Афанасий Матвеевич Селишчев (1886—1942)
Биобиблиографски данни
Афанасий Матвеевич Селишчев е роден в село Волово, южно от Москва и североизточно от Орел, в семейството на бедни селяни. Завършва блестящо реално училище в Ливни и постъпва в Историко-филологическия факултет на Казанския университет, където следва от 1906 до 1911 г. Поради проявените от него изключителни научни интереси Селишчев е оставен в университета. През 1914 г. вече му е възложено да чете лекции по сравнителна граматика на славянските езици, по старобългарски език и западнославянски езици.
Особените интереси на А. М. Селишчев към народните говори на българския език като наследник на езика на Кирил и Методий го насочват през лятото на 1914 г. към Македония. В продължение на два месеца и половина той проучва на място говорите в Тетовско, събира невероятно много материали и отпечатва проучванията си на следната година в „Ученые записки Казанского университета”. Селишчев обаче не се задоволява с това и продължава да изследва югозападните български говори по писмени извори от XIX век. Така през 1918 г. се появява книгата му „Очерки по македонской диалектологии”. Том I. Казань. С тоя си труд той получава магистърска степен.
От 1918 до 1920 г. А. М. Селишчев работи в Иркутския университет, където има възможност да проучи смесените говори в Сибир, да установи нови закономерности при контактни езици. Така се появява известното му проучване „Диалектологический очерк Сибири”. Иркутск 1921.
През 1920 г. той е професор в Казанския университет, а от началото на 1922 г. заема мястото на покойния В. М. Шчепкин като ръководител на катедрата по славянско езикознание в Московския университет. Оттук започва вече бързото израстване на А. М. Селишчев като учен. През 1926 г. той става член-кореспондент на Академичното фино-угърско дружество в Хелзинки, през 1929 г. — на Съветската академия на науките, а през 1930 г. и на Българската академия на науките. Резултатите от дългата и упорита работа на Селишчев бързо се реализират в следващите книги: „Полог и его болгарское население” (1929 г.), „Славянское население в Албании” (1931 г.), „Македонские кодики XVI-XVIII веков” (1933 г.), като издания на Македонския научен институт под ръководството на проф. Любомир Милетич. През 1941 г. излиза книгата му „Славянское языкознание” с много нови наблюдения и оригинални изводи,
а посмъртно — капиталното му съчинение по старобългаристика „Старославянский язык. Часть первая. Введение. Фонетика” (1951 г.) и „Старославянский язык. Часть вторая. Тексты. Словарь. Очерк морфологии” (1952 г.).
Не е безинтересно да се добави, че от 110 книгописни заглавия в цялото творчество на А.М. Селишчев, 45 са посветени на българска тема. Те са ценни за българското езикознание със задълбочените наблюдения и неопровержими изводи в областта на българската диалектология, ономастика и културна история.