Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

Послеслов

 

Това проучване на трансилванските българи можах да осъществя в сравнително спокойно време, когато националният въпрос в Румъния беше посрещан с разбиране и уважение.

 

В тази далечна и студена земя — Трансилвания (Седмиградско) — заварих последните остатъци от нашия народ. Може би съм последният български учен, който ги е посетил преди безвъзвратно да се влеят в редиците на румънския, унгарския или немския (саския) народ. Моите експедиции осъществих със съдействието на множество прекрасни граждани на Румъния, упоменати в текста, за което сърдечно им благодаря. С тяхна помощ успях да събера малкото останало от историческия български живот и историческия български език на седмиградските българи. Това неоценимо богатство се опитах да обобщя в тези бележки, които завещавам на бъдещата българска наука, която, предполагам, ще обърне повече внимание на външните българи, отколкото днешната.

 

София – Крайова 1991–1996 г.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]