Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
9. Евреи
На редъ по число на жителитѣ слѣдъ власитѣ идатъ евреитѣ. Евреи е имало въ южномакедонскитѣ търговски градове още въ старо врѣме. Извѣстно ни е отъ посланията на Апостола Павелъ, че той е намѣрилъ еврейски общини въ Филипи и Солунъ и е проповѣдвалъ въ тамошнитѣ еврейски синагоги. Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове се споменува често еврейска община въ Солунъ. Отъ отговора на Папа Николая на 104. Борисовъ въпросъ виждаме, че и въ българскитѣ земи е имало евреи много рано, отъ които нѣкои сѫ проповѣдвали юдейство. Много по-късно единъ отъ българскитѣ царье въ Търново имаше жена еврейка. Прѣзъ XII. в. пѫтувачътъ Венияминъ фонъ Тудела е намѣрилъ 500 еврейски семейства въ Солунъ и малки еврейски общини въ градоветѣ Митризи (сега село Димитричъ до устието на Струма въ ез. Тахино), Драма, Зъхна (сега малко селце въ околията Зъхна) и Христополъ (Кавала). [2]
Отъ тия срѣдневѣковни евреи сега нѣма дири въ Македония. При турскитѣ нахлувания нѣкои ще сѫ погинали, а останалитѣ сѫ се слѣли съ новитѣ испански прѣселенци.
Когато се разсипа арабското владичество въ Испания, християнскитѣ владѣтели тамъ повдигнаха жестоки гонения срѣщу многобройното еврейско население. Още въ 1492 год. било запретено юдейството въ страната. Отъ това врѣме голѣмо множество испански евреи надошли въ Турция и се настанили главно въ Солунъ, Гели-
2. Tomaschek, Zur Kunde der Hämus-Halbinsel, II, 84.
111
болъ и Цариградъ. Солунската еврейска община е била най-силна; такава е останала и до сега. Отъ Солунъ новитѣ прѣселенци минали въ други македонски градове още прѣзъ първата половина на XVI в., дѣто ги срѣщиме и до сега.
Въ вѫтрѣшностьта на страната евреитѣ немогли да иматъ добъръ успѣхъ, защото животътъ и имотътъ е билъ изложенъ на пъленъ произволъ оть страна на владѣещата мухамеданска класа. По-късно, когато настанало сравнително спокойствие, евреитѣ намѣрили въ търговията и занаятитѣ голѣми конкуренти въ лицето на спекулантитѣ цинцари и прѣдприимчиви западномакедонски българи. Въ нѣкои градове на западна Македония, като Велесъ, Прилѣпъ и Охридъ тѣ съвсѣмъ немогли да се заселятъ, а въ други тѣхнитѣ общини останали съвсѣмъ бѣдни. Само въ югозападнитѣ градове еврейскитѣ общини направили по-добъръ успѣхъ.
Солунската еврейска община е останала най-важна не само въ Македония, но и въ цѣлия Балкански Полуостровъ до день днешенъ. Прѣзъ първата половина на XVII. в. евреитѣ въ тоя градъ достигнали голѣмо благосъстояние. Хаджи Калфа говори за солунскитѣ евреи като за просвѣтенъ, богатъ, търговски и индустрияленъ народъ. Тѣ развили занаятитѣ и търговията, основали банкерски заведения и повдигнали училища, каквито до тогазъ въ турско нѣмало. Въ солунската голѣма общенародна школа прѣподавали 200 учители и слушали лекции повече отъ 1000 ученици, между които имало и възрастни мѫже. [1] Прѣзъ втората половина на тоя вѣкъ се появили религиозни смутове, които нанесли голѣми бѣди на еврейството въ Турция и не само спрѣли развитието му, но то повърнали много надирѣ. Около 1667 год. единъ евреинъ отъ Одринъ почналъ да проповѣдва нѣкакво сектанство, намѣрилъ много послѣдователи въ Солунъ и Цариградъ. Повдигнали се вѫтрѣшни междоусобни борби, които раздѣлили солунскитѣ евреи на два враждебни лагера. Новиятъ проповѣдникъ се прогласилъ за Месия, но наклеветенъ прѣдъ турскитѣ власти, за да спаси живота си, приелъ мухамеданство. Много отъ неговитѣ едномишленици, особено въ Солунъ, послѣдвали примѣра му и се потурчили. Около 12 години по-късно се явилъ другъ еретикъ, послѣдватель на първия, който намѣрилъ сѫщо тъй едномишленици въ Солунъ, но и той билъ принуденъ да спасява живота си съ приеманье исляма. Много отъ неговитѣ по-слѣдователи въ Солунъ се потурчили. Потурченитѣ евреи образу-
1. Хаџи Калфа, Споменик, VIII. 36.
112
вали двѣ отдѣлни общини въ тоя градъ, първитѣ наречени коно, а вторитѣ каваеро, [1] които сѫществуватъ и до сега. Турцитѣ ги наричатъ съ едно общо име дюнме или дьонме. Тѣ сѫ вече изгубили езика си, говорятъ турски и живѣятъ турски, но се отличаватъ много ясно отъ чиститѣ турци и по лице и по нърави. Иматъ особени джамии, женятъ се обикновенно по между си и иматъ сега добри турски училища, въ които се изучва хубаво френскиятъ езикъ. Въ ново врѣме ставатъ смѣсени бракове между чиститѣ турци и отстѫпницитѣ, и острата разлика почва да се заличава. Каваеровцитѣ сѫ добри търговци, държатъ видно мѣсто въ конака и даватъ способни чиновници на турското правителство. Коновцитѣ сѫ занаятчии и хамали.
Подиръ тия смутове еврейската община въ Солунъ затворила голѣмитѣ си училища и много отпаднала въ търговско отношение. Прѣзъ XVIII. в. евреитѣ били въ лошо положение въ града. Едва отъ началото на XIX. в. тѣ почнали да се повдигатъ и подиръ голѣмитѣ гръцки смущения, отъ които пострадали гръцкитѣ търговци, евреитѣ наново взели прѣднина въ Солунъ. Отъ кримската война на самъ еврейската община силно напрѣдва въ тоя градъ и сега държи главната търговия въ рѫцѣтѣ си. И количествено евреитѣ сѫ напрѣднали. Около половината на солунското население съставятъ тѣ. Бързо се разплодяватъ и изпровождатъ постоянно нови колонисти по вѫтрѣшностьта на Македония.
Къмъ старитѣ испански евреи въ послѣднитѣ години се прибавиха нѣколко стотини руски бѣжанци, които водятъ окаянъ животъ въ Солунъ. Има вече и малко австро-маджарски евреи, като търговски прѣдставители на австро-унгарски фабрични заведения.
Слѣдъ Солунъ най-многобройна е еврейската община въ Битоля. Тамъ живѣятъ споредъ турскитѣ нофузни книги повече отъ 5000 души евреи. Тѣ се заселили отдавна въ Битоля, скоро подиръ прѣминаваньето имъ въ Солунъ отъ Испания. Битолскитѣ евреи сѫ много бѣдни; голѣмото мнозинство отъ тѣхъ живѣе въ най-лоши жилища. Твърдѣ малко кѫщи има що годѣ състоятелни.
На третьо мѣсто иде еврейската община въ Сѣръ, която се състои отъ около 250 кѫщи. Сѣрскитѣ евреи стоятъ по-добрѣ икономически отъ битолскитѣ, особено се привдигатъ въ най-ново врѣме, когато се начена упадъкътъ на гръцкото население въ тоя градъ.
Слѣдъ тия по-голѣми еврейски центрове идатъ еврейскитѣ общини въ градоветѣ Струмица, Беръ, Костуръ и Скопие, които се състоятъ
1. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, 343.
113
отъ по стотина кѫщи и навсѫдѣ сѫ сиромаси. Малко по-добрѣ стоятъ евреитѣ въ Струмица. Въ Скопие сѫщо както въ Сѣръ се набѣлѣзна въ най-ново врѣме економическо съвземаше на еврейската община.
Въ градъ Щипъ има малка община, състояща отъ около 60 кѫщи, сѣщо неугледна и бѣдна.
Освѣнъ тия мѣста има съвсѣмъ малки общинки отъ по 15-20 кѫщи въ градоветѣ Дойранъ, Куманово, Драма и Лѫгадина. Отъ тѣхъ само драмскитѣ сѫ по-стари, а другитѣ сѫ новопоселени.
Откакъ съсрѣдоточи Солунъ всичката търговия ни Македония въ своето пристанище и откакъ взеха солунските евреи тая търговия изцѣло въ рѫцѣтѣ си, почна се съживяванье на еврейското македонско население. Сега се срѣщатъ вече често въ голѣмитѣ села по южна Македония евреи търговци по пазаритѣ, има и дюкянджии, настанени на постоянно живенье. При една по-голѣма сигурность за пѫтуванье прѣзъ страната евреитѣ безсъмнѣно ще направятъ много по-голѣми успѣхи.
Понеже евреитѣ не се мѣсятъ съ други народи, тѣ сѫ запазили характеристичнитѣ черти, които отличяватъ това племе по цѣлия свѣтъ. Трѣба да забѣлѣжимъ само, че евреитѣ въ Солунъ, понеже сѫ поставени обществено-економически много добрѣ, прѣдставятъ една здрава раса. Въ Солунъ обикновено се срѣщатъ едри, снажести, здрави и яки хора. Новодошлитѣ руски евреи сѫ физически изтъщени и дребни. И тукъ, както и по цѣлия свѣтъ, евреинътъ се отличава съ своятъ спекулативенъ, прѣдприемчивъ духъ; той е хитъръ и прѣсмѣтливъ. Обаче, оная черта на унизванье прѣдъ по-силния, която терорътъ е създалъ навсѫдѣ у евреина, тукъ въ Солунъ е доста ослабена. Въ Солунъ евреитѣ съзнаватъ силата си и се държатъ съ по-голѣмо достойнство, дори злоупотрѣбяватъ съ своето надмощие. Не сѫ рѣдки случаитѣ, когато евреи въ Солунъ съ ножъ се защищаватъ отъ турската полиция. Солунскитѣ евреи се отличаватъ още по това, че не се занимаватъ изключително съ банкерство и търговия, както е по другитѣ мѣста, но взиматъ най-дѣятелно участие въ всичкитѣ почти занаяти. Освѣнъ тенекеджийстото, който е тѣхенъ занаятъ навсѫдѣ въ Полуострова, солунскитѣ евреи се занимаватъ съ шивачество, обущарство, ковачество, дюлгерство, касапство. И на морето тѣ успѣшно конкуриратъ съ гръцитѣ и сѫ взели отъ тѣхъ лодкарството и риболовството.
Македонскитѣ евреи говорятъ шпаньолски. Интелигентната маса въ Солунъ почва да си служи съ френския езикъ. Всички знаятъ гръцки и турски. Напослѣдъкъ съ повдиганьето на българщината и българскиятъ езикъ се изучва отъ евреитѣ.