и подстрекаването имъ да бѣгатъ отъ църковнитѣ земи. — 9. Теофилактъ търси защита у патриархъ Николая II, великия доместикъ Адриана и кесаря Никифора Вриений. — 10. Посещение на западнитѣ области отъ императора и подобрение въ положението на Теофилакта: уволнение на Ив. Таронита, отстранение на Иасита отъ България и анкета върху дѣлата имъ противъ архиепископа. — 11. Старанието на Теофилакта да оправи това, което по-рано било направено незаконно и несправедливо, и да си върне това, което му било отнето. — 12. Ходатайството на Теофилакта за облекчение тягобитѣ на народа; войнишкиятъ наборъ въ Охридско.— 13. Възвръщане правото на църквата да владѣе с. Могила, а на архиепископа — да събира каноничния данъкъ. — 14. Защита правата и автономията на Охридската църква спрямо Цариградската патриаршия. — 15. Отношения на епископитѣ въ архиепископията и частно на срѣдешкия епископъ къмъ Теофилакта. — 16. Душевното състояние на Теофилакта презъ последнитѣ дни на живота му и неговиятъ край. — 17. Преемницитѣ му и тѣхната дейность. — 18. Богомилското движение и неговитѣ успѣхи презъ дадената епоха. — 19. Ересиархъ Василий, неговата дейность и борбата на Алексия I Комнинъ съ него. — 20. Залавянето на ересиарха и ученицитѣ му, тѣхното осѫждане и живоизгората на Василия. — 21. Богомилството следъ смъртьта на ересиарха  (стр. 252—366)

 

5.  Събитията на Балканския полуостровъ, респ. въ българскитѣ земи, при приемницитѣ на Алексия Комнинъ

1. Последното нахлуване на печенѣзитѣ въ северна и южна България презъ 1123 г., отблъсването имъ отъ Ивана II Комнинъ и поселение на остатъцитѣ имъ въ българскитѣ земи. — 2. Възстанието на сърбитѣ начело съ великия жупань Бѣла-Урошъ. — 3. Маджарско и отношенията на Византия къмъ него при Ивана II Комнинъ. — 4. Преминаването на кръстоносцитѣ отъ втория походъ презъ Балканския полуо-въ. — 5. Нахлуването на куманитѣ въ северна България въ 1148 г.. — 6. Войнитѣ на Мануила I Комнинъ съ нормани, сърби и маджари. — 7. Дветѣ нападения на куманитѣ въ северна България презъ 1154 и 1160 г. — 8. Маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи въ 1166 г. и походътъ на ромеитѣ въ Маджарско отъ юго-източнитѣ му граници. — 9. Общъ прегледъ върху положението на българския народъ презъ времето на Ивана II и Мануила I Комнини  (стр. 366—409)

 

III. БОРБА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

1.  Подготвяне и обявяване на възстанието

1. Разказитѣ на Никита Акоминатъ и на Георгия Акрополитъ за началото на възстаническото движение. — 2. Етническиятъ съставъ на възстанието. — 3. Инициаторитѣ на възстанието: българскитѣ първенци-воеводи и тѣхната роля въ северна България. — 4. Външни и вѫтрешни влияния за възникване идеята за възстание: а) маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи и отцепването на Сърбия отъ империята и б) сравнителното спокойствие въ северна България и повдигане благосъстоянието на населението ѝ къмъ срѣдата на XII. вѣкъ. — 5. Избиране водачи на възстанието — братята Петъръ и Асѣнь и тѣхната първоначална дейность: опитътъ имъ да повдигнатъ и влашкото население и тѣхната цель. — 6. Събитията въ империята — норманското нашествие и свалянето на Андроника I Комнинъ — и използуването имъ отъ Петра и Асѣня за окончателното подготвяне на възстанието. — 7. Отблъсването на норманитѣ и годявката на Исаака II Ангелъ за дъщерята на маджарския краль. — 8. Сраженето при Димитрина и отиването на Петра и Асѣня въ лагера на Исаака II Ангелъ въ Кипсела и неговата цель; смисъльтъ на тѣхнитѣ искания; връщането имъ въ северна България и обявяването на възстанието презъ есеньта на 1185 год.  (стр. 410—441)

 

2.  Развитието на възстанието и неговиятъ благополученъ край

1. Разпространение на възстанието и прогласяване Петра за български царь; първитѣ успѣхи на възстаницитѣ. — 2. Първитѣ опити за усмирение на възстанието. — 3. Бунтътъ на Алексия Вранà и значението му за българското възстание. — 4. Първиятъ походъ на Исаака II Ангелъ въ северна България противъ възстапицитѣ и неговиятъ резултатъ; впечатлението въ Цариградъ отъ него. — 5. Петъръ и Асѣнь при куманитѣ и условията за военна помощь на последнитѣ. — 6. Връщането на двамата братя въ България съ съюзна куманска войска и тѣхнитѣ действия. — 7. Вториятъ походъ на Исаака II Ангелъ противъ възстаницитѣ; сражението при Лардея и значението му за по-нататъшното развитие на възстанието. — 8. Третиятъ походъ на императора презъ Срѣдецъ за северна България, неговата цель и резултатитѣ отъ него. — 9. Възобнова на военнитѣ действия и обсадата на Ловечъ — мирниятъ договоръ въ 1187 год.; неговитѣ условия: признание независимостьта на северна България заедно съ северно-тракийското Загорье. — 10. Подготвяне и обявяване църковната автономна независимость на освободена България чрезъ прогласяването на новорѫкоположения търновски митрополитъ за български архиепископъ. — 11. Коронясването на Асѣня I въ Търново за пръвъ български законенъ и отъ църквата осветенъ царь на възобновеното (второ) българско царство  (стр. 441—483)

 

ПРИТУРКИ

 

1. Грѣшкитѣ около личностьта на Алусиана

2. Участвувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при отбраната на Солунъ противъ Алусиана въ 1040 г.

3. За поражението на ромеитѣ при крепость Диакене

4. Билъ ли е Никифоръ Вотаниатъ архонтъ на Придунавскитѣ градове

5. За бунта на Добромира въ Месемврия и на Лека въ Срѣдецъ

6. Симеоново краехълмие — Скитско съвещание

7. За езеро Озолимна

8. За народностьта на 5-хилядния отредъ, който се присъединилъ къмъ ромеитѣ предъ боя при Левунионъ

9. Защо архиепископъ Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и кога ?

10. Обяснения къмъ 55-то по Меурсия писмо на Теофилакта Охридски

11. Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ

12. Имало ли е охридски архиепископъ Евстатий

13. Известия за куманитѣ

14. Какъ ромънскитѣ историци тълкуватъ историческитѣ извори

15. Кога Никита Акоминатъ произнесълъ речьта си по случай брачния съюзъ на Исаака II Ангелъ съ маджарската принцеса

16. Какъвъ градъ трѣба да се разбира подъ Агатополь у Никита Акоминатъ

17. Разказътъ на о. Паисия Хилендарски за обновата на българското царство

18. Списъкъ на византийскитѣ императори, на охридскитѣ архиепископи и на известнитѣ български намѣстници-управители презъ разгледваната епоха

19. Родътъ на царь Ивана-Владислава

 

Библиография:   I. Извори  —  II. Литература  (А. Трудове съ кирилица; Б. Трудове съ латиница)

Показалецъ на собственитѣ имена

 

Бележки на редактора, Д. Ангелов

 

 

[Back to Main Page]


   (Поправките на печатните грешки са въведени на съответните места в текста, В.К.)