Изток и Запад в европейското Средновековие

Петър Мутафчиев

 

ВЛАДЕТЕЛИТЕ НА ПРОСЕК

СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В КРАЯ НА XII И НАЧАЛОТО НА XIII ВЕК

 

 

IV. ( Стрез и Стефан Неман, Сава )

 

 

Видяхме, че преследваният от Борил Стрез избягал при Стефан Неман, сръбски жупан. Това е станало не по-късно от края на 1207 г. Заедно със Стрез в Сърбия са дошли и мнозина други негови близки или съмишленици [96] — обстоятелство, което показва, че бягството на Стрез и враждата му с Борил не са били от частен характер, а предизвикани от политически мотиви.

 

Борил обаче не се успокоил даже когато неговият противник бил далеч зад границите на България. Той почнал да прави постъпки пред сръбския жупан да му предаде беглеца [97] Желанието си да унищожи Стрез Борил изразявал тъй силно, че сам Стефан Първовенчани в биографията на баща си говори, какво Борил искал беглеца, „за да го изгори на огън или пък да го разсече на четири части, които щял да окачи по градските стъгди [98]. За да разположи Стефан към себе си, Борил придружавал своите искания с богати дарове, а когато те не подействували, той

 

 

96. Теодосий, op. cit., 104:

 

97. Id., р. 104.

 

98. Šaf., op. cit., p. 22.

 

82

 

 

244

 

почнал да заплашва с война. [99] Въпреки всичко това Стефан приел Стрез с радост, оказал му всякаква защита и го имал между най-близките си хора. Благоволението на жупана към Стрез било тъй голямо и толкова биело на очи, че мнозина сръбски велможи почнали да се считат за обидени и да негодуват против господаря си. [100] Тяхното недоволство е произтичало може би от страха, че покровителството, оказвано на Стрез, би могло да навлече злини на Сърбия, като я тласне във война с българския цар. Стрез, който бил свидетел, от една страна, на все по-настойчивите постъпки на Борил, а, от друга — на ропота сред Стефановите боляри, почнал да счита прибежището си при сръбския жупан за твърде несигурно и взел да мисли отново да бяга. [101] Тогава Стефан, който се научил за неговото намерение и напразно се помъчил да го увери, че не е наклонен да го предаде на враговете му, за да му засвидетелствува по един решителен начин своето покровителство, обявил го за свой побратим. По обичаите на времето побратимяването установявало най-тесни връзки между лицата, които го приемали, и ги клетвено задължавало да си оказват взаимна защита и помощ. [102]

 

 

99. Теодос., 104.

 

100. Id. 104.

 

101. Id. 104-105.

 

102. На П. Сречкович (вж. Глас, кн. II — П. Сречковић, Разправа о Константину Теху, стр. 68 и сл.) се дължи разпространеното мнение, че за да увери Стрез в приятелството си, Стефан Неманич му дал за жена една от своите дъщери. Неоснователността на това мнение е доказано от Љ. Ковачевич (Глас, LX, Љуб. Ковачевић. Жене и деца Стефана Првовенчаног, стр. 58-61). Във всички сръбски нзточници, които говорят за отношенията между Стефан и Стрез, се казва, че помежду им е било установено побратимство, обичай, който отчасти и досега е запазен между сърбите. Побратимяването се е считало за свещен обред и се е извършвало в черква от свещеник. Побратимяващите се клели пред евангелието, че ще пазят обета. След извършването на обреда лицата, над които се извършвал, се считали вече за свързани във връзка, не по-слаба от тая на родни братя. Самият обред се наричал „евангелско братотворение”. (Вж. за това Чин братотворенију”, прилог П. Сречковића, Гласник, LXIII, стр. 273—295.)

 

Теодосий казва, че за да увери Стрез в привързаността си, Стефан

(стр. 105). Сам Стефан в биографията на баща си не говори пряко за своето побратимяване със Стрез, но не натяква и за никакъв брак между него и която и да било жена от своя род. В неговия разказ по-нататък има косвени указания за побратимяването му със Стрез. (Т. напр:

И в житието на св. Сава от Доментиан и Теодосий се казва, че Стрез, като си послужил със Стефан, потъпкал божията заповед, станал клетвопрестъпник и презрял евангелското братотворение

след измяната на Стрез св. Сава също тъй му напомнил за неговото (стр. 110). Вж. за същото това по-нататък у Теодосий стр. 110 и 113, а също и у Доментиан, стр. 207:

 

Във всички гореприведени случаи се говори само за побратимство между сръбския велик жупан и Стрез и никъде за брачни връзки на последния със сръбското жупанско семейство. А ако такива са съществували, източниците не биха мълчали за тях. Вж. за това и у Радојчић, цит. стат., стр. 36, 40.

 

83

 

 

245

 

За да си обясним това особено внимание на Стефан Неман към Стрез, ние ще трябва да се отклоним за малко от изложението на пряко интересуващия ни въпрос, за да разгледаме отношенията между България и Сърбия в края на XII и първите години на XIII в.

 

След смъртта на Мануил Комнин и при неуредиците, предизвикани във Византия от тираническото управление на Андроник, Стефан Неман в съюз с маджарския крал Бела III нападнал империята и завзел византийските земи по югозападните граници на Сърбия. При тая война съединените сърби и маджари достигнали дори до София. Едва ли сърбите са запазили след похода всички направени завоевания, но във всеки случай през лятото 1189 г. те вече владели никои области между София и Ниш. [103] Когато кръстоносците през лятото същата година минават през земите около Морава, Стефан Неман се срещнал в Ниш с Фр. Барбароса и му предложил съюз срещу Византия. В Ниш постъпки от същия характер направили чрез пратеници Асен и Петър. [104] Фридрих не отговорил с

 

103. Ansbertus, цитираното вече място стр. 32.

 

104. Също там, стр. 34—35.

 

84

 

 

246

 

формално съгласие на предложенията на славянските владетели, понеже се надявал по мирен начин да добие свободен преход през византийските владения на полуострова, а при това той не искал да се отклонява от пряката цел на предприетия поход. Сдържаното поведение на Фридрих обаче не повредило на завоевателните планове на Неман; те били твърде много подпомогнати от българското въстание. Когато кръстоносците стигнали в долината на Марица, Неман вече бил в открита война с византийците. Между българи и сърби, както съобщава Ансберт, бил сключен съюз за общо действие срещу Византия. [105] В силата на тоя съюз и възползуван от липсата на византийска войска на запад, Неман през зимата 1189—1190 г. завзел областите между Хемус, Витоша и Горни Вардар с крепостите Перник, Стоб, Земен, Велбужд, Скопие, Призрен и др. [106] В 1191 г. обаче той бил изтласкан от Исак зад Морава и — при сключения с Византия мир — бил заставен да се откаже от всичките си направени след 1183 г. завоевания. [107] Казаните области заедно със земите по цялото течение на Морава до Дунав минали отново под византийска власт. По тоя начин преходът на кръстоносците въпреки всички надежди на Неман не донесъл никакви облаги на Сърбия. След мира със сърбите в 1191 г. на византийците останало вече да се разправят само с българското движение. Но през първата половина на 90-те години превесът в борбата между Асеновци и

 

 

105. Също р. 34—35 . . . praefati comites de Seruia et Crazzia (Рашка б. м.) eo tempore, quo exercitus crucis transmeabat, occasione accepta partem Bulgariae sitae ditioni subjugaveraut; foedere inito cum Kalopetro adversus imperatorem constantinopolitanum . . .

 

106. Šafařik, op. cit., VII, p. 8:

 

107. Датата на тоя поход, за която и по-рано говорихме, считаме за неустановена. (Вж. по-горе.) Успенски (op. cit., р. 165—167) го отнася към 1193 г. Повечето от сръбските историци приемат за негова дата годината 1190. (Анд. Гаврилович, op. cit., р. 21; Ст. Станоевич, ор. cit., р. 122, М. Вукичевич, 112.) Ние приемаме годината 1191, тъй като през цялата предидеща 1190 г. Исак е бил зает с българите в Тракия.

 

85

 

 

247

 

Византия вече явно клонял към страната на първите. През това време българските нападения, имащи дотогава за арена главно тракийските земи, се устремяват и към Югозападна България. Вероятно наскоро след 1191 г. българите превзели София, която византийците никога вече не успели да си върнат. [108] По тоя начин в пътя на сръбския напън към югоизток се изпречили вече не византийците, а самите българи. Докато успехът на българското въстание бил още проблематичен, Асеновци имало защо да скъпят приятелството на сръбския жупан и дори да го желаят с цената на отричането си от югозападните български земи. Но след 1191 г., когато Неман е бил вече ако не във формален съюз, то поне в близки приятелски отношения с Византия [109] и когато успехът на освобободителното дело бил вече осигурен, Асеновци едва ли са усещали вече необходимостта да се съобразяват с далечните завоевателни планове на сръбския велик жупан и да менажират неговите честолюбиви замисли. Вследствие на това подновено разширение на българското движение към югозапад отношенията между България и Сърбия е трябвало да се обтегнат, а предишното приятелство да отстъпи на скритата вражда. При Калоян благодарение на неговата успешна външна политика тая вражда е трябвало да нарасне. B периода на междуособиците (1202—1204 г.), възникнали в Сърбия след сва-

 

 

108. Никита говори (р. р. 568—569), както отбелязахме на друго място че наскоро след заминаването на кръстоносците от третия поход българите (οἱ Βλάκοι) превзели София, Стоб и стигнали чак до Ниш. Според думите му излиза, че това нападение е станало в 1190 г., преди похода на Исак срещу Неман. Видяхме вече по-горе, че до тая година сърбите са владели тия места. Навярно Никита по погрешка говори тук за българите вместо за сърбите. Българите вероятно са завладели горните земи наскоро след като византийците ги отнели от сърбите. За походи на Асеновци в Югозападна България Никита съобщава, след като говори за бунта на Константин Аспиет. Иречек отнася последните, а заедно с това и завладяването на Югозападна България от Асеновци към 1194 г. (Вж. Иречек, Ист. болгар, р. 305.)

 

109. Мирът между сърбите и Византия в 1191 г. бил скрепен с брак между Немановия син Стефан и братовата дъщеря на императора — Евдокия. Неправилно се счита, че Евдокия е била омъжена тогава за самия Стефан Неман (вж. за това Анд. Гавриловић, op. cit., p. 21, a също и Љ. Ковачевић, op. cit., p. 2).

 

86

 

 

248

 

лянето на Стефан Неманич от брат му Вълкан, Калоян завладял намиращите се още под номиналната зависимост на Византия области по течението на Морава и горни Вардар. В 1204 г., когато той получил признание от Инокентий III, в граничите на българската държава били включени вече Белград, Браничево, Ниш, Скопие и Призрен. На сръбската експанзия, затворена към север и северозапад от маджарите, е бил преграден по тоя начин пътят към юг и югоизток от българите.

 

Стремежът на сърбите да си отворят път към средата на полуострова не е могъл да разчита на никакъв успех, докато бил Калоян. Неговата смърт и предизвиканите от нея междуособици са се явили за сърбите като благоприятен момент, който чакал само да бъде използуван.

 

При такива именно обстоятелства идва в Сърбия бягащият от Борил Стрез. Стефан го приел като желан гост, оказал му най-широко покровителство; дори при опасността да си навлече омразата на своите боляри и война с България той направил от Стрез свое най-близко лице. Всичко това би било необяснимо без казаното по-горе. В лицето на Стрез сръбският жупан е виждал най-ценния съюзник за изпълнението на своите намерения. Бранейки го от Борил, той е знаел, че с това ще поддържа за дълго време страха от вътрешни междуособици в България и не ще даде възможност на българския цар да съсредоточи вниманието и силите си за отбиване на каквато и да било идеща отвън опастност. От друга страна, Стефан много добре разбирал, че може да използува влиянието, което е имал между българското население Калояновият роднина, бившият севастократор Стрез, и да употреби последния като оръдие, за да подчини без голям труд съседните си към югоизток български области.

 

За начина по който Стефан пристъпил към изпълнението на своя план, ни разказва сам той в биографията на Стеф. Неман:

[110]. С по-големи подробности ни разправя за

 

  

110. Šafařik, Pamatky, XVII, стр. 22—23.

 

87

 

 

249

 

същото нещо Теодосий в житието на Св. Сава:

 

[111]

 

Разликата в приведените съобщения от Стефан Първовенчани и Теодосий няма. И според едното, и според другото Стрез с помощта на сръбския жупан сполучил да отнеме от Борил някои области. Стефан казва, че те образували половината от българското царство. Теодосий определи, че това били земите на югозапад чак до Солун и Охрид. Поставените от българския цар управители на тия области и на крепостите в тях били прогонени.

 

От горните съобщения личи, че унищожението на Бориловата власт в Македония не ще е било съпроводено с големи трудности. Навярно, в тоя случай твърде много е спомогнало името на Стрез и влиянието, с което той се е ползувал между българите. Че появяването на Калояновия сродник, макар и с чужда сила, е било счетено не за завоевание, а за освобождение на страната от управлението на узурпатора Борил, свидетелствуват и последните думи на Теодосий в гореприведения пасаж; той казва там, че след като завладял „твърдата крепост Просек”, Стрез „приел подчинението и на други крепости”, понеже „го знаеха загорците и мнозина при него идваха”.

 

Походът на Стрез в Македония е бил извършен най-късно до есента 1208 г. [112] Начинът, по който Стрез се настанил там,

 

 

111. Живот св. Саве, стр. 105; у Даничич, изд. 1860 г.

 

112. Калоян е бил убит през есента 1207 г. (октомври, вж. Иречек, ор. cit., р. 325; Герцберг, Историіа Византіи, перев. П. Безобразова, Москва, 1897, стр. 377). Избягването на Стрез в Сърбия ше е станало вероятно до края на същата година. Стефан в биографията на баща си изпуша една фраза, която позволява да се мисли, че преди Стрез да бъде настанен в Просек, Борил, за да го получи от Стефан, му обявил война, която свършила несполучливо за българите. Тази фраза е следната:

и пр. (Šafařic, op. cit., p. 22). Дали в подчертаните от нас думи не се съдържа натякване за война в началото на 1208 г.? На тоя въпрос мъчно може да се отговори. Теодосий, който по-подробно говори за тия събития, не споменава за никаква война между българи и сърби по това време.

 

В комбинираното според Теодосий, Доментиан и Стефан Първовенчани житие на последния Ив. Павловић взема гореприведените думи на Стефан, свързва ги с друго едно негово съобщение за война на съюзените българи и франки срещу Сърбия и предава всичко това като едно събитие последния начин:

и пр. (Ив. Павловић, Домаћи извори за српску историју, Београд, 1877 г., I. Р. 86). Павлович се е заблудил поради придържането си о реда, в който са изложен и събитията у Стефан. Там за съюза на двамата царе и за похода до Ниш се разказва, преди да се говори за събитията около бягството на Стрез и настаняването му в Просек. Хронологически обаче тая война ше трябва да се отнесе след тия събития — към периода 1213—1215 г. До това време българите и латинците са били в постоянна война — не са могли следователно да бъдат съюзници, — а Хенрих става зет на Борил чак в 1213 г.

 

Предположението си, че настаняването на Стрез в Просек е станало през 1208 г., основаваме на факта, че следната година Хенрих бил принуден да се разправя с него и с Михаил Епирски. (Вж. Gerland, op. cit., p. 191. При това Хенрих през цялото лято 1208 г. воювал с Борил. (Вж. Valenciennes, op. . cit., t. t. II—X, pp. 170—186, a също и y Migne, Patrologia, vol. 215, p. p. 122—123, Litterrae Henrici). Много e за вярване, че Стефан и Стрез са извардили именно това време, когато Борил бил зает с латинците, за да навлязат в Македония.

 

 

88

 

 

250

 

не е могъл да не окаже влияние върху неговото положение като владетел на откъснатите от българското царство земи. Източниците, които познаваме, не говорят определено за естеството на отношенията между него и сърбския жупан, но от някои места в тях може да се извади заключението, че Стрез е застанал към сърбите в отношения на зависимост. Послед-

 

 

89

 

 

251

 

ната ще е произтичала преди всичко от обстоятелството, че не само като завземал въпросните области, но и когато отначало му е било нужно да затвърди властта си там, Стрез е трябвало да търси сръбска помощ. За това свидетелствува сам Стефан, който казва, че „поддържал властта на Стрез и отмъщавал на всички, които го обиждали” [113]. Докъде се е простирала тая зависимост и в какви форми се е изразявала, за това не може да се каже нищо положително. Сигурно е само едно, че Стефан не се е задоволявал само от едната признателност на Стрез и от близкото си приятелство с него, защото те не са били достатъчни да изкупят нито опасностите, на които той се излагал за запазването му от Борил, нито пък жертвите, които той направил за настаняването му в Просек. И в единия, и в другия случай сръбският жупан се е ръководил според изказаното по-горе мнение от свои собствени интереси. В дадения случай ние можем да предположим какви са били те. Стефан сигурно е искал окончателно да присъедини македонските земи към своите владения. Васалността на Стреза в такъв случай е представлявала само едно временно положение, за чието отменяване Стефан е подготвил почвата. Източниците потвърждават тази ни мисъл. От един пасаж из Теодосий може да се заключи, че сръбският жупан се е намесвал във вътрешните дела на просекското княжество и в управлението на Стрез. [114] Стрез навярно е догаждал намеренията на Стефан и затова поискал да се избави от връзките на подчиненост към сърбите. Немного след настаняването си в Просек той почнал да се

 

 

113. Šafařik, op. cit., XVII, 23.

 

114. Тъй поне може да се обясни съобщението на Теодосий, че когато Стрез уж почнал да се отнася зле с поданиците си в Просек, Стефан му писал да се смири и да тури край на своите безчинства (Теод. 107). Тази постъпка несъмнено е представлявала намеса във вътрешните дела на просекското княжество и е обяснима само при предположението, че сръбският жупан е считал Стрез за свой подчинен.

 

90

 

 

252

 

държи като напълно независим господар и скъсал добрите си отношения със сръбския велик жупан.

 

Авторите на сръбските житиета от това време се отнасят към последния епизод по един и същ начин. Всички те изтъкват на първо място неблагодарността на Стрез и неговото високомерие, които го накарали да забрави направените му добрини и да вдигне оръжие против своя благодетел. [115] Стефан говори, че Стрез, като се усилил и разбогатял, [116] забравил божите поучения, по подбуждението на дявола се отметнал от него, повдигнал срещу му крамола и поискал да му отвърне със зло за доброто. По-обширен и интересен в подробностите е разказът за отмятането на Стрез в житието, написано от Теодосий. [117] Ние ще го приведем изцяло:

Като разбогатял много Стрез забравил бога, възгордял се и се показал като убиец немилостив, неснизходителен, яростен и безчестен. Той се укрепил в казания Просек. Тоя Просек се намирал на една скала много висока повече от двеста сажена, а около нея текла и се увивала една голяма река, наречена Вардар. Върху тази скала той си построил кула

и там пиянствувал и се веселил. Неговото веселие било човешка беда и за най-малка вина

 

 

115. Гордостта на Стрез со изнася във всичките житиета като основен мотив за неговото отмятане от сръбския жупан. Не трябва ли да се счита, че „гордостта” на Стрел, това е нежеланието му да се счита и в бъдеес подчинен на Стефан? Най-кратък в описанието на тия събития до разрива между Стрез и сърбите е Доментиан. За всички по-горе съобщени факти той говори само в няколко реда: Намери се някой си Стрез от българските страни, при това отгледан от съпрестолника на св. Симеон, великий жупан кир Стефан, и за великата му любов и за всичките добрини, които той му направи, отметна се от него и като потъпка божията заповед и евангелското братотворение, повдигна срещу него бран велика” (Даничић, Живот Св. Симеуна и Св. Саве, Београд, 1865, стр. 206).

 

116. Изказано с презрителното (Šaf. XVII, 23).

 

117. Сравнението на съответните места за Стрез у трите житиета (Доментиан, Теодосий и Стефан Първовенчани) показва, че съобщенията у тях са в зависимост едно от друго.

 

91

 

 

253

 

осъждал на смърт съгрешилия и заповядвал да го хвърлят от страшната височина на скалата. И понякога, когато хвърляли някого, ако Стрез се намирал във весело настроение, подвиквал — „пази се да си не намокриш кожуха!” Хвърленият обикновено падал в реката. Ако имал някой свой близък или пък ако богобоязливи хора намирали тялото му изхвърлено от водата, той можел да получи човешко погребение. Ако ли пък тялото му оставало нейде из дълбочините, то бивало изяждано от рибите. И тъй, както казахме, продължава житиеписецът, неговото веселие било смърт човешка и такива работи се вършели у него, защото той се надявал не на бога, а на своята крепост и на скалата, върху която била построена, като си мислел, че никой не е в състояние да го събори оттам. Това като чувал Стефан, скърбял и като се боял от бога, осъждал се, задето спасил от смърт такъв свирепоумен човек, задето го запазил, дал му власт и даже се побратимил с него. Той много пъти му писал, за да го поучава, и го молел да престане да върши такива работи ..., заради това обаче Стрез възненавидял обичащия го Стефан и като забравил всичко онова, което Стефан направил за него, потъпкал божията заловед, станал клетвопрестъпник, пренебрегнал евангелското братотворение, развалил приятелството си и станал роб на завистта и злобата. Престанал да се бои от бога, той почнал да мисли да върне на Стефан безчислени злини за получените от него добрини; защото той (Стрез) се примирил с гърците и със своя гот (Борил) и като събрал с тяхна помощ безбройна войска , с голяма гордост и ревящ като лъв потеглил към Стефановата земя, като замислял да я разори и да я остави в запустение. [118]

 

 

118. Теодосий, стр. 105—107. Стрез на няколко места е наречен . На две места в същото житие това име е дадено и на Борил. Навярно то е бранна кличка. Във всеки случай то не може да означава „готско произхождение” нито на Стрез, нито пък на Борил. Ст. Първовенчани нарича всички българи готско племе

(Šaf., op. cit., 22). Срв. и в Дуклянската летопис, стр. 1 и 8 (id est Gothi qui et Sclavi et Vulgari. Iv. Crnčić, Popa Dukljanina Letopis po latinsku. Kraljevac, 1879).

 

92

 

 

254

 

Горният разказ позволява известна предпазливост в заключението за естеството на Стрезовото управление в Просек. Самовластието е могло да възпита у Стрез деспотически привички, но все пак неговата кръвожадност, тъй както е представена, изглежда странна. Ней не е дадено никакво задоволително обяснение в разказа на житиеписеца. Извънредно тъмните краски, с които е очертана там личността на Стрез, вероятно се дължат на характера на самия исторически източник; в житието, прославящо подвизите на св. Сава, е било нужно да се представи Стрез колкото е възможно в по-непривлекателна светлина, за да се оправдае по-нататък страшното наказание, което го е постигнало по свръхестествен — според легендата — път. Но даже като имаме пред вид изказаното съображение, жестокостите на Стрез над околнiте му все остават факт, който образуна ядката на приведения разказ. Не е ли скрит зад тях един момент от отношенията на Стефан към Стрез и не трябва ли да се смятат те като реакция от страна на последния против домогванинта на сръбския жупан и израз на непоколебимото му стремление да се освободи от тягостната си зависимост спрямо сърбите?

 

Подобно предположение, струва ни се, не ще бъде съвсем неоснователно. Видяхме, че за настаняването си в Просек Стрез твърде много дължал на сърбите и че в началото на господаруването си там той бил принуден да се опира на сръбска помощ. Стефан сам говори, че след като поставил Стрез в Просек, поддържал го и отмъщавал на всички, които го обиждали. Навярно помощта, за която говори Стефан, се състояла в това, че в Просек или другите крепости са били оставени сръбски гарнизони или пък че на Стрез са били дадени като помощници и съветници сръбски велможи. При дадените условия последните вероятно са служили на жупана като проводници за намесата му в работите на просекското княжество, а може би чрез тях той е подготвял присъединяването на македонските земи под пряката си власт. Стрез не е могъл да не разбере опасността, която го заплашвала, и за да я предотврати, си е послужил с енергични средства. Такъв е вероятно смисълът на приведеното съобщение за честите смъртни наказания, които той налагал без причина или за най-малка вина.

 

93

 

 

255

 

Жертви на това Стрезово „свирепоумие” навярно са били привържениците на сръбската партия в Просек или пък сръбските велможи, с които той бил обиколен. Това съобщение косвено може да се подкрепи с факта на Стефановото застъпничество за жертвите на Стрез; пряко пък то се потвърждава от съобщението на друг един източник, макар и несигурен, както по-долу ще видим. В него изрично е казано, че след като се настанил в Просек, Стрез „свирепо мъчел сръбските велможи и ги хвърлял от крепостта долу във Вардар [119].

 

Създадената тъй натегнатост в отношенията между Стрез и сръбския жупан не след много се превръща в открита вражда, за да доведе най-сетне до война помежду им.

 

Заедно с отмятането си от сърбите Стрез според приведеното съобщение се примирил с Борил и сключил съюз с гърците. Как, при какви обстоятелства и кога е станало всичко това, житието не съобщава. Изобщо отношенията между балканските владетели през това време (1209-1215 г.) са твърде заплетени и мъчно се поддават на точно определяне. Откъслечни сведения по тоя въпрос са запазени в никои латински документи. Със средствата, с които разполагаме, ще се опитаме да дадем последователно изложение на станалите събития.

 

Отмятането на Стрез от сърбите ще трябва да се отнесе не много след времето, когато той станал владетел на Просек.

 

След като смирил ломбардците, регенти на малолетния солунски крал Димитрий, Хенрих заминал през пролетта 1209 г. на юг, в гръцките земи, за да принуди към покорство някои италиански барони. Той възстановил императорския авторитет в Тесалия и Средна Гърция, но когато се намирал в Тива, получил известие, че Борил отново се готвел да навлезе в земята му с голяма войска. [120] Хенрих бърже се върнал към Солун. Навярно тоя път опасността била не от Борил, а от Михаил Епирски, защото последният по това време пристъпял към Солун. Между императора и епирския деспот почнали преговори,. които свършили с това, че Михаил признал върховенството на

 

 

119. Житіе Стрегана, Гласник, VIII, 145.

 

120. Val., op. cit., p. 233: Mais á tant se taist ore chi li contes de cette matère, et retourne à Burille, qui s'appareilloit d'entrer en la terre l'empereour à grant gent.

 

94

 

 

256

 

франките. [121] Вероятно е, че при тоя поход срещу Солун през есента 1209 г. Михаил е действувал в съюз със Стрез. През следната 1210 г. Михаил и Стрез отново развалили добрите си отношения с империята и възобновили войната, която се е водила с голямо ожесточение, но очевидно се свършила не в тяхна полза, и в края на краищата те отново били принудени да просят мир и да се признаят в известна зависимост от императора. [122] И след това обаче Стрез и Михаил не преставали да безпокоят латинците. Техните войни, приготвяни и предприемани набързо, навярно са имали характер повече на разбойнически нападения и затова на Хенрих, зает между другото и с много вътрешни неуреднци, не му се удавало окончателно да ги смири. [123]

 

През пролетта 1211 г. никейският император Теодор Ласкарис предприел заплашително движение към Цариград. Не ус-

 

 

121. Валансиен разказва, че Хенрих изпратил при Михаил двама посланици, като ги задължил да му заявят, че ако Михаил се съгласи да признае сюзерентството му, те го остави спокоен, но ако откаже, той — Хенрих, ще го нападне с всичката си сила (. . . que sé il mes hommes veut estre en tele mamère que toute sa tierre voele tenir de moi et tout ses tenemens, je li ferai autant d'honueur comme je ferai a mon trère proprement. Et s'il chou ne veut faire, sache-il bien que jou irai sor lui à tout mon pooir. Val., op. cit., 234— 235). Срещу това Михаил предложил, както iзглежда, равноправен съюз и брак на дъщеря си за Хенриховия брат Евстатий (Vitasse, Eustachius). Не се знае краят на преговорите, защото именно на това място прекъсва хрониката на Валансиен. Предположението пи, че Михаил е отстъпнл в случая, се основана на едно писмо на Хенрих (Universis amicis, в J.-A.-Buchon, Recherches et matériaux pour servir à une hist. de la domination française aux XIII—XV siècles dans les provinces démembrées de l'empire grec à la suite de la quatrième croisade. Paris 1811, p. 211—213), в което той говори за честите измени на Михаил.

 

Оставяме открит въпроса за похода на Борил срещу латинската империя в 1209 г. Валансиен говори, че Хенрих бърже напуснал Гърция и потеглил на север при известието за Бориловите приготовления против латинците. Вместо Борил обаче Хенрих среща на път за Солун Михаил Епирски. Мъчно е да се определи дали в случая се касае за приготовления и неосъществен поход на Борил, или пък бързото връщане на Хенрих е било предизвикано само от движението на Михаил Епирски.

 

122. Gerland, op. cit., p. 192

 

123. Сам Хенрих в цитираното си писмо говори, че сполучил по едно време да им отнеме по-голямата и по-хубавата част от земите и че ако по-важни работи не го внкали на друга страна, на тям не би останало място в империята, където биха могли да намерят убежище. (Nos enim de optima et speciosa terra quam tenebant, majorem eis partem abstulimus et nisi majora negotia nos constanter revocassent, non eis sola domuncula remansisset in nostro imperio. p. 2112).

 

95

 

 

257

 

пял още да уреди работите си на запад, Хенрих потеглил към застрашената си столица. В солунската област той оставил брата си Евстатий и граф Бертолд Каценелнбоген. Хенрих трябвало да пътува през пътя, който водел от Солун за Цариград и минавал през Серес, Кипсела и Русион. Когато обаче стигнал в последния град, Хенрих научил, че Борил с голяма войска от българи, власи и кумани му устроил засада с цел да го плени или пък да му попречи да дойде в Цариград. Хенрих имал със себе си само незначителна свита и за да избегне срещата с Борил, оставил големия път, който на изток от Русион лъкатушил из теснините по южните разклонения на Странджа, и поел друг — край морския бряг. [124] Той прибирал със себе си войска из крепостите, през които минавал, а с отреда, който излязъл от Цариград, за да го посрещне, увеличил доста силите си и затова решил да излезе против Борил. Борил обаче не дочакал противника си и рано побързал да се оттегли.

 

Когато Хенрих оставил Македония, Стрез помислил, че е дошъл сгодният момент за решителни действия срещу латинците. Той се приготвил добре и с голяма войска, в която имало и подкрепления, доведени от Борил, нападнал Югозападна Македония. Но тоя път Стрез видял в редовете на латинците своя дотогава постоянен съюзник в борбите срещу тях. Михаил Епирски, който навярно счел движението на Стрез към югозапад за посегателство над земите, влизащи в неговата „сфера на интереси”, променил своето държане към империята. Подкрепените от него местни латински барони начело с Евстатий и граф Каценелнбоген присрещнали Борил в Битолската равнина и му нанесли такова страшно поражение, че той, като изгубил част от войската си, побързал да се оттегли на север. [125]

 

 

124. Gerland p. 215.

 

125. Buchon, op. cit., p. 212: Significaverunt enim nobis barones nostrj quos, in fine et in marchia regni Thessalonici servanda dimiseramus, Bertholdus comes (de Katzenellenbogen) videlicet et frater noster Eustachius et quidam alii, quod inimicus noster Stratius, quem omnnino reliquerainus, destitutum viribus, animos resumpserat per Burilluin, qui ei in atixilium venerat cum 52 aciebus; et jam multa nobis damna intulerat. Sed prefati barones collectis viribus et associato Michalitio, qui tunc cum eis concordiam iniverat, eidem Stratio in plano Pelagonie occurrebant, ubi cum eo pugnantes obtinuerunt victoriam. Itaque majorem partem sui exercitus dimisit Stratius in eadem planitiae gladiatam.

 

96

 

 

258

 

По времето, когато ставало това — началото на лятото 1211 г., — Хенрих бил още в Цариград. Успехите на Ласкарис в Мала Азия го викали час по-скоро да замине на изток. Борбата с Ласкарис продължавала доста дълго време. И когато Хенрих сполучил да сломи енергичното съпротивление на никейския император, до него дошло известието за още един нов триумф на латинското оръжие в европейските части на империята. Възползуваният от отсъствието му Борил с голяма войска минал Родопите и почнал да опустошава солунските земи. Тук насреща му се притекли латинските барони, подпомогнати от Слав. Борил се побоял да ги дочака и бързо се оттеглил, като не успял дори да прибере цялата си армия; голяма част от войниците паднали в плен и всички били немилостиво избити. [126]

 

Ако приемем, че Стрез още през лятото 1209 г. е почнал да напада латинските земи в Македония, ще трябва предварително да допуснем, че по това време той ще се е ползувал с известна самостоятелност в действията си. Ето защо неговото отмятане от Стефан ще трябва да се отнесе по-рано от тая дата — може би към пролетта 1209 г. Ние сме наклонни да приемем освен това, че примирението на Стрез с „неговия гот” Борил, за което говори Теодосий в житието на св. Сава, е станало ако не в същото това време, то не много по-късно от него. [127]

 

 

126. Id., p. 213: Eodem tempore, dum taliter ageremus in partibus illis, nunciatum fuit nobis a nostris baronibus regni Thessalonicensis, comité videlicet Bertholdo et fratre Eustachio, et aliis quibus marchiam servandam commiseramus quod Burillus illuc venerat cum magno exercitu damna nobis plurima inferendo: sad barones insimul collecti et associati Sclavo, Greco nostro, occurrerant. Sed ipse, illos metuens, terram fugiendo exiverat, relictis post se 24 aciebus peditum e 2 equittim, qui omnes à nostris sequentibus sunt occisi, nullo penitus evadente.

 

127. От разказа на житието е невъзможно да се съди за хронологията. Там за отмятането на Стрез от Стефан, примирението му с Борил и похода му срещу Сърбия се говори като за събития, настъпили непосредствено едно след друго.

 

 

97

 

 

259

 

Скъсвайки връзките си със Стефан, Стрез, чиито средства не са били тъй големи, че да му позволят сам да води агресивна политика спрямо по-силните си съседи, се е нуждаел от нов съюз. Най-естествено е било в такъв случай да потърси сближение с Борил. По това време, от смъртта на Балдуин дори до 1211 г., латинската империя се намирала пред прага на разложението. Просекският княз навярно не искал да пропусне благоприятните обстоятелства. С това ще трябва да се обясни фактът, дето неговите действия дори до 1212 г. са били насочени изключително против латинците. От друга страна, и Борил не е имал вече интерес да поддържа неприятелството си със Стрез. Дали защото по съображения от лично естество не е искал да измени на Калояновите завети, или пък е вярвал в близкий край на латинското господство в полуострова, но Борил веднага след възцаряването си почнал война срещу империята. Обаче поражението му при Пловдив през 1208 г. и присъединяването на Слав към латинците — всичко това навярно му е показало, че за успеха на предприетата борба не са достатъчни средствата, с които сам е разполагал. По положението си в Македония Стрез е могъл да му бъде ценен съюзник. И съюзът между двамата — до тоя момент смъртни врагове — бил сключен. Походът на Борил към Русион в Южна Тракия през 1211 г. и движението на Стрез към Югозападна Македония в края на същата пролет навярно са били изпълнение на един предначертан план за задружна борба срещу латинците. Сам Хенрих свидетелствува, че омаломощеният в предишните борби Стрез отново се съвзел през 1211 г., понеже бил насърчен от Борил, и че при нещастния си поход към Пелагония той дори получил значителна военна помощ от българския цар. [128] Тоя съюз на двамата български господари при немалките

 

 

128. Според думите на Хенрих в горецитираното писмо Борил лично участвувал в похода на Стрез, като довел със себе си 52 дружини войска: ... inimicus noster Stratius, quem omnino reliqueramus destitum viribus, animos resumpserat per Burillum, qui ei in auxilium venerat cum 52 aciebus et jam milita nobis damne intulerat. (Buchon, I. c. p. 212).

 

98

 

 

260

 

средства, с които разполагали те, от една страна, а, от друга, при тогавашната политическа разпокъсаност и неустановено положение на земите, които по-рано влизали в състава на Византийската империя, е могъл да стане страшен не само за латинците, но и за други независими или полунезависими владетели на полуострова. И може би страхът от тоя съюз ще е бил причина, щото Михаил Епирски, дотогава неотлъчен съучастник на Стрез във всичките му действия срещу латинците, да потърси сближение с тях и да им предложи услугите си срещу бивший свой съюзник.

 

След поражението си в 1211 г. Стрез привидно поне е трябвало да се откаже от неприятелските си действия срещу императора и да му обещае покорност. Но и след това съюзът на Стрез и Борил не ще е престанал да безпокои латинците. [129] Стрез неведнъж е бил във война с тях и постоянно ги тревожил. Изглежда обаче, че неприятелските му действия срещу тях са имали най-често характера на смели и бързи нападения, отколкото на добре подготвени и с разчитан успех предприятия. През по-голямата част от периода 1209—1212 г. освен с войните срещу Борил, Ласкарис и Михаил Епирски Хенрих бил зает и с маса затруднения от вътрешен характер. Това обстоятелство улеснявало намеренията на просекския княз. Защитата на латинските области от нахлуванията на Стрез е била предоставена почти на местните барони само и макар че последните успявали да ги отбиват, те не сполучвали да му нанесат поражение, което би го обезсилило и би турило вед-

 

 

129. Изказваме това заключение, като се основаваме на Rob. de Clary. Той разказва в своята летопис, че (в 1213 г., когато следователно вече е била отстранена опасността от Ласкарис) Хенрих свикал бароните си на съвет, за да се допита какво да прави с българите (que il porroit faire de ches Blaks et des ches Cominains), които причинявали толкова големи вреди на империята. Бароните го посъветвали да свърже траен мир с тях, като се ожени за дъщерята на Борил. Хенрих отначало се възпротнвил на това искане, но после склонил, защото бароните го убедили, че българите са най-силните и най-опасните за империята хора на земята” (car che le plus fort gent et le plus doutee de l'empire ne de le tere” — Rob. de Clary, La prise de Constantinople, CXVI, p. 84, изд. y Ch. Hopf. Chroniques gréco-romaines, Berlin, 1873). Ако въпросът, по какъв начин да се избави от българите, е занимавал тъй силно Хенрих през 1213 г., това показва, че те не са преставали да го безпокоят след 1211 г.

 

99

 

 

261

 

нъж завинаги край на неприятностите, които той им създавал. А Стрез отлично се е ползувал от тия обстоятелства. След всяка несполука той изявявал готовност да се примири, за да измени обещанието си при първия сгоден случай. Хенрих сам говори, че през същия тоя период (1200—1212 г.) Стрез три пъти се примирявал с него и три пъти му давал клетва за вярност, но и трите пъти му изневернвал. [130]

 

През есента 1213 г. бил сключен, както е известно, бракът между Хенрих и дъщерята на Борил. Тоя брак е бил предизвикан от политически мотиви. При настъпилите след него приятелски отношения между двамата царе Стрез, който дотогава имал възможност да лавира между силните си съседи, не можал вече да мисли за никакви завоевания за сметка на империята. В същото положение бил поставен и Михаил Епирски. И двамата те, смели авантюристи, са били принудени да търсят друга посока за удовлетворение на честолюбивите си стремежи. Тя се е определяла от българо-латинския съюз, спрямо чиито представители Стрез и Михаил навярно са застанали в известна зависимост.

 

В началото на 1214 г. съюзените българи и франки почнали война против Сърбия. Нейните причини не са известни, но могат да се предполагат. За сръбския жупан не се знае да е бил дотогава в неприятелски отношения с латинците. Заради това войната навярно me е била обявена по настояването на Борил, който искал да отмъсти на Стефан за недоброжелателството му през 1208 година, а може би и да тури край на амбицията му за видна роля в делата на полуострова. [131]

 

 

130. Buchon, I. с. р. 211: Quater enim Miclialitius et ter Stratius juramenta nobis prestituerunt, que neuter illorum toties infringere dubitavit. Преди това Хенрих говори, че те макар с клетва да му давали задължения за вярност, обаче с всички сили нападали земите му, съседни на техните владения. (Qui duo licet nobis fidelitatis juramento sacramentum prestitissent, totis tamen viribus suis in partibus illis nostro exitio imminebant. id. 211).

 

На приведените думи на Хенрих ние основаваме предположението, че Стрез се е отметнал от Стефан не по-късно от 1209 г. Ако то би станало през една от следващите години, Стрез не би успял до 1211 г. три пъти да воюва с латинците, три пъти да приема сюзеренството на Хенрих и три пъти да го отхвърля.

 

131. Сам Стефан в житието на баща си дава да се разбере, че войната е била подбудена от Борила, който

Стефан добавя при това, че Борил бил, който искал чрез тая война да опустоши Сърбия, а ако е възможно, и самия него да свали от престола.

 

Някои сръбски историци отнасят войната на Хенрих и Борил срещу сърбите към 1213 г. (Анд. Гавриловић, Св. Сава, р. 125; Станоевић, Ист. српск. народа, р. 135, се колебае между 1213-1214 г.). Ние приемаме годината 1211. Бракът на Хенрих с Бориловата дъщеря е станал през 1213 г. (Иречек, цит. съч., стр. 330). Съглашението за похода и приготовленията му не са могли в такъв случай да станат тъй скоро, че да се извърши той още същата година. При това, както изглежда от думите на Стефан, той е бил предприет с широки планове, за чието изпълнение би попречила настъпващата зима

 

100

 

 

262

 

Войната против Сърбия свършила с несполука. Съюзниците стигнали до Ниш, но поради някакво недоразумение или пък вследствие на внезапно нападение от страна на сърбите, в лагера им една нощ настанало смущение и те почнали взаимно да се изтребват в тъмнината; тая случка ги разстроила тъй много, че те били принудени да се върнат назад. [132]

 

В същото време когато Хенрих и Борил се отправили към Ниш, Стрез се готвел да нападне на Сърбия от юг. Обстоятелствата на тоя поход, свършил със Стрезовата смърт, са разказани от двамата биографи на св. Сава — Доментиан и Теодосий.

 

Стрез, разказва Теодосий, се примирил с гърците и с Борил, събрал с тяхна помощ безбройна войска от всякакви езици и с голяма гордост потеглил към Сърбия, за да я опустоши. Като се научил за това, Стефан няколко пъти изпращал при него свои велможи, за да му напомнят предишното приятелство и да го молят да се откаже от предприятието си. Стрез не искал и да чуе Стефановите молби. Като видял непреклонността му, жупанът, надяващ се на божията помощ и на справедливото си дело, събрал войска и се приготвил да посрещне неприятелите. Тогава брат му, св. Сава, поискал да направи сетен опит за мирно споразумение и настоял пред Стефан да

 

 

132. Стефан (XVI, 22) отдава това събитие на небесна намеса:

 

101

 

 

263

 

му позволи лично да се срещне със Стрез. Стрез приел Сава с почитание в своя лагер и го поканил даже на трапезата си. Тук, в присъствието на мнозина от Стрезовите военачалници и близки, Сава почнал да убеждава Стрез да се откаже от вредното си предприятие и отново да заживее в сговор със Стефан. Сава говорил тъй красноречиво и убедително, че всички присъствуващи уж били трогнати от неговите думи и почнали да изказват негодуванието си против Стрез, който оставал непреклонен. След като и при един разговор насаме не успял да постигне нищо, Сава се разделил с него. Преди обаче да остави лагера, той според житието се помолил богу да запази отечеството му от приближаващата се напаст. Във време на молитвата си Сава получил внушение, че молбата му е чута, и още същата вечер отпътувал. През нощта, когато спял, Стрез изстенал страшно в леглото си: бог изпратил лют ангел, който го пробол в лютото му сърце. Когато чули страшния му вик, близките Стрезови хора се притекли да видят какво е станало. Стрез, едва дишащ, им казал тогава, че някакъв юноша по заповед на Сава го нападнал насън и го пробол с меч. Късно съзнал греха си, той заповядал да повикат Сава, но последният бил вече далеко. Стрез умрял в страшни мъки. [133]

 

Тоя наивен разказ на сръбския житиеписец предава навярно твърде много исторически факти. Стефан, заплашван на източната си граница от Хенрих и Борил, искал е несъмнено да избегне войната на юг. Непреклонността на Стрез и неговата самонадеяност ще трябва следователно да се обяснят със затруднителното положение, в което той е знаял, че се намира сръбският жупан. При това Стрез не ще е действувал срещу сърбите само със свои средства: тоя му поход по приготовления и размери ще се е различавал от по-раншните му нападения против латинците. От думите на Теодосий „примири се с гърка, сближи се със своя гот и от тях събра безбройна войска от всякакви езици [134] се вижда, че за войната против Сърбия

 

 

133. Даничић, Св. Сава, Београд, 1860, стр. 107—112. За убийството си Стрез говори:

 

134. Теод. (у Даничић, изд. 1860):

 

102

 

 

264

 

Стрез e получил подкрепления от Борил и латинците. Под името грък ще трябва да се разбира цариградския император Хенрих, а не Михаил Епирски. [135] Съдействието на Михаил в случая е било проявено по друг начин: Когато Стрез се запътвал срещу сърбите по долината на Вардар, Михаил навлязъл в югозападните сръбски земи и завладял Скадър.

 

Двойният поход на Стрез и Михаил против сръбското жупанство навлякъл една и съща участ и на двамата съюзници. [136] Със своя начин на управление Стрез навярно създал мнозина недоволници в средата на своите приближени хора. Вероятно е при това, че на мнозина от сподвижниците му са омръзнали неговите войни при всички случаи и на всички посоки. Допустимо е и предположението, че между тях е съществувала сръбска партия, която не е одобрявала войната против Стефан. Както и да било, но идването на почитания от всички сръбски архимандрит в лагера на Стрез и - опитът му да го отклони от намерението му са окуражили недоволниците, които според разказа на Теодосий почнали явно да негодуват против Стрез. [137] Дали единствено думите на Сава, казани на Стрез в присъствието на околните му, са били достатъчни, за да вземат убийците окончателното си решение, или пък на тях е било подействувано и по друг начин, не можем, разбира се, да знаем. Във всеки случай от приведения разказ на Теодосий е ясно, че преди да замине, Сава е бил известен за готвещото се покушение над Стрез и че именно заради това той побързал по-скоро да се отдалечи. [138]

 

 

135. Името „грък” при тоя случай не е употребено в етнографски смисъл. Стефан нарича Хенрих гръцки цар

 

136. Наскоро след превземането на Скадар Михаил бил убит от един свой служещ (Šaf. XVIII, 25).

 

137. Теод., стр. 109-110

 

138. Id., стр. 111

 

и пр. (Даничић, Живот светога Симеуна и светога Саве, написао Доментиан, Београд, 1865, стр. 209.)

 

103

 

 

265

 

Тайнствеността, при която било извършено убийството, произвела голямо смущение в събраната войска на Стрез. Понеже вярвали, че убийството е дело на небесна справедливост и понеже се бояли от нападението на Стефан, войниците се разпръснали. [139] Някои от Стрезовите войводи пък, които неохотно понасяли коравата власт на свои господар, още в същия момент напуснали лагера на умъртвения Стрез, настигнали св. Сава из пътя и заедно с него се явили при Стефан, където изповядали за станалото и минали на сръбска служба. [140] Вероятно между тях се намирали и Стрезовите убийци.

 

Сръбският жупан не можал да се възползува от щастливия случай и да завладее земите на Стрез. Може би причината за това бил походът на Михаил към югозападните граници на сръбското жупанство. Както и да е, но областите по долината на Вардар били и тоя път изгубени за сърбите. След като Сава се завърнал в лагера на брата си, съобщава житието, той събрал сръбските велможи, разяснил им поуката от печалния край на Стрез и ги заклел да живеят мирно и братски помежду си. Тогава добавя житиеписецът,

[141]

 

Споменахме по-горе, че походът на Стрез срещу Сърбия и неговата смърт вероятно са се случили през 1214 г. За да

 

 

139. Теод., 112 —

 

140. Id. 112 —

 

141. Id. 114.

 

104

 

 

266

 

приемем тая дата, а не годината 1215, която се указва от друг един стар документ, отнасящ се до тия събития, [142] ние имаме известни съображения. Казахме, че заедно със Стрез почнал приготовления за война срещу сръбския жупан и епирският деспот Михаил Комнин. Завземането на Скадър от епирците е станало ако не малко или много по-късно, то не по-рано от времето, когато Стрез е потеглил против Стефан. Не дълго след завладяването на скадърската област Михаил бил убит от един свой служител. Последите месеци на 1214 г. се приемат от всички за дата на неговата смърт. В житието на Неман обаче Стефан разказва за неприятелството си с епирския деспот след разказа за Стрез. Както смъртта на последния, тъй и тая на Михаил той отдава на застъпничеството на баща си, св. Симеон. Но за смъртта на Михаил той говори като за друго чудо, случило се след първото — убийството на Стрез. [143] Щом като следователно смъртта на Стрез е предшествувала тая на Михаил Епирски, тя не е могла да се случи по-късно от 1214 г. Друго — Хенрих Фландърски в съюз с маджарския крал Андрей предприел след 1213 г. нов поход против Сърбия. Тоя поход се състоял през пролетта 1215 г. [144] Стефан разказва за него отделно и представя, че бил извършен късно след походите на Стрез и Михаил. А от това следва, че въпросният поход на Стрез и смъртта му ще трябва да се отнесат към предидещата 1214 г.

 

От едно писмо на навпактския епископ Йоан [145] научаваме че Просек и околностите му били завладени от епирския деспот Теодор Комнин, брат и наследник на Михаил Епирски. В писмото не се определя времето, когато Просек е минал във владенията на епирския деспотат. Йоан обаче говори за завла-

 

 

142. Житието на княза Стреган, за което те говорим по-долу.

 

143. Šaf., op. cit., XVIII. стр. 24 —

 

144. Стефан говори:

Хенрих умрял през пролетта 1216 г. и затова походът му с Андрей не е могъл да стане по-късно от пролетта на предидещата година.

 

145. Πρὸς τὸν κραταίον Κομνηνὸν. Издадено от В. Г. Васильевскій, Epirotica Saeculi XIII. Визант. временник, III, 1896, стр. 241—246.

 

105

 

 

267

 

дяването му като за голямо придобитие не само защото Просек бил една от най-здравите крепости в Македония, но и защото по стратегического си положение той можел да бъде незаменима опора на Теодор в стремежа му да изтласка латинците от Солун. [146] От тия думи трябва да се заключи, че завземането на Просек от Теодор е станало много по-рано от падането на Солун (1222 или 1233). Едно съобщение на Г. Акрополит пък говори, че наскоро след възкачването си на епирския престол Теодор увеличил своите владения, като завоювал част от латинските земи, много от българските и подчинил Тесалия, Охрид, Прилеп, Албания и самия Драч. [147] Покоряването на тоя последния град, който преди това се намирал в ръцете на кръстоносците, било извършено до края на 1216 г. [148] Навярно останалият без надеждна защита Просек, намиращ се около тия завладени от Теодор земи, е паднал по-рано от Драч. Като се знае, че Теодор наследил брата си Михаил в края на 1214 г., когато Стрез вече не е бил между живите, и че през пролетта на следната година почнал завоюването на латинските и българските земи, може да се приеме, че завземането на Просек не е станало по-рано от лятото на 1215 г.

 

В какво положение от смъртта на Стрез до тая дата се е намирало просекското княжество и самият Просек, данните, с които разполагаме, не ни позволяват да определим. Теодосиевото житие съобщава, както видяхме, че събраната от Стрез войска веднага след убийството му се разпръснала, а някои от Стрезовите боляри минали на страната на Стефан. Възможно

 

 

146.

(Id. p. 244).

 

147. G. Acropolitae, Anales, edd. Bon., XIV p. 27—28:

 

148. M. Дринов, О некоторых трудах Димитрія Хоматіана как историческом материале, Визант. временник, т. I, 1894, стр. 325—326.

 

106

 

 

268

 

е, щото и Просек да е останал за владетел някой от непричастните в измяната Стрезови войводи. [149] Във всеки случай, изключено е предположението, че Просек е бил завладян от епирците веднага след Стрезовото убийство. Тогава покоряването му би било извършено не от Теодор, а от предшественика му Михаил Епирски, а това е в противоречие със сведенията, които ни дава поменатото по-горе писмо на Йоан Навпактски. Някои данни от житието на Неман позволяват друго предположение. В похода си срещу Сърбия през пролетта 1215 г. Хенрих и маджарският крал Андрей планували да съединят войските си при Ниш; и оттам да ударят наедно към запад. Походът не сполучил. В Равна Андрей се помирил със сръбския жупан, а Хенрих, едва дошъл до Ниш, бил принуден да се върне обратно. [150] Важен е тук въпросът, по кой път латинците са могли да дойдат до Ниш. За тях е имало два главни пътя: долината на Марица през София, от една страна, и долините на Струма или Вардар, край София или по течението

 

 

149. Отбелязахме по-горе, че П. Сречкович се придържа в предположението, какво Стрез бил женен за една от дъщерите на Стефан Първовенчани. За негов син от тоя брак Сречкович счита Севастократор Калоян, познат от надписа в Боянската църква. Като се основава на една фраза от брачния договор между Балдуин II и дъщерята на Ив. Бриен (terra que fuit de Straces, вж. следната забележка), Сречкович продължана: Стрез починал, но неговата държава била цяла още и в 1228 г., както се вижда из . . . (приведената латинска фраза. М.). Поради това трябва да мислим, че Първовенчани също тъй е опазил и наследството, и земята на своя внук, както е отбранил и опазил и своя Стрез. След смъртта на севастократора Стрез неговата държава е наследил синът му, чието име било Лепи Iован — Калоѣнь. Неговата майка е била дъщеря на Първовенчания крал. Той заедно с бащините си земи наследил и бащината си титла севастократор”. П. Сречковић, Расправа о Конст. Теху, Глас, II, стр. 69). Нищо по-погрешно от мислите, изказани в горните думи. Изразът terra que fuit de Straces далеч не говори, че тия земи в 1228 г. са образували отделно политическо цяло, а още по-малко говори, че те били опазени от Стефан като наследство на въображаемия Стрезов син Калоян. От 1215 г., та и преди тая дата до времето на Константин Тих земите на бившето просекско княжество са ставали подвластни поред на епирци, българи, византийци, но никога на сърбите. Как е могъл в такъв случай Стефан да ги опази като наследство на Калоян? Стефан е умрял в началото на 20-те години на XIII в., а по това време областите на Просек са били подчинен и на Теодор Комнин, който именно в тоя момент бил на върха на своята мощ.

 

150. Šafařik, XX. стр. 29.

 

107

 

 

269

 

на Морава, от друга. Първият път представлявал това неудобство, че в голямата си част минавал през чужда, макар и приятелска страна (Бориловите владения). И затова по-вероятно е, че Хенрих е избрал втория път. В такъв случай обаче предварително ще трябва да се допусне, че просекската област през пролетта 1215 г. се намирала под пряката или косвена зависимост на Хенрих. [151]

 

С възшествието на Теодор Комнин епирският деспотат в късо време станал най-мощната държава на полуострова. Едно след друго Теодор завладял Македония и Албания, унищожил солунското кралство на кръстоносците, изгонил гарнизона на никейския император Ив. Ватац от Одрин и принудил Слав да му стане васал. На тъй разширената епирска държава земите на бившето просекско княжество са образували центъра. Те остават в пределите ѝ чак до битката при Клокотница 1230 г., която разсипва епирската мощ и предава всички Теодорови владения, а заедно с тях и Просек в ръцете на Иван Асен II.

 

 

151. Горното предположение може до известна степен да намери подкрепа и в известния пасаж на брачния договор между Балдуин II и дъщерята на Иван де Бриен от 1228 г. Договорът дава право на императора регент да отвоюва и вземе в лично владение земите на Слав или Стрез (terra que fuit de Straces — вж. y S. Ljubić, Monum. Spectantia hist Slav. meridionalium, III, 402). От това следва, че в 1228 г. латинците гледали на Стрезовите земи като на своя, похищена от епирците собственост. Областите на бившето просекско княжество обаче никога не са били пряко подвластни на латинците. Затова може да се допусне, че претенциите им над тях се основавали на положението, което те добили в тия области след смъртта на Стрез, преди Просек да бъде завладян от Теодор Епирски.

 

[Previous] [Next] 

[Back to Index]