Материали към "България и покръстването на русите",

подбрани и коментирани от Асен Чилингиров (2018, 2019)

 

 

 

               Асен Чилингиров (септември 2019):

Въпреки моите обширни бележки, главно в ЦССб 1 и 2, някои проблеми не са достатъчно ясни за българската и руската публика. Ще ги резюмирам:

- Голямата (унищожена) книга на Оболенски (Изслѣдованія и замѣтки князя М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ (1975)) се появи като сканирани копия в Гугъл от третия, отчасти запазен и лошо сканиран екземпляр в СЩА. Само там се дават подкрепени с изворни сведения/цитати за унищожените български ръкописи през 1030-те г. и в началото на 12 век. В руските библиотеки, но също в руската науча литература и до сега не са дават сведения за тази книга - с изключение на Горина, което споменах в предишния ми коментар.

- Истрин не е познавал тази книга. Но на него не са били известни също подробностите за унищожените от Константин Багренородни (не само) исторически ръкописи във Византия. Този въпрос стана известен на обществеността и специалистите на Запад през 1970-те години, но в СССР и РФ за него не се споменава нито дума и до сега. Може би ще трябва да поместите към материалите и съответния откъс от ЦССб2.

- Що се отнася до Хрониката на Георги Амартол, тя също е била съзнателно унищожена - за запазените остатъци, вкл. бълг. превод, съм писал подробно в ЦССб2. Като не знаят тези подробности, съветските и руските изследователи продължават да повтарят невярното съобщение, че тази книга е била една от най-разпространените във Византия, а някои дори искат да наложат неверното сведение, че гръцки оригинален текст/ръкопис бил изпратен в Киев и там бил преведен.

Фактите са, че голяма част от тази книга е била тъй старателно унищожена, че още в средата на Х век, когато е създаден Цар Симеоновият Съборник, неговият съставител (Григорий) не е разполагал с неговия текст, а по всяка вероятност е успял да придобие (непълен) ръкопис по време на пътуването си с Вел кн. Олга в Константинопол. По всяка вероятност тази добавка е била включена във втората версия на ръкописния сборник, вече съставена (и размножавана) в Киев. Както става ясно от изследванията на Шахматов и Леонид, от там произлизат различните версии на т. нар Елински и Римски летопис. Вместо унищожените Хроники на Теофан ("допълнена" с Продължителя на Теофан) и на Георги Амартол, но също на укриваната хроника на Йоан Малала, във византийската историография се налага Хрониката на Скилица, също допълнена с манипулирани неверни съобщения, предлагани в голям брой преписи.

Във връзка с това, предлагам да поместите още веднъж тук в каре пълния текст от ЦССб2, с. 38-39. По този тъй съществен въпрос и до сега, половин век по-късно, мълчи както руската, така и българската историография:

Асен Чилингиров, Цар Симеоновият Съборникъ от X век. Изследвания. ІI (2011):

(.pdf файл)

стр. 38:

Тъй като дадените от Истрин сведения за самата Хроника на Георги Амартол, както и за руските ръкописи, съдържащи текста на нейния превод, изследван от него в течение на повече от три десетилетия, са не само недостатъчни, но и твърде неясни и остават неизяснени дори след внимателното запознаване с изследването му, налага се да се спрем по-подробно върху тях, и то още преди да разгледаме самото му изследване на текста.

За разлика от Русия, където през десетилетията последвали труда на Истрин биват открити още 8 ръкописа на превода - макар и не внасящи накви корекции по отношение на текста - в останалата част на света не е открит нито един непознат до сега ръкопис с текста на оригинала. А в този текст липсва самият край на хрониката, който в останалите ръкописи е подменен с текста на Продължителя на хрониката, като липсват сведенията на автора за последните десетилетия до 867 година и смъртта на Михаил III, но и подробностите по тях и по приключването на иконоборческите разногласия, съдържащи се единствено в текста на Продължителя. Ако и този въпрос да остава все още неразрешен, някои от страните му стават предмет на една широка дискусия сред византолозите, започнала от края на 20-те години на ХХ век и налагат ново решение не само на проблематиката относно Хрониката на Георги Амартол, но и относно видантийската историография от средата на Х век нататък и особено в течение на следващите два века. А по време на дискусията ще се изясни, че много от данните за тази хроника, с които оперира науката и които са установени окончателно след изданието на текста и от de Boor, [99] а дори още от изданието му заедно с Хрониката на Продължителя на Теофан от Бекер [100] и от коментариите към тези издания на Моравчик [101] и Хунгер, [102] се нуждаят от известни уточнения.

Поредица от публикации на белгийския византолог Анри Грегоар през 1920-те и 1930-те години [103] допринасят не само за ревизиране на възгледите у болшинството историци относно Михаил III, повлияни от цяла клеветническа кампания срещу този император, проведена от император Константин VII Багренородни (*905, 959) за оправдаване престъпленията на дядо му, Василий I Македонец, свързани с убийството на Михаил III и извършения от него преврат срещу законния император. Тези публикации водят също до ревизия на представите у историците относно достоверността на историческите извори, защото по поръчка на Константин Багренородни се написва нова история на Византийската империя, която да продължи най-авторитетната дотогава и влязла в безброй компилации история на Теофан Изповедник. Новата история пише анонимен автор, известен като Продължител на Теофан, но с участието и на самия император, който се подписва в нейната част, отнасяща се за живота и делата на дядо му. [104]

Във връзка с „изясняването“ на истината относно убийството на „пияницата и безчестник“ Михаил III се написва отново и манипулира неговата история, като се унищожават всички исторически източници и хроники, отнасящи се към неговия живот - тогава се променят очевидно и текстовете на богослужението за Православната неделя, където се заличава неговото име и името на майка му, която е инициаторката за свикването на синода на цариградската патриаршия през март 843 година, с който в действителност приключва иконоборството - и това не става по време на VII Вселенски събор в 787 година, която представа ще бъде наложена да се счита в бъдеще, че поставила край на разногласията и довела до победата на православието, защото разногласията ще продължават и през следващите шест десетилетия. И тъй като именно победата на православието в 843 година по време на управлението на Теодора и Михаил III е централната тема в Хрониката на Георги Амартол, поставя се въпросът дали липсата на нейния край във всички запазени досега ръкописи е случайна. А също се налага ново разглеждане на обстоятелствата, довели до съставянето на нейното продължение в многобройни отличаващи се по между си текстови версии. Ревизията на историята, извършена по нареждане на Константин VII, обхваща обаче много по-обширна и целенасочена дейност,
 

99. Georgii Monach chronikon, ed. C. de Boor I-II, Lipsiae, 1904

100. Theophanes continuates, Ioannes Cameniata, Symeon magister, Georgius monachus, recen. I. Bekker, Boonnae, 1838.

101. Gyula Moravcsik, Byzantinoturcica, I Die byzantinischen Quellen der Geschichte der Türkvölker, Berlin: AkademieVerlag, 1958, c. 269-273 и 277-280.

102. Herbert Hunger, Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner, I Philosophie-Rhetorik-Epistolographie-Geschichtsschreibung-Geographie, München: C. H. Beck, 1978 (= Byzantinisches Handbuch, 5. Teil, 1. Band), c. 474-476.

103. H. Grégoire, Inscriptions historiques byzantines. Byzantion 4/1927-1928, c. 437 сл.; Michel III et Basile le Macédonien dans les inscriptions d'Ancyre, пак там, 5/1929-1930, c. 327 сл.; Études sur le Neuvième Siècle, пак там, 8/1933, c. 515 сл.; Études sur l'épopée byzantine. BEG 46 (1933)

104. Historia de vita et rebus gestis Basilii в Theophanes continuates... (вж. по-горе). Пълен руски превод на хрониката с коментарии от Я. Н. Любарски: Продолжитель Феофана. Жизнеописания византийских царей, Москва: Наука, 1992; електронен текст в интернет - http://www.vostlit.info/Texts/rus5/TheophCont/framepred.htm

 

стр. 39:

по време на която се унищожават старите исторически компендиуми и компилации, включително и на цялата стара литература и историография, [105] като се създават нови. А тази дейност ще продължи също през следващия век и ще бъде увенчана със Σύνοψις ἱστοριῶν на Йоан Скилица, където вече много трудно може да се различи истината от лъжата. [106]

Това ново развитие на историографията, засягащо непосредствено Хрониката на Георги Амартол, както и цялата дискусия по този повод, водена на страниците на главните периодични издания по византология и намерила отражение в повечето от обобщаващите трудове по история на Византия, излезли през втората половина на ХХ век, [107] остават нерегистрирани от съветската и постсъветската наука, [108] която продължава да повтаря неподкрепеното с никакви доказателства твърдение на Истрин за „широкото разпространение на тази хроника във Византия“ [109] - а от там и също така с нищо недоказаното предположение, изказвано многократно от разни съветски автори, че „неин ръкопис сигурно бил донесъл в Киев още първият гръцки митрополит Теопемпт, заел своя пост в 1039 година“. И че този ръкопис трябва да е именно протографът на „руския“ превод, съдържащ на своята начална миниатюра изображенията на междувременно низвергнатия император Михаил III и неговата майка, чиито имена вече били заличени от списъка на възхваляваните православни императори, споменавани в богослужението на Православната неделя.

Върху повечето от въпросите, свързани с руските ръкописи на Хрониката на Георги Амартол и преди всичко върху Троицкия ръкопис, послужил за основа на изследването на Истрин, е имало немалко изследвания още дълго преди той да се заеме с публикацията на текста, но има също и през осемте десетилетия, последвали неговата публикация. И повечето от тези изследвания не само засягат въпросите, на които той не отговаря, но дори дават приемливи отговори на много от тях и с това опровергават главните точки на неговата теза, засягаща датировката и атрибуцията на превода. Те съдържат твърде важни сведения за ръкописите - а именно тези сведения не се покриват с неговите изводи и противоречат на предположенията му, за които той не може да представи никакви доказателства. Главните изследвания имат за предмет илюстрациите и изобщо украсата и оформянето на т.нар. Троицки или Тверски ръкопис, под което название ще фигурира ръкописът от бившата Синодална сбирка № 100, който след Октомврийската революция ще се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (РГБ - бившата Ленинска библиотека) под същия номер във фонд 173. Тъй като броят на тези специални публикации до 1970 година вече надминава 70, тук ще отбележим само най-важните от тях и по-специално онези, които запълват съзнателните или несъзнателни пропуски на Истрин - а тъй като в повечето случаи тези данни са диаметрално противоположни на обявените или подразбиращи се сведения в изследването на Истрин, решаването на въпроса за тяхната достоверност ще предоставим на читателя.

 

105. Преглед на началната фаза на тази дейност, проведена в средата на Х век и на литературата за нея вж. при

  • Denys A. Zakytinos, Byzantinische Geschichte 324-1071, Wien/Köln/Graz: Hermann Böhlaus Nachfolger, 1979, c. 133 сл., 310 сл. Вж. също:
  • A. A. Vasiliev, The Emperor Michael III in Apocryphal Literature, в: Βυζαντινά-Μεταβυζαντινά 1/1946, c. 237 сл.;
  • R. J. H. Jenkins, Constantine VII's Portrait of Michael III, в: Académie royale de Belgique. Bulletin de la Classe des Lettres et des Sciences morales et politiques. V. 34/1948, c. 71 сл.;
  • R. J. H. Jenkins, Studies on Byzantine History of the 9h and 10th Centuries, London: Variorum Reprints, 1970. P. Karlin-Hayter, Études sur les deux Histoires du règne de Michel III, в: Byzantion 41/1971, c.452-496.

Тези обстоятелства водят и до известно разделяне на мненията - така напр. Г. Острогорски (История на византийската държава, София: Прозорец, 1996, с. 305), макар и да приема налагащата се ревизия на становищата относно фалшификацията на изворите, изказва и някои резерви по въпроса, докато A. Dain, L'encyclopédisme de Constantin Porphyrogénète в: Bulletin de l'Association Guillaume Budé. Lettres d'Humanité 12 (Dec. 1953) с. 73, вижда в замяната на оригиналите с тенденциозно обработени техни резюмета не само загубата на изворите, даващи възможност на читателите сами да получат представа за нещата, но и натрапването на тях на определени крайни представи, свързани с възхвала или проклятие.

106. Вж. по този въпрос и моите бележки в първата част на изследването, с. 95, бел. 9,10.

107. Вж. напр. съответните раздели от История Византии, отв. редактор С. Д. Сказкин, II, Москва: «Наука», 1967: А.П. Каждан, Оформление феодальных институтов и разцвет феодального строя в Византии (середина IХ-ХII в.). В българската историография тази дискусия също няма да бъде отбелязана и дори забелязана, макар че тя засяга непосредствено византийските източници за някои от най-важните събития в българската история, като т. нар. покръстване и мисията на св. Кирил и Методий, а те съдържат и най-силно манипулираните известия, въз основа на които и в следващите десетилетия ще се преподава история на България във всички първоначални, средни и висши учебни заведения в нашата страна.

108. Вж. напр.: О. В. Творогов, Хроника Георгия Амартола, в: Словарь книжников и книжности Древней Руси, Вып. 1, ХI - первая половина ХIV века, Ленинград, 1987, с. 197-199 (с библиогр.), както и Е. Г. Водолазкин, Хроника Георгия Амартола в новонайденных списках, в: Труды Отдела древнерусской литературы 45/1992, с. 322-332; същ., К вопросу об источниках Русского хронографа, пак там, 47/1993, с. 200-214; същ., Особенности текстологии ранних славянских переводов: (на материале Хроники Георгия Амартола), в: Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски, София 1993, с. 246-247.

109. Ще повторя още веднаж, че за това твърдение на Истрин и останалите съветски и постсъветски автори няма никакви основания. Хрониката на Георги Амартол не се споменава през следващите векове от никой исторически извор във Византия, а обстоятелството, че нейният пълен текст не е запазен, а има само преработени и допълнени с нов край преписи, потвърждава предположението, че краят на оригинала, разглеждащ подробно живота и заслугите на Михаил III и неговата майка, е бил утищожен още през Х век.


Трябва да се подчертае още веднъж вече споменатото антибългарско и антисемитско гледище на Истрин - той избягва до последните си публикаци да успомене името български и България, а го замества навсякъде с "варианта" "южнославянски" - в действителнос за сръбска писменост до 14 век не може да става и дума, а в Сърбия се преписват българските оригинани преводи, вкл. на Георги Амартол. Своята ненавист към евреите Истрин също използва в духа на политиката и общото настроение в Русия през последните десетилетия на 19. век. и то не само при спора му с Шахматов. В този смисъл е и многократно употребяваното от него обидно название за Архивния сборник - като "жидовски" сборник. И спекулира с "православните" чувства на своите съвременници, без да разбере и оцени смисъла, вложен в главната провиденческа идея на сборника: добрите деяния и наказанията за престъпленията.

Радвам се, че след нашите разговори Вие се свързахте с д-р Станков и поместихте пълния текст и на неговите особено ценни изследвания (Ростислав Станков: Время и место древнейших славянских переводов (2002); Древнеболгарские переводные тексты и проблема лексических моравизмов (2016); Статии (2005-2015)).     

 

Дмитрий В. Айналовъ:

  - К истории древне-русской литературы, I. Эпизод из сношений Киева с Западной Европой  (Труды Отдела древнерусской литературы, 1936, т. 3, с. 3—25)

  - Очерки и замѣтки по исторіи древнерусскаго искусства, II. О дарахъ русскимъ князьямъ и посламъ въ Византіи - III. О нѣкоторыхъ серіяхъ миніатюръ Радзивилловской лѣтописи  (Извѣстія Отдѣленія русскаго языка и словесности Императорской Академіи наукъ, т. ХІІІ, кн. 2, 1908, с. 290-323)

Герольд И. Вздорнов: Иллюстрации к Хронике Георгия Амартола  (Византийский временник, М., 1969, т. 30, с. 205-225 + иллюстрации)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

Александр Х. Востоков: Остромирово Евангеліе 1056-57 года. Съ приложеніемъ греческаго текста евангелій и съ грамматическими объясненіями  (Санктпетербургъ, 1843)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

Людмила B. Горина:

- История Болгарии в трудах князя М.А. Оболенского  (Россия и Болгария – векторы взаимопонимания XVIII-XXI в., М., 2010, с. 107-113)

- Болгарский хронограф и его судьба на Руси  (Откъс)  (ТанНакРа, София 2005, 240 стр.)

 

Борис Д. Греков: Волжские болгары в IX-X веках. Предварительные замечания  (Исторические записки. М., 1945, с. 3-37)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

Василий М. Истрин: Одинъ только переводъ Псевдокаллисфена, а древнеболгарская энциклопедія X вѣка — мнимая  (Византійскій Временникъ, 1903)

 

Константинъ Ф. Калайдовичъ: Іоаннъ, Ексархъ Болгарскій. Изслѣдованіе, объясняющее исторію словенскаго языка и литтературы IX и X столѣтій  (M., 1824)

 

Л. М. Костюхина, Э. В. Шульгина: Описание рукописи Изборника Святослава 1073 года  (Изборник Святослава 1073 года. Научный аппарат факсимильного издания, 1983, с. 58-67)

В. Д. Лихачева: Художественное оформление Изборника Святослава 1073 года  (Изборник Святослава 1073 года. Научный аппарат факсимильного издания, 1983, с. 68-74)

 

Л. М. Костюхина, Э. В. Шульгина: Изборник 1073 г. Палеографический анализ и реконструкция рукописи  (Древнерусское искусство: Рукописная книга. М., 1983, вып. 3, с. 90—101)

Борис А. Рыбаков: “Оже ти собе не любо, то того и другу не твори”  (Изборник Святослава. Сборник статей, «Наука», Москва, 1977, с. 217-220)

 

Петр А. Лавровскій: Изследование о лѣтописи Якимовской (Санктпетербургъ, 1855)

    - Сергей Лесной: Иоакимовская летопись и ее значение  (1955)  (С цитати от В. Татищев и с коментари на А. Ч.)

    - Коментари на Асен Чилингиров  (pdf файл)

    - Доп. коментари на Асен Чилингиров

 

Иван В. Лёвочкин:

  1. Изборник Святослава и его славянский протограф  (Старобългарска литература, кн. 8, 1980, с. 46-49)

  2. Изборник царя Симеона (опыт реконструкции)  (Първи международен конгрес по българистика. Доклади. 1982, с. 419-424)

  3. Изборник Святослава 1073 г. — памятник древнерусской культуры  (Изборник Святослава 1073 г. Кн. 2. Научный аппарат факсимильного издания. М., 1983. с. 9-15)

  4. Синодальный список Изборника Святослава  (Труды Отдела древнерусской литературы, 1983, т. 37, с. 150—156)

  5. Изборник Святослава (Симеона) в русской дореволюционной и советской науке (1817-1982 гг.)  (Старобългарска литература, кн. 16, 1984, с. 33-40)

  6. Изборник Святослава и русские сборники XV—XVII вв.  (Труды Отдела древнерусской литературы, 1985, т. 40, с. 373—378)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

Архимандритъ Леонидъ:

  - Новыя свѣдѣнія о Троицкомъ спискѣ Несторовой лѣтописи, погибшей въ Московскомъ пожарѣ 1812 года (Чтенiя въ Имп. Общ. Исторiи..., 1880)

  - Древняя рукопись (Русскій Вѣстникъ, 1889)

  - Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, т. III (1894)  (откъс с коментари на Асен Чилингиров)

 

    Целият четиритомник на архим. Леонид:

  - Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, т. I (1891)  (.pdf файл, 23.3 Мб)

  - Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, т. II (1893)  (.djvu файл, 11.8 Мб)

  - Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, т. III (1894)  (.djvu файл, 4.7 Мб) (.pdf файл, 12.2 Мб)

  - Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа Уварова, т. IV (1894)  (.pdf файл, 15.3 Мб)

 

Глеб В. Носовский, Анатолий Т. Фоменко: Кем и когда была написана «Романовская версия» русской истории. Почему все основоположники русской истории — иностранцы?  (Глава II. от: Империя". Изд. Факториал, Москва, 1996)

Ольга Ильинична Подобедова: Миниатюры русских исторических рукописей. К истории русского лицевого летописания  (Изд. "Наука", Москва 1965)

     - Коментари на Асен Чилингиров

 

Михаилъ А. Оболенскiй:

  - О греческом кодексе Георгiя Амартола, хранящемся въ Московской Синодальной библиотекѣ и о Сербском и Болгарском переводахъ его хроники  (1847)  (.pdf файл, 2 Мб)
  - Летописецъ Переяславля-Суздальского, составленный въ началѣ XIII вѣка  (1851)  (.pdf файл, 15 Мб)

  - Несколько слов о первоначальной русской лѣтописи  (1870)  (.pdf файл, 55 Мб)

  - Изслѣдованія и замѣтки князя М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ. Приложеніе къ сочиненію его „О первоначальной русской лѣтописи“ Москва, 1870 г. и др. статьи (Санктпетербургъ, 1875)  (.pdf файл, 25.7 Мб)

  - Съборьникъ Григорїѧ презвитера-мниха всѣхъ церковникъ болгарскихъ церквей  (Набран от Асен Чилингиров откъс от Изслѣдованія и замѣтки князя М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ)

 

Михаил Д. Присёлков:

  - Троицкая летопись. Реконструкция текста  (1950)

  - Лаврентьевская летопись. Вып. 1: Повесть временных лет (Полное Собрание Русских Летописей, т. I, 1926)
  - Михаил Дмитриевич Присёлков, Биография

 

- Василий Н. Татищев: Исторiя Россiйская  (Първо изд.: 1768-1774, 1848; Акад. изд.: 11962-1968, 21994; Популярно изд.: 2003)

    - Сергей К. Шамбинаго: Иоакимовская летопись  (Исторические записки, № 21, 1947, с. 254-270)

    - Игорь А. Гагин: Новейшие оценки "Истории Российской" В. Н. Татищева  (Вопросы истории, № 10, М., 2008, с. 14-23)

    - Коментари на Асен Чилингиров ...

 

- Олег Г. УльяновПроисхождение Остромирова Евангелия: к реконструкции древнейшего Устава на Руси  (Кириллица от возникновения до наших дней, Санкт-Петербург, Алетейя 2011, с. 164-194) (с коментари на А.Ч.)

 

Филипп Ф. Фортунатовъ:

- Составъ Остромирова Евангелiя  (Сборник статей посвященныхъ В. И. Ламанскому, ч. 2, С.-Петербургъ 1908, с. 1416-1479)  (.pdf файл, 1.5 Мб)

    - Коментари на Асен Чилингиров

 

Aлексей А. Шахматовъ:

- Древнеболгарская энциклопедія X вѣка  (Византійскій Временникъ, 1900) (с комментариями А. Чилингирова)

 

Марфа В. Щепкина: К изучению Изборника 1073 г.  (Изборник Святослава. Сборник статей, «Наука», Москва, 1977, с. 220-234)

 

„900-летие Остромирова евангелия”  (Труды Публичной библиотеки имени М. Е. Салтыкова-Щедрина, V (8), Л., 1958):

  - Н. Н. Розов: Остромирово евангелие в Публичной библиотеке (150 лет хранения и изучения)  (с. 9-32)
  - Л. П. Жуковская: Задачи дальнейшего лингвистического изучения Остромирова евангелия  (с. 33-45)
  - А. Н. Свирин: Остромирово евангелие как памятник искусства (с. 47-55)
  - Е. X. Трем: Реставрация Остромирова евангелия (с. 57-61)

    - Коментари на Асен Чилингиров

 

Alexander Issatschenko:

  - Mythen und Tatsachen über die Entstehung der Russischen Literatursprache  (Philosophisch-Historische Klasse Sitzungsberichte, 298. Band, 5. Abhandlung, 1975)

  - Коментари на Асен Чилингиров  (.pdf файл)

  - A. Issatschenko. Същата статия + статията "Geschichte der russischen Sprache. I. Band. Von den Anfängen bis zum Ende des 17. Jahrhunderts" (Heidelberg 1980)

          (грубо разпознат .doc файл, маркиран с жълто или зелено. "С жълто маркирам лъжливите сведения, а със зелено - верните." - А.Ч.)

 

Francis J. Thomson: “Made in Russia“. A Survey of the Translations Allegedly Made in Kievan Russia  (Millennium Russiae Christianae. Tausend Jahre Christliches Rußland 988-1988, 1993, p. 289-354)

 

Hartmut Trunte: Doctrina Christiana. Untersuchungen zur Kompilation und Quellen der sogenannten „Rede des Philosophen“ in der Altrussischen Chronik (Millennium Russiae Christianae. Tausend Jahre Christliches Rußland 988-1988, 1993, S. 355-394)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

  - Допълнителни коментари от Асен Чилингиров  (Март 2018 г.)

 


 

Като .pdf файли:

 

- Временник Георгия Амартола - факсимиле на т.нар. «Троицки препис» от ХІV век на „славянския“ превод от Хрониката на Георги Амартол  (10.3 Мб, от http://old.stsl.ru)

- Г. Амартол, Летовник  (Изд. 1878-1880)  (63.4 Мб)

Вера Матвеенко, Людмила Щеголева: Временник Георгия Монаха (Хроника Георгия Амартола)  (М., Изд. «Богородский печатник», 2000, 544 стр.)  (33.6 Мб)

Татьяна В. Анисимова: Хроника Георгия Амартола в древнерусских списках XIV—XVII вв.  (М., Индрик, 2009, 464 стр.)  (djvu файл, 11.9 Мб)

    - Коментари на Асен Чилингиров

 

- Остромирово Евангелие 1056–1057 гг.  (факсимиле от www.prlib.ru/Lib)  (72.1 Мб)

 

Николай Н. Дурново:
- К вопросу о национальности славянского переводчика Хроники Георгия Амартола
 
(Slavia, 1925, roč. 4, seš. 3, s. 801-815) 
(0.2 Мб)
- Рец
ензия на: В. Истрин, "Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Текст, исследование и словарь. Том III"
 (0.3 Мб)

 

Василий М. Истрин:
- Александрия русских хронографов: Исследование и текст  
(Въ Университетской типографіи, М., 1893)  (djvu файл, 12.0 Мб)

- Книги временные и образные Георгия Мниха: Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Текст, исследование и словарь:

    - Том 1: Текст. Петроград, 1920  (djvu файл, 9.8 Мб)

    - Том 2: а) Греческий текст "Продолжения Амартола", б) Исследование. Петроград, 1922  (djvu файл, 6.7 Мб)

    - Том 3: Греческо-славянский и славянско-греческий словари. Л., 1930  (djvu файл, 4.2 Мб)

 

Куйо Куев:

- Азбучната молитва в славянските литератури  (Изд. на БАН, С., 1974, 361 стр.)  (djvu файл, 4.9 Мб)

- Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете  (Наука и изкуство, С., 1986, 288 стр.)  (17.5 Мб)

 

Никита А. Мещерский:  Источники и состав древней славяно-русской переводной письменности IX-X веков  (Изд. Ленинградского у-та, Ленинград 1978)  (4.6 Мб)

      ("Много хубаво издание на ЗЕКА Мещерски с датировки, неотговарящи на Истрин" - A.Ч.)

 

- Капитон И. Невоструев и др.:  Мстиславово Евангелие ХІІ века. Исследования (М., „Скрипторий” 1997)  (djvu файл, 9.6 Мб)

- Пётр С. Билярскій:  Составъ и мѣсяцословъ Мстиславова списка Евангелія (извлечено изъ соч. проф. К. И. Невоструева)  (Извѣстія Втораго Отдѣленія Императорской Академіи Наукъ, 1861. Т. 10. Вып. 2, Листъ 232, 110-137)  (1.4 Мб)

      (Невоструев и Билярски са главните (в действителност единствени за текста) публикации за Мстиславовото евангелие. Обърнете внимание кога е написана монографията („Работа написана в 50-х годах XIX века", на стр. 663) и кога е отпечатана за първи път (1997 г.). Тъкмо тя поставя все още останалия без отговор въпрос КОГА И ПО КАКЪВ НАЧИН ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК СТАВА РУСКИ. - А.Ч.)

 

Климент Охридски: Събрани съчинения  (С., Издателство на БАН):

  - Том 1, 1970 г.  (djvu файл, 33.3 Мб)

  - Том 2, 1977 г.  (djvu файл, 39.0 Мб)

  - Том 3, 1973 г.  (25.8 Мб)

 

- Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР XI-XIII вв.  (Изд. Наука, М., 1984)  (16.3 Мб)

        (Сводният каталог също изисква обширни коментари както за заглавието, така и за съдържанието от първата до последната страница. И преди всичко, на какъв език са тези ръкописи и как са попаднали в руските книгохранилища? А и по този въпрос има обширна литература, на първо място книгата на Кую Куев. - А.Ч.)

 

- Владимиръ В. Стасовъ: Замѣчанія о миніатюрахъ Остромирова Евангелія  (Известія Имп. Археол. общества 1863 Т. ІV вып. 4, с. 321-331 = Собраніе сочиненій В. В. Стасова, 1847-1886. СПб., 1894, Т. II, 127-136)   (2.8 Мб)

- Фёдор И. Буслаев: Сочинения Ф. И. Буслаева: сочинения по археологии и истории искусства. Т. 3  (Л.: Изд-во АН СССР, 1930, 239 с.)  (30.9 Мб)

    - Коментари на Асен Чилингиров

 

Miloš Weingart: Byzantské kroniky v literatúre církevnéslovanské. II.  (V Bratislave, 1923)  (24.2 Мб)

 

Herbert Hunger: Reich der neuen Mitte. Der christliche Geist der byzantinischen Kultur  (Verlag Styria, Graz Wien Köln, 1965)  (djvu файл, 5.1 Мб)

  - Подчертано от Асен Чилингиров

 

Владимир Борисович Кобрин: Кому ты опасен, историк?  (M., 1992(с коментари на А. Ч.)

 

- Славянская азбука. Значение букв  (mp4 видео, 50Мб)

  - Коментари на Асен Чилингиров

 

- Валерий Алексеевич Чудинов: Загадки славянской письменности  (Материали, събрани от Асен Чилингиров,  .doc файл, 6 Мб)

  - Анализ случаев выявления и чтения неявных надписей В.А. Чудиновым  (коментари на сайта ksana-lib.narod.ru)

  - Коментари на Асен Чилингиров (май 2019 г.)

 

- Тагир Абдулл Аль Булгари: Топонимы и гидронимы связанные с этнонимом Булгар-Болгар  (от elephantram.blogspot.com)

 

Игорь Павлович Медведев:

- К вопросу о неподлинности так называемой "Записки Готского топарха"  (В: Мир Александра Каждана. К 80-летию со дня рождения. A.A. Чекалова (отв. ред.), СПб., Алетейя, 2003, с. 160-172)  (pdf файл, 0.6 Мб) (Целият сборник в .djvu формат от flibusta.site)

- Новонайденный текст письма Максима Катилианоса: еще одна подделка Карла Бенедикта Газе?  (Византийский временник, 2007, № 66 (91)  (pdf файл, 4.2 Мб от vremennik.biz )

 

[Back to Main Page]