Памятники болгарскаго народнаго творчества. I. Сборникъ западно-болгарскихъ пъсенъ съ словаремъ

Владиміръ Качановскій

 

(А) Пѣсни и сказанія апокрифическаго и миѳическаго характера; колядскія и хороводныя пѣсни

№№

  1. Какъ произошло различіе Славянскихъ языковъ?  (г. Пиротъ, въ Сербскомъ княж.) 69

  2. Какъ отыскали честный крестъ?  (с. Бояна, Соф. окр.) —

  3. Тоже  (с. Великій Вербовникъ, Кюст.-Ван. окр.) 72

  4. О крещеніи Божича (I. Христа)  (Джумал. окр.) —

  5. Тоже  (с. Рыла, Дупн. окр.) 74

  6. » (г. Радоміръ) 75

  7. «Стани Како, дай колако»  (с. Вел. Вербовникъ) 76

  8. «Станянине Господине»!  (с. Опій-цвѣтъ, Соф. окр.) —

  9. Тоже  (Македонія, Мельник. окр.) 77

10. »  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 78

11. »  (с. Суводолъ, Соф. окр.) —

12. »  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 79

13. »  (с. Скрино, Дупнич. окр.) 80

14. »  (с. Зимевецъ, Врач. окр. въ Старой планинѣ) —

15. Божія Матерь входитъ въ церковь, построенную Джелепъ-Неною  (с. Кремиковци, Соф. окр.) —

16. «Эй Коледе, Коледе!»  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 81

17. «Сестро Петро, Коледе!»  (с. Скрино Дупн. окр.) 82

18. Турки наслѣдуютъ царство царя Константина  (с. Враждебно, Соф. окр.) —

19. Тоже  (с. Вершецъ, Берков. окр., въ Загорьи) 84

20. Царь Стефанъ строитъ церкви  (с. Челопечино, Соф окр.) 87

21. Царь съ золотыми волосами  (Загорье, с. Котеновци, Берков. окр., близъ Бѣлградчикскаго окр.) 89

22. Зачатіе дитяти, у котораго въ одной рукѣ письмо, въ другой три золотыхъ яблока; на груди мѣсяцъ и на рамени солнце  (с. Гушанци, Берков. окр. въ Загорьи) (не колядская) 90

23. Конь Вирогонъ опережаетъ ясное солнце  (г. Радоміръ) (не колядская)  92

24. Богословка (благословеніе); поется въ Рождественскіе Святки  (с. Котеновци, Берков. окр. въ Загорьи) 94

25. Богословка на повѣсмо (тамъ же) въ Рожд. Святки  96

26. Богословка на зерно (тамъ же) въ Рожд. Святки 

27. Св. Іоаннъ Креститель пьетъ вино; ему прислуживаютъ св. Петка и Недѣля  (с. Кремиковци, Соф. окр.) 97

28. Св. Недѣля устроила пиръ  (г. Радоміръ) —

29. Св. Іоаннъ Креститель затворяетъ небо, вслѣдствіе чего происходитъ на землѣ засуха, въ продолженіи девяти лѣтъ  (Трен. окр. с. Бабица) 98

 

(Б) Пѣсни на дни другихъ праздниковъ

 

30. Въ Лазареву Субботу  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 99

31. На Пасху (Великъ-день)  (с. Скрино, Дупн. окр.) —

32. При наступленіи весны  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 100

33. Тоже  (г. Радоміръ) 101

34. На Юрьевъ день  (с. Кремиковци, Соф. окр.) —

35. Тоже  (с. Невѣстино, Кюст. окр.) 102

36. »  (с. Опій-Цвѣтъ, Соф. окр.) 103

37. »  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 104

38. На Юрьевъ день (необходимо заклать ягненка въ этотъ день)  (Загорье, с. Гушанци, Берк. окр.) 105

39. На Вознесеніе Господне (обычай ходить въ гости по праздникамъ)  (с. Котеновци, Берков. окр.) 106

40. На Духовъ день  (с. Кремиковци, Соф. окр.) 109

41. Объ Авраамѣ и Исаакѣ  (г. Радоміръ) 110

42. Тоже  (с. Жилинци, Кюстенд. окр.) 112

43. Объ Іоаннѣ рыльскомъ  (с. Невѣстино, Кюст. окр.) 114

44. Св. Недѣля съ Архангеломъ Михаиломъ строятъ изъ св. дерева мостъ и входятъ въ рай  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 116

45. «Прошетна се Огняна Марія»  (с. Жил. Кюст. окр.) Хороводныя 117

46. Св. Ангелы возвращаютъ душу умершему единственному у матери сыну  (г. Радоміръ) Хороводныя 118

47. Чума «Дергина»  (Врачан. окр. с. Дупни-верхъ, Турлаки) 119

48. Хожденіе мертвеца по бѣлому свѣту  (Загорье, Берков. окр. с. Боровци) 120

49. Вѣрованіе въ предсказанія календаря (оракула)  (Заг. Берков. окр. с. Боровци) 123

50. «Бугаринъ че царь да биде»  (с. Жил. Кюст. окр.) Хороводныя 125

51. Бѣгство влюбленныхъ  (с. Жил. Кюст. окр.) Хороводныя 126

52. Жестокость гайдука  (тамъ же) Хороводныя 127

53. Подъ пляску медвѣдя  (Загорье, г. Берковица) 128

 

(В) Пѣсни изъ семейнаго быта.

 

54. Раннее развитіе половыхъ стремленій  (Македонія, с. Струга). —

55. Споръ двухъ братьевъ изъ-за дѣвушки и выборъ послѣднею младшаго  (г. Радоміръ) 129

56. Дѣвушку беретъ въ жену юнакъ, переплывшій черезъ Дунай и принесшій оттуда яблоко «мерджанку»  (Трен. окр. с. Бабица) 130

57. Невѣста зоветъ своего милаго  (г. Пиротъ) 131

58. Невѣста цѣлуетъ руки свадебнымъ гостямъ  (с. Кремиковци, Соф. окр.) —

59. Злобное отношеніе матери жениха къ невѣстѣ  (Макед., Охрид. окр.) —

60. Тоже  (Трен. окр. с. Бабица, близъ мѣстечка Брезника) 133

61. Тоже  (г. Дупница) 134

62. «Девойче цвѣтье брало»  (г. Пиротъ) 135

63. «Девойче стои́ на порте, а момчé шета по совакъ»  (г. Пиротъ) 136

64. Интимная связь дѣвушки съ холостякомъ  (г. Пиротъ) —

65. Разспросы сестры у брата, любящаго дѣвушку, поповскую дочь  (Трен. окр. с. Божица, на границѣ Вран. окр.) 138

66. Жениха убиваютъ «кумъ и старойтя» (поется за свадебной трапезой)  (с. Сливница, Соф. окр.) —

67. Разлука новобрачныхъ вскорѣ послѣ вѣнчанья  (г. Радоміръ) (за свад. трапезой) 141

68. Тоже  (с. Скрино, Дупн. окр.) (свадеб.) 143

69. »  (с. Селиште, Джумал. окр.) 144

70. »  (Загорье, Берков. окр. с. Аджиска— Маала) 147

71. »  (Старая-Планина, Соф. окр. с. Зимевецъ (Турлаки) 151

72. »  (г. Радоміръ) 152

73. »  (с. Лешко, Джум. окр.) 156

74. Мать одного дня женитъ сына, а другого хоронитъ его  (г. Радоміръ) (свадебн.) 157

75. Сестра влюблена въ молодца, а братья противъ этой ея любви  (с. Сливница, Соф. окр.) 158

76. Счастливая мать: родила 9 сыновей, воспитала ихъ и затѣмъ пріискала имъ хорошихъ женъ; въ домѣ согласіе  161

77. Недовольство невѣсты своимъ молодцомъ  (Трен. окр. с. Бабица, близъ м. Брезника) 164

78. Смерть молодца отъ уроковъ  (с. Скрино, Дупн. окр.) —

79. Тоже  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 165

80. Сговоръ дѣвушки съ молодцомъ, безъ согласія ея родныхъ  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 166

81. Бѣгство жены съ своимъ любовникомъ  (с. Богословци, Кюст. окр.) 167

82. Измѣна жены мужу  (г. Радоміръ) 169

83. Выходъ за мужъ женщины, мужъ которой въ долгой отлучкѣ, считается великимъ несчастьемъ его рода  170

84. Тоже  (Македонія г. Паланка) 173

85. Разговоръ дѣвушки Вардарки съ соколомъ  (с. Рыла, Дупн. окр.) 174

86. Одна сестра у 9 братьевъ  (с. Сливница, Соф. окр.) 175

87. Сестра любима девятью братьями, но ненавидима женою одного изъ нихъ  (г. Радоміръ) 179

88. Сестра любима двумя братьями, но ненавидима женою одного изъ нихъ  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 181

89. Тоже  (Трен. окр. с. Бабина) 184

90. Предотвращеніе любовной связи брата съ сестрою  (тамъ-же) 186

91. Распредѣленіе подати (порѣза) въ деревнѣ  (Заг., Берков. окр. с. Вершецъ) 187

92. Споръ двухъ братьевъ объ имѣньи—собственно изъ-за шестокрылаго коня, сивыхъ «загаретъ» и сивыхъ соколовъ  (г. Радоміръ) 189

93. Споръ двухъ братьевъ изъ-за коня и сокола  (Пирот. окр. с. Нова Мала) 194

94. Похвальба болгарина передъ евреями въ г. Солуни въ кофейнѣ, что онъ на своемъ борзомъ конѣ въ одинъ день отправится въ Царьградъ и обратно возвратится  (Заг., Берков. окр. с. Гушанци) 196

95. Какъ Стояна избрали въ старшину надъ обозомъ въ 500 возовъ (изъ караваннаго обычая)  (с. Столникъ, Соф. окр.) 201

96. Заключеніе условій  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 204

97. Златокрылая утица помогаетъ юнаку Смиляну пріискать двухъ снохъ-«близнакинь» для двоихъ своихъ сыновей-близнецовъ  (с. Бабица, Трен. окр.) 205

98. Храмовой праздникъ въ селѣ  (Заг. Берков. окр. с. Гушанци) 208

99. Неопредѣленнаго содержанія  (Макед. Велескій окр.) —

100. «Попей ми слуго» (застольная пѣсня)  (с. Кремиковци, Соф. окр.) 209

101. Тоже «Еребичéнце, Преперичéнце»  (г. Паланка въ Макед.) —

102. Банъ Стефанъ строитъ церкви  (Макед. село Влаи, Мельник. окр.) 210

103. Горестное воспоминаніе о Бѣлградѣ  (г. Радом.) 211

104. Поединокъ пастуха Стояна съ медвѣдемъ; его спасаетъ кучка (сучка) Симджирлика  (г. Радоміръ)

 

(Г) Историческія—Юнацкія пѣсни и сказанія

 

105. Чтò способствовало усиленію Русскаго царя (легенда)  (г. Радоміръ) 213

106. Царь Петръ (болгарскіе) справляетъ свадьбу  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 214

107. Царь Асѣнь (болгарскій) настигаетъ Турокъ, плѣнившихъ его жену и сына  (тамъ же) —

108. Турки завоевываютъ Болгарію; царь Асѣнь убѣгаетъ съ одною женщиною въ Россію; женидьба его сына на дочери Русскаго царя  (с. Быстрица, Соф. окр.) (преданіе) 215

109. Воевода Гедіянъ и царь Іоаннъ Шишманъ  (Джумал. окр.) 218

110. Тоже  (с. Рыла, Дупн. окр.) 219

111. Преданіе о занятіи Турками Болгаріи  (Пиротскій окр., Суково) 221

112. Сонъ Могленской королевы; убіеніе Турками его мужа—Могленскаго короля; женидьба ихъ сына Павла юнака  (г. Радоміръ) 222

113. Рожденіе у влахини Ѳеодоры «самотворнаго» дитяти Іоанна, который былъ брошенъ царемъ Константиномъ въ темницу, а затѣмъ наслѣдовалъ его царство  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 226

114. Дитя Маріи наслѣдуетъ Маріино царство  (Загорье, Берков. окр. с. Чипоровци,—Турлаки) 231

115. Какъ царь Константинъ убѣжалъ изъ Кюстендиля  (с. Вел. Вербовникъ, Дупн. окр.) 234

116. Послѣдняго болгарскаго царя Константина убилъ арапинъ, а не турокъ; значеніе этого факта  (г. Радоміръ) 234

117. Черный Арапинъ убиваетъ царя Константина, при посредствѣ старой бабы  (г. Рыла, Дупн. окр.) 235

118. Король Степанъ женитъ двухъ сыновей-близнецовъ на двухъ сестрахъ-«близнакиняхъ»  (Заг. с. Вершецъ, Берков. окр.) (записана однимъ болгар. юношею) 236

119. Женидьба Мисирскаго короля  (с. Сливница, Соф. окр) 237

120. Постройка крѣпости королемъ Вукашиномъ  (Трен. окр. с. Бабица) 248

121. Тоже  (с. Василевци, Соф. окр.) 251

122. Король Вукашинъ заключаетъ въ темницу двухъ родныхъ братьевъ  (с. Вербá, Радом. окр.) 255

123. Царь Капетанъ (= Вукашинъ) заключаетъ въ темницу двухъ родныхъ братьевъ  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 257

124. Марко Кралевичъ спасаетъ дочь царя Константина и Елены отъ чернаго арапина  (с. Верба, Радом. окр.) 260

125. Качанскій кадія (судья) присуждаетъ дѣвушку въ невѣсту Николаю, королю «отъ Кралëва», руки которой добивались Марко Кралевичъ и Янко «отъ Косова»  (Трен. окр. с. Бабица) 264

126. Марко Кралевичъ освобождаетъ молодыхъ женщинъ и мужинъ, взятыхъ въ плѣнъ турками  (с. Враждебно, Соф. окр.) 265

127. Тоже  (г. Радоміръ) 266

128. »  (с. Василевци, Соф. окр.) 268

129. »  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 270

130. Женидьба Марка Кралевича  (Трен. окр. с. Бабица) 271

131. Алватаръ воевода уводитъ жену Марка Кралевича; Марко убиваетъ его  (с. Скрино, Дупн. окр.) 278

132. Марка Кралевича ищетъ его мать  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 280

133. Тоже  (Трен. окр. с. Бабица) 289

134. Марко убиваетъ Динче Арнауче, ограбившаго его «дворы»  (г. Радоміръ) 291

135. Тоже  (Вран. окр. с. Мачватица) 294

136. Янко юнакъ освобождаетъ Марка Кралевича, взятаго въ плѣнъ турками въ Охридѣ  (Радом. окр. с. Вербá) —

137. Король Вукашинъ не зоветъ на пиръ Марка Кралевича и Грую-дитя  (с. Вербá, Радом. окр.) 296

138. Марко отыскиваетъ своего брата Андрея  (Загорье, Берков. окр., с. Чипоровци,—Турлаки) 299

139. Тоже  (Трен. окр. с. Бабица) 305

140. »  (тамъ же) 307

141. »  (с. Батеновци, Радом. окр.) 310

142. Смерть Андрея, брата Маркова  (Вран. окр. с. Мачкатица) 313

143. Марко (Кралевичъ) присуждаетъ взять дѣвушку тому изъ юнаковъ, который принесетъ изъ-за Дуная дафиново дерево  (с. Сеславци, Соф. окр.) 316

144. Похвальба мадьярскаго короля: убіеніе его Маркомъ Кралевичемъ  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 318

145. Тоже  (г. Кюстендиль) 321

146. »  (с. Опій-Цвѣтъ, Соф. окр.) 324

147. Разграбленіе «дворовъ» Марка Кралевича Филиппомъ мадьяриномъ  (м. Брезникъ) 327

148. Прогулка 7 юнаковъ; одного изъ нихъ Секулу-дитя схватываетъ триглавая змія; освободить его не могутъ его сотоварищи, а освобождаютъ вилы-самовилы (Приведены имена вилъ)  (Соф. окр. с. Суводолъ) 329

149. Марко Кралевичъ празднуетъ Юрьевъ день  (Вран. окр., с. Церна-Трава) 336

150. Марко Кралевичъ въ числѣ сватовъ у юнака Полугуна Спечена  (Загорье, Берков. окр. с. Чипоровци,—Турлаки) 338

151. Марко Кралевичъ вѣроломнымъ образомъ убиваетъ юнака болѣе сильнаго,чѣмъ онъ—дитя Дукатинче  (г. Радоміръ) 341

152. Тоже  (Трен. окр. с. Бабица) 345

153. »  (с. Панчерево, Джумалійскій окр.) 347

154. »  (Трен. окр. с. Бабица) 348

155. »  (Загорье, Берков. окр. с. Вершецъ) 351

156. Марко Кралевичъ вѣроломнымъ образомъ убиваетъ юнака — дитя, семи мѣсяцевъ, имѣющаго коня, семи мѣсяцевъ  (г. Радоміръ) 355

157. Марко Кралевичъ захватываетъ Янка «отъ Косова» въ плѣнъ и затѣмъ освобождаетъ его  (Трен. окр. с. Бабица) 356

158. Янко «отъ Коссова» уводитъ жену Маркову Ирену; Марко убиваетъ его; освобождаетъ свою жену; смерть матери и сестры Марка отъ радости  (с. Рыла, Дупн. окр.) 359

159. Белë юнакъ увелъ жену Марка Кралевича  (с. Чепинци,Соф. окр.) 366

160. Марко Кралевичъ въ испугѣ  (Вран. окр. с. Мачкатица) 368

161. Похвальба латинскаго дуки (дожя) Радоя; убіеніе его Маркомъ юнакомъ  (тамъ же) 371

162. Марко Кралевичъ уничтожаетъ еврейскую аренду на св. Горѣ  (Радом. окр. с. Вербá) 373

163. Марко убиваетъ триглавую змію, вредившую жителямъ  (с. Челопечино, Соф. окр.) 375

164. Марко Кралевичъ строитъ церкви, безъ спроса турокъ; вслѣдствіе чего навлекаетъ на себя злобу султана, который приказываетъ схватить его  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 377

165. Тоже  (Трен. окр. с. Бабица) 386

166. »  (Вран. окр. с. Мачкатица) 390

167. По порученію Гины Латинина, Марка захватываютъ въ плѣнъ  (с. Лешко, Джум. окр.) 392

168. Марко Кралевичъ убиваетъ Мусу кеседжію  (Трен. окр. с. Бабица) —

169. Марко въ Адріанопольской темницѣ; его бой съ чернымъ арапиномъ  (с. Чепинци, Соф. окр.) 394

170. Марко Кралевичъ убиваетъ дѣвушку Арватку  (Трен. окр., с. Бабица) 399

171. Въ поминъ ей Марко строитъ церкви  (Трен. окр. с. Баба) 403

172. Марко Кралевичъ убиваетъ Крипу самовилу  (Трен. окр., с. Бабица) 404

173. Чудесное сѣмя двухъ золотыхъ яблокъ, данныхъ Марку юнаку дѣвушкою  (с. Ястребецъ, бывшее въ Вран. окр., нынѣ въ Арнаутлукѣ  (Албаніи) 406

174. Татаре, посланные матерью Марка юнака, освобождаютъ его отъ янычаръ-турокъ  (Лесков. окр. (въ Сербіи), с. Рѣпниште) 407

175. Сонъ королевы Милицы  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 408

176. Султанъ Муратъ вызываетъ на бой сербскаго князя Лазаря; полное пораженіе Сербовъ  (с. Вербá, Радом. окр.) 409

177. Косовскій бой (цѣльная эпопея)  (Самоков. окр.) 413

178. Превращеніе общенія между юнаками, послѣ Косовской битвы  (Трен. окр. с. Бабица) 431

179. Женидьба Милоша юнака на Маріѣ «Бѣлоградкѣ»  (Трен.окр. с. Бабица) 432

180. Смерть Милоша юнака на Косовомъ полѣ  (с. Селиште, Джум. окр., въ Макед.) 436

181. Момчило—юнакъ задолжался  (г. Радоміръ) 439

182. Жена Момчила юнака измѣнница; ее за измѣну наказываетъ самъ мужъ  (тамъ же) 443

183. Жена Момчила спозналась съ Релей Крылатицей, который, съ ея помощью, убиваетъ юнака Момчила  (Трен. окр. с. Бабица) 446

184. Груя—юнакъ убиваетъ Момчила—юнака и его жену Милицу  (Трен. окр. с. Бабица) 450

185. Дойчинъ «боленъ юнакъ» поражаетъ чернаго арапина, повелѣвавшаго въ г. Солуни  (с. Жилинци, Кюст. окр.) 452

186. Дойчинъ «боленъ юнакъ» поражаетъ Арапина, повелѣвавшаго въ г. Будимѣ  (Трен. окр. с. Бабица) 466

187. Тоже  (г. Радоміръ) 460

188. Тоже — (съ перемѣной имени Дойчин на Демьяна)  (г. Радоміръ) 461

189. Визирь Тодоръ поручаетъ Лютицѣ Богдану доставить ему жену и коня легенскаго короля и ключи отъ города Легена  (с. Сливница, Соф. окр.) 466

190. Страхиля, страшный воевода; смерть его  (с. Бобошево, Дупнич. окр.) 469

191. Груя—юнакъ получаетъ дѣвушку Виду на пиру у юнака Янка «отъ Косова»  (с. Студеница, Самоков. окр.) 471

192. Жена Груи юнака измѣнница  (с. Вербá, Радом. окр.) 473

193. Груица—юнакъ освобождаетъ дѣвушку отъ арапина (хороводная)  (с. Бобошево, Дупн. окр.) 476

194. Женидьба Янкола-зеленъ-гора  (с. Панчерево, Джумал. окр.) 478

195. Жена юнака Янка взята въ турецкій плѣнъ  (с. Драгоманъ, Дупнич. окр.) 480

196. Янко—юнакъ схватываетъ хитростью юнака Ивана Поповича  (Трен. окр. с. Божица, на границѣ Вран. окр.) 482

197. Женидьба Ѳеодора—юнака  (Трен. окр. с. Бабица) 484

198. Женидьба Ивана Черногорца (Черноевича)  (тамъ же) 488

199. Похвальба бана Петра  (Загорье, Берков. окр. село Клисура) 491

200. Банъ Петровитинъ успѣшно дѣйствуетъ въ пользу раи, при султанѣ Муратѣ  (с. Бутунéцъ, Соф. окр.) 492

201. Туре Арпауче грабитъ дворъ бана и уводитъ его жену; банъ настигаетъ его и убиваетъ  (г. Радоміръ) 504

202. Невыполненіе юнакомъ Иваномъ своего намѣренія  (Трен. окр. с. Бабица) 506

203. Черный арапинъ убиваетъ бана баръяктара  (с. Сливница, Соф. окр.) 507

204. Дѣвушка воевода  (Макед., Велескій окр.) 508

205. Тоже  (г. Радоміръ) 509

206. Турецкіе жандармы отыскиваютъ гайдука Милена  (тамъ же) 510

207. Разспросы туровъ про гайдуковъ  (Макед. Солун. окр., городъ Девгелія) 512

208. Вѣроломный поступокъ турокъ съ молодцомъ Димитріемъ  (с. Столникъ, Орхан. округъ) 513

209. Послѣдствія похвальбы раи передъ турками  (с. Суводолъ, Соф. окр.) 515

210. Бѣгство раба и рабыни изъ турецкаго рабства  (Трен. окр. с. Бабица) 517

211. Турецкая расправа съ Димитріемъ, построившимъ укрѣпленіе для своей защиты отъ села Кунина  (с. Слатино, Берков. окр., Загорье) 518

212. Расправа юнака Николы съ Идрисъ-бегомъ  (г. Радоміръ) 520

213. Бракъ (христіанина) сына Будянскаго короля съ дочерью визиря (нельзя смотрѣть на лицо новобрачной)  (Трен. окр. с. Бабица) 522

214. Турецкій способъ усмирять возмутившуюся раю  (Макед. Охрид. окр.) 523

215. Турецкіе жандармы отыскиваютъ Дима джелепина, семь лѣтъ не платившаго бѣглика  (с. Рыла, Дупн. окр.) 529

216. Руснакъ король Степанъ попался въ плѣнъ султану Бреязизу; онъ притворно принимаетъ мусульманство и вмѣстѣ съ тѣмъ получаетъ руку дочери султана; затѣмъ, онъ убѣждаетъ послѣднюю принять христіанство, и вмѣстѣ убѣгаютъ въ Россію къ царю Александру  (г. Радоміръ) 531

217. Чудо надъ англійскимъ царемъ  (Загорье, Берков. окр. с. Вершецъ) 540

218. Сербинъ юнакъ поражаетъ арапина  (с. Жабленъ, Радом. окр.) 543

219. Сравненіе Сербскаго войска съ Русскимъ  (с. Бобошево, Дупн. окр.) 546

220. Изъ войны Турокъ противъ Сербовъ  (Трен. окр., с. Баба) 547

221. Какъ болгаринъ одержалъ верхъ надъ туркомъ  (Соф. окр. с. Бояна) 548

222. Генералъ Киша измѣннически передалъ Туркамъ мадьярскій лагерь  (Загорье, Берков. окр., с. Чипоровци,—Турлаки) 551

 

223. Сказка про богача и сына бѣдняка, наслѣдовавшаго все имѣніе перваго, по Божьей волѣ  (с. Невѣстино, Кост. окр.) 552

224. Нѣсколько пословицъ  554

 


 

(А) СКАЗАНІЯ И ПѢСНИ АПОКРИФИЧЕСКАГО И МИѲИЧЕСКАГО ХАРАКТЕРА; ПѢСНИ КОЛЯДСКІЯ И ХОРОВОДНЫЯ.

 

 

1.

Записано въ г. Пиротѣ со словъ одной старой женщины (5 ноября 1879 г.).

 

Какъ произошло различіе славянскихъ языковъ?

 

Кадá богорóдица Исýса породила, бѣгáла отъ Еврее и Турци по грáдама и чувáла се да дю (sic) не найду. Де е би́ла, оставила различи-то ези́ци, разли́чи-то премѣну оставила. И такò Руси, Българе, Серби.

 

 

2.

Обрѣтеніе креста Господня.

Соф. Окр., село Бояна [1]; 30 янв. 1880 г. записано со словъ крестьянина той же деревни Стоянча Величкова.

 

Служба служи дара Костадина,

Та покани редомъ свето-оци;

Па ойдоа у чесна тарпеза;

Та ги служи това добро вино;

5 Межу себе дума продумах̔а:

«Се ни служба добра поканета,

Да си има наши чесни керсты,

 

 

1. Село Бояна находится у подошвы горы Витоши, близь города Софіи; отъ жителей этого села и села Суводолъ я слышалъ, что на одномъ очень недоступномъ мѣстѣ горы Витоши, въ близи села Бояны видны прикрѣпы, за которыя привязывались судна — корабли.

 

 

70

 

Тогай би се вѣра увѣрило,

Тогай би се законъ запознáло».

10 Дочула ги царица Елена —

Говорила цару Костадину:

«Фала, цару, Фала Костадине!

Ты поканилъ тія добры гостье,

Добры гостье си-те свето-оци;

15 Межу себе они дума продумах̔а:

«Какво нема наши чесни керсты»;

Фала, цару, фала, Костадине!

Я си ойды у Феруна града

И си Фани царя Евреяша,

20 Та го мочи три дни и три нощи,

Да си каже наши чесны керсты».

Послуша а цара Костадина,

Та си ойде у Феруна града,

Та си фана царя Евреяша,

25 Та го мочи три дни и три нощи:

Смерть прїима, керсты не казува.

Проговори царица Елена:

«Фала, цару, Фала, Костадине!

Я си Фани царица еврейтя,

30 Та ю мочи три дни и три нощи,

Она че ти каза, де е наши керсты».

Послуша а цара Костадина,

Та си ойде у Феруна града,

Та си Фана царица еврейтя,

35 Та ю мочи три дни и три ночи:

Смерть пріима, керсты не казува.

Проговори царица Елена:

«Фала тебѣ, фала, цару Костадине!

Я си фани на царица еврейтя

40 Това мышко дете,

Та го мочи три дни и три нощи —

 

 

71

 

А майтя за дете си не трае,

Я она те керсты да искáжи».

Послуша а цара Костадина,

45 Та си фана на царица дете:

Оште не го замочило,

Изговóри царица еврейтя:

«Фала, цару, фала, Костадине!

Я не мочи мое мышко дете,

50 Я ще кажемъ ваши чесны керсты:

«Рано рани, цару Костадине!

Рано рани у гола планина,

У Планина — у Сива Грамада,

Да си найдешь три стърка босилëкъ;

55 Камо найдешь три стърка босилëкъ,

Тамо найдешь ваши чесны керсты».

— Рано рани цара Костадина,

Рано рани у гола Планина,

У Планина — Сива Грамада,

69 Рано рани со-съ негови слуги,

Да си найдатъ три стърка босилëкъ,

Да си найдатъ плëча становница.

Отшили па и нашли:

Подигнаа плëча становница,

65 Та найдоа наши чесни керсты;

Занесе ги цара Костадина,

Занесе я на негова служба;

И па покани триста свето оци

И остави ги у чесна тарпеза.

70 Тогай се вѣра увѣрило,

Тогай се законъ запознало,

Тогай се царство укрѣпило.

 

 

72

 

 

3.

Записано со словъ одной старушки въ селѣ Великій Вербовникъ (Кюст.-Бан. окр. 9 дек. 1879 г.).

 

Когá се вѣра развірила, кьрсы погинали, Евреи ги умерснáли. Собралисе семдесе попове при нова церква и сказали: кадé си поденали: наши чесны керсы? Па старея сказалъ: «Фанете Еврейского цара». Фанáли го, но онъ не казалъ. Фанáли Еврейска царица, но и она не казáла. Кадé фанáли негово машко детé, оно казáло: «не мачете мое машко детé; я че кажемъ ваши чесны керсты: керсты ваши надъ Фекира града, надъ Фекира высока моги́ла, надъ могила одъ мермеръ плóча; подъ плоча-та три страна босилëкъ. Рано ранатъ мерсны-те Евреи, та го берать, а не може да найдатъ; но вы рано раните у света босилëкъ, и найдете ваши чесны керсты». — Тогай нашли се чесны керсты; тогай сме покерстили; а до-тогай били сме безъ керста.

 

 

4.

Крещеніе Ї. Христа.

Городъ Дупница; 11 дек. 1879 г. записано со словъ Стефана Станоева, бѣженца изъ Джумалійскаго округа.

 

Замачисе Божя майка

Одъ Игната [1] до Божича,

Да си роды млада Бога,

Млада Бога и Божича.

5 И си роды́ млада Бога

И роды Божи́ча;

 

 

1. День св. Игнатія Богоносца считается великимъ праздникомъ; въ народѣ укоренено повѣрье слѣдующее: первый кто войдетъ въ этотъ день въ домъ изъ людей непринадлежащихъ къ семьѣ приноситъ съ собою счастье цѣлому дому: вошло въ обычай — въ этотъ день не давать ничего изъ своего дома (село Бобошево).

 

 

73

 

Понесе го да го кьрсты;

И се шетнá на-горъ, на-долъ,

На-горъ, на-долъ возъ Іордана;

10 На срѣшта светый Никола;

Говори́ светый Никóла:

«Доберъ денъ Божья мале»!

—«Далъ Богъ добро, светый Николо»,

«Язека си до тебе идемъ,

15 Да ми кырстишь млада Бога,

Млада Бога и Божича».

— Изговори светый Никола:

«Я не смѣемъ, неумѣемъ,

Да ти кырстимъ Млада Бога;

20 Оде Іована Кьрсти́теля,

Што-то керсти небо — земля,

Што-то керсти горá — водá,

Той ште ти керсти Млада Бога».

Па си шетнá Божья́ майка

25 На-горъ, на-долъ, низъ Іордана.

На срѣшта и свети Іованъ:

«Доберъ денъ ти Божья́ майко»!

Далъ Богъ добрó, свети Іоване!

И язе-ка си до тебе-ка идемъ,

30 Да ми керстышь Млада Бога,

Млада Бога и Божича».

— И си флезна во-фъ Іордана,

Завилъ се свилни полици,

Да си керсти Млада Бога;

35 Вси се дервья преклëниха,

Еднó си дервьѳ не преклëни,

И онó бѣше абленово [1];

 

 

1. Сказатель не зналъ, какое это дерево.

 

 

74

 

Проклела го Божья́ майка:

«Е ты дерво абленово!

40 Цвѣтъ, да цавти́шь,

41 Ражба да не машь».

 

 

5.

Дупническій округъ, село Рыло; доставлена мнѣ 20 янв. 1880 г. народнымъ учителемъ дьякономъ Христою (Христофоромъ) Димитріевымъ Куюнджискимъ.

 

(На Р. Хр.)

 

Пошла си Божя майка Марія

Низъ Іордана возъ Іордана на-гóре;

Въ рацѣ носи млада Бога Господа;

На срѣща и светъ Никола убавы;

5 Говóри му Божя майка Марія:

«Э ты-зе-ка, светъ Никола ýбавы!

Тебе трасехъ, тебе найдохъ;

Да ми кьрстишь млада Бога и Господá!

Говóри и светъ Никола убавы:

10 «Э ты-зе-ка Божя майко Маріе!

Я не смѣю ни во-фъ погледна,

А камо ли азъ Него да кьрстимъ;

Я си шетни още мало по-нагóре,

Ще си стрѣтнешь Светъ Иванъ,

15 Що е кьрстилъ слънце — мѣсецъ на небо,

Що е кьрстилъ гора — вода на земя,

Онъ ще кьрсты Млада Бога и Господа!»

Послушала Божя майка Марія,

Та се шетна аще малко по-нагоре,

20 Та си срѣтна светъ Иванъ креститель.

Говóри му Божя майка:

«Э ты-зе-ка светъ Иване крестителю!

 

 

75

 

Тебе трьсихъ, тебе найдохъ;

Да ми кьрстишь Млада Бога и Господа»;

25 Говори и светъ Иванъ Креститель:

«Э, ты-зе-ка, Божя майка Марія!

Постой малко, та почéкай,

Да си запремъ слънце — мѣсецъ на небо

И да запра гора — вода на земи»

30 Та си запре слънце — мѣсецъ на небо

И си запре гора — вода на земи,

32 И си кьрстилъ Млада Бога и Господа.

 

 

6.

Городъ Радоміръ; 29 ноября 1879 г. записано со словъ Таски Петрунова Моавійскаго.

 

Станинине господине!

Спишь ли, спишь ли разбуждайсе!

Добри са ти гостье дóшли,

Добре гостье коледжане;

5 Подобаръ гласъ ти донели:

Ягненца се изъягни́ли,

Ждребчинка се ождребили,

Пи́ленца се извади́ли,

Крави се се истелили,

10 Со-съ млады тельчинка.

Пай си стана Божья майтя,

Запрегнала свилни скуты,

И си тури млада Бога;

Та си ойдé возъ Ордана

15 Возъ Ордана, возъ Іордана.

Тамъ срѣтна светы Никола:

 «Да си кьрстишь Млада Бога!»

Я светы Никóла му доказалъ:

«Ни то знáемъ, ни умѣемъ;

20 Я си пойды по-на-горе,

Тамъ че срѣтнешь светъ Іована:

Онъ е кьрстилъ небо—земля,

Онъ че кьрсты Млада Бога».

Чуло си е на дно-море,

25 Чула си е една рыба,

Чула го е и станáла;

И го чуло едно дéрво,

Едно дерво трепетли́ка,

Оно чуло не станáло,

30 Пай го прокле самски Господъ:

 

 

76

 

«Е ты-зе-ка едно дéрво,

Едно дерво трепетлика!

Да изникнешь на зло мѣсто,

Дека слънце ееизгрѣва,

35 Дека роса неопада,

Да си трептишь и со-съ вѣтеръ,

37 И со-съ вѣтеръ и безъ вѣтеръ [1].

 

 

7.

Село Великій Вербовникъ, Дупнич. округа; 9 дек. 1879 г. записано со словъ одной старой женщины.

 

Стани Како, дай колако,

Стани Нино, дай крендиро [2]:

Добри сме ти гостье дошли,

Доберъ семъ ти даръ донéли:

5 Тельчинка-те бѣлопах̔и,

Ждребчина-та патонох̔и,

Ягнешта-та ваклешаты,

8 Яришта-та пергороги.

 

 

8.

Соф. окр., с. Опій-цвѣтъ; 6 Февр. 1880 г. записана со словъ Стояна Мильчова Лагариина.

 

(Колядская «Станянине господине!»).

 

(Колéджанска).

 

Станянине господине!

Пьянъ ли си? разбуждайсе;

Добро сме іи гостье дошли́,

Добро гостье-коледжане,

 

 

1. По другому варіанту, записанному тамъ же, пѣсня эта имѣетъ слѣдующій конецъ:

 

«Што е чудо, се станало;

Едно дерво трепетлюга

И е чỳло — не станáло;

Тогай его Господъ проклелъ:

Да излезнешь у зло мѣсто,

Дека слънце неогрѣва,

Дека слана неопада».

 

2. Ракія (водка).

 

 

77

 

5 Доберъ сме ти гласъ донели:

«Од-оз-горе Влашка страна

Кобильки се иждребили—

Се кобильки лѣвогривки,

И конëвци патонóги».

10 Стани, стани станянине,

Станянине господине!

Добро сме ти гостье дошли

Доберъ сме ти гласъ донели:

«Од-оз-горе низъ Загоре

15 Кравице се истелили,

Све кравици млекомълзи,

И воловци потеглóвци».

Стани, стани станянине!

Добро сме ти гостье дошли,

20 Доберъ сме ти гласъ донели:

«Од-оз-доле Овче-поле,

Овчице си изъягнили —

Се овчицы ваклушаты

24 И овновци витороги.

 

 

9.

Село Влаи, Мельникскаго округа (въ Македоніи); 16 дек. 1879 г. записана въ селѣ Бобошевѣ со словъ одного слѣпца.

 

Станянине господине,

Стани, гóре погледъ Нине,

Какви ти сме госте дошли,

Подоберъ сме гласъ донели:

[(повторяется стихъ)

5 Овце ти се изъягнили,

Се овчички ваклошатки

[(2 раза);

Коне ти се иждребили (2 раза),

Се кобилки патоножки;

Крави ти се истелили

10 Се кравички бѣлопаки.

Станянине господине,

Стани, гóре погледъ Нине,

Какви ти сме госте дошли,

Подоберъ сме гласъ донéли:

15 Пчели ти се изроили,

Се пчелички златнокрилца.

Тебе пеемъ Стане господине

Тебе пеемъ, Бога славимъ

(2 раза),

Да се цавтишь, да се ки́тишь,

20 Ка-то ружа у градина,

Сиви соколъ у высина (2 раза),

Мрена рыба у длы́бина,

23 Бѣлъ трендафилъ у градина.

 

 

78

 

 

10.

Соф. окр. село Суводолъ; 31 янв. 1880 г. записано со словъ крестьянина Жоты Илкова.

 

Станинине господнее!

Добро ютро, доматине!

Заспалъ ли си? разбуждайсе;

Пьянъ ли си? растрезнуйся:

5 Добри́ сме ти гóстье дошли,

Добаръ сме ти гласъ донели

Од-оз-доле — Овче поле:

«Овчицы ти изъимили,

Изъимили, изъягнили —

10 Се овчицы ваклушаты,

А овновци виторожки;

Ошь по-доберъ гласъ донели:

Кравицы ти се истелили,

Се кравицы бѣлобойки,

15 А воловци потегли́вци»;

Ошь по-доберъ гласъ донели:

«Кобилки се иждребили,

Се кобилки лѣвогривки,

А конëвци патоножки;

20 Ошь по-доберъ гласъ донели:

Козицы се изкозили,

Се козицы вранушаты»;

Ошь по-доберъ гласъ донели:

«Кошарци се изроили,

25 Се пчелици леватинки —

Леко лета, тежко носа:

На главица по паница,

На ножица по ложица,

На гербина кавтерина»,

30 Стани нине господине!

 

 

11.

 

Станинине господине!

Джелепъ Неë вино піе

Одъ недѣля до недѣля,

Одъ мѣсеца до мѣсеца,

5 Слуга му е света Петка,

Света Петка и Недѣля,

Слуга служи сълзи рони,

Рони до х̔убава церна земня;

Сегледа ю Джелепъ Нéë,

10 Па ю тио говораше:

«Фала тебѣ, света Петко,

Света Петко и Недѣлë!

Ка’-то служишь добро винó,

Зашто ронишь дробни сълзи

15 Дробни сълзи до х̔убава церна земня?

Да ли ти се досадило,

Добро вино служáяче

 

 

79

 

И на нодзе стояяче?»

— Света Петка говóраше:

20 «Фала тебѣ, Джелепъ Неë!

На то ми се досадило,

Добро вино служаяче,

Ни на нодзе стояяче;

Верло ми се нашалило:

25 Ка’ піеме и рýчаме,

За добрó се не сѣштаме;

Х̔айде церкви да градиме —

Се одъ злато и одъ сребро,

Безцанъ каминъ прѣстолъ да е,

30 Да е вѣкомъ и до вѣка».

—Джелепъ Неë говораше:

«Фала тебѣ, света Петко,

Света Петко и Недѣлë!

Да градиме златны церквы!?

35 Че настане турско царство:

Се чатъ церквы да растура,

Безцанъ камикъ че подметна,

Со-съ насъ шега [1] че си бія,

Одъ злато че узды ляты,

40 Одъ сребра сѣдла че кова;

Нело, х̔айде, да градиме

Одъ варъ каминъ и одъ тугла [2],

Мермеръ камикъ прѣстолъ да е,

44 Да е вѣкомъ и до вѣка!

 

 

12.

 

Станинине господине!

Дане бане, Данъ войвóдо!

Имашь сина Михаила, 15

Злато косо, длъго умо;

5 Молиме те, да го пишешь,

Да го пишешь — царь да быде

На своя земня и крайнина.

— А онъ си имъ одговáра:

«Имамъ, имамъ, не че лыжемъ,

10 Аме ми е вѣрно младо,

Вѣрно младо аджамія —

Не че може царство держи́,

Ня че може крайни реди,

Не че може войска реди».

15 — Дане бане, Данъ войводо!

Молиме те, ты го пиши:

Царо има три крáлëве —

Еды́нъ че му войска реди,

Едынъ че му царство держи,

20 Едынъ че му кóнë сѣдли,

Салъ да си се царь назива,

Царь назива — банъ назива

23 На сва земня и крайнина.

 

 

1. Тур. слово, знач. смѣясь.

2. Кирпичъ.

 

 

80

 

 

13.

Село Скрино, Дупнич. округа; 17 дек. 1879 г. записано со словъ Ангела (Янгелъ) Рыбаря.

 

Станиине доматине!

Добрй сме тѣ гости дошли́

Добаръ сме тѣ гласъ донéли:

Кобили се ождреби́ли,

5 Се ждребчинка патоножки;

Кравице се отели́ли,

Се тельчинка бѣлопах̔и;

Овцы ти се изъягни́ли,

Се овчицы ваклашаты;

10 Козы ти се окози́ли,

Се яренца виëрожки;

Пчелици се изрои́ли,

13 Се пчелици левиканки.

 

 

14.

Старая-Планина; Соф. окр. с. Зимевецъ; 12 Февр. 1880 г. записано въ селѣ Аджиска-маала (Берк. окр.) со словъ той же крестьянки.

 

Станине господине!

Тебе поéмъ, тебе слáвимъ:

Одъ Бога ти много здравье!

Да си идешь горé-доле

5 Доле-гóре по-загоре,

Да си карашь се овновци,

Се овновци патоножки,

8 Се кобилки патоножки.

 

 

15.

Соф. поле, с. Кремиковци; 2 Февр. 1880 г. записано со словъ Стефана Милчëва Крачуна.

 

(Матерь Божія входитъ въ церковь, построенную Джелепъ Неною).

 

(колядская).

 

Собралисе си селяне

На мех̔ана меранджиска:

Вино піятъ, дума думать —

Кой да гради новы церкви?

 

 

81

 

5 Судиа се редиа се,

Одсудиа, да и гради

Да и гради Джелепъ Нено;

Започелъ ги одъ Дердевъ денъ;

Викнáлъ си е два майстора

10 Со-съ три-те чегерте [1],

Да си прави новы церкви;

Та ги гради́ малу-многу

Малу-многу сва-то лѣто,

Одъ Дердевъ денъ до Митровъ день;

15  Та му мало нестигнало

Мало злато и то сребрó;

Онó облече церно руфо

Церно руфо калудерско,

Та си слезне доле въ поле

20 Покрай моря — по селчины,

Та написа милостывня,

Та натовари деветъ конé

Деветъ коне чисто сребро,

А десето суво злато,

25 Та догради новы церкви.

Тече-иде Божья майтя —

Одъ милосты не продума,

Одъ убосты не погледна,

Та си влезна въ новы церкви:

30 Та си сапаса кованъ коланъ,

Та го тури на престоло,

Де-то четатъ млады дьяци

Млады дьяци и попове,

34 А стары попове служатъ лытургія.

 

 

16.

Село Жилинци, Кюстенд. округа; 6 дек. 1879 г. записано со словъ Стойны Стояновой Чекеренда.

 

Эй Коледе, Коледе!

Ушто се крыешь, Коледе,

Задъ майке-те?

Ние сме ти, Коледе, добри́ гости;

5 Навези ми, Коледе, десно крыльце,

Да прелети́мъ презъ Морава,

Да наберемъ вито прутье,

Да заградимъ вита Струга,

Да накарамъ сиво стадо,

10 Да намуземъ ведро млеко,

Да обанямъ Млада Бога,

Млада Бога и Божича.

13 Богъ се роды у Коледе во вечеръ.

 

 

1. Подмастерье.

 

 

82

 

17.

Село Скрино, Дупнич. округа; 17 дек. 1879 г. записано со словъ Ангела Рыбаря.

 

Сестро Петро, Коледе!

Везарія, Коледе!

Навежи ми, Коледе,

Десно крыло, Коледе,

5 Да прилитамъ, Коледе,

Презъ Дунава, Коледе;

Да наберемъ, Коледе,

Вито праке [1], Коледе,

Да направимъ вита страга, Коледе,

10 Че навертимъ, Коледе,

Сиво стадо, Коледе,

Да намуза, Коледе,

Прѣсно млеко, Коледе,

14 За Божичь млеко, Коледе!

 

 

18.

Соф. окр. (поле), село Враждебно; 1 Февр. 1880 г. записана со словъ крестьянина Донки Гëлева.

 

(Турки наслѣдуютъ царство царя Константина).

 

(НА Р. ХР. = НА БОЖИЧЬ).

 

Станянине господине!

Извило се сиво пиле

На цареви равни дворы;

Та се вило мало-млогу,

5 Мало-млогу, такмо три дни,

Такмо три дни и три нощи;

Никой пиле не согледа,

Согледа го царь Костадинъ.

Проговори царь Костадинъ:

10 «Слава Богу, цару слуги,

Цару слуги-дугонджіи [2] !

Изнесете танко мрѣдже,

Премрѣжете синë небо,

Да фанéмо сивó пиле».

15 Послушаа цару слуги,

Изнесоа тенко мрѣдже,

 

 

1. е-мегкое = пракје.

2. Слуги. (доганджии = соколари, В.К.)

 

 

83

 

Премрѣжиа синë небо;

Бо’ме, каде виде сиво пиле,

Сиво пиле и двашь и трышь,

20 И двашь и трышь надъ мрѣдже-то.

Проговори царь Костадинъ:

«Слава Богу, цару слуги!

Я влезнете нови церкви,

Изнесете столъ позлатенъ,

25 И турете стреде дворы

Подъ ябука петровкина».

Послушаа цару слуги,

Та влезнаа нови церкви,

Изнесоа столъ позлатенъ,

30 И турнаа стреде дворы

Подъ ябука петровкина;

Та си сѣдна царъ Костадинъ,

Та помами сиво пиле:

Ка’ го виде сиво пиле,

35 Та му падне на колѣно,

Та растраси десно крыло,

Та истраси бѣлó книже,

Бѣло книже — цернó слово.

Проговори царь Костадинъ:

40 «Слава Богу, цару слуги!

Я влезнете у яг̔аре,

Наях̔айте добры́ конé,

На керзъ поле калешете,

Калешете си попове,

45 Си попове и дья́кове».

Послушаа цару слуги,

И влезнаа у яг̔аре,

Наях̔аа добры́ конé,

На керзъ поле калесаа

50 Си попове и дьякове,

Да си четатъ литургіе;

Си попове книже четатъ,

Книже четатъ, пѣсень пеять;

Попъ Никола книже чети,

55 Книже чети — сълзи рони.

Проговори царь Костадинъ:

«Слава Богу, попъ Никола!

Каквó ли е твое чудо?

Си попове книже четатъ,

60 Книже четатъ, пѣсень пеять,

А ты-зе-ка книжé четы́шь,

Книжé четышь — сълзи ронишь?»

Попъ Никола одговара:

«Слава Богу, царь Костадинъ!

65 Нали питашь, да ти кажемъ: (2 раза)

«Наше царство достанало,

Турско царство наставало».

 

 

84

 

 

19.

(Заг.) Берков. окр. с. Вершецъ; 10 февр. 1880 г. записана со словъ Елисаветы Іованчиной.

 

(колядская).

 

Завісе сиви соколю

На царевы равны дворы;

Висе два дни, висе три дни

Коледе! Коледе!

5 Висе такио три недѣли;

Царь испраты свѣтны слуги:

Коледе! Коледе!

«Я идете вѣрны слуги,

Та прекиньте ситно мрѣже

Коледе!

Юловете сивы соколъ,

10 Донесете го ни на колѣно;

Коледе!

Да го поятъ съ руйно вино,

Да го ранатъ съ бѣло месо».

Коледе!

Злезнали вѣрны слуги,

Фергали со-съ ситно мрѣже,

Коледе!

15 Сиви соколъ ту подлаталъ

Ту подлаталъ, ту надлаталъ,

Коледе!

У мрѣжа тако улата.

Излезналъ е царо Костадине,

Коледе!

Па си сѣдне у дворове,

20 Па си сѣдне у дворове,

Коледе!

У дворове на столове;

Па почука на коленце;

Коледе!

Емъ почукалъ, емъ повисалъ:

Ела, ела, сиви соколъ,

Коледе!

25 Та ни сѣдни на колѣно,

Та ни падни на колѣно,

Коледе!

Да те ранить съ бѣло месо, [(повторяется)

Коледе!

Да те поимъ съ руйно вино»,

30 Свисе соколъ, та падналъ—

Коледе!

Падна цару на колѣно,

И простралъ си десно крыло,

Коледе!

Та истраси десно книжне,

Дребна книга, ситна слова.

Коледе!

35 Царь Костадинъ одговори:

«Леле, варай, вѣрны слуги!

Коледе!

Я идете по сви села

По сви села и градове,

Коледе!

Соберете сви попове

 

 

85

 

40 Сви попове и дякове,

Коледе!

Да пречетатъ дребно книжне,

Дребно книжне, ситно слово»,

Коледе!

И учели [1] вѣрны слуги

По сви села и градове;

Коледе!

45 Собрали са сви попове,

Сви попове и дякове:

Коледе!

Чели два дни, чели три дни,

Не могох̔а да пречетатъ,

Коледе!

Кой-то знае — не казува» [(повторяется)

Коледе!

50 Продума царь Костадинъ:

«Я идете на Прокопе,

Коледе!

Да викнете попъ Никола

Коледе!

Попъ Никола одъ Прокопе;

Онъ ште книжне да прочете,

Коледе!

55 Онъ ште мене право каже».

И учели [1] на Прокопе,

Коледе!

И викнали попъ Никола.

Коледе!

И погледвалъ попъ Никола

И погледналъ книжле-то

Коледе!

60 И поронилъ дребни сьлзи; [(повторяется)

Коледе!

Па си дума одговори:

«Леле, варай, цару Костадине!

Коледе!

Е-те глава, е-те и сабья —

Земи сабья, посѣчи ме:

Коледе!

65 Царсто ни е достаяло» (повторяется)

Коледе!

Расерди се царь Костадинъ,

И трегна сабья, да го посѣче;

Коледе!

Попъ Никола одговара:

«Леле, варай, царе Костадине!

Коледе!

70 Не сѣчи мене, не губи мене,

Но ме запри у тевница,

Коледе!

И ме тури у тумруци,

Да посѣда таманъ два дни и пладнина,

Ако нема иня вѣра,

Коледе!

75 Иня вѣра — клеты Турци,

Изведи ме, посѣчи ме».

Коледе!

 

 

1. Сказительница объяснила это слово черезъ «отшели», т. е. отошли.

 

 

86

 

И запрелъ го царь Костадинъ [(повторяется)

Коледе!

У тевницы, у тумруци;

И сѣделъ е, таманъ, два дни

Коледе!

80 Таманъ два дни и пладнина

У тевницы, у тумруци.

Коледе!

Изведе го, да го сѣче;

Алъ погледна на-нагоре

Коледе!

На-нагоре, па надоле:

85 Колко на гора листье

Коледе!

Колко на земня трѣва-та,

Толко иде иня вѣра,

Коледе!

Иня вѣра — клетви Турци.

Царь Костадинъ договарья:

Коледе!

90 «Леле, варай, вѣрны слуги!

Яхайте, та бѣгаме;

Коледе!

Кой ште съ мене да бѣгаме».

Вѣрны слуги одговарятъ:

Коледе!

«Леле, варай, царь Костадинъ!

95 Я се надахъ, да полетимъ—

Коледе!

Ясно небо съ ясны дзвѣзды

Ние съ тебе да повернемъ,

Коледе!

А то нели и̔ня вѣра, (повторяется)

Коледе!

Иня вѣра — клетви Турци».

100 Царь Костадинъ одговори:

Коледе!

«Леле, варай, вѣрны слуги!

И я мога и конь може,

Коледе!

Коги́ Господь поможе».

Бутна конë — конь не верви,

Коледе!

105 Тергна сабья — невадисе,

Но се преби до крестеве,

До крестеве позлатены;

Коледе!

Проговори царь Костадинъ:

«Леле, варай, вѣрны слуги!

110 Кой ште съ мене да бѣгаме?»

Коледе!

Сви са слуги останали,

Само пошелъ единъ слуга;

Коледе!

Преминали деветъ нах̔іи,

Царь Костадинъ вода посака,

Коледе!

115 На патë студенъ кладенце;

Царь Костадинъ одговòри:

Коледе!

«Леле, варай, вѣрно слуго!

Я поземи златно тенче,

Коледе!

Загреби ми студна вода»;

 

 

87

 

120 Вѣрна слуга одговори:

Коледе!

«Леле, варай, царь Костадинъ!

Сеги свекій себѣ слуга—

Коледе!

Наведи се, загреби си»;

Онъ си беркна у бисаги

Коледе!

125 И извади златно тенче,

И загреба студна вода —

Коледе!

И посѣкна вѣрна слуга,

Одсѣче му десна рака

Коледе!

Десна рака и глава-та.

130 И преминалъ царь Костадинъ

Коледе!

Преминалъ е деветъ села

И безъ рака и безъ глава.

Коледе!

У десето малки моми

И сѣднах̔а, та шіех̔а;

Коледе!

135 Една мома казала:

«Та станете, мили дружки!

Коледе!

Да видите, какво х̔аро

Какво х̔аро по друми

Коледе!

И безъ рака, и безъ глава»;

140 И станах̔а вѣрны дружки,

И видѣх̔а царь Костадинъ.

Коледе!

И тогива падналъ царь Костадинъ;

143 Тамо е неговъ трупо.

Коледе, Коледе!

 

 

20.

Соф. окр. (поле), село Челопечино; 1 февр. 1880 г. записано со словъ крестьянина Бунила Тодорова.

 

(Царь Стефанъ строитъ церкви).

 

Станинине господине!

Царь ми Стефанъ церкви гради;

Заградилъ е на Дюрдевъ день,

Доградилъ е на Великъ день,

5 Не стигнало му малу — многу

Суво злато за алтарь,

Безцанъ каминъ за престолъ;

 

 

88

 

Па се чуди царь ми Стефанъ,

Па се чуди, што да чини?

10 Што да чини, какъ доправи?

Стефаница одговара:

«Слава Богу, царь ны Стефанъ!

Се те уче и товá ли?

Я си влезни въ танка шайтя [1],

15 Та си нишни низъ бѣлъ Дунавъ,

Та премини оданаде,

Оданаде градъ Солуна,

Та улови дрýга вѣра,

Друга вѣра Евреина,

20 Ýвержи го, ýкови го,

Удари му вечь на макъ,

Онъ ште каже, што ти трѣбе».

Послуша ю царь Стефанъ,

Та си верзна въ танка шайтя,

25 Та си нишна низъ бѣлъ Дунавъ,

Та премина оданаде,

Оданаде градъ Солуна,

Та улови друга вѣра,

Друга вѣра Евреина;

30 Увéза го, укóва го,

Удари му вечь на макъ;

Евреинъ се милно моли:

«Слава Богу, царь Стефанъ!

Я погледни доле — горе,

35 Доле — горе на дно море,

Кá играе мрена рыба,

Мрена рыба съ безцанъ камикъ:

Я си ферли танка мрѣжа,

Та си фаны мренá рыба —

 

 

1. Лодка.

 

 

89

 

40 Мренá рыба яко требе:

На Никулъ день за дулгере [1],

За дулгере на курбанъ, —

43 Безцанъ каминъ за престолъ.

 

 

21.

(Загорье) Берков. окр., близъ Бѣлградчикскаго округа, село Котеновци, 16 Февр. 1880 г. записано со словъ Стояна Мурги.

 

(Царь съ золотыми волосами).

 

(колядская).

 

Собрали́се три кралëве,

И се моли́ли на едынъ човѣкъ:

«Имашь момче-златна коса,

Ты пушти намъ го — царь да намъ баде,

5 И пушти го — миръ да чини».

«Имамъ, имамъ, багме имамъ,

А я младо аджаиія —

Не умѣе ни кральство да варди,

Не умѣе войско да си стега».

10 — «Ты го пушти саде, —

Мы имаме три кралëве;

Еденъ ште му войска реди,

Еденъ ште му стеги стега,

Еденъ ште му на стулъ сѣды

15 На стулъ сѣды, да му реди».

— И пуштилъ го — царь станало.

 

 

1. Мастеръ.

 

 

90

 

 

22.

(Загорье) Берков. окр., с. Гушанци; 13 Февр. 1880 г.

 

(Зачатіе дитяти, у котораго въ одной рукѣ письмо, въ другой три золотыхъ яблока; на груди мѣсяцъ и на рамени солнце).

 

Ималъ Миланъ млада Петкана —

Одъ деветъ годинъ се узелъ;

Узели се одъ деветъ годинъ,

И рожба немала ни́каква.

5 Даде имъ Господъ иманье и стока,

А рожба си нематъ.

Продумалъ Миланъ:

«Петкано, Петкано!

Ште оставимъ тебе,

10 Оставимъ млада удовица».

— «Болеглава ме загуби!

Да не стане млада удовица,

Да се смѣе сельски селяне».

Миланъ запрати аберъ,

15 Аберъ при Лило Касапинъ:

«Че има права ялова

Ялова деветъ годинь,

Одъ деветъ годинъ нестелна».

Па си Миланъ до деветъ фурни леба упече,

20 Деветъ бачви вино натóчи,

Деветъ бачви ракія наточи,

Заколелъ тлъıста пауна,

Зифетъ да чини Лило Касапинъ,

Да губи Лило млада Петкана.

25 Дойдé Лило Касапинъ,

Дойдé съ деведесé юнаци,

Съ деведесé юнаци и осемдесе джалаци.

 

 

91

 

Па си думалъ Миланъ на Лило Касапинъ:

«Додай се крава ялова!

30 Децá — то рáбота иматъ;

Да закóлеме крава ялова!»

— «Чекай, Милане; да вечераме,

Па тогива че кóлиме».

Вечераю са дружина:

35 Дотерчаа млады юнаци,

Та фанаа млада Петкана,

Млада Петкана диванъ да ги чини;

Млада Петкана диванъ ги чини:

Емъ ги служи чаша вино,

40 Емъ дробни сьлзи рони.

Додумали млады юнаци,

Та фанаа ю и заклали;

Заклали млада Петкана,

А у серцѣ́-то му нешто біе;

45 Продумалъ Миланъ:

«Распорете ми млада Петкана!»

Распоре млада Петкана,

И намѣри машко дете:

Ошъ у майти баштинъ занаятъ научилъ;

50 Со-съ писмо у една рака-та,

Со-съ три златни ябълки у друга,

Да и мéсецъ му у гърди-те,

Слънце-то му нá рамо.

И се детé одъедныг̔ъ загинало.

55 Продума тогива Миланъ:

«Лило Касапине!

Додай ми влашко ножлéнце,

Да порѣжнеиъ ябълка-те,

Уста се да одквáсимъ».

60 Онъ не ште да рѣже ябълка,

Алъ удари себе у серцé,

 

 

92

 

И продума:

«Просто да ти е деветъ верви жьлтице,

Да закопашь троицине въ единъ гробъ».

65 Закопаа гн троица въ единъ іробъ.

 

Да не бѣше истина,

Не би пѣсма запѣлъ.

 

 

23.

Г. Радоміръ; 29 ноября 1879 г. записано со словъ Таски Петрунова.

 

(Конь Вирогонъ опережаетъ солнце).

 

Съ-ношти дойдé Миялъ на сѣдентье;

Повали се при малки́-те моми́,

«Де-ка ималъ кóня Вирогона,

Што претича али́ и вѣтрове,

5 Што минуе това ясно слънце;

Ако мине Міялъ това ясно слънце,

Да му дадé това ясно слънце,

Да му дадé сестра Перусія;

А ако мине това ясно слънце,

10 Ако мине Мияла юнака,

Да му зéме коня Вирогóна».

И си сѣды Миялъ вреденъ юнакъ.

Слънце стана, вече, гулемъ ручéкъ,

Миялъ сѣды́ у ладны меаны,

15 Та си піе товá руйно ви́но

И си піе люти́ца ракія.

Дума дума слънчева-та майтя:

«Э, Мияле, э, вреденъ юначе!

 

 

93

 

Ка нéзнаешь, облокъ да си держишь?

20 Што се вашташь со-съ ясно-то слънце?

Слънце стана, вече, гулемъ ручéкъ,

Я ты піешь у ладны меаны,

Та си піешь товá руйно ви́но,

И си піешь лютица ракія!»

25 Миялъ стана, та коня изведе,

И си тури нога у зенгíя,

Дуръ да тури, Богме, и оная,

И достигнá това ясно слънце,

И го стигнá, и го замина:

30 «Добра стиджа, мое ясно слънце!»

— «Далъ Богъ добро, Мияле юначе!

Каде си коня уберзи́ло?

Чекай мене, заедно да идемо».

Я Миялъ му дума продумуе:

35 «Чуешь мене, мое ясно слънце!

Я че ойдемъ на твои пладништа,

Че да ойдемъ, мало да си преспимъ;

Когá ми́нешь, ты-зи да ме окнешь».

Заминало това ясно слънце,

40 Заминало, а го не окнáло.

Дума дума Миялови коня:

«Э, Мияле, вреденъ юначе!

Што семъ тебе язе надельело,

Та ме давашь на ясно-то слънце».

45 И Мияле (лъ + е) тогай собуди́ло;

Па-й си янá коня Вирогóна,

И го яна, и го си пребутна,

И си стигнá товá ясно слънце,

Па-й го стигнá, па-й го замина.

50 Дума дума това ясно слънце:.

«Э Мияле, э, вреденъ юначе!

Просто тебе да е, моя мила сестра!

 

 

94

 

Я очень тебе коня да ти зéмемъ:

Я коня ты кого вредна било —

55 Достигне ме и не, бре, зами́не.

 

 

24.

Берков. окр., с. Котеновци; 16 февр. 1880 г. записано со словъ того же крестьянина.

 

(БОГОСЛОВКА).

 

Повадисе Милке майтя

Съ-ношка на клáденецъ:

«Кó уземе моя Милка,

Да прокопа двѣ планины

5 Двѣ планины — двѣ рудины,

Да вскати морскá вóда,

Да извіе виты́ чешмы —

Онъ да земе моя Милка».

Раструдисе малко дунгéрче —

10 Прокопá двѣ планины — двѣ руднины,

Пуштило морскá вóда

И довело една вода Милки майти,

Милки майти у двóры;

Изви́ло виты чешмы́

15 И потекли виты́ чешмы́

Виты чешмы — три шипорки.

Тогива викнало младо дунгéрче;

«Излезъ, излезъ, Милки майтя,

Да си видишь морскá вóда,

20 Какó течé изъ виты чешмы,

Изъ виты́ чешмы́ у твои́ дворы».

Излезнала Милки майтя,

 

 

95

 

Излезнала, та па-й погледнала, —

Потекла морскá вóда три шипорки —

25 И казвала:

«Язе такá не сéмъ рéкла;

Кой насáде по бѣлъ Дунавъ бѣ́ло лозье

И па побрежли́ньки жьлти дýньки,

Онъ да земе моя Милка,

30 Моя Милка найубава».

Раструдисе малко дунгерче —

Па насади па бѣлъ Дунавъ бѣло лозье

И насади жьлти дýньки,

Па си викналъ Милки майти:

35 «Излезъ, излезъ, Милки майтя́,

Да си видишь по бѣлъ Дунавъ бѣло лозье,

Да си видишь побрежлиньки жьлти дуньки».

Излезнала Милки майтя,

Излезнала та па-й погледнала —

40 Та па-й рекла:

«Я така не семъ рекла;

Кой устрѣли грѣйно слънце,

Онъ да земе моя Милка,

Моя Милка найубава».

45 И рече тоги́ва младо дунгерче:

«Излезъ, излезъ Милки майтя —

Я да стрѣламъ грѣйно слънце,

Я да стрѣламъ, ты да глéдашь».

Не устрѣля грѣйно слънце,

50 Та устрѣля Милки майтя;

Та си умре Милки майтя,

52 Онъ си узе Милка найубава.

 

 

96

 

 

25.

(Заг.) Берков. окр., с. Котеновци; 16 февр. 1880 г. записана со словъ Стояна Мурги.

 

БОГОСЛОВКА (БЛАГОСЛОВЕНІЕ) ВЪ Р. ХР. НА «ПОВѢСМА».

 

Колко тука влакно

Нá-преко, нá-длъго,

Толко му далъ Господъ

На купништа кунупишта:

5 Били тенки, ка̕-то иглá,

Били высоки, ка̕-то елá,

Били гысты, ка̕-то магла̕,

Моми́ ги работыли,

Момче ги носили;

10 Покумствó и побрáтимство

По сълнце и по вѣтеръ ги носили,

Носили, та ги кинали;

Ты си со-съ ни фали́лъ,

14 А кои носили, се фалили со-съ рызи-те.

 

 

26.

Берков. окр., с. Котеновци; 16 февр. 1880 г. записана со словъ того же лица.

 

БОГОСЛОВКА НА ЗЕРНО.

 

Какво-то е зернче,

Што-то ни дари нашъ побратимъ?

Ако буде злато,

Злато му се ляло и ковало

5 По синове и дащерки;

Ако буде сребро,

Сребро му се ляло и ковало

И прекъ край прелявало;

Около Ивановы-те дни,

10 Што е околъ воденицы сковáло —

Колко се зернца премѣтни

Презъ това ситно сито,

Толко му далъ Господъ

На големи ниви купни,

15 На мали ниви кладни —

Кá-то жеравина презъ лѣбъ преревало.

 

 

97

 

 

27.

Соф. поле, с. Кремиковци; 2 февр. 1880 г. записана со словъ Стефана Милчëва Крачуна.

 

(Св. Іоаннъ Креститель пьетъ вино; ему прислуживаютъ свв. Пятница и Недѣля).

 

Светый Іованъ винó піе,

Вино піе одъ неделя до неделя,

Одъ мѣсеца до мѣсеца;

Слуга му е света Петка и Неделя.

5 Никой не я не сегледа,

Сегледа я светы Іованъ —

Съ вино чаша не долива,

Со-съ сьлзи и прелива.

Светы Іованъ одговори:

10 «Што ти се е нажалило?

Съ вино чаша не доли́вашь,

Со сьлзи и преливашь?

Одговáра света Петка:

«Слава Богу, за светого Іована!

Че не надпихме за светого Арандела

И за братъ му Мих̔аила».

— «Тая ли са грыжа грыжешь?

Язе имамъ три пивници

Три пивници добрó винó

20 И четверта, башь, ракія.

 

 

28.

Г. Радоміръ; 29 ноября 1879 г. записана со словъ крестьянина Таски Петрунова.

 

(Св. Недѣля устроила пиръ).

 

Слуга служи пресвета Неделя,

И си кани ора и грáдове,

И си кани до-деветъ краины,

И покани́ до-деветъ кралици,

5 И покани́ до-деветъ крáлëве,

Не покани пресветы Никола;

Дума дума пресвета Недéля:

«Што ни е грозна тьрпеза?

Де нема старца светы Никóла?

10 Скоро-то бьржете, ангеле!

Точéте златна здрáвица,

Канéте светы Никола!»

 

 

98

 

Ангеле послушаа пресвета Неделя:

Точили златна здрáвица,

15 Канили светы Никола:

«Пошло си е светы Никола,

Пошло со златна здравица,

На света Неделя нá гостье!»

Отишелъ светы Никола;

20 И света Неделя негó срѣтнáла:

«Бѣше ми грозна тьрпеза

22 Безъ светы старца Никола».

 

 

29.

Тренскій окр., с. Бабица; 25 ноября 1879 г. записана со словъ 10-тилѣтней дѣвченки Христины Стоянчиной.

 

(Св. Іоаннъ Креститель затворяетъ небо).

 

Одъ-какó се земля размѣри́ло,

Одъ-тага се срамы загубили:

Синъ си башту за башту не знае,

Черка майпо за майтю не знае,

5 Сна зелву за зълву не знае.

Проговори светы Іованъ Креститель:

«Дай ми, Боже, ключе одъ небесá,

Да заклóпимъ товá ясно небо —

Деветъ годинъ слънце да не грѣе,

10 Деветъ годинъ росá да не рóси,

Да се пýкне земля деветъ педы,

Да упадне краль Миланъ Будимски,

Да упáдне до áлови поясъ —

Сълга народъ, на нишанъ біяше;

15 Нему душа на муку испадне».

Далъ му Господъ ключе одъ небеса,

Та заклóпи това ясно небо:

Деветъ годинъ роса не росила,

Деветъ годинъ слънце не грѣяло,

 

 

99

 

20 Та се пуче земя деветъ педы,

Та упаде краль Миланъ Будимски —

Сълга народъ, на нишанъ біяше;

23 Тамо душа на муку испаде.

 

 


 

 

(Б) ПѢСНИ НА ДНИ ДРУГИХЪ ПРАЗДНИКОВЪ.

 

 

30.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 5 дек. 1879 г. записано со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

(ВЪ СУББОТУ ЛАЗАРЕВУ).

 

Летея, ми, Лазаре, летея

Деветъ реда галаби,

Десето жераби;

Пойдоа-ойдоа крали́чины двóреве,

5 На кралица говоратъ:

«Эй, крали́це, крали́це!

Кутей бисеръ сѣяше,

На галабье ферляше».

Оговори имъ крали́ца:

10 Э, вие-ка галаби!

Зобете, ми, зобете;

У пролѣтъ ми дойдете:

Имамъ сина да женимъ,

14 Имамъ штерка Мара да давамъ».

 

 

31.

Село Скрино, Дупнич. округа; 18 дек. 1879 г. записано со словъ Ангела Рыбаря.

 

(НА ПАСХУ — ВЕЛИКЪ ДЕНЬ).

 

Нено, хубави Нено!

Пратила му абаръ тета:

«Дойди Нено на Великъ-день,

Наше-то сѣло големо;

 

 

100

 

5 Дойди, Ненó, нá гостье,

Големъ се соборъ соби́ра —

Отъ три села е соборо,

Загледа моми х̔убави».

И Нено крена да иде;

10 Майтя му премѣна дáваше,

И градомъ сълзи роняше;

Снаи му колачи мѣсѣх̔а

И оны сълзи роних̔а;

Башта му пари дáваше

15 И онъ сълзи рóняше;

Братья му кóня справлях̔а

И оны сълзи ронях̔а.

И майтя му говореше:

«Сѣди, сине, не иды,

20 Хубавъ ми си, сине!

Че паднешь тамъ одъ урóци»

Не слушá—ойде Нено.

Одвела го тета на орó-то;

Кметове вино піятъ,

25 И забора вино да піятъ,

У Нено погледнах̔а;

Кцметици-те дýма дýмах̔а

И дума-та забориа,

И оны́ у Ненó-то погледнах̔а;

30 Момчета-та камень ферлях̔а,

И оны́ кáмикъ заборих̔а;

Моми пѣсень поѣх̔а,

Пѣсень-та заборих̔а,

И оны-те погледнах̔а

35 Погледнах̔а у Нено-те.

И си-те уроци фанаа Нено:

Умре Нено одъ уроци.

 

 

32.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 5 дек. 1879 г. записано со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

(ПРИ НАСТУПЛЕНІИ ВЕСНЫ).

 

Гороле, гора зелена!

Водоле, вода студена!

Не ми е гора зелена,

Не ми е вóда студéна,

5 Туку е мома румена;

Шетала поле Дреново,

Видѣла момчé убаво,

Па на башта си говори:

«Тателе, мили татице!

10 Я шетахъ поле Дреново,

Я видох̔ъ момче убаво;

Давай ме тате, за него:

Сама че д’идемъ по него».

Башта му вели-говори:

15 «Штерко румено, румено:

Я те недавамъ за него».

— Кърши́ла врата по него.

 

 

101

 

 

33.

Г. Радоміръ; 1 декабря 1879 г. записано со словъ Таски Моавійскаго.

 

(тоже).

 

Здравче-вѣнче, цвѣте меришливче!

Берáли те моми́ и невѣсты!

Я здравче му дума продумýе:

Не ме бера моми и невѣсты —

5 Корень ми е подъ Соканоенъ-камикъ;

Ка ми дóйде пролѣтъ на Дюрдëвъ день,

Тогаj си се язе разви́вамъ:

Умеришемъ горица зелена,

И коj мине, и се ми одкине,

10 То ме тура оно у пазуке,

И ме нóси оно у пазýке,

12 Да си віе тія виты вѣнци.

 

 

34.

Соф. поле, с. Кремиковци; 2 февр. 1880 г. записано со словъ Стефана Милчëва Крачуна.

 

(НА ЮРЬЕВЪ ДЕНЬ).

 

Рано рани светы Дëрде,

Да, ми, иде, да обиде

Да обиде синурето,

Синурето по полето;

5 Веселъ ойде, скербенъ добдé;

Никой него не сегледа.

Посрѣшнá го Божья майтя,

Па му тио одговора:

«Слава Богу, светы Дëрде!

10 Веселъ ойдешь, скербенъ дойдéшь!

Какво ти синурето

Синурето по полето?»

— «Слава Богу, Божья мале!

Нали піташь, да ти кажемъ:

15 Есенина церна угарь,

 

 

102

 

Пролѣтнина не никнала».

Божья майтя одговара:

«Слава Богу, светъ Дëргіе!

Тая ли се грыжа грыжешь?

20 Да ми доде день Спасовъ-день,

Даште Господъ ситна роса;

Па да идешь, да оби́дешь.

Дошелъ день Спасовъ-денъ.

Та е ранилъ светъ Дëргіе,

25 Та отшелъ да обиде,

Да обиде синурето,

Синурето по поле-то;

Подковалъ е добрá коня,

Та я отшелъ, да я обишéлъ,

30 Обишелъ синорето по поле-то;

Скорбенъ ойде, веселъ дойдé.

Посрѣшна го Божья майтя,

Посрѣшна го, попита го:

«Слава Богу, светъ Дëргіе!

35 Какво ти е синорето,

Синорето по поле-то?»

Нади питашь, Божья майтя,

Нали питашь, да ти, кажемъ:

«Есенина—конъ потá(не),

Пролѣтнина до зенгіи».

 

 

35.

Село Невѣстино, Кюстендильскаго округа, близъ Кадіина моста; записано 8 дек. 1879 г. со словъ Стоицы Лазарева.

 

(тоже).

 

Светыи Гëрги коня ях̔нá.

Когá ях̔нá, веселъ ях̔нá;

Та си пойдé по полé-то,

Да обиде орачé-то,

5 Орачé-то, овчарьé-то,

Овчарьé-то, конярьé-то.

Когá ойде светый Гëрги,

Когá ойде, веселъ ойдé.

Орачьé-то сѣдатъ-плачатъ,

10 Овчарьé-то сѣдатъ-плачатъ,

Конярьé-то сѣдатъ плачатъ;

Светый Гëрги веселъ ойде,

Оттудъ веселъ, оттамъ иленъ.

На срѣшта му стара майтя

15 Каже: светый Гëрги, мили сину!

Зашго толко веселъ ойде,

А сегá ми тóлко иленъ идешь?

И онъ скаже на майтя:

«Како да не самъ иленъ?

20 Орачьé-то сѣдатъ-плачатъ,

Овчарьé-то сѣдатъ-плачатъ,

Конярьé-то сѣдатъ-плачать:

Све-то поле погорѣло».

— Каже:

25 «Светый Гëргю, мили сину!

 

 

103

 

И товá ди те майтя да учи?

Я си ойды на нова-та церква,

Та зáпали семдесе жълты свѣшты,

И се моли на милна-та Бога,

30 Да зароси тая ситна росá,

Та прерóси товá свéто поле;

Тога яни́, светый Гëргю, мили си́ну,

Тога яни коню дорушáна;

Та си ойдешь по полé-то,

35 Да обидешь орачьé-то».

— Кога ойдé светый Гëрги:

Орачьé-то оратъ-поятъ,

Овчарьé-то пасатъ-поятъ,

Конярьé-то пасатъ-пóятъ.

40 — Светый Гëрги веселъ ойде.

На срѣшта му стара майтя

И скажуе на него:

 «Оты тако иленъ ойде,

А сегá тако веселъ идешь?»

45 — Какó да не самъ веселъ?

Орачьé-то оратъ-поятъ,

Овчарьé-то пасатъ-поятъ,

Конярьé-то пасатъ-поятъ;

Овцы-те се изъегниле,

50 Кобиле се иждреби́ле—

Не се знае, мáмо,

Кое е гулемо, кое е малено,—

И мóе коне Дорушано

54 Не може да изгори трава дѣтелина.

 

 

36.

Соф. окр., с. Опій-цвѣтъ; 6 февр. 1680 г. записана со словъ крестьянина Стояна Мильчова Лагариина.

 

(тоже).

 

Светы Дëрджа коня́ ковé,

Па си коня́ лэпо оружало,

И сл верли коню на рамена,

Да обиде сичко поле.

5 Оды Дëрги, оды и па види:

«Пролѣтнины не никнали,

Есеницы изгинали»,

И си дойде светы Дëрги

И си дойде иленъ, а отиде веселъ.

10 Стара майтя го питуе:

«Леле синко, светы Гëрги!

Веселъ си ойдé, а ух̔иленъ ми дойдé?

А онъ си и одговора:

«Леле майко, мила майка!

 

 

104

 

15 Како да не самъ уиленъ?

Пролѣтнины не никнали,

Есенины изгинали».

Когá биде день Спасовъ-денъ,

Па си ойде светы Гëрги,

20 Да обиде сичко поле:

Есенины у вретенце,

Пролѣтнины класъ вьрлили.

И си дойде светы Дëрги,

И си дойде веселъ.

25 Стара найти го питуе:

«Леле, синко, светы Дëрги!

Саде ты-си веселъ дошелъ?

Одговара светы Дëрги:

«Есенины у вретенце,

Пролѣтнины класъ вьрлили —

Та за това семъ веселъ!»

 

 

37.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 5 дек. 1879 г. записана со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

(тоже).

 

Ой, мили светы Дëрдë!

Светы Дëрдë церкве мете,

Церкве мете, книга чати,

И си рони дробни сьлзи.

5 Согледа го стара майтя

И говори на светый Дëрдë:

«Зашто синко, церква метешь,

И си чатишь бѣла книга

Бѣла книга — церно пасмо,

10 И си рóнишь бѣлы сьлзи?»

Светый Дëрдë говорише:

«Малеле, мила майчице!

По лѣто берететь нема»,

Майтя му вели-говори:

15 «Ой, мили светы Дëрдë!

И това ль да те учимъ,

Да те уче-да науче:

Ноштемъ роси ситна роса,

Денемъ грѣе ясно сълнце,

20 Туре поле на распара;

Па си чекай една недѣля,

Па си яны Врана коня,

Та си ойды у полé-то,

Да си ви́дишь равно поле,

25 Да си видишь беритето».

Послуша си Дëрдë стара майтя:

Ношкемъ роси ситна роса,

Денемъ грѣе ясно сълнце,

Тури поле на распара».

30 Па си ях̔на Врана коня,

Па си ойдé у полé-то,

Та си видé беритéто:

 

 

105

 

Пролѣтни-те никнали

Есени-те му класи́ли;

35 Радýесе светы Дëрдë;

Настоясе на поле-то,

Па си дойдé светы Дбрдë

Дойдé при негóва стара майтя,

Та на майтя си казуе:

40 «Малеле, мила майчице!

Есени-те ми класи́ле,

Пролѣтни-те ми никнале

43 Полé-то ми е вéсело.

 

 

38.

(Загорье) Берков. окр., с. Гушанци; 13 февр. 1880 г. записана со словъ Герасима Русинова.

 

(тоже).

 

Очудилсе Стояно

Очудилсе, че нема,

Че нема ваклошина да закóли,

Да закóли на Дюрдевъ день.

5 Дигналъ ми се заранъ-та,

Та ми преодылъ деведесé кошары,

Не можелъ да си намѣри ваклошина.

И си вервалъ на-дóми.

И майтя си него заклала,

10 И мила му черевца,

И надѣла го на раженъ;

Занела водица одъ черевца,

Та плиснала на прадиште-то.

И тамо е на Бога се свидело;

15 Та проникнали два ваклени ягенци.

 

 

106

 

 

39.

Берков. окр., село Котеновци; 16 февр. 1880 г. записана со словъ Стояна Мурги.

 

(НА СПАСОВЪ-ДЕНЬ — ВОЗНЕСЕНІЕ).

 

Дошло е доберъ день

День Спасовъ-день.

Сбралисе чорбаджіи по меаны —

По меаны, по кафене-те,

5 И свекъ си канаше,

Кой де-ка нá гостье идé:

Едынъ у братъ нá гостье идé,

Едынъ у сестра нá гостье идé;

Едынъ човѣкъ немаше нигде никого,

10 Дé-ка нá гостье иде,

И си заверна, та жалба дожалѣ —

Нема, де-ка на гостье д’иде;

Па си отидé, да си пита,

Да си пита своя стара майтя:

15 «Малеле, Малеле, старо майтë!

Саль мене ли родило?

Та не си ли родило

Ошь едны брато, или сестрица»?

—«Родило семъ, сине, родило

20 Родило семъ ти сестра,

Ама Турци занесоа твоя мила сестрица;

Я самъ чула, че войвóда воды;

Ама не дѣй д’идешь:

Да се уплати отъ тебе —

25 Че си ты много юначенъ».

—«Ты ми мила майко кажи́;

Я нышто нештéмъ напрáвимъ».

 

 

107

 

— «Да идешь, сине, у óня градъ,

Да идешь нá гостье на войвода,

30 На войвода — при сестра си».

И онъ си стега коня, да си идѳ,

И стéгне и отидé.

Задалъ се отъ широко поле —

Сестра му отъ пéнджеръ глéда

35 И си реди измитярки:

«Ела, да глéдате, кóя-та делія?

Да ли е наша войвóда,

Да ли е друга войвода?»

—«Не е наша войвода,

40 Но е друга делія,

Делія много юначна».

И долѣте онъ на порты

И рече:

«Отворете ми врата, сестро!»

45 Рече сестра:

«Затворете врата, мои слуги,

Ударете деветъ ключеве на порты»;

Онъ се помоли ошь еденъ путъ;

И па ýдари со-съ топузъ у врата

50 Та си строши тія врата:

Ýлезна при сестрá си;

И сестра му го срѣшна,

Срѣшна го со-съ кю́пава ракія,

И метанія му чини:

55 «Прости; брате, че ти грѣшила!»

—«Да ти е просто!»

Наредила сестра измитярки —

Та измѣшаа вино — ракія —

И го опои́ла, и го у сенъ оборила.

60 Зáспа младъ юнакъ;

А го сестра верза наопако,

 

 

108

 

И го ферли у тевни тевници.

Кá дойдé войвóда,

И видé, че му е пóрты стрóшены,

65 Пита:

«Зашто ми е пóрты стрóшены?»

—«Дошелъ ми е брато ми,

Па че тебе да погуби,

Мене да си воды;

70 Я го верзала наопако

И ферлила у тевни тевници:

Да изведешь го на срѣдъ дворы,

На срѣдъ дворы да посѣчешь».

И войвода извади го на срѣдъ дворы,

7б Па си тергна сабля да го сѣче;

Пóмоли се му младъ юнакъ:

«Не мой мене сѣчи у тесны-те дворы,

Но извéды мене на широко поле,

Да ти дворы не окервавимъ —

80 Зашто много семъ юначенъ,

Мнóго кéрви и́мамъ».

Изведе го на широко поле,

Па си тергна сабля, да го сѣче;

Пóмоли се нему младъ юнакъ:

«Поведи ме оште пóдалекъ,

Пóдалекъ оть твои-те дворы».

Поведе пóдалекъ одъ дворы,

И си тергна сабля да го сѣче;

— «Че ти са иолииъ нетто:

90 Да отвершешь ми отъ сабля

Самъ маличекъ перстъ».

Послушало луда войвода,

И си óтверза му самъ маличекъ перстъ.

И тогива узе онъ отъ маличекъ перстъ,

95 Отъ маличекъ перстъ сабля,

 

 

109

 

Та посѣчé войвода;

Пай отидé при сестрá си на дворы.

Рекла негова-та сестра:

Излезте, та излезте измитярки,

100 Да видите, каква е делія иде —

Млого е юначно, па сердито;

Да ли е верла измама?

Или е наша войвода?»

И въеднага онъ долѣте —

105 Та си бутна-óтворе порты;

И срѣшнаа го и му се преклониа:

«Просты ме, брате, много прегрѣшия!»

— «Че ти простымъ!

Измѣша катранъ у ведри́ца,

110 Па узе катранъ, та я обля,

И запали я одъ глава-та до доле,

Да си нему свѣти;

Па-й нареди робини-те,

Да му правя ракія —

Да му служа гóстье,

116 А сестра му свѣти свѣтія.

 

 

40.

Соф. поле, с. Кремиковци; 2 Февр. 1880 г. записана со словъ Стефана Мильчева Крачуна.

 

(НА ТРОИЦУ — ДУХОВЪ ДЕНЬ).

 

Кирле ресле—Господи помилуй!

Света Тройца слезни оз-горе,

Та си влезни въ село,

Та исварай кмете, кметице!

 

 

110

 

5 Куни да носимъ, Бога да молимъ:

«Я дай ми Боже ситна росица—

Пó горѣ руйно, пó полѣ ситно,

Трѣва да расте, паунъ да пасе,

Паунъ да пасе, перья да рони,

10 Перья да рони, моми да бератъ,

Моми да бератъ, китки да віятъ,

12 Китки да віятъ, момци да зиматъ.

 

 

41.

Г. Радоміръ; 29 ноября 1879 г. записана со словъ крестьянина Таски Петрунова.

 

(Объ Авраамѣ и Исаакѣ).

 

Слуга служи Аврамъ гостолюбевъ.

И е собралъ педесé дружина:

«Яжьте, пійте, братья и дружина!

Да ми даде Господъ óдно мушко дете!

5 Очемъ него на Бога курбанъ да давамъ».

Породисе това мало дете

И рекло на майтя-на башта:

«Леле иале, леле моя стара башта!»

И се дошли два бърза а̔нгеле,

10 Два а̔нгеле — три Божи́ пóстоле.

Дума дума Аврамъ гостолюбенъ:

«Слушате ли ви два бърза а̔нгеле,

Два а̔нгеле—три Божи́ пóстоле!

Очемъ него курбанъ да си давамъ».

15 Та си дума Аврамъ гостолюбенъ,

Та си дума на дете Исакче:

«Я си ойды у суво — то лозье,

Та набери три огнëве дьрва,

И приготви три казана вода,

 

 

111

 

20 Я че дойдемъ, курбанъ да се колимъ».

И детé башта послушало:

Приготвило три огнëве дьрва,

Приготвило три казана вода;

И тогай се башта продумало,

25 Продумало на дете Исакче:

«Леле сине, леле мили сине!

Я што чемъ курбанъ да си давамъ?

Очень тебе на Бога курбанъ да се давамъ».

— А дете му дума продумáло:

30 Чуешь мене, тате, Аврамъ гостолюбенъ!

Оты ты мене дóма не казáлъ?

Да се проста одъ моя майтя,

И одъ моя брайтя и дружина.

А башта му дума продума:

35 «Слушай мене, дете Исакче!

Язъ бѣ тебе на Бога курбанъ обрекло;

И кадъ ты се породи́,

И, ми, рече: «татко и пай мамко!»

Я въеднагъ курбанъ на Бога те обрéкло».

40 Послѣ това дете дума продумало:

«Я ми вержи раце и оа-й нодзе,

Да не рипнемъ, да те не убіемъ».

И Аврамъ му верзало раце па-й и нодзе,

Па-й си мах̔на со сабля димиція,

45 Та си ма х̔на на лѣва-та страна.

И тогай си дума продумаа,

Продума х̔а два Божи а̔нгели,

Два а̔нгели — три Божи́ постоле:

«Слушай мене, Аврамъ гостолюбенъ!

50 Я си мани на десна-та страна:

Што закачишь, то оно твое».

Закачиль е деветъ вакли овнове.

53 Това си е на Бога курбанъ!

 

 

112

 

 

42.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 8 дек. 1879 г. записана со словъ Стоймена Атанасова.

 

(Тоже).

 

Излезна Аврамъ, бре, богатый,

Излезна на равны друмове,

И повервея тія дóбры госты,

Повервея, на монастырь да одатъ.

5 Та говóри Аврамъ, бре, богатый:

«Пійте, яште, мои добры госты,

Пійте, яште и на Бога се молете,

Да васъ Господъ молба че пріима:

Эве, стана деведесé годи́на,

10 Камо смо ми земали се

Со-съ стара баба Исака,

Одъ свое сердце чедо немаме;

Пакъ се молиме на Господа,

Да ны дадé чедо одъ серцé-то, —

15 И не сакамъ ногу да живѣе,

Да живѣе само три годины.

Колко одъ серца чедо да познавамъ,

Пакъ на Бога курбáнъ че го давамъ.

И мина време, време три годины,

20 И дáде Господъ чедо одъ серцé-то;

И живѣало, таманъ, три годины.

И слезнá Гаврилъ Божій рангелъ

На Аврáма по тія разговора:

«Э, Авраме, Авраме, бре, богатый!

25 Што си на Бога, курбанъ обрекелъ,

Оты го, Авраме, недавашь?»

И проговори Аврамъ, бре, богатый:

«Э, Гавриле, Божій, бре, рангеле!

Я што семъ на Бога обрекелъ,

 

 

113

 

30 Я се назадъ неповраштамъ,

Амо сакамъ, на Господа да се помолимъ,

Да го арыжи Господъ оште до три годинъ —

Да стáне дете шесъ годины,

Да го дадемъ на големо училиште,

35 Да изучи кни́га вангеліе;

Тогава ше стане поголемъ курбанъ.

И аризá го Господъ оште три годинъ,

И станá детé-то шесъ годинъ.

Пакъ слезнá Гаврилъ Божіи рангелъ:

40 Х̔айда, Авраме, Авраме богатый!

Ште да давашь на Господа курбано».

И зема Аврамъ, бре, богатый,

Зема сребрены ножеве,

Да закóле негово-то машко дете;

45 Тури́ го на десно колѣно

И фанá да остри сребрены ножеве;

Я дете му тія разговора:

«Авраме, Авраме, башто, бре богатый!

Дали чешь, Авраме, пѣтелъ да закóлешь,

50 Ели чешь на Господа курбанъ да колешь».

Но Аврамъ тога си фана,

Фана машко детé,

Да го коле курбанъ на Бога.

И продумá Гаврилъ Божій рангелъ:

5б «Стой Авраме, Авраме, бре, богатый!

Това на Бóга курбанъ неште да буде;

Само земи една прачка дренова,

Та удари на черна-та земня,

Че излезнатъ три черна овнове —

60 Они четъ на Бога големъ курбанъ да бидатъ».

Земá Аврамъ, бре, богатый,

Земá прачка дренова,

Та удари на черна-та земня —

 

 

114

 

Излезнали три черна овнове.

65 И тогай земá Аврамъ богатый,

Зема сребрены ножéве,

Закла три черны овнове:

Овнове курбанъ бидóа

И на Аврама дете остана.

70 И детé му славно, бре, биде —

Ученъ биде мъжь (sic)

72 И рани башта-та.

 

 

43.

Село Невѣстино, Кюстендильскаго округа; записана 6 дек. 1879 г. со словъ крестьянина Стоицы Лазарева.

 

(О св. Іоаннѣ Рыльскомъ).

 

(СВЕТЫЙ ІОВАНЪ КОГА СЕ ПОКАЖА, ДА Е СВЕТЕЦЪ).

 

Бѣше то едно дѣте сироче.

Послѣ се уцанилъ еденъ човѣкъ,

Уцанилъ се еденъ говедарь;

Одкара говеда, да ги пасе,

5 Загуби́ крава со-съ теле;

Когá дойдé домоска,

Чорбаджія почна да го біе,

Да го біе за крава-та;

Товá бѣше карáло

10 Презъ една водá голема:

Соблечé дрея отъ негó,

Та тури на вода-та,

Да пройде презъ вода-та,

Да тражи крáва-та;

 

 

115

 

15 Ойде, найдé крáва-та,

Па зеиá телé-то,

Па тури дрея на вода,

Па пройде презъ вода со-съ теле.

Чорбаджія го пази.

20 Кога пройдé презъ вода-та, дома дойде;

Чорбаджія донесе арижаго теле-то:

И теле-то бѣше шарéно,

И теле-то бѣше машко;

Чува го три годинъ време.

25 И когá си пойдé на три годинъ време,

И отиде на Скри'но,

Монастырь да прави на Скрино-то; [1]

Това Скринци сакаа, да го погубатъ.

Па той побѣгнá со-съ волъ,

30 Гони́а го до Мердиште [2]

И ванаа го, земаа вола,

Та заклах̔а и него посѣ́коа.

И това створисе орелъ Таликна [3].

Оттáмока ойде на Рыла,

35 Па тамока започне монастырь.

Сѣдé орелъ три годинъ врѣме,

И тамо монастырь прави;

Оттамо го погнаа Рыльчане.

 

 

1. Село Скрино находится близь монастыря св. Димитрія, чтò у рѣки Струмы, между мѣстечкомъ Бобошевомъ и селомъ Скрино. По распространенному въ народѣ преданію, этотъ св. Іоаннъ Рыльскій постриженикъ Бобошевскаго монастыря. Въ с. Скрино до сего времени указываютъ пещеру, гдѣ обиталъ святой. Жители этого села говорятъ о св. Іоаннѣ, какъ своемъ, но опровергаютъ преданіе, будто ихъ предки преслѣдовали святаго; они, когда заводится рѣчь объ этомъ, обыкновенно замѣчаютъ: «кой знае, што е билó?»

 

2. Село Мердиште находится въ Дупничскомъ округѣ, недалеко отъ Скрино.

 

3. Сказитель не понималъ этого слова; на мой вопросъ не могъ дать отвѣта.

 

 

116

 

Тога отиде у една пустылія,

40 Де е сега светый Іованъ.

И затекоа го тамъ ошь еднашь:

42 Одсѣкли му десни́ца и однесли у Росія.

 

 

44.

Село Жилинци, Кюстенд. окр,; 6 дек. 1879 г. записана со словъ Миты Славеевой.

 

(Св. Недѣля съ Архангеломъ Михаиломъ строятъ изъ св. дерева мостъ и входятъ въ рай).

 

(хороводная).

 

Заспáла Света Недѣля.

Светы Рангелъ на скýты,

Светыя светцы буды,

Та и буди светая Недѣля:

5 «Стани ми, света Недѣля,

Да идеме света Гора,

Да снéмо светó дерво».

Станала света Недѣля;

Та ойдóа света Гора,

10 Одсѣкоа свето дерво,

Та превили у рай мостъ;

У рай мостъ има стевы,

Да минýагь мертвы души.

Си душици заминáли,

15 Три се души останале —

Они биле яко грѣшни,

Та у рай ги не пушта:

Една душа много грѣшна —

Дечи́це е керштевáла,

20 Повои имъ не давáла;

Друга душа ëшь погрѣшна —

Чуждо прела, чуждо ткала,

Отъ чуждо-то остаяла

И нойна-то притурала,

25 За товá е ногу грѣшна,

Та у рай я не пушта;

Третя душа ëшь погрѣшна —

На мома покуди́ла,

Монастырье растури́ла,—

30 За това е ногу грѣшна,

Та у рай я не пушта.

 

 

117

 

 

45.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 5 дек. 1879 г. записана со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

Прошетна се Огняна Марія»).

 

(хороводная).

 

Прошетнáсе Огняна Марія,

Прошетнасе изъ Легенско поле;

На срѣшта ю братъ света Илія,

И по него братъ светы Гëргіе:

5 «Добра срѣшта, пресвета Маріе!»

— «Далъ Богъ добрó, братъ, светы Иліе».

— «Каде ч’ идешь Огняна Марія?»

Проговори Огняна Марія:

«Э, ты-зе-ка, братъ, светы Иліе!

10 Че си идемъ при милного Бога,

Да ми дадé клю́чи и катáнци,

Да заклю́чимъ небо и па земня —

Деветъ годинъ капка дóжда нема,

Да си пукнетъ земня деветъ латы,

15 Да пропадне конë со-съ юнакъ,

Да пропадне рало со-съ волóве:

Синъ си башта за башта незнае,

Но го знае — момóкъ да му биде, —

Штерка майтя за майтя не знае,

20 Но знае момкина да биде,—

Братъ си сестрá за сестрá незнае,

Но е знае — любне да му биде».

Отидé си Огняна Марія,

Отидé си при милного Бога.

25 Далъ и Господъ ключи и катанци;

Заключи́ла небо и па земня:

Деветъ годинъ капка дождъ немало,

 

 

118

 

Пукнала се земня деветъ латы,

Пропаднало рало со-съ волове,

30 Пропаднало юнакъ со-съ врана коня.

 

 

46.

Г. Радоміръ; 1 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавійскаго.

 

(Св. Ангелы возвращаютъ душу умершему единственному у матеря сыну).

 

Разви́ласе чума Руселія,

Развиласе, на два нова града:

На день біе двѣсте и дваесе,

На ношъ біе триста и тріесе,

5 Па-й не се е на градъ запознáло;

Ка удари́ едéнъ синь у майтя,

И тогай се на градъ запознало:

А майтя му плаче и говóри:

«Леле, сине, леле мили сине!»

10 Когá са си дете однели,

Та са го погребли,

И па-й майтя му плаче и говóри:

«Леле сине, леле мили сине!

Мека ли е земняна постеля,

15 Мека ли е камена зглавница,

Мека ли е земняна завивка?»

Прати Господъ два берза ангела

Два ангела, три Божи постола:

«Я слезнéте доле на земня́-та,

20 Аку да е одъ милосъ, скоро-бърже

Скоро душа да вадите,

Аку да е одъ жалба, скоро-бърже

Скоро душа да дáвате!»

Слезнали са два бърза ангела,

 

 

119

 

25 Слезнали са три Божи пóстоли;

И вишли се, де-ка е одъ жалба,

И они са въеднакъ душа дали́

И си станá еденъ синъ у майтя,

И продумá на негова майтя:

30 «Леле мале, леле моя стара мале!

Зашто мале, ты-зи толко плачешь?»

Какó дете на майтя продума,

33 И онá се съ душа раставила.

 

 

47.

Врачанскій окр., с. Дупни-верхъ (Турлаки), въ Старой-Планинѣ; 12 февр. 1880 г. записана со словъ Петканы Дулиной.

 

(Чума «Дергина»).

 

Загради Господъ монастырь —

Ни ти на небо, ни ти на земи —

Между двѣ-те планине,

Между темни облаци —

5 Одъ лудье ги заградилъ;

Па нема Господъ монастирь да догради:

Кламбале да се натуратъ,

Старыте лудье — подвале,

Маниньки децá, — прагове,

10 Млади ергенье — колове,

Млады девойки — преплите;

Запраты Господъ запраты

До деветъ чума да морагь,

Десета чума Дергина:

15 Одыла са, што одыла,

Морила са, што морила;

Си-те са чуми ойдóа:

Гóсподъ тефтерé прегледва;

Си-то тефтере реситены—

20 Те си чума Дергина.

Господъ си чума садеше:

«Чумо Дергино, Дергино!

 Тебе ли вика зла болѣсъ?

Ти не си била зла болѣсъ;

25 Кадé те праты, не идé,

Што те наредихъ — не сверши».

Господъ си чума садаше,

А она му са мóляше:

«Божеле немилостивенъ!

30 Што ти си Боже не смилостишь?

Тернье ми дреи сдраа,

Кремици нодзе срѣзаа;

Не мога, Боже, да влеза,

 

 

120

 

Да влеза у Стоянове дворове,

35 Че има тамо кучка на синджиръ,

Кучка со-съ дванáесе кýчета,

Кучета са ботничета».

Господъ си чума учаше:

«Чумо Дергино, Дергино!

40 Сторисе мечка стервница,

Та му при стадо отиды,

Та му то стадо порини,

Ега се псета одмами,

Тогай да се е влезнешь,

45 Да влезнешь у Стояновы дворове

Со-съ метла да ги взметешь,

Керезъ те да ги искарашь».

И чума се назадъ пóверна:

Сторише се мечка стервница,

50 Та при стадо Стояново отидé,

И му то стадо порина,

И онъ си псета одмами:

Тогай чума улезнá,

У Стояновы дворы улéзна.

55 Стоянъ на снаи прóдума:

«Я дарýвайте циганка,

Па да си излази».

Прóдума му дума чума Дергина:

«Я несамъ церна ци́ганка,

60 Я самъ чума Дергина;

Самъ-си ме Господъ дóпрати,

Со-съ метла да вы изметне,

Керезъ те да вы закарамъ»;

А Стоянъ се моли:

65 «Чумице, мила сестрице!

Млады да ми оставишь,

Борчове да ми извадышь».

Туку си товá издума,

Детенце писна у люльтя;

70 Та ги со-съ метла измела,

Та ги керезъ те искáра.

 

 

48.

(Загорье). Берков. окр., с. Боровци; 13 Февраля 1880 г. записала со словъ Тодора N.

 

(Хожденіе мертвеца по бѣлому свѣту).

 

Чувала мала — мача [1], гледала

Доръ деветъ си́на рóдьены

На гурка [2]) и на махалко [3];

И така ги учувáла;

5 Станáли мáжи работны.

 

 

1. Мать.

2. Прялка.

3. Колесо въ прядильной ручной машинѣ.

 

 

121

 

Лазарь майти говори:

«Малеле, мома, родьена!

Назе чува момá учувá,

Станáле маже работны;

10 Напълни, момá, деветъ баклеци,

Узимай деветъ гривна чифтета

И деветъ китки низаны,

На деветъ сéла момá да идешь,

Деветъ мóми да гóдишь,

15 Та назе да си оженишь».

Майка Лазаря дочýла,

На деветъ села отидé,

Деветы-ты моми довела

Деветъ синове у жены,

20 Дойдé ми чума безредна,

Умори деветъ синове,

Умори деветъ жени;

Останали деветъ люльчета

И една стара баба неяка.

25 Деветъ-ти баба люльки люляла,

И люто Лазаря, кьлнеше:

«Сине Лазаре, Лазаре!

Господъ ти душу не прибра!

Низъ глáва трѣва изникне,

30 Косты ти земня изфéрли!

Я си дащерка не давамъ

На товá село Меново;

А ти я сине че дáде:

Нема вóда кой ми донесé

И лѣбъ да ми умесé,

И óгинь да ми накладé». Плакала,

та па кукала.

Я Богъ са жалба дожалилъ,

И Лазаря подплатилъ [1],

40 И, ми, Лазарь изъ гробá излезналъ,

Да иде село Меново,

Сестра Іована да си доведé,

Та майтя да си послýша.

Отидé Лазарь село Меново:

45 Край село оро играя;

Сестра Іована братко заглела

Хоро, ми, прекина,

И братко Лазаря фанáлá:

«Браткуле, братку, Лазаре!

50 Деветъ годинъ, ка’ ме дáдохъ ты,

Мене не сте ми дошли́;

Зашто, сеги́ че идешь?

Ели е мама умрела,

Ели е нѣкой милой снашици,

55 Или мили братя рóдьены?»

— «Млóгу ти здравье одъ мáма!

Да идешь, момá, со-съ мене:

Мáма си жени преунýкъ;

Да дойдешь, мома, сестрица,

60 Да идеме со-съ тебе».

Сестра Іована и братко пошли

Настанáли горá зелéна;

Низъ горá слáвія че пее:

 

 

1. Т. е. оплотилъ (воскресилъ).

 

 

122

 

«Де-къ се чуло, видело,

65 Живъ човѣкъ съ мертавъ да хóди!»

Дочула сестра Іована:

«Браткуле, братку Лазаре!

Яле, ми, славіа ка’ пее:

«Какъ се чуло, видело,

70 Живъ човѣ́къ съ мертавъ да ходы».

Лазарь сестри си говори:

«Тайсе, сестра тайсе!

Ты имашь славій лажóвны».

Вервели, што са ходы́ли,

75 Іована братку испитува:

«Браткуле, братко Лазаре!

Зашто ты, братку, душа смерды́

Душа смерды́ на базе [1],

Я ты парцелякъ на попарена мирише?»

80 Вервели, што са вервели—

Яла край село че дошли,

Яла си братко говóри:

Сестро-ле момá Іовано!

Я земи тоа патъ,

85 Да идешь, мома, дома;

Я ше останемъ гробишта,

Ранена коня да си напасéмъ,

Па ше те, момá, пристигнемъ».

Сестра му дома ошелá,

90 Лазарь се у гробиште отшло.

Ку’-ту ми дóма ошелá,

Майка и плака и виче,

Сина Лазаря кьлнеше:

«Сине-ле, сине Лазаре!

95 Господъ душа да ти не прибере!

Изъ глава трѣва изникне,

Косты-ты зéмня исфéрли!

Че я дащерка недáвамъ

На товá село Меново —

100 Меново село далечино

Не може да си дойде,

Та майтя да си послуша».

Іована на врата дошлá,

И на майтя говóри:

105 «Малеле, мома рóдьена!

Отвори, мома! што плачешь?»

Майка и врата отворила.

Ку’-то у кышта увлезнала,

Жива се съ майка здравили—

110 Мертвы се пуштили.

Остана слано и благо

За тія верли душмане.

        ___

Това се тамо сторило

Та се у пѣсень турнáло.

115 За ваше здравье — за наше,

За млого годинъ.

 

 

1. Особенная вонючая трава.

 

 

123

 

 

49.

(Загорье) Берков. окр., с. Боровци; 13 Февраля 1880 г. записано со словъ Тодора N.

 

(Вѣрованіе въ предсказанія календаря (оракула)).

 

Рано, ми, рани младъ Тудоръ

У светá млáда нéделя.

Заметна кожувъ лисиченъ,

Узелъ, ми, тежекъ календарь,

5 Отважда дерква шарена,

Та да се Богомъ помоли

У светá младая неделя.

Ку’-то, ми, отшелъ у церква,

Запалилъ дéветъ кандилé,

10 Та се Богомъ помóли:

«Божеле, мили Господи!

У календарь ми се пáдаше,

Че ште да гиня,

Да гиня одъ своя майтя родьена».

15 «Тудоръ надалеко ше бѣгне

У големъ градъ у Влашка,

Ага се годинъ поминатъ —

Деветь годи́ны да сѣди,

Да сѣди у Блашка земня Богданска».

20 И такá Тудоръ побѣгнá

У Влашка земня Богданска;

Деветь годины посѣделъ,

Тежко иманье спечалилъ;

Агá си годинъ поми́нать,

25 Тудору майка да умре,

Тудоръ дома да се врашта:

И така Тудоръ спечáлилъ,

Спечалилъ тежко иманье,

И се назáде поверналъ.

30 Прикупилъ Тудоръ овчаре,

Овчаре и говедаре,

Стока-та да му закаратъ

На село-то Борованъ [1].

Деветь годины поминали

35 И десета му подбрала,

И такá Тудоръ кóня стегнáло,

Настанá Баштино росно ливадье.

Цено Тудуру говори:

«Враштайсе, батë, назаде!

40 Това ти́ не е на добрó»

Тудуръ три паты коня припушты́,

Три паты калпакъ паднáло.

Наставали село Борованъ.

Край село-чешма шарена

45 Либе му Петкана стояше;

Тудуръ Петкана загледá,

Тудуръ си при нея дойде,

И, ми, Петкáна питаше:

 

 

1. Село въ Врачанскомъ округѣ.

 

 

124

 

«Либеле, либе Петкано!

60 Петкана, младо невѣсто!

Има ли товá село конакъ,

Конакъ да лежимъ —

Сто гроша давамъ за оборъ [1]

Двѣ иляды давамъ, у васъ да спимъ».

55 Постой, почекай либе Тудоре,

До дома да се посвéрнемъ,

Да питамъ стара майка родьена —

Че ние сме двѣ жени́

Двѣ жени — довици».

60 И така шарены поди [2] дигнала,

Ка-мъ-то, ми, дóма тéчаше,

Стара свекéрва питаше;

И си Петкана майка пи́таше:

«Малеле, мила родьена!

65 Терговче мало пи́таше,

У назе моли да дойде —

Сто гроша дае за оборъ,

Иляду дае, у насъ да си спи».

Петкани свекерва говóри:

70 «Иды терговче, мома, излажи —

Ага она-зе да дойде,

Тежко иманье да земеме».

И така она терговче викнáла;

Тудуръ на свайга домъ отиде.

75 Яле се пили ношь-та.

И Петкана свекéрви говóри:

«Малеле, мила родьена!

Яло, мале, терговче, и пило;

Оче мало да поспи;

80 Иды, ми, мамá, постели:

Шарены озглавницы натурай».

Она му озглавницы натурало

Озглавницы шарены;

Двама са Петкана и Тудоръ легнáли,

85 Легнали, та се заспали.

Ноштá се дигнала стара баба:

Узéла влашко ножленце,

Само при Тудоръ очела,

И така врата отвóрила

90 И Тудору глáва узéла.

Петкана се собýдила —

Викнáла, та заплакáла:

«Малеле, мома, старице!

Каквó се чудо стори́ло!

95 Нали е, мамо, нашъ Тудоръ,

Де-ка у Влашка побѣгнá

У тая земня Богданска?

Деветъ годинъ го не мало,

Десета година че дойдé.

100 Мале, мома, родьена!

На ли е то нашъ Тудоръ?»

Свекерва Петкани говóри:

«Дигнисе, мома, дигнисе!

Тудору да си спастриме [3],

 

 

1. Сарай, малорус. обóра.

2. Исподница.

 

 

125

 

105 Тежко иманье ни остане;

Комшіи да ни не чуять,

Иманье да не узематъ».

Тудору ноштась спастрили,

У буниште го турнáли,

110 Останá тежко иманье

За тія верли душмавье.

 

 

50.

Кюстенд.-Бан. окр., село Жилинци; 5 дек. 1879 г. записана со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

(Будетъ болгарскій царь изъ болгаръ [1]).

 

Бугаринъ че царь да биде —

Бугарска войска че бере.

Кой има сива че праты,

Кой сина, кой ми́ли брата;

5 Сиракъ Стояна нема сина,

Нема сина, ни брата:

Та си оды по дворове

И си рони дробни сузи,

И си трóши бѣли рацѣ;

10 Онъ си има деветъ штерки,

Десета-та Радули́нка;

Радулинка наймаленка,

Наймаленка, найубенька

Согледа го одъ високите чáрдаци,

15 Па на башта си говóри:

Аво тато, мили тато!

Зашто, тате, по дворъ шеташь,

По дворъ шеташь дробни сьлзи ронишь

И си трошишь бѣли рацѣ»?

20 —А башта му говоряше:

«Радули́нко, мило штерко!

Та не чу ли — не разбра ли,

Съ ношти вечеръ на чешма-та

Каковъ си е ферманъ дошелъ,

25 Ферманъ дошелъ, аберъ донелъ:

«Бугаринъ че царь да биде —

Бугарска войска че берагь»;

И язъ сирома ни мамъ сина,

Нимамъ сина, нимамъ брата,

30 Салъ си имамъ деветъ штерки,

Десета-то Радулинка,

Радулинка наймаленька,

Наймаленька, найýбава».

Проговори Радулинка:

35 «Не бой, ми, се, мили тате!

Отиди си на Новъ-Пазаръ на панагиръ,

Та ми купи машко руо и оруже,

И ми купи остра сабля,

Остра сабля — посѣкліе,

 

 

1. Пѣснь эта поется на хороводахъ.

 

 

126

 

40 И ми купи тенка пушка,

Тенка пушка нишанлія,

И ми купи Врана коня,

Врана коня — игралія,

И ми купи буйно копье,

45 И ми купи шаренъ калпакъ;

Подсѣчи ми руса коса,

Остави ми руси перчикъ';

Я че идемъ силне войске

Со чи́чины сынове —

50 Напредъ предъ войске че одымъ

И зеленъ байракъ че нóсимъ».

Тамъ седѣла деветъ годинъ.

Когá дошлó «Лазарица»,

Улезнáло у яéро при коньé-то,

55 Улезнáло — запояло «Лазарица».

Дочула е цари́ца — та,

И говори:

«Тако м’ Бога, честитъ царь!

Имашь момá у войске-те».

60 Я царо не вѣруе.

Па сидѣла ошь три годинъ време.

Де сидѣла дружина,

Се трава-та весела,

Де седѣла Радулинка,

65 Тамъ трава-та повенала:

Радулинка у уста вода носи́ла,

Та трава-та насипала,

Та и тамъ трава весела била.

 

 

51.

Село Жилинци, Кюст. окр.; 6 дек. 1879 г. записана со словъ Стойны Стояновой Чекеренды.

 

(Бѣгство влюбленныхъ [1]).

 

Извикнáла е Янинка:

«Бре варай Боже! до Бога

Одъ таа кашта богата,

Одъ тія люде джелéпи:

5 Весъ день перемъ и мѣсимъ,

Са ноштъ свила препридамъ

Золви за танки дáрове;

Да имамъ негдѣ нѣкого,

Бре, ако би не бѣгало»,

10 Дочуе Петрé тергóвецъ:

«Айде, Янинко да бѣгамо!»

А Янинка му говóраше:

«Чекай, Петре, до година,

До година на Великъ-день, —

15 Свекоръ, свекрова на церква,

До двѣ ми золви на óро,

До два девера на камень,

 

 

1. Пѣснь эта поется на хороводахъ.

 

 

127

 

Младо войно на прошетъ;

Докарай кони, кочіи,

20 Дотовари имъ иманье».

Чекáлъ Петре до година,

До година на Великъ-день;

Докаралъ кони, кочія,

Натоварилъ имъ иманье:

25 Една кочія тонки дáрове,

Друга кочія Яни́нка. —

И се бѣгало на друга кашта.

 

 

52.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 5 дек. 1879 г. записана со словъ дѣвицы Анны Карадановой.

 

(Жестокость гайдука [1]).

 

Билъ Богданъ, билъ арамлія

До седемъ — осемъ годины арамлія.

Войвода му говори:

«А Богдане, Богдане!

5 По тая гора зелена —

Богъ да не кара —

Колко си годинъ айдукъ билъ?»

Богданъ му вели-говори:

«Войводо, мори, войводо!

10 Деветъ семъ годинъ айдукъ билъ,

Деветъ семъ керви учинилъ,

Десето детé Стояно,

Живью го на раженъ пекохъ:

Накара башта да верти́,

15 Накара сестры да поятъ,

Накара братя да свиратъ,

Накара снáи да поятъ,

Накара майтя да яде;

Башта му верти и плаче,

20 Майтя му яде и плаче,

Братя му свиратъ и плачатъ,

Сестры му играть и плачатъ,

Снаи му поятъ и плачатъ.

Дете одъ раженъ говóри:

25 «Тателе, мили татице!

Потерни, мили тате, огино,

Изгорѣятъ церни очи,

Я ми додай студна вода,

29 Да растопа клето серце.

 

 

1. Пѣснь эта поется на хороводахъ.

 

 

128

 

53.

(Заг.) г. Берковица; 13 Февр. 1880 г. записана со словъ вожатаго медвѣдя.

 

(ПОДЪ ПЛЯСКУ МЕДВѢДЯ).

 

Димитра малка мома!

Да ми дойдешь ютре нá вечеръ:

Да ми носишь руса коса,

Руса коса до пояса;

5 Премѣнисе, накитисе,

А верже се гердадже-то

Гердаджече су маниста.

Ште ти земемъ китка цвѣтя,

Китка цвѣтя одъ глава,

10 Китка цвѣтя ралебуша.

 


 

  

(В) ПѢСНИ ИЗЪ СЕМЕЙНАГО БЫТА.

 

 

54.

Село Струга (въ Македоніи); 2 дек. 1879 г. записана со словъ г. Лазаря Хаджіева.

 

(Раннее развитіе половыхъ стремленій).

 

Жены ме, майко, жены ме!

Дури су мало-малено (повторяется стихъ)

Дури е жито ефтино, (bis)

Дури е вино ефтино,

5 Килныца вретя сто пары,

Ведрица [1] вино золота [2].

— «Не женамъ, синко, не женамъ,

Уште си мало-мáлено

О(д) дванаесе годины,

10 Одъ тринаесе пролéти»;

— «Ако ме, майко, не женышь,

Младъ харамія ке бидамъ

Со дваесъ и петъ дружина,

Кой нема майка, ни татко,

15 Кой носи кервава кошула»;

— «Ако идешь харамія,

Луто ке, ми, те прóкьлнамъ:

Тамо да, ми, се рáзболишь,

Да нема, кой да ти дойде до тебе;

20 Ты да си ýмрешь на-сáмо,

21 Гаврани́-те да те закопаятъ.

 

 

1. Сосудъ въ 12 окъ.

2. 30-ть паръ.

 

 

129

 

 

55.

Г. Радоміръ; 1 дек 1879 г. записана со словъ Таски Моавискаго.

 

(Споръ двухъ братьевъ изъ-за дѣвушки и выборъ послѣднею младшаго).

 

Два се брата за момá караетъ;

Пóмладіë на старіë вели:

«Немой, брате, да се некáраме,

Свѣтъ со-съ насъ да се еесмѣе;

5 Ты ýдари гóра бершлянова,

А я че удримъ гóра чешмирóва;

Кой претечé на мóмины дворы,

Онъ че земе текмена девойтя».

Пóстаріë удри́ гора бершлянова,

10 Пóмладіë удри гора чемширова,

И два-та се на дворъ достигная.

Излезнáла токмена девойтя—

Што че она дарба да даруе?

Пóстаріë свилена кошуля,

15 Пóмладіë дуня стогодкина;

Не се чуда свилена кошуля

Алъ се чуда дуня стогодкина;

Де-ка си е дуня лѣтувала?

А де-ка си е дуня зииувала?

20 Лѣтувала момины дарове,

Зимувала мóмины пазуки.

И па-й се братья за мома карая;

И тога имъ мома продумуе:

«Кому дáдо свилена кошуля,

25 Онъ да биде мои́ стари деверъ,

Кому дáдо дуня стогодкина,

27 Очемъ него за любе да ми е.

 

 

130

 

 

56.

Трен. округа, с. Бабица; 22 ноября 1879 г. записана со словъ Стоянчи Божилова.

 

(Дѣвушку беретъ въ жену юнакъ, принесшій изъ-за Дуная яблоко «мерджанку»).

 

Собрали́ се шеесéтъ юнáци,

Собрали се на ладне меане,

Та си пили тóва рубно вино;

Слуга имъ е Руселенъ девойтя;

5 Рéдома е чашу давáла —

Сви юнáци чашу приванали.

Проговóри Дюра Скенделія:

«Бога тебе, моме Руселено!

Како можешь, слуга да ми бýдешь,

10 Дали можешь, да ми любе будешь»?

Оговóри Руселенъ девойтя:

«Кой се може юнакъ наванаты,

Да преплива презъ бѣ́ли Дунавье,

Тому-ва чемъ люба да си бýдемъ:

15 Тамо има мерджанка ябука,

Да донесé одъ ябука нишáнъ».

Навара се Дюра Скенделія,

Да преплива презъ бѣ́ли Дунавье,

Да донесé ябука мерджáнка,

20 Да си узме мому Дюрь-Елену:

Постегнале [1] конче-то троегóдче,

Постегнале [1] до деветъ коланы,

Те препливалъ бѣли Дунавье,

И дóнéлъ я́бука мерджанка,

25 Та узелъ момá Дюрь-Елена.

 

 

1. Т. е. постегналъ + е.

 

 

131

 

 

57.

Г. Пиротъ (въ Сербск. Княжествѣ); записана 5 ноября 1879 г.

 

(Невѣста зоветъ своего милаго).

 

Дуни, ми, дуни ладя́не,

Дойди, ми, дойди Драгáне,

Илъ тáе вечеръ, идь друга

У моя бащá зеденá,

5 Кудé везé Милка дáрове;

Да видишь Милки дáрове;

Вьржи си коня за ружу:

Конь рýжу да мерише,

А онъ ý серцу да уздѝше

10 За своé-то драго нáйболе.

 

 

58.

Соф. округъ, с. Кремиковци; 2 февр. 1880 г. записана со словъ крестьянина Степана Крачуна.

 

(Невѣста цѣлуетъ руки свадебнымъ гостямъ).

 

(свадебная).

 

Огрея дзвѣзда деница

Низъ тая чесна тарпеза;

Не ми е било дзвѣзда деница,

Но ми е млада невѣста:

5 Редома рака целива

На кума и на старойтя:

Кумове аризватъ,

Аризватъ пара грошеве,

9 А девере керстаты полаци [1]).

 

 

59.

Охридскій окр.; 2 дек. 1879 г. записана со словъ г. Лазаря Хаджіева.

 

(Злобное отношеніе матери жениха къ невѣстѣ).

 

По патъ растелъ трендафилъ,

Растелъ цервенъ трендафилъ,

По патъ цвѣтилъ, на патъ падялъ;

Тукъ поминуватъ Янкови сватови:

 

 

1. Тур. слово-платокъ.

 

 

132

 

5 Си-те сватове трендафилъ брале;

А небере Янко младо момче,

Но онъ ходи бдизу при девойка, —

Янко думать на млада невѣста:

«Ой Меріе, моя сужденице!

10 Ты си ми сега девета девойка;

Си-ти ми ги отрула стара майка;

Ке дойдеме до бѣли дворови,

Предъ дворови коло ке играе,

Коло води стара-та ми майка,

15 И у коло мили-те ми сестры;

Отъ хоро-то майка ке се пусты,

Ке си вдезе во бѣли дворови,

Ке си земе отъ злато машица,

Ке си фаны змія присойница,

20 И ке земе бáрданъ отъ булюра

У чаша та зехеръ не надеди,

Ке пóмѣша вода и шекеръ,

Ке ти дава шербетъ да си піешь;

Не се лажи, мило мое серце;

25 Па ты земи, подай си на деверо-тъ».

Ми дойдова до бѣли двóрови,

Се фанаха коло да и́граетъ:

Кодо вóди Янкова-та майка;

Си дóнесе шербетъ на невѣста-та:

30 «Земи, Маро, моя снахо мила!

Напи, ми́, се шекеренъ шербетъ».

Мара зеде [1], на деверо-тъ си даде,

Па го испи— жалосна му майка!

Како га испи, на земля си падна —

35 Наймаліо-тъ синь билъ деверь.

 

 

1.  Sic.

 

 

133

 

 

60.

Тренскій окр., с. Бабица; 24 ноября 1879 г. записана со словъ крестьянина Юрія N.

 

(тоже).

 

Иванъ сака Петкану девойтю,

Иванъ сака, майтя му недава:

«Не мой, синко, Петкану да зéмешь —

Петкана си е многа больняива

5 Больняива и па айнаджія:

Зимѣ(е) глава, лѣтѣ половина».

Иванъ си майтю неслушáлъ,

Та земало Петкану девойтю.

Ка’ е било скоро по вѣнчанье,

10 И ню е скоро глава заболѣла;

А майтя му по тíя оговóри:

«Кой ты дума, синко, Петкану да не земашь?»

Па е отишла Иванова майтя,

Отишла на нови пазаръ,

15 Да тражи то вьрле маджіе;

Опази ю Иванъ дóбаръ юнакъ,

Па-й си говори на Петкану любе:

«Те, си иде тая наша стара майтя

И носи той вьрле маджіе;

20 Када биде вечеръ на лаганье,

Ты да легнешь на моë постельте,

А я легнеиъ па твое постельте;

Егá би се тоя вьрле маджіе растуриле,

Станалъ се Иванъ Змія — Осовница;

25 Ка’ си биде рано одъ зарана

Я си ставá Змія — Осовница,

Да запрегнешь той бѣли скутеве,

Да ме туришь у бѣле скутеве,

 

 

134

 

Да ме носишь презъ росне ливадье,

30 Да ме туришь у кáмено громадье;

Ты си млада не чешь да отсѣдишь;

Ка’ биде, да се тебе воде,

Да дойдешь, да ме туришь

Да ме туришь у бѣле скутóве,

35 Да ме туришь у мое дувáрове».

 

Дальше сказатель не могъ въ порядкѣ все досказать, но въ заключеніе сказалъ:

 

Станало е Петкана Змія́-Осовница,

Та испила на негову стару майтю очи,

 

И говори:

 

«Мале! да одышь по равни дворóве —

40 Емъ да одышь, тëрева да одышь».

Мои си дворы запустѣли.

 

 

61.

Г. Дупница; 11 дек. 1879 г. записана со словъ Стефана Станоева.

 

(тоже).

 

Сѣднáлъ е Стефанъ сиромахъ

Вечера да си вечéра

Со-съ булка си Елéнка

И съ двѣ-те мышки ражби́цы;

5 Яли са, вечерáли,

Я винó имъ се сверши́ло;

Станáла булка-та Еленка

Въ дольни земници да иде

Бино да си наточи,

10 И се на прага запрéла,

Да шлуша майка свекырва,

Што ште да дума за неа.

Майка Стефану дýмаше:

«Синку, Стефане, Стефане!

15 Я одсудимъ булка-та,

Че ми се вече не срамья:

И вечеръ хóды по дукяне,

Та со-съ терзіи играе».

Влезнáла бýлка-та Елéнка;

20 Стефанъ Еленки думаше:

«Еленко первнолюбне!

Я и́звади ми вѣнчална премѣна,

Ютре ште идемъ на чéрква

Премѣни Петра и Пáвла;

 

 

135

 

25 Оди́ха и дойдоха.

Стефано Еленки думаше:

«Еленко перволюбне!

Чулъ самъ азъ дýма за тéбе,

Че се на майка несрамяшь;

30 Я и́звади, ми, сабля френгія

Руса и главица одсѣче;

Главица таи ëште скачаше

И со-съ языкъ думаше:

«Стефано, перволюбне!

35 Што ти на срѣшта путъ преминáхъ,

Што ти лоше продумáхъ?

Та послушá майка ти —

Тая ми е големъ душманъ».

Стефану жалбу дожалѣ,

40 И се прободе клéто серце,

И на майка си дýмаше:

«Сѣды ми майка сами́чка,

Сѣды ми, ëште лескувай».

 

 

62.

Городъ Пиротъ (5 ноября 1879 г.)

 

Девóйче цвѣ́тье брало.

Куд га брало,

Там заспáло:

У горице

5 Подъ ели́це

Подъ елý

Зеленý;

Бѣлó лице прекри́ло

Са алево кавраче.

10 —Упази га младо момчé

Момчé изъ нова сада,

Та говóри на девойче:

«Дигсе, дигсе девойчице!

Шта си се оспало?

15 Ясно сълнце изгрея́ло,

Оче да пригори;

Алевъ кавравъ побелѣ́лъ,

Побѣлелъ отъ люте росе.

И китка цвѣтя повенýла,

20 Што си набрала».

— «Нека вене, нека сене,

Другчо че бере».

— И момчé-то се оженило,

Што си избрáла.

25 — «Нек се жени, нек се доми,

Просто да му е:

Ý мен(е) му златан пь́рстенъ,

Што че се мени;

(Каже) Надъ буде у церквице

80 У церкви насредъ вѣнчаня,

Громъ да громе и тресъ да тресне

Да тресне изъ ведро небо

83 И ни да уби́е.

 

 

136

 

 

63.

Городъ Пиротъ (5 ноября 1879 г.)

 

(Девойче стои́ на порте, а момчé шета по сокáкъ).

 

Момчé девойки говори:

«Кажи ми, лудо, и покáжи,

Куде има горá зеленá-та,

Де идеи да се обѣсим;

5 У друштво личенъ да несем,

И на светó да не досáджа»?

— Каже девойка:

«И тóва ли да наýчем?

Обѣси се, лудè, у моя-та бащá

10 У башá зеленá,

На тія бели трендари».

— Момчé девойки говори:

Кажѝ, покажѝ, ми, лудо,

Куде има земля́ ровита,

15 Да се тамо закопамъ»?

— Каже девойка:

И товá ли да научем?

Закóпайсе, лудо, у моя-та бащá

У бащá зеленá,

20 У тыя бечки карафиль.

— Момчé девойки говори:

«Кажи́, покажи́ девойче,

Куде има вода големá?

Идем да се удавим».

25 — Удависе, лудо, удависе

У моя-та бащá, у бунаръ.

 

 

64.

Село Нова-Мала (Пирот. округъ); 7 ноября 1879 г. записана со словъ Софіи Кирины.

 

(Интимная связь дѣвушки съ холостякомъ).

 

Прошетавсе младъ бетяръ

Прошетавсе у серай — Бѣлградъ.

Угледа га Елена отъ високе чардака:

«И ела! дойди ерделъ младъ

5 И донеси кавале, мало да посвиримо!»

Проговори ерделъ младъ:

Не смѣмъ, не смѣмъ, Елено,

Ту е Іеркóвъ краль,

Па се дойде на вечеръ

10 Па-й донесе кавала».

 

 

137

 

Су [1] ночь ѣше и пише

И предъ зоре заспаше.

—Причукали [2] Іерковъ краль

Причукалъ на негове капие:

15 «Ела, отвори Елена!»

— «Почекъ почекъ, Іерковъ краль»!

— Па се дойде Іéрковъ краль,

— Па говори Іерковъ краль:

«Елена, Елена! мѣсила ли тайна,

20 «Да си дойдемъ на войску»?

— «Не семъ мѣсила, не готвила».

— Проговори Іерковъ краль:

«Што си косе мьрсене»?

Приговори Елена:

25 «Дошла сестра-та,

Та довéла децá-тá, —

Да се съ мене играше,

Да на то косе мьрсене».

— Изговара Іерковъ краль:

30 «Ей, Елено, Елено!

Іа, ми, додай ключéве,

Да отворимъ сандáци (2 раза),

Да узмемъ дукáци,

Да си купимъ таи́ну»

35 — Изговара Елена:

«Тако м’ Бога, Іерковъ краль,

Си-ночь да де-си стрáтилъ,

Да се играше са децá-та

Ключеве изгубѝше».

40 Излéтесе Іерковъ краль,

Та, ти рáзби сандаци:

У сандаци младъ бетяръ.

 

 

1. Т. е. всу.

2. Sic.

 

 

138

 

65.

Трен. окр., с. Божица, на границѣ Вран. окр.; 4 марта 1880 г. записана со словъ Павла Лазарева.

 

(Разспросы сестры у брата, любящаго поповскую дочь).

 

Пролія, ми, ято голубато

Па, ми, паде лозье на дутяне.

Лазарь рѣже крыла паунова,

Порѣза се на рука десницá

5 На рука десница.

Па го пита сестра Елица:

«Брале Лазо! боли ли те рука?»

— «Селе Еле? не боли ме рука

Не боли ме рука;

10 Но ме боли серце за девойка

Серце за девойка».

Па га пита сестра Елица:

«Брале Лазо, коя девойка тешь,

Коя девойка тешь?»

15 — «Селе Еле! найближня комшійка

Найближня комшійка

Поповá е чéрка»

— «Брале Лазо! шій мордоламо

Шій мордоламо;

20 Турай дугме до дугмета, (повторяется стихъ)

Да не пройде ни златнá ябýка,

22 А камо ли тýдя рука».

 

 

66.

Соф. окр., сел. Сливница; 6 Февр. 1880 г. записана со словъ крестьянина Тита Николова Адамова.

 

(Кумъ и староста убиваютъ жениха).

(ЗА СВАДЕБНОЙ ТРАПЕЗОЙ).

 

Зажени ми се младъ Младенъ:

Далеко момá затекми

У Влашка града голема;

Чинило законъ, што било,

5 Та па се назáдъ пóверна;

Та позва триста сватове,

Триста сватове и дванаесе дéвере,

Новога кума и старойтю.

И си пойдох̔а свáтове.

10 Минаше поле широко

И насташе гора зелéна;

 

 

139

 

Тамо ги мракъ преотелъ,

Та са легнали и заспали.

И додума кумъкъ и старойтя:

15 Погубих̔а млада Младена;

Турише Бранка деверче,

Турише младъ младоженя,

И отидоше у Влашка града голема.

Недѣля свадба правих̔а,

20 И нече имъ момá излезне;

Брайтя Тодори думая:

«Сестро Тодоро, Тодоро!

Кагá улезнешь тарпеза,

Не дидзай глава высокó,

25 Не турай вѣнци пó-горѣ

И не разгледай тарпеза;

Не мой срамъ посрамишь,

Не мой укоръ iзнесешь;

Ние сме людье чуены».

30 И Тодора тарпеза улезе:

И диже глава высокó,

И тури вѣ́нци пó-горѣ,

По сва тарпеза пóгледа —

Нема си Младенъ, та нема го.

35 И си пойдоше отуде;

Пре свая гора гледала,

Гледала млада Тодора,

Де-ка че види млада Младена?

Та я видѣла млада Младена

40 Утáя горá зелéна видѣла:

Башкá [1] съ главá трупи́на,

Лежи на тенка риза-кошуля,

На чисъ цервенъ подкапникъ.

Па си ойдóше на дворы;

45 И майтя ги срѣтнала,

Предала куму и старойтю

Товá ви́но цервено

И на девойтя превѣсъ подига —

Та ли е млогу х̔убава?

50 А девойтя ю казуе:

«Х̔убава, мамо, та яко х̔убава,

Амо семъ млада удóвна».

Недѣля свадба правише:

Се си я майтя питуе,

55 И се ю момá казуе;

А па майтя вѣра не лови.

Кагá си бидé нáйпослѣ,

И майтя вѣра фанала:

«А кудé е си Младенъ прилика?

60 Кой ти е младъ младоженя?»

— «А Бранко е, мамо, дéверче!

Оно е младъ младоженя».

— «Э, кудé е Младенъ прилика?»

— «Мале! Младенъ е млады загинáлъ,

65 Загиналъ у тая гора зелена,

При товá дерво керстато,

На тонка рыза-кошуля,

На чишъ [2] цервенъ подкапникъ».

 

 

1. Отдѣльно.

2. Sic.

 

 

140

 

Тагай е деветъ сестры цвилба тергнáли,

70 Десета майтя нáйвече;

А цвилба се дóчу небеси́;

И говóри Господъ:

«Ангеле мои рáтае!

Слезнете долѣ, на земи!

75 Што ми е цвилба дочуе».

И са ангеле слезнáли;

Та са нá земи видѣли,

Та па си при Бога отоще;

Та па ги Господъ питуе:

80 Ангели мои ратае!

Што си видохте нá земи?»

А они́ тагай говóра:

«Божеле, мили Божице!

Младенъ си е младъ заженилъ,

85 Далеко затекмилъ момá

У Влашка града големи,

И си се назáдъ пóверна

Со-съ триста сватове и дванаесе девере;

И минах̔а поле ширóко,

90 Настая гóра зелéна,

И тамо ги е мракъ преотелъ,

Та си легнали-заспали;

И додума кумъ и старойтя,

Та погубих̔а Младена,

95 Турих̔а Бранка деверче,

Турих̔а младъ младоженя;

Кагá отоше у Влашка,

Нéдѣля свадба прави́ше —

Не че имъ мома излезне;

100 Брайтя Тодори дýмая:

«Сестро-ле Тодоро, Тодоро!

Кагá улезнешь тарпезе,

Не дигай глава высокó,

Не турай вѣнци пó-горѣ,

105 Не мой да гледашь тарпезе,

Не мой ни срамъ посрамишь,

Не мой укоръ изнесешь;

Ние смо людье чуены».

И се вернаа свáтове

110 Презъ тая гóра зелена,

Тамо е видѣла,

Видѣла млада Тодора,

Де-ка е Младенъ загиналъ:

У тая гора зелена,

115 При товá дерво керстато,

Керстато и столовато [1].

Па си ойдóше на дворы;

Майтя ги срѣтнала,

Предала вино-ракія,

120 На девойтя превѣсъ подигла,

Да види, да гледа,

Да ли е млогу хубава?

А девойтя ю казуе:

«Х̔убава, мало, х̔убава!

125 Х̔убава, мале, та млого,

Ама семъ млáда удовна».

 

 

1. Развѣсистый.

 

 

141

 

Тутъ сказитель нѣсколько опустилъ, сравнительно съ изложеніемъ въ первой части этой пѣсни.

 

— Оти си, синку (sic) удовна?»

— «Младенъ е млады погиналъ,

Погиналъ у тáя гора зелена»,

130 Тагай се деветъ сестры́ цвилба тергнали,

Десéта майтя нáйвече.

Цвилба си дóчу до тебе»

— «Фала вама, мои ангеле!

Узнете сабья ерджава

135 И той маздракъ желѣзенъ,

Слезнете долѣ нá земи,

Ставéте глава трупи́на,

Та па му душа съодайте;

И дайте му сабья éрджава.

140 И тоя маздракъ желѣзенъ,

Та да оти́де на свадба.

Што нáйде, се да посѣчé,

145 Да сѣчé и да убодé.

 

 

67.

Г. Радоміръ; 2 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавискаго.

 

(Разлука новобрачныхъ вскорѣ послѣ вѣнчанья).

 

(свадебная).

 

Войници́ се пишать

На войска да идатъ.

Горо-ломъ зелéна,

Ты вóдо студéна,

5 Ты стара пладнино!

Кой си нема коня,

Коня че му дадéмъ.

Горо-ломъ зелéна,

Ты водо студена,

10 Ты стара пладнино!

Кой си нема пушка,

Пушка те му дадéмъ.

Горо-ломъ зелена,

Ты водо студена,

15 Ты стара пладнино!

Кой си нема сабля,

Сабля че му дадéмъ.

Горо-ломъ зелена,

Ты водо студена,

20 Ты стара пладнино!

Собралисе се млады войници

Си-те млады, си-те неженены,

И си-те, мале, коня играяха;

Я едно войниче коня не игрáе,

25 Ни коня играе, ни ми пѣсень поé;

 

 

142

 

Окна си го, мале, срьбски князь Стевана:

«Зашто ты-зи ни коня играешь,

Ни ми пѣсень поéшь?»

Продума малко войниче:

90 «Слушай мене сербски краль Стéване!

Я играемъ и ногу обичамъ;

Мене ми е писмо достигнáло,

Достигнало одъ моя-та дома,

Де-ка били ногу на грыжове»

35 Продумá си сербски краль Стеване:

«Ты разыграй коня патонóга!»

И разыгрá коня́ патонóга,

Разыгрá го низъ поле широко.

Продумá си сербски краль Стеване,

40 Продумá си на младо войниче:

«Ты разыгрá твоя добра коня

Разыгрá го низъ поле широко»!

И войникъ му дума продумуе:

«Слушай мене, сербски краль Стеване!

45 Я не бѣгамъ одъ царска-та служба

И не бѣгамъ одъ нашіë народъ —

Ногу сакамъ и ногу обичамъ;

Богъ да біе мои-те комшійте!

Они са си верли, бре, душманти:

50 То пратия това бѣло книже

У книже-то товá церно писмо,

Не го знаемъ, де е одъ комшіи,

Я го знаемъ одъ моя-та дома;

Научѝсе де-ка не е одъ моя-та дома,

55 Саль одъ верли комшіи

Одъ комшіи, одъ верли душмане:

Очемъ сега коня да играемъ,

Очемъ тебе пѣсень да попóемъ,

Очемъ д’идемъ на равно Косово

 

 

143

 

60 Да пропъдимъ Турска силна войска,

Да погубимъ цара, бре, Мурата;

Да со-съ Божій заповѣдъ

Ослобóдимъ наша мила вѣра,

Мила вѣра, мила православна».

65 Богъ да біе Турци клеты псета!..,.

Да живеа наши мили брати,

Дека стана царство православно!

 

 

68.

Село Скрино, Дупн. окр.; 17 дек. 1879 г. записана со словъ Ангела Рыбаря.

 

(тоже)

 

Стояне, море, Стояне!

Стояну кни́га дофтасала:

Премладъ нá войсте че иде;

Оставя млада невѣста,

5 Армосана, невѣнчана.

И она го прáшаше:

Стояне, любне, Стояне!

Надъ-то чешь, любне, да идешь?

Ногу ли чешь да се забавишь?

10 Дали два дни, дали три дни?

— «Ни два, ни три дни,

Алъ деветь годинъ царски измитяръ».

Па си легна, та си заспа.

Чукнала на порты дружина:

15 «Стояне, море, Стояне, станувай!

Ай станувай, да х̔одыме!»

И онъ ошелъ, она го неусѣти́ла:

Когá се разбудила, егá ли го нéма;

Станалá на дворъ излезнáла,

20 Викнáла та заплакала:

«Стояне, море, Стояне!

Даль ойде у горá

Еленъ да утепашь,

Или ойдé у поле-то,

25 Рыба да уловишь».

Земала двѣ стовни шарены,

Та ойде нá вода-на Дунава,

На Дунава говóреше:

«Дунаве, тія водице!

 

 

144

 

30 Одка(д) са петли пояли.

Колко вгемія минало?

— Триста вгеміи минаа,

Надъ-предъ Стоянъ и́деше

И со-съ писанъ кафалъ свираше

35 И за тебе жаляше.

 

 

69.

Джумалійскій окр., с. Селиште; 10 дек. 1879 г. записана въ г. Дупницѣ со словъ Николы Іованова.

 

(тоже).

 

Углави́ се Павлé у неделя,

До неделя-та свадба че буде.

Поканилъ си отъ три града гостье:

И си кани кумó и старейко;

5 На свадба му дойдоа три Татара

Три Татара — три чадара,

На Павлé-те велятъ-говоратъ:

«Айде, Павле, цару, ми, ти тéра,

Да ты идешь на силна война»;

10 А Павле си вели — говóри:

«Постойте малко, почекайте,

Да испратамъ до три млады дéверы»;

А оны́ му велятъ — говоратъ:

«Не те оставамо ни денъ до пладнина,

15 А то не да испратишь три дéвера».

Та стануа Павлé, да иде,

Да иде на силна война:

Башта му азна броише,

Братъ му коня кове и сѣдла,

20 Я майтя му дреи избираше,

Любне му ки́тка увиваше

Увиваше и му нарачаше:

«Да гледашь, Павле, да гледашь,

 

 

145

 

Кой ти китка повене,

25 Я те се ýглава».

Па ойде Павлé на силна война —

Деветъ годины сѣде Павле

Сѣде на силна война —

Се му китка била весела;

30 Когá десета година-та би́ла,

Китка му повенала-сех̔нала, —

Павлé си уилилъ, угрыжилъ;

Догледала го царица Марія,

Та на Павле-те вели-говóри:

35 «Што си се, Павле, уилило

Уилило, угрыжило?»

Я Павле и вели-говори:

«Когá кренý на силна война,

Башта ми азна брояше,

40 Братъ ми коня ковалъ и сѣдлалъ,

Майтя ми дреи збираше,

Любне ми китка уви́ваше

Уви́ваше и нарачаше:

«Да гледашь, Павле, да гледашь —

45 Когá ти китка повене,

Я те се углава;

Ка’ се титка усех̔не,

Я те се ожéне»;

Те сегá деветъ годины —

50 Титка ми бидé се весела,

Са’ми титка повена-посех̔нá».

— «Проклетъ да си, Павле!

Што не ми си ты кажалъ?

Я улезни, Павле, у ях̔ере,

55 Та извади коня шестокрыла,

Та си яни низъ поле широко,

Егá би нешта затéкалъ».

 

 

146

 

Та си влезнá Павле у ях̔еры,

Та извади коня шестокрыла,

60 Та ях̔нá низъ поле широко;

На срѣшта му стара майтя,

Де-ка бѣли товá платнó у неделя;

Павле на майтя си вели-говори:

«Помози Богъ, стара бабо!

65 Зашто бѣлишь това бѣло платно,

Зашто бѣлишь у света неделя?

Да ли го бѣлишь, да бѣлѣе,

Или го бѣлишь, да цернѣе»?

— «Имахъ сина, како тебе;

70 Ойдé онъ на силна война,

Любне остави подъ бѣла прекрова;

Са’му се любне жени:

Одъ мака семъ дошла да бѣля»;

Па си ях̔на Павле коня на нагоре,

75 Та си найде стара башта,

Де-ка крои лозьé у неделя:

«Помози Богъ, стары дедо!

Зашто кроишь лози у неделя?

Да ли кроишь, да роды,

80 Или кроишь, да исах̔не»?

«Не го кроимъ, да родитъ,

Но го кроимъ, да исах̔не:

Имахъ сима, ка’-то тебе;

Отиде онъ на силна война,

85 Любне остави подъ бѣла прекровка;

Са’му се любне жени,

Та одъ мака самъ се бѣгалъ, —

Та го кроамъ, да исах̔не»,

— «Да ли те я затеча дóма»?

90 — «Карай кона поберже, те затечешь».

И Павлé си бутна кона,

 

 

147

 

Та си ойде дóма:

Сватове на тьрпезе сѣдеа;

До кумъ му мѣсто чиня.

95 Павлé вели-говори:

«Не самъ дошелъ, да сѣдамъ;

А извадéте млада невѣста,

Да ми целива рака».

И изведóа млада невѣста,

100 Та му целнáла рáка;

Павлé даде и перстень мѣновникъ:

Тога она на сватове вели-говори:

«Айдете со здравье, китени сватове!

104 На мéне добде Павле добаръ юнакъ.

 

 

70.

Берков. окр., с. Аджиска Маала; 12 февр. 1880 г. записана со словъ Найдена Андрова.

 

(тоже.)

 

Яла и Стоянъ заженилъ.

Доде му свадба стояше,

Ситенъ му ферманъ дофтаса:

Да иде Стоянъ, да иде,

5 Да дигне вълна бѣгличка»;

Излезналъ младъ Стоянъ,

Та на кметове се мóли

На кметове и попове:

Ко’-то писахте кола

10 Кола петъ стотинъ,

Да дигатъ вълна бѣгличка,

Оти писахте и мéне,

Ко’-то самъ свадба прави́лъ?»

 

 

148

 

Они му тогива казували:

15 «Тебе сме писáли

Че ти са би́воле я́ки,

И ти са кола новы,

И ти са жегли [1] желѣзны,

Да ште ты, Стояне, карване [2] да водишь».

20 И Стоянъ си тергналъ, та пошéлъ.

И ко’-то пошелъ Стоянъ,

Миналъ покраи гóденица:

И она на вертни́ко [3] стояла

И у рака торба держала,

25 И у едва рáка китка держала,

И му казала:

«Доде-ка е китка вéсела,

И ты да ме знаешь,

Че самъ тебе чекала;

30 Одкадъ нитка стане нех̔ела,

Да знаешь, Стояне, да знаешь,

Че самъ се годи́ла, Стояне!»

И Стоянъ отшелъ.

Деветъ годинъ станáло,

35 Доде вълна теслимилъ

Теслимилилъ на кралица-та.

Свекоа заранъ китка бѣше вéсела;

Коги́ еднá заранъ, китка померкнала;

Невеселъ станалъ младъ Стоянъ.

40 И кралица го викнала:

Оти, Стояне, кáто заранъ веселъ,

А тая заранъ не ми е веселъ?»

И Стоянъ е казалъ: Оти невеселъ?

Не самъ веселъ, че има, царице,

 

 

1. Дышло.

2. Скоро.

3. Воротца.

 

 

149

 

45 Че има презъ врата двѣ ябълки,

Двѣ ябълки петровки;

Ката година раждатъ

Раждатъ една златна ябълка,

И тая година родили;

50 Ко’-то родили, дошли айдуци,

Та украднали ябълки».

— Сетило се царица. —

«Товá не са айдуци дошли,

Но ми са любовница жены».

55 Рекла тогива царица,

Рекла на нойны рыджале: [1]

«Изведéте кóня ранена,

Ранена, крылата;

Да иде Стоянъ, да иде

60 Да иде на негóви дóмове;

Че оде мене прошка има

Да иде на негóви дóмове».

И пошелъ Стоянъ, пошелъ:

Доде у зенгіа постапи на конь,

65 Настаналъ баштино лозье;

Башта му лозье копа у нéделя;

Рекелъ младъ Стоянъ:

«Помогай Богъ, копачко!

Оти кóпашь лозье у нéделя?

70 Да ли го кóпашь, да ражда,

Или го кóпашь, да сах̔не?»

— «Я го не кóпамъ да ражда,

На го копамъ да сане,

Одъ мой синове маки».

75 Заминалъ него, заминалъ,

Отшелъ на баштины домове, —

 

 

1. Слуги.

 

 

150

 

И сестрá му таче платно;

— «Да што го тачешь у нéделя?

Да ли тачешь, да нóсишь,

80 Или го тачешь са покровъ?»

— «Не го тачемъ да носимъ,

На го тачемъ за покровъ

Одъ братови па маки».

И одвéрналъ се Стоянъ;

85 Она му одказува:

«Че има единъ братецъ Стоянъ,

И него бѣгликъ закараа,

И негова либе женисе;

Та одъ мака голема тачéмъ».

90 И тогива си Стоянъ отшелъ на свадба.

И ко’-то отшелъ на свадба-та,

Го викнали тогива унетра,

Викнали го слáдка тарпéза;

На сладка тарпеза пресѣдналъ;

95 И невѣста вино предава:

И ко’-то предала нему вино,

И онъ си далъ рака да цалýва—

И ко’-то цалýва рака,

Она си познае перстенë;

100 Тоги́ва невѣста млада

Отпушти чаша отъ своя рака

И пригерна млада Стояна:

«О Стояне, Стояне!

До сеги ли се сети за мене?»

105 И послѣ Стоянъ голема веселба дигнáлъ.

 

 

151

 

 

71.

Стар. Планина, Соф. окр., с. Зимевицъ (Турлаки); 12 Февр. 1880 г. записана въ селѣ Аджійска Маала со словъ Невены Цвѣтковой.

 

(тоже)

 

Билá е Дола джелепка,

Джелепка млада безъ детка;

У гора коренье преяла,

Дунавъ е вода препила,

5 Доде е Стоянъ добила.

Крышома го чувало,

А тама го и женила,

До Турци да се не чуе,

Младъ войни́къ да го некáра,

10 Младъ войникъ, млада войвода;

Нéделя свадба правила;

Туку се свадба растури,

У село фéрманъ достаса,

Да иде Стоянъ младъ войникъ,

15 Младъ войникъ, млада войвóда;

Оставя млада невѣста

Вѣнчана я непростена

Одъ кýма и одъ старойтя

И одъ два млады деверы;

20 Майтя му дреи тражаше,

Башта му коня стéгаше,

Невѣста му китка віеше,

Стопана на Стоянъ говóри:

«Весела, китко, весела,

25 Весела деветъ годинъ;

Когá десета настанешь,

Ты да ми, китко, повѣйнешь;

Че либе ше ти ожени».

Сѣдела, што е посѣдела;

30 Често си китка погледвá,

И весела му китка деветъ годинъ;

Когá дéсета настана,

И китка му повейнáла.

35 Заиграло х̔оро големо —

Се му дружина весели,

Стоянъ стои́ и плáче.

И царица го видла,

Та на Стоянъ говори:

Море, Стояне, Стояне!

40 Ты-зи, ми, бѣше найвéселъ,

Сега, ми, найускорбенъ?»

— «Царице, млада кметище?

Оженила ми е се невѣста»;

— Она му тих̔о говори:

45 «Море, Стояне, Стояне!

Улезни у ладны земницы,

Избери́ коня найдоберъ

Со-съ дванаесе пóпраци,

И съ тринаесъ постедзи,

50 Та да си стигнешь дó дома

Да идешъ за день до дóма».

И онъ си улезна у земници,

Извелъ е коня́ нáйдобра

55 Со-съ дванаесе попраци,

Со-съ тринаесъ постедзи;

Доде е турилъ нóга зенгія,

Онъ е три села заминáлъ,

 

 

152

 

Тай на свадба затекалъ;

И либе му са женило;

60 Па си оти́де на свадба,

Та па на лудье говóри:

«Изведете ми тая невѣста,

Аризмò да áриже»;

Извели са невѣста,

65 Онъ си е дае перстень мѣновникъ;

Кá-то е зела мѣновникъ,

67 Она со-съ Стояно отидé.

 

 

72.

Г. Радоміръ; 3 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавійскаго.

 

(тоже).

 

Стояне, морé, Стояне!

Стоянъ си баштá зажени —

Неська га, море, зажени́,

Ютре го въеднекъ прáти́

5 На доле съ вакли́ овнóве;

Любе му титка вія́ше,

Я сестра космы́ чешяше,

Я брата конче спрáвяше;

На Стояна либе продýма:

10 «Стояне, море, Стояне!

Чéсто у титка погледýй:

Когá ти титка повене,

Тогай я че се зажéнимъ.

Ставáло деветъ годинъ време,

15 Тогай му титка повена,

И Стаянъ уи́ленъ паднá;

Съопази го негови чичо —

Чичá му дума продума:

Стояне, море, Стояне!

20 Што си у̔ильно паднáло»?

— Стоянъ му дума продумá:

 

 

153

 

Чичоле, чичо Радуле!

За што ме прáшашь,

Ты мене, чичо Рáдуле?

25 Когá си пойдó на дóле—

На доле съ вакли́ овнóве,

Сестра ми косма чéшляше,

Я брата конь справляше,

Я любе титка віяше,

30 И любе ми дума продумá:

Стояне, морé Стояне!

Често у титка погледýй:

Когá ми титка повене

Тогай я че се заженимъ»;

35 И тогай сказалъ Стоянъ

На неговъ чича Радулъ:

«Чичоле, чичо Радуле!

Не ми е стáдо больня́во,

Нель когá си пойдó на доле,

40 На доле съ вакли́ овнóве,

А любе титка віяше,

А брата конче спрáвяше,

Сестра ми космы чéшляше,

И тогай ми любе продумá:

45 «Стояне, море, Стояне!

Често у ти́тка погледýй!»

И чичá му тогай продумá:

Стояне, море, Стояне!

Яз́дѝ сиво конченце,

50 Препливай вода Арданска

Ойды си твой дворéве».

И Стоянъ чичá послуша,

И янáлъ сиво конченце,

Препливалъ вода Арданска,

55 И пошелъ негóви двóры,

 

 

154

 

Настигналъ ниното поле —

И вишелъ Стоянъ башта си:

«Помá Богъ старче!

Зашто орéшь у Света недéля»?

60 Язе има сина, како тебе,

Та незнáемъ, де Светá недéля;

Эвé станá деветъ гóдинъ време,

Сегá му се любе зажени́ло,

Та не знáемъ, де Светá недéля».

65 Бутнá кóня млады Стояне,

Та си ойдé негови дворóве,

И си чука на порты желѣзны;

Излезнала Стоянова майтя;

— «Пома Богъ ти, Стоянова майко!

70 Зашто сѣди́шь у Света неделя

Та си предешь то церна кадéля»?

И майтя му дума продумáла:

«Я не знáемъ, де Светá недéля

Язе имамъ сина, кáко тебе;

75 А сегá му се любе зажени́ло».

Дума дума Стоя́ново любе,

Дума дума на Стоянова майтя:

«Зашто очешь сѣкира до го гýбишь»?

«Прили́ча како Стоя́на»! —

80 И тогай продума Стоянова майтя:

Продума на Стояново любе:

«Ты-зи си ного проклéта»!

И Стоянъ легна, та заспа.

А любе го си припознá.

85 Прóклета била майтя-му!

Онá си зема сѣки́ра и уби млады Стояна

И погреба го у дюбре; [1]

Како си него погрéба —

 

 

1. Гной.

 

 

155

 

Ни си е малко, ни млого —

90 Дойдé си овенъ караджа [1]

Што си носи звонци

До деветъ медни звонци носи;

По него ильядо брави вакли óвнове

Я деветъ стóтинъ руды́ руди́ци,

95 Со-съ малки ягнéнци;

Право ги води овенъ караджа

Право ги води Стоянови дворы,

И чýка порты желѣзны;

Излезнá стáра бáбица:

100 «Бáбице стара бáбице!

Има ли Стояне чорбаджи»?

Баба му дýма продумá:

«Нема си Стояне чорбаджи!».

Продумá овенъ караджá:

105 «Бабице, стара бабице!

Отвори пóрты желѣзны;

Я че намѣримъ млады Стояна,

Онъ че ми устá позлáти,

И алаци че ми посрéбри:

110 Оти му водимъ стáдо-то,

Ильядо вакли овнóве,

Деветъ стотины руды руди́цы

И дéветъ стóтинъ ягненца».

Я бáба двóры не отвара.

И5 И казá овенъ караджá:

«Отвори стара бабице»!

И баба му дума продумá:

«Зашто да ти отвóримъ»?

И продумá се овенъ караджá:

120 Бáбице, стара бабице!

 

 

1. Чернаго цвѣта.

 

 

156

 

«Имашь ли сина Стоя́на»?

И баба му дýма продýма:

Имамъ си сина Стояна,

Онó е ошлó на доле,

125 На доле съ вакли овнове»;

Продума овенъ караджá:

«Бабице, стара бабаце!

Тука е твой синъ Стоя́но»!

И баба е тога отворила,

130 Отворила порты желѣ́зны;

Улезнá овенъ караджá,

У уведé ильядо вакли́ овновé,

Деветъ стотинъ руды руди́цы,

И дéветъ стотинъ ягненца;

185 Тогова казá овенъ караджá:

Да рите товá дю́бриште,

Тува е млады Стояне чорбаджія,

Него е майтя утепáла,

Любе си егó познало:

140 Майтя се по иманье поварди́ла,

А любе си его познáло....

 

 

73.

Село Лешко, Джумалійскаго окр.; записана въ селѣ Скрино со словъ старушки Авдотьи Николицы 17 дек. 1879 г.

 

Углавилъ се Павелъ доберъ юнакъ,

Углави се Павле у сáбота,

У недѣля Павле свадба бѣше,

Понедѣльникъ Павле áберъ дойде —

5 Два татара и три чох̔адара;

Проговоратъ до два татара:

«Э ты, Павле, э ты, доберъ юнакъ!

Айде, Павле, айде со-съ насъ да идешь,

 

 

157

 

Да си идешь пару на индата:

10 Те се біе Турчинъ и кауринъ».

А Павлé имъ вели́ и говори:

«Два татара и три чох̔адара!

Почекайте садъ те тая вечеръ,

Да испратамъ куму и старейко,

15 Да испратамъ мои дибри госте,

Да предеза три мдада невѣсты».

Проговорятъ два татара и три чох̔адара:

Х̔айде, х̔айде, Павелъ, доберъ юнакъ,

Та погледни, каковъ Ферманъ,

20 Зашто д’ идемъ и да дойдемъ».

Одкарали го.

 

 

74.

Г. Радоміръ; 1 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавійскаго.

 

(Мать одного дня женитъ сына, а другого хоронитъ его).

 

Съ ношти майтя сина заженила,

Кадé ручóкъ сина закопáла,

Кадé пладне снах̔а испратило:

«Чуешь мене, моя мила снах̔о!

5 Я си яны тоя́ добра коня,

Та изви коли-колко можешь, —

«Леле Боже, леле мили Боже!

Ка ли бидó мома и невѣста

И остана млада удовица?»

10 Пушти коня косы до копита».

И си плаче коли-колко може,

И я дочу Господъ одъ небеса,

И си прати зелена трѣви́ца,

И си прати шарена зміица,

15 И прати шарена боклица:

 

 

158

 

Скоро бърже да нóсите шарена боклица,

Да нáйдете млады младоженя,

Да сипете товá руйно виво,

Дека си е онó погрéбено».

20 Однели са шарена бóклица,

Пресипáли негово-то тэло —

Даде Господъ и въеднага станá,

И си ойдé дóма на дворéве,—

И го виде негова-та майтя,

25 Де е ставалъ млады младоженя,

26 И въеднага съ душа се растави.

 

 

75.

Соф. округъ, с. Сливница; 6 Февр. 1880 г. записана со словъ крестьянина Ангелка Тончина.

 

(Сестра влюблена въ молодца, а братья противъ этой ея любви).

 

Димитрій, сине Димитре!

Не ли те, майтя учаше:

Нейды, синте на сѣдентю,

При Милку, синку, девойтю,

5 Не носи мѣдны кавалчета?

Димитеръ майтю не слуша;

Отиде при Милку на сѣдентю:

И вечерали и сѣдели;

Тагай реклá Милка девойтя:

10 «Засвири со-съ мене кавалчета»;

И запея́ла Милка девойтя;

Дочули нëны петина брайтя —

Двамива кеседжіи, троица арамліи

И Мильци на двореве чукали;

15 Тагай се Милка уплашила:

 

 

159

 

«Димитріе, де-ка те сокріемъ?»

Сетисе Милка девобтя:

«Вала тебѣ, Димитріе!

Я семъ по-юнакъ одъ си петина брайтя».

20 И станала Милка девойтя,

Та отворила порты демирове;

И влезнаше нëны брайтя:

«Вала тебѣ, Милко, наша мило сестро!

Вала тебѣ Димитріе, наша мило зетленце!

25 Донеси, Милко, млого руйно вино».

Испише това руйно вино;

И тогай окали нëны брайтя —

Двамина кеседжіи, троица арамліи:

«Пусто! се вино довершило!

30 Улезни, Милко, девойтë,

Улезни у тевни зевници,

Та наточи товá руйно вино»;

Милка се вила и повила —

Не смѣ да остави Димитріе;

35 И Никола, наймлади братéкъ рекелъ:

Не бойсе, Милко, сестро наша,

Нечемъ погубимо наши зетъ,

Наши зетъ Димитріë».

Тагай се верлила Милка,

40 Верлила у тевни зевници.

И говора петина брайтя:

«Не бойсе, зето Димитріë!

Стури капа, да те бріемо.

Излезнала Милка изъ тевни зевници

45 И рекла на свои-те брайтя:

«Што видосте у мене — завидосте?»

— «У одаѣ се кервь оперскано».

— «Камъ Димитріе, мой первнелюбе?»

И тогай Милка проговарала:

 

 

160

 

50 «Ваши домове на мезá [1] прóдаме

И васъ млады че обѣсу —

Какво? де-ка че се кріе Димитріе?»

Па ги Милка научила:

«Можете, закарайте го,

55 Закарайте у негови дворове,

Положете него у негове одае».

Учинили тако нëны брайтя.

И тогай негова майтя говорила:

«Милко девойтë, девойтë!

60 Млого си играли съ ношти на сѣдентë —

Димитріе млого е заспало».

Милка ништо не думала.

Отишла си Димитрина майтя,

Отишла си на свой домъ

65 И окала сина Димитріе:

«Димитріе, сине, Димитріе!

Не ли те учимъ-нейды на сѣдентье,

Да не идешь при Милку девойтю;

Млого си се, сино, оспало —

70 Се дружина твои́ на оранье отишли́».

Ока майтя, Димитріе не стае;

И тогай беркну она у десна пазука

И рекла:

«Ситна те роса избила!

75 Млого си, сине, играло на сѣдевтѣ,

Та си морно, сине, заспáло»;

Кадъ си терже рука десни́ца,

Она у кервь утанала;

Тагай си майтя би у двѣ страна ý глава

80 И каже:

«Димитріе, сине Димитріе:

Не ли ти учила сине —

 

 

1. Турецое слово — съ молотка.

 

 

161

 

Да не идешь Милки на сѣдентю:

Оти су Милки многи душмане».

85 Тагай се окнýли люде,

Окнули да погребу Димитрія;

По нега дошла Милка девойтя:

«Вала вие петина майсторе!

Да направите ковчегъ за двамина».

90 Искарали Димитрію на грóбиште;

Излезе и Милка девойтя:

«Вала вие, чорбаджіе!

Избѣсите мои́ брайтя

И нашъ домъ на-мезá да прóдате;

95 Саде, оступете се чорбаджіе!

Я да придемъ при Димитра,

При Димитра, мое младо любе;

Беркна Милка у свилни джепове,

Та извади ноже-та влашки

100 И си беркну у клето-то сéрде:

«Легай, войно, оба да лежимо —

Да не жали моя майтя,

103 Моя майтя а твоя.

 

 

76.

Г. Радоміръ; 2 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавискаго.

 

(Счастье матери).

 

(Свадебная).

 

Роды́ майтя деветъ ми́ла сына

Да ги роды у гладна година

5 Съ игла ши́ла, та ги е ранила

Съ вурка прела, да ги облачи́ла.

Дошло време старія да жени —

Си-те деветъ заедно че жени;

Па обиде ора и градове,

 

 

162

 

10 Та си тражи деветъ снаи ми́ли,

Си-те деветъ едва лика да са,

Еднá лика и една прили́ка,

И у кышты слога, бре, роднина.

Па си ойдé ора и градове

15 Пай не море, да си нигде найде;

Па си ойдé у Лендера града,

Тáмо найдé деветъ снаи ми́ли

Еднолики и едноприли́ки;

И собрá триста и три свата

20 И собра свирки и тупанье,

И пойдоа китени сватове;

Настанаа презъ гора зелéна;

А майтя му дума продýмуе:

«Ка стáвете презъ гора зелéна,

25 Заставéте свирки и тупанье:

Тамо има вила-самови́ла,

Претварáсе той млáда невѣста,

И износи шарена бокли́ца,

Та си изнóси товá рýйно вино:

30 «Да піéте ки́тени сватове,

Вече ми се душа умерисá».

И тогай сватове дума продумуе:

«Умерисá одъ товá вино цервéно».

И си окна кýма и старойтя:

85 «Я запрете свирки и тупанье,

И запрéте, китéни сватове,

Да видиме, каква си е дзвѣрка?»

Излезнá си детé Андреяше:

«Назадъ, назадъ, китéны сватове!»

40 И повернá китéны сватове.

— Продума си Андреëва коня:

«Слушай мене детé Андреяше!

«Товá не е той млада невѣста,

 

 

163

 

Неда си вила-самови́ла;

45 Погьлтна ме-мене до копита;

Я извади дека воздогáва,

Та ме удри мене доле у копито».

Извадило дете Андреяше,

Извадило дека воздогана,

50 Удри кон́я доле у копито,

И се смаза вида-самови́ла;

Тогáй оквá свирки и тупанье,

И си окнá китéны сватове,

И си каза кума и старойтя:

55 Нека свира свирки и тупанье,

Нека поя́ ки́тени свáтове;

Што се прави премдада невѣста?

Онó не е премдада невѣста,

Онó си е вида-самови́ла»,

60 И я ванá дете Андреяше,

И си ея на кóня вергáло;

Па си обдé у Ленгера града;

Доведоа деветь мили снаи;

Па удрия прозъ гора зелéна,

65 И застави́я свирки и тупанье,

Запрéя се китени сватове.

Продума имъ детé Андреяше:

«Пóйте, братя, и не се пай бойте!

Я семъ смазáлъ алá-гуштерина!»

70 Пай удрия свирки и тупанье

И запояа китени сватове,

И ойдóа дома на дворéве;

Одведоа деветь снаи ми́ли,

Си-те деветь едноли́ки били́

75 Еднолики и едноприлики били.

У кышты слога роднина.

 

 

164

 

 

77.

Трен. окр., с. Бабица; 23 ноября 1879 г. записана со словъ крестьянина Дëши.

 

(Недовольство невѣсты своимъ молодцомъ).

 

Вéсело Стойно, весéло!

Што си садъ не весéла,

Каквó-то пьрвня годи́на?

Онá си му говóраше:

5 «Какó да семъ си весéла?

Са ночь билá на свадьба:

Вѣнеръ борина держала,

Редомъ се редомъ гледáла —

Мое-то х̔аро найгрозно!»

10 А чиче ë говоре:

«Весело, весело, Стойно, весело!

Грозно е, Стойно, грозно е,

Ама си има иманье!»

А óва си му говóре:

15 «Иманье, чичë, иманье

Иманье гнило буниште!»

— Чичë ë по ти говóре:

«Мое-то х̔аро найгрозно!

Весела Стойна, весела,

20 Не буди уильна, Стойно!

 

 

78.

Село Скрино, Дупнич. округа; 16 дек. 1879 г. записана со словъ того же крестьянина.

 

(Смерть молодца отъ уроковъ).

 

Нено, хубави Нено!

Пратила му абаръ тета:

 «Да дойде Нено на Великъдень:

Наше-то село големо,

5 Да дойде Ненó нá гостье —

Големъ се соборъ собира —

Отъ три села е соборъ —

Да гледа моми х̔убави».

Нено крена да иде:

10 Майтя му премѣна даваше

И градомъ сълзи роняше;

Снаи му колачи месех̔а

И оны сълзи роних̔а;

Сестры-те му перчи крешаа

15 И оны сълзи роних̔а;

Башта му пари дáваше

И онъ сълзи рóняше;

Братья му кóня справлях̔а

И оны сълзи ронях̔а.

20 И майтя му говорéше:

«Сѣди, сине, не иды,

 

 

165

 

Хубавъ ми си, сине!

Че паднешь тамъ одъ урóци».

Неслуша Нено — ойдé,

25 Одвела го тета на орó-:

Кметове-то вино піях̔а,

И забора вино да піятъ,

У него погледнах̔а;

Кметици-те дýма дýмах̔а,

30 И дума-та забориа —

И оны у Ненó-то погледнах̔а;

Момчета-та камень ферлях̔а,

И оны́ кáмикъ забориха;

Моми-те пѣсень поѣх̔а

35 Пѣсень-та заборих̔а —

И оны-те погледнах̔а у Нено.

И си-те уроци фанаа Нено:

38 Умре Нено одъ уроци.

 

 

79.

Село Жилинци, Кюстендильскаго округа; 6 дек. 1879 г. записана со словъ Яни (Іоанны) Големинской.

 

(тоже).

 

Хубави Нено, гиздави!

Нарачало негóва-та мила тетка:

«Да дойды, Нено, дойды

На хубави денокъ Великъдень;

5 Ногу че соборъ да има —

Одъ дéветъ селъ моми́ты

Десéта сéло-то наше-то,

Да ти мома изберéмо».

Кога дойде день Великъ-день,

10 Справи се Нено да иде;

Два му брата коня справя(тъ);

Башта му порты отворя;

Двѣ му сестры китки справятъ;

Майтя му премѣна справя,

15 Премѣна справя и учи:

«Убави Нено, гиздави!

Когá придешь при соборо,

Немой си коня разигра,

Немой си тенко провикна,

20 Немой си коня пушки приферля;

Ты ми се Нено угледенъ:

Х̔очатъ те óчи пресѣчатъ.

Онó си майтя неслуша:

Когá при́де при соборо,

25 Врана си коня разъигра,

И си тенко провѝкуе,

И си ферли́ тенки пушки.

Момчета каменъ метаа,

Каменъ си погрѣшиа,

30 У Нено то гледаюти;

Моми-те óро играятъ,

Оро-то си погрѣшія,

 

 

166

 

У Нено-то гледаюти;

Нено-то очи пресѣкли.

35 На тетка си Нено говóраше

«Аво тетко, мило тетко!

Айде, дóма да идеме;

Нешто ме серце пресѣ́че!

Не слушалъ Нено майтя,

40 Не слушалъ та и умрелъ.

 

 

80.

Село Жилинци, Кюстенд. округа; 6 дек. 1879 г. записана со словъ дѣвочка Гюргены Чекерендовой.

 

(Сговоръ дѣвушки съ молодцомъ, безъ согласія ея родныхъ).

 

Іоване, Іоване юначе!

Заспали Іоване гора зелена,

Я девойтя край студенъ кладенецъ;

Кой замине — све девойте буде,

5 Я Ивана никой неразбужда.

Долетѣло пиле соколенце

И паднало на Ивана на рамъ:

Се крыла трепчи — Ивана разбужда,

Со-съ уста го прашуе:

10 «Эй Иване, Иване юначе!

Такменъ ли, море, иль не си?

Жененъ ли, море, иль не си»?

Я Иванче пó-ти оговóри:

«Ни семъ такменъ,

15 Ни чу да си такмемъ,

Ни семъ жененъ,

Ни чу да се женемъ;

Че си чекамъ Бильтя мала мома».

Дочулъ е бильтинъ брате:

20 Соградиа кула одъ óлова,

И затвори Бильтя мала мома;

Седѣла е Бильтя деветъ године,

 

 

167

 

Па е Бога помоли́ла:

«Дай ми, Боже, есени дождеве,

25 Дай ми, Боже, пролѣтни гърмóве;

Дождеве кула-та да растóпатъ,

Гърмове-те врáта да растрóшатъ,

Да излезнемъ на бѣло-то видѣло,

Да си видимъ юнака Ивана,

30 Да ми оды, кáко што одаше,

Да ми ях̔а тая Врана коня,

Што му семъ я кришума купи́ла;

Ни ме знае ни мáма, ни тата,

Ни ме знае ни чичо, ни стринка,

35 Салъ ме знае наймала страна,

И нея семъ дарóкъ даровала:

На Великъ-день свилена кошуля,

На Дюрдевъ-день алови чарапи,

39 На Спасовъ-день пребрана марама.

 

 

81.

Кюстенд.-Бан. окр., с. Жилинци; 27 дек. 1879 г. записана со словъ Екатерины Миловановой и Маріи Павлëвой.

 

(Бѣгство жены съ своимъ любовникомъ).

 

Янинка Пазарджичанка.

Провикнала Янинка:

«Бре варай Боже до Бога!

Тая кашта богата,

5 Ветье ми се досадило,

Досади́ло, додеяло

Одъ тая кашта богата.

Ди да имамъ негдѣ нéкого,

Та ако би не би бѣгала».

10 Дочý Петре ратáйче,

Па на Яни́нка говóри:

«Янинко Пазарджичанко!

Дали, мори, бѣгамо»?

Янинка му говóри:

15 «Петреле, Петре ратáйче!

Бѣгатю, морé, бѣгáтю:

Нека дойде Великъ-день,

Великъ-день—Свѣтла недѣля —

 

 

168

 

Стари́ у церква те идатъ,

20 Золви́, етерви на оро,

А девери камень те метать;

Павелъ на ловъ те иде,

Ние съ тебе те бѣ́гаме

Та си дошéлъ Вели́къ-день,

25 Великъ-день — Свѣтла недѣля:

Стари у церква ойдоа,

Золви, етéрви на оро ойдóа,

А девери камикъ метаа,

А Павелъ на ловъ отишелъ;

30 Они съ Петре-те бѣгаа.

Когá бѣ стрѣдъ полé-то,

Срѣтналъ е Павелъ юнакъ,

Па на Петре те говори:

«Петреле, Петре ратайче!

35 Э позапри кочія,

Да ти видимъ невѣста-та:

Бѣла ли е, цервена ли,

Танка ли е, висока ли,

Мошно ли церноóка?»

40 Послуша го Петре юнакъ,

Та подзапри кочія;

Те му виде невѣста-та,

Та на Петре-те говóри:

«Петреле, Петре ратайче!

45 Та каква ти невѣста!?

Се си е ли́ка и прилика

На мое любне-те Янинка»?

Петрé му вели—говори:

«Я мини, измини Пáвеле

50 Зарадъ те млада че (в)ишешь,

Я глáва и ты глáва».

Минá — изминá младъ Павелъ,

Та си ях̔на Врана коня,

Та си ойде дурь дóма;

55 Оддалекъ иде и вика:

«Любне Янинко, Янинко!

Отвори ми нóви порты,

Зеръ ти иде млады Пáвелъ;

Па излезнá стáра майтя,

60 Та отворѝ новы порты,

Па на Павлé говóри;

«Тува нема Янинка,

Измами я млады Петре».

Одъ конь, бари, не е слезнàлъ,

65 Бутна кóне наназáде,

И извади́ остра сáбля,

Та си стигнá млады Петрé,

Одсѣче му руса глáва,

Па я даде на Янинка,

70 Па на Янинка говóри:

«Любнеле Янинка, Янинка!

Чýвай ты-зи млады Пéтре.

 

 

169

 

 

82.

Г. Радоміръ; 1 дек. 1879 г. записана со словъ Таски Моавискаго.

 

(Измѣна жены мужу).

 

Дойдó двѣсте воштáне,

Да вани млады Богóя

Дека недава на цара данокъ;

Я Петкана [1] имъ говори:

5 «Додайте свилни гайтáне,

Он се е у сънокъ занéлъ,

Да си го-него оковéмъ».

Дали са сви́лни гайтане;

И Петкáна го оковá,

10 И отвори́ порты желѣ́зны.

Улезеая двѣсте воштане,

И дѣтé си ги съопази:

«Тателе, тателе Богóë!

Я стáни, тате, Богóë!

15 Да видишь двѣсте воштане»,

И башта му се съобуди́:

Глава си диза, не му се диза,

Рáцѣ си диза, не му се дигатъ

Нозѣ си диза, не му се дизатъ

20 Ванае си го двѣсте воштане,

И въеднага го на конь качíя;

И забрáа си млада Петкáна,

И забрáа си товá мáшко дете,

И ойдоя гора зелена;

25 На детé се вечé досади:

«Тателе, тате, Богоë!

Эвé, станá три дни и три ношти,

Какó не самъ ни лэбъ я́ло,

Не самъ ни вода пи́ло,

30 Ни сънокъ земало.

Продумá баштá Богóя:

«Дете-ле, дете, малечне!

Иды при майтя Петкáна,

Егá те на конь качеше».

35 Дете си ойдé ори мáйтя;

Петкана г̔идра—опака:

Одтýка детé малечно!

Ты-зе си г̔и́дро—опако!»

Пай си верне детенце;

40 Ойдé при башта Богóя.

— Башта му дума говори»:

«Ногу си дѣ́те оды́ло,

И оште малко поóды,

Че слезне двѣсте воштане,

45 Че слезне росно ливадье,

Че слезне конé да пасáтъ;

И тогай ты-зи че прéспишь,

И тогай вода че пíешь

И тогáй лэбецъ че рýчашь».

50 — Слезнали росно ливадье,

Тамо са конé пушти́ли;

Какó са конé пуштили,

Заспáли двѣсте воштане,

Заспáла млада Петкана.

55 — Продума млады Богóя;

 

 

1. Жена Богоя.

 

 

170

 

«Дѣте-ле, дѣтé малéнько!

Я бьркни свилны джепове,

Извади ножé потайно,

Та сѣчи свилны гайтанье».

60о И дѣте башта послушá,

И бьркна свилны джéнове,

Извади́ ножé потайно

Одсѣ́че свилны гайтанье.

Опушти́ башта Богóя;

65 И станáло е башта Богоя,

И беркна у десна чи́жма,

Извади́ сабля на зглáбове,

Развертесе на лѣво, на дéсно,

Погуби́ двѣсте воштане,

70 И земá млада Петкáна:

Ископа дупка до пóясъ,

И намазá млада Петкáна

Намаза лой и катранъ,

Запали́ млада Петкáна;

75 Богóя съ малко дѣтéнце

Пія́ си товá руйно ви́но

И тая люта ракія, —

И Петкана му говори:

«Богóë, млады Богóë!

80 Ако не ти е за мене жалъ,

Не е ли ти жалъ за товá мышко дѣтé,

Што е мéне у корéму?»

И оно земà ножé потайно,

Та распрá млада Петкáна,

85 Извади́ мышко дѣтен́це,

И него са въеднакъ погребло

87 Погребло га у церна та земня.

 

 

83.

Г. Радоміръ; 1 дек. 1879 г. записана со словъ Іордана Лазарева.

 

(Выходъ замужъ жены, мужъ которой въ долгой отлучкѣ, считается великимъ несчастьемъ его рода).

 

Затворанъ Тодоръ е забоваренъ.

Та си лежи деветъ годинъ време.

Ка покáра десéта годи́на,

Пишти́ Тодоръ, ка-то люта змія;

5 Та го дочу крали́ца-кмети́ца.

Па слезна кралица кмети́ца

Па си слезнá више од диванá,

Та си слезнá при тевни зънданы,

Та прашуе Тóдора юнака:

10 «Э ты-зе-ка Тодоре юначе!

Эве станá деветъ годинъ време,

Какó лежишь у тевны зъндани,

Не пиштеше, ка-то люта змія;

Садъ докарá десета годи́на»

 

 

171

 

15 И ты пиштишь ка-то люта змія

— И Тодоръ ся дума pродумуе:

«Э ты-зе-ка кралице-кметице!

Я се моли цару Костадина,

Да ме пушти, дома да се ойдемъ».

20 Неська ми се любне затекмило».

И се моли крали́ца-кмети́ца,

Та се моли цару Костадине:

«Э ты-зе-ка цару Костадине!

Да си пуштишь Тодора юнака,

25 Да го пуштишь, дома да си ойде;

Неська му се любне затекми́ло».

И си пушта цару Костади́на

И си пушта Тодора юнака.

Ка привéде Тодоръ-добаръ юнака,

30 Та привéде коня Дорушана,

Приведе га на бинекъ-камико

Та си тури́ нога у зенгíя:

Дуръ да тури лѣпо и онáя,

Онъ се ойде на Будино село;

35 Пушты́ коня, самъ да му се шéта;

И си приде при негови порты:

И си сѣды негова—та майтя

Та си сѣды́ у Света недéля,

Та си пряде, бре, церна каделя.

40 И Тодоръ си дума продумýе:

«Э ты зе-ке, Тодорова майтë!

Зашто предешь у Света неделя?».

И тá си дума продýмуе:

«Э ты-зе-ка, непознанъ юначе!

45 Язъ си имамъ сина, како тéбе, —

И эве станá деветъ годинъ време,

Какó си е онó затвóрено,

Неська му е любне затекми́ло се;

Та незнаемо, дека си е Прéсвета неделя».

50 И се качи Тодоръ добаръ юнакъ,

Та се качи више на чáрдаци,

Та улезнá у ладны одаи́:

У одаи́—той чесны тьрпезы

И си сѣды́ кýма и старóйтя;

55 И улезнá Тодоръ дóбаръ юнакъ:

«Добре ютро, куме и старойтë!»

И они́ му тогай продумáли:

«Далъ Богъ добро, церно колуджере».

Продумалъ си церна калуджера:

60 «Э ты-зе-ка куме и старойтë!

Я óкни Тодорица млáда,

Да ю кажемъ, дека умре Тодоръ добаръ юнакъ».

 

 

172

 

И окнáли Тодори́ца млáда;

Казýе ю церва калуджера:

65 «Э ты-зе-ка, Тодорице млада!

Де си умре Тодоръ добаръ юнакъ!»

И онá си дума продумýе:

«Э ты-зе-ка, церна калýджера!

Ако ми, ле, ты-зе право кажешь,

70 Де се смазá Арватско колѣно,

Язе тебе дарба че дарýемъ,

Че даруемъ одъ ерилье кошуле».

Ка се виде Тодори́ца млада,

Ка се виде Тодорови перстень,

75 И онá си дума продумýе.

«Э ты-зе-кà церна калýджера!

Дека найде Тóдорови перстень?»

«И продумá церна калуджера:

«Э ты-зе-ка Тодорище млада!

80 Ка си умре Тодоръ добаръ юнакъ,

Нема кой да си го погребé;

Я погребó Тодора юнáка,

Та му земá бесцаны перстень».

И улезнá Тодорйца млáда,

85 Та улезнá у ладны зевницы́,

Тай отвори́ той сельви сандаци,

Та извади од ериль кошуля,

И него е дарба дарувáла.

И си сѣднá церна калуджера,

90 Та си сѣднá у чесны тьрпезы,

И тогай си дума продумуе:

«Просты мене, куме и старойтë!

Да играемъ оро калуджерско».

И му прóсты кума и старойтя

95 Да играетъ оро калýджерско.

Развертесе церна калýджера;

Развертесе нáлѣво, нáдесно,

Та съосѣче китены сватове,

Останале кума и старойтя,

100 И останалъ млады младоженя,

И при ни Тодорица млада.

Продумалъ си церна калуджера:

«Э ты-зе-ка Тодорице млада!

Та я не сам церна калуджера,

105 Нело семь си Тодоръ добаръ юнакъ:

И тогай се Тодоръ продумýе:

«Э ты-зе-ка млады младеженë!

Да докарашь до три кола иманя,

Да те пуштимъ живо да се ойдешь».

110 И онъ си дума продумýе:

«Э ты-зе-ка Тодоре юначе!

Я ме пушти дóма да си ойдемъ,

Че докарамъ три кола иманье».

 

 

173

 

И несмѣе Тодоръ, да го пушти:

115 И му везá рáцѣ наóпако,

И му тури́ пéры у зуби́-те,

И му тури книже на колѣно,

Та си пише млады младежене,

Та си пише товá ситно пи́смо,

120 Та го прашта на негови башта,

Да допрáти три кóла иманье,

Ега него живо опушти́ль.

И докарá неговиë башта,

Та докарá три кóла иманье,

125 Та си пушти́ Тодоръ, добаръ юнакъ,

Та го пушти́, дóма да си ойдé.

Останáла Тодорйца млáда.

И Тодоръ си дума продумýе:

«Э ты-зе-ка, Тодорице младо!

130 Да ли очешь, да си млада свѣтарія,

Или очешъ, да си млада слугарíя?»

И овá си дума продумýе:

«Нечемъ язе слуга да си слýжимъ

А очемъ да семъ млада свѣтарія.

135 Намаза я Тодоръ, добаръ юнакъ,

Намаза я тоя церни катрáнъ,

Закопá я, Богме, до колъна

Запали я, Богме, од недéля,

Та му свѣты, богме, до другá-та:

140 И си сѣды Тодоръ добаръ юнакъ,

Та си піе съ брайтя и дружина;

И си ви́ка Тодоръ, добаръ юнакъ:

«Э вие—ка, бре, вѣрна дружи́нá

И рýчайте и кажете.

145 «Богъ да бíе Тодори́ца млáда!»

 

 

84.

Г. Паланка, въ 4-хъ часахъ разстоянія отъ Кюстендидьской Бани, въ Македоніи; 5 дек. 1879 г. записана со словъ Стаменка Алексова.

 

(тоже).

 

(Пересказъ пѣсни).

 

Талакинъ Тодора затворили деветь кралëве и затворили го за-ради деветь азна; а сами сѣдеа на меана, та пія. Деветь годинъ лежá таламинъ Тодора. Негóва жена заженисе. Имаше оно пиле сокóлово; дойдоше пиле на зенданы и пишти, та си глава кине.

 

 

174

 

Скочи Таламинъ Тодоръ, та го замами; пиле нему каже: твоя жена раненика си земáло. Ка’ дочудъ това таламинъ Тодоръ, заронилъ сьлзи́ у абсена: о, ты моя любне! зашто не зимашь дрýгого, тýкъ узимашь мога ранени́ка. Заплака таламинъ Тодоръ у абсана, дочули го деветъ кралëве. И тега речеа на абсанджія: «за што пишти Тодоръ? Што зоръ му е»? — И те га праша: «што неволя ти»? — «Што ли имамъ зоръ? Моя стопаница зима мой рáненикъ; оти не земе другого, по ранени́ка земе»! Тагай извикнаа го при деветъ кралëви. Речеа крáлëве: «таляминъ Тодоре! Што ти е зоръ, Да пиштишь у зенданы? Дали ти е додеяло, што лежишь одъ деветь годинъ?—«Не ми това додея́ло; оно, ми, се любе заженило: не си зима другого мужа, оно зима мого ранени́ка; а да зима другого, жалъ немамъ». Речеа кралëве: «Седъ, ка те пуштимъ, вдали се можешь, да повернешь»? — «И да пуштите, че повернемъ, и вашë азно донесемъ». И тогай пуштія го.

 

Отидé Тодоръ на свои двóрови: станала церна калудера; у врата на негова майтя чука: «Добро ютро! бабо!»—«Далъ ти Господъ добро!» Оти плачешь, дерно калудере? о-де-къ идешь?» — «Я идемъ одъ деветъ кралèве, што бѣ затвóренъ». — «Имамъ и я тамо едного сина таляминъ Тодора». — «Сви е погубія, салъ мене пуштія». «Тега баба бакшишь му даде». — Пита негова люба: одкудъ идешь, церно Калудеро? (не досказано).

 

 

85.

Село Рыло (Дупн. окр.); 27 дек. 1879 г. записана со словъ Екатерины Миловановой.

 

(Разговоръ дѣвушки Вардарки съ соколомъ).

 

Соколъ піе по Вардара вода:

Нодзе му у сребро укованы,

Криле му у злато позлáтены,

На глáва му бѣлъ трендафиль цавти,

 

 

175

 

5 На гърло му дробенъ бисеръ трепти́;

Па не смѣе нико да го пита.

Пита го Вардарка девойка:

«Э ты-зе-ка пиле соколенце!

Кой ты сребри нодзе до колѣна,

10 Кой ты златы крилá до рáмена,

Кóй ты сади́ трендáфиль на глава,

Кóй ты низа бисеръ на герло»?

А сокóле му пó-ти оговори:

«Э ты-зе-ка Вардарка дéвойко!

15 Ель ме пи́ташь, прáво ште ти кажа:

Зетé имамъ златáринъ,

Да ми сребри нодзе до колѣна,

Да ми златы кры́ла до рáменя;

Сестра имамъ, та ми сади́ трендáфиль на главá

20 Та ми нижа бисеръ на гéрло.

 

 

86.

 Соф. окр., село Сливница; 7 Февр. 1880 г. записана со словъ крестьянина Ильи Григорьева Стамбуліи.

 

(Одна сестра у девяти братьевъ).

 

Деветъ брата една сестра иматъ;

Сви-те деветъ са я обичáли;

Одъ милосъ я на пазаръ одвели,

Што видѣли, се се ней купили:

5 Видѣли се сребрени ножница,

На ножница три струка вериги,

На вериги ясно огледало,

И купили, да се Нейтя често огледуе;

Óтишли у ладна меана,

 

 

176 

 

10 Та си сѣдли да си ядатъ и да піятъ;

Она била итра-дьяволита:

Прошетнасе низъ тевна чаршія,

И усрѣта Митеръ Кустурлію:

«Добра срѣ́ча, гиздава девойте!»

15 — Далъ Богъ добро, Митеръ Кустурліе!

Очешь, Митре, мене да залюбишь?

— «Не ти смѣемъ, тебе да полюбимъ:

Да ты имашь деветъ мила брата —

Сви-ти деветъ си юнаци;

20 Очу мене óны да погýбатъ».

Онá му пó ти оговóри:

«Я чемъ братя лысно да издáдемъ:

Собери се тристе душъ юнаци,

Па оти́де на старе езéре

25 На езере, на стара пóишта;

Я чемъ братя у ловъ да допрáтимъ».

Когá било ютре одъ-заранъ,

А онá си братя поокнало:

«Айте, брало, у ловъ да и́дете!

30 Сви юнáци тука проминали —

Проминаше и васъ пот’окнаше

Пот’окнаше и порты почукнаше»;

Я они и пó ти оговáра:

«Иды, сестро, кони́-те ни справи».

35 — Пошла сестра,

И со-съ венеръ [1] крыла оперлило,

Што остало подъ кола верзало,

Я сабля имъ съ калай [2] запоило;

Па дооды и говóри:

40 «Я кони справила и при камикъ ги привела!

Айте! качитесе на свои кони́».

 

 

1. Фенеръ—Фонаръ.

2. Олово.

 

 

177

 

И они́ се лѣпо накачили,

Па отишли на езере,

На езере, на поишта стара;

45 Согледалъ и Митра Кустурлія;

И проговори́ наймлады братéкъ:

«Бѣжьте, брало! сегá да бѣгаме!

Оче Митеръ назе да погýби»;

Проговори́ найстаріë братéкъ:

50 «Да я немамъ саблю да кервавимъ,

Я камо ли вие да сѣчете?»

Приблизилъ се Митеръ Кустурлія.

Сабли тергнать братя, сабле не излазать.

Кони рижатъ, кони се не мердатъ;

55 Проговори найстаріë братéкъ:

«Бѣжьте, кой на-куде види!»

Алъ ги Митра сви-те деветъ погуби́лъ.

Па отишелъ Митра Нейти на дворове,

И излезе на куле високе

60 И говори Нейти:

«Сѣди, сега да сѣдимо —

Сви-те деветъ я семъ погубилъ»;

А она му по ти одговóри:

«Съ-ношка, вечеръ дете се добило,

65 И оно одъ юначко колѣно;

Оче оно насъ да ны́ погуби».

Отиде Митеръ Кустурлія,

Да погуби детé у пелéне;

Излезе се деветъ миле стрине —

70 Сви-те се Митру помолиле,

Помолиле и па поклони́ле:

«Тако м’ Бога, Митеръ, нащи зéту!

Остави ны това мушко дете —

Кой че, Митеръ, насъ да ны дорани?»

75 И нему се верло нажалило,

 

 

178

 

Та-си остави́лъ товá мушко дете.

Минало се текмо двѣ недѣли,

А дете си на майтю говори:

«Вала, мало, моя стара мале!

80 Сва децá бащеве держать,

Оти нема мене кой да держи?»

Я она му по ти оговóри:

«Богъ да біе лелю Нетю!

Да ты имашь осемъ мили чиче

85 И деветы твои стары́ башта,

Амо леля ги издала».

А оно си майци одговáра:

«Я ми справи бáщина коня,

Че си идемъ башта да си тражимъ»;

90 Я майтя му пó ти одговáра:

«Сѣды, дете, сѣды у пелене,

Оче тебе Митеръ да погубе».

А оно си майтю не послуша,

Нело отидé на ладны ях̔ыры —

95 Съ нога ритнá, та си врата строши,

Та улезне у ладны ях̔ыры

И си тражи бащинога коня;

И си найде бащинога коня,

Па си тури бащино оруже;

100 Приведе га при бащинъ си камикъ,

Де-ка се му бащá качи́ло;

Та уяну бащинога коня

И отиде Митру на дворóве:

«Тако м’ Бога Митре Кустурліе!

105 Я излезни мене на белѣго»;

Одговáра Митеръ Кустурлія:

«Богъ те убилъ, дете у пелéне!

Да я немамъ сабля на тебе,

Немамъ сабля да кервáвимъ,

 

 

179

 

110 Я камó ли на белѣгъ излезнемъ»;

Я дете му пó ти одговóри:

Я излази! яли че те съ душо

И съ кожера тергнемъ!»

Митеръ е тагай на белѣго излези:

115 Одсѣче му дете той русу глáву;

Па излезе на куле высоке,

Та си вана леля си Нейтя

И одсѣкалъ ю ноге до колѣна,

И одсѣкалъ ю руке до рамена,

120 Извертелъ ю́ тія церни очи,

Па завелъ на камены тюпрія:

«Сѣды тука, лелю, да си сѣдышь —

Кой проми́не, дарба да ти дари;

124 Ка’ проминемъ, дукатъ че ти давамъ.

 

 

87.

Г. Радоміръ; 29 ноября 1879 г. записана со словъ Таски Петрунова.

 

(Сестра любима девятые братьями, но ненавидима женою одного изъ нихъ).

 

Една Яна между деветъ брата;

Кадé ида, и Яна си вода.

Отишли са на нови пазáре

И Яна са тамо, бре, одвели

5 Одвели я на нове пазаре.

Што са вишли, се се укупили:

Вишли са си среберны вериги

На вери́ги среберно ноженце.

Богъ да біе Павла-то любе!

10 Не свидесе Павла кýчковица,

Та улезна у ладне ях̔éры,

Та убоде до два сиви юнца

И убоде до деветъ конèве,

Си-те деветъ, богме, подпаявáне;

15 И си ойде Павла кýчковица,

Та си ойде у ладне одаи́:

«Дигъсе, дигъсе, Павеле юначе!