Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

II. ОКРЪГ БРАШОВ

 

4. Судѝтите

 

 

С това име (рум. Sudiţi) ca били наричани българските и гръцките търговци, които прииждали в Крайова откъм австрийските владения. Според народната етимология името е производно от рум. sud 'юг' [23]. Румънската лексикография обаче го обяснява по друг начин, т.е. като име за жители на Кралство Румъния, които имали специални търговски привилегии, но нямали право да притежават земя (DLRM 1958, 817). Пак в този речник е предложена етимология от итал. sudito 'защитен, покровителстван'. С това име освен търговците от Балканите са би-

 

54

 

 

ли наричани и австрийските судити (Unterthaner). Един от тези тежки търговци, придошли от Австрия, е Петър Берон (в Крайова идва от Брашов, тогава в границите на Австро-Унгария); друг известен търговец е Михаил Тудоран [24] (Georgescu 1936, 108); към судитите се отнасят също търговците кипровичени и др. Въпросът за тези судити като професионим, прераснал в етноним за крайовските българи, не е изяснен в българската книжнина.

 

В конкретния случай е необходимо да се посочи, че темата за судитите в Румъния е добре представена в творчеството на Николае Йорга (N. Iorga, Istoria comerţului românesc, Buc), a конкретно за Крайова — от Georgescu (цит. съч., 86 сл.).

 

Темата за судитите въвеждам в това описание неслучайно. Te ca тези търговци [25], които донасят на Балканите така наречения “птичи език” (рум. limba păsărească), който няма “история” в българското езикознание.

 

“Птичият език” на търговците е бил краен развой на техния “лингва франка”, усложнен с методиката на прилепване към всяка сричка на друга паразитна, повтаряща се. Добро описание на този “език” е направил Ан. Джорджеску (Georgescu, 107), което предавам тук без изменения: “Птичият език е конвенциална модификация на обикновената реч. Използва се пред клиента, за да остане той с впечатлението, че търговецът разбира от много неща, също така в разговор с калфите в магазина, да не разбере клиентът за какво става дума. Има много видове “птичи езици”: някои от тях не са трудни за използване, но са и лесни за разбиране от страна на клиентите и съответно — по-малко ефикасни. Едни са от типа: поставяне на паразитна сричка между сричките или между звуковете в думата, според нейния вид (многосрична или едносрична), напр.: Не сваляй цената ще стане Не-гу сва-га, ляй-га, це-га, на-га, та-га; или пък с бир отпред: бир-не, бир-сва, бир-ляй, бир-це, бир-на, бир-та. Съществува още един такъв “птичи език”, действително интересен и много по-труден за разбиране, защото се говори много бързо и не е лесен за проследяване от неопитно ухо. Осъществява се чрез обръщане на сричките на обикновената дума, като се произнася първата сричка или първият звук в края на думата и се вмъква едно -де-. За да стане речта още по-сложна, като гаранция за тайната, за секретността, се слага едно кратко и пред гласната, с която започва втората част на думата, ако тя не започва с и. Понякога като синоними се използват а без ударение ( = рум. â ) или ъ, напр.: ножът става жът де но. При едносрични думи единствената гласна на думата се удължава така, че да не изглежда двойна, и се слага пред самата дума, но също така след паразитно -де-, напр.: Не сваляй цената става

 

55

 

 

Е-е-е -де -не -а-а -де-сва -а-аа -де-ляй е-е-еде -це-а-аа -де-на -а-а-аа де ,та.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

23. Sud е късна заемка в рум. ез. от фр. sud; оригиналното румънско за юг е miazazi 'средата на деня'.

 

24. Според името този българин ще да е бил карашовенин (?!); деформирано от Тудорон, с член -он като Паулон, Филипон и под.

 

25. Днес следа от тези судити (судици) в Крайова е името на крайовянина Йон Судиту, за когото научих в българското семейство Арбовски.