Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

III. ОКРЪГ СИБИУ

 

Просопография

 

4. Ищван Пòнгарц - първият българин католически светец

 

 

Ищ. П. е последният по време канонизиран светец на католическата църква. Канонизацията беше извършена от папа Йоан Павел II през юли 1995 г. в Братислава, Кошице и Шчечин (Словакия). Смята се за единствен светец от Трансилвания. Унгарците от Трансилвания и от самата Унгария го представят за етнически “унгарец”.

 

На негово име е прекръстен днес и Българският манастир в Алвинц, където светецът е започнал своята дейност като монах в Българската църква, залепена до манастира. В двете сгради, построени от българите чипровичени с ограничено участие на българи павликяни във времето 1700-1710 г., днес има четири огромни портрета на местни монаси. Допускам, че единият от тях е на Ищ. Понгарц.

 

Служителят, управител на манасгирския комплекс, унгаризираният българин Ладислав Молнар, обаче не е запознат с историята на портретите, поради което може би изпуснах възможността да открия важен лик от галерията на знаменитите представители на нашия народ. Действително знаменит, защото в Ищ. Понгарц няма нищо небългарско, нищо унгарско, освен в името му, поунгарченото Ищван Понгарц с други варианти Понграц, Бонграц, Бонгарц, Бонгардз — така, както се деформира и името Болгар в унгарското Полгар. Името Ищван е унгарски съответник на Стефан, следователно българското име лесно се възстановява като *Стефан Бунгардец. Бунгардец е жителско име на човек, придошъл от българското село Бунгард.

 

Ищ. Понгарц ще да е бил от някоя от българските фамилии, които описах при бунгардците. Интересното е обаче, че той е обявен приживе за светец от българите в Трансилвания, към чиято територия е принадлежал и Банат. Така напр. К и М. Телбизови (Традиционен бит и култура на банатските българи. СбНУНК 1963, LI, 248) съобщават, че т. нар. Злѝте денè започват на 12 май с празника на Свети Пòнгарц. На същото място изрично е подчертано, че “църквата не чества тези дни”.

 

В средата – Ищван Понгарц

В средата – Ищван Понгарц

 

77

 

 

Така се установява, че българите имат трима светии, канонизирани от народа приживе: Св. Иван Рилски, Св. Никодим, Св. Понгарц.

 

В сегашната унгарска агиография с името на именития българин е извършена етнонимна мистификация: обявен е за “принадлежащ към унгарската аристокрация” (L’Osservatore Romano, бр. 14, 28 юни 1995, р.12), уж “роден в замъка Алвинц”. От останалата немистифицирана част в агиографията на светеца българин се разбира, че е роден през 1582 г., учил в йезуитски колеж в град Клуж. След това, през 1602 г., постъпил в ордена на йезуитите в Бърно. В Бохемия се осъществил като теолог, свещеник и философ. Станал шеф на колеж в Хумуне (Словакия, тогава в Унгария). През 1619 г. е изпратен в Кошице. Тук станал бранител на католицизма от настъпващото в Унгария заедно с въстаническите войски на Ракоши протестантство. На 3. IX. 1619 г. Стефан Бунгардец бил затворен в резиденцията на града. Комендантът на Кошице предложил на българина да се откаже от католичеството и да премине към калвинизма. На 6 септември войниците предупредили затворника и другарите му: “Пригответе се да умрете!” “Защо трябва да умираме?” — попитал Стефан. “Защото сте паписти” — отговорили им. Българинът бил умъртвен на 7 септември, след като престоял мъченически 20 часа в един кладенец. Народът обявил мъченика българин за светец. Църквата обаче се бавела. След дълго време кардинал Пазмани дал ход на канонически процес, при който Стефан Бунгардец е обявен за “блажен”. С тази процедура се предхожда канонизацията на светеца, извършена от римския папа през 1995 г. в Кошице.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]