Годишникъ на Софийския Университетъ // Историко-Филологически Факултетъ — Книга XXVIII. 8.

Annuaire de l’université de Sofia // Faculté historico-philologique — Tome XXVIII. 8.

 

Къмъ въпроса за народностьта на старитѣ македонци

отъ

Веселинъ Бешевлиевъ

 

 

Придворна печатница

София 1932

Сканове в .djvu формат (1.2 Мб)

 

    I. Уводни бележки  3

  II. Родословието на епонима Μακεδών  6

 III. Преданията за произхода на македонския царски родъ  32

 IV. Исторически известия за не гръцкия характеръ на македонцитѣ  44

  V. Известията за гръцкия характеръ на старитѣ македонци  60

 VI. Македония и Елада като географски понятия  65

VII. Известия за сѫществуването на особенъ македонски езикъ  69

    Заключение  74

    Inhaltsübersicht (V. Beševliev. Zur Frage nach dem Volkstum der alten Makedonen)  75

 

 

I. Уводни бележки.

 

Въпросътъ за народната принадлежность на старитѣ македонци е билъ често разглежданъ, било въ особени изследвания, било мимоходомъ въ съчиненията за гръцка или македонска история. Но при все това до единъ окончателенъ и общоприетъ резултатъ още не е постигнато. Той е билъ разглежданъ отъ две становища : отъ историко-филологическо възъ основа на сведенията на древнитѣ писатели за старитѣ македонци и езиковедско възъ основа на достигналитѣ до насъ македонски глоси.

 

Пръвъ, който е разглеждалъ въпроса отъ историко-филологическо становище, е билъ К. О. Müller. Въ съчинението си Ueber die Wohnsitze, die Abstammung und die ältere Geschichte des Makedonischen Volks. Berlin 1825 той дойде до заключение (49):

 

„dass die Makedoner, nämlich der Volksstamm, welcher eigentlich und ursprünglich so hiess, Illyrischen Stammes waren“.

 

Нѣколко години по-сетне на този възгледъ се противопостави O. Abel въ Makedonien vor König Philipp, Leipzig 1847. Споредъ него старитѣ македонци сѫ били гърци (91 ff.). Следъ Abel като най-горещъ защитникъ на гръцкия произходъ на македонцитѣ се яви К. Beloch. [1] За този ученъ die Frage nach der Nationalität der Makedonen e das Grundproblem der ganzen griechischen Geschichte seit Philipp, [2] отъ отговора на която зависи правилното разбиране на гръцката история отъ Филипа II насамъ. Споредъ Beloch може да има никакво съмнение върху това, че старитѣ македонци сѫ принадлежали къмъ гръцката народность. Това мнение се поддържа и отъ историка Ed. Meyer, Geschichte des Altertums II 12. Berlin 1928, S. 273. Споредъ него македонцитѣ сѫ били дорийско племе. Мнението на Beloch и Meyer се възприе напоследъкъ безрезервно отъ Fr. Geyer, Makedonien bis zur Thronbesteigung Philipps II. München 1930 и RE XIV 697 ff., докато J. Kaerst го отхвърли решително въ Geschichte des Hellenismus I2. Leipzig 1918. Тамъ той пише дословно следното (157):

 

„Darüber kann also gar kein Zweifel obwalten, dass noch zur Zeit Philipps und Alexanders die Makedonen von den Hellenen nicht als zu ihnen gehörig angesehen worden sind. Ebenso ist es gewiss, dass das makedonische Volk selbst in jener Periode sich nicht zu den Hellenen gerechnet, sondern in klarer und bestimmter Weise von

 

 

1. Histor. Zeitschrift N. F. 43, S. 198. Griech. Geschichte III 1 S. 1 ff.

 

2. Einl. in die Altertumsw. v. Gercke—Norden III 156 f.

 

 

4

 

ihnen unterschieden hat. Man braucht nur einen Blick in die geschichtliche Ueberlieferung über die Zeit Philipps sowie namentlich die Alexanders und der Diadochen zu werfen; man wird überall das deutliche Bewusstsein der Makedonen finden, dass sie ein Volk für sich sind, das den Beruf hat, als solches Ruhm und Macht in der Welt zu erwerben.

 

Това мнение се възприе и подкрепи съ други доказателства отъ ученика на Kaerst W. Fellmann въ Antigones Gonatas, König der Makedonien, und die Griechischen Staaten. Dissert. Würzburg 1930, 4 ff. [1] Въ България съ македонския въпросъ се е занимавалъ до сега само Г. И. Кацаровъ, който въ редъ студии (Етнографическото положение на старитѣ македонци въ сп. „Минало“ I, 2 стр. 156—175 и 3 стр. 263—281, Observations sur la nationalité des anciens Macédoins въ Revue des études grecques XXIII (1910) 243 sqq., Царь Филипъ II Македонски. София 1922, стр. 1 и сл. особено стр. 8 и сл. и др.) се изказа сѫщо тъй противъ гръцкия произходъ на старитѣ македонци.

 

Книгата на G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897 представя съединително звено между историко-филологическото и езиковедското разглеждане на въпроса. Това е единствената работа, въ която македонскиятъ въпросъ се разглежда едновремено отъ тѣзи две становища. Хаджидакисъ не само тукъ, но и въ други свои студии [2] застѫпва решително гръцкия произходъ на старитѣ македонци. Обаче първиятъ, който е разглеждалъ въпроса отъ езиково становище, е билъ Sturz, De dialecto Macedonica et Alexandrina. Lipsiae 1808. Въ това съчинение е направенъ и първия опитъ да се събератъ и отчасти изтълкуватъ остатъцитѣ отъ македонския езикъ. Споредъ него тѣ сѫ отчасти

 

vocabula proprie Graeca et ad veterem Hellenum linguam referenda и отчасти заети ex aliorum populorum linguis, imprimis Persarum, Syrorum, Hebraeorum, Aegyptiorum aliorumque.

 

Работата на Sturz не стои на изискваната научна висота поради тогавашното състояние на езиковедската наука. Затова като първо сериозно езиково изследване на македонскитѣ глоси трѣбва да се смѣта работата на А. Fick въ сп. Orient und Occident II 718—729. Десетина години по-късно Fick разгледа на ново глоситѣ въ Zeitschrift für vergl. Sprachforschung XXII 193—235. [3] Споредъ Fick отъ глоситѣ се виждало, че македонскиятъ езикъ билъ гръцки диалектъ.

 

 

1. Вж. пристрасната рецензия за тази книга отъ Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd. 52 (1932) 327 ff.

 

2. Hanp. Indogermanische Forschungen XI (1900) 313 ff.; Zeitschrift für vergl. Sprachforschung XXXVII 150 ff ; Γλωσσολογ. Μελέτα: I 32 и сл. ; Φιλολογικοὶ Μελέται 87 и сл. ; Περὶ τοῦ ἑλληνισμοῦ τῶν ἀρχαίων Μακεδόνων. Атина 1925; Ἀπάντησις πρὸς τὸν κ. διδάκτορα W. Beschewliew въ сп. Ἀθηνᾶ XXXIX (1928) 181—187.

 

3. Вж. още G. Meyer въ Fleckeisens Jahrb. f. dass. Philologie XXI (1875) 185-192.


 

5

 

Това мнение се възприе отъ O. Hoffmann, който въ Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Göttingen 1906 подложи на подробно изследване не само македонскитѣ глоси, но сѫщо така и македонскитѣ лични имена и дойде до заключение, че das Makedonische ist . . . der Schwesterdialekt des Thessalischen (255, срв. още и RE XIV 681 ff.). [1] Споредъ P. Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache. Göttingen 1896, 288 македонцитѣ сѫ заемали едно срѣдно положение. Тѣ не сѫ чисги гърци, но сѫ близко сродни съ тѣхъ. A Н. Hirt въ Die Indogermanen. Strassburg 1905-7, I 149 ff. Il 602 ff. (вж. сѫщо Handbuch der griechischen Laut- und Formenlehre. Heidelberg 1912e, 29 f.) ги отдѣли сьвършено отъ гърцитѣ ги причисли къмъ илиритѣ. Най-сетне V. Lesný въ Zeitschrift für vergl. Sprachforsch. XLII (1909) 297 ff. обяви македонцитѣ за смѣсенъ народъ. [2] Напоследъкъ А. Κεραμόπουλος въ Ἡ ἀρχαϊκὴ νεκρόπολίς τοῦ Τρεμπένιστε παρὰ τὴν λίμνην τῆς Ἀχρίδος въ Ἀρχαιολ. Ἐφημ. 1927-8 и Μακεδονία καὶ Μακεδόνες. Атина 1930 се опита да докаже гръцкия характеръ на старитѣ македонци възъ основа на археологически находки. [3]

 

Отъ изложеното до тукъ се вижда, колко много се различаватъ едно отъ друго мненията за народната принадлежность на македонцитѣ. Споредъ едни учени тѣ не сѫ били гърци, a споредъ други тѣ сѫ гърци и то дорийци (Meyer), тесалийци (Hoffmann) или нѣщо срѣдно между еолийци и западни гърци. Това именно разногласие изисква и оправдава едно ново изследване на въпроса за народностьта на старитѣ македонци. Освенъ това всички досегашни изследвания съ изключение на Хаджидакисовото, иматъ една обща методична грѣшка: разглеждането на писменитѣ сведения за старитѣ македонци се отдѣля отъ това на глоситѣ. Въ сѫщность това трѣбва да става едновремено, за да се види, дали до единъ и сѫщи резултатъ биха довели двата вида извори, a въ случай, че се различаватъ, какъ би могла да се обясни тази разлика. Защото безспорно не може да стоятъ на една и сѫща линия гръцкитѣ етимологии на македонскитѣ думи съ известияга на древнитѣ писатели за негръцкия характеръ на македонски езикъ или на самитѣ македонци или най-сетне съ македонски вѣрвания и обичаи, които сѫ чужди на гърцитѣ, както е напр. случая съ пробния бракъ y македонцитѣ, за който изрично се казва, че не се е срѣщалъ y гърцитѣ. При наличностьта на сегашния исторически и езиковъ материалъ само едновременото разглеждане на двата вида извори би могло да хвърли свѣтлина върху нашия въпросъ. При това трѣбва да се

 

 

1. Споредъ F. Solmsen, Berlin, phil. Wochenschr. 1907, 275 македонцитѣ сѫ междиненъ членъ между еолийци и западни гърци.

 

2. Срв. и F. Kornemann въ „Vergangenheit und Gegenwart“ XX S. 499.

 

3. Срв. рецензиитѣ отъ B. Бешевлиевъ въ „Македонски прегледъ“ VI 1 (1930) 136 и сл. и въ ИВАИ VI, 323 и сл., a сѫщо отъ Fr. Geyer въ Philol. Wochenschrift Bd 51 Sp. 882—885.

 

 

6

 

взематъ подъ внимание всичко писмени известия, a не да се постѫпва еклектично, както е правено до сега.

Настоящата работа съобразно съ казаното по-горе разглежда най-напредъ сведенията на старитѣ писатели за народностната принадлежность на македонцитѣ. A остатъцитѣ отъ македонския езикъ ще бѫдатъ разгледани въ едно особено изследвание.

 

 

II. Родословието на епонима Μακεδών. [*]

 

Хомеровиятъ епосъ не познава нито народъ „македонци“, нито страна „Македония“. Само въ XIV пѣсень на Илиядата стихъ 225 и сл.:

 

Ἥρη δ᾿ ἄἰζασα λίπεν ῥίον Οὐλύμποπο,

Πιερίην δ᾿ἒπιβᾶσα καὶ Ἠμαθίην ἐρατεινὴν

σεύατ᾿ ἐφ᾿ ἱπποπόλων Θρῃκῶν ὄρεα ωιφόεντα,

ἀκροτάτας κορυφάς, οὐδὲ χθόνα μέρπτε ποδοῖιν.

 

се споменува страна Ἠμαθίη, която се отъждествява отъ по-сетнешнитѣ писатели съ Македония [1] и е означавала навѣрно само крайморска Македония. [2]

 

Названието Ἠμαθίη идва споредъ старогръцкитѣ предания било отъ името на етиопския (?) царь Ἠμαθίων, [3] било отъ това на македонския царь Еmathius, [4] било отъ това на Ἄμαθος, синъ на епонима на македонцитѣ. [5] Обаче това название, както се досѣща съ право Abel, произлиза отъ ἄμαθος „крайбрѣженъ пѣсъкь[6] и затова

 

„Die Benennung hatte ursprünglich weder eine politische, noch eine stammliche Bedeutung, sondern eine rein physiche, und schreibt sich von der Zeit her, da der ganze nördliche Länderstrich noch von Einer ungemischten griechischen Bevölkerung besetzt war. [7]

 

Последното предположение на Abel не може да се смѣта за съвсемъ вѣрно. Защото гръцкото

 

 

*. За тази глава срв. работитѣ на Stoll въ Roschers Lexicon der griech, u. röm. Mythologie Bd. II 2291 f. и Eitrem въ RE XIV 636 7.

 

1. Напр. Ptolom. III 12, 36 (13, 39).

 

2. O. Abel, Makedonien vor König Philipp. Leipzig 1847, 25 ff. RE V 2480, XIV 648.

 

3. Вж. Hesiod. Theog. 984. Схолиятъ къмъ това мѣсто го свързва съ Македония. Сѫщо Justin VII. 1. 1, срв. RE V 2480. Споредъ W. Aly, Hesiods Theogonie. Heidelberg 1913. S. 62: aItes Märchen aus der Zeit, als die griech. Welt noch mit der Pierischen Küste zu Ende war.

 

4. Вж. Solini collectanea etc. iter. rec. Th. Mommsen. Berlin 1895. p. 64, 19 (9, 10). Emathius qui primus in Emathia occepit principatum seu quia indago originis eius aevo dlsperiit seu quia ita res est, genuinus terrae habetur.

 

5. Вж. RE I 1752 (Amathos 2.).

 

6. Op. cit. 25.        7. Op. cit. 26.

 

 

7

 

название не предполага непремѣнно и гръцко население. [1] Морскиятъ брѣгь може да бѫде нареченъ съ гръцко име и известенъ на гърцитѣ само отъ тѣхнитѣ мореплавания и случайни спирки по крайбрѣжието. [2]

 

Много по-важенъ е въпросътъ, защо Хомеровиятъ епосъ не споменува македонцитѣ? По всѣка вѣроятность македонцитѣ още не сѫ се били спуснали на югъ, когато сѫ се създавали дветѣ голѣми поеми, нито пъкъ сѫ играли нѣкаква роля въ гръцкитѣ епически борби.

 

За пръвъ пѫть името на македонцитѣ се срѣща въ цѣлата старогръцка книжнина въ единъ откѫслекъ отъ недостигналото до насъ генеалогично произведение на Хесиода Κατάλογος (Κατάλογοι γυναικῶν или Ἠοῖαι) [3] приведенъ отъ Константинъ Порфирогенетъ въ de thematibus II, р. 48 Bonn. :

 

 

Споредъ този откѫслекъ Македонъ, епонимътъ на македонцитѣ, е синъ на Зевса [5] и Тюия, братъ на Магнетъ, епонимъ на магнетитѣ и внукъ на Девкалионъ. [6] А, понеже Хелeнъ (Ἕλλην),

 

 

1. Самъ Abel пише, че „Die Pelasger, die auch nach direkten Zeugnissen (Aelian. de nat. anim. X 48 и Justin. VII 1) die ursprünglichen Bewohner Emathias waren. A, както e известно, пелазгитѣ не сѫ били гърци. Срв. за Халкидика Thukyd. IV 109. Вж. сѫщо Aeschyli Ἱκέτιδες 250 sqq. ed. U. de Wilamowitz — Möllendorff. 3a старото население на Македония вж. Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски. София, 1922, I и сл. На стр. 2, заб. 6 Кацаровъ пише за името Ематия следното : „обаче вѣроятно думата е илирийска; ср. албан. maϑ, maði, maδeja (голѣмъ), и би могла да се тълкува въ смисълъ на ширине (равнина)“.

 

2. Срв. славянското название на германцитѣ и Германия „нѣмци“ и „нѣмско“, отъ което обаче не следва че германцитѣ сѫ славяни.

 

3. За името както и за цѣлото произведение вж. A. Rzach, RE VIII 1202 ff.

 

4. Срв. К. О. Müller, Geschichte Hellenischer Stämme und Städte. Bd. II Die Dorier I Abt. 2 Aufl. v. F. W. Schneidewin. Breslau 1844, S. 3, Anm. 6. Die Stelle des Hesiod ist wohl aus den Eöen, und kein Grund vorhanden, sie für falsch zu halten. Man muss im zweiten verse υἷε δύω Μάγνητα Μάκεδνόν θ᾿ἱππιοχάρμην lesen.

 

5. Срв. още Stephanus Byzant. s. v. Μακεδονία и Eustath. Dion. Per. 427. ὅτι Μακεδόνες λέγονται ἀπὸ Μακεδόνος τοῦ Διός въ F. Jacob y, F. Gr: Hist I 455.

 

6. Сѫщото родословие проглежда и y Solinus p. 65, 2,9, II): sed Macedo Deucalionis maternus nepos, qui solus cum domus suae familia morti publicae superfuerat, vertit vocamen, Macedoniamque a se dixit.

 

 

8

 

родоначалникъ на елинитѣ, пакъ споредъ Хесиода [1] е синъ на Девкалиона, a Грaйкъ (Γραῖκος), [2] родоначалникъ на грайкитѣ (= гърцитѣ), е внукъ на Девкалиона, то споредъ това Македонъ е сестринъ синъ на Хелена и братовчедъ на Грайка.

 

 

За да преценимъ правилно значението на това родословие за народностьта на старитѣ македонци трѣбва да разгледаме по-отблизо неговитѣ най-важни членове: Девкалионъ, Тюия и Магнетъ.

 

Споредъ гръцката митология, както е известно, следъ всемирния потопъ родоначалникъ на новото човѣчество (не само на гръцката народность, но изобщо на цѣлото

 

 

1. Срв. Schol. Laur. Apoll. Rhod. Arg. Г 1036 . . . Ἡσίοδος ἐν πρώτῳ Καταλόγων φησί, καὶ ὅτι Δευκαλίωνος καὶ Πύρρας Ἕλλην. (fr. 2 ed. Rzach3).

 

2. fr. 4 ed. Rzach3 : Κούρη δ᾿ἐν μεγάροισιν ἁγαυοῦ Δευκαλίωνος / Πανδώρη Διὶ πατρί, θεῶν σημάντορι πάντων, / μειχθεῖσ᾿ἐν φιλότητι τέκεν Γραῖκον μενεχάρμην. Споредъ Β. Niese, Hermes XII (1877) 415 ff. този фрагментъ не е Хесиодовъ. Срв. W. Dittenberger, Hermes XLI (1906), 97 ff. F. Jacoby, Das Marmor Parium. Berlin 1904, 36 f. По-сетнешнитѣ автори отьждествяватъ племето грайки съ елини, напр. Aristot. meteor. I 14 р. 352 a 33.

 

3. За този клонъ на родословието вж. fr. 7 ed. Rzach3 отъ Хесиодовия каталогъ.

 

4. U. V. Wilamоwitz-Möllendorff, Hermes XXXIV (1899) 610 смѣта за най-вѣроятно, че Пандора е била жена на Девкалиона или пъкъ негова дъщеря. Сѫщо H. D’Arbois de Jubainville, Les premiers habitants de l’Europe, t. II. 2 ed. Paris 1894, p. 226 я смѣта за Девкалионова жена, докато F. Jaсоbу, Das Marmor Parium, S. 36, за негова дъщеря (das muss κούρη δ᾿εν μεγάροισιν ἀγαυοῦ Δευκαλίωνος doch wohl heissen). Последното тълкуване ми се струва най-правилно, понеже то се подкрѣпя отъ паралелни мѣста изъ Theogonia като 979 κούρη δ᾿·Ὠκεανοῦ, 992 κούρην δἈἰήταο, 1003 αὐτὰρ Νηρῆος κοῦραι и др. гдето κούρη въ съчетание съ генетивъ значи безспорно „дъщеря“.

 

5. Споредъ Theogonia 1011—13 Латинъ и Агрий сѫ синове на Кирке отъ Одисея.

 

 

9

 

човѣчество [1] става Прометеевиятъ синъ Девкалионъ, който заедно съ жена си Пира се спасили единствени отъ потопа. [2] Сега като се вземе предъ видъ това предание, то съвсемъ естествено се явява родоначалницитѣ на отдѣлнитѣ народи като напр. Хеленъ, Македонъ, Латинъ и пр. да произлизатъ прѣко или непрѣко отъ общия прародителъ Девкалионъ. Ето защо е много погрѣшно да се вадятъ заключения за гръцкия характеръ на македонцитѣ само възъ основа на обстоягелството, че Македонъ споредъ Хесиода е внукъ на Девкалиона, както е направилъ D’Arbois de Jubainville. [3] Ако авторътъ на родословието бѣше чувствалъ наистина македонцитѣ за тѣсно сродни съ гърцитѣ, то той щѣше да посгави сигурно епонима Македонъ въ много по-тѣсни родствени връзки съ Хелена и Грайка, като го направи било тѣхенъ синъ било тѣхенъ внукъ. Защото родоначалникътъ на гръцкитѣ племена не е Девкалионъ, a Хеленъ (resp. Грайкъ). Напротивъ фактътъ, че Македонъ е само братовчедъ на Грайка, [4] a сестринъ синъ на Хелена показва достатъчно ясно, че авторътъ не е смѣталъ македонцитѣ за тѣсно сродни съ гърцитѣ.

 

Следователно свързването на Македонъ съ Девкалиона се обяснява леко и непринудено съ прародителската роля на последния въ гръцката митология и не предполага никакво тѣсно сродство между македонци и гърци.

 

Много по-трудно може да се отговори на въпроса, защо Македонъ се явява синъ на Тюия въ Хесиодовото родословие? Тюия, споредъ приведеното по-горе мѣсто изъ Хесиодовия каталогъ,

 

 

1. Срв. Apollodori Bibliotheca (ed. R. Wagner, Lipsiae 1926) I 48, 5 καὶ Διὸς εἰπόντος ὑπὲρ κεφαλῆς ἔβαλλεν αἴρων λίθους, καὶ οὓς μὲν ἔβαλε Δευκαλίων, ἄνδρες ἐγένοντο, οὓς δὲ Πύρρα, γυναίκες, ὅθεν καὶ λαοὶ μεταφορικῶς ὠνομάσθησαν ἀπὸ τοῦ λᾶας ὁ λίθος.

 

2. За този митъ вж. подробно H. Usener, Die Sintfluthsagen. Bonn 1899, особено стр. 31 и сл.

 

3. Op. cit. 228: lа plus ancienne tradition hellénique .... considérait les Macédoniens comme un rameau de la race grecque.

 

4. Срв. писмото на Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff y Α. Δ. Κεραμόπουλλος, Μακεδονία καὶ Μακεδόνες, Атина 1930 стр. 47 . . . . Ueber die Makedonen selbst hätte man sich niemals gestritten, wenn Hesiod den Glauben gefunden hätte, den er verdient. Bei ihm ist Makedon ein Vetter des Hellen, was der Wahrheit ganz entspricht. Тукъ Hellen вм. Graikos e навѣрно lapsus calami. — Македонъ ще бѫде братовчедъ на Грайкъ въ Хесиодовото родословие разбира се само, ако fr. 4 е Хесиодовъ, вж. стр. 8, заб. 2. — Срв. напоследъкъ сѫщо Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff, Der Glaube der Hellenen. I Berlin 1931, 53.

 

„In historischer Zeit wohnen in Pierien die Makedonen, Vettern der Hellenen . . . . . . Auch das Randgebirge, das Thessalien vom Meere scheidet, war von Perrhaebern und Magneten besetzt, die wie die Makedonen nur als Vettern der Hellenen betrachtet werden können“

 

и забележката къмъ това

 

„Das viele Gerede über die ethnische Stellung der Makedonen und ihrer Sprache hätte man sich sparen können, wenn man sich an die hesiodische Genealogie gehalten hätte, wie sich gebührt. Makedon und Magnes stehen nicht unter, sondern neben Hellen. Dazu stimmt, was die Sprache und die Sitten lehren”.

 

 

10

 

е дъщеря на Девкалиона. Херодотъ обаче ни предава, че тя била дъщеря на Кефисосъ:

 

VII 178, 2 μετὰ δὲ ταῦτα οἱ Δελφοὶ τοῖσι ἀνέμοισι βωμόν τε ἀπέδεξαν ἐν Θυίῃ, τῇ περ τῆς Κηφισοῦ θυγατρὸς Θυίης ταὸ τέμενός ἐστι, ἐπ᾿ἧς καὶ ὁ χῶρος οὗτος τὴν ἐπωνυμίην ἔχει.


Павзаний пъкъ ни съобщава, че тя била дъщеря на Касталиосъ:

 

 

Споредъ това Павзаниево известие Тюия е почела първа Диониса и е въвела неговитѣ оргии, и затова всички жени, които се предаватъ на Дионисони оргии, биди наречени по-сетне θυίαδες или θυῖαι. [1]

 

Името Θυία (resp. θυῖαι, θυιάδες) се свързва съ глагола θύω, коренъ dhus- s'elancer avec impétuosité, bondir, se précipiter avec fureur, se ruer. [2] Следователно θυῖαι, θυιάδες сѫ тѣзи, които се втурватъ, впускатъ, изобщо които бѣснувать, лудуватъ — менадитѣ, вакханкитѣ. Основниятъ белегъ на Дионисовия оргиастиченъ култъ, както е известно, е било лудуванета (μαίνεσθαι, μανία), чрезъ което се е предизвиквало състоянието „извънъ себе си” (ἔκστασις) и въ това състояние почитателитѣ сѫ ядѣли бога, т, е. животното, въ което се е вѣрвало, че богътъ е въплътенъ. По този начинъ почитательтъ се е изпълвалъ, приобщавалъ съ бога, т. е. ставалъ е ἔνθεος. [3] Именно тъкмо представата за това лудуване, бѣснуване [4] лежи въ основата на названието Θυία, Θυιάς. Но не само почитателкитѣ на Диониса се означаватъ като Θυῖαι. Въ единъ стариненъ Дионисовъ култовъ химнъ отъ Елея се казва ἐλθεῖν, ἥρω Διόνυσε .... τῶι βοέωι ποδί θύων. [5] Дионисовиятъ празникъ въ Елея се наричалъ Θυῖα [6]. Имало е и месецъ Θυῖος или Θύιος. [7] Споредъ епическия поетъ

 

 

1. Срв. Sophokles Antig. 1151 sq. θυίασσίν, αἵ σε μαινόμεναι πάννυχοι χσρεύουσι ταὸν ταμίαν Ἴακχον, сѫщо Strab. 10, 468. Споредъ J. Schmidt въ W. Н. Roscher, Ausführliches Lexikon der griech. und römisch. Mythologie, Bd. 5. sp. 915 Th. ist selbst eine Thyiade, die ihr mythologisches Dasein lediglich einem ethymologischen Spiel verdankt, durch welches den Thyriaden eine eponyme Vertreterin; gleichsam eine Ahnfrau geschaffen werden sollte.

 

2. Вж. Boisacq, Dictionnaire éthymologique de la langue grecque. Paris — Heidelberg 1923, s. v.

 

3. За Дионисовия култъ вж. E. Rohde, Psyche Bd, II 1 ff. Roscher op. cit. s. v. и RE V 1010 ff.

 

4. Срв. θυιάδα, φοιβάδα, μαινάδα, λυσσάδα Timotheus fr. 1. (Anthologia Lyrica graeca ed. E. Diehl, vol. 11 p. 135. Lipsiae 1925) χιμαροφόνον θυιάδα μαινομέναν Anth. Pal. IX 774.

 

5. Anthol. Lyrica. Vol. II p. 206, № 46.

 

6. Pausan. VI 26, 1.

 

7. Вж. H. Usener, Götternamen. Bonn 1896, 43. Usener предполага, че Дионисъ се e почиталъ въ Елея като θυῖος или θύος. O. Hoffmann, Die Makedonen. Göttingen 1906, S. 106 особено Anm. 148.

 

 

11

 

Панюасисъ [1] кърмачката на Диониса била θυώνη. У по-сетнешнитѣ автори обаче θυώνη се явява като майка на Диониса или като друго име на Дионисовата майка Семеле. [2] Отъ тукъ идватъ и Дионисовитѣ прѣкори Θυωνεύς или Θυωνίδας. [3]

 

И така името Тюия е било тѣсно свързано съ Диониса и неговия култъ. A понеже въ Гърция този култъ е билъ особено силно застѫпенъ въ Делфи, [4] то Тюия е била локализирана въ това светилище. [5]

 

Дионисовиятъ оргиастиченъ култъ, следъ Тракия неговата родина [6], е билъ най-силно развитъ въ Македония [7]. Това особено

 

 

1. Вж. за това статията Thyone y Roscher, Bd. 5. 926 ff.

 

2. Пакъ Roscher, Bd. IV 662 ff. Срв. напр Th. W. Allen — E. E. Sikes, The Homeric hymns. London 1904, 1 20 sq. : καὶ σὺ μὲν οὕτω χαῖρε Διώνυσ᾿εἰραφιώτα, / σὺν μητρὶ Σεμέλη, ἥν περ καλέουσι θυώνην ; Anth. Lyrica. vol. II p. 252 (Philodam. Scarph.) 5: εὐοῖ ὦ Ἰόβακχ᾿, ὦ ἰὲ Παιὰν / ὅν Θήβαις ποτ᾿ ἐν εὐίαις / Ζηνὶ γείνατο καλλίπαις Θυώνα. Charax 14 (Jacob y F. Gr. Hist. 11 S. 486) и др.

 

3. Hesych. Θυωνίδας· ὁ Διόνυσος παρὰ Ῥοδάοις. Horat. carm. 1 17, 23 nec Semeleius cum Marte confundet Thyoneus proelia или Ovid. metam. IV 13 additur his Nyseus indetonsusque Thyoneus.

 

4. Вж. Rohde, Psyche II 52 ff. REV 1017 ff. Roscher Bd I, 1032 ff. Срв. Plutarch. de εἰ 9:

 

5. За тиядитѣ въ Делфи вж. : L. Weniger. Ueber das Collegium der Thyiaden von Delphi. Programm Eisenach 1876. L. Weniger, Feralis exercitus въ Archiv f. Religionswissenschaft, Bd. IX 231 ff., X 61 ff., 229 ff. Срв. Г. И. Кацаровъ въ Период. списание LXIX (1908) 305 и сл.

 

6. Вж. Rohde, Psyche II 6 ff. О. Kern, Die Religion der Griechen I. Berlin 1926, 226. Es darf heute wohl als ausgemacht gelten, dass die Religion des Dionysos aus Thrakien stammt“.

He липсватъ обаче учени, които смѣтатъ Дионисовия култъ за гръцки, напр : О. Gruppe, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte II. München 1906, 1410, unzweifelhaft haben m. E. griechische Ansiedler den Dionysos nach Thrakien verpflanzt“.

Други учени взематъ едно срѣдно положение по въпроса: L. Preller. Griechische Mythologie. 4 Aufl. v. C. Robert. Berlin 1894, 660 „Dass dieser Dienst rein griechischen Ursprungs sei wird sich schwer behaupten lassen. Doch ist wohl zu unterscheiden zwischen den einfacheren und populären Formen der Weinlese und des Frühlings. . . und den ekstatischen und mystischen der trieterischen Dionysosfeier“.

Споредъ автора първото e гръцко, a второто тракийско, лидийско и фригийско. Срв. още M. P Nilsson, The Minoan-mycenaen Religion and its survival in Greek Religion, Lund 1927, 492и сл. M. P. Nilsson Die Griechen (въ Chantepie de la Saussaye, Lehrbuch der Religionsgeschichte Bd. 11. Tübingen 1925). 320, гдето авторътъ допуска предгръцка основа на Дионисовия култъ.

Къмъ това А. Δ. Кεραμόπουλλος, Ἡ Μινωϊκὴ-Μυκηναικὴ θρησκεία καὶ ἡ ἐπιβίωσις αὐτῆς ἐν τῇ ἑλληνικῇ θρησκείᾳ (Extrait de Praktika de l’Academie d’Athènes, 2, 1927, p. 423) 10.

Fr. Pfister, Die griechische und römische Religion въ C. Ciemen, Die Religionen der Erde, München 1927, 201 „Es ist wahrscheinlich, dass der Name Dionysos ursprünglich einen griechischen Gott bezeichnete, mit dem sich später nichtgriechische, von aussen, etwa von Thrakien eindringende Elemente, eben der Orgiasmus, verbanden“. За тракийския култъ на Диониса вж. P. Perdrizet, Cultes et mythes du Pangé. Paris 1910, 36 и сл.

 

7. Вж. подробно W. Baege, De Macedonum sacris. Halis Saxonum 1913, 77 sqq. и A. Reinach въ Revue de l’histoire des Religions LXIX (1914) 255.

 

 

12

 

добре личи отъ думитѣ, които трагикътъ Еврипидъ влага въ устата на хора въ трагедията си Вакханки (Βάκχαι):

 


 

Известно е, че Еврипидъ е прекаралъ последнитѣ дни отъ живота си въ македонския царски дворъ, гдето е написалъ и посмъртната си драма Вакханки. [1] Тамъ той е ималъ възможность да види и да опознае отъ близо македонския Дионисовъ култъ. Това обстоятелство придава особена тѣжестѣ на приведенитѣ стихове изъ Вакханкитѣ. Македонскитѣ вакханки носили името Κλώδωνες или Μιμαλλόνες и се отличавали по своята буйность. Тѣ нападали мирнитѣ села и плашели жителитѣ имъ. [2] Плутархъ въ животописа на Александра Велики (сар. 2) съобщава следното за тѣхъ:

 

 

Срв. сѫщо Лукиянъ, Alex. 7 :

 

 

 

1. Вж. за прибиваването на Еврипида въ Македония и за тамкашния Дионисовъ култъ Griechische Tragoedien übersetzt v. Ul. v. Wilamowitz — Moellendorff. Bd. IV 119 ff; и сп. L’Acropole VI (1931) 119—128.

 

2. Вж. Et. M. 588, 43 s. v. Μιμαλλόνες: . . . ἃς καλοῦσι καὶ Γεγωνοκώμας ἔνιοι τῷ γεγωνίσκειν, ἤγουν θορυβεῖν, ταὰς κώμας. CpB. Baege Op. cit. ρ. 81 sqq.

 

 

13

 

Отъ Плутарховото мѣсто се вижда, че обичаятъ на македонскитѣ жени да се предаватъ на Дионисови оргии е билъ много старъ (ἐκ τοῦ πάνυ παλαιοῦ) и тъй широко разпространенъ, та дори и Олимпия, жена на Филипа II и майка на Александра Велики, взимала живо участие въ тѣзи оргии. Че македонкитѣ били прочути съ вакханскитѣ си оргии личи още отъ едно мѣсто изъ Атеней (Athen. 198 е), гдето народностното име македонки (Μακέται) означава вакханки: Μακέται, αἱ καλούμεναι Μιμαλλόνες. Срв. още Eustath ad. II p. 989, 25 : τῶν περὶ ἐκεῖνον Διόνυσον αἳ Βασσάραι μὲν ἐλέγοντο, καὶ Λυδαὶ καὶ Μακέται καὶ Μιμαλλόνες, δαιμόνιά τινα, τιθῆναι αὐτοῦ.

 

Отъ изнесеното до тукъ се вижда, че Македония е минавала за класическа страна на вакханкитѣ, което е било по всѣка вѣроятность вече добре известно на гърцитѣ въ времето на Хесиода. [1] Затова и Хесиодъ въ своя каталогъ е представилъ една вакханка — Тюия, родоначалницата на вакханкитѣ въ Делфи — за майка на епонима Македонъ. Следователно свързването на Македонъ съ Тюия y Хесиода се дължи на широко-разпространечия оргиастиченъ култъ на Диониса въ Македония, a не нѣкаква особена етнографска връзка между гърци и македонци. [2]

 

Нека разгледаме сега Магнетъ (Μάγνης), третия членъ въ Хесиодовото родословие. Магнетъ, който въ други родословия се явява като синъ на Еола и Айнарета или на Аргоса и Перимела, [3] е епонимъ на гръцкото племе магнети, resp. на полуострова Магнесия. Този полуостровъ граничи на северъ съ планината Олимпъ, която го отдѣля отъ македонската область Пиерия. Споредъ Хесиодовия фрагментъ (fr. 5) Македонъ и Магнетъ иматъ жилищата си тъкмо на границата около Пиерия и Олимпъ (οἳ περὶ Πιερίην καὶ Ὄλυμπον δώματ᾿ ἔναιον). Явно е следователно, че географското съседство на дветѣ страни Македония и Магнесия е дало поводъ да се поставятъ епонимитѣ Македонъ и Магнетъ въ тѣсни родствени (братски) връзки [4]

 

 

1. Въ Илиядата се срѣща вече понятието „вакханки“ II. XXII 460 Μαινάδι ἴση. VI 130 sqq. вж. за всичко това Perdrizet ор. cit. 45 sqq.

 

2. Stephan. Byzant. s. v. Εὐρωπὸς, πόλις Μακεδονίας, ἀπὸ Εὐρώπου τοῦ Μακεδόνος καὶ Ὠρειθυιὰς Κέκροπος. Wörner въ Roscher, Bd. III 954 предполага навѣрно съ право, че тукъ Орейтюия се явява съпруга на Македонъ поради Тюия въ Хесиодовото родословие. Другояче Eitrem RE XIV 636.

 

3. За родословието на Магнетъ вж. RE XIV 452 f. и Roscher s. v.

 

4. Срв. RE XIV 637. U. v. Wilamowitz - Moelendorff въ Griechische Tragoedien Bd. IV 120 пише: Weil Pierien hellenisch gewesen war, durften seine jetzigen makedonischen Bewohner wenigstens als Vettern der Hellenen gelten, wie das bei Hesiod gestanden hat. Това мнимо сродство между македонци и магнети е било използвано за политически цели въ едно писмо на Филипа V, вж. W. Dittenberger, Sylloge inscriptionum Graecarum II3 561, 2 sq. περὶ Μαγνήτων τῶν ἐπὶ Μαιάνδρωι, οἳ συγγενεὶς δὄτες Μακεδόνων. Срв. Tarn, Antigonos Gonatas. Oxford 1913, 179.

 

 

14

 

Възможно е обаче въ случая да се е намѣсилъ и единъ чисто езиковъ елементъ — съзвучието (народна етимология?) между дветѣ имена [1]. Значи и свързването на Македонъ съ Магнета y Хесиода не предполага непремѣнно сродство между македонци и гърци.

 

И така Хесиодъ, когато е създавалъ това родословие на Македона, е ималъ предъ видъ македонскитѣ вакханки и свързания съ тѣхъ Дионисовъ оргиастиченъ култъ и съседството на Македония съ Магнесия [2], a не народностната принадлежносгь на македонцитѣ. Затова Хесиодовото родословие не може да служи като доказателство за гръцкия произходъ на македонцитѣ.

 

Изглежда, че и въ древностьта Хесиодовото родословие не се е смѣтало като доказателство за гръцкия характеръ на македонцитѣ. Защото, когато македонскиятъ царь Александъръ Филхеленъ пожелалъ да вземе участие въ Олимпийскитѣ игри, хеланодикитѣ, които сѫ познавали, сигурно много добре „каталога" на Хесиода — алманаха на благородницитѣ въ древностьта —, не му позволили, понеже не го смѣтали за гръкъ [3]. И затова той е билъ принуденъ да привежда за гръцкия си произходъ доказателство, което въ всѣки случай не е било Хесиодовото родословие, a измислениятъ произходъ отъ Аргосъ (Ἀλέξανδρος δὲ ἐπειδὴ ἀπέδεξε ὡς εἴη Ἀργείῖς, ἐκρίθη τε εἶναι Ἕλλην).

 

 

Въ гръцката генеалогична книжнина следъ Хесиода се явяватъ и други родословия на Македона, които обаче се различаватъ коренно отъ Хесиодовото. Тѣ сѫ създадени вече съ точно опредѣлена цель. Затова, докато Хесиодъ поставя за баща на Македона Зевса, който въ гръцката митология минава изобщо за баща на хората (срв. πατὴρ ἀνδρῶν τε θεῶν τε) и поради това не придава особено значение на родословието въ етнографски смисълъ или по отношение на благородство и произходъ, то

 

 

1. Това съзвучие е накарало и съвременнитѣ учени да дирятъ етимологична връзка между Μακεδόνες и Μάγνητες. Вж. напр. А. Fick, Bezz. Beitr. XXIV (18^8) 298 „Der Name der Μαγνήτες ist aus Μαγδνητες durch weitere kürzung von Μακεδν- zu Μακδν- entstanden“. Тази етимология обаче e неприемлива, защото основата на Μακεδών е μακεδ- resp. μακετ- (срв. Μακετης, Μακεττία), a не μακεδν. A освенъ това мѫчно може да се допусне, че една основа Μακεδν- ще се съкрати въ гръцки на Μακδν-. Много по-вѣроятна изглежда етимологията на С. Angermann, Curtius‘ Studien zur griech. u. lat. Grammatik, Bd. IX 251, 5 „Der (Name) der Μάγνητες lässt sich mit Leichtigkeit auf einen vorauszusetzenden Stamm μαγνο- zurückführen, der natürlich mit dem lat. magnus in Bildung und Bedeutung identisch ist. Zu diesem vorauszusetzenden Stamm μαγνο- verhält sich nun Μάγνητες wie γυμνῆτες zu γυμνός“. Недостѫпно ми бѣше Prellwitz Bursians Jahresber. CVI 74.

 

2. Свързването на Македонъ съ Магнета показва, че въ времето, когато се е създавалъ каталогътъ на Хесиода, около VI в. пр. Хр., македонцихѣ сѫ били достигнали вече Олимпа. Срв. D’Arbois de Jubainville, op. cit. 229. Вж. RE XIV 636.

 

3. Herodot. V 22.

 

 

15

 

съставителитѣ на по-сетнешнитѣ родословия обръщатъ по-голѣмо внимание на бащината страна на Македоновия произходъ, a по-малко на майчината и приематъ за баща на Македона този или онзи митичень образъ споредъ това, кой най-добре приляга на тѣхнитѣ цѣли.

 

Най-старото отъ този новъ видъ родословия, което е достигнало до насъ, е това на Хеланикъ (Ἑλλάνικος [1]) отъ Лесбосъ. То гласи така (fr. 74 — Constantin. Porph. De temat. II p. 48 Bonn.):

 

ἄλλοι δ᾿ἀπὸ Μακεδόνος τοῦ Αἰόλου ὡς Ἑλλάνικος Ἱερειῶν πρώτηι τῶν ἐν Ἄργει καὶ Μακεδόνος [τοῦ] Αἰόλου, [ἀφ᾿] οὗ νῦν Μακεδόνες καλοῦνται, μόνοι μετὰ Μυςῶν ταότε οἰκοῦντες[2].

 

καὶ: ἐκ? Meineke. es ist nur der Schluss eines Satzes [τοῦ] Meineke. ἀφ᾿ οὗ Jak οὕτω Morelli:

 

Въ това родословие Македонъ е синъ на Еола (Αἴολος). Гръцката митология различава трима Еоловци [3]: 1) Еолъ, синъ на Хеленъ и на нимфата Орсейсъ 2) Еолъ, синъ на Посейдонъ и на Арна или Меланипа и 3) Еолъ, синъ на Хипотесъ и владетель на вѣтроветѣ. Отъ тѣзи трима Еоловци Хеланикъ е ималъ предъ видъ навѣрно първия, който се е смѣталъ за родоначалникъ на всички еолийски племена. Следователно споредъ новото родословие македонцитѣ се явяватъ като часть отъ еолийскитѣ племена и по този начинъ се свързватъ съ гръцката народность.

 

Най-старото предание за Еоловитѣ синове запазено y Хесиода [4] познава обаче само петима сина: Кретевсъ (Κρηθεύς), Атамасъ (Ἀθάμας), Сисифъ (Σίσυφος), Салмоневсъ (Σαλμωνεύς) и Периеръ (Περιήρης). Въ по-къснитѣ предания къмъ тѣзи петь сина сѫ били прибавени още двама: [5] Дейонъ (Δηιών) и Магнетъ (Μάγνης). Но не липсватъ предания, които приписватъ на Еола до десеть [6] и повече синове. [7] Въ достигналата до насъ родословна книжнина само Хеланикъ представя Македонъ като синъ на Еола. Като се вземе предъ видъ, че този генеалогъ е ималъ особена любовь да издирва родословията на разни митични образи, царе и пр. и да създава нови тамъ, гдето сѫ

 

 

1. Вж. RE VIII 104 ff. Фрагментитѣ сѫ събрани y Jacoby F. Gr. Hist. L 104-152.

 

2. Срв. още Eustath. Dion. Per. 427 (F. Gr Hist I 455) . . . οἱ δὲ παῖδας Αἰόλου δέκα παραδιδόασιν, ὧν εἷς Μακεδών, φασὶν, ἐξ οὗ ἡ Μακεδονία.

 

3. Вж. подробно за всичко това Roscher I 192 ff и RE I 1036 ff.

 

4. fr. 7 (Rzach): Αἰολίδαι δ᾿ἐγένοντο θεμιστοπόλοι βασιλῆες/Κρηθεὺς ἠδ᾿ Ἀθάμας καὶ Σίσυφος αἰολόμητις/Σαλμωνεύς τ᾿ἄδικος καὶ ὑπέρθυμος Περιήρης. Въ схолия къмъ Pind. Pyth IV 190 (ed. Drachmann) сѫ дадени само трима : ἡ δὲ γενεαλογία οὕτω· Προμηθέως Δευκαλίων, οὗ Ἕλλην, οὗ Αἴολος, οὗ Κρηθεὺς καὶ Ἀθάμας καὶ Σαλμωνεύς. Срв. Κ. Ο. Müller, Geschichte Hellenischer Stämme und Städte. Bd. I Breslau 1844 132 ff.

 

5. Apolod. btblioth. I 51 (Αἴολος) γήμας Ἐναρέτην τὴν Δηιμάχου παῖδας μὲν ἐγέννησεν ἑπτά, Κρηθέα Σίσυφον Ἀθάμαντα Σαλμωνέα Δηιόνα Μάγνητα Περιήρην.

 

6. Ср. забележка 2.

 

7. Вж. Roscher Bd. I 195 s. v. Aiolides. Сѫщо RE I 1039.

 

 

16

 

липсвали стари (So oder so musste alles stimmen), [1] то не ще сгрѣшимъ, ако приемемъ, че Хеланикъ е билъ този, който е направилъ Македонъ Еоловъ синъ. [2]

 

Свързването на Македонъ съ Еола предполага, че Хеланикъ е смѣталъ македонцитѣ или поне часть отъ тѣхъ за гърци. Презъ V в. пр. Хр. македонскиятъ царь Александъръ Филхеленъ започналъ да изтъква много настойчиво предъ гърцитѣ при всѣки удобенъ случай гръцкия произходъ на македонския царски родъ, понеже желаелъ да се приобщи къмъ гръцката култура и да играе важна политическа роля въ борбитѣ на гръцкитѣ градове — държави. [3] За тази цель той създалъ дори особено родословие, споредъ което си водѣлъ потеклото отъ Аргосъ и се явявалъ потомъкъ на Хераклидитѣ Темениди. [4] Това гъркофилство или по-право гьрчеене на Александра, заради което той добилъ прозвището Филхеленъ (Φιλέλλην) — гръколюбецъ — намѣрило отзвукъ и въ съвременната историографска книжнина. Така напр. Херодотъ на нѣколко пѫти [5] споменува въ своитѣ истории Хераклидския (resp. гръцкия) произходъ на Александра и дори заявявява, че той самъ се е убедилъ въ това (αῦτός τε οὕτω τυγχάνω ἐπιστάμενος καὶ δὴ καὶ ἐν τοῖσι ὄπισθε λόγοισι ἀποδέξω ὡς εἰσὶ Ἕλληνες). [6] Трезвиятъ Тукидидъ приема сѫщо [7] Хераклидското потекло на македонскитѣ царе (отъ Херодота?). [8] Сигурно и Хеланикъ е знаялъ сѫщо тъй за гръцкия произходъ на македонския царски родъ било отъ историитѣ на Херодота, които, както е известно [9], той е използвалъ, било направо отъ царския домъ, понеже споредъ Суидасъ [10] той е билъ въ Македония, било най-сетне по нѣкой другъ пѫть. И като се има предъ видъ Хеланиковата склонность къмъ митология и генеалогия, то не ще сгрѣшимъ, ако приемемъ, че и той е повѣрвалъ въ гръцкия произходъ на македонскитѣ царе отъ Аргосъ. Това предположение изглежда да се потвърдява отъ факта, че споредъ изричното свидетелство на Константинъ Порфирогенета

 

 

1. Вж. J. Geffcken, Griechische Literaturgeschichte Bd. I. Heidelberg 1926, 288, сѫщо Jacoby въ RE VIII 125 ff.

 

2. Забележката на Евстатий: οἱ δὲ παῖδας Αἰόλου δέκα παροιδιδόασιν, ὧν εἶς Μακεδών κτλ се отнася навѣрно до Хеланикъ. Следователно той е приемалъ 10 сина. Отъ тѣхъ могатъ да се докажатъ само 7, вж. Jacoby F. Gr. Hist. I 435.

 

3. Вижъ за това J. Kaerst, Geschichte des Hellenismus I2. Leipzig 1917, 168 ff.

 

4. Вж. за това подробно по-нататъкъ.

 

5. Herodot. V 20; 22, VIII 137, IX 45.

 

6. Herodot V 22.

 

7. Thukid II 99: 100, V 80.

 

8. Срв. W. Aly, Barbarika Nomima въ сп. Philologus, Bd. LXXXV (1930) 44.

 

9. Вж. RE VIII 109, сѫщо Geffcken 287. Anm. 219.

 

10. Suidas. Ἑλλάνικος . . . . . διέτριψε δὲ Ἑλλάνικος σὺν Ἡροδότωι παρὰ Ἀμύνται τῶι Μακεδόνων βασιλεῖ, κατὰ τοὺς χρόνους Εὐριπίδου καὶ Σοφοκλέους (456/5). Срв. Jacoby въ RE VIII 106. 108 и F. Gr. Hist. I 430 f., сѫщо W. Aly, Philologos LXXXV (1930) 43.

 

 

17

 

Хеланикъ е говорилъ за Македона въ I-та книга на съчинението си Херинитѣ жрици въ Аргосъ (Ἰέρεαι τῆς Ἥρας αἰ ἐν Ἄργει). [1] Наистина, както се предполага, това съчинение по подобие на Пароската хроника (Marmor Parium) е разглеждало въ хронологиченъ видъ цѣлата гръцка история. Но като се вземе предъ видъ, че Хеланикъ е написалъ едно особено съчинение Αἰολικά, гдето се разглеждали всички земи заети отъ потомцитѣ на Еолидитѣ, [2] то ние бихме очаквали Хеланикъ да говори за Еоловия синъ Македонъ именно въ това последното съчинение. Споменуването на Македонъ въ Ἰέρεαι стои навѣрно въ свръзка съ произхода на македонскитѣ царе отъ Аргосъ. Може би това извеждане на македонския царски родъ отъ Аргосъ е дало поводъ на Хеланика да свърже македонцитѣ съ гърцитѣ чрезъ Македона и Еола.

 

Споредъ гръцкитѣ предания Еолъ е билъ царь въ Тесалия [3] или Тесалийска Магнесия. [4] Поради това и самата Тесалия се нарича понѣкога отъ гръцкитѣ писатели Еолида (Αἰολὶς γῆ). [5] Въ свръзка съ Еоловото царуване въ Магнесия и Магнетъ, епонима на Магнесия, се явява сѫщо така синъ на Еола. Отъ друга страна всички гръцки племена, които не сѫ принадлежали къмъ дорийцитѣ или къмъ йонийцитѣ (resp. атинцитѣ) сѫ били смѣтани за еолийци. [6] Ето защо, за тогова, който е искалъ да свърже македонцитѣ съ гърцитѣ и който е знаелъ, че Македония граничи съ Тесалия и че споредъ Хесиода Македонъ е братъ на Магнета, за него най-естествено се е явявало да направи това чрезъ еолийцитѣ посрѣдствомъ Еола. Наистина при това свързване се явява едно противоречие между Хераклидския произходъ на македонскитѣ царе и подвластнитѣ македонци „еолийци“. Но това противоречие едва ли е играело нѣкаква особена роля за Хеланика, който е допущалъ лесно противоречия въ своитѣ съчинения. [7] A освенъ това въ случая той е искалъ да докаже гръцкия характеръ на македонския народъ, a не единството между царския родъ и македонцитѣ, което единство самитѣ македонски царе сѫ отричали съ произхода си отъ Аргосъ. Отъ изложеното до тука се вижда, че и Хеланиковото родословие на Македона като синъ на Еола нѣма за преддоставка нѣкакви действителни родствени връзки между македонци и гърци (resp. еолийци), a се дължи на генеаложки комбинации.

 

 

1. Вж. RE VIII 144 ff. и Geffcken 287.

 

2. Вж. Jacoby въ F. Gr. Hist. I 446.

 

3. Appollodori Biblioth. I 51 Αἴολος δὲ βασίλεύων τῶν περὶ ταὴν θεσσαλίαν τόπων τοὺς ἐνοικοῦντας Αἰολεῖς προσηγόρευσε.

 

4. Вж. Roscher I 192.

 

5. Напр. Herodot. VII 176 ἐπςὶ Θεσσαλοὶ ἦλθον ἐκ Θεσπρωτῶν οἰκήσοντες γῆν τὴν Αἰολίδα, τήν περ νῦν ἐκτέαται. Вж. Ed. Meyer въ RE I 1031.

 

6. Ed. Mayer въ RE 1 1032.

 

7. Срв. напр. Thukid. I 97, 2 Ἑλλάνικος βραχέως τε καὶ τοῖς χρόνοις οὐκ ἀκριβῶς ἐπεμνήσθη. Вж. сѫщо Jacoby, RE VIII 151.

 

 

18

 

Едно друго родословие предава схолиятъ къмъ стихъ 427 (θεσσαλίη δ᾿ἐπὶ τοῖσι, Μακηδονίης τε πόληες.) на Дионисиовото описание на свѣта (Διωνυσίου Περιήγησις τῆς οἰκουμένης), който гласи така [1] :

 

ἡ νῦν Μακεδονία πρώην Ἠμαθία ἐκαλεῖτο ἀπὸ Ἠμαθίωνος τοῦ Διὸς καὶ Ἠλέκτρας· ὕστερον δὲ Μακεδονία ἀπὸ Μακεδόνος τοῦ Αἰακοῦ.

 

οὖν cod. νῦν correxit V. Beševliev. Die Verbesserung Αἰόλου bedenklich (Jacoby).

 

Тукъ Македонъ се явява синъ на Еака. Споредъ гръцкитѣ предания, както е известно, Еакъ (Αἰακός) е синъ на Зевса и Егина [2] и родоначалникъ на прочутия родъ на Еакидитѣ, който броялъ изъ между членоветѣ си видни имена, като: Пелей, Ахилъ, Неоптолемъ, Теламонъ, Аяксъ, Милтиядъ и др. [3] Отличителна черта на този родъ е била силата, [4] съ която Зевсъ го билъ надарилъ споредъ гръцкитѣ предания: Ἀλκὴν μὲν γὰρ ἔδωκεν Ὀλύμπιος Αἰακίδῃσι. [5] За потомъкъ на Еака се смѣталъ no майчина страна и Александъръ Велики: Ἀλέξανδρος ὅτι τῷ γένει πρὸς πατρὸς μὲν ἦν Ἡρακλείδης ἀπὸ Καράνου, προὸς δὲ μητρὸς Αἰακίδης ἀπὸ Νεοπτολέμου, τῶν πάνυ πεπιστευμένων ἐστί. [6] Майка му Олимпияда произхождала отъ рода на молоскитѣ царе въ Епиръ, които твърдѣли, че си водили потеклото отъ единъ синъ на Пиръ и Андромаха. [7] За да подчертаятъ тоя си произходъ, членоветѣ на това царско семейство носили имена принадлежащи на прочути Еакиди. Така напр. бащата на Олимпия се казвалъ Неоптолемъ, другъ единъ членъ Ахилъ и пр. [8] Последниятъ македонски царь Персей се смѣталъ сѫщо за Еакидъ вѣроятно като потомъкъ на Александра Велики. [9] Александъръ Велики е отдавалъ, както изглежда, голѣмо значение на произхода си отъ Еака. Защото таченето на Ахила отъ този македонски царь не се е дължѣло само на голѣмото обаяние, което Хомеровия херой е оказвалъ на читателитѣ на Илиядата, но е имало много по-дълбоки причини. За него Ахилъ е билъ единъ прадѣдо, на когото той е трѣбвало да се покаже достоенъ потомъкъ. Александъръ Велики е окичилъ съ вѣнецъ гроба на

 

 

1. С. Müller, GGM. II р. 448 и Jacoby F. Gr. Hist. I 455.

 

2. или Европа вж. Roscher I 109 ff. RE I 923 ff.

 

3. Roscher I 114. RE I 922. Fr. Pfister, Der Reliquienkult im Altertum. Giessen 1909, 22 f.

 

4. Roscher I 114 RE I 923.

 

5. Hesiod. fr. 205 Rzach, сѫщо Pind. Ιsthm. VI 24.

 

6. Plut. Alex. 2. Arrian. An ab. IV 11, 6 Φιλίππου μὲν παιδὶ, Ἡρακλείδῃ δὲ ἀπὸ γένους καὶ Αἰακίδῃ, ὅτου οἱ πρόγονοι ἐξ Ἀργους ἐς Μακεδονίαν ἦλθον., срв. сѫщо I 11, 8.

 

7. Käerst, op. cit. 175 f. и Anm. 2. О. Gruppe, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte Bd. I 352 f. RE. I 924.

 

8. Името Ἀλκέτας, което носятъ двама молоски царе и единъ македонски царь, навѣрно стои пакъ въ връзка съ Еакидитѣ, срв. приведения въ текста стихъ на Хесиода.

 

9. Verg. Aen. VI 839. Sil. 11. 1, 627.

 

 

19

 

Ахила въ Троада като неговъ потомъкъ, [1] както малко преди това е принесалъ жертва на Прияма като потомъкъ на Неоптолема:

 

θῦσαι δὲ αὐτὸν καὶ Πριάμῳ ἐπὶ τοῦ βωμοῦ τοῦ Διὸς τοῦ Ἑρκείου λόγος κατέχει, μῆνιν Πριάμου παραιτούμενον τῷ Νεοπτολέμου γένει, ὅ δὴ ἐς αὐτὸν καθῆκεν. [2]

 

Това изтъкване на Еакидския произходъ отъ страна на Александра Велики ще да е било извършвано и при други случай и то именно е дало поводъ на нѣкой отъ съвременнитѣ писатели [3] да направи Македона синъ на Еака, навѣрно за да поласкае македонския царь или изобщо царския родъ и да ги свърже родствено съ македонското племе.

 

 

 

1. Arrian. anab. I 12, 1; Aelian, v. h. 12, 7; Plut. Alex. 15; Philostr. heroic 18. 15 и Diod. 17, 17. καὶ τοὺς μὲν τάφους τῶν ἡρώων Ἀχιλλέως τε καὶ Αἴαντος καὶ τῶν ἄλλων ἐναγίαμασι καὶ τοῖς ἄλλοις τοῖς πρὸς εὐδοξίαν ἀνηκουσιν ἐτίμησεν. Почитането на Аяксовия гробъ стои пакъ въ връзка съ Еакидския произходъ на Александра. Статията на Ch. Vellay, Alexandre en Troade въ сп. L’Acropole VI (1931) 119-128 ми e известна само отъ извадката въ Philolog. Wochenschrift 52, 21.

 

2. Arrian. anab. I 11, 8.

 

3. Ядката на Дионисовитѣ схолии принадлежи къмъ 4 или 5 в. сл. Хр. вж. W. Christ, Geschichte der Griechischen Litteratur 6 Aufl. v. W. Schmid и O. Stählin II 2. München 1925, 677. Обаче тѣ съдържатъ както извадки отъ по-стари съчинения, така и сведения отъ по-нови времена, срв. напр. схолия къмъ стихъ 322. Παννόνιοι] Βούλγαροι.

 

4. Scholia graeca in Homeri Iliadem ed. G. Dindorf. Oxford, 1875, t. IV.

 

5. Scholia etc. (Scholia Townleyana) ed. E. Maas. Oxford 1888, t. VI.

 

6. Scholia etc. t. II. Срв. Jacoby, F. Gr. Hist. II 739, fr. 13.

 

 

20

 

Приведенитѣ три текста стоятъ безспорно въ тѣсна връзка помежду си. Очевидно тѣ предаватъ една общо основа навѣрно въ парафразиранъ видъ. Споредъ изричното указание въ последния текстъ (ἡ ἱστορία παρὰ Μαρσύᾳ.) тази общо основа е било едно мѣсто отъ едно съчинение на историка Марсиасъ. Старогръцката книжнина познава двама македонски историци съ име Марсиасъ (Μαρσύας): единъ отъ Пела (около 307 г.) [1] и другъ отъ Филипи (преди 168 г.). [2] Споредъ С. Müller [3] въпросното мѣсто е взето отъ I книга на Μακεδονικά на Марсиасъ отъ Пела, a споредъ Phillipp [4] отъ съчиненията на Марсиасъ отъ Филипи. Споредъ Jacoby [5] обаче не може да се установи нито съчинението, нито на кого отъ двамата Марсиасовци принадлежи.

 

Докато тритѣ текста се схождатъ напълно по съдържание макаръ и съ малки отклонения въ отдѣлнитѣ изрази, то по отношение на имената на Македоновитѣ родители тѣ се разиждатъ значително. Споредъ Venetus В бащата е носилъ името Διών, a споредъ Venetus A и Townleyanus — Ζεύς. Споредъ Ven. B и Town. майката се казвала Αἴθυια, a споредъ Ven. A — Αἰθρια. C. A. Lobeck въ Aglaophamus 325 e поправилъ, навѣрно подъ влияние на Stephanus Byzantinus [6], Δίωνος въ Ven. В на Διός, a Αἰθυίας въ Ven. B и Town. и Αἰθρίας въ Ven. A на Θυίας. Тѣзи, поправки сѫ били възприети почти отъ всички издатели [7]. Обаче въпроснитѣ поправки ми се виждатъ неумѣстни поради следнитѣ съображения. Δίων не е нищо друго освенъ една друга форма на божеското име Ζεύς. Δίων стои въ сѫщото езиково отношение спрямо известното божеско име Διώνη, както Ἠλεκτρύων къмъ Ἠλεκτρυώνη, Λεύκων къмъ Λευκώνη, Πλούτων къмъ Πλουτώνη, Τρίτων къмъ Τριτώνη и πρ. Богинята Διώνη пъкъ представя, както е известно, женската половина на Ζεύς. [8] Въ старата Додона тя се е почитала наредъ съ Ζεὺς Νάιος [9]. R. Meister [10] пише: Wir finden auf griechischem Boden die starke Form dieses -en

 

 

1. Jacoby, F. Gr. Hist. II Kommentar, 480 f. RE XIV 1995 ff.

 

2. Jacoby, п. т. 481. RE XIV 1998 „jünger als Didymos“.

 

3. Scriptores rerum Alexandri Magni. Parisiis 1877, p. 42.

 

4. RE XIV 1999 „Aus diesem Grunde dürfte es sich auch empfehlen, an eine Versetzung der strittigen frg. 10, 13, 14 unter die des jüngeren zu denken“.

 

5. п. т. 481, 43 и при фрагментитѣ стр. 739.

 

6. S. v. Μακεδονία· ἡ χώρα ἀπὸ Μακεΐόνος τοῦ Διὸς καὶ Θυίας τῆς Δευκαλίωνος.

 

7. У Müller, op. cit. въ текста стои Αἰθρίας, обаче въ арр. crit. се забелязва: Καὶ Αἰθρίας] fortasse corruptum ex καὶ Θυίας и привежда като доказателство Steph. Byz.

 

8. Вж. REV 878 „D. ist lautlich und sachlich das weibliche Gegenstück zu Zeus“, Roscher s. v. 1028 ff. P. Kretschmer, Einleitung in die Geschichte der Griechischen Sprache. Göttingen 1896, 91 и 161. O. Kern, Die Religion der Griechen I. Berlin 1926, 90, 182. Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff, Der Glaube der Hellenen I. Berlin 1931, 227 f.

 

9. RE V 878.

 

10. Ueber die Namen: „Δνώνη, Ζήν, Zctv“ въ Ber. sächs. Gesellsch. d. Wiss. Phill.-Hist. Classe 1894, 200.

 

 

21

 

Stammes vertreten mit о- Färbung des Suffixvocals in dii̯--: *Δίων, Διώνη, und mit e- Färbung in d-n-: Ζήν. *Δίων, Διώνη waren die altdodonäischen Himmelsgötter; für den Namen *Δίων trat später Ζεὺς Νάιος ein, der Name Διώνη erhielt sich. Освенъ това отъ Ven. A и Town. ясно личи, че Δίων е равно на Ζεύς. Поради това звездичката предъ Δίων y Meister трѣбва да падне. Servius [1] споменува единъ митиченъ лаконски царь Dion, който навѣрно трѣбва да се отъждестви съ Зевсъ. Формата Δίων се крие сигурно и въ името на хероя Πανδίων. [2] И така Δίων представя едно друго название на бога Ζεύς и затова Δίωνος въ Ven. В. вм. Διός въ Ven. A и Town. не измѣня сѫществено текста. И въ двата случая Македонъ е синъ все на Зевса.

 

Явява се сега въпросъ, кое отъ дветѣ имена, дали Δίων или Ζεύς е стояло въ архетипа на схолиитѣ, resp. въ текста на Марсиасъ. Тукъ сѫ възможни четири предположения.

1. У Марсиасъ е стояло Διός, a въ архетипа, отъ гдето е преписанъ прѣко или непрѣко схолиятъ Ven. В, е имало надъ или до Διός (на бѣлото поле) прибавено отъ втора рѫка Δίωνος. Въ последствие преписвачитѣ сѫ възприели Δίωνος, понеже сѫ мислили, че това име трѣбва да стои въ текста.

2. У Марсиасъ или въ архетипа на Ven. В името Διός е било написано така, че е давало възможность да се чете и като Δίωνος. Но и въ двата случая остава необяснимо, защо преписвачътъ е предпочелъ да вмъкне въ текста много малко познатото име Δίων предъ всеизвестното Ζεύς.

3. У Марсиасъ е стояло Δίωνος, a въ архетипа на Ven. A, resp. Town. надъ или до името Δίωνος е било прибавено отъ втора рѫка Διός, за да обясни рѣдкото име Δίωνος. Въ последствие преписвачитѣ сѫ вмъкнали въ текста по-известното за тѣхъ име Δίος.

4. У Марсиасъ или въ архетипа на Ven. B. resp. Town. името Δίωνος е било написано така, че е давало възможность да се чете като Διός. Преписвачитѣ сѫ възприели по-известното име Διός.

 

Мѫчно може да се каже, коя отъ тѣзи четири възможности е най-вѣроятна. Обикновено се приема, че схолиитѣ Ven. A. и. Town. предаватъ по-добре първоначалвия текстъ отколкото схолиятъ Ven. В. Обаче изхождайки отъ принципа за lectio difficilior би трѣбвало да се приеме като по-вѣроятно Δίωνος. Въ всѣки случай азъ смѣтамъ за изключена възможностьта Δίωνος, да представлява една най-обикновена рѫкописна грѣшка на преписвача.

 

Както се изтъкна вече по-горе, майката на Македонъ се е казвала споредъ Ven. A Αἰθρία, a споредъ Ven. B и Town. Αἴθυια. И тукъ се поражда въпросътъ, какво точно е стояло въ първоначалния

 

 

1. Serv. in Verg. ecl. VIII 30 „Dion rex Laconiae fuit, qui habuit Iphiteam Prognai filium etc." Срв. RE V 834. Roscher s. v. 1028. H. Usener, Götternamen. Bonn 1896, 36. A. B. Cook, Zeus, II 1 Cambridge 1925, 353.

 

2. Usener, op. cit. 61 ff. Wilamowitz, op. cit. 258 Anm. 2.

 

 

22

 

текстъ и въ какво отношение стоятъ тѣзи две имена по между си. Lobeck въ Aglaophamus 325 [1] е поправилъ Αἰθρία resp. Αἴθυια на Θυία, понеже е приемалъ навѣрно както Müller, [2] че въ архетипа на схолиитѣ е било написано καιαιθυιας вм. καιθυιας т. е. дитография на αι отъ καί. За съжаление текстовата история на Хомеровитѣ схолии не ни е никакъ позната, нито знаемъ въ какво точно отношение стоятъ по между си схолиитѣ Ven. A, Ven. В. и Town. Ho въ всѣки случай, струва ми се, мѫно може да се допустне, че по отношение на въпросното мѣсто и тритѣ схолии сѫ имали една и сѫща подлога и че името Θυία е било вече развалено въ тази обща подлога.

 

Противъ едно подобно схващане говорятъ преди всичко различнитѣ форми Δίός и Δίωνος, Αἰθρίας и Αἴθυιας, а сѫщо така и отдѣлнитѣ изрази, които не се съвпадатъ въ отдѣлнитѣ схолии и които очевидно сочатъ на две различни основи resp. редакции. Следователно въпросното име ще е започвало по всѣка вѣроятность и въ дветѣ подлоги все съ сричката ΑΙ. A въ такъвъ случай трѣбва да се приеме, че и въ първоначалния текстъ — Марсиасъ, отъ гдето схолиитѣ сѫ почерпали сведенията си за Македонъ, името на Македоновата майка ще да е започвало съ сричката ΑΙ. Но, докато дветѣ предадени имена Αἰθρία и Αἴθυια се съвпадатъ напълно по отношение на първитѣ три букви Αἰθ-, то по отношение на четвъртата тѣ се разиждатъ.

 

Това различие може да се обясни по два начина.

1. Въ първоначалния текстъ въпросното име е гласѣло Αἰθρία (или Αἴθυια). Обаче преписвачътъ resp. ексцерпторътъ е прочелъ погрѣшно четвъртата буква и затова е написалъ въ преписа Αἴθυια (или Αἰθρία). Тази възможность е малко вѣроятна и може да се приеме само при липса на друга по-вѣроятна.

2. Αἴθυια е дублетна форма на Αἰθρία, както Δίων на Ζευς. Една отъ дветѣ форми е стояла въ архетипа на схолиитѣ, но въ единъ отъ по-сетнешнитѣ преписи е била замѣнена поради неизвестна причина съ другата. Това предположение обаче може да се приеме само, ако Αἴθυια е била наистина друга форма на Αἰθρία.

 

Споредъ Eustathius (ad. Od. I 22. 1385

[3]

Αἴθυια значи φωσφόρος и има сѫщия коренъ както αἴθω, αἰθήρ, αἰθρία. Това тълкуване Евстатий го е заелъ сигурно отъ по-старата гръцка книжнина. [4] Името пъкъ Αἰθρία произлиза очевидно отъ αἰθήρ.

 

 

1. Това мѣсто ми е известно само по цитатъ.

 

2. Вж. заб. 7 на стр. 20.

 

3. Срв. Fr. Pfister, Reliquiencult im Altertum. Giessen 1909, 17.

 

4. Че и древнитѣ сѫ схващали така името Αἴθυια може да се заключи отъ епитета на Атина Αἴθυια вж. заб. 6 на стр. 23. Този епитетъ едва ли може да се отдѣли отъ представата за Атина като αἰθήρ или ἀήρ и епитета Ἄγλαυρος, вж. О. Gruppe, Griechische Mythologie und Religionsgeschichte Bd. II München 1905, 11973

 

 

23

 

Следователно за древнитѣ [1] тѣзи две имена сѫ били равнозначещи, т. е. Αἰθυια е било дублетна форма на Αἰθρία, както Δίων на Ζεύς.

 

Този изводъ ни дава право да направиме следнитѣ заключения. Въ архетипа на Ven. A е стояло Διὸς καὶ Αἰθρίας, a въ архетипа на Ven. В и Town. [2] Δίωνος καὶ Αἰθυίας. Преписвачътъ на Town. е замѣнилъ Δίωνος на подлогата съ Διός въ преписа. Мѫчно може да се каже, какво точно е стояло въ общия изворъ на тритѣ вида схолиа. Азъ съмъ наклоненъ да приема, че въ извора е стояло Διὸς καὶ Αἰθριας. Въ архетипа на схолиитѣ Ven. В и Town. обаче тѣзи две имена сѫ били обяснени или замѣнени въ последствие съ дублетнитѣ форми Δίωνος и Αἰθυίας.

 

Въ старогръцката митология, до колкото тя е позната, името Αἰθρία не се срѣща. [3] Но, като се изхожда отъ значението на думата αἰθρία свѣтло, ясно небе, може да се предположи съ голѣма вѣроятность, че въ гръцката или македонската [4] религия е сѫществувала една богиня или персонификация на хубавото ясно небе подъ името Αἰθρία покрай Атина, която обикновено се е смѣтала за богиня на ясното небе. [5]

 

Името пъкъ Αἴθυια е известно само като епитетъ на Атина. [6] Обикновено то се отъждествява съ αἴθυια чайка, [7] обаче много по-вѣроятно изглежда мнението на Евстатий, че Αἴθυια идва отъ Αἴθω и означава Ἀθηνᾶ φώσφορος. [8] Подъ Ἀθηνᾶ Αἴθυια навѣрно трѣбва да се разбира Атина като богиня на свѣтлината, или по-добре на свѣтлото ясно небе. Въ такъвъ случай Αἰθρία и Αἴθυια се схождатъ не само етимологично, но и по значение. Дори много вѣроятно е, че и Αἰθρία е било сѫщо така единъ епитетъ или хипостаза на Атина. [9] Забележително е, че около сѫщото време, когато Марсиасъ отъ Пела е писалъ, въ македонскитѣ монети особено отъ епохата на Антигонъ Гонатасъ

 

 

1. И модернитѣ сѫ наклонни да виждатъ въ Αἴθυια понятието аἴθω вж. Воisaсq. s. v. H. Hirt, Handbuch der griech. Lautund Formenlehre II Aufl. Heidelberg. 1912, 277.

 

2. Схолиитѣ Ven. B и Town. сѫ преписани отъ една обща подлога, вж. RE s. v. Scholion, Sp. 635. „Dass aber beide (T. B ) auf ein gemeinsames Archetypon unmittelbar zurückgehen, beweist das Fehlen der Scholion in B. T. zu I 266-299.

 

3. Добре известно e обаче името Αἴθρα или Αἴθρη дъщеря на царь Питей, съпруга на Егей и майка на Тезей, вж. Roscher s. v. Дали има нѣкаква връзка между Αἰθρία и Αἴθρα освенъ етимологическата поради липса на други данни не може да се установи.

 

4. Hesyсh. ἀδραιά· αἰθρία. Μακεδόνες. Може би тази глоса стои въ връзка съ македонската религия и трѣбва да се свържи съ горното божество.

 

5. Вж. L. Preller. Griechische Mythologie 4 Aufl. v C. Robert I I. {Berlin 1887) 184. Gruppe op. cit. 1196, 3 f. Roseher I 675 ff.

 

6. Pausan. 15, 3; 41, 6 . . . . ἐτάφη Πανδίων ἐν Αἰθυίας Ἀθηνᾶς καλουμένῳ σκοπέλῳ. Lykophr 359. Срв. F. Pfister, op. cit. 17. Дали нѣма нѣкаква връзка между Πανδίων и Ἀθηνῆ Αἴθυια отъ една страна и Δίων и Αἴθυια отъ друга страна?

 

7. Вж. Gruppe op. cit. 8445 и 8 сѫщо RE II 1969, но 1994.

 

8. Вж. заб. 3 на стр. 22.

 

9. Вж. Gruppe op. cit. 834.

 

 

24

 

н неговитѣ приемници се явява Атина изобразена съ щитъ въ лѣвата рѫка и съ свѣткавица въ дѣсната, т. е. като богиня на грамотевицата или изобщо на времето. [1] Азъ съмъ наклоненъ да виждамъ въ случая нѣкаква връзка между родословието и монетнитѣ изображения. Но и извънъ това, както се вижда отъ сведенията на старитѣ писатели, Атина е била на голѣма почить въ Пела, resp. Македония. [2]

 

Наистина Атива като Παλλάς, Παρθένος и др. е богиня девственица, обаче като Ἄγλαυρος, Ἀερόπη, Ἀστυόχη, Γοργώ и пр. [3] тя е майка на много херои. Затова Атина като Αἴθυια или Αἰθρία е могла лесно да бѫде представена и като майка на Македонъ. И така споредъ родословиего на Марсиасъ епонимътъ на македонцитѣ Македонъ е билъ синъ на Зевса и Айтрия, богиня на свѣтлото, ясно небе.

 

Марсиасъ е създалъ това родословие безспорно съ опредѣлена цель. Както е известно, Деметрий Полиоркетъ синътъ на Антигонъ Монофталмосъ е изгонилъ презъ 307 г. Деметрия Фалеронски отъ Атина и е възстановилъ демокрацията. Зарадй това дѣло той и неговиятъ баща сѫ били почетени отъ страна на атинския народъ съ най-голѣми почести. Тѣхнитѣ златни статуи сѫ били поставени до тѣзи на Хармодий и Аристогитонъ, издигнати имъ били олтари като на „спасители“ (Σωτῆρες) и две нови фили били наречени на тѣхно име Ἀντιγονίς и Δημητριάς. [4] Навѣрно въ свръзка съ това събитие Марсиасъ е поставилъ въ родствени отношения македонцитѣ съ атинцитѣ чрезъ Αἰθρία, която той, свързвалъ било съ Атина било съ Αἴθρη майката на Тезея. Въ такъвъ случай авторътъ на това родословие може да бѫде само Марсиасъ отъ Пела. [5]

 

 

Едно друго родословие ни предава Diodor.

 

 

Eitrem въ RE XIV 637 мисли, че zweifelsohne operiert die Erfindung des M. mit dem Pelasgersohne Lykaon „dem Wolfsmanne“. Обаче това предположение e неприемливо. Защото е много съмнително, дали единъ такъвъ външенъ белегъ, каквото

 

 

1. Preller-Robert ор. cit. 215. Roscher 1 677.

 

2. W. Baege, De Macedonum sacris p. 27 sqq.

 

3. RE II 2004 f. и Fr. Pfister въ Bursians Jahresb. Supplb. 229 (1930), 130.

 

4. Вж. Diodor. XX 46 и Plut. Demetr. 10.

 

5. Suid. s. v.

 

 

25

 

е украшението λύκου προτομή, е могло да даде поводъ за една подсйбна връзка. [1] За да се свърже Македонъ съ Осирисъ сѫ играли роля много по-дълбоки причини.

 

Въ текста, които предхожда непосрѣдствено приведеното мѣсто, както и въ този, който следва следъ него, Диодоръ разказва почти изключително за Осириса като Дионисъ, за неговия походъ изъ света и за атрибутитѣ на тѣзи два бога. Въ I 15, 6 той привежда доказателства, че родното мѣсто на Диониса Ниса е било въ Египетъ. A на I 11, 3 и 13, 5 сѫщиятъ пише: τῶν δὲ παρ᾿ Ἕλλησι παλαιῶν μυθολόγων τινὲς τὸν Ὄσιριν Διόνυσον προσονομάζουσι и τὸν μὲν Ὄσιριν μεθερμηνευόμενον εἶναι Διόνυσον. Значи този Осирисъ, за който става дума въ въпросното мѣсто, не е никой другъ освенъ Дионисъ. Отъждествяването на Диониса съ Осириса е много старо. Вече Херодотъ въ II 144, 2 казва, че Ὄσιρις δέ ἐστι Διόνυσος κατὰ Ἑλλάδα γλῶσσαν, сѫщо 42, 2. [2] Следователно споредъ приведеното мѣсто отъ Диодора Македонъ е билъ синъ на Дионисъ-Осириса. A като се има предъ видъ голѣмото разпространение на Дионисовия култъ въ Македония, гдето той изглежда да е билъ всенароденъ, [3] то съвсемъ естествено се явява македонцитѣ, които сѫ минавали за Дионисови поклоници κατ᾿ ἐξοχήν, да бѫдатъ смѣтани и за Дионисови потомци. Свързването на Македона съ Осириса е станало, както Baege [4] съ право се досѣща, въ времето на Птоломеевцитѣ, когато Дионисъ билъ обявенъ за тѣхенъ родоначалникъ, срв. Theophilus Ad Autolyc. II р. 94

 

[5]

 

Самото предание обаче, че Македонъ е синъ на Диониса, е навѣрно много по-старо. Плутархъ въ съчинението си Περὶ τῆς Ἀλεξάνδρου τύχης ἢ ἀρετῆς 10 I влага въ устата на Александра Велики думитѣ:

 

νῦν δὲ σύγγνωθι, Διόγενες, Ἡρακλέα μιμοῦμαι [6] καὶ Περσέα ζηλῶ, καὶ τὰ Διονύσου μετιὼν ἴχνη, [7] θεοῦ Γενάρχου καὶ Προπάτορος,

 

1. Споменатитѣ отъ Eitrem Schol. Tzetz. χιλ. IV 333 въ Anecd. Oxon. III 357, 30 както и Ed. Meyer Aeg. Ztschr. XLI (1904) 100 ff. ми бѣха недостѫпни. Вж. сѫщо A. Wiedemann, Herodots zweites Buch. Leipzig 1890, 295.

 

2. Подробно за това отъждествяване вж. Gruppe 1419 ff.

 

3. Baege 77 sq. и Revue de l’histoire des Religions, t, LXIX 225.

 

4. Op. cit. 159: Aegyptii post Lagidarum imperium Macedonum sibi vindicasse videritur. Сѫщо Abel, Makedonien u. s. w. 96, Anm. 4.

 

5. Вж. C. Müller FHG III 164, 21. Това мѣсто e останало неизвестно на Baege. Срв. Gruppe II 1516 Anm. 4. и H. Berve, Das Alexanderreich auf prosopographischer Grundlage II. München 1926, 329 ff.

 

6. Срв. Strab. III 5 p, 171.

 

7. Срв. Arrivan. An. V 1, 1.

За локализирването на Ниса въ Индия вж. FHG II 41621, Diodor. II 38, III 63. Сurt. VIII 10, 12 и др.

 

 

26

βούλομαι πάλιν ἐν Ἰνδίᾳ νικῶντας Ἕλληνας ἐγχορεῦσαι, [1]

 

Ad. Reinach въ рецензията върху дисертацията на W. Baege, de Macedontim sacris тълкува израза θεοῦ Γενάρχου καὶ Προπάτορας като (il <Dionysos> passe pour) Génarchos et Propatôr du roi. [2] Това тълкуване може да се подкрепи съ 21 фрагментъ на перипатетика Satyros: [3]

 

 

Обаче противъ това тълкуване говорятъ следнитѣ съображения. Съ изключение на приведеното мѣсто отъ Плутарха въ никой изворъ Александъръ Велики не се означава като потомъкъ на Диониса, а винаги като потомъкъ на Херакла или Еака, напр. :

 

Arian. An. II 5, 9. αὐτὸς δὲ (scil. Ἀλέξανδρος) ἀπ᾿ Ἄργους τῶν Ἡρακλεδῶν εἶναι ἠξίου. III 3, 2. Ἀλεξάνδῳ φιλοτιμία ἦν πρὸς Περσέα καὶ Ἡρακλέα, ἀπὸ γένους τε ὄντι τοῦ ἀμφοῖν. VI 3, 2. ἐπὶ δὲ Ἡρακλεῖ τε τῷ Προπάτορι σπείσας

или

Plut. de Alexandri M. fort. aut virt. II 2 (Ἀλάξανδρος) ἔχων τέχηνη προγονικὴν ἀπ᾿Αἰακιδῶν, ἀφ᾿ Ἡρακλέους.


Отъ друга страна изразътъ τὰ Διονύσου μετιὼν ἴχνη (scil, ἐν Ἰνδίᾳ) въ разглежданото Плутархово мѣсто съответства по-скоро на βούλομαι πάλιν ἐν Ἰνδίᾳ . . . Ἕλληνας ἐγχορεῦσαι. Всичко това навежда на мисъльта, че Διόνυσος въ нашия случай ще да е билъ θεὸς Γενάρχης καὶ Προπάτωρ на Ἑλληνες = Μακεδόνες, a не на Александра resp. на македонския царски родъ. На едно подобно тълкуване думата γενάρχης не противоречи, понеже и тя може да има значението родоначалникъ на народъ както γένος — на народъ, напр. Herodot 1 56.

 

Ако това предположение е вѣрно, въ такъвъ случай свързването на Македонъ съ Осирисъ — Диониса y Диодора нѣма да бѫде нѣщо съвсемъ ново, a ще представя само едно видоизмѣнение на едно по-старо предание. Но, ако въпрѣки всичко Плутарховото мѣсто трѣбва да се разбира въ смисълъ, че Александъръ Велики се е означавалъ и като потомъкъ на бога Диониса, то и тука ще имаме сѫцото явление както по-горе при Еака: родоначалникътъ на царския родъ да се смѣта вторично и за родоначалникъ на самия народъ.

 

 

1. Moral. II р. 422. ed. Bernardakis.

 

2. Вж. Revue de l’histoire des Religions t. LXIX 255 sq. Срв. сѫщо Г. И. Кацаровъ, Царь Филипь II Македонски, София 1922, 103.

 

3. С. Müller FHG. III 164, 21.

 

 

27

 

Отъ разгледанитѣ до тукъ родословия рѣзко се отдѣлягь по значение и естество родословието, което ни е предадено въ Аполодоровата библиотека, и неговитѣ по-сетнешни видоизмѣнения. Ето какъ гласятъ тѣзи родословия въ сьчиненията, гдето ги намираме:

 

Apollodori bibliotheca III 8, 1. τούτου (scil. Πελασγοῦ) καὶ τῆς Ὠκεανοῦ θυγατρὸς Μελίβαίας, ἢ καθάπερ ἄλλοι λέγουσι νύμφης Κυλλήνης παῖς Λυκάων ἐγένετο, ὃς βασιλεύων Ἀρκάδων ἐκ πολλῶν γυναικῶν πεντήκοντα παῖδας ἐγένησε· Μελαινέα Θεσπρωτὸν Ἕλικα Νύκτιμον Πευκέτιον, Καύκωνα Μηκιστέα Ὁπλέα Μακαρέα Μάκεδνον, κτλ.

 

Aeliani de natur. anim. X 48. Λυκάονι τῷ βασιλεῖ τῆς Ἠμαθίας γίνεται παῖς, ὄνομα Μακεδών, ἐξ οὗ καὶ ἡ χώρα κέκληται μετὰ ταῦτα, τὸ ἀρχαῖον ὄνομα οὐκέτι φυλάξασα. Τούτῳ δὲ ἄρα παῖς ἀνδρεῖος ἦν καὶ κάλλεί διαπρεπής, Πίνδος ὄνομα· ἦσαν δέ οἱ καὶ ἄλλοι παῖδες, κτλ.

 

Stephan. Byzant. s. v. Ὠρωπὸς... κέκληται ἀπὸ Ὠρωποῦ τοῦ Μακεδόνος τοῦ Λυκάονος.

 

Следователно споредъ Аполодоровата библиотека хероятъ епонимъ е носилъ името Μάκεδνος и е билъ синъ на Ликаонъ, царь на аркадцитѣ. A споредъ Елиянъ и Стефанъ Византийски той се е наричалъ Μακεδών, a баща му Ликаонъ само споредъ Елияна, е билъ царь на Ематия. Обаче едва ли може да става споръ върху това, че Аполодоровата библиотека предава най-точно първоначалния видъ на въпросното родословие. Споредъ най-старото предание запазено y Хесиода Ликаонъ е царь на Аркадия, [1] a не на Ематия. И до колкото може да се заключи отъ достигналитѣ до насъ извори Ликаонъ е билъ смѣтанъ презъ цѣлата древность за аркадски царь. Единственъ Елиянъ го представя за царь на Ематия. За правотата пъкъ на името Μάκεδνος, което не е нищо друго освенъ известното отъ Хомера прилагателно μάκεδνος, [2] говори обстоятелството, че голѣма

 

 

1. Вж. Strabo V 2, 4. τῷ δ᾿ Ἐφόρῳ τοῦ ἐξ Ἀρκαδίας εἶναι τὸ φῦλον τοῦτο ἦρξεν Ἡσίοδος. φησι γὰρ

Υἱέες ἐξεγενοντο Λυκάονος ἀντιθέοιο,

ὅν ποτε τίκτε Πελασγός (fr. 44 Rzach3).

срв. Ed. Meyer, Forschungen zur alten Geschichte I (Halle 1892) 53 ff. RE XIII 2248 ff.

 

2. Различието въ ударението не говори за две отдѣлни думи. Напротивъ то е едно доказателство въ повече, че се касае за една и сѫща дума и че Μάκεδνος е била първоначалната форма на името на Ликаоновия сииъ. Защото, както е известно, въ гръцки прилагателнитѣ, когато се употрѣбятъ като лични имеиа, промѣнятъ мѣстото на ударението, до колкото позволява закона за трисричието, напр. γλαυκός, но Γλαῦκος, вж. A. Debrunner, Griechische Wortbildungslehre. Heidelberg 1916. §26. 1. Vendryes, Traité d’accentuation grecque. Paris 1929, § 185. За Ликаоновитѣ синове и за Maкедносъ сравни още Ul. v. Wilamowitz-Moellendorff, Pherekydes въ Sitzungsberichte der Preuss. Akademie der Wissenschaften. Jahrg. 1926 Phil.-hist. Klasse. Berlin 1926. 143 ff.

 

 

28

 

часть отъ имената на Ликаоновитѣ синове сѫ произведени отъ прилагателни, напр.: Μαίναλος, Μακαρεύς, Μελαινεύς, Μηκιστεύς, Καρτέρων и др. т. е. тѣ сѫ отъ вида на т. н. redende Namen.

 

Възъ основа на Аполодоровата библиотека и на Елияна може да се установи следната родословна верига: Πελασγός — Λυκάων — Μάκεδνος — Πίνδος. Това родословие стои въ тѣсна връзка съ втората половина на 56 глава въ I книга на Херодотовитѣ истории, която поради своята важноста заслужава да се приведе изцѣло.

 

 

Срв. още Herod. VIII 43 Δωρικόν τε καὶ Μακεδνὸν ἔθνος ἐξ Ἐρινεοῦ τε καὶ Πίνδου. Начинътъ, по който се опредѣля времето, когато сѫ станали тѣзи събития, показва, че ние се намираме тукъ не на историческа, а на митическа почва. Думитѣ пъкъ (οἴκεε) ἐν Πίνδῳ Μακεδνὸν καλεόμενον стоятъ явно въ свръзка съ името на Ликаоновия синъ Μάκεδνος и съ това на Макецновия синъ Πίνδος. Споредъ Павзаний [1] всички Ликаонови синове сѫ основали градове и сѫ станали тѣхни херой-епоними. Въ такъвъ случай Μάκεδνος ще бѫде епонима на Херодотовия Μακεδνὸν ἔθνος въ Пиндъ (έν Πίνδῳ), което пъкъ както се досѣща съ право Н. Stein, [2] е градътъ Πίνδος на едноимена рѣка при Парнасъ, а не планината Пиндъ въ Тесалия, както го тълкуватъ всички изследвачи. A споредъ запазеното y Елияна предание [3] хероятъ-епонимъ на рѣката Пиндъ е билъ Македновия синъ Πίνδος.

 

Явява се сега въпросъ, дали има нѣкаква връзка между Херодотовия Μακεδνὸν ἔθνος и по-сетнешнитѣ Μακεδόνες. Нѣкои [4] отъ съвременитѣ учени сѫ наклонни да смѣтатъ тѣзи два народа за единъ и сѫщи. Обаче Херодотъ, който едничъкъ споменува Μακεδνὸν ἔθνος, не го отъждествява съ македонцитѣ. A едва ли може да се допусне, че той не е могълъ да знае или да съзре връзката межлу Μακεδνὸν ἔθνος и Μακεδόνες при наличностьта на голѣмото, очевидно съзвучие между тѣзи две имена,

 

 

1. VIII 4, 1 Νύκτιμος μὲν γὰρ πρεσβοτάτός τε ἦν καὶ εἶχε τὸ πᾶν κράτος, οἱ δὲ ἄλλοι παῖδες τοῦ Λυκάονος πόλεις ἐνταῦθα ἔκτιζον ἔνθα ἑκάστῳ μάλιστα ἧν κατὰ γνώμην.

 

2. Вж. Herodotos erkl. v. Η. Stein I Bd. 6 Aufl. Berlin 1901, 64, 15 и V, 32. Срв. Strabo IX 4, 10.

 

3. Aelian. de nat. anim. X 48.

 

4. Напр. : K. J. Beloch, Griechische Geschichte Bd. IV I. Berlin 1925, S. 9. Ed. Meyer, Geschichte des Altertums II 12. Berlin 1928 S. 273 и др.

 

 

29

 

ако наисгина е имало такава връзка. Противъ отъждествяването на двата народа говори сѫщо така и обстоятелството, че жилищата на Μακεδνόν ἔθνος сѫ били въ сѫщность при Парнасъ, докато македонцитѣ по всѣка вѣроятность сѫ се спуснали въ Македония отъ северъ resp. северозападъ къмъ югъ resp. югоизтокъ, a не обратно. [1] Нахлуването на македонцитѣ е станало въ една сравнително доста късна епоха, понеже Илиядата още не познава македонци въ Македония, та споменътъ за едно евентуално преселение на македонцитѣ отъ срѣдна Гърция въ Македония би могълъ лесно да се запази y гъцитѣ.

 

Най-сетне и самата езикова анализа на дветѣ имена не говори въ полза на тѣхното сближаване или отъждествяване. Преди всичко Μακεδνόν y Херодота и на дветѣ мѣста, гдето се срѣща, е прилагателно, [2] както това ясно личи отъ Δωρικός, съ което прилагателно то е съчетано въ израза Δωρικόν τε καὶ Μακεδνὸν ἔθνος или въ Μακεδνὸν (scil. ἔθνος) καλεόμενον .... Δωρικὸν ἐκλήθη.

 

Μακεδνός пъкъ като прилагателно не принадлежи къмъ Μακεδών, отъ което прилагателнитѣ гласятъ:

Μακεδονικός (Herod. VII 131, Xen. Hell. V 2, 43, Plut Pyrrh. 2),

Μακεδόνιος (Herod. VII 9, като име Anth. IX 275, Μακηδόνιος Anth. IX 649),

Μακεδονὶς γῆ Herod. VII 127,

Μακεδονῖτις Aelian. de nat. anim. XV 20,

Μακεδὼν γῆ Anth. VII 45.,

a e едно и сѫщо съ Хомеровото прилагателно μακεδνός „високъ“ срв. Homer. Od. VII 106 и Nikandr. Th. 472.

 

Следователно μακεδνόν ἔθνος ще е означавало първоначално „високъ народъ“ т. е. народъ отъ високи, снажни хора. Това значение съ течение, на времето, когато прилагателното μακεδνός е излѣзло отъ употрѣба отъ всѣкидневната речь, е било забравено и μακεδνός е било смѣтнато за народностно име, на което е било създадено и особенъ херой-епонимъ Μακεδνός. Прилагателното μακεδνός е образувано отъ основа μακεδ- и суфиксъ -νος, срв. напр. : ἁγνός, δεινός, γυμνός, σεμνός παιδνός, лат. dignus и др. [3] и принадлежи по коренъ къмъ групата μακρός, μῆκος, περι-μήκης, περι-μήκετος, μηκεδανός. [4] Коренътъ μακ- е билъ удълженъ съ суфикса -ετ- както μηκ- въ περι-μήκ-ετ-ος, който суфиксъ се явява въ думитѣ като: ἀργής (y Хомера ἀργῆτα, ἀργῆτι покрай ἀργέτα, ἀργέτι), но ἀργός, πένης, но πενία, ἔχης и пр. [5] Къмъ така удължената основа е билъ прибавенъ суфиксътъ -νος, предъ който обаче -τ- е минало въ -δ-, както е въ πελιδνός срещу πελιτνός.

 

 

1. Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски. София 1922, 38 и сл.

 

2. Споредъ L. Heidemann, Zum ethnischen Problem Griechenlands, Programm. Berlin 1914, 17. „E. Mass erklärt ihn als Adjektivum mit der Endung -νος“, но где?

 

3. A. Debrunner, Griechische Wortbildungslehre. Heidelberg 1917, § 316.

 

4. Вж. сѫщо Boisacq, Dictionnaire étymologique de la langue grecque, Heidelberg — Paris 1907 ff. s. v.

 

5. Вж. H. Hirt, Handbuch der griech. Laut- und Formenlehre, II Aufl. Heidelberg 1912, 379 f. K. Brugmann, Griechische Grammatik, Aufl. v. A. Thumb. München 1913, 233.

 

 

30

 

Споредъ Hoffmann [1] основата на прилагателното μακεδνός е μακεδν- и представя по-низката степень на основата μακεδον-, отъ която е образувано народностно име Μακεδόνες. Това мнение обаче, макаръ да е възприето отъ много учени, [2] е явно погрѣшно по простата причина, че Μακεδόνες трѣбва да се раздѣли на Маκεδ- и -όνες, както това добре личи отъ голѣмия брой народностни имена образувани по сѫщия начинъ, напр.: Ἀμύμονες, Breones, Βυλλίονες, Κίκονες, Μαίονες, Μυρμιδόνες, Παίονες, Παφλαγόνες, Πηλαγόνες, Χαόνες и др, Че това име наистина така трѣбва да се разчлени, се вижда още отъ страничната форма за македонецъ Μακέτας, Μακέτας. [3] Тази форма съдържа сѫщия елементъ Μακετ-, който се крие и въ Μακεδ—ών. Споредъ Kretschmer [4] омекчаването на tenuis -t- въ media -d- въ Μακεδών срещу Μακέτας се дължи на промѣната на ударението и може да се сближи съ подобни явления въ месапийски: „Xoneϑtihi (Fabretti n. 29954,5), Gen. Sg. des Patronymikons *Xoneϑtesi = Xoneties lässt einen von Χῶν abgeleiteten Namen *Χωνέτας erschliessen, zu welchem sich mess. Xonedon (Gen. Xonedonas Fabr. 2ο953) verhält, wie Μακεδὼν zu Μακέτας; vgl. ferner Baledonas neben Baletϑihi”. Че действително съ илирийски трѣбва да се обясни тази промѣна, се вижда още отъ обстоятелството, че почти всички народностни имена образувани съ суфиксъ -ων, -ονες се намиратъ въ трако-илирийски области. [5] Дали основата Μακετ- въ Μακεδών има нѣкаква връзка съ основата μακετ- въ μακεδνός, както мнозина учени приематъ, не може да се каже. Защото ние не знаеме, какво означава точно името Μακεδόνες. Затова въпрѣки голѣмата звукова прилика между тѣзи две имена по-добре е да се остави за сега този въпросъ откритъ.

 

И така името на Ликаоновия синъ е гласѣло Μάκεδνος. Този Μάκεδνος е билъ херой-епонимъ на Μακεδνόν ἔθνος, което племе е живѣело на рѣка Пиндъ при планината Парнасъ и не е било тъждествено съ народа Μακεδόνες. Следователно първоначално Ликаоновия синъ Μάκεδνος не е стоялъ въ връзка съ

 

 

1. Die Makedonen. Göttingen 1906. 259, срв. сѫщо A. Fick въ Bezz. Beitr. XXIV (1898) 298 и Vorgriechische Ortsnamen, Göttingen 1905, 150. Cnoредъ Кречмеръ Μακεδνός e стариненъ род. падежъ отъ Μακεδών (срв. πατήρ, πατρός) добилъ съ течение на времето значение на прилагателно (съобщено въ частенъ разговоръ).

 

2. Напр. F. Solmsen въ Glotta I 81, Н. Krähe п. т. XVII 159 и др.

 

3. Споредъ G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen. 1897, 20, това име e по-старинно.

 

4. Einleitung in die Geschichte der Griechischen Sprache. Göttingen 1896, 284.

 

5. За суфикса - ονία срв. Fr. Hommel, Grundriss der Geographie und Geschichte des Alten Orients. 1 Hälfte. München 1904, 30. H. Treidler, Alte Völker der Balkanhalbinsel въ Archiv für Anthropologie. Bd. XL (1913) 98. Г. И. Кацаровъ, Пеония. София 1921, 31. Споредъ мене въпросътъ е поставенъ погрѣшно. Защото първичното е народностното название, a не наименуванието на страната. Затова въ случая трѣбва да се изхожда отъ народностнитѣ имена на -ων, -ονος, a не отъ това на страната.

 

 

31

 

македонцитѣ. Въ последствие обаче, когато споменътъ за Маκεδνὸν ἔθνος изчезналъ, a самото име на Ликаоновия синъ Μάκεδνος станало неразбираемо, нѣкой късенъ писатель, навѣрно отъ императорската епоха (= Елианъ ? [1]), е свързалъ името Μάκεδνος съ Μακεδόνες и го е измѣнилъ съобразно съ това въ Маκεδών. A за да се премахне противоречието, което се е появило съ тази промѣна между Μακεδών като епонимъ на Μακεδόνες и Λυκάων като царь на аркадцитѣ, навѣрно сѫщиятъ писатель е направилъ Ликаона царь на Ематия. По този начинъ първоначалното предание, което не се е отнасяло до македонцитѣ, било приспособено за тѣхъ. Обаче въпрѣки направенитѣ поправки първоначалното предание е останало да проглежда и въ новата редакция [2] благодарение на Македновия синъ Пиндъ, епонима на рѣката Пиндъ при Парнасъ, който зле се съгласува съ локализирването на Македносъ въ Македония.

 

Въ речника на Стефанъ Византийски името Μάκεδνος се явява промѣнено сѫщо въ Μακεδών. Изглежда обаче, че Стефанъ Византийски е различавалъ две лица съ име Μακεδών, a именно единия синъ на Зевса и Тюия, a другия синъ на Ликаона. Поне къмъ едно подобно схващане подтиква изтъкването на бащиното име на Македонъ въ израза ἀπὸ Ὠρωποῦ τοῦ Μακεδόνος τοῦ Λυκαονος.

 

 

Въ съчинението Περίπλους Εὐρώπης на т. н. Ps. Skymnos [3] стихъ 618 и сл. гласятъ така:

 

Ὑπὲρ τὰ Τέμπη δ᾿ἔστιν ἡ τῶν Μακεδόνων

χώρα παρὰ τὸν Ὄλυμπον ἐξῆς κειμένη

ἧς φασι βασιλεῦσαι Μακεδόνα γηγενῆ.

 

Тукъ изразътъ Μακεδὼν γηγενής означава очевидно, че Македонъ е староседѣлецъ, роденъ въ самата страна, а не пришелецъ, дошелъ отъ вънъ. А, понеже споредъ Aeschyl Suppl. 250 sqq. :

 

 

 

1. RE I 486 f. W. V. Christ, Geschichte der griechischen Litteratur 6. Aufl v. W. Schmid u. O. Stählin. II 2 München 1924, 786 ff. Недостѫпни ми бѣха студиитѣ на M. Wellmann въ Hermes 26 (1881) 321 ff, 481 ff.; 27 (1892) 389 ff., 31 (1896) 221 ff., гдето се разглеждатъ изворитѣ на Елиана.

 

2. Вж. Aelian. de nat. anim. X 48.

 

3. C. Müller, GGM. I 230

 

 

32

 

староседѣлското население на Македония е било пеласгийско, [1] то излиза, че и Μακεδών като γηγενής е билъ сѫщо пеласгъ. Въ свръзка съ това [2] стоятъ навѣрно и думитѣ на Юстинъ (Justin. VII 1) Populus Pelasgi, regio Bottia dicebatur.

 

Както e известно Псевдоскимносъ e използвалъ за написването на своя Периплусъ съчиненията на Ефора. [3] Затова Jacoby може би съ право предполага, че гореприведенитѣ стихове на Псв. Скимносъ сѫ написани подъ влияние на Ефора. [4]

 

Съ сѫщото предание за произхода на епонима Μακεδών, което срѣщаме y Псевдоскимноса, ще трѣбва да се свърже вѣроятно и това, което Страбонъ ни съобщава въ 11 fr. отъ VII книга : [5] Ὅτι Ἠμαθία ἐκαλεῖτο πρότερον ἡ νῦν Μακεδονία. ἔλαβε δὲ τοὔνομα τοῦτο ἀπ᾿ἀρχαίου τινὸς τῶν ἡγεμόνων Μακεδόνος.

 

 

Разгледанитѣ до тукъ предания за произхода на епонима Македонъ не могатъ да служатъ като сериозно доказателство за гръцкия характеръ на старитѣ македонци. Защото, както се вижда отъ изложеното по-горе, тѣ били създадени въ различни времена и по разни поводи, които не винаги сѫ имали за цель да изтъкнатъ народностната принадлежность на македонцитѣ. Въ всѣки случай най-старото предание, това на Хесиода, което стои далечъ отъ всѣкакви политически тендещии, отдѣля явно македонцитѣ отъ гърцитѣ. Сѫщо така и преданието (народно?) за произхода на македонцитѣ отъ бога Дионисъ говори противъ свързването на македонци и гърци въ една народность. Най-сетне и преданието запазено y Псевдоскимноса отрича връзката между споменатитѣ два народа.

 

 

III. Преданията за произхода на македонския царски родъ.

 

Докато преданията за произхода на епонима Македонъ сѫ били само мимоходомъ споменувани въ научната книжнина и много на кѫсо и недостатъчно разгледани отъ Eitrem и отъ Stoll, то преданията за произхода на македонския царски родъ сѫ бивали често предметъ на по-пространни изследвания. Като

 

 

1. За пеласги въ Македония вж. Г. И. Kaцaровъ, Царь Филипъ II Македонски, София 1922, 3 и сл. и тамъ приведената литература. Сѫщо О. Abel, Makedonien vor König Philipp. Leipzig 1847, 25 ff.

 

2. Друго яче Ed. Meyer, Forschungen zur alten Geschichte I, Halle 1892, 55, 1.

 

3. Christ, op. cit. II 1, 171.

 

4. F. Gr. Hist. I 455.

 

5. Strabonis Geographica cur. C. Müller et F. Dübner. Parisiis 1853, p. 275.

 

 

33

 

оставимъ на страна K. О. Müller, [1] който засѣга само на кѫсо преданията за произхода на македонския царски родъ O. Abel [2] е първиятъ, който ги е разгледалъ подробно. Следъ него идватъ A. Gutschmid [3], O. Hoffmann [4] и W. Aly [5]. На български тѣ сѫ разгледани отъ Г. И. Кацаровъ. [6] Но въпрѣки досегашнитѣ изследвания въпроснитѣ предания трѣбва да се разгледатъ и тука, понеже тѣ представятъ една отъ съставнитѣ части на предмета съ който се занимава настоящата студия.

 

Македонскитѣ царе още отъ рано сѫ забелязали, че за да могатъ да се намѣсятъ въ гръцкитѣ политически борби, за да се приобщатъ къмъ гръцката култура, необходимо, нужно е било да се признае гръцкия произходъ, ако не на цѣлия македонски народъ, то поне на македонския царски родъ. За тази цель е било създадено особено родословие, споредъ което македонскитѣ царе се явявали потомци на Херакла и водѣли потеклото си отъ Пелопонеския Аргосъ. Създательтъ на това родословие изглежда да е билъ македонскиятъ царь Александъръ I Гръколюбецъ. Защото за пръвъ пѫть узнаваме за тѣзи предания въ свръзка съ този македонски царь.

 

Желанието да се свързва царския родъ съ нѣкое прочуто митично име, особено съ името на нѣкой херой изъ епоса, не представя единъ уединенъ случай у македонскитѣ царе. Все по сѫщото време царетѣ на севернитѣ не гръцки племена, които сѫщо тъй проявявали елинофилски стремежи, започватъ като по даденъ знакъ единъ по единъ да извеждатъ рода си отъ митични личности. Така царьтъ на молоситѣ Тарипасъ се опиталъ да въведе въ Епиръ презъ време на Пелопонеската война гръцка култура и обичаи и то по атински образецъ. Въ свръзка съ това той изкарвалъ рода си отъ Ахила. Арабай пъкъ, царь на линкеститѣ, племе подвластно на македонцитѣ, и съвременикъ на македонскитѣ царе Пердикасъ II и Архелай, свързвалъ рода си съ Бакхиадитѣ прочута Коринтска фамилия. А царетѣ у евхелитѣ, племе въ южна Илирия, се смѣтали за потомци на митичния Кадмосъ и Хармония.

 

За политическото положение на македонската държава спрямо Гърция, за влиянието ѝ върху отношенията на гръцкитѣ държавици-градове това. родословие на македонския царски

 

 

1. Ueber die Wohnsitze, die Abstammung und die ältere Geschichte des Makedonischen Volks. Berlin 1825, 24 f.

 

2. Makedonien vor König Philipp. Leipzig 1848, 90 ff. Тукъ сѫ разгледани и преданията за епонима Македонъ, стр. 95 f.

 

3. Symb. philol. Bonn. 118 ff. = Kl. Schriften IV 54 ff.

 

4. Die Makedonen, ihre Sprache und ihr Volkstum. Göttingen 1906, 122 ff. 256 ff.

 

5. Volksmärchen, Sage und Novelle bei Herodot und seinen Zeitgenossen. Göttingen 1921, 196 f., 203, 237, 251 f.

 

6. Етнографското положение на старитѣ македонци въ сп. Минало I 3 (1909) стр. 275 и сл. и Царь Филипъ II Македонски 34 и сл., вж. сѫщо В. Бешевлиевъ, Народностьта на старитѣ македонци въ БИБ. II 2 стр. 6 и сл.

 

 

34

 

родъ е било отъ голѣмо значение. То е означавало, както се изразява Kaerst, [1] първоначално само една претенция, която обаче съ течение на времето е могла да придобие толкова по-голѣмо значение колкото по-вече

се е удавало на македонскитѣ царе да наложатъ своето влияние върху гърцитѣ. Най-старото предание за произхода на македонския царски родъ се намира y Херодота кн. VIII 137—139 и гласи така:

 

[2]

 

 

1. Geschichte des Hellenismus I2 168.

 

2. Текстътъ e взетъ отъ изданието на С. Hude. Българскиятъ преводъ се намира y Кацаровъ прив. съчинения и y Бешевлиевъ пр. съч.

 

 

35

 

Отъ всички учени, които сѫ разглеждали приведеното предание за произхода на македонския царски родъ, пръвъ В. Клингеръ [1] е забелязалъ, че то представя въ сѫщность една обикновена народна приказка. A W. Aly, [2] който се съгласява съ Клингера, изтъкна следнитѣ приказни мотиви въ преданието. Трима братя, отъ които най-малкиятъ е най-хитъръ, слугуватъ на единъ безимененъ царь, чиято жена сама мѣси и пече хлѣба за работницитѣ, понеже едно време царетѣ били бедни. Хлѣбътъ на най-малкия става винаги най-голѣмъ. Рѣката, презъ която бѣгатъ братята, приижда за да спре преследвачитѣ. Нито царьтъ, нито царицата, нито рѣката носятъ имена, т. е. точна тъй както е въ народнитѣ приказки.

 

Мотивътъ троица братя пѫтуватъ по широкия свѣтъ и дирятъ щастието си, при което най-малкиятъ отъ тѣхъ успѣва да го намѣри, се срѣща извънредно често въ приказкитѣ. Така напр. ние го намираме въ българскитѣ народни приказки, [3] въ нѣмскитѣ [4] и пр. Броятъ на братята — 3 — стои споредъ Abel [5] въ свръзка съ тритѣ дорийски племена, a споредъ Gutschmid [6] и Stähelin [7] той сочи на тритѣ македонски царства (Елимея, Линкосъ и долна Македония). Обаче както първото така и второто предположения сѫ малко вѣроятни. Защото тройниятъ брой на братята е единъ отъ най-честитѣ мотиви въ народнитѣ приказки. [8] Хлѣбътъ да става по-голѣмъ се срѣща y Aarne [9] типъ 751. Рѣка да приижда следъ преминаването ѝ отъ бѣгълци е известно и отъ други приказки. [10] За съжаление македонската приказка не казва, защо най-малкиятъ отъ братята е обчърталъ и загребалъ слънчевата свѣтлина, което дѣяние е било, както се вижда, отъ такова голѣмо значение, че царьтъ, следъ като узналъ неговия смисълъ, изпратилъ конници подиръ братята за да ги погубятъ. Може би съ това дѣяние най-малкиятъ братъ е добивалъ известна власть надъ царството и имота на царя [11] или е

 

 

1. Сказочные мотивы въ историіи Геродота. Киевъ 1903, § 6. Това съчинение ми бѣше недостѫпно.

 

2. Op. cit. 197.

 

3. Срв. МСбНУК. I 117, Ш 208, 217, IV 123, 183, V 155, VI 147 VII 179, XII 110, XIV 131, XV 106.

 

4. Brüder Grimm № 63 и 97.

 

5. Op. cit. 109.

 

6. Op. cit 45 f. и 65.

 

7. RE VII 855 f. Тамъ приведеното съчинение Unger Philol. XXVIII 411 ff. ми бѣше недостѫпно.

 

8. Друго яче Аlу 237.

 

9. Finische Märchenvarianten. Hamina 1911.

 

10. Вж. Н. Gunkel, Das Märchen im Alten Testament. Tübingen 1921, 107 f. и Aly 197. Срв. библейския разказъ за преминаването на Червеното море отъ евреитѣ.

 

11. Срв. Stein въ коментара на кн. VIII S. 112, 26. „Mit dieser Ceremonie ergreift Perdikkas zum ersten Besitz vom Herde, der ἑστία des Hauses, auf den die Sonnenstrahlen fallen, und damit vom ganzen Eigen des Hausherrn ; zum andern aber nimmt er die Sonne selber in Anspruch zum Zeugnis und Gewähr des erworbenen Rechtes an Haus und Land“ и привежда Grimm, Rechtsalt. 278 f. и Auerbach, Dorfgeschichten IV 143 (1854). Обаче споредъ приказката братята завладяватъ мѣстностьта при градинитѣ на Мидаса, a не царството на царя отъ Лебея.

 

 

36

 

отнималъ слънчевата свѣтлина на царя [1] или пъкъ той я взималъ, за да я обърне отпосле въ злато. [2] Сѫщо така може би има нѣкаква връзка между загребването на слънчевата свѣтлина и градинитѣ на царь Мидаса. Въ всѣки случай дѣянието на най-малкия братъ принадлежи въ областьта на магическитѣ крѫгове [3].

 

Покрай този чисто приказенъ характеръ на Херодотовото предание за произхода на македонския царски родъ забелязватъ се известни елементи, които могатъ да иматъ една действителна историческа основа или да принадлежатъ на едно истинско предание за македонския царски родъ и които първоначално не сѫ ималп нищо общо съ въпросната приказка. Въ следващитѣ редове нека разгледаме по отдѣлно тѣзи вѣроятни исторически елементи.

 

Началото на преданието гласи

 

ἐξ Ἄργεος ἔφυγον ἐς Ἰλλυριοὺς τῶν Τημένου ἀπογόνων τρεῖς ἀδελφεοί, Γαυάνης τε καὶ Ἀέροπος καὶ Περδίκκης, ἐκ δὲ Ἰλλυριῶν ὑπερβαλόντες ἐς τὴν ἄνω Μακεδονίην ἀπίκοντο ἐς Λεβαίην πόλιν.

 

Първото изречение служи очевидно да установи връзката между македонскитѣ царе и Хераклидитѣ. Abel [4] предположи, че тукъ подъ Ἄργος трѣбва да се разбира Орестийския Аргосъ. Обаче Gutschmid [5] съ право забеляза, че понеже Херодотъ представя македонскитѣ царе като потомци на Теменосъ, то той е ималъ предъ видъ само Пелопонеския Аргосъ. Разбира се съвсемъ другь е въпросътъ, дали въ действителность македонскитѣ царе сѫ произлизали отъ Пелопонеския или Орестийския Аргосъ. Мнението на Abel, [6] че македонскитѣ царе, a може би и самото властващо племе, сѫ водили потеклото си отъ Орестийския Аргосъ, сигурно отговаря на истината и затова съ право се приема отъ мнозина учени. Защото явно е, че този произходъ е дало поводъ и възможность на македонскитѣ царе да извеждатъ рода си отъ Пелопонеския Аргосъ и Херакла. Следователно въ първото изречение само името Ἄργος има историческа основа. Както ἔφυγον ἐς Ἰλλυριοὺς така и τῶν Τημένου ἀπογόνων сѫ измислени. Първото, както се досѣща Stein, [7] е прибавено за да се оправдае идването на македонцитѣ отъ

 

 

1. Срв. Aarne типъ 1245, гдето слънчевата свѣтлина се загребва за да се внесе свѣтлина въ сграда безъ прозорци.

 

2. Вж. Aly 197, гдето се посочва на Grimm № 153. Въ тази приказка звездитѣ се обръщатъ на сребърни талери. За обчъртаването съ ножъ Aly привежда отъ 1001 нощь 1 173.

 

3. Aly 197.

 

4. Op. cit. 95.        5. Op. cit. 54.        6. Op. cit. 95 f.

 

7. Вж. коментара къмъ това мѣсто. Abel 108 приема за вѣрно бъгството на македонцитѣ въ Илирия и предполага, че това е станало подъ натиска на елимиотитѣ.

 

 

37

 

западъ resp. Илирия, a второто — за да се свържатъ основателитѣ на македонската държава съ Херакла. [1]

 

Второ изречение ἐκ δὲ Ἰλλυριῶν ὑπερβαλόντες ἐς τὴν ἄνω Μακεδονίην ἀπίκοντο ἐς Λεβαίην πόλιν не съдържа ншцо, което би могло да има митиченъ характеръ. [2] Напротивъ то като че ли противоречи на основната мисъль, че македонскитѣ царе сѫ дошли отъ Пелопонеския Аргосъ. Затова по-скоро би трѣбвало да се очаква, то да липсва съвършено, отъ колкото да бѫде измислено за случая. Ето защо трѣбва да се приеме, че това изречение отражава истинско историческо събитие, което така здраво е било засѣднало въ съзнанието на македонския народъ, та не е могло да бѫде премълчано дори въ едно предание, кѫдето то не е подхождало. Забележително е, че до сега на това известие за идването на македонцитѣ отъ Илирия не е било обърнато никакво внимание, макаръ то да има грамадно почти решаващо значение по отношение на въпроса за произхода на старитѣ македонци.

 

Историческа основа има и края на преданието, който гласи така :

 

οἱ δὲ ἀπικόμενοι ἐς ἄλλην γῆν τῆς Μακεδονίης οἴκησαν πέλας τῶν κήπων τῶν λεγομένων εἶναι Μίδεω τοῦ Γορδίεω. . . ὑπὲρ δὲ τῶν κήπων ὄρος χεῖται Βέρμιον οὔνομα, ἄβατον ὑπὸ χειμῶνος. ἐνθεῦτεν δὲ ὁρμώμενοι ὡς ταύτην ἔσχον, κατεστρέφοντο καὶ τὴν ἄλλην Μακεδονίην.

 

Следователно македонцитѣ, следъ като преминали въ Македония, се заселили най-напредъ въ областьта на планината Бермионъ, отъ гдето въ последствие завоювали и останалата Македония. Достовѣрностьта на Херодотовото известие за изходната точка на по-сетнешнитѣ македонски завоювания се потвърдява отъ разказа на Тукидида (II 99)

 

τὴν δὲ παρὰ θἀλασσαν νῦν Μακεδονίαν Ἀλεξάνδρες ὁ Περδίκκου πατὴρ καὶ οἱ πρόγονοι αὐτοῦ, Τημενίδαι τὸ ἀρχαῖον ὄντες ἐξ Ἄργους, πρῶτον ἐκτήσαντο καὶ ἐβασίλευσαν ἀναστήσαντες μάχῃ ἐκ μὲν Πιερίας Πίερας κ. τ. λ. [3]

 

Отъ изложеното до тукъ се вижда, че Херодотовото предание за произхода на македонския царски родъ съдържа въ сѫщность три различни по произходъ и естество съставни части: 1) една народна приказка, 2) спомени за действителни исторически събития и 3) кѫсо споменуване на преданието за Хераклидския произходъ на македонскитѣ царе отъ Аргосъ (έξ Ἄργεος ἔφυγον. . . τῶν Τημένου ἀπογόνων τρεῖς ἀδελφεοί).

 

 

1. Споредъ Gutschmid 67 Теменосъ стои на чело на родословието за да свърже македонскитѣ царе отъ една страна съ Хераклидитѣ, a отъ друга страна съ Пелопонеския Аргосъ.

 

2. Aly 237 изхождайки отъ това, че градътъ Лебея се споменува само тукъ, изглежда да се съмнява въ нѣкогашното му сѫществуване. Обаче това не може да бѫде вѣрно. Самиятъ фактъ, че градътъ има име, показва, че той е сѫществувалъ. Oberhummer RE Suppl. Bd. IV 1178 го локализирва въ Линкестисъ, a Abicht, Herodot V1 S. 106 — въ горното течение на Халиакмонъ.

 

3. Срв. O. Hoffmann, Die Makedonen 257, J. Kaerst, Geschichte des Hellenismus I2 167 и Г. И. Kaцaровъ, Царь Филипъ II Македонски 38 и сл.

 

 

38

 

Въ началото на 22 глава на кн. V Херодотъ казва въ свръзка съ участието на Александра I въ Олимпийскитѣ игри, че

 

Ἕλληνας δὲ εἶναι τούτους τοὺς ἀπὸ Περδίκκεω γεγονότας, κατὰ περ αὐτοὶ λέγουσι, αὐτός τε οὕτω τυγχάνω ἐπιστάμενος καὶ δὴ καὶ ἐν τοῖσι ὄπισθε λόγοισι ἀποδέξω ὡς εἰσὶ Ἕλληνες.

 

Изпълнението на това обещание нѣкои учени сѫ наклонни да виждатъ въ приведената по-горе приказка отъ VIII 137 и сл. Обаче Jacoby R Е Suppl. II 373 забелязва съ право, че (Auch VI 103 gegenüber VI 39 und) VIII 137 ff. gegen V 22 sind mehr markierte, spater auszuführende Stellen als wirkliche Ausführung der Versprechungen. [1] Затова остава въпросно, дали приказката е въ сѫщность Херодотовиятъ resp. Александровиятъ ἀπόδεξις за гръцкия произходъ на македонскитѣ царе или е имало нѣкакво друго предание, което е представяло този ἀπόδεξις?

 

Въ по-сетнешната гръцка историографска книжнина Херодотовото предание не се срѣща. На негово мѣсто се явяватъ други, които се схождатъ твърде много помежду си и сочатъ на единъ общъ изворъ. Едно отъ тѣзи предания е било преработено отъ Еврипида въ драма подъ надсловъ Архелай. Тази драма не е достигнала до насъ, но споредъ Hyginus 219 тя е имала следното съдържание:

 

Archelaus Temeni filius exul a fratribus eiectus in Macedoniam [2] ad regem Cisseum venit. qui cum a finitimis oppugnaretur, Archelao regnum et filiam dare pollicetur, si se ab hoste tutatus esset. Archelaus — hostes uno praelio fugavit et ab rege pollicita petit. ille ab amicis dissuasus fidem fraudavit eumque per dolum interficere voluit. itaque foveam iussit fieri et multes carbones eo ingeri et incendi et super virgulta tenuia poni, quo cum Archelaus venisset, ut decideret. hoc regis servus Archelao patefecit. qui re cognita dicit se cum rege conloqui velle secreto. arbitris semotis Archelaus regem abreptum in foveam coniecit atque ita eum perdidit. inde protugit ex responso Apollinis in Macedoniam capra duco oppidumque ex nomine caprae Aegas constituit. [3]

 

Едно подобно, ако не сѫщото, предание проглежда въ думитѣ на Диогена, отправени къмъ Александра Велики Dio Chrysost.

 

 

1. Срв. W. V. Christs Geschichte der griechischen Litteratur v. W. Schmid I6. München (1912) S. 466 Anm. 3.

 

2. Gutschmid, Kl. Schriften IV 54 Anm. 4 предлага да се чете in Mygdoniam. Тази поправка обаче не е задължителна.

 

3. Текстътъ е взетъ отъ A. Nauck, Tragicorum graecorum fragmenta Lipsiae MCMXXVI2 p. 427. Тукъ поправката Mygdoniam e предложена отъ M. Schmidt. За Еврипидовата драма вж. J. Geffcken, Griechische Literaturgeschichte Bd. I. Heidelberg 1926 S. 214 и Anm. S. 193 № 116, 117 и 118. Приведеното въ забележкитѣ съчинения на F. G. Welcker, Die griechischen Tragödien mit Rücksicht auf den epischen Cyklus geordnet. Rh. Mus. Suppl. II 2. S. 698—709, гдето e дадена реконструкцията на драмата Архелай, ми бѣше недостѫпно.

 

 

39

 

Orat. IV р. 71 ed. Emper.: ἢν οὐκ αἰπόλος ἦν ὁ Ἀρχέλαος, οὐδὲ ἦλθεν εἰς Μακεδονίαν αἶγας ἐλαύνων; [1]

 

Споредъ историка Помпей Трогусъ (= Justinus VII 1. 7 sqq.) преданието за произхода на македонския царски родъ е гласѣло така:

 

Caranus cum magna multitudine Graecorum sedes in Macedonia responso oraculi iussus quaerere, cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit; revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit; religioseque postea observavit, quocumque agmen moveret, ante signa easdem capras habere, coeptorum duces habiturus, quas regni habuerat auctores. Urbem Edessam ob memoriam muneris Aegaeas, populum Argeadas vocavit.

 

Сѫщото предание се срѣща y Euphorion fr. 34 Meineke, Analecta Alexandrina p. 59 [2] и y Solinus IX 12, гдето e предадено на кѫсо така:

 

Маcedonem Caranus insequitur dux Peloponnesiae multitudinis, qui iuxta responsum dictum deo, ubi caprarium pecus resedisse adverterat, urbem condidit quam dixit Aegas, in qua sepeliri reges mos erat.

 

Малко по-друго яче гласи преданието y Диодора и y Синкелосъ. Diodor. VII 15 (= Euseb. Chron. I p. 227 Schöne.) :

 

Karanus ante primam olimpiadem rerum cupiditate motus collegit ab Argivis et ab altera (regione) Peloponesiaca, et cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus compositis; et rege fidem exsolvente Karanus regionem obtinuit regnavitque in ea annis XXX.

 

— Syncell. p. 261 D:

 

[3]

 

 

1. Това мѣсто е приведено отъ Abel въ ор. cit. 94 Anm. 4 и отъ Nauсk ор. cit. 427.

 

2. Това съчинение както и новото издание на Еуфорионовитѣ фрагменти отъ F. Scheidweiller, Euphorionis fragmenta. Diss. Bonn 1908 ми бѣха недостѫпни.

 

3. С. Müller FHG III 690. Въ Диндорфовото издание на Синкелъ (Georgius Syncellus ex recensione G. Dindorfii, vol. 1 Bonnae 1829, ρ. 373 въ Corpus Script. Hist. Byzantinae) преданието гласи така:

 

 

40

 

Къмъ тѣзи текстове трѣбва да се прибави още Павзаний IX 40, 8 sqq.:

 

[1]

 

Отъ приведенитѣ тексгове най-близко стоятъ единъ до други Диодоровиятъ и Синкеловиятъ. Като изключимъ изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν, което липсва y Диодора (= Евсебий), тѣзи два тексга се покриватъ напълно, което показва, че тѣ произлизать или единъ отъ други или отъ единъ общъ изворъ (навѣрно отъ оригинала на Диодора). [2] A ако сравннме преданието y Диодоръ — Синкела съ това на Юстина (= Помпей Трогусъ) ще намѣриме следната разлика. Докато Диодоръ — Синкеловото предание разказва, че Каранъ подпомогналъ царя на Ореститѣ въ войната му съ съседнитѣ племена и че получилъ като награда за тази помощь половина отъ страната, Юстинъ разправя, че Каранъ превзелъ града Едеса като преследвалъ едно стадо отъ кози съгласно предсказанието на единъ оракулъ. На пръвъ погледъ човѣкъ би билъ наклоненъ да приеме, че въ случая се касае за две различни предания. Обаче едно подобно предположение ще бѫде прибързано. Защото изречението καὶ πόλιν ἤγειρε κατὰ χρησμόν y Синкелъ noказва, че и това предание е познавало или по-право е съдържало разказа за завземането на градъ съгласно предсказание. Затова въ сѫщность и двата разказа Диодоръ — Синкеловиятъ и Юстиновиятъ въпрѣки привиднитѣ различия принадлежатъ къмъ едно и сѫщо предание, при което Диодоръ — Синкелъ предава навѣрно първата часть, a Юстинъ втората часть на преданието. Вѣроятно всѣки единъ отъ нашитѣ разказвачи е смѣталъ за по-важна само една отъ дветѣ части и затова е предавалъ само нея.

 

Възъ основа на Диодоръ — Синкеловото и Юстиновото

 

 

1. Pausaniae descriptio Graeciae rec. L. Dindorfius. Parisiis 1845 p. 486.

 

2. Споредъ C. Müller op. cit. Синкелъ e заелъ преданието отъ Порфирий Тирски.

 

 

41

 

предание, като се вземе подъ внимание и текста на Павзания би могло да се възстанови първоначалното предание по следния начинъ:

 

Κάρανος ὁ Ἀργεῖος ἀδελφὸς ὢν Φείδωνος,ἑνὸς τῶν ἀφ᾿ Ἡρακλέους καταγόντων τὸ γένος καὶ τῆς Ἀργείας βασιλεύοντος, σπουδάζωνὶ ἑαυτῷ χώραν κατακτήσασθαι δύναμιν ἤθροισε παρὰ τοῦ ἀδελφοῦ καὶ ἐκ τῆς ὅλης Πελοπόννησου. [1] Sedes in Macedonia responso oraculiussus quaerere [2] cum exercitu expeditionem in partes Makedoniorum suscepit. Eodem tempore Orestarum regi bellum erat cum vicinis suis, qui vocantur Eordaei, rogavit Karanum, ut ipsi auxilio esset: suaeque regionis mediam partem ei se daturum pollicitus est Orestarum rebus composais; et rege fidem exsolvente Karanus [3] τὴν ἡμίσειαν ἔλαβε χώραν. [4] καὶ ὁ Κάρανος κατὰ νόμους τοὺς Ἀργείων τρόπαιον ἔστησεν ἐπὶ τῇ νίκῃ· ἐπελθόντα δὲ φασιν ἐκ τοῦ Ὀλύμπου λέοντα ἀνατρέψαι τε τὸ τρόπαιον καὶ ἀφανισθῆναι [**] συνεῖναι τῇ γνώμῃ Κάρανον δὲ οὐκ εὖ βουλεύσασθαι, βαρβάροις τοῖς περιοικοῦσιν ἐς ἔχθραν ἐλθόντα ἀδιάλλακτον καταστῆναι. [5] Cum Emathiam venisset, urbem Edessam non sentientibus oppidanis propter imbrium et nebulae magnitudinem gregem caprarum imbrem fugientium secutus occupavit: revocatusque in memoriam oraculi, quo iussus erat ducibus capris imperium quaerere, regni sedem statuit. [6]

 

Ако сравнимъ сега така възстановеното предание за Kapara съ съдържанието на Еврипидовата драма Архелай, както ни е предадено y Хигина, ще забележимъ, че отъ една страна тѣ се схождатъ много, a отъ друга страна тѣ се различаватъ сѫществено. Дветѣ предания си приличатъ въ следното. И въ двата случая родоначалникътъ на македонския царски родъ идва на помощь на единъ царь, койго води война съ съседитѣ си и който обещава да даде като отплата за това часть отъ царството си.

 

Както въ Еврипидовата драма така и въ преданието за Карана родоначалникътъ превзема града Едеса подъ предводителството на кози съгласно указанието на оракула.

 

Дветѣ предания се различаватъ обаче въ следното. Докато Каранъ по свой починъ и съ помощьта на брата си Фейдонъ тръгва да дири селища въ Македония, Архелай идва при царя Кисей изгоненъ отъ братята си. Докато y Еврипида на Архелая се обещава цѣлото царство и царската дъщеря, въ преданието на Карана се дава само половината отъ страната. Но най-сѫществената разлика е, че докато въ Еврипидовата драма Кисей, не само не дава на Архелай никаква награда, следъ като този побеждава неприятелитѣ му, но се опитва дори да го убие сь измама, обаче бива самь убитъ отъ Архелая, то въ преданието

 

 

1. Syncellos.

 

2. Justinus.

 

3. Diodor. (= Eusebius).

 

4. Syncellos.

 

5. Pausanias.

 

6. Justinus.

 

 

42

 

за Карана царьтъ на Ореститѣ изпълва напълно обещанието си. Най-сетне y Еврипида родоначалникътъ носи името Архелай, докато въ преданието той се нарича Каранъ. Тази разлика впрочемъ не е толкова сѫществена.

 

Но въпрѣки тѣзи различия въ основата на Еврипидовата драма Архелай лежи безспорно преданието за Карана, разбира се много промѣнено. [1] Естествено Еврипидъ като всѣки поетъ е използвалъ свободно преданието. Той го е промѣнилъ съобразно поетическата си фантазия и цели. Така напр. той е смѣнилъ царя Кисей съ безимения царь на Ореститѣ. Но най-голѣма промѣна е претърпялъ епизода за помощьта оказана отъ Карана на Орестийския царь. Този епизодъ е билъ промѣненъ въ смисъль, че единъ царь отплаща съ черна неблагодарность на спасителя си отъ голѣма беда. Както забелязва Geffcken [2] този приказенъ мотивъ се срѣща и въ Андромеда, друга загубена драма на Еврипида. Освенъ това Еврипидъ е вмъкналъ още мотива „който копае гробъ другимо, самъ пада въ него.“ За съжаление до насъ не сѫ достигнали, нито Андромеда нито Архелай. Затова не може да се установи, до колко фабулата на драмата Андромеда е оказала влияние върху тази на драмата Архелай.

 

Отъ друга страна между фабулата на драмата Архелай и разгледаната по-горе Херодотова приказка за Пердикъ и неговитѣ братя се забелязватъ ясно известни допирни точки. Както Архелай така и Пердикъ бѣгатъ отъ Аргосъ въ Македония. Но вече въ тази точка дветѣ предания се различаватъ сѫществено. Архелай идва самъ изгоненъ отъ братята си, a Пердикъ бѣга заедно съ братята си поради неизвестни причиви. Както Пердикъ така и Архелай служатъ на единъ царь, който ие имъ дава никаква награда за службата. Но и тукъ разлика. Архелай се явява като войникъ и води война, a Пердикъ е простъ овчарь. Наистина споредъ Дионъ Хрисостомосъ Архелай билъ козарь (αἰπόλος), обаче ние не знаеме до колко тѣзи думи на Диона стоятъ въ връзка съ текста на Еврипидовата драма. Както Архелай така и Пердикъ отиватъ въ долна Македония, гдето се установяватъ. Обаче Архелай идва тукъ, следъ като е убилъ

 

 

1. Споредъ Abel 92 ff. както фабулата на драмата Архелай така и останзлитѣ предания за произхода на македонския царски родъ стоятъ въ зависимость отъ Херодотовата приказка. Това Абелово мнение е възприето напълно отъ Gutschmid 54, който пише: Karanossage, die ich in noch höherem Grade wie Abel als blosse Verdoppelung der Perdikkassage auffassen zu müssen glaube. Gutschmid приема сѫщо така, че Еврипидъ е заелъ отъ Херодота мотива за die Vorenthaltung des ausbedungenen Lohns durch einen Barbarenkönig und die vereitelten Anschläge desselben gegen das Leben des Ahnherrn der Makedonier (58). Изобщо той смѣта, че Archelaosfabel eine Bearbeitung der Karanossage mit Einmischung mehrerer Züge der Perdikkassage ist (73 срв. сѫщо 63 ff.). Това мнение на Gutschmid приемамъ напълно. Само съ това не мога да се съглася, че предаиието за Каранъ представя удвоение на приказката за Пердика.

 

2. Op. cit. Anm. 117.

 

 

43

 

царя Кисей, a Пердикъ — понеже е загребалъ слънчевата свѣтлина. Завземането пъкъ на градъ Едеса подъ предводителството на кози липсва съвършено y Херодота. Но въпрѣки изтъкнатитѣ прилики фабулата на драмата Архелай трѣбва да се отдѣли отъ приказката за Пердика разказана y Херодота. Приликитѣ между тѣзи два разказа може би ще трѣбва да се обясвятъ по следния начинъ. Както е известно Еврипидъ е написалъ драмата Архелай въ честь на македонския царь Архелай и то въ неговия дворецъ, отъ гдето е научилъ и Херодотъ приказката за Пердика. Тукъ Еврипидъ е ималъ възможность да чуе сѫщо тази приказка и може би подъ влияние на самия царски дворъ той е използвалъ известни мотиви отъ нея за драмата си.

 

Явява се сега въпросъ, дали между Херодотовата приказка за Пердика и преданието за Карана — Архелай има нѣкаква връзка? Споредъ Abel [1] и Gutschmid [2] въ основата на преданието за Каранъ—Архелай лежи въ сѫщность приказката за Пердика и неговитѣ братя. Обаче двата разказа се различаватъ доста много, както по съдържание така и по отношение на подробноститѣ, за да могатъ да иматъ нѣкаква тѣсна връзка по между си. Освенъ това едва ли може да се допусне, че Херодотъ ще е пропусналъ да спомене разказа за завземането на града Едеса подъ предводителството на кози, който разказъ така добре би подхождалъ за неговитѣ истории. Най-сетне самиятъ фактъ, че на чело на новото предание стои нѣкой си Каранъ, a не Пердикъ, както е y Херодота, показва, че въ случая се касае до едно съвсемъ друго предание, отдѣлно отъ Херодотовата приказка.

 

Другъ единъ любопитенъ въпросъ, който се повдига безъ да може да се разреши съ пълна сигурность е, кога се е появило преданието за Карана? Ако изхождаме отъ факта, че Еврипидъ го е използвалъ за драмата си Архелай, то ще трѣбва да се приеме, че въ времето на македонския парь Архелай (413—399), то ще е вече сѫществувало и ще е имало официаленъ характеръ. Но сигурно известни негови елементи ще сѫ сѫществували много по-рано. Навѣрно въ времето на Архелая преданието ще е добило своята окончателна форма отъ нѣкой гръцки митологъ, който е прибивавалъ по това време при двора на този македонски царь.

 

Въ преданието за Карана най любопитното е самото име Κάρανος. Най-старитѣ известия за това име, които сѫ достигнали до насъ, сѫ Theopompos fr. 393 [3] и Marsyos fr. 14. [4] Споредъ Abel [5] името Κάρανος стои може би въ връзка съ думата

 

 

1. Op. cit. 92 f.        2. Op. cit. 54.

 

3. Вж. Jacoby F Gr Hist. II 615 и коментара къмъ това мѣсто стр. 400 и сл., гдето се разглежда доста подробно въпроса.

 

4. Вж Jacoby F Gr Hist. H 740 и коментара стр. 483.

 

5. Op. cit. 101 ff.

 

 

44

 

Καρανώ · τὴν αἶγα. Κρῆτες (Hesych.), a самата личность Каранъ е въ сѫщность известниятъ въ гръцкитѣ предания лапитъ Κόρωνος, синъ на Καινεύς, който е билъ убитъ отъ Херакла. Въ последствие Коронъ — Каранъ е билъ въздигнатъ отъ македонцитѣ въ народенъ херой. O. Hoffmann [1] възприе това отъждествяване на Карана съ лапита Коронъ и се опита дори да установи етимологическа връзка мевду дветѣ имена. Обаче Gutschmid отхвърли съ право Абеловото отъждествяване на Карана съ Koрона и прие само връзката между Κάρανος съ Καρανώ. Напоследъкъ Ad. Reinach [2] предположи, че нѣкога племената на древна Макетия сѫ почитали единъ богъ-козелъ подъ името Κάρανος = рогатъ. За съжеление материалътъ, съ който днесъ разполагаме за Карана, е толкова оскѫденъ, та позволява да се правятъ само предположения за неговата сѫщность съ по-голѣма или по-малка вѣроятность.

 

Gutschmid [3] се опита да открие въ преданията за произхода на македонскитѣ царе отражения на исторически събития. Но този опитъ съ право се отхвърли отъ критиката. [4] Защото тѣзи предания сѫ създадени съ единствената цель да докажатъ гръцкия resp. Хераклидския произходъ на македонския царски родъ, безъ да държатъ смѣтка за историческата истина. [5] Затова тѣ не могатъ да служатъ, нито като доказателство за гръцкия произходъ на старитѣ македонци, нито като сериозенъ исторически изворъ. Само въ едно отношение тѣ съдържатъ историческа ядка, a имено, че македонцитѣ сѫ дошли отъ Илирия, [6] че люлката на македонската държава е била областьта Орестида [7] и че градътъ Αἰγαί се е наричалъ първоначално Ἔδεσσα. [8]

 

 

IV. Исторически известия за не гръцкия характеръ на македонцитѣ.

 

Най-старитѣ исторически известия за народностьта на древнитѣ македонци, които стоятъ вънъ отъ всѣкакви съмнителни митологически и генеалогически спекулации, сѫ сведенията, които Херодотъ ни дава за македонския царь Александъръ I въ свръзка съ гръко-персийскитѣ войни. Александъръ I, синъ на царь Аминта I, е първиятъ македонски владѣтель, за когого

 

 

1. Die Makedonen 124 ff.

 

2. Trophées Macédoniens въ Revue des études grecques t. XXVI (1913) 347 sqq. Срв. Maiuri, Rendiconti dei Lincei 1910, 343.

 

3. Op. cit.

 

4. Kaerst op. cit 166, 7.

 

5. Ed. Meyer, Geschichte des Altertums II 1, 274, I. Ul. v. Wilamowitz-Moellendorf, Euripides Herakles I2 Berlin 1895, 24, сѫщиятъ Aristoteles und Athen II 175.

 

6. Вж. стр.

 

7. Срв. Creyer RE XIV 698.

 

8. Hoffmann 124.

 

 

45

 

имаме сведения, че се е гърчеелъ. За своитѣ симпатии къмъ гърцитѣ той получилъ дори прозвшцето Φιλέλλην — гръколюбецъ, което не би било подходящо, ако е билъ истински гръкъ. [1]

 

Споредъ свидетелството на Херодота този македонски царь заявявалъ при всѣки удобенъ случай, че е чистъ гръкъ. Въ надвечерието на боя при Платея Александъръ отишелъ тайно въ лагера на атинцитѣ да върши предателство спрямо перситѣ, на която страна билъ, като оправдавалъ постѫпката си съ това, че αὐτός τε γὰρ Ἕλλην γένος εἰμὶ τὠρχαῖον καὶ ἀντ᾿ ἐλευθέρης δεδουλωμένην οὐκ ἂν ἐθέλοιμι ὁρᾶν τὴν Ἑλλάδα (IX 45). На друго мѣсто Херодотъ разказва, че, когато пратеницитѣ на персийския пълководецъ Мегабазъ дошли при македонския царь Аминта I да искатъ земя и вода, било дадено въ тѣхна честь блѣскаво угощение, което завършило трагично съ избиването на пратеницитѣ. Въ разгара на угощението Александъръ I още престолонаследникъ станалъ и казалъ споредъ Херодота следнитѣ думи на царскитѣ пратеници: πρὸς δὲ καὶ βασιλέϊ τῷ πέμψαντι ἀπαγγείλητε ὡς ἀνὴρ Ἕλλην, Μακεδόνων ὕπαρχος, εὖ ὑμέας ἐδέξατο καὶ τραπέζῃ καὶ κοίτῃ (V 20). Това настойчиво изтъкване и подчертаване отъ страна на Александра I, че той е гръкъ, добива смисълъ само при предпоставка, че македонцитѣ въ негово време не сѫ били смѣтани за гърци. Че това наистина е било така, се вижда отъ едно друго мѣсто изъ Херодотовитѣ истории.

 

Ἀλεξάνδρου γὰρ ἀεθλεύειν ἑλομένου καὶ καταβάντος ἐπ᾿ αὐτὸ τοῦτο οἱ ἀντιθευσόμενοι Ἑλλήνων ἔξεργόν μιν, φάμενοι οὐ βαρβάρων ἀγωνιστέων εἶναι τὸν ἀγῶνα ἀλλὰ Ἑλλήνων. Ἀλέξανδρος δὲ ἐπειδὴ ἀπέδεξε ὡς εἴη Ἀργεῖος, ἐκριθη τε εἶναι Ἕλλην καὶ ἀγωνιζόμενος στάδιον συνεξέπιτττε τῷ πρώτῳ (V 22).

 

Явно е, че Александъръ I не е билъ допуснатъ да вземе участие въ Олимпийскитѣ игри, понеже като представитель на македонцитѣ е билъ смѣтанъ за варваринъ. Той е билъ допуснатъ до игритѣ, едва следъ като е доказалъ, че само лично той, a не и македонскиятъ народъ, е по произходъ гръкъ. Самиятъ Александъръ, както се вижда отъ думитѣ ἀνὴρ Ἕλλην Μακεδόνων ὕπαρχος, е отдѣлялъ македонцитѣ отъ гърцитѣ. Това още по-добре личи отъ края на VIII Херодотова книга (глава 140—144). Тукъ Херодотъ разказва на кѫсо следното: Персийскиятъ пълководецъ Мардоний изпратилъ македонския царь Александъръ при атинцитѣ съ предложение да сключатъ миръ съ персийския царь на много износни условия. Александъръ следъ като съобщилъ мирното предложение на персийския царь въ атинското народно събрание, посъветвалъ отъ своя страна атинцитѣ да го приематъ, понеже тѣ едва ли биха могли да продължаватъ по-дълго

 

 

1. Harpocrat. λέξ. ῥητ. s. v. Bekker an. gr. 375, 20. Schol. Demosth. Olynth. III 130 Dind. Срв. Kretschmer въ Glotta XVI 172, W. Fellmann, Antigonos Gonatas, König der Makedonen, und die Griechischen Staaten. Dissert. Würzburg 1932, 5. Друго яче G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897, 55 ff. Geyer въ Philol. Wochenschrift 52, 328.

 

 

46

 

време тази война и освенъ това πολλοῦ γὰρ ὑμῖν ἄξια ταῦτα, εἰ βασιλεύς γε ὁ μέγας μούνοισι ὑμῖν Ἑλλήνων τὰς ἁμαρτάδας ἀπιεὶς ἐθέλει φίλος γενέσθαι (cap. 140, 4). Спартанцитѣ, съюзници на атинцитѣ, като узнали съ каква цель се изпраща Александъръ Македонски отъ Мардония въ Атина, побоялисе да не би да бѫдатъ принудени да водятъ сами войната, ако атинцитѣ се помирятъ съ царя на перситѣ, и затова изпратили въ атинското народно събрание сѫщо пратеници, които да говорятъ противъ мирното предложение. Атинцитѣ следъ като изслушали и дветѣ страни отговорили най-напредъ на македонския царь. Персийското мирно предложение тѣ отхвърлили, a Александра посъветвали

 

σύ τε τοῦ λοιποῦ λόγους ἔχων τοιούσδε μὴ ἐπιφαίνεο Ἀθηναίοισι, μηδὲ δοκέων χρηστὰ ὑποργέειν ἀθέμιστα ἔρδειν παραίνεε. οὐ γάρ σε βουλόμεθα οὐδὲν ἄχαρι πρὸς Ἀθηναίων, ἐόντα πρόξεινόν τε καὶ φίλον (143, 3).

 

A на спартанскитѣ пратеници заявили, че тѣ никога не ще изневѣрятъ на гръцката народность поради редъ причини, но най-вече понеже τὸ Ἑλληνικόν, ἐὸν ὅμαιμόν τε καὶ ὁμόγλωσσον, καὶ θεῶν ἱδρύματά τε κοινὰ καὶ θυσίαι ἤθεά τε ὁμότροπα (144, 2). Отъ приведенитѣ гръцки текстове се вижда ясно, че: 1. Александъръ не е смѣталъ себе си за гръкъ или поче не се е смѣталъ за такъвъ като представитель на македонския народъ, понеже той, макаръ да е билъ приятель на перситѣ, както това личи преди всичко отъ мисията, съ която е билъ натоваренъ отъ Мардония, казва на атинцитѣ, че персийскиятъ царь μούνοισι ὑμῖν Ἑλλήνων. . . ἐθέλει φίλος γενέσθαι. и 2. за атинцитѣ Александъръ е само πρόξεινος и φίλος, но не и едноплемененъ както спартанцитѣ. Следователно македонцитѣ сѫ били смѣтани за варвари. Самото Хераклидско родословие на македонскитѣ царе, което изглежда да е било измислено въ времето на Александра I, добива смисълъ само при предпоставка, че македонскиятъ народъ не е билъ сроденъ съ гръцкия [1] или най-малкото не е билъ смѣтанъ отъ гърцитѣ за гръцки.

 

Обикновено известията на древнитѣ писатели за народностьта на старитѣ македонци се отхвърлятъ отъ нѣкои съвремени учени подъ предлогь, че тѣ не почивали на строго научни изследвания. Обаче приведения по-горе Херодотовъ текстъ отъ 144 глава VIII книга показва много добре, кое е било мѣрилото на древнитѣ, съ което тѣ сѫ опредѣляли, кои сѫ гърци и кои сѫ варвари. A това мѣрило е сѫщото, съ което и днесъ бихме опредѣлили народностната принадлежность на дадено племе. Забележително е, че македонскиятъ царь Александъръ I, за да докаже гръцкия си произходъ, не навежда като доказателства нито езика, нито вѣрата, ниго обичаитѣ македонски, a си служи съ едно родословие отъ съмнителна достовѣрность. Той е направилъ това, понеже въ гръцкия произходъ на македонскитѣ царе гърцитѣ сѫ могли лесно да повѣрватъ, тъй като той не е могълъ

 

 

1. Kaerst ор. cit. 157.

 

 

47

 

да бѫде подложенъ на провѣрка, докаго езикътъ, обичаитѣ и пр. на старитѣ македонци сѫ стояли винаги предъ очитѣ на тогавашнитѣ гърци и сѫ издавали негръцкия характеръ на македонския народъ. [1]

 

 

Тѣзи известия на Херодота се потвърждаватъ напълно отъ Тукидида. И този гръцки историкъ приема Хераклидския resp. гръцкия произходъ на македонския царски родъ. [2] Обаче самитѣ македонци Тукидидъ отдѣля рѣзко отъ гърцитѣ и ги смѣта за варвари. Това се вижда ясно отъ следнитѣ мѣста изъ неговата история на Пелопонеската война. Тукидидъ като разказва за похода на спартанския пълководецъ Брасидъ, който походъ той предприелъ за втори пѫть съ македонския царь Пердикъ срещу Арабай, царя на линкеститѣ, съобщава следното :

 

καὶ ἦγον ὁ μὲν (scil. ὁ Περδίκκας) ὧν ἐκράτει Μακεδόνων τὴν δύναμιν καὶ τῶν ἐνοικούντων Ἑλλήνων ὁπλίτας. . . ξύμπαν δὲ τὸ ὁπλιτικὸν τῶν Ἑλλήνων τρισχίλιοι μάλιστα, ἱππῆς δ᾿οἱ πάντες ἠκολούθουν Μακεδόνων ξὺν Χαλκιδεῦσιν ὀλίγου ἐς χιλίους, καὶ ἄλλον ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς (IV 124).

 

Въ приведения текстъ бие на очи отдѣлянето на македонцитѣ отъ гърцитѣ. Забележителенъ е сѫщо така и изразътъ ἄλλος ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς. Че тукъ подъ „варвари“ трѣбва да се разбира пакъ македонци, личи отъ 126 глава на сѫщата книга, a имено отъ речьта на полководеца Брасидъ, която той произнесълъ предъ войницитѣ си за да ги насърчи, когато останали сами срещу линкеститѣ следъ бѣгството на македонската войска : βαρβάρους δὲ οὓς νῦν ἀπειρίᾳ δέδιτε, μαθεῖν χρὴ ἐξ ὧν τε προηγώνισθε τοῖς Μακεδόσιν αὐτῶν καὶ ἀφ᾿ὧν ἐγὼ εἰκάζων τε καὶ ἄλλων ἀκοῇ ἐπίσταμαι, οὐ δεινοὺς ἐσομένους. Къмъ варваритѣ сѫ причислени македонцитѣ и въ II 80, 5 sqq.:

 

 

Въ приведения текстъ македонцитѣ заедно съ други, не гръцки племена, се противопоставятъ явно като варвари на гръцката войска образувана отъ ампракийци, левкадци, анакторийци и пелопонесци.

 

 

1. Hatzidakis въ Abstammung usw. 57 дава едно съвсемъ несъстоятелно обяснение на въпроса, защо Александъръ си е послужилъ съ Хераклидското родословие за да докаже, че е гръкъ.

 

2. Срв. II 99 и V 86.

 

 

48

 

Още по-ясно и опредѣлено се изказва прочутиятъ реторъ Исократъ за негръцкия характеръ на македонцитѣ, който е билъ, както е известно, единъ отъ най-голѣмитѣ привърженици на идеята Гърция да се обедини подъ опеката на македонския царь Филипь II. Едва ли може да става дума върху това, че той, създательтъ на тази идея, не е ималъ добра представа за етнографското положение на македонския народъ. Исократъ въ прочутата си речь-брошура Φίλιππος, съ която е подканялъ македонския царь да обедени Елада и да предприеме наказателенъ походъ срещу Персия, ясно дѣли отъ една страна царския родъ отъ македонския народъ, a отъ друга страна — гърцитѣ отъ македонцитѣ. Въ глава 107 и сл. той казва за родоначалника на македонския царски родъ следното:

 

ὁ δὲ τὸν μὲν τόπον τὸν Ἑλληνικὸν ὅλως εἴασε, τὴν δ᾿ἐν Μακεδονίᾳ βασιλείαν κατασχεῖν ἐπεθύμησεν· ἠπίστατο γὰρ τοὺς μὲν Ἕλληνας οὐκ εἰθισμένους ὑπομένειν τὰς μοναρχίας, τοὺς δ᾿ἄζλλους οὐ δυναμένους ἄνευ τῆς τοιαύτης δυναστείας διοικεῖν τὸν βίον τὸν σφέτερον αὐτῶν. καὶ γάρ τοι συνέβη διὰ τὸ γνῶναι περὶ, τούτων αὐτὸν ἰδίως καὶ τὴν βασιλείαν γεγενῆσθαι πολὺ τῶν ἄλλων ἐξηλλαγμένην· μόνος γὰρ Ἑλλήνων οὐχ ὁμοφύλου γένους ἄρχειν ἀξιώσας μόνος καὶ διαφυγεῖν ἠδυνήθη τοὺς κινδύνους τοὺς περὶ τὰς μοναρχίας γιγνομένους.

 

Значението на това мѣсто като доказателство за негръцкия характеръ на македонцитѣ е много голѣмо. Затова нѣкои отъ застѫпницитѣ на гръцкото гледище се опитаха да го обезсилятъ съ несъстоятелни доводи. Така споредъ Abel [1] тукъ не ставало дума за тънки етнографски различия (An feine ethnographische Unterscheidungen wird dabei Niemand denken), a споредъ Meyer [2] тукъ проглеждало съставеното вече y Херодота мнение за негръция характеръ на македонцитѣ. Geyer [3] пъкъ пише, че Исократъ hat sicher keine Sprachstudien getrieben, докато Хаджидакисъ съвсѣмъ го премълчава. Обаче тѣзи доводи нѣматъ никаква убедителна сила. Защото абсурдно би било да се допусне, че Исократъ преповтаря едно погрѣшно мнение за народностьта на старитѣ македонци безъ да се досѣща, че съ това той самъ подронва основитѣ на създадената отъ него идея. Напротивъ въ интереса на Исократа е било да се представятъ македонцитѣ за едноплеменни съ гърцитѣ. Разбира се, Исократъ не е правилъ езикови изследвания за да установи, дали македонцитѣ принаддежатъ къмъ гърцитѣ или не. Защото това не е било нужно. Сѫщо тъй както и сега никой нѣмецъ не прави езикови изследвания за да види, дали нѣмци и французи сѫ единъ сѫщъ народъ. Най-сетне съвсемъ погрѣшно би било да се мисли, че Македония е била отдѣлена като съ китайски стени отъ Гърция, та никой не е могьлъ да знае, какъвъ народъ сѫ македонцитѣ. Че Исократъ е държалъ строга смѣтка

 

 

1. Op. cit. 267.        2. Op. cit. 274 Anm 2.

 

3. Philol. Wochenschrift 52 (1932), 328.

 

 

49

 

за това, което е пишелъ, се вижда отъ самото заключение на речьта, което гласи така:

 

Φημὶ γὰρ χρῆναί σε τοὺς μὲν Ἕλληνας εὐεργετεῖν, Μακεδόνων δὲ βασιλεύειν, τῶν δὲ βαρβάρων ὡς πλείστων ἄρχειν. Ἤν γὰρ ταῦτα πράττῃς ἅπαντές σοι χάριν ἕξουσιν, οἱ μὲν Ἕλληνες ὑπὲρ ὧν εὖ πάσχουσι, Μακεδόνες δ᾿ ἢν βασιλικῶς ἀλλὰ μὴ τυραννικῶς αὐτῶν ἐπιστατῇς, τὸ δὲ τῶν ἄλλων γένος ἢν διὰ σὲ βαρβαρικῆς δεσποτείας ἀπαλλαγέντες Ἑλληνικῆς ἐπιμελείας τύχωσι (cap. 154).

 

Въ приведения текстъ се вижда, колко близко е билъ Исократъ да обяви македонцитѣ за гърци, но сѫщинското положение на нѣщата не му е позволило да стори това. Той не причислява македонцитѣ къмъ варваритѣ, но не ги смѣсва и съ гърцитѣ. Той отдѣля македонцитѣ отъ варваритѣ навѣрно съ единствената цель за да поласкае както самитѣ македонци, така и тѣхния царь Филипъ II. [1]

 

 

Гръцкитѣ писатели Херодотъ, Тукидидъ и Исократъ, както се вижда отъ приведенитѣ по-горе текстове, сѫ признавали за гърци само македонскитѣ царе, докато самитѣ македонци тѣ сѫ смѣтали за народъ различенъ отъ гръцкия. При това положение на нѣщата отъ само себе си изниква въпросътъ, дали македонскиятъ царски родъ не е билъ по произходъ наистина различенъ отъ македонския народъ. На този въпросъ трѣбва да се отговори отрицателно. Защото, както изтъкна отличниятъ познавачъ на хеленистическата епоха историкътъ Kaerst, [2] ние не можемъ да доловимъ въ историята на македонската държава, до колкото тя ни е позната, нигде никаква следа, която да издава македонския царски родъ като чуждъ по произходъ на страната и народа македонски. Гръцкото resp. Хераклидското родословие на македонскитѣ царе е било измислено, както вече видѣхме по-рано, по чисто политически съображения.

 

Обаче не винаги и не всички гърци сѫ признавали гръцкия произходъ на македонскитѣ царе. Ето що ни съобщава Климентъ Александрийски (Clem. Strom. VI 16 р. 746 Р) за софиста Трасимахъ отъ Халкедонъ(около 427 г.пр.Хр.):

 

καὶ μὴν ἐν Τηλέφωι εἰπόντος Εὐριπίδου „Ἕλληνες ὄντες βαρβάροις δουλεύσομεν;” θρασύμαχος ἐν τῶί ὑπὲρ Λαρισαίων λέγει· „Ἀρχελάωι δουλεύσομεν Ἕλληνες ὄντες βαρβάρωι; ”

 

Споменатата тукъ речь на Трасимаха ὑπὲρ Λαρισαίων не е запазена. Обаче до насъ е достигнала една речь Περί πολιτείας подъ името [3] на прочутия реторъ Herodes Attikos (101—177), за която се допуска, че разглежда сѫщия въпросъ както Трасимаховата речь или най-малко, че стои подъ нейно

 

 

1. Вж. още Fellmann, ор. cit. 6.

 

2. Op. cit. 164.

 

3. За спора, който се подига относно датата и автора на тази речь вж. W. Christs Geschichte der griech. litteratur 6 Aufl. v. W. Schmied u. O. Stählin II 2 (München) 1924, 695 Anm. 7.

 

 

50

 

влияние. Въ тази речь македонцитѣ се отдѣлятъ ясно отъ гърцитѣ и се наричатъ варвари:

 

§ 34 ὁ μὲν οὖν ἐμὸς λόγος ἀμύνεσθαι μὲν τὸν ἀδικοῦντα κελεύει, τιμωρεῖν δὲ τοῖς ἀποθανοῦσι, χαρίζεσθαι δὲ τοῖς παρήκουσι, δέχεσθαι δὲ τὴν τύχην, συμμάχους τε τοῖς Ἕλλησιν εἶναι πολεμίους δὲ τοῖς βαρβάροις (scil. Μακεδόσι), καὶ πιστεύειν μὲν τοῖς ὠφελοῦσιν, κ. τ. λ. ... § 35 ταῦτα μὲν οὖν οὑμὸς λόγος τοῖς δ᾿ἐναντιουμένοις, εἰς τοῦτο ἥξουσι τόλμης, τἀναντία δεῖ δύνασθαι τὸν λόγον· ἀνέχεσθαι μὲν ἀδικουμένους ὠφελεῖν δὲ τοὺς ἀδικοῦντας, φεύγειν δὲ τοὺς βουλομένους ὠφελεῖν . . . ἔπειτα τοῖς Ἕλλησι μὴ γίγνεσθαι συμμάχους, τοῖς δὲ βαρβάροις (scil. Μακεδόσι) καὶ πρὸς τούτῳ τοῖς ἐχθροτάτοις, κ. τ. λ. [1]

 

 

Противъ гръцкия характеръ на македонцитѣ и тѣхния царь особено ясно и установено се изказва прочутиятъ атински ораторъ Демостенъ. На много мѣста въ речитѣ си той нарича както самитѣ македонци така и царя имъ Филипъ II варвари. Примѣрно въ това отношение е следното мѣсто отъ III му речь противъ Филипа :

 

§ 31 εἰ δὲ γε δοῦλος ἢ ὑποβολιμαῖος τὰ μὴ προσήκοντ᾿ ἀπώλλυε καὶ ἐλυμαίνετο, Ἡράκλεις, ὅσῳ μᾶλλον δεινὸν καὶ ὀργῆς ἄξιον πάντες ἂν ἔφησαν εἶναι. ἀλλ᾿ οὐχ ὑπὲρ Φιλίππου καὶ ὧν ἐκεῖνος πράττει νῦν, οὐχ οὕτως ἐχουσιν, οὐ μόνον οὐκ Ἕλληνος ὄντος οὐδὲ προσήκοντος οὐδὲν τοῖς Ἕλλησιν, ἀλλ᾿ οὐδὲ βαρβάρου ἐντεῦθεν ὅθεν καλὸν εἰπεῖν, ἀλλ᾿ ὀλέθρου Μακεδόνος, ὅθεν οὐδ᾿ ἀνδράποδον σπουδαῖον οὐδὲν ἧν πρότερον. [2]

 

Това мѣсто е забележително още и поради сведението, че въ Атина е имало македонци роби. Следователно атинскитѣ граждани сѫ имали възможность да узнаятъ добре, дали македонцитѣ сѫ били гърци или не. Обикновено изявленията на Демостена се отхвърдятъ или пъкъ никакъ не се взиматъ подъ внимание, когато се разглежда въпросътъ за народната принадлежность на старитѣ македонци, понеже неговитѣ думи се смѣтатъ за рожба на политическо заслѣпение и озлобение. [3] Но, както и да искаме да оценимъ и окачествимъ тѣзи прояви на омраза, все пакъ тѣ показвагь безспорно едно : гръцката народносгь на македонцитѣ и тѣхния царь не е била толкова очевидна за да бѫде общопризната. Защото въ противенъ

 

 

1. Текстътъ е взетъ отъ Ed. Meyer, Theopomps Hellenika. Halle 1909, 207 f. Вж. сѫщо E. Drerup, [Ἡρώδου] Περὶ πολιτείας. Paderborn 1908.

 

2. Това мѣсто e било подражавано, както вече е забелязалъ Abel 267, отъ ретора Афтоний отъ Антиохия (4 в. сл. Хр. издание Rhetores graeci ed. Spengel II 11 sqq,) въ неговитѣ προγομνάσματα cap. 9:

 

Φίλιππος πάντας πονηροὺς ὑπερέβαλλε. προῆλθε μὲν γὰρ ἔθνους, ὅ τῶν βαρβάρων καθίσταται χείριστον· Μακεδόνες γὰρ τῶν βαρβάρων οἱ χείριστοι, Πέλλη δὲ τῆς Μακεδόνων γῆς τὸ φαυλότατον, ἐξ ἧς οὐδὲ δουλευόμενοι χαίρουσιν ἄνθρωποι· καὶ τοιαύτης γῆς γεγονώς προγόνοις ἐχρησατο χαλεπωτέροις τῆς γῆς.

 

Демостенъ нарича Филипа и македонцитѣ открито варвари още въ следнитѣ мѣста: III 16 и 24, XIX 305 и 327. Иначе почти въ всѣка една негова речь се чувства добре противоречието между македонци и гърци.

 

3. Abel 116, сѫщо K. Beloch и др.

 

 

51

 

случай Демостенъ едва ли би ималъ смѣлостьта да повтаря на атинцитѣ постоянно, че Филипъ е варваринъ. Още по-вече, когато неговитѣ политически противници много лесно биха могли да го оборатъ въ тази точка и да го злопоставятъ предъ атинскитѣ граждани. Затова напълно прави сѫ думитѣ на Lenschau: [1] „sicher hatte Demosthenes, der es liebt seinen giessen Gegner und dessen Volk als Barbaren hinzustellen, das Gefühl der Zuhörer auf seiner Seite.“ За да се оценятъ обаче правилно Демостеновитѣ думи, трѣбва да се вземе подъ внимание любопитниятъ фактъ, че неговиятъ най-голѣмъ политически противникъ и врагъ, водачътъ на македонофилската партия въ Атина, ораторътъ Есхинъ не само не се противопоставя, но се сьгласява напълно съ мнението на Демостена, че македонцитѣ сѫ варвари. Въ прочутата си речь Περὶ τῆς παραπρεσβείας Есхинъ заявява:

 

79 ἐγὼ δ᾿ἐν μὲν τῷ πολέμῳ συνίστην, καθ᾿ ὅσον ἦν δυνατός, Ἀρκάδας καὶ τοὺς ἄλλους Ἕλληνας ἐπὶ Φίλιππον.

 

Тукъ гърцитѣ явно се противопоставятъ на Филипа. Ha друго мѣсто въ сѫщата речь, като изтъква заслугитѣ на атинцитѣ спрямо македонското царско семейство, казва:

 

 27 Παυσανίου δ᾿ ἐπὶ τὴν ἀρχὴν αὐτῶν κατιόντος, φυγάδος μὲν ὄντος, τῷ καιρῳ δ᾿ἰσχύοντος, πολλῶν δ᾿ αὐτῷ συμπραττόντων, ἔχοντος δὲ Ἑλληνικὴν δύναμιν, εἰληφότος δὲ Ἀνθεμοῦντα καὶ Θέρμαν καὶ Στρέψαν καὶ ἄλλ᾿ ἄττα χωρία, Μακεδόνων δὲ οὐκ ὁμονούντων, ἀλλὰ τῶν πλείστων τὰ Παυσανίου φρονούντων κ. τ. λ.

 

Споменатиятъ тукъ Павзаний е билъ сродникъ на царското семейство. [2] Следователно Ἑλληνικὴ δύναμις се противополага на Павзания като македонецъ. Подобни мѣста се намиратъ и въ речьта му κατὰ Κτησιφῶντος, напр. :

 

106 μᾶλλον δ᾿ ὁ πάντων πικρότατος χρόνος, ἐν ᾧ Δημοσθένης ἀπώλεσε τὰς τῶν Ἑλλήνων καὶ τῆς πόλεως πράξεις. 128 οὐκ ἐπιδημοῦντος ἐν Μακεδονίᾳ Φιλίππου, οὐδ᾿ ἐπὶ τὴν Ἑλλάδα παριόντος, ἀλλ᾿ἐν Σκύθαις οὕτω μακρὰν ἀπόντος.

 

Забележително е, че и въ достигналитѣ до насгь подъ Есхиново име писма македонцитѣ се наричатъ варвари:

 

 

Македонцитѣ се наричатъ варвари и отъ оратора Динархъ отъ Коринтъ, който е билъ сѫщо така единъ отъ голѣмитѣ представители на македовската партия въ Атина. Въ речьта си κατὰ Δημοσθένους като вини Демостена, че станалъ причина да бѫде превзета и разрушена Тива отъ македонцитѣ казва: 24

 

 

1. Вж. Bursians Jahresber. der klass. Altertumswissenschaft 1904, 249.

 

2. Вж. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски 85.

 

 

52 

 

[1]

 

Най-сетне и ораторътъ Хиперидъ отдѣля ясно македонцитѣ отъ гърцитѣ и ги смѣта за варвари както перситѣ и за подтисници на Елада. В