Васил Н. Златарски (I изд. София 1934; II фототипно изд., Наука и изкуство, София 1972, под ред. на Димитър Ангелов)
I. ЕПОХА НА ВЪЗСТАНИЯТА
1. Уредбата на България и положението на българския народъ презъ първитѣ години следъ покорението
Грамотитѣ на императоръ Василия II Българоубиецъ за положението на българския народъ следъ покорението. — 1. Договорътъ, сключенъ при покорението на България споредъ грамотитѣ на Василия II. и главното му условие: териториалната недѣлимость на българскитѣ земи. — 2. Първиятъ императорски намѣстникъ-управитель на България, Давидъ Арианитъ, и значението на титлата му „пълномощенъ стратегъ” и „катепанъ” на България. — 3. Какво се е разбирало въ XI. вѣкъ подъ името „България”. — 4. Положението на българската църква следъ покорението, споредъ грамотитѣ на Василия II: признание автокефалностьта на Охридската архиепископия и възстановяване диоцеза на българската църковна область. — 5. Правата и привилегиитѣ на българския архиепископъ. — 6. Вътрешното самоуправление на българитѣ. — 7. Защо Василий II не само не унищожилъ българската църковна независимость, но и запазилъ нейния нациоиаленъ характеръ и я възстановилъ въ нейнитѣ етнически граници, а на българитѣ оставилъ вѫтрешното имъ самоуправление и на българскитѣ земи гледалъ като на нѣщо цѣло, отдѣлно. — 8. Положението на българския народъ следъ смъртьта на Василия II и съдбата на законния наследникъ на българския престолъ. — 9. Влошаване положението на българитѣ отъ нападенията на печенѣзитѣ, отъ грабежитѣ на власитѣ, отъ физически бедствия и отъ военно-административнитѣ и финансови власти (стр. 1—41)
2. Възстанието на Петра Дѣляна въ 1040—41 год.
1. Посягане върху националния характеръ на българската архиепископия и неговото въздействие. — 2. Идеята за възстание и появяването на Петра Дѣлянъ; кой е билъ Петъръ Дѣлянъ.—3. Поводътъ за възстание: замѣна на поземления данъкъ съ пари; обявяването на възстанието въ Бѣлградъ въ 1040 г. — 4. Първитѣ успѣхи на П. Дѣляна и несполучливиятъ опитъ за потушаване на възстанието; възстанието въ Драчката тема начело съ воевода Тихомира; двоеначалие въ възстанието и издигането на П. Дѣляна за водачъ на възстаницитѣ. — 5. Действията на една часть отъ възстанницитѣ къмъ Прѣспа, а П. Дѣлянъ — къмъ Солунъ; присъединението на Мануила Иваца къмъ него. — 6. Разпространението на възстанието въ Драчката тема, Тесалия, Еллада и въ Навпактската тема. — 7. Упадъкъ въ ентусиазма на възстаницитѣ: челникъ Литовой Диаволитъ и загубата на кр. Димитриада; воевода Антимъ и действията му въ Еллада. — 8. Появяването на Алусиана въ лагера на П. Дѣляна; кой е билъ Алусианъ. — 9. Разцепление въ българската войска и несполучливиятъ походъ на Алусиана срещу Солунъ. — 10. Сетнинитѣ отъ поражението при Солунъ: ослѣпяването на П. Дѣляна и бѣгството на Алусиана при императора. — 11. Приготовленията на им-ръ Михаила IV Пафлагонъ за противодействия на възстаницитѣ; кой е билъ Харалдъ Хардрадъ. — 12. Походътъ на Михаила IV заедно зъ Харалдъ Хардрада и усмирението на възстанието въ 1041 год. — 13. Положението на българитѣ следъ усмирението на възстанието и участието имъ въ другитѣ политически движения на Балканския полуостровъ. Бунтътъ на на Георги Манякъ, нашествието на руситѣ и бунтътъ на Лава Торникъ (стр. 41—88)
3. Нашествията на печенѣзи, маджари и узи
1. Движенията на печенѣзитѣ на западъ; вѫтрешнитѣ имъ размирици: борбата на Тираха съ Кегена и поселяването на последния съ две племена въ северна България. — 2. Предизвиканиятъ отъ Кегена Тирахъ нахлува съ своитѣ печенѣзи въ северна България въ 1048 год.; победата на ромеитѣ надъ печенѣзитѣ и поселението на последнитѣ около Срѣдецъ, Нишъ и на Овче поле. — 4. Бунтътъ на изпратенитѣ съ 15 хиляди печенѣзи въ Азия противъ турцитѣ-селджуци четирма печенѣжки главатари, връщането имъ въ Европа и окончателното имъ поселение въ източната половина на северна България. — 5. Нападенията на печенѣзитѣ въ южна България и особено нахлуването имъ въ Тракия презъ 1049 г. и несполучливитѣ опити на византийскитѣ пълководци за отблъсването имъ. — 6. Сражението при Одринъ въ 1050 г. и значението му; появяването на печенѣжки отреди при Цариградъ. — 7. Отблъсването на печенѣзитѣ отъ Никифора Вриений и поражението имъ при Голое и Топлицосъ. — 8. Новъ опитъ за окончателното прогонване на печенѣзитѣ и поражението на ромеитѣ при Преславъ; сключването на миръ съ печенѣзитѣ за 30 години въ 1053 г.; значението на 5-годишната византийска и печенѣжка война за българитѣ. — 9. Нашествието на маджаритѣ въ северо-западнитѣ български области и походътъ на Исаака I Комнинъ противъ тѣхъ и нарушилитѣ мирния договоръ печенѣзи; победата надъ последнитѣ и възстановявянето на византийската власть въ северна България съ учредяване на „тема на Придунавскитѣ градове” или „Паристрионъ”. — 10. Нашествието на узитѣ на Балканския полуостровъ въ 1064 г. и неговиятъ печаленъ край (стр. 88—119)
4. Второ голѣмо възстание на българитѣ въ 1072 г. и участието имъ въ други политически движения
1. Положението въ България следъ възстанието на П. Дѣляна: българскитѣ архиепископи и намѣстници-управители и тѣхната дейность презъ 7-ия и 8-ия десетъкъ на XI. вѣкъ. — 2. Положението и сѫдбата на членоветѣ отъ последния български царски родъ въ Византия. — 3. Назрѣване и подготвяне на това възстание отъ българскитѣ първенци начело съ Георгия Войтѣха подъ влиянието на маджарското нашествие въ България презъ 1076 г. — 4. Избирането на Константина Бодинъ за български царь и прогласяване на възстанието въ 1072 г. въ Призренъ. — 5. Несполучливиятъ опитъ на българския намѣстникъ-управитель, Никифора Карантинъ, да потуши възстанието още въ самото му начало. — 6. Несмисленото водене на възстанието: поражението на воевода Петрила при Костуръ; завземане на Скопие отъ намѣстникъ-управителя Михаила Саронитъ; поражението на Бодина при Таонионъ и сетнинитѣ отъ него. — 7. Назначението на Никифора Вриений за намѣстникъ-управитель на България и потушаването на възстанието; причинитѣ за неуспѣха на възстанието. — 8. Сетнинитѣ отъ възстанието: засилване на ромеизацията въ западна България — въ градоветѣ Триадица-Срѣдецъ, Велбуждъ, и пренасяне мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ мънастъря му въ Срѣдецъ. — 9. Положението въ Паристрионъ и назначението на българина Нестора за неговъ управитель; бунтъ въ Паристрионъ, участието въ него на Нестора и неговиятъ край. — 10. Бунтоветѣ на Никифора Вриения и Никифора Василаки и нашествието на печенѣзи и кумани въ южна България. — 11. Възстанието на павликянина Лека въ София и на българина Добромира въ Месемврия при помощьта на печенѣзи и кумани; неговиятъ неуспѣхъ (стр. 119—166)
II. ЕПОХА НА РОМЕИЗАЦИЯТА
1. Причини и поводъ за нашествието на норманитѣ въ 1081 г. и мѣркитѣ на Алексия I Комнинъ противъ него. — 2. Нападението на Роберта Гюискара и обсадата на Драчъ; първитѣ несполучливи опити на ромеитѣ за отблъскването му. — 3. Критичното положение на Алексия I и опититѣ му да въорѫжи враговетѣ на норманския владѣтель противъ него. — 4. Успѣхитѣ на норманитѣ начело съ Боемунда, сина на Роберта, въ българскитѣ югозападни земи; поражението му при Лариса и сетнинитѣ отъ него. — 5. Новитѣ успѣхи на Р. Гюискара и неговата неочаквана смърть; краятъ на първото норманско нашествие. — 6. Значението на норманското нашествие за българитѣ и възстанието на павликянитѣ начело съ Травла въ Бѣлятово. — 7. Мирното поселение на узи въ Добруджа. — 8. Разширение на павликянското възстание и усмирението му презъ 1086 г. съ отблъсването на печенѣзитѣ и узитѣ отвѫдъ Стара-планина (стр. 167—187)
1. Нашествието на маджаритѣ въ съюзъ съ печенѣзи и кумани въ южна Тракия и поражението имъ при кр. Кули въ 1087 г.. — 2. Походътъ на Алексия I Комнинъ противъ печенѣзитѣ отвъдъ Стара-планина презъ 1088 г. и неговиятъ несполучливъ край; ролята на куманитѣ въ него. — 3. Настъпателното движение на печенѣзитѣ въ Тракия презъ 1089 год. и спирането му чрезъ сключване на миренъ договоръ. — 4. Печенѣзитѣ нарушаватъ мира и насочватъ нападенията си къмъ Одринъ; напразнитѣ опити на Алексия I да ги задържи. — 5. Новитѣ движения на печенѣзитѣ къмъ столицата въ 1090 г. и несполучливитѣ опити на ромеитѣ за отпоръ. — 6. Селджукскиятъ пиратъ Чаха въ Мраморно море, а печенѣзитѣ въ околноститѣ на с. Русионъ и поражението имъ при Цурулъ. — 7. Настъпването на печенѣзитѣ въ 1091 г. къмъ Хировакхи; новото имъ поражение и тържеството на Алексия I Комнинъ. — 8. Преговоритѣ на Чаха съ печенѣзитѣ за съвмѣстно нападение на Цариградъ и старанията на Алексия I за ощетяването му. — 9. Ромео-куманскиятъ съюзъ и знаменитото сражение на 29. априлъ 1091 г. при хълма Левунионъ. — 10. Сетнинитѣ отъ това сражение: унищожението на печенѣжката опасность, мирнитѣ отношения съ куманитѣ и възстановяване византийската власть въ Паристрионъ. — 11. Появяване на Лъже-Диогена и походътъ му съ куманитѣ противъ Цариградъ. — 12. Разпоредбитѣ на Алексия I за противодействие на куманитѣ. — 13. Нахлуването на куманитѣ въ южна Тракия начело съ Лъже-Диогена и обсадата на Одринъ. — 14. Акцията на Алакасевса и пленяването и ослѣпяването на самозванеца въ кр. Пуца. — 15. Сражението при Таврокомъ и пълното поражение и изгонване на куманитѣ отъ Балканския полуостровъ. — 16. Положението въ северна България следъ оттеглянето на куманитѣ и походитѣ на Алексия I противъ сърбитѣ (стр. 187—221)
1. Обръщане на Алексия I Комнинъ къмъ западно-европейскитѣ държави за помощь противъ турцитѣ и възникване на идеята за кръстоносенъ походъ. — 2. Преминаване на Валтера Голтакъ и дружината му презъ българскитѣ земи въ 1096 година и сблъскането имъ съ населението на Бѣлградъ и Нишъ; мирното имъ пътуване презъ Срѣдецъ, Пловдивъ и Одринъ до Цариградъ. — 3. Пристигането на Петра Амьенски съ опълчението си въ Бѣлградъ и мирното му посрѣщане отъ българския намѣстникъ-управитель Никита Карики въ Нишъ. — 4. Сблъскването на кръстоносцитѣ съ жителитѣ на Нишъ и враждебнитѣ действия при заминаването имъ отъ тоя градъ. — 5. Пратеницитѣ на Алексия I до Петра и мирното пътуване на кръстоносцитѣ презъ Срѣдецъ и Пловдивъ за Одринъ и оттамъ къмъ Цариградъ. — 6. Преминаването на кръстоноснитѣ опълчения на Готфрида Лотарингски и на Боемунда Тарентски, а сѫщо и на Раймунда графъ тулузски и Стефана, графъ блуаски и шартърски, презъ българскитѣ земи. — 7. Причинитѣ, целитѣ и подготовката на второто норманско нашествие. — 8. Предварителнитѣ приготовления на Алексия I презъ 1105—1106 г. и нападението на Боемунда на Балканския полуостровъ. — 9. Отбраната на ромеитѣ и успѣхитѣ на норманитѣ; успѣшнитѣ действия на ромеитѣ при кр. Милонъ. — 10. Стѣсненото положение на Боемунда поради измѣната на нѣкои отъ рицаритѣ му и преговоритѣ му съ Алексия I за миръ. — 11. Сключването на мира на 2. септемврий 1108 г. и условията му; причинитѣ за неуспѣха на Боемунда Тарентски (стр. 222—252)
1. Намѣстници-управители на България презъ дадената епоха. — 2. Българскитѣ архиепископи и назначението на Теофилакта за охридски архиепископъ. — 3. Държането на византийскитѣ чиновници въ България. — 4. Архиепископъ Теофилактъ се противопоставя на фискалната власть. — 5. Борбата на Теофилакта съ главния български бирникъ Иасита и враждебнитѣ му отношения съ българския управитель Ивана Таронитъ. — 6. Безнаказанитѣ действия на Иасита въ България. — 7. Бунтътъ на парика Лазара и на монаха-разпопъ. — 8. Отнемане на църковнитѣ селяни и подстрекаването имъ да бѣгатъ отъ църковнитѣ земи. — 9. Теофилактъ търси защита у патриархъ Николая II, великия доместикъ Адриана и кесаря Никифора Вриений. — 10. Посещение на западнитѣ области отъ императора и подобрение въ положението на Теофилакта: уволнение на Ив. Таронита, отстранение на Иасита отъ България и анкета върху дѣлата имъ противъ архиепископа. — 11. Старанието на Теофилакта да оправи това, което по-рано било направено незаконно и несправедливо, и да си върне това, което му било отнето. — 12. Ходатайството на Теофилакта за облекчение тягобитѣ на народа; войнишкиятъ наборъ въ Охридско.— 13. Възвръщане правото на църквата да владѣе с. Могила, а на архиепископа — да събира каноничния данъкъ. — 14. Защита правата и автономията на Охридската църква спрямо Цариградската патриаршия. — 15. Отношения на епископитѣ въ архиепископията и частно на срѣдешкия епископъ къмъ Теофилакта. — 16. Душевното състояние на Теофилакта презъ последнитѣ дни на живота му и неговиятъ край. — 17. Преемницитѣ му и тѣхната дейность. — 18. Богомилското движение и неговитѣ успѣхи презъ дадената епоха. — 19. Ересиархъ Василий, неговата дейность и борбата на Алексия I Комнинъ съ него. — 20. Залавянето на ересиарха и ученицитѣ му, тѣхното осѫждане и живоизгората на Василия. — 21. Богомилството следъ смъртьта на ересиарха (стр. 252—366)
1. Последното нахлуване на печенѣзитѣ въ северна и южна България презъ 1123 г., отблъсването имъ отъ Ивана II Комнинъ и поселение на остатъцитѣ имъ въ българскитѣ земи. — 2. Възстанието на сърбитѣ начело съ великия жупань Бѣла-Урошъ. — 3. Маджарско и отношенията на Византия къмъ него при Ивана II Комнинъ. — 4. Преминаването на кръстоносцитѣ отъ втория походъ презъ Балканския полуо-въ. — 5. Нахлуването на куманитѣ въ северна България въ 1148 г.. — 6. Войнитѣ на Мануила I Комнинъ съ нормани, сърби и маджари. — 7. Дветѣ нападения на куманитѣ въ северна България презъ 1154 и 1160 г. — 8. Маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи въ 1166 г. и походътъ на ромеитѣ въ Маджарско отъ юго-източнитѣ му граници. — 9. Общъ прегледъ върху положението на българския народъ презъ времето на Ивана II и Мануила I Комнини (стр. 366—409)
III. БОРБА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ
1. Подготвяне и обявяване на възстанието
1. Разказитѣ на Никита Акоминатъ и на Георгия Акрополитъ за началото на възстаническото движение. — 2. Етническиятъ съставъ на възстанието. — 3. Инициаторитѣ на възстанието: българскитѣ първенци-воеводи и тѣхната роля въ северна България. — 4. Външни и вѫтрешни влияния за възникване идеята за възстание: а) маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи и отцепването на Сърбия отъ империята и б) сравнителното спокойствие въ северна България и повдигане благосъстоянието на населението ѝ къмъ срѣдата на XII. вѣкъ. — 5. Избиране водачи на възстанието — братята Петъръ и Асѣнь и тѣхната първоначална дейность: опитътъ имъ да повдигнатъ и влашкото население и тѣхната цель. — 6. Събитията въ империята — норманското нашествие и свалянето на Андроника I Комнинъ — и използуването имъ отъ Петра и Асѣня за окончателното подготвяне на възстанието. — 7. Отблъсването на норманитѣ и годявката на Исаака II Ангелъ за дъщерята на маджарския краль. — 8. Сраженето при Димитрина и отиването на Петра и Асѣня въ лагера на Исаака II Ангелъ въ Кипсела и неговата цель; смисъльтъ на тѣхнитѣ искания; връщането имъ въ северна България и обявяването на възстанието презъ есеньта на 1185 год. (стр. 410—441)
2. Развитието на възстанието и неговиятъ благополученъ край
1. Разпространение на възстанието и прогласяване Петра за български царь; първитѣ успѣхи на възстаницитѣ. — 2. Първитѣ опити за усмирение на възстанието. — 3. Бунтътъ на Алексия Вранà и значението му за българското възстание. — 4. Първиятъ походъ на Исаака II Ангелъ въ северна България противъ възстапицитѣ и неговиятъ резултатъ; впечатлението въ Цариградъ отъ него. — 5. Петъръ и Асѣнь при куманитѣ и условията за военна помощь на последнитѣ. — 6. Връщането на двамата братя въ България съ съюзна куманска войска и тѣхнитѣ действия. — 7. Вториятъ походъ на Исаака II Ангелъ противъ възстаницитѣ; сражението при Лардея и значението му за по-нататъшното развитие на възстанието. — 8. Третиятъ походъ на императора презъ Срѣдецъ за северна България, неговата цель и резултатитѣ отъ него. — 9. Възобнова на военнитѣ действия и обсадата на Ловечъ — мирниятъ договоръ въ 1187 год.; неговитѣ условия: признание независимостьта на северна България заедно съ северно-тракийското Загорье. — 10. Подготвяне и обявяване църковната автономна независимость на освободена България чрезъ прогласяването на новорѫкоположения търновски митрополитъ за български архиепископъ. — 11. Коронясването на Асѣня I въ Търново за пръвъ български законенъ и отъ църквата осветенъ царь на възобновеното (второ) българско царство (стр. 441—483)
ПРИТУРКИ
1. Грѣшкитѣ около личностьта на Алусиана
2. Участвувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при отбраната на Солунъ противъ Алусиана въ 1040 г.
3. За поражението на ромеитѣ при крепость Диакене
4. Билъ ли е Никифоръ Вотаниатъ архонтъ на Придунавскитѣ градове
5. За бунта на Добромира въ Месемврия и на Лека въ Срѣдецъ
6. Симеоново краехълмие — Скитско съвещание
8. За народностьта на 5-хилядния отредъ, който се присъединилъ къмъ ромеитѣ предъ боя при Левунионъ
9. Защо архиепископъ Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и кога ?
10. Обяснения къмъ 55-то по Меурсия писмо на Теофилакта Охридски
11. Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ
12. Имало ли е охридски архиепископъ Евстатий
14. Какъ ромънскитѣ историци тълкуватъ историческитѣ извори
16. Какъвъ градъ трѣба да се разбира подъ Агатополь у Никита Акоминатъ
17. Разказътъ на о. Паисия Хилендарски за обновата на българското царство
19. Родътъ на царь Ивана-Владислава
Библиография: I. Извори — II. Литература (А. Трудове съ кирилица; Б. Трудове съ латиница)
Показалецъ на собственитѣ имена
(Поправките на печатните грешки са въведени на съответните места в текста, В.К.)