Ага - титла, давана на влиятелни лица в Османската държава; титла на командуващия еничарския корпус; господар, стопанин; обръщение към богат човек.
Атоглани - младежи, взети за еничарския корпус и натоварени с отглеждане на конете в султанските конюшни.
Аянин - почетна титла, давана на влиятелни градски първенци, които били излъчвани от местните аристократи и богаташи и били утвърждавани от властите, за да следят за правилното изпълнение на нарежданията на властта, за правилното разпределение и събиране на данъците, и пр. Букв. значение - велможа, нотабил, аристократ.
Беглербей - букв. "бей на боевете". Титла на управителите на най-големите административни единици в Османската държава - еялетите, в които влизали по няколко санджака.
Берая - жители на Османската държава, които не били прикрепени към земята, за разлика от раята. Бераята притежавала берати.
Бостанджибашия - началник на бостанджиите.
Бостанджии - прислуга в султанския двор, чиято първостепенна длъжност била пазенето на дворците и сараите и обработване на сарайските градини. На тази служба се назначавали християнски деца, взимани чрез кръвния данък (девширме) за еничари. Султанска стража.
Буюрултия - писмена заповед на великия везир, на другите везири и на валията или неговите за местници.
Бюлюк - букв. "дружина". Еничарска дружина; конен полк от гвардията на султана.
Бюлюкбашия - командир на един бюлюк (дружина) от платената султанска конна гвардия; началник на дружина от наемни войници.
Везир - висше военноадминистративно звание в Османската държава. През XVII век тази титла се давала на участници в султанския съвет, а така също и на видни провинциални управители.
Велик везир - наричан още "садразам". Първият везир в Османската държава, който ръководел целия административен живот, председателствувал заседанията на съвета на везирите, бил и главнокомандуващ армията. Считал се за абсолютен помощник на султана.
Вилает - област, провинция. Първоначално вилаетът бил съставна част на санджака, а през XIX век станал най-голямата административна единица в Османската държава.
Войнукбей - началник на войнуците.
Войнуци (войнугани) - категория военизирано българско население в Османската държава, освободено от плащане на десятък и други "раетски" данъци. В мирно време били задължени да се грижат за конете в държавните конюшни, а във военно време служели в обоза на армията, копаели ровове, вършели всякаква укрепителна работа. Началниците на войнуците били мохамедани, наричали се войнукбейове и притежавали тимари. Войнуците били групирани в оджаци (огнища) - по 25 души в единия. От тях 5 души на смени отбивали повинностите си, а другите 20 обработвали земите на оджака и издържали изпратените на служба. Последните се наричали ямаци (помагачи).
Гедуклу мютеферици - принадлежали към най-високата и най-привилегированата категория от личната гвардия на султана, а така също и на други висши функционери. Притежавали тимари (гедук тимари), свързани със службата им.
Делии - букв. "луди". Особен род платена конница от пограничните райони.
Дервентджии - категория население, натоварено с охрана на проходи, мостове и други места за преминаване. Подобно на войнуците заради службата си били освободени от някои видове данъци.
Джебеджии - лица от военизирания корпус, натоварени със съхранението и превоза на оръжие и боеприпаси.
Джизие - поголовен данък, плащан от немохамеданското население в Османската държава. До 1690 г. се разхвърлял върху домакинствата, а след тази година се налагал на глава от мъжкото население.
Джизиедар - събирач на поголовния данък, държавен бирник или откупвач.
Джумазел ахър - шестият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Джумазел евел - петият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Диван - върховен или провинциален орган на управление; съвет.
Диздар - комендант на крепост. Издържал се от тимар или зиамет, а не от заплата.
Емир - началник, командир, управител.
Забит (забитин) - офицер, началник, полицейски началник.
Ичоглани - младежи роби в султанския двор или в дворците на висши служители, обикновено набирани чрез кръвния данък (девширме) от християнското население за еничари. Подготвяли се за вътрешна прислуга или за административни служители.
Ишерлери - градски служители, избирани от гражданите и утвърждавани от Високата порта. Подпомагали властите в административните работи.
Кадилък - територия, подчинена на юрисдикцията на един кадия, обикновено съвпадаща с обхвата на една каза.
Кадия - съдия, раздаващ правосъдие въз основа на религиозната мюсюлманска правна традиция.
Каза - административна единица, равна приблизително на околия. Съставна част на санджака.
Капуджибашия - командир на отряд от султанската гвардия, задължена да охранява портите на султанските дворци.
Капухалки - лична гвардия в султанския двор или при везирите и пашите, обикновено съставена от еничари.
Караколукчи - нисък офицерски чин в еничарския корпус.
Кетхуда - управител, домакин; старейшина на село, махала или еснаф; застъпник на санджакбей или беглербей; представител на валията при Високата порта.
Колага - нисш офицер в еничарския корпус.
Кулкетхуда - командир на първи отряд (бюлюк) от еничарския корпус, наброяващ 700-800 души. Втори по значение офицер в еничарския корпус.
Малие - министерство на финансите; държавна хазна.
Мартолосбашия - началник на отряд мартолоси.
Мартолоси - категория население от рода на войнуганите, задължени да пазят даден район от хайдути и разбойници, заради което били освободени от някои данъци; част от турската армия, съставена първоначално от християни, а по-късно от мюсюлмани.
Мензил - хан или конак, където отсядали и нощували войски и кервани, сменяли се пощенските коне и т.н.
Мирмиран - благородник с ранг на паша; военноадминистративен управител на вилает, т.е. беглербей.
Мухарем - първият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Мухафьз - началник на крепост и на подчинения й административен район.
Наиб - помощник на кадията в казата или негов представител в нахиите на кадилъка.
Нахия - най-малката административна единица, съставена от 10-20 села; управлявана от мюдюр. Съставна част от казата.
Оджак - най-общо название на еничерския корпус; отряд еничари.
Оджаклък - категория данъци, определени като заплата на защитниците на крепост или на даден гарнизон.
Рамазан - деветият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Рая - букв. "стадо". Зависимо население, обложено с данъци в Османската държава. До XVII век с това название се обозначават и мюсюлманите, а след това - само християните.
Реджеб - седмият месец на арабската лунна година. Има 30 дни.
Рисяб-и хумаюн - султанска свита.
Садиазам - велик везир.
Санджак - букв. "Знаме". Административна единица, включваща няколко кази.
Санджакбей - управител на санджак през XIV-XVII век.
Сафар - вторият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.
Сеймени - вж. секбани.
Секбани - специални части в османската армия, съставени от еничарския корпус; сеймени, жандарми.
Сераскер - главнокомандуващ армията; върховен главнокомандуващ.
Сердар - командуващ, главнокомандуващ.
Топчии - артилеристи.
Уста - майстор; еничарски готвач.
Фетва - отговор на въпроси от граждански или религиозно-правен характер, имащ задължителна сила за кадиите. Фетвите се издавали от мюфтиите, които били познавачи на шериата и мюсюлманското право.
Хати хумаюн - султанска заповед; заповед издадена в името на султана.
Ходжа - учител; мюсюлманско духовно лице; секретар, писар в султанския двор.
Шевал - десетият месец на арабската лунна година. Има 29 дни.