ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ

Бунтовните движения на българите през 1686-1690 г. са свързани с Австро-Турската война и големите поражения, нанесени от австрийците над османската войска. Тези бунтовни движения обхващат почти цялата българска земя - от Добруджа до Охрид и от Дунав до Родопите. В зависимост от конкретните условия те вземат най-различни форми - въстания, бунтове, хайдушки действия. И макар в много отношения те да имат локален характер, тях ги свързва общото желани на българите да се освободят. Затова всеки опит да се изолира което и да е от тези бунтовни действия от останалите, е пречка то да бъде видяно и оценено в неговите взаимни връзки и взаимодействие. А когато това се прави преднамерено, това вече е фалшификация на историческата истина.

Специално за Карпошовото въстание в югославската и особено в скопската историческа литература е натрупани огромен брой фалшификации и неистини. Направени са какви ли не опити да се отрече неговия български характер: премълчават се действията на Страхил войвода при Кюстендил, подминава се присъствието на австрийци и унгарци в отряда на Карпош, отричат се връзките му и подчиненото му положение спрямо австрийското командуване, и най-важното - откъсва това въстание от общата борба на българите против османската власт през периода 1686 - 1690 г. Всичко това се прави с цел да се отрече българската принадлежност на населението в Македония и да се представи то като небългарско, т.е. като население с македонско национално съзнание. Затова на Карпош и на въстаниците са приписани абсурдните цели за създаване на самостоятелна македонска държава, със свободна македонска територия, с македонска войска и администрация. А колко всичко това не е вярно, показват и приведените по-долу документални сведения.
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]