Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

I. ОКРЪГ АЛБА

 

2. Чергъ̀у Мик (ЧМк)

 

 

Селото [5] Чергъу Мик посетих по сравнително добър път, който започва от град Блаж. В южна посока има два Т-образни разклона: пътят от първия вляво отвежда до село Лупу, където няма българи. Вторият, който е точно пред Чергъу Mape, стига до Чергъу Мик.

 

Моята изследователска задача в това село бе сравнително улеснена от две описания на автори, работили теренно в селото, именно Любомир Милетич, създал студиите “Заселението на католишките българи в Седмиградско” (1897), “Седмиградските българи” (1896), “Седмиградските българи и техният език” (1926), “У седмиградските българи в Чергед” (1896) и Йон Мушля, последвал примера на Л. Милетич и създал също така много добра студия за чергедските българи (I. Muşlea, Scheii de la Certău şi folklorul lor, Dacoromânia 5, 1927-1928, Cluj 1929, 1-50). По-късно този труд на учения излиза и в неговата монография Cercetări etnografice şi de folclor (Buc, 1972).

 

Църквата Шкеи

Църквата Шкеи

 

Първите сведения за чергедските българи публикува Фр. Миклошич (Fr. Miclosich, Die Sprache des Bulgare in Siebenbürgen, Denkschriften der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften Phil.-hist. A. Clase, VII, 1856). Различна фактология от тези трудове е използвана и в работите на съвременни български учени: Т. Бояджиев, Диалектът на седмиградските българи. — Български народни говори, С., 1986, 72-73; Трайков и Жечев 1986, 23; Чолов 1988, 115; Марта Бур (З00 години, 306); К. Мирчев, Бележки върху гръцките заемки в езика на седмиградските българи. — ИИБЕ, 1952; Йоно Митев (Чипровци 1971, 85); Младенов 1993, 48; П. Ников, Българско-унгарски отношения от 1257 до 1277. — СбБАН, KH.XI, 166. Неизвестен засега източник за чергедските българи съобщава Ленке Чикхей (1981, 12).

 

Историята на чергедските българи в известна степен е объркана поради колебанията на техния основен изследовател Л. Милетич. В едни от своите работи той заема становището, че те са богомили, изселени от България при царуването на Борил, на друго място променя мнението си и предполага, че са български пленници, отведени в Трансил-

 

17

 

 

вания през 1260 г. от Стефан V. Така мислят и споменатите по-напред историци, докато Л. Чикхей, (цит. съч.), заявява: “Знаем само, че през 1306 г. в селището Чергед вече живеят българи”. Тази си мисъл тя подкрепя с документално съобщение в Unkundenbuch zur Geschichte des Deutschen In Siebenbürrgen, Bd.I. Hennannstadt, 1892.

 

Днешните чергедски българи имат своя легенда, която не се успоредява с писаната им история. Според нея те са бежанци от времето, когато в България дошли турците. Доведени са тук от господаря на Блаж, участвал във войната срещу османците. Първоначално били богомили, a преминали към католичеството и към лютеранството, защото тази религия била най-близко до богомилската (вж. разказа на Й. Юга).

 

Етнос и етноним. Селото посетих на 1. V. 1995 г. Бях придружен от проф. Д. Андрей от Крайова. Още при първия контакт със селяните на въпроса ми: “От каква националност сте в това село?”, те ми отговориха: “Българи!”(на рум. bulgari). Този етнонимен феномен е бил регистриран от Л. Милетич като заглъхващ. След неговата публикация, която Йон Мушля популяризира, етнонимът българи преживява ренесанс и днес с него се самоназовават всички жители на селото с една особеност: лютеранската група, която е мнозинство, се определя с име шкеи или булгари, a за другите, които днес са баптисти, използват името католици в етнонимно значение. И обратно: баптистите се самоопределят като българи и наричат шкеите от другото вероизповедание лютерани в етнонимно значение. Има и няколко фамилии, групирани около старата Баща, които – и баптисти, и лютерани – определят като “унгарци”, но употребяват името в конфесионално значение 'католици'; вероятно пазят все още католическото вероизповедание.

 

Етнонимът българи тук дори се употребява в сравнителна и в превъзходна степен. За фамилията Чергован се казва, че нейните представители са “най-българи”, a за един – Матю Михай, умрял наскоро на 88-годишна възраст, казват на румънски: Matiu Mihai a fost get-beget bulgar (Михай Матю беше 100-процентов българин). Рум. конструкция get-beget е от тур. cet-be-cet 'от деди и прадеди' (DLRM 1958, 334).

 

Във всеобща употреба е името шкèи със субетноним шкей, шкеоàйка. На въпроса ми: “Какво значи думата шкеи?” отговарят на румънски: “Булгари”. Съседите също така ги наричат само шкеи, но винаги уточняват şchei, adică bulgari (според теренно проучване в съседното село Лупу и в Чергъу Mape, където днес има много жители от небългарски произход). Този въпрос преди мене е уточнен и от Йон Мушля (цит. съч., 140). На провокативния ми въпрос: “Как ще сте българи, като говорите румънски?” моите информатори не се смутиха и отговори-

 

18

 

 

ха: “Говорим румънски, ама сме българи!” Само един декларира: “Сега може да сме румънци, но по произход сме българи. Имаме наши български обичаи и култура?!” Такова отношение към българския етноним при хора, загубили езика, срещнах само в Слатина, Сърбени дин Буткулещ и Сърбени дин Свиницещ – български колонии в Олтения.

 

Има една интересна етнонимна бележка на Л. Милетич, според когото преселените във Винга чергедци били наричани “саксонци” (вж. и в Чипровци 1971, 85). В конкретния случай не става въпрос за етноним саксонци = сакси, a българско име за протесганти, конфесионим от етнонима саксонци; в случая става въпрос за немците саксонци лютерани, които в Трансилвания развиват свой самостоятелен национален живот, факт, изнесен донякъде от Г. Нешев (Към въпроса за разпространението на католицизма в българските земи. — 300 години 1988, 114).

 

Етнографоним не притежават; някои от старите жители се опитват да етнографонимизират името шкеи в конструкции: Sîntem bulgari şchei! '(Ние) сме българи шкеи'.

 

Конфесия и конфесионими. Запомнено е и се знае от всеки жител на селото, че по-рано са изповядвали богомилско вероизповедание и че са се наричали богомили, От това вероизповедание са запазили някакво странно определение за старейшините в църквата, които наричат годжи, гожи — име, което не успях да проуча етимологически поради липса на подобни лексеми в езиците (български, румънски, унгарски и немски), с които са контактували. Рум. диал. gog 'простак, глупак, лапникандило', изглежда, е в някаква семантична връзка с основата (?!). Смятам, че в случая може би е запазена старинна българска лексема за богомилски предводител: гог : годжи, аналогично на бог : бодже в техните молитви. Може би това гог има връзка с прозвището гоголани за карашовените (вж.). Задача на българската наука обаче е да установи етимологическата стойност на това име, което може би е във връзка с ЛИ Годжо (Илчев 136: Годьо с д' : дж).

 

Местните хора смятат, че от богомилството са преминали направо в лютеранството, защото то е било по-близо до богомилската религия. Това не ще да е така, защото в 1306 г., когато са регистрирани [6], лютеранството не е съществувало (начална дата 1530 г. — Stoian 1994, 157) Предполагам, че известно време са били католици и като всички немци от Трансилвания впоследствие са преминали към лютеранството. Религията е запазена до 1945 г. Комунистическите власти насилват чрез репресии селяните, които преминават към ортодоксизма. Те обаче остават криптолутерани. Част от новосъздадените ортодокси преми-

 

19

 

 

нават към баптизма, към която религия така фанатично ca ce привързали, че в последно време са оградили и свое баптистко гробище до старото, което се намира при Бисерика Шкеяска.

 

Селищното име с всички регистрации е представено при Suciu (I 132), под заглавка Cergăul Mic. То е известно в унгарската ойконимия като Kiscserged 'Малък Чергед', Bolgârczerged 'Български Чергед', a в ойконимията на трансилванските немци — като Kleinschergid. Името е регистрирано в унгарската документация в следния хронологически ред: 1303 г.: Bolgarchergewd, 1303: Chergeod Bulgaricum, 1313: terra Chergeud hobilium de Gyog, 1332: sacerdos de kurgeud, 1336: Chergewd Bulgaricum, 1388: Bolgarfalu, 1587: utraque Czyergeod, 1625: Kis-Csergidul, 1854: Kis-Cserged, Klein Schergid, Cergăul Mic, 1913: Bolgarcserged. B този ред от имена трябва да прибавим и регистрацията от 1906 Chergeod Bulgaricum (Чикхей, цит. съч., 12). По данните от регистрираните документално селищни имена могат да се направят следните изводи:

 

1. Първото име от 1303 г. се транскрибира като Болгар Кергеуд. Втората част е сигурна, защото е регистрирана като villa Chergeud (1302) на феодално имение, около което е основано с. Чергъул Mape. По това документално свидетелство името е заварено от заселниците българи и няма българска история [7]. Формата от 1306 г. в документ от Варадинския черковен архив е повече от ясна: Chergeod Bulgaricum — и означава тази част от земята Каргеод (terra Chergeud hobilium de Gyog — 1313 г.); в която е изградено селището на българите. През 1388 г. втората част на името Кергеод вече е заменена с фалу 'село': Болгар фалу 'Българско село', a в началото на XVII век се появява диференцираната форма Киш Кергеоод 'Малък Кергеод', което предполага и наличието на Голям Чергед, унг. Nagy Cserged (1760) нем. Großb-Schergied (1854), тук по Сучу (цит.съч., 132).

 

Възникването на името Болгаркергед изисква по ономастичната логика наличие на опозиция с друг Кергед, чието име да се мотивира от други етноними (за немци: немет, сас, за унгарци: маджар; или за власи: олах). Такова ойконимно противопоставяне според документите обаче е осъществено много късно, едва през 1505 г., когато е регистрирано Магяр Кергеод за днешния Голям Чергед. Не ще и съмнение, че името Болгар Кергед е било първоначално име само срещу Вила Кергеуд (1302 г.).

 

Името Чергед (Малък Чергед) не се използва и е редно да се употребява точната форма в румънската ойконимия — Чергъу Мик [8], докато етнонимът трябва да остане чергедски българи в своята традиционна форма, въведена от Л. Милетич. Самите чергедски българи днес нари-

 

20

 

 

чат селото си само по румънската форма. Обаче това не ще да е било винаги така: в селските гробища открих гроба на Чорговян Минка от началото на нашия век. В селото живее неговият потомък Чоргован Михай, който пази българската традиция, знае наизуст българските молитви и колиндите. Името на тази фамилия, явно преселена тук от Голям Чергед, свидетелства за това, че българите в епохата на своето изконно българоезичие са адаптирали чуждото име до свое българско Чоргов, където o е типично български рефлекс на е след ч. В този аспект трябва да се каже: днешното име Чергъуе деформирано унг. Кергеод по законите на живата българска палатализация, съществувала в езика на чергедските българи.

 

Фамилията Юга

Фамилията Юга

 

Лингвоним. Стария език, на който са говорили, на който и сега изпълняват молитвите си, възрастните чергедски българи наричат “булгара” или “шкея”. Такава лингвонимизация на етнографоним е често явление: банатските българи наричат езика си палкянски, помаците в България помашки.

 

Език. Днес българската реч не се говори. Самите чергедски българи обаче смятат, че старците, които знаят наизуст молитвите, “говорят български език”. Моя информаторка, една от “знаещите” — баба Линка Секел — беше напълно убедена, че “говори български”, но за нея “български език” са молитвите, които като дете задължително е научавала в неделното училище на църквата. Молитвите са били “преподавани” от специални старци, водачи на местното население, които, както се каза, се наричали годжи. На всички деца е обяснявано, че това е “свещен език”, който не трябва да се забравя. Интересно беше, че бабата знаеше и можеше донякъде да си превежда молитвите. Значи някой отселото или споменатите годжи са поддържали някакъв минимум познания по български език, след като са можели да обясняват смисъла и значението на всяка молитва. Кога и как е изчезнал българският език, днес трудно може да се отговори. Има само една ойконимна

 

21

 

 

следа: през 1808 г. вече се появява СелИ в румънска редакция Чергъу Мик, срещу другото Чергъу Mape (Сучу, цит. съч.), което означава, че по това време неговите жители вече са говорили румънски език. Предполагам обаче, че българският език дълго се е съпротивлявал както на понемчването, така и на поунгарчването. Появата на румънския език сред българската колония в Трансилвания е повече от странна, като се има предвид и обстоятелството, че трансилванските румънци от района са били ортодокси. Съпротивата е била обусловена и на конфесионална основа от българите богомили, станали католици, a след това и лютерани. Предполагам, че румънизацията на речта първо е обхванала Чергъу Mape, след това, вероятно през XVII в., е завладяла и Ч. Мик.

 

Езикът на молитвите, запазени от чергедските българи, е бил предмет на специални лингвистични изследвания (Л. Милетич, цит. съч.; К. Мирчев, Бележки върху гръцките заемки в езика на седмиградските българи. — ИИБЕ I 1962, 231-238; Б. Цонев, Трансилванските българи и техните молитви. — Бълг. преглед, 1984, 43-50), затова тук няма да се преповтарят познати факти.

 

В днешната румънска реч на чергедските българи има запазен пласт българизми като целина 'трева' и 'пасище', лèля, бèска 'грях', тъ̀на 'дядо' и др. Особено внимание заслужават последните две: беска, не ще и съмнение, е във връзка със стб. бѣсъ, вероятно свързано със стара богомилска терминология. Другата дума — тъ̀на 'дядо' — е повече от загадъчна. Единствената потвърдена регистрация е запазеното тъ̀нъ 'баба' в румънската реч на власите от Гомотарци, Видинско, които по същество са повлашени българи от Видинско и Тимока (повлашването е станало и на румънска територия). Младенов (1969, 288) е регистрирал в Ново село тънъ̀ц 'мълчаливец', което може би е в етимологичес-ка връзка с това име.

 

Преселвания и изселвания. Чергедски българи преселници са регистрирани и познати в историята на банатските българи. Чолов (1988, 115) съобщава, че през 1737 г. бежанци чипровчани и павликяни се установяват в Чергед, напускайки завзетата от османците Австрийска Олтения (Влахия). Кои са били тези българи, заселници в Чергед от българските чипровски колонии във Влахия (Ръмник, Крайова и Бръдичени), сега много трудно може да се отговори. Предполагам, че това са жители на Ръмник — селище, което е най-близко до трансилванската територия на Чергед. К. ТелбизовЧипровци 1971, 78) е публикувал списъка на чипровската и павликянската колония в Ръмник. Следи от имената на тези олтенски за времето българи в чергедската антропонимия не открих. Съществува общност с ономастиката на Бунгард и Русчор (вж.).

 

22

 

 

Самите жители на ЧМк знаят, че имат стари връзки с Винга в Банат, които дедите им доскоро са поддържали. Чергедци във Винга са Харделянските.

 

След засилената румънизация на Голям Чергед (вж.) част от жителите му се заселват в Малък Чергед предимно по конфесионални причини, за да избегнат ортодоксията.

 

Българите от Малък Чергед, които и днес се смятат за представители на българския народ, имат свой малък “български свят”, който отдавна е загубил българския език. Този “свят” се състои от четири трансилвански селища, които чергедските българи наричат само “български”, именно: Чергъу Мик, Чергъу Mape, Русчор и Бунгард (вж.). Дълго време женитбите са извършвани само помежду им независимо от факта, че езиковата румънизация е била напреднала. Ономастично свидетелство за тези бракове чрез призетване е РИ Бунгарзан : Бунгард, a за преселванията — Чоргобияну от Чергъу Mape.

 

Единственото име, което свидетелства за прииждането на посочените чипровски българи и павликяни, е запазеното родово име Балинтов ,записано от Л. Милетич. Днес не регистрирах това име, но самият факт, че е от типа имена на -ов, характерни и за чипровчани и павликяни от XVII в., дава основание да се смята, че Балинтови са част от тези 12 фамилии, установили се в Чергед през 1737 г., във време, когато неговите жители не са познавали имената на -ов, регистрирани късно при павликяни и чипровчани. Самите чергедски българи са преселени в Унгария (Трансилвания; Ардял) преди тази дата (около 1300 г.; тази е датата, която се приема в това изследване и е различна от датите, посочени от Миклошич, Милетич, Мушля и др. цитирани тук историци. Основава се единствено на регистрацията на селищното име с отетнонима Болгар).

 

Друго основание за това датиране е етнонимното; има се предвид живият етноним шкеи : скеи, който е елементарен рефлекс на името секел : есегел за трансилванските първобългари; с това име немците, придошли в Трансилвания през XIII в., започват да наричат българите. Името е заето от придошлите в Трансилвания румънци, които в същия период го употребяват за българите до замяната му със сърби след 1400 г. В този етнонимен аспект шкеите в Чергъу Мик (стария Малък Чергед) са от същия поток трансилвански българи (не първобългари), които в разстояние на 100 г. населяват с името шкеи селищата Шкеи или Болгар Сег в Брашов, Шкеи в Ръшнов и Шкеи в Къмпулунг. Шкеи край Търгу фрумос в Молдова ще да има друга етнонимна история. Различна е мотивацията за преселването при българите шкеи от Трансилва-

 

23

 

 

ния и Влахия. В конкретния случай с чергедските българи може би става въпрос именно за бежанци богомили от Видинско и павликяни от Свищовско, каквато е селищната легенда, a не за насилствено преместени от унгарските войски тимошки или видински българи. На този въпрос обаче ще отговорят историците.

 

Последното заключение на Л. Милетич (1926), че тези българи са от Свищовско, т. е. павликяни, не се успоредява с няколко лингвистични и екстралингвистични факта: 1) те имат запазен конфесионим богомили; 2) паметта им свързва преселването със зоната на Видин и 3) нямат никакъв спомен за пабликянството, което, колкото и да е близко до богомилството, все пак е различно от него.

 

Анкети

 

Анкета в дома на Йон Юга, направена на 1.V.1995 г.

 

Линка Секел

Линка Секел

 

Линка Секел (75 г., IV кл.) — една от последните старици, която използва днес молитвите на български език. Говори румънски, но ce представя за шкеоайка — име, което обяснява с “булгароайка”.

 

Т.Б.: Какво знаете на български език?

 

A.C.: Знам една молитва. Ще я разбереш ли?

 

Т.Б.: По-високо и по-бавно!

 

A.C.:

 Наш бож тàто синò бе

 посентѝ съ̀нто Иòне

 де дòде де бъ̀нде

 неж лàб кàта дèне

 бèска нам прòшти ни бòдже.

 

Ти стà ла ви ни я бѝнджи

 бàста бòджи

 бèска нам простѝ ни бòдже.

 

(Няколко пъти го повтаря; в единия от вариантите е: бèска нам, простѝ ни бòдже).

 

Т.Б.: Кой ви учеше на тези молитви. Кой ги говореше?

 

A.C.: Нашите стари. Като ходехме в църквата. Имаше трима годжи (Erea trei gogi). Старците в църквата. Старите хора в църквата. Те ни научиха събота вечер и неделя вечер на училище (разбира се, че е имало училище в църквата, където са изучавали своите стари български

 

24

 

 

молитви). Учеха ни на тези молитви и ние ги пеехме в църквата. Ние казваме тук: “Е петрò гож — казваме ние, шкей.”

 

Т.Б.: Какво означава думата шкей ?

 

A.C.: Булгàр! Да! Булгàр! Така сме запомнили.

 

Т.Б.: Цялото село ли сте шкеи?

 

A.C.: Има и католици.

 

Т.Б.: Шкеите са само ортодокси?

 

A.C.: Да. (Започва друга молитва, всъщност записаната от Л. Милетич):

 

I вариант: II вариант:

Родил са е Иезуша ва Бетлеем

зъ̀нту и та веселия

ти сѝм мѝне тойлè

беска нам прости ми боже. [9]

Родѝл сà Èзуша ва Бèтлехем

зèнту й са вèселия

ти сим мини той мердже.

 

 

Разказ на Йон Юга, най-интелигентния шкей от Чергъул Мик, който живо се интересува от българската история на своя народ. Притежава и цитираната по-напред книга на Йон Мушля. Живее в западния край на селото, близо до църквата Шкеи (Бисерика Шкеяска). Има дом и в Блаж. Разговорът се водеше на румънски. Тук съществената част предавам на български:

 

Т. Б.: Откъде знаете историята на селото, oсвен от книгата на Мушля?

 

Й. Юга: Знам тази история от моя дядо: българите били с религия богомила. Дядо се казваше Юга Йоан. След време Австро-Унгарската империя, която не давала да се стои с тази религия, задължила българите да вземат религията на Австро-Унгарската държава. Коя най-близка религия била до богомилството? Била тази на лютераните. Евангелисти. Лютерани. Тази религия по-рано си приличала с религията на богомилите. И тази религия се запази до 1945 г. Когато дойдоха комунистите, започнаха да депортират германците лютерани и хората с религия в Русия. Хората се уплашиха и започнаха да минават на религията на румънския народ. Нашата българска религия беше развалена. Минахме на религията ортодокси и баптисти. Сега в Чергъул Мик са само баптисти и ортодокси. Обаче се пазят българските обичаи и молитви, както са били при дядовците. Сега вече всичко ще се загуби.

 

Т.Б.: От коя част на България са дошли вашите старци?

 

Й.Ю.: Вероятно на Видин (не употребяват румънското народно: “де Дии, вж. Дия, Диошб. а., Т. Б.). Някъде около Видин. Това обаче пише в книгата. Дошли са в Чергъул Мик, Чергъул Mape и други села (има предвид селата Русчор и Бунгард в района на Сибиу — б. а., Т. Б.).

 

25

 

 

Разказваха ни старите, че по-рано е имало един принц на Блаж, който направил нападение в България. България била окупирана от турците. Тогава тамошният народ казал: като се върне принцът, ще дойдат турците и ще ни избият. Какво да направим. Принцът от Блаж им казал: “Хайде с нас, ние имаме територии. Ще ви установим на тези територии! Българите дошли тук. По-рано тук е била мошията на принца. Наричал се е Стефан II. Така пише и в книгите. След като се установили тук, били нещо като войска, войска на принца от Блаж, като граничари. След време принцът се преместил на Виена, на Пеща, не знам какво е било във времето, a ние сме останали тукашни жители.”

 

Антропонимията на днешното население описах: 1) в анкета и 2) по надгробните паметници в гробището. Тя отразява състоянието в ЧМк от 1880 до днес:

 

ФИ ЛИ
Андерош — унгаризирано Андрей. Лѝнка
Астàлуш — унгаризирано или унгарско?! Геòрге
Бàчу Васѝле
Бàще — име, регистрирано и от Милетич, при Заимов (1988, 16) умал. от Бàщо, в случая и от зап. Баща. Мѝна
Боàр — с рум. оа от Бор, запазено и в Бунгард, (вж.). Гѝца
Бунгарзàн, по жителско бунгарзан от Бунгард, село с българи край Сибиу (вж.), призетен. Александру
Вèреш — унгарско, или поунгарчено от Вèра. Мѝна
Вòйка Васѝле
Гàл — по гал 'черен'. Михàй
Гòга Тоàдер
Дàн Йон
Исаѝла — западно срещу Исаил : Исай (срв. при Станковска 1993, 131), Исаѝл, Исаѝло. Анѝка
Ищòк — вероятно Исток с шт от ст като в Щойко от Стойко (Илчев 564), или от Ищьо : ищя 'искам' (Стойков 225) и -ок, но сякаш с унг. протеза от Сток, Щок (?!). Милàния
Крѝстя Мариоàра
Матѝу — деформирано Матьо или от павликянско-чипровско Матьов, Матов. Михàй
Мѝху Марѝя
Нèта — срещу изт. Нèто. Марѝя
Нѝна — изт. Нѝно. Бàло
Пèтру — гроб от 1890 г. Никỳла

  

26

 

 

Пѝнка — изт. Пѝнко (Илчев 395). Йон
Пỳшкаш Илѝе
Рỳс — вероятно от павликянско Русов, вж. и Русиян в Ч.М. Николае
Сèкел — от унг. етноним székely на унгаризиран първобългарин от племето есегел, у нас секули. Петру
Спътачия̀н — на призетен жител на Спътае, село до Медияш. Михай
Стòйка Пèтру
Сỳрка — изт. Сỳрко, срв. Сỳрковци, род и махала в Осиковица, Ботевградско (Илчев 414): Сурьо : сур 'светлосив'. Пèтру
Съ̀рб — вероятно на късен пришълец българин от времето на живия етноним сърби (след 1400 г.), т.е. на павликянин или чипровчанин. Михай
Триф — срв. запазено ЖЛИ Трифа в Кулско (Илчев 494). Аклѝта
Петру  
Флуерàш — може би калка на старинно свирец, срв. рум. Fluieraş : fluieraş 'свирка'. Андрèй
Фукѝла — нерегисгрирано ЛИ в бълг. и рум. аня̀; едва ли по рум. a futa, т.е. 'псувач', аналогично на регистрираното при Илчев (515): Футек, Футлев, Футнев, Футов. Крѝстя
Чорговя̀н — по жителско Черговян от Чергов — бълг. име на Чергед : Чергъу : Чъргъу. Минка
Чоàнка — с рум. оа : ò от Чòнка, срещу изт. Чòнко. Марѝя
Юга, срещу изт. Юго, с разл. етим.: Илчев (566), “може би от Югре (Заимов 1988, 248): “от юг 'южна граница' и фантастичното “да бъде с топло сърце, отзивчив, скъсено от Югомир 'да бъде известен с топлота и отзивчивост' (Станковска 1992, 139): от юг. Предполагам, най-достоверното решение е по съображението, че чергедските българи са бивши католици, в случая по Хуго, нем. Hugo, Ugo, разпространено в католическата антропонимия (Bubak 1993, 139). Тази етим. сериозно се смущава от наличието на основа Юго в бълг. СелИ Югово в Родопите, далече от католическото влияние, безспорно от бълг. Юго. Юга, запазено име и при къмполунгските шкеи. Йон

 

Днешната антропонимна система на ЧМк свидетелства: 1. За запазена изконна западнобългарска антропонимна форма на -а, -ка: Войка, Гога, Нета и под.

 

27

 

 

2. Имената на o : у (Мату, Петру) ще да са на късно придошлите източни българи, вероятно регисгрираните павликяни като преселници в Чергед от Влахия. От техните имена на -ов днес няма следа.

 

3. В антропонимията личи дълговековното влияние на унгарската именна система: Андерош, Астелуш, Вереш.

 

4. Антропонимната сисгема на чергедските българи познава само умалителността на -е (Баще) и -ка (Войка, Пинка, Сурка, Чоанка), което означава, че умалителната наставка -ча не е позната, най-вероятно още не е съществувала в краището, откъдето са придошли.

 

5. Антропонимната система е фиксирала с името Бунгарзан : Бунгард (бълг. селище) важно етническо обстоятелство — че българите в Чергед са предпочитали да се женят за други българи от Трансилвания.

 

Топонимната система на ЧМк изненадва изследователя с множеството имена, които свидетелстват както за българско езиково топонимно творчество на жителите, така и с имената, които свидетелстват за наличието на българи.

 

Бисерѝка Шкеяска, рум. 'Църквата на шкеите, на българите' (З 0,6) — изградена на малък хълм извън селото. В случая името е създадено късно при конфесионимизацията на етнонима шкеи до значение 'лютерани', срещу името на друга църква в ниското, в миналото останала католическа, срв. с Чергъу Шкееск.

 

Блàговец (СЗ 2,2) — орници. Запазено старо Благовец за Благовещение, който празник старите богомили сигурно са празнували по обичая си извън селото.

 

Вàля Бỳна — скорошно румънизирано име, вероятно калка на старо *Добри дол (З 2), орници.

 

Вѝлаг (СЗ 3) — орници, мястото отговаря на района около Чергъу Mape, където през 1302 е регистрирано името villa Chergeud (Suciu I 132). По форма обаче името е прилагателно от типа на Светаг от Светаго?!

 

Гриндèй (И 1) — орници. С рум. и : л от гриндел 'гредичката'.

 

Грокѝле (СЗ 2) — хълм с дупки, полукалка на бълг. Гропки(те).

 

Дỳпа Падуре (З 4) — орници. Калка на старо бълг. *3ад гора (Лес).

 

Дя̀лу Чъргъ̀у (С3), до Чергъу Mape, рум. 'Хълмът на Чергъу' с бълг. име Кошорèни.

 

Дя̀лу Колàчулуй (З 2,2), рум. 'Хълмът на Колач', с бълг. РИ Колач : колач.

 

Дя̀лу Корỳшулуй (Ю) — селската гора, рум. 'Хълмът на Коруш', по бълг. ЛИ и РИ, нерегистрирано досега, от Коро и -уш.

 

28

 

 

Дялу Рòшу (З 4) — орници. Рум. калка на бълг. *Червения дял, но сякаш на Рудина, Родина — старото име на мястото, което личи от топонимията на Чергъу Mape (вж.).

 

Иклèжа (З 2) — рум. Вероятно с унг. протетично и- от Клежа, може би по клежо 'вид круша' с неясна етимология, употребявано в Пиянец, Кюстендилско (БЕР II 428) или от клед : клег 'зимник' (пак там).

 

Кàпу Дя̀лулуй (С 2) — орници. Скорошна калка на *Главата (на хълма, дяла) или *Началото на хълма (дяла).

 

Кàпу Падỳри (ЮЗ 1) — рум. 'Началото на гората'.

 

Келàри — западната част на селото. Вер. по старо РИ Келар, с к : т в Телар : теле. Едва ли по рум. РИ Chelar(i)u : chelar 'ключар' и като титла на придворни.

 

Кошорèни — друго име на Дялу Чергъу (СЗ 3), където в миналото ще да е бил българският колибак Кошорени, по жителско кошорени на преселници от място Кошор, Кошер или Кошара. Може би по място в българската прародина.

 

Къ̀нек' (З 1) — орници до долината, вер. с т : к  в *Тънек : тънък за орници с тънък слой орна земя, хумус, срв. Тънкия път в Белослатинско (Попов 1960, 654), Тънки делове — на много места в Ломско (Дуриданов 1952, 200), Тънки рът, Тънки ръчини, Тънките рътове в Берковско (Михайлова 1986, 140), Тънко лице — орници в Михайловградско (Михайлова 1984, 180) и др.

 

Ла Бъ̀рна (З 2) — орници. Полукалка от *На Бърна, сякаш по форма на мястото, бълг. бърна, срв. Веждата на много места в Родопите. Но възможно и по РИ Бърна, срв. напр. МИ от РИ в Берковско: Бърнин бряг, Бърньовец, Бврнявецо (Михайлова 1984, 66), срв. и Бъ̀рнек (Св.).

 

Ла Югаре (СЗ 1,7) — орници, полукалка на бълг. *На Угаре, от ỳгар 'оставено изорано място да угори'. Досега този селскостопански термин не е откриван в такава старинна топонимия.

 

Лỳнка с УB Лỳнче (С 1) — орници, градини в долината край рекичката. С разложен назализъм от стб. *лѫка 'място покрай извивка на река', сега лъка и в бълг. топонимия: Лъ̀ката.

 

Манастѝря — друго име на Бисерика Шкеяска.

 

Пе Усòй (З 1,5) - орници. Бълг. усой, вж. Усòю в ЧM.

 

Пърàуа (З 2) — орници. Деформирана основа Първова (?!).

 

Пъръ̀ул Келèц (СЗ 2) — полукалка на *Реката (барата) Келèц, с топонимна -ец от телè или направо от телèц с к' : т'.

 

Стрàда Блàжулуй — източната част на селото. По РИ Блаж, но в случая сякаш по СелИ Блаж на близкия градски център.

 

Суб Брàзда (С 1) — полукалка на *Под Бразда : бразда.

 

29

 

 

Суб Верижèр (СЗ 3,5) — орници; мястото в топонимията на Чергъу Mape е с име Хуля Вериджерилор, има и Шипъту де ла Вериджер. Рум. 'Под Вериджер', като Вериджер е по бълг. основа Верига, също като във Веригово от бълг. ойконимия; за г : дж срв. бог : бодже в чергедските молитви. Мястото наподобява продълговата верига от хълмове. Деформацията е настъпила под влияние на рум. verigel 'кускута', което обяснява и крайното -ер : -ел.

 

Суб Вии — средната част на селото. Рум. 'Под лозята'.

 

Суб Дрèптори (ЮИ 2) — орници до Цалина. Калка на бълг. *Под Правеците : правец 'прав път'.

 

Суб Коàста (Ю 1) — пасище. Калка на бълг. *Под брега.

 

Суб Падỳре (З 1,2) — орници. Калка на бълг. *Под Гората (Леса).

 

Тѝна Нягра (ЮИ 1,2) — орници с тинеста земя. Полукалка на бълг. *Черната тиня, стб. тина.

 

Тир (СЗ 2,5) — орници с отбивни прегради на рекичката. При Геров (V 337) тѝр 'слог, граница, синор' е дадено като турцизъм, в РРОДДЛ (505) — като българско диалектно; думата липсва в РЧД, в речника на турцизмите на Škaljic (1979) и в самите турски речници. Може би стар редериват от стб. тировати 'прибирам' (водите на река?!), често в бълг. топонимия и напълно неизвестно в турската, където имената с тир ca по турските tir1,2 с други значения.

 

Фънтъ̀нъ Комунàла — каптиран извор в източната част на селото. Рум. 'Селската чешма'.

 

Фънтъ̀на лу Андереш — в центъра на селото. Рум. 'Чешмата на Андереш'.

 

Цàлина (ЮИ 1) — пасище. В сегашната румънска реч запазено цàлина 'трева, пасище'. Не използват рум. Излаз, старобълг. цѣлина.

 

Чъргъ̀у (Чергъу) Шкеèск  — име, с което е известно селото, за разлика от Чергъу Унгуреск (а днес Ромънеск) за Чергъу Mape. По името шкеи 'българи', с което съседите наричат чергедските българи.

 

Шѝпот — извор в западната част на селото. По рум. (от бълг. произход) *sipot 'буен извор'.

 

Топонимията на село ЧМк е най-старинната българска топонимия, известна засега на науката. Просъществувала е изолирано без каквото и да е влияние на други българи от 1300 г. до сега.

 

1. Като предполагам, че съм описал поне 90 % от имената, сред тях старинни и непреведени са 17 от общо 37 имена — или приблизително 1/2 от топонимния фонд: Благовец, Гриндей, Грокиле, Иклежа, Келари, Кошорени, Кънек, Ла Бърна, Ла Югаре, Лунка, Манастиря, Суб Бразда, Тина Нягра, Тир, Цалина, Пе Усое, Пъръул Келец, Пъръуа.

 

30

 

 

2. Сигурни калки на български оригинали са: Бисерика Шкеяска : *Шкейска църква или черкова (?!), Валя Буна, Дупа Падуре, Дялу Рошу, Капу Дялулуй, Суб Дрептори, Суб Коаста. Със сигурните калки българският топонимен фонд нараства на 22 от 37 имена.

 

3. С имена на българи, които днес не са регистрирани в антропонимния фонд, са: Дялу Колачулуй, Дялу Корушулуй, с регистрирани имена е Фънтъна лу Андереш.

 

4. Етнонимно мотивирани по шкеи 'българи' са Бисерика Шкеяска и Чергъу Шкееск, по българи — Болгарчергед.

 

5. Освен Чергед Иклежа (може би и във Вилаг?!) няма друга следа от унгарски език. Селищното име обаче българите, както се каза, са изговаряли по български Чергов.

 

6. Топонимията свидетелства за вторичния и сравнително скорошен румънски говорен език. Потвърждение за това са множеството недовършени калки (полукалки) като Ла Бърна, Ла Югаре, Пе Усое, Пъръул Келец, Тина Нягра.

 

По топонимията на ЧМк може да се възстанови картината на старинното българско топонимообразуване от началото на XIV в.

 

По остатъците от българския език на чергедските българи, приведени в това изследване, като: а) текст на молитви; б) антропонимия; в) топонимия, могат да се направят следните изводи за историята на българския език и респ. за историята на чергедските българи:

 

1. Разложеният назализъм е бил факт в речта на чергедските българи: бънде, съ̀нто, посентѝ.

 

2. Мекостта на съгласните: г : дж : бодже; т : к само пред е, ь (ако етимологиите са точни): Келари, Кънек, к във всички положения: Кънек'.

 

3. Наличие на член: волòвето, ослѝчето.

 

4. В това далечно време цѣлина ще да е изговаряна ця̀лина, като впоследствие ц' е затвърдяло до Цалина : цалина, същото в хлѣб, звучало ляб, чието л' впоследствие е затвърдяло до лаб : неж лаб ката дене. По тази характеристика се подкрепя твърдението на Милетич, че може би става въпрос за богомили (павликяни) от якавските райони, за него — Свищовско. Следа от старо якане ще да има и в ЛИ Бало от Бяло. Тези якавци обаче са имали западнобългарски лични имена на -а - обстоятелство, което не противоречи на диалекта.

 

Днес Ч. Мик със своите 200 къщи (фамилии) население, от които 110 са уж ортодокси, a 90 баптисти, е като странен български остров сред румънското, немското и унгарското море на тази част от Трансилвания. Стои като странен и категоричен показател за недостоверността на марксистката постановка, според която езикът е първият

 

31

 

 

и най-важният признак на народността [10]. Чергедските българи са лингвогрупа на българския народ в Трансилвания. (За селото вж. и Т. Балкански, Шкеите. — Македония 7, 21. II. 1996,10).

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

5. В българската литература има съобщения за това, че Чергед бил наричан град в документите от XIV в. и “български град” (Вл. Мурдаров, Любомир Милетич. С. 1987, 42). В унгарската документация се среща името Cherged — 1438 г., но с него не е наричано нито едно от двете селища в окръг Алба, които никога не са нараствали така, че да създадат впечатлеиие за град. Това име на град е било за днешното трансилванско село Чергид, Чергидул Mape в района на Търнавени, област Муреш.

 

6. Датата 1261–1266 за преселването на българите като пленници, посочена от Зл. Юфу (Изследвания върху “емигриралия” в Румъния български песенен фолклор. — Български фолклор 1, 1994), не ще да е досговерна.

 

7. Подобно име — Cherbourg (1754) е обяснено и при Kiss (1980, 145) от нем. Kerburg : Gerburg (gera + burgis), a те от нем. Heer 'войска'. В нашия случай е възможно по нем. Herr 'господин, господар' и лично име Геод (Geod), Гед (?!).

 

8. Формите Малък и Голям Чергед продължават да се употребяват в българската литература по традиция, срв. напр. при Петър Чолов (Чипровското въстание 1688. С., 1988, 155), Й. Митев (Изследването на проф. Л. Милетич за преселението на българите католици в Банат и Седмиградско. — в: Чипровци. С., 1971, 85), Марта Бур (Българи в Маджарско през XV–XVIII в. — в: 300 години Чипровско въсгание. С., 1988, 306) и др.

 

9. Вариантът се различава значително от другите варианти:

 

а) при Л. Милетич:

Родил са йе Йесус фав Бетлехем

зантуй се веселете сиф.

Нине то лези ф йесклете

Во йе скупил сата свят

Воловето и осличето

го ограхувант o тефте дух

б) при Мушля:

Родил са йе Йесус фаф Бетлеем

Зантуй са веселете сиф

Нине той те си фаф Йесклете

Войез купил саття сфят

Воловето и ослечето

го ограхува стесте Дух

  

10. Селото посетих на 1. V. 1995 г. Мои информатори бяха Йон Сỳрка (64 г., IV кл.), Йон Сурка (37 г., средно образование — той ме придружаваше по време на цялата експедиция), Йон Гал (54 г., VI кл.), Петре Сурка (27 г., средно образование), Петру Андереш (57 г., VIII кл.), Йон Боар (73 г., VII кл.), Йоан Юга (60 г., средно образование), Линке Секел (73 г., IV кл.).