Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

II. ОКРЪГ БРАШОВ

 

6. Ръ̀шнов (Р)

 

 

Ръшнов е средноголям трансилвански град в окръг Брашов, разположен на пътя Бран — Брашов. Градът се намира в подножието на голяма едноименна крепост, която престава да действа към края на 50-те години на миналия век. Крепостта, напълно запазена, съществува и днес. В нейната история, представяна от музейния работник, посетителят не може да открие така интересуващата го българска история, подсказвана от името.

 

Безспорно, налице е една от седемте трансилвански български крепости, дали основанието областта да бъде наречена на български Седмиградско. Крепостта, построена от българите, наследена после от унгарците и австрийците, е била съградена върху основите на старинна римска и тракийска (дакска) крепост с име Comidava : Cumidava.

 

В историческата документация името на селището е записано в следния ред: 1331 — Rosnou, 1343 — Rosnow, 1377 — villa Rasnow, 1388 — villa Rosarum, 1394 — Roznaw, 1398 — Rosinow, Roznov, 1413 — in Rosenaw, 1420 — Rosnaw, 1421 — Rajnow, 1427 — Rosonow, 1437 — Rajanow(a), 1564 — Rosenau, 1585 — Rosnyo, 1825 — Roznyo, 1850 — Rosnyo, 1854 — Rozsnyó, Rosenau, Rîşnu (Suciu II, 1967).

 

Местните унгарци до днес наричат града Rozsnyó, сред тукашните немци (саси) той е познат с името Rosenau, докато румънците произнасят Rîşnov. Понякога като селищно име унгарците използват и хоронима Barcarozsnyó 'Брашовски Ръшнов' (повече при С. Suciu, Dicţionar istoric al localităţilor din Transilvania, voi. I, Bucureşti 1967, p. 80). Името Барцорошньо етимологически отвежда към значение 'Крепост Ръшнов в земята на барсилите', изяснено при Брашов (вж.). Това име засега е единствената първобългарска следа в историята на крепостта, не ще и съмнение - построена в комитата, охраняван от първобългарското коляно барсили. Тези барсили, първоначално доста пославянчени, впоследствие са били унгаризирани. Техни потомци ще да са днешните унгарски жители на града, които се представят за секуи. В началото на XIII в. в селището пристигат немци, остатъци от които се срещат и днес. Румънс-

 

58

 

 

кият елемент е от скоро, но може да се каже, че е вече равнопоставен или дори преобладаващ по отношение на унгарския и на саския.

 

Основна цел на моето дирене бяха т. нар. ръшновски шкеи, за които се знае, че присгигат в Трансилвания заедно със шкеите от Брашов, т.е., те са били от същата наемна българска войска (?), която е придошла в трансилванските крепости в посоченото по-горе време.

 

Основните бележки за ръшновските шкеи са представени в книгата на В. Трайков и Н. Жечев, Българската емиграция в Румъния (XVI в. – 1878 г.). С., 1986, 25-27. По тази единствена следа започнах да ги издирвам. Селището посетих повече от 15 пъти. Разпитвах всички: музейни работници, местни саси и шкеи, новозаселени румъни. Никой не беше чувал в това селище да са живели някога шкеи!!! Отпращаха ме към брашовските и къмпулунгските шкеи. Така и не открих в град Ръшнов квартал, който да се нарича Шкеи, както е в Брашов и в Къмпулунг (град в Мунтения, Влахия).

 

Ръшновските шкеи обаче действително са съществували. И за това изрично свидетелствува известната История на брашовските шкеи и на тяхната църква (Istoria besericei şceilor Braşovului, Braşov 1899).

 

Istoria besericei şceilor Braşovului, Braşov 1899

 

59

 

 

Тази история, както вече се спомена, започва от идването на българите в Брашов (1392). Текстът на Историята представя тясното единство на брашовските и ръшновските шкеи, което дава основания за твърдението, че и едните, и другите са от един и същ поток българи, дошли в Трансилвания. Така например, в тази История има няколко паметни бележки за ръшновските шкеи, една от които цитирам: “1574 (7084), din venire Bolgarilor 184, du venit Schéii de la Râşnov, şi l-au poftit la stat şi la preoţii de aici...” (1576 г. или 7084 от създаването на света, a от идването на българите 184 г. дойдоха шкеите от Ръжнов и помолиха държавата и тукашните попове...).

 

От този текст се разбира: 1) че българите от Брашов са наричали съседния град с оригиналното му българско име Ръжнов и 2) че 184 г. след появата на българската войска (?) в Трансилвания ръшновските шкеи все още са съществували.

 

Кога изчезват ръшновските шкеи, сега не може да се уточни.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]