Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

V. ОКРЪГ ХУНЕДОАРА

 

Просопография

 

2. Думитру Мартинаш

 

 

Думитру Мартинаш (1897–1979) е най-известният представител на чангъите в Румъния и същевременно ренегат на своя народ, който фалшифицира и мистифицира произхода, етническата същност на чангъите. Служи на мистифицираната част от румънската етнонимна политика, която цели да представя за “етнически румънци” секуите и тяхното коляно чангъите. Чрез тази мистификация се цели да се представи Трансилвания — втората родина на секуите и чангъите, придошли: първите като част от трансилванските първобългари, a вторите вероятно като част от волжките българи, като “вековечна румънска земя” и респ. тези късно унгаризирани първобългари — за “унгаризирани румънци”. Унгаризацията на секуи и чангъи е факт от около 1400 г., a румънизацията на чангъите — след XVIII в.

 

Д. Мартинаш, както се каза, е единственият ренегат на този забравен клон от нашия народ в Румъния, за който трябва да възстановим етнонима молдавски българи [60]. Автор е на най-цитираната в румънската етнонимия и демография книга, удобна за асимилаторската етнонимна политика, с наслов Dumitru Martinas, Originea ceangăilor din Moldova (Buc, 1985). Книгата е съпроводена от предговор, подписан от д-р Йон Думитру-Снагов, в който измислиците на Д. Мартинаш и спекулациите на румънската етнонимна политика се препоръчват като “абсолютна истина” и, видите ли, благодарение на този труд се осветлява част от историята на румънския народ, подлаган на постоянна асимилация от унгарците в окупираната в миналото тяхна родина Трансилвания.

 

116

 

 

Съчинението на Думитру Мартинаш не може да издържи каквато и да е критика. От него се срамуват всички чангъи, с които съм се срещал и разговарял. За своя народ той е политически ренегат, слуга на чужда етническа политика и има своя аналог у Иван Бирта — карашевски етнограф, който представя карашевските българи за етнически “хървати”.

 

Книгата на Д. Мартинаш е създадена в годините на най-страшната за чангъите и секуите диктатура на Н. Чаушеску. На секуи и чангъи уж като като “унгарци” им бяха отнети правата на граждани в автономен район. Започна се дивашко преследване на тяхната национална идея, която комунистическото правителство упорито отъждествяваше с “унгарската”; дори за една притежавана книга на унгарски език секуят или чангъят следваше съдбата на дългогодишен политически затворник.

 

Книгата на Д. Мартинаш е изпълнена с много фалшификации и измами, но сякаш най-поразителна е тази на с. 49, срв. в български превод: “Този народ (чангъите — бел. Т. Б.) с унгарски говор не е по род унгарски, както смятат много хора, както обикновено пишат унгарските учени... Те са народ, популация с румънски произход, която e била секуизирана, за което свидeтелстват лингвистични данни. При смяната на етнографските координати са останали румънските: носия, обичаи, начин на живот, типът на старите къщи и домакинствата им, огнището, пиростиите, котлето за мамалигата, кръглата маса с три крака, тъкачният стан, къщният интериор, купените на фурната, раклата със зестрата и пр.”

 

Така изконната българщина се развива чрез “изконна унгарщина” до “изконна румънщина” в творчеството на този политически ангажиран чангъйовед [61].

 

За частния живот на Д. Мартинаш се знае малко. Роден е във Вутя, Молдова, на 11.V.1887 г. Умира в Бузау на 3.IX.1979 г. Принадлежи към голямата фамилия Мартинаш, клон от която има във всяко чангъйско село. Според едни е бил свещеник, според други — светско лице. Не срещнах сред чангъите с име Мартинаш хора, които да признаят роднинството си с този според тях родоостъпник. Наричат произведението му с рум. “insuficient” 'блудкаво' [62].

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

60. Срещу паронимното молдовски българи за нашите сънародници от територията на Република Молдова.

 

61. Книгата на Д. М. и тази част от неговите “изводи” са най-цитираните в румънската литература. Така например Dorinel Iccim (Zona etnografica Bacău, Buc., 1987, 17–18) пише за него: “Авторът стига до извода, че чангъите са една част от секуизираните трансилвански румъни, които са наследили техния “писклив говор”. Покрай лингвисгичните аргументи, етнографската аргументация насочва към заключението, че чангъите принадлежат към румънския етнос”.

 

62. Изобщо, родоотстъпничеството на Д. М. не е изолирано явление сред чангъите. В Бакъу гостувах на чангъя Еужен (Жанел) Боака, високообразован човек, женен за българката Марчела Арбовска от Крайова. Г-н Жанел, който не подозираше, че аз зная от съпругата му за неговата етническа същност, говореше за чангъите с такава омраза и менавист, която свързвах с всеобщото румънско отношение към унгарците. Мислено съпоставих този факт с едно народностно съобщение на М. Чайковски, публикувано от неговата дъщеря Каролина Суходолска — Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски (Садък паша) (СбНУНК, X 1984, 440): “Аз познавах един такъв българин ага, на когото дядо му беше станал мюсюлманин. Той беше човек доста цивилизован, беше посетил няколко западноевропейски столици и минаваше у турците за човек много просветен, но когато някой му заювореше за българите, той кипваше от ярост и поддържаше, че те не съществуват — и сигурно да беше можал да ги издави, би го сторил”.

 

Този г-н Жанел Боака обаче ме съпроводи при всички мои експедиции из земята на чангъите в Молдова, за което му изказвам искрената си благодарност.