Изток и Запад в европейското Средновековие

Петър Мутафчиев

 

МНИМОГО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА СЕЛДЖУШКИ ТУРЦИ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ XIII В.

 

 

IV. ГРАДЪТ БАБА САЛТЪК В ИЗВЕСТИЕТО НА ИБН-БАТУТ

 

 

Ние по-горе приведохме две места от съчиненията на Ибн-Батут и Абул Фед и споменахме, че те се използуват като най-убедително доказателство за достоверността на съобщението у Локман за Саръ̀ Салтък и за селджушка колонизация в Добруджа през XIII в. Нужно е поради това да се спрем по-подробно върху тия известия на двамата арабски автори и да видим дали те наистина имат значението, което им се приписва.

 

В пътните си бележки Ибн-Батут разказва, че керванът, с който се движила съпругата на Узбек и сам той пътувал състоял се от стотици коли, камили и коне, е бил придружаван

 

262

 

 

671

 

от хиляди прислужници и войници. От Сарай, столицата на Кипчак, той през гр. Осас (френско!) и Судак стигнал в Баба Салтък, „последния от градовете, които принадлежали на турците” [135]. Между него и „началото на гръцкото царство, обяснява по тоя случай Ибн-Батут, има 18 дни път през една пустиня, лишена съвсем от жители. От тия 18 дни се пътува осем дни, без да се срещне вода.” [136] В града Баба Салтък керванът се снабдил с всичко необходимо за движение през „пустинята” и продължил пътя си. Тук авторът не забравя да спомене, че от времето, когато пътниците се разделили със султана, до „началото на тая пустиня” изтекли 19 дни, от които пет били прекарани в почивка. [137] През самата „пустиня” керванът се движил „сутрин и вечер” нови 18 дни, докато стигнал при „крепостта Mahtoûly, където започва гръцкото царство” [138]. Между тая крепост и византийската столица пътят траел нови двадесет и два дни, от които „16 дни до канала и шест от това място до Цариград. От Mahtoûly нататък поради планините, които имало да минават, пътуването вече могло да става само с коне и мулета. Тъй пътниците стигнали „до крепостта Maslamah, по името на сина на Abd-Almelic, разположена в подножието на една планина и при една значителна река, която наричат Asthafily (стр. 419). От тая крепост били останали само развалини, но извън стените ѝ имало голямо село. Оттук след двудневен път керванът стигнал „до канала”, върху чийто бряг се издигало някакво доста голямо селище (bourgade). Било време на прилив, та поради това пътниците трябвало да чакат да настъпи отливът. Тогава каналът бил минат в брод... Неговата широчина била две мили. Зад този канал, на разстояние четири мили през пясъци, се намирал втори — три мили широк. След като керванът минал и него в брод, стигнал пред камениста местност до третия канал, широк само една миля. Тъй като приливът бил започнал, Ибн-Батут и спътниците му го минали с голяма мъка. Общата широчина на „целия канал —

 

 

135. С името „турци” авторът означава винаги татарите.

 

136. Voyages d'lbn-Batutah. Texte arabe accompagné d'une traduction par B. Defrémery et B. Sanguinetti II. Paris, 1877, 416.

 

137. П. т., 417.

 

138. П. т., 418.

 

263

 

 

672

 

като се смятат частите, където има вода, и ония, които са сухи”, била 12 мили, но по време на дъжд той бил изцяло пълен с вода и можел да се мине само с лодки (стр. 420). От брега на третия канал, където се намирал малкият, но добре укрепен град Fenîkah, керванът след еднодневно пътуване спрял в друг „голям град, разположен на брега на морето”. Авторът не си спомня името му, но съобщава, че от него до Цариград пътят му траел също тъй само един ден.

 

Предположението, че споменатият в горното описание на Ибн-Батут град Баба Салтък е днешният Бабадаг, бе изказано за пръв път все от Хаммер. [139] Няколко десетилетия по-късно Ф. Брун отхвърли тая идентификация и посочи, че според данните на арабския автор тоя град ще трябва да се търси някъде в Крим. [140] Казаното от Ф. Брун бе възприето от Василевски, [141] а по-сетне от Смирнов и Hasluck. [142] При все това създадената от Хаммер легенда си остана i се повтаря и до ден днешен в много от работите по средновековната история на долнодунавските земи. [143]

 

 

139. Hist. de l'empire ottoman. I 47, също Gesch. d. Gold. Horde 3, 177.

 

140. Черноморье II, 142.

 

141. Введение в житіе св. Стефана Сурожскаго. Труды, III Спб. 1915, стр. CLXXXIV.

 

142. Смирнов, ц. с., 27, Hasluck, Studies of turkish history. Ann. Br. Sch. at Athen XIX, 206.

 

143. Гл. напр. Pavel de Courteille (в обяснителните бележки на Кемал паша Заде, стр. 117); Bratianu, Vicina 80; Bromberg, Toponymical and historical miscellanies on medieval Dobrudja, Bessarabia and Moldo-Wallachia, Byzantion XII (1937), 179; Μπαλἀστζεϕ ц. С., 15. Колебливо и не без вътрешно противоречие е казаното по тоя случай от Babinger, Encycl. d. IV 184, s. v. Sari Saltik Dede. От една страна, той приема, че доведените от Саръ̀ Салтък турци се настанили в тъй наречената Добруджанска Татария, особено в Бабадаг, което значи, че градът с основан от тях и следователно носи името на самия Саръ̀ Салтък, а, от друга, счита, че светилището на Саръ̀ Салтък в едноименния град, посетен от Ибн-Батут, географски не било приблизително определено. Не по-ясно се изказва по тоя въпрос и J. Deny, Sari Saltiq etc., p. 3 сл. От друга страна, той счита, че колкото и прiемливо (séduisant) да изглежда сближението между гр. Баба Салтък и Бабадаг, то не може да бъде подкрепено чрез текста на Ибн-Батут, тъй като разстоянията, дадени у тоя автор, говорят решително против подобна идентификация, а, от друга, твърди, че отхвърлянето на тая идентификация би било un peu hâtive, тъй като данните за разстоянията у тоя арабски автор са били обикновено неверни.

 

264

 

 

673

 

Едно що-годе внимателно разглеждане на приведения откъслек от „Пътеписа” на Ибн-Батут ще ни убеди, че споменатият от него град Баба Салтък в никой случай не може да се търси из днешна Добруджа.

 

От Сарай, столицата на Узбек — на Волга, за три дни път от Астрахан (Hâdji Therkhan, стр. 447) — Ибн-Батут през гр. Укек (Осас) стигнал след двадесетдневно пътуване в гр. Судак. Мястото на тоя последния, античната Сугдея, Сурож на средновековните руси, е добре известно: той е лежал върху югоизточните брегове на Крим, между Теодосий и Ялта, където и днес стърчат неговите развалини. Въз основа на това градът Укек, който се е намирал на средата между Судак и Сарай, ще трябва да се търси западно от устието на Дон, около днешния Мариупол. [144] След Судак първият град, до който авторът стигнал, бил Баба Салтък. За разстоянието между последните два града не е казано нищо, но местоположението на втория от тях може приблизително да бъде определено от следните съображения и данни. Пътят, следван от Ибн-Батут, бил около северозападните брегове на Черно море и източните окрайнини на Балканския полуостров. По тоя път според изричното указание на нашия автор градът Баба Салтък бил „последният, който принадлежал на татарите”. Оттам нататък е започвала „пустинята”, т. е. степната област, която през Южна Украина и Бесарабия се простира до дунавските устия. Нейната „безводна част”, за която авторът говори, без всяко съмнение е тъй наричаната и до днес Ногайска степ между Днепър и бреговете на Азовско море. И тъй като след Судак керванът на Ибн-Батут се спрял в гр. Баба Салтък, за да направи последните приготовления за пътя си в „пустинята”, явно е, че тоя последен град се е намирал също в Крим и в никой случай не на север от провлака на Перекоп, зад който вече започва степта. Това заключение се потвърждава и от друго съобщение на арабския автор. Той казва, че от мястото, докъдето Узбек изпратил съпругата си (един ден път от Сарай), до „началото на пустинята” керванът се движил 19 дни и почивал пет. Тъй като част от тия дни са били прекарани в Судак

 

 

144. За него у Брун, Черноморье, I, 212., II. 171 и 277.

 

265

 

 

674

 

и Баба Салтък, излиза, че пътуването от Сарай до окрайнините на степта, близо до която лежал Баба Салтък, е почти също толкова, колкото и онова между Сарай и Судак (20 дни). С други думи, това значи, че гр. Баба Салтък е лежал също в Крим, някъде между Судак и Перекоп.

 

Верни са данните за разстоянията, които Ибн-Батут ни дава и по-нататък. Пътуването му през степта до границата на „гръцкото царство”, т. е. до дунавските устия, траело непрекъснато цели 18 дни, а оттам до Цариград — други 22. Всичко останало обаче, което той ни съобщава, за видяното в „гръцката земя”, е тъй далеч от представите ни за нея, че напразен би бил всеки опит да се идентифицират означените от него места. Много вероятно е авторът да е объркал тук двете части на пътя си между Дунав и византийската столица, [145] а сигурно е освен това, че тая част на описанието му е украсена с много измислици. [146]

 

Общото заключение, на което разгледаният откъслек из

 

 

145. Bromberg, ц. с., 179, неправилно счита, че смесени и забъркани са в описанието на Ибн-Батут частите на целия път от Волга до Цариград. В действителност бъркотията започва от момента, когато арабският автор започва да говори за „гръцката земя”. Не е прав и J. Deny, ц. с., 4, който намира противоречия в данните на Ибн-Батут за разстоянието между Сарай и Укек.

 

146. Градове или крепости като Mahtoûly и Maslamah не могат да бъдат сближени с никои от познатите в средновековната география места в източните земи на Балканския полуостров. Същото е и с реката Asthafily. Bromberg допуша, че споменатата тук крепост Fenikali, която се намирала на брега на третия „канал”, е многоизвестната Vicina и че „канали” Ибн-Батут нарича ръкавите на дунавската делта. Това последно предположение е много вярно. Но за да се приеме то, пречи съобщението на Ибн-Батут за приливите и отливите в тия канали: в Черно море те са непознати. Не може да се допусне, че въпросът тук е за прииждане и спадане на реката, тъй като подобни  промени не настъпват в тъй къси интервали, за каквито арабският пътешественик в случая говори. Между дунавските ръкави навярно тогава, както и сега, не е имало „камениста местност”. Планината, която той минал, е навярно източният Хемус. От неговото описание обаче излиза, че тая планина граничела със степта, т. е. се простирала непосредствено до Бесарабия. Погрешката не би могла да бъде отстранена с предположението, че в понятието „пустиня” у Ибн-Батут е включена и Добруджа. В такъв случай ще трябва да приемем нещо още по-малко вероятно: че след като той от Крим до Хемус стигнал само за 18 дни, употребил цели 22 дни, за да измине три пъти по-късото разстояние от Хемус до Цариград.

 

266

 

 

675

 

„Пътеписа” на арабския географ навежда, е, че ако в него нещо заслужава доверие, това е само оная част, която се отнася за местата извън Балканския полуостров. А, както видяхме, именно там, някъде из Крим, поставя той града Баба Салтък. Същото указание за местонахождението на тоя град Ибн-Батут повтаря и на друго място в книгата си, там, където разказва за обратния си път от бреговете на Босфора до столицата на Узбек. Той и другарите му, придружени от специален човек, който им бил даден в Цариград, дошли отново до „края на гръцката земя”, навлезли след това пак в пустинята и след като я изминали, стигнали в града Баба Салтък. Тук царският човек останал три дни гост на Ибн-Батут и другарите му, след което се върнал в Цариград, а те продължили пътя си към Волга. Баба Салтък, единственият град, споменат от нашия пътешественик при завръщането му, е поставен следователно и сега на същото място, както и по-рано — на изток от черноморската степ, към Крим. [147]

 

Възгледът прочее, че разгледаното известие на Ибн-Батут се отнася до добруджански град Бабадаг, че тоя последният съществувал още рано преди османската епоха и водел началото си от някаква селджушка колония в Добруджа, се оказва резултат на едно недоразумение. С отстраняването му пада и едно от най-тежките доказателства на всички ония, които вярват в разказа за свързаното с историята на Иззеддин преселение на Саръ̀ Салтък и на водените от него селджушки турци из Мала Азия през Добруджа към земите на Кипчашкото ханство.

 

Градът Бабадаг се е явил не към средата на XIII в., а цели двеста години по-късно. Хаджи Калфа разказва, че основаването си той дължал на една случайност. Султан Баязид I (1389—1402), който след превземането на Добруджа веднъж бил на лов из тоя край, се заблудил и попаднал в някаква пещера, която, разгледана отблизо, се оказала хубава каменна баня. Султанът заключил от това, че тукашната област ще да е била някога доста населена, и решил да издигне там нов град. Той заповядал да бъдат построени джамия и медресе и

 

 

147. П. т., 445.

 

267

 

 

676

 

настанил в околността татари, които, за да повдигне града, освободил от данъци. В съседство с новооснования град, върху една могила на брега на близкото езеро, се намирали развалините на стара крепост, наричана Йенисале, име, което носело и разположеното под нея ново село. [148]

 

Според Евлия Челеби основател на града бил не Баязид I, а вторият османски султан с това име (1482—1512). Решението си да издигне новия град той взел по време на похода си срещу Молдава, когато превзел градовете Килия и Аккерман. В тоя пункт известието на Евлия е по-приемливо от онова на Хаджи Калфа; докато за Баязид I, чието късо царуване е изпълнено с войни на изток и запад, не се знае да се е явявал в Добруджа, Баязид II действително в 1484 г. лично началствувал походи, които завършил със завладяването на споменатите два града в Южна Бесарабия. [149] Верен на своя вкус към чудесното обаче, Евлия иска да увери читателите си, че мисълта за създаването на Бабадаг била внушена на султана по свръхестествен път. Когато, разказва той, Баязид с войските си дошъл в тая покрайнина, някои благочестиви люде от Йенисале му казали, че някога тук имало „тюрбе” (гробница) на Саръ̀ Салтък, но неверните го били разрушили и затрупали с тръни. Придружен от някой си Кара Шемседдин, султанът отишъл на мястото, където светецът бил погребан, и след като двамата се помолили, легнали да спят. Това те сторили с цел да се допитат до аллаха. Едва заспали и им се явил Саръ̀ Салтък със златистата си брада и жълтата си чалма, поздравил султана с добре дошъл, предрекъл му лесното завоевание на Аккерман и Килия и го помолил да го спаси от недостъпния гроб, където се намирал. Баязид веднага се събудил и казал на спътника си да запишат поотделно видените от двамата сънища и да ги изпратят на шейх-юл-исляма. Оказало се, че сънищата и на двамата били не само еднакви, но и записани с едни и същи изрази. Отговорът на шейх-юл-исляма не се забавил. В него на султана бил даден съвет да построи там голямо светилище. Когато почнали да разчистват мястото, намерен

 

 

148. Hadschi Chalfa, Rumeli und Bosna. Übers, v. Jos. v. Hammer, Wien 1812, 30.

 

149. Hammer, Hist. de l’imp. ottom. IV, 12.

 

268

 

 

677

 

бил mраморен ковчег, на който било написано с „татарско писмо”, че гробът бил на Салтък Баба Сейид Мехмед Гаазии. Тогава били извикани много архитекти и майстори и Баязид им заповядал да издигнат един мавзолей, една джамия и други богоугодни заведения. При връщането на Баязид от Бесарабия, където той наистина завладял Аккерман и Килия, градът Бабадаг вече бил построен. Султанът презимувал в него, устроил го и обявил създадените заведения за хас на Саръ̀ Салтък. [150]

 

За да се разберат пътищата, по които се е сложила тая легенда за чудесното откритие на гроба на Саръ̀ Салтък при Бабадаг, ще трябва да си спомним казаното по-горе за татарския произход на мита за този светец и за татарското преселение из южноруските земи към Бесарабия и Добруджа в края на XIV и началото на XV в. Градът Аккерман (Бял град, румънски Cetatea Alba) добива името си от една татарска колония, дошла в Бесарабия от Актан („Бялата планина”), [151] навярно същата „Бяла планина Актам”, от която според разказа у Локман Саръ̀ Салтък довел в Добруджа своите селджуци. [152] Несъмнено татари са били и ония жители на близкото до Бабадаг Йенисале, които посочили на султана мястото, където бил погребан светецът. За татарите, които живеели в Бабадаг и околността му, и за техните нрави говори и Хаджи Калфа. [153] При споменагия поход на Баязид II във войската му имало 50—60-хиляден татарски отряд под началството на кримския хан Менгли Гирай (Mengli Ghirai), вече турски васал. [154] Това е

 

 

150. Евлия Челеби, III. 366

 

151. Hammer, Hist. de l’emp. ottoman III, 202. Иначе у Смирнов, ц. с., 149, според когото „Актан” бил един от татарските вождове, който заедно с Таш-Тимур-огдан, един от прадедите на по-сетнешните кримски ханове Girai, и с народа си откачало се оттеглил към Дунав, но посрещат враждебно от тамошното население, се оттеглил в Мала Азия, където останал немного време. Същото Hammer, Gesch. d. Gold. Horde, 353—359.

 

152. Димитров, ц. c., 28 сл.;

 

153. П. т. стр. 22 сл.

 

154. Hammer, Hist. de l’emp. ottoman III, 201; ср. с. Смирнов, с. 271 сл.

 

269

 

 

678

 

същият татарски хан Mingjuli Ghirai, за когото Евлия Челеби разказва, че „дошъл от Хорасан заедно със светеца Хаджи Бекташ”, че бил на „двеста и седем години” и следователно един от съвременниците на самия Саръ̀ Салтък. Тоя Mengli Ghirai след щастливия край на експедицията в Бесарабия все според уверението на Евлия Челеби бил назначен от султана за главен управител на новоиздигнатото светилище на Саръ̀ Салтък и на всички богоугодни заведения в Бабадаг. [155]

 

Надписи на един или друг старинен език, открити върху забравени гробове на прочути светци, изглежда, че са били наред със сънищата обикновено средство на бекташката пропаганда, [156] и след всичко по-рано изложено не е чудно, че намереният в Бабадаг гроб на Саръ̀ Салтък се оказал с „татарски писмена”.

 

Верен на горната легенда, Евлия Челеби счита, че Бабадаг бил наречен тъй, понеже там бил погребан светията Салтък бей. [157] Такъв е смисълът и на уводните думи в разказа на

 

 

155. Sejâhetnaine III 368 (по превода, който дължа на г. Гълъбов). Както изглежда, бекташките легенди извеждали от Бухара и Хорасан почти всички видни представители на този орден. От Хорасан произхождал и батата на Demir Hasan Baba, чието тюрбе и досега е на особена почит между сектантите в Делиормана (Babinger, Rumel. Streifen 48). Kara Schemseddin, който заедно с Баязид II имал заслугата за откриването ни гроба на Саръ̀ Салтък в Бабадаг, се явява на други места в съчинението на Евлия Челеби (Travels II. 20 и 25) под имената Shems-ud-idn Tebrizi, Shems-ud-idn Mohamed ben Ali „наричен още и Emir Sultan”, бил също родом от Бухара, другар на Саръ̀ Салтък и изпратен от Ахмет Йесеви заедно с него и Хадми Бекташ при султан Орхан.

 

156. На друго място, Travels I. 2. 105, Евлия разказва, че когато в 1665 г. кримският хан Мохамед Гирай заповядал да построят някакъв паметник в Eskijurt, където се намирали гробовете на кримските султани, била изкопана мраморна плоча с „надпис на джагатайски език”, в който се казвало, че там бил погребан „Malek-uschtur, другар на пророка, убит със стрела от Salsal в годината 300”. За „татарина Salsal” авторът говори повторно все там I. 2 245, за да съобщи, че той, а не Саръ̀ Салтък „пръв измислил да прави боза” Тоя път обаче излиза, че не Салсал доубил Malek-uschtur, а, напротив, сам бил убит от него, след като Malek „опечален од смъртта на Салсал, умрял в Крим”. Смирнов, ц. с., 29, бел. 3, иска да обясни това противоречие с грешката на преводача Hammer.

 

157. Гаджанов, Пътуване на Евлия Челеби из българските земи. Период, списание, кн. 70 (1909). стр. 678.

 

270

 

 

679

 

Локман, където се говори, че Саръ̀ Салтък наградил своите рицари в тоя град. Изглежда обаче, че поверието за връзката между тия две имена не се е наложило тъй бързо. Бабадаг е разположен в една долина, недалеч от едноименното си езеро — част от голямата лагуна Разелм, отделена от морето с една ниска пясъчна коса. Това положение на града малко съответствува на името Бабадаг — Berg des Heiligen. Основаният тук от Баязид II град се нарича от европейските пътешественици на XVI—XVIII в. и от Хаджи Калфа 30 просто Баба, [158] което на турско-татарски значи „Grossvater”, „Heiliger Mann”. Със същото име Баба е означен той и във всички географски карти из онова време. [159] Поради това могло би да се предполага, че днешното му название ще да е произлязло от името не на Саръ̀ Салтък, а на някой друг исламски светец. Говорейки за този град, Хаджи Калфа се задоволява да каже само, че той добил „seinen Namen von einem frommen Manne,

 

 

158. Тъй у русина Трифон Коробейников в 1539 г. (Matkovič, Putovanja ро Balkanskom poluotoku XVI vjeka. Rad. Jugosl. Akad. том 136, 1898, стр. 70); и В пътеписите на Е. Otwinowski от 1557 г. (у Matcovič, Rad. том 185, 1891 г. стр. 153); на Andr. Taranowski от 1569 г. (у същия Rad. 105, стр. 180); на Georg. Dousa от 1598 г., ц. с., 81; на Palatins von Kulmie 1677 г. (Jorga, Actes et fragments relativs à l'histoire des Roumains I. Bucarest 1895, 93); нa A. de la Motray, Voyages, de Sr...en Europe, Asie, Afrique. T. II. La Haye 1727 10 и 207. В своя доклад от 1689 г. Филин Станиславов също тъй нарича тоя град Baba („seu Tomis civitas!” — Euseb-Fermendin, Acta Bulgariae eclesiactica, Zagreb 1887 264). Интересното e, че това име (а не името Бабадаг) дават на града и двама турски авгори — Ibrahim Petschewi (1574—1650, гл. съобщение то му у Смирнов, ц. с., 158) и Hadschi Chalfa (ц. с., стр. 30).

 

159. Така например в картите на N. de Fer, La théahtre de la guerre sur des frontières deux empires, Paris 1701, на G. de l'Isle, Nouvelle carte de la Petite Tartarie et de la Mer Noire, Amsterdam (1770) и на Lesr Robert, Turquie Européene, 1775. В картата на Jacobo Castaldo, Romaniae quae olim Thracia dicta, 1584, това име e дадено във формата Baban. При други карти— напр. на Mercator? от 1589 Walachia, Servia, Bulgarie et Romania, на Mercätor и G. Blaeu, под същото име (навярно от средата на XVII в.), на Blaeu, Danubius а fontibus ad Ostia, Amsterdam, 1642 и на Giac. Contellida Vignola, 1689; — освен гр. Baba, поставен недалеч от най-южното дунавско устие, южно от него все в същата област намираме и втори с името Baban, Измежду познатите ни карти днешното име Бабадаг срещаме за първи път в тази на Sotzmann, Charte von den oberhalb und seitwärts dem Schwarzen Meere gelegenen russischen und türkischen Ländern, Berlin 1788.

 

271

 

 

680

 

der auf dem Gipfel des hart an der Stadt gelegenen Berges begraben liegt und von dem Einwohner manche Wunderwerke erzählen” [160].

 

Саръ̀ Салтък e бил известен на османския географ; той сам споменава светилището му в Калиакра. [161] Ако от него е получил названието си и Бабадаг, защо Хаджи Калфа се задоволява в случая с горния широк израз и не споменава нищо за Саръ̀ Салтък? Загадката се разяснява от един друг факт. Планинската височина, която се издига непосредствено на юг от Бабадаг и на която според Хаджи Калфа бил погребан светецът епоним на града, и днес се нарича Коюн Баба. [162] А знае се, че това име е носил един друг бекташки светец, чиято гробница се намира в гр. Османджик (Сев. Мала Азия, окръга Sivas). [163] Изглежда, че преданието за него, пренесено от Мала Азия в Добруджа от бекташите, е трябвало да се бори тук дълго време с донесените от север татарски предания за Саръ̀ Салтък, докато накрая отстъпило напълно пред тях. Бекташите, които нямали никакъв интерес от тоя спор, предпочели да включат и Саръ̀ Салтък в своя пантеон. [164] Потърпевшата страна обаче също не била без всяко удовлетворение; след като Саръ̀ Салтък си присвоил изцяло гробницата в града Бабадаг (чието име на турски значи „планина на светеца”), на победения от него съперник Коюн Баба все пак било признато безспорното право над гроба в планината извън града.

 

 

160. Ц. с., 30.

 

161. Ц. с. 30.

 

162. Тъй е означена тази височина в австрийската генералшабна карта. В румънските карти 1:75 000 и 1:100 000 четем Coium Baba.

 

163. Narrativ of trav els by Evliye efendi II. 96. За тамошното светилище на Коюн Баба, който заедно с Хаджи Бекташ също дошъл от Хорасан, гл. и Hasluck, Geogr. distribution of the Bektashi. Ann. Br. Sch. Ath. XXI. 96.

 

164. За това, че включването на Саръ̀ Салтък в цикъла на Хаджи Бекташ е станало в добруджанския Бабадаг, гл. и Hasluck, Studies in turkish bistory etc. Ann. Br. School Ath. XIX 205.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]