Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

III. ОКРЪГ СИБИУ

 

Сибѝу (Сиб)

 

 

Сибиу и областта около него, наричани на български Седмиград и Седмиградско, са били предмет на най-пълно описание в българската историческа география при Коледаров (I, 76). Българското владичество в Южна Трансилвания по време на Първата българска държава се признава и потвърждава и от унгарската история (Kurze, 1990, срв. ч. Sudsiebenburgen unter bulgarischer Herrschaft 827-895, p.102-106) [27]. Късните български емиграционни движения към Сибиу и Седмиградско са описани при Трайков и Жечев (1986, 384), където има и сравнително пълна библиография по въпроса. Предмет на това описание са само: 1) селищното име, което без съмнение принадлежи към българския ойконимен фонд; и 2) просопографията на един от големите художници на областта и Румъния — българина Димитър Кабадаиев.

 

Селищното име. Румънската наука отбягва етимологията на това чуждо на румънския език име (липсва напр. при Iordan 1963). Различните етимологии, между които възможността името да бъде във връзка с бълг. Сибин, са дадени при Kiss (1980, 451).

 

Основание за българско етимологизуване дава обстоятелството, че градът е създаден в област, владяна от българите и по-специално първобългарите, наричани и трансилвански първобългари, от големите колена барсил и есегел. Името е регистрирано сравнително рано (1192 г.). 1192: prepositus Cipiniensis, 1211: prepositus Scibiniensis, 1212: ecclesia Cibiensis, villa Cybiniensis, ecclesia Zebeniensis, 1282: conventus de Zybinio, 1467: Cibinum, 1482: Sibinum, Sibiu, 1854: Nagy Szeben. Отбелязано е преди идването на румънците в тази земя (XIII в.), което обстоятелство отхвърля хипотезата на Илчев (448), за произход на ЛИ Сибин от рум. Sibin, a то от бълг. сиб 'рог, чвор'. Безспорно, налице е първобълг. име Сивин : Сибин, което впоследствие е било деформирано в посочените лат. и унг. форми, за да се стигне до нем. нар. етимология, която от бълг. Сибин е създала по сближение с нем. sieben 'седем' хоронима Siebenbürgen, който българите превеждат на Седмиградско като име за Трансилвания, унг. Ардял. Тази лесна етимология ми се струва не дотам успешна. Предполагам, че по-скоро старинно бълг. *Седми град, *Седем града 'Седем крепости' е било калкирано с това име (Сиебенбюрген), като между имената Сибиу и Сиебенбюрген същес-

 

61

 

 

твува само случайна прилика във формата без никаква народноетимологична връзка.

 

Старото име на града — Чибин, е запазено като име на малка рекичка близо до българското село Бунгард (вж.). В сръбския език формата е само Сибин. Така наричат града и чергедските българи.

 

Първобългарската етимология на Сибин : Сивин : Шивин : Чибин трябва да е обект на бъдещи изследвания. Днешната форма Сибиу е румънскоезична и е резултат на рум. преход п : и, описван често при българските имена в този район на Трансилвания.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

27. “Унгарското робство в Трансилвания” е термин от румънската историческа наука, който се усвоява в началното и средното училище. Най-дългото робство, което познава световната история, е на виетнамска земя, просъщессгвувала под китайско иго около 700 години. На румънския народ, който се появява на европейската сцена в тази част на географията през XIII в., обаче се внушава, че анексираната през 1919 г. след унгарското поражение в Първата световна война Трансилвания е вековечна румънска земя. В резултат на тази мисгификация българските владения в Банат и Южна Трансилвания се представят като независими румънски княжества (вж. Pascu 1990), които с прииждането на унгарците през X в. са завладени от този народ. Така започвала 900-годишната окупация на Трансилвания, която завършвала с “победата” на румънските войски през 1919 г. Историята познава мястото на Румъния сред силите, участвали в Първата световна (Европейска) война, и не тук е мястото да го осветлявам. Със създадената мистификация се изземва историята на трансилванските българи и на Българския Банат, които, както вече сгана дума, се представят за вековечни “румънски” земи.

 

Ако е имало “унгарско робство”, то не е било над румънците, a върху местното българско население. До днес цялата томонимия на тази земя е българскославянска и поунгарчено-понемчена славянско-българска. Запазената част от първобългарите, тяхното трето коляно есегел, познато у нас като секули, е било поунгарчено, но живее днес със своето секуйско самосъзнание. Дори тези най-запазени в тази част на Европа първобългари се представят от румънската етнонимна политика за “поунгарчени румънци”.