Изток и Запад в европейското Средновековие

Петър Мутафчиев

 

МНИМОГО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА СЕЛДЖУШКИ ТУРЦИ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ XIII В.

 

 

V. ИЗВЕСТИЕТО НА АБУЛФЕД ЗА ГР. ИСАКЧА

 

 

Как стои въпросът със съобщението на Абулфед за град Isakdschi, чието население в мнозинството си още тогава, през 20-те години на XIV в., изповядвало исляма? Че с това име у арабския автор е означен днешният севернодобруджански град Исакча, е несъмнено. Недоразумение, както при идентификацията на Баба Салтък с Бабадаг, при тоя случай следователно няма. [165] Затова пък тук изпъкват съмнения от друг характер. Абулфед е писал до 1321 г. Ако следователно приемем, че Исакча е носила тогава това име и че нейните жители били мюсюлмани, това ще значи, че те са били наследници на заселените там преди шест десетилетия селджушки турци от Саръ̀ Салтък.

 

Изпречват се обаче тук две важни съмнения. Тъкмо данните на Абулфед върху Исакча са от такова естество, че те изглеждат една по-късна преработка на неговия труд. Тук се пише, че по оново време Исакча била под византийско владение, нещо, което за първите десетилетия на XIV в. е изключено, толкова повече, че също у него (на стр. 317) намираме известието, че гр. Аккерман, който лежи много пò на север от Исакча, се намирал в страната на българите и турците. Че българите са владели тогава Аккерман, се потвърждава и от други извори. [166] Няма съмнение, че по времето, когато Южна Бесарабия и Аккерман се намирали в границите на България, Исакча не е могла да бъде византийска.

 

Посоченото от Абулфед турско име на Аккерман подбужда други съмнения. Както е известно, този град, старата Олбия,

 

 

165. Той говори за него като за „град, намиращ се на мястото, където р. Тона се влива в Черно море, и с жители, които в мнозинството си изповядват исляма”. По-нататък той пише, че Исакча бил на пет дни далеч от Аккерман и на 20 дни път от Цариград, че се намира „югозападно” от устието на Дунав, „на същата страна, както Цариград”. Още по-нататък той отбелязва, че градът Търново („du pays des Yalaqnes” става дума за Второто българско царство) се намира „западно от Исакча” и „на три дни от него”. Géographie d'Aboulféda, traduit de l'arabe en français par Reinaud T. II. Paris 1848. 315, 318.

 

166. Bratianu, Vicina, 72, III сл.

 

273

 

 

682

 

бил наречен от славяните Белград (рус. Белгород), от което име е произлязло вероятно „Ασπρον κάστρον”. Венецианците и генуезците са го наричали Mauro Castro, Morucastro или Moncastro. [167] Турското Аккерман е превод на славяно-византийското име. Обаче на въпроса, дали то е било вече известно, не може да се отговори. Това турско име се е получило по времето на Абулфед и, което е по-важно, дали то е било вече известно, не може да се отговори утвърдително. Много по-вероятно е, че това име се е появило тепърва, когато татарите се настанили в Южна Бесарабия, т. е. едва след края на XIV в. [168] По този начин се потвърждават и двете известия, че Аккерман получил своето име от татарски колонисти, които се били заселили там към края на XIV или началото на XV в. Ако обаче това заключение е правилно, то това тогава значи, че и споменаването на гр. Исакча у Абулфед не произхожда от първата четвърт на XIV в., а е в неговия первоначален текст една интерполация може би от XV в. Ето защо това име на гр. Исакча не може да бъде по никакъв начин свързано с въпроса за мнимото заселване на селджушки турци в Добруджа.

 

Обаче тука е възможна и друга една хипотеза.

 

В дунавските, както и изобщо в европейските земи, Абулфед не е пътувал, [169] а е писал за тях по сведения от втора или трета ръка. От думите, му че Isakdschi лежал в „страната на власите” и че във „влашката земя на България” се намирал гр. Търново, столица на Второто българско царство, се вижда, че представите му за тукашните земи и за народите, които по онова време са ги обитавали, са били доста смътни. Върху верските отношения в тях той едва ли е бил по-добре осведомен. Турският произход на името Isakdschi не може да бъде оспорван. Но това име само по себе си не е доказателство нито за принадлежността на тогавашните жители на тоя град към мохамеданската вяра, нито пък за това, че са били

 

 

167. Конст. Багренородни, De adm. стр. 167.

 

168. Тогава по начало се явява то и в съвременните карти, доколкото ми е известно, за пръв път в картата на A. Bianco през 1436 г. Виж Брун, ц. с., I, 78.

 

169. Brockelmann, Encycl. d. Isl. I. 90 s. v. Abulfida.

 

274

 

 

683

 

турци. Формата Isakdschi е толкова турска, колкото и татарска. Известно е, че през втората половина на XIII в. Дунавска България е била изложена на честите нашествия и грабежи на татарите. Най-много е страдала от тях Добруджа, тъй като тя е лежала и най-близко до татарските области отвъд голямата река. Най-удобното място за преминаването ѝ, по цялото пространство от Дръстър (дн. Силистра) до нейните устия, е било през всички времена при Исакча (стария Noviodunum) и поради това тук се намирал и главният брод, към който обикновено се насочвали военните експедиции срещу земите, лежащи на север или юг от нейното най-долно течение. Ето защо от древността до най-ново време това място оставало ненаселено.

 

При своите нападения в тогавашна България татарите, които идвали от Бесарабия и не са имали друго място за минаване на реката освен тоя брод, ще са използували именно него и по тази причина измежду всички селища по южния дунав ски бряг селището, което лежало тук, им е било най-добре познато. Тогава, през втората половина на XIII в., татарите са били вече мохамедани и не е чудно никой от заслужилите у тях „воини на исляма'“ да е свършил дните си и да е бил погребан на това място. Навярно по неговото име те са нарекли съществуващото селище Исакджи — „град на Исак”, също както и градът Баба Салтък в Крим е получил названието си от името на Саръ̀ Салтък. От това турско-татарско име на дунавския град Абулфед е заключил, че и неговите жители са били мохамедани, и тъй се е явило у него разглежданото съобщение. Че името Исакджи—Исакча е от такъв произход, за това имаме свидетелството на Конст. Иречек. Преди повече от петдесет години, той чул от българи, преселници от тоя град, че Исакча се наричал тъй, защото в него се намирало „тюрбето” на някой мюсюлмански светия — „Исак Баба тюрбеси”. [170] Това тюрбе не ще да е било издигнато по-рано от края на XIV или началото на XV а, когато татарите, вече настанени като оседнало население в Добруджа, са могли да окажат съответна почит към паметта на своя единоверец. В случая имаме следователно повторение на историята със знаменосеца на про-

 

 

170. Jireček, Пътувания, стр. 855, бел. 13.

 

275

 

 

684

 

рока, Еюб (Eyub), паднал според преданието при обсадата на Цариград от арабите в 670 г. Няколко века по-късно, когато стават господари на византийската столица, османците се погрижили да открият гроба му, за да издигнат над него прочутата джамия, в която техните султани възвестяваха възшествието си на престола на халифите. [171]

 

Че градът Исакча не е бил нито създаден, нито пък е получил названието си от някакви турци през XIII в. и че неговите жители мохамедани са се настанили много по-късно в едно вече съществуващо българско селище, това се вижда и от друг факт. Допреди няколко десетилетия тоя град още е бил известен на българите в Северна Добруджа с българското си име Обрущица, несъмнено по-старо от турско-татарското Исакча. [172] С него — в извратената транскрипция Oblucice, Oblusciza, Oblucicza, Obliczica, Obliczn(i)ca, Obkurzica — го срещаме в повечето от географските карти [173] и пътеписите [174] из тая

 

 

171. Гл. за това Hammer, Hist. de l’emp. ottoman II 394, XVIII 57.

 

172. Jireček, пак там 855. бел. 13 ; по формата си Обрущица напомня редица други стари топографски имена, като напр. Борущица, Перущица и т. н. Перушица (Περιστίτσα) се споменава през 1254 г. от Георги Акрополит, ed. Heisenberg. 108. 16 и 113. 20.

 

173. Като Oblucice е означен тоя град в картите на Jacobo Castaldo, Romania quae olim Thracia dicta, 1584 на Mercator, Walachia, Servla, Bulgarie, Romania, 159; в едно по-късно издание на същата карта, може би от средата на XVII в., приготвено от Gulielmas Blaeu; също в картата на Н. Moll, Map of Moscovy, Poland, Little Tatary and Black See, от началото на XVIII в.; на Joh. Bart Homan, Charta Danubii fluminis pars intima (XVII в.); на Ger. et Leon Vale, Charta Bulgariae et Romaniae (1720—1730?). Формите Obluciza, Oblucicza, Oblusciza срещаме в картите на Ottens, Nouvelle carte de la Petite Tatarie et la Mer Noire montrant les frontières de l'impératrice de Russie et l'empereur de Turcs, designée selon la proposition de G. de l'Isle et d'autres auteurs à Amsterdam (1770—1880?); на Conr. Lotter, Charta Transilvaniae, Moldaviae, Walachiae, Bulgariae nova et accurata delineatio, Vindobonnae (1720— 1730?); на Robert, Turquie Européene 1755; на Math. Seutter, Nova et accurata Tartariae europacae seu Minoris et in specie Crimae delineatio geographica, Vindobonnae (XVIII в.); във формите Oblizica, Obliaznca (погрешно?) в картите на St. Sanson, Estais de l'Empire des Turcs en Europe 1692; H. Jaillot, Estats de l'empire des Turqs en Europe, Paris 1696; Joh. Bapt. Homan, Ukrania (sic) quae terra cosaccorum etc.; от същия Fluviorum in Europa principis Danubii cum adiacentibus regais etc. novissima tabula, Nürnberg (нач. на 18 в.)

 

174. Като Obluczice я споменава Georg. Dousa в „Пътеписа” си от края на XVI в., гл. по-горе. В „Пътеписа” на Е. Otvinowski (Matkovič, Rad. Jugoslav. Akad. кн. 105, 1891, стр. 153), както и според Кесяков, Псп. кн. 21—22, 188, 7, стр. 339, тя е наречена Обкурица (Obkurzica). Според Кесяков в описанието на обратния път от Цариград към Полша Отвиновски нарича същия град Облинчица (п. т., 341).

 

276

 

 

685

 

епоха. Името Исакча (Isacci, Isachci, Saczi, Sakczy, Isacktschi) се e наложило, както изглежда, едва в най-ново време, навярно към края на XVIII и началото на XIX в. [175] Навярно поради това авторите, у които най-рано го срещаме, са считали за нужно да пояснят, че то означава познатата Обрущица. [176] Окончателното изместване на това българско име може би ще трябва да се обясни със значението, което добил тоя град за турците при войните им с Полша и Русия от втората половина на XVII в. насам. [177] Тогава с турското си име тоя град станал широко известен и на европейския свят.

 

 

175. Първият известен ни случай, където старата Обрущица е означена само с турското име Исакча (Isacci) е в картата на Giacomo Cuntelli, Lai Bulgaria et la Romania con parte di Macedonia от 1689 г. Тъй (Isachci) я намираме също в картите на Sanson, Les cours du Danube depuis sa source jusqu'à ses embouchures (недатувана, вероятно към 1690 г.), на N. de Fer, Le théâtre de la guerre sur les frontières des deux empires. Paris 1711 — Saczi, и на пруския генерален щаб от 1828 г.

 

176. Тъй у Georg. Dousa, ц. с. 82 ... in pagum Obluczice, sive ut Turcae nominat Sakzy etc. Също в картите на Conr. Lotter от 1720—1730: Saczi als Obluciza; на G. de L'lsle, Tabula Hungariae etc., correcta per observationes comitis Marsilii, Vindobonnae 1730 (?), Saczi vel Obluciza; y M. Hasius, Tabula Hungariae, Nürnberg 1744, градът e означен с няколко имена — Saczia, Isacci, Oblucicza (Dinogetia).

 

177. В пътния дневник на Палатина на Kulmie (полски Cholmo) (N. Jorga, Actes et fragments relatifs à l 'histoire des Romains I. Bucarest 1895, 93), четем, че султан Мохамед IV в похода си към Полша минал през Исакча, където му бил приготвен „един хубав дворец”. Тогава на Дунав бил построен мост (Мемоари на De la Croix, п. т., 83). Век по-късно при войната с русите в 1769—1774 г. Исакча повторно станал главна военна база на султанските войски. Тук през май 1769 г. дълго време се намирал и великият везир. Мостът над Дунав бил отново построен, но след като русите превзели Хотин, турската армия, която минала реката, трябвало по него да отстъпи в Исакча. На следната година везирът пак оттук се запътил срещу русите, но поражението, което му било нанесено при Кагул, го принудило и тоя път да потърси сигурност за себе си и за войските си в Исакча. От тоя град ръководил той и отбраната на обсадения от русите Браила. В Исакча през течение на тая дълга война се намирали турските военни складове. В 1774 г. русите, които чрез ненадейно нападение превзели града, ги изгорили, като разрушили и крепостта (гл. Hammer, Hist. de l'empire ottoman XVI, 219 сл., 237 сл., 257 сл.). При Исакча е бил минат Дунав от русите и при войната в 1828—1829 г. (Moltke, Der russisch-türkische Feldzug in der Europäischen Türkei, Berlin 1845, 67 и 102). Значението на Исакча било оценено още от първите султани. Укрепленията му били възобновени и засилени още от Мохамед I в 1416 г. На това място минал Дунав и Баязид II в 1484 г. при похода, който свършил със завладяването на Килия и Аккермен (Hammer, п. т. II, 175 и IV 12).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]