Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

II. ОКРЪГ БРАШОВ

 

5. Името на Петър Берон (1795-1871)

 

 

Името на Петър Берон е било предмет на описания в няколко съчинения. Първият българин, впечатлен от необичайността му, е Ив. Андреев Богоров, който в “Описание на село Котел” (Български орел 1, 1846, с. 2) пише: “Петър Берон, сегашний врач в Крайова”. Източният българин Богоров не е познавал български имена на -он и е сметнал, че е налице име по титлата барон. В случая и дума не може да става за някаква грешка. Единствената възможност за допускане е, че ce e намесила и народната етимология на самия Богоров, позната на българския читател като особено плодовита.

 

Племенникът на П. Берон, Васил Берон, издава един мемоарен лист [26], който не е датиран и подписан. Ползвам го по екземпляра, запазен в библиотека на Румънската АН. В него е посочено, че първоначално името на П. Берон е било Петър Хаджи Берон. Според В. Берон българският възрожденец започнал да се подписва Берон през 1832 г. като студент в Мюнхен (с. 7). Без съмнение, В. Берон греши в датировката, защото докторската му дисертация, защитена на 9.VII.1831 г., е подписана с латинското Petrus Hadzi Beron, Thrax (Петър Хаджи Берон, Тракиец), (повече при Н. и М. Бъчварови, Д-р Петър Берон, С., 1975, 27.).

 

В нашето Възраждане големият българин обаче навлиза с друга форма на името, записана в така ценния му за българското образование учебник “Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (Брашов 1824 г.).

 

Въпросът е: носил ли е П. Берон фамилно име на -ов: Беров. Оп-ределено трябва да се каже, че не! Още с навлизането в света на българската интелигенция той е заел популярната в тази епоха фамилноименна форма на -ович, разпространявана сред българите в Румъния и в Трансилвания преди всичко от чипровските търговци, (срв. подобни имена от това време: Антон Иванович — богатият спонсор на Рибния буквар, Ценович, Ненович и под.).

 

Защо и по каква причина той подменя името си на -он, досега в българската литература не е изяснено.

 

Както вече се каза, през 1831 младият Петър х. Берович вече се подписва като Петър Хаджи Берон, с което име след кратък престой в Букурещ се озовава на държавна длъжност в Крайова като главен и окръжен лекар. За да се разбере същността на промяната в името, трябва да се цитира един пасаж от мемоарите на Васил Берон: “Като се там

 

56

 

 

добре настанил, призвал от Молдова и покойния ми вуйка Николая Христова-Берон... Като дошъл той в Крайова, учредили с покойния д-р Петра Берон едно търговско дружесгво, за управлението на което е бил назначен и отряден покойния ми вуйка Николай...” (с. 7). Вижда се, че основната цел на идването в Крайова е не медицината, от която твърде скоро се отказва (1839), a търговията.

 

Търговията в Крайова се осъществявала от местни хора, от балкански търговци и от привилегировани търговци от Трансилвания, наричани судити (вж.). Българските търговци судити имали свои определени търговски форми на имената: старите чипровичани упорито носели имената на -ович. Другите обаче, далеч по-старите трансилвански българи, които ca ce установили в Банат, имали старинни форми на -он, които по същество са били членувани в старата реч на южнобанатските българи собствени имена, употребявани като родови и фамилни. Тези имена са запазени до днес при прозвищата на карашовени и свиничани. Един от най-известните карашовенски българи по родово име се нарича Филипон (вж.). Следователно, родовото име на Пвтър Берон е по същество судитско, т.е. професионално маркирано като име на трансилвански търговец в Крайова. Освен като професионално, то е маркирано и като етнически българско, защото е създадено по имената на българските търговци, които водят произхода си от тимошките българи, където с -он се създават и прозвища, и родови имена.

 

Друга българска търговска фамилия с подобно име в Крайова била Паулон Тодорон, чието име румънската народна етимология изписва и като Тодоран, и под.

 

Името Берон се продължава от българските потомци на П. Берон по братова линия. Селяните в Скорила, неговото любимо имение, обаче изговарят до днес името като Верòн. Интересно е да се знае, че румънското разклонение на рода Берон, също така по братова линия, днес носи името Верòн — информация, която ми беше предоставена от Петър Берон, най-изявения в днешния политическия живот на страната ни потомък на възрожденеца. Това име на румънците е останало неясно за Iordan (1983, 483), който го е тълкувал с българското Верон, което е срещнал при Илчев (108) — там обаче с бележката “арменско женско име” (?!).

 

Съществува и едно странно обстоятелство: в Planul pamântului de limita locuitorilor di moşia Scorila 1864, conform legii Rurală 1864 Inginer hotarnicu G.I. Râdulescu, Drobeta-Turnu Severin 1890, e посочено, че оземляването е станало от земята на болярина Веричану. Защо и как българинът П. Берон е бил записан в поземлените регистри на Северин стова име, засега остава неясно. Като имам предвид и късната да-

 

57

 

 

та на изготвения план, допускам, че може да става въпрос и за друг собсгвеник след П. Берон и измамилия го в собствеността негов близък Т. Папазов. Би могло да се допусне обаче, че е налице румънска деформация на името Берович (?!).

 

Името Берòн буквално значи Бèрът, членувано от Бèро.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

26. Този мемоарен лист открих като отделна брошура в библиотеката на Румънската академия на науките под наслов: “На памятта на почитаемия ми покойния вуйка Д-ра Петра Берона. В знак на искрена сърдечна благодарност посвящавам. Съчинител”. Оказа се, че тази брошура после е включена без изменение и без пререждане на пагинацията в книгата на В. Берон “Археологически и исторически изследвания” (В. Търново 1886).