Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

II. ОКРЪГ БРАШОВ

 

2. Брашовски Шкеи (БШк)

 

 

Главната улица на Шкеи, снимана откъм Вратата на шкеите

Главната улица на Шкеи, снимана откъм Вратата на шкеите

 

Кварталът Шкеи е описан в българската литература повече от подробно — в трудовете на Л. Милетич, Трайков и Жечев, a също и в книгата на Георги Нешев, Нови данни за произхода на брашовските шкеи (Истор. пр. 1970, № 5, 90-98). Предмет на моето описание са някои моменти от етнонимията и ономастиката на квартала, останали извън досегашните писания за него:

 

1. География: Кварталът Шкеи започва след градската врата, наричана Вратата на Шкеите (рум. Poarta Scheilor) на около 200 м след Черната църква в южна посока. Бил е застроен извън градските стени на кре-

 

46

 

 

постта Брашов - там, където два клона на планината Поставъртул (Варте, Дялул, Пиетриш) и Тъмпа се събират под Пояна Брашоволуй (Брашовската поляна). Селището е било естествено укрепено. Днес в него живеят шкеите, размесени между много придошли румъни, унгарци и немци.

 

2. Историята на брашовските шкеи е, общо взето, позната на българите от многото писания за тях. Накратко тя започва с една бележка в историята на шкейската църква “Свети Никола”, написана на румънски, която в печатаната история на църквата е предадена с латиница: istoriia sfinte biserici a Schéilor Braşovului Anul 1392 au vinit Bolgarii într-acesta loc, care să zice Bolgarsec” (Istoria beserecei şcheilor Braşovolui, Braşov 1899, 1) (История на светата църква на Брашовските шкеи. Годината 1392 дойдоха българите в това място, което се нарича Български ъгъл). (За друг съобщения, свързани с това идване, повече при Трайков и Жечев 1986, 25-27). Каква е причината, докарала тези българи в далечната Трансилвания, засега не се знае. Те обаче са дошли във време, когато за българския народ се е употребявало името шкеи, което според работната хипотеза е деформирано в немския и румънския език название на българското коляно есегел. Името точно датира българи бежанци (от XIV в. до средата на XV в., когато преимуществено за българите започва да се употребява името сърби). С името шкеи се наричат жителите на Чергъу Mape и Чергъу Мик, Бунгард, Ръшнов (един квартал Шкеи, чиито следи не открих, за него при Трайков и Жечев, цит.съч., 25), Шкеи в Къмпулунг (Влахия) и др. Предполага се, че българите са избягали поради глад [19] или други социални или политически причини в родината им. В новото място работили като строители на Черната църква. Построили и свой великолепен храм “Свети Никола”, който е най-хубавата православна църква в града (вж. фотоса).

 

3. Селищното име е представено с първи регистрации при Suciu (I 102): Bolgarszek (1611), Scheu Braşovului; oraşul Schei lîngă Cetatea Braşovolui (1700), Bolgarsek, Şchei de lîngă Braşov (1701), Şchiiaii Braşovului (1708), Bolgaria Braşovului (1723), Şchei lîngă cetate Braşovului unde-i zic Bolgara, Şchiai (1724), Cronstatt, Bulgarei (1725), Wallachi ex Suburbio Coronensi, Oraşul Şchiei, incolae civitalis Coronensis Bolgarszeg (1737), obştea din Bolgarseghi (1773), Sărăcimes obştii Bolgarsegului, communitas Bolgarszeg Coronae (1774), Bolgarsec, Biserica Bolgarseghiului (1813), Bolgarsechi (1816), Bolgarsăchiu (1817), Bolgar (1826), Szkei (1939).

 

От тези регистрации могат да ce направят следните изводи за съдбата на българското селище до Брашов и за неговия състав:

 

47

 

 

а) селището ce е наричало с географското име Болгарсег 'Български ъгъл' от 1611 до 1817; това име се употребява и днес. Защо обаче името не е регистрирано при идването на българите през 1392 г., не става ясно;

 

б) името Болгарсег се редува с националното име за българите Шкеи и Болгар;

 

в) първата поява на име от влах: Валахи е от 1737, когато вероятно е започнала и румънизацията на българите. Тази датировка съвпада с документ от 1823 г., където е указано: “В годината 1392 дойдоха в Брашов моите българи славяни. Старите казват, че до 1700 година са чели в църквата по български, a след това започнали по влашки. Брашов, 13.XII.1823. Хаджи Йордан х. Генович, син на Йордан Българина от Русе” (приписката е към миней, печатан в Москва през 1744 г., тук по Трайков  и Жечев, цит. съч., 26);

 

Църквата на шкеите “Свети Никола”

Църквата на шкеите “Свети Никола”

 

г) според данните на селищното име Болгарсег дълго време е бил смятан за отделен град, a не рядко името му ce e употребявало и вместо Брашов. Името Горната махала (рум. Mahalaua de Sus, Cartierul de Sus) като име на Шкеи = Болгарсек при Трайков и Жечев (1986, 27) не се потвърди. Другите форми на СелИ Болгар, дадени като Белгерей, Пулгарей, Пулгерей при тези автори, са реалност (пак там).

 

4. Етнос. Днес няма такива шкеи, които да се представят за българи. Този въпрос е изяснен и при Трайков и Жечев (цит.съч., 27), които споменават, че последната употреба на етнонима е от началото на XVIII в. В статистиката на Брашов от 1829 г. градчето брои 5 000 жители, но няма такъв шкеян, който да ce e записал като “българин”. Все още обаче се срещат шкеяни, които твърдят, че са по народност шкеи 'хора с произход от България'.

 

Шкеи, Брашов

Шкеи, Брашов

 

48

 

 

5. Етноним. Името българин почти не се употребява. В единствена употреба е името шкеи, което сегашното румънско езиково съзнание преднамерено изравнява с 'румъни'. Мария Йепуре (70 г., клисар в църквата “Св. Николае”) обаче заявява при всеки случай: “Ние, шкеите, по-рано бяхме българи. Всички го знаем това. Сашите и сега ни казват булгари”.

 

По време на моите проучвания действително открих при немците (споменатите по-напред информатори) и при унгарците (Дорел Боака, 44 г., техник, чангъй) употребата булгари като абсолютно еднакво на шкеи (немците казват скеи). В самото Шкеи обаче името се употребява за съседи, например в следния контекст: Мариана Деспан твърдеше за съседа си, д-р Николае Завич, братовчед на мъжа ѝ, следното: “Ние сме шкеи, Завичови са булгари”. Михай Чора (50 г., пътен инженер, зет в шкейско семейство) ми разказа: “Жена ми е шкеянка. По род всички шкеи са българи. Избягали са от България от турците ли, не знам. Дошли са тук. В началото, според разказите вкъщи, са започнали работа с дърводобив и животновъдство. Всички знаят, че са били българи в миналото”. Тудор Фибрик (72 г., 7 клас, шофьор): “Ние сме шкеи, но унгарците ни казват болгарок, a на мястото ни Болгарсег. Шкеи и румъни е едно и също. Ама първо шкеи значи булгари, защото първо тук са били “булгари”. [20] За Параскива Деспан, по баща Завич, шкеи и българи е едно и също, но тя се чувства румънка.

 

За етнонимно прозвище на брашовските шкеи се използва румънското трокàри (trocari) букв. 'копанари', което румънците обясняват с практиката на шкеите да хранят животните си в дървени корита. Народната етимология на немците обяснява името шкеи (нем. скеи) по значението 'дъска' : 'дъскари', на румънците 'хора, които живеят на планински склонове' по екстралингвистичното обстоятелство: местонахождението на шкейското селище.

 

6. Етнонимната мистификация “арумъни”. Присъствах на беседа в музея на църквата “Свети Никола”, която се водеше от професионалния гид Раду Васу. Този високообразован човек запозна голяма група испански туристи на великолепен испански език с наглата лъжа, че името шкеи означава “румънци арумъни”, които били избягали от Македония. Полюбопитствах за мистификацията, която не ме изненада (познавах мистификациите за това, че брашовските шкеи са “произведени” в “магленорумъни”), (вж. и при Трайков и Жечев, цит. съч. 27). Тази нагла лъжа не можа да омекоти и директора на музея Василе Олтян [21], който ме запозна с писания на румънски учени по темата. Писанията се опират на презумпцията: щом в Трансилвания са дошли хора с име българи, те са дошли затова, че Трансилвания е “румънска земя” и че

 

49

 

 

самите те са “румънци”, арумъни от българските земи. Езиковедът Пушкарю, който пише историята на град Брашов, отива по-далече — търси лингвистични връзки дори с албанците в Калабрия, за да заличи българското начало (Puşcariu 1977, 31). Изобщо тезата за “арумъните” се поставя навсякъде в Румъния, където има българи. Подмяната на българите с “румънци” започва в труда на Dr. St. Stinghe, Inter meierea oraşului Braşov şi originea românilor din Şchei Braşovului, (Braşov 1938) и завършва в историята на Puşcarui (цит.съч.), където българите са напълно игнорирани като жители на създадения и населяван и до днес от тях (макар и вече да са румънизирани) квартал на големия град Брашов. Като се познават писанията на тези учени, читателят не остава изненадан, когато отвори модерния справочник Braşov, Monumente cultura arta (Braşov 1992, 2) и открие следния текст: “Rezervaţia de architectură — cart. Scheii Braşovului — cea mai veche aşezare romanescă de pe teritoriul oraşului” (“Архитектурният резерват на квартала Шкеи в Брашов е най-старото румънско средище на територията на града”). Така пред туристическия свят българското вече се представя с претенциите на изконно “румънско”!

 

7. Етнография. Конният празник на българите Тодоровден по странен начин е изместен в неделята от първата седмица на май, където става манифестация на конници; старите шкеи са облечени с червени дрехи и са въоръжени с боздугани (?!). Еортонимът за него Празникът на шкеийските конници е създаден за нуждите на тази работа.

 

Успях да открия следи от старата носия на шкеите, която илюстрирам с фотографии от семейство Завич.

 

Днес проучването на антропонимията на Шкеи с оглед отделянето на българското начало в нея е невъзможно. Трайков и Жечев (цит. съч.,27), представят някои имена, като Стано, Данчо, Бойка, Драгушка, Фружин, Радослав, Първан, Стоян [22]. Тук може да се добави името и на голямата фамилия Завич (от Завижд : Завид), на която гостувах.

 

Според разказите на Параскива Завич-Деспан (85 г.) нейните прадеди Завич са дошли късно в Шкеи от българските земи. Били двама братя, които се задомили за шкеоайки: започнали с търговия (пръвалие, бакалия) на главната шкейска улица. Впоследствие се издигнали в реда на най-известните шкеянски фамилии: Минтяну, Вòйна, Лàга, Пòпович, Нèгуш, Оргидàн (рум.), Рỳсу.

 

8. Топонимията на Шкеи успях да опиша сравнително по-пълно с помощта на д-р Николае Завич, на Тудор Фибрик, мои информатори

 

50

 

 

шкеи, и на д-р Василе Олтяну, директор на музея “Шкеи”, комуто изказвам сърдечната си благодарност за оказаната научна помощ.

 

Бисерѝка Шкèилор — популярното име на църквата “Свети Никола”. Късна (след 1700 г.) калка на *Църквата (Черквата) на шкеите. В двора на тази църква в посткомунистическо време са пренесени тленните останки на историка и политика Николае Титулеску, починал в Париж като емигрант.

 

Бъ̀илор (СИ 0,5) — сега застроено. Ру/и. 'Баните', може би калка на този оригинал (?!).

 

Вàлище — долина в южната част на Българския ъгъл. Контаминация от рум. vale 'долина' и бълг. -ище като във валог (БЕР I 114).

 

Вàрте — големият клон на планината, която огражда от дясната страна Шкеи и сключва с Тъмпа т. нар. Български ъгъл (Болгарсек). Деформация на Вартà — често като име в бълг. топонимия за варовикови масиви, срв. Вàрке до Павелско, Смолянско (Делирадев II, 126) с друг запис Варът (БЕР I, 118), Вара при Челопеч, Пирдопско, Варта — ниви с изоставена варница в Габровско (Ковачев 1965, 84) и др.

 

Въглèнище — в южната част на Валище. По бълг. въгленище 'житница за дървени въглища' по стария бит на българите шкеи, срв. въгленарник (БЕР II, 201), Въглярницата в Берковско (Михайлова 1986, 69) — от изч. *въгленище.

 

Дя̀лул Пиетрѝш — десният планински хълм, който сключва ъгъл с планината Тъмпа от лявата страна. Рум. 'Каменливият бряг'.

 

Инище — място в южната част на Шкеи. Рум. inişte с л : и от бълг. ленище 'място с лен'.

 

Кàкова (де Сус и де Жос; С 0,5) — два квартала на Шкей, вероятно калки на старо *Горна и *Долна Какова; българският характер на второто име е безспорен — вероятно от първоначално двусъставно *Какова ливада (нива, колиба) и под. от ЛИ Кàко, при Заимов (1988, 115): Какьо (XVIII в.), в конкретния случай — безспорно — име от XIV в.

 

Кàля Вàчилор — пътека в края на Шкеи. Рум. 'Път на кравите'

 

Кàпул Сàтулую (Ю 2) — там, където Дялул Пиетриш и Тъмпа се събират. Рум. 'Начало на селото'.

 

Коàста, Коàста Прỳндулуй (СЗ 1) — бряг над квартала. Рум. 'Брегът, Чакълестият бряг'.

 

Костѝца — един от кварталите на Шкеи, непосредствеио до Какова (двете Какови). Рум. езиково съзнание извежда като деминутив от coasta : costiţa 'склон на планина'. По-вероятно е да е по костица 'кокиче' (вж. Костици в БЕР II, 665).

 

Мòрилор — място в южния край на Шкеи. Рум. 'Водениците'.

 

51

 

 

Нисѝпулуй (де Сус и де Жос), равнинно (СИ 0,5), до Шкеи. Рум. '*Горния и *Долния пясък'.

 

Обчѝна и Опчина — един от централните квартали на Шкеи. Рум. obcina : opcina в значение 'планинско било' изобщо не отговаря на местоположението на квартала, което дава основание за твърдото заключение, че по рум. географски термини леко е деформирано българското *община.

 

Пиèтреле луи Соломòн (Ю 3) — в планината, със следи от колибак или пастирски салаш. Рум. 'Камъните на Соломон'.

 

Поàрта Шкèилор — сводеста порта-крепост в северния край на с. Шкеи и в южния край на стария Брашов. В този си вид вратата е построена през 1828 г. на мястото на по-старо крепостно съоръжение. Вечер след приключване на работния ден е затваряна. Построена е от Йоханес Яни по времето на кмета Йоханес Якобус Милиус с формата на Триумфална арка. Рум. 'Вратата на шкеите'.

 

Пòдулуй Грид — в южната част на селото, в миналото квартал, сега улица. Сегашната народна етимология го обяснява с името на някакъв прототип. Всъщност по българско грид, с павликянско е : и в град; рум. grid 'град като географски термин' — и двете от стб. грѧда. Безспорно в случай 'Гредата на Моста'.

 

Поставъ̀рул — част от Дялул Пиетриш. Немците наричат същото място Schullar (no запис на Н. Mape). От поставар и рум. член -ул, от постава и 'полица' = 'човек, който изработва постави' (?!), срв. и рум. postava, postăvar.

 

Прунд — центърът на Шкеи до Обчина. Рум. 'Чакъла'.

 

Пя̀тре Мàре — там, където Тъмпа и Дялул Пиетриш се съединяват. Рум. “Големият камък'.

 

Точѝле — една от височината в южната част на Българския ъгъл. Мн. ч. от бълг. точила, точило 'камъни, от които се вадят брусове', често в бълг. топонимия; срв. напр. Точило, Точилото в Михайловградско (Михайлова 1984, 178), без връзка с рум. tocilă, -e 'механична машина, съоръжение за точене на ножове' — заемка от бълг. точило. Сега една от спирките в Шкеи се нарича Пе Точиле.

 

Троѝца — параклис в Дялул Пиетриш. Бълг. Троица, Света Троица. Рум. Treime.

 

Тъ̀мпа — огромната планина над Брашов и Шкеи, която за брашовени е като софийската Витоша. Това безспорно българско и туканско име с разложен назализъм е било предмет на много “увъртания” в румънската ономастика, която иска да го нагоди към стара латинска, респ. прарумънска основа ţimpa. Голяма статия за името Tîmpa има

 

52

 

 

при Iordan (1963, 132-134), който привежда и други имена с тъмпа: Tîmpăhaza, Tîmpele, Tîmpul Mare, şi Mic. Puşcariu (1977, 41) ce опитва да избяга от многословието на Йордан и представя следната етимологична версия: чул в Калабрия, Италия, от местните албанци (всъщност поалбанчени голобърденци — б.а., Т.Б.), че употребявали прастара дума “тъмпа”. Чрез тази далечна екскурзия се връща на едно от значенията на уж. праруманската дума timp, именно “stînca abrută” 'стръмна стена, стръмен бряг', упоменати и при Йордан (133). Така се наглася значение, което да отговаря на формата на Тъмпа, която действително има един остър връх, но конфигурацията на цялата планина е по името тъп, стб. тѫпъ, с разложения назализъм на туканите — тъмп, съгласувано с планина: тъмпа : Тъмпа. Лесна и изключително сигурна етимология, която не се нуждае от етимологически разходки до несъществуващия прарумънски език или при голобърденете в Калабрия, известни на българската наука (Чуждестранни 1979, 125). Имената от тази основа са реални в българската топонимия, срв. Тупец в Албания (Селищев 1981, 285), което име руският учен тълкува “По виду своего географического положения” (221), a разложеният назализъм на ѫ : ъм е описан в българските диалекти, срв. в Костурско при Шклифов (1973, 29): гълъмп, дъмп, зъмп и под.

 

Фàца Болтàшулуй — място от лявата страна на Шкеи. Рум. 'Лицето на Болташ'.

 

Записаните 25 имена позволяват следните изводи:

 

1. Българите шкеи при своето идване са заварили туканска топонимия: Тъмпа.

 

2. Създали са свое оригинално творчество: Варт, Валище, Въгленище, Какова, Костица (?!), Община (Обчина), Грид, Точила (Точиле), Троица — или 9 имена, приблизително 1/3 от описания фонд.

 

3. В много от имената личат калки на късно документирания румънски език на шкеите: Бисерика Шкеилор, Инище, Морилор (?!), Нисипулуй, Пятра Mape — или 5 имена.

 

4. С народностното име шкеи 'българи' са създадени три имена: СелИ Шкеи, Бисерика Шкеилор, Поарта Шкеилор.

 

Брашовският квартал Шкеи е типичен случай за румънизацията на шкеите, които са били ортодокси или са преминали към ортодоксизма (същото се е случило и с Ръшновския Шкеи, чиито следи при множеството си посещения в Ръшнов, на 15 км югозападно от Брашов, не открих), с Къмпулунгския Шкеи и с бунгардските шкеи (вж. Бунгард).

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

19. Според немската легенда, известна в Брашов, “някакъв глад принудил българите да напуснат родината си през 1392 г.” (инф. Н. Mape); така е и при Трайков и Жечев (цит. съч.).

 

20. Срв. и разказа на Николае Mape — сас, админисгратор на Черната църква: “Ако днес кажеш на някой шкей, че е българин, той ще ти отговори: “Ти нямаш ум!” Ние, немците, обаче знаем, че шкеите са българи, и така ги наричаме: българи. Рядко използваме името шкеи, което значи 'дъска'”.

 

21. В. Олтяну (вж. на фотоса) не е родом шкей, дори не е брашовянин.

 

22. При тези автори няма указание за това, дали имената са лични, или родови. В документите най-често са записвани личното и бащиното име, което често става и родово.