Изток и Запад в европейското Средновековие

Петър Мутафчиев

 

ВЛАДЕТЕЛИТЕ НА ПРОСЕК

СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В КРАЯ НА XII И НАЧАЛОТО НА XIII ВЕК

 

 

III. ( Нови войводи в Просек: Чисмен (Ἐτζυϊσμένος), Стрез (Стрѣзь) )

 

 

През 1205 г. в Просек имаме вече друг войвода. След съдбоносното за латинците сражение при Одрин през същата година останките от тяхната армия бързо се оттеглили към Родосто, Селимврия и Цариград. Калоян с войските си потеглил към Солун. Навлязъл във владенията на Бонифаций Монфератски, той разпръснал малките латински отреди, които се опитали да му преградят пътя, и превзел Серес. По това време Бонифаций се намирал в Пелопонес, където воювал с Лъв Сгура. Там, разказва Никита, той получил от жена си съобщение, че солунците въстанали, че самата тя, изтласкана от града, била принудена да се затвори в градската крепост, а самият град „бил завладян от някой си влах на име Ециисмен, които управлявал Просек и околните подвластни на Калоян земи. [65] Веднага след като получил това известие, Бонифаций оставил работите в Пелопонес и потеглил назад. Преди да дойде до Солун обаче, той научил, че неприятелите отстъпили от града и властта на латинците там отново била възстановена. Понеже нямало защо вече да бърза към Солун, маркизът решил да потегли на север към Скопие с цел да отмъсти на Калоян за извършеното нападение над солунските земи. [66] Тоя поход на север не се осъществил, защото вестта за поражението при Одрин и за плена на Балдуин накарала Бонифаций отново да се отправи към Солун.

 

 

65. Nic., р. 818

 

66. Nic., p. 818:

И за тия събития единствен източник си остава пак Никита. Robert de Clary, от чийто поглед на прост рицар в латинската армия са се изплъзнали много важни събития по това време, разказва непосредствено след одринското сражение за регентството, а после — за коронацията на Хенрих. (Rob. de Clary, La prise de Constantinople, CXII—CXIV. Изд. Ch. Hopf, Chroniques gréco-romaines. Berlin, 1873). Виладуен, който e по-подробен, разказва само, че след одринската битка с армията си от българи и гърци Калоян потеглил срещу Солун. Тогава маркизът, който бил се научил за поражението на Балдуин, напуснал обсадата на Навплия (Навпакт) и се върнал с войските си в Солун. (Joffroi de Villehardouin et Henri de Valenciennes. De la conqueste de Constantinople, edd. Paulin Paris. P. 1838. ch. CLI, p. 128: Johannis, à tout son ost de Bougres et de Grifons, s'en ala seur le marchis de Monferrat en Salenique, et li marchis, qui avoit oï conter la desconfiture de l'emprereour Baudoin, guerpi le siège de Naple et s'en tonrna en Salenique, à tant comme il pot avoire de gent).

 

64

 

 

226

 

От горното съобщение на Никита се вижда, че Северна Македония още в 1205 г. била под властта на Калоян. Над Просек и околностите му заповядвал в качеството на Калоянов наместник никой си Ециисмен , (Ἐτζυϊσμένος). Когато Калоян през пролетта 1205 г. почнал борбата срещу латинците на изток, тоя просекски войвода сигурно е имал заповед да предприеме завоеванието на латинските владения в Македония. [67]

 

За личността на тоя просекски войвода освен приведеното съобщение на Никита нямаме никакви други сведения. Самото му име Ἐτζυϊσμένος поражда въпроса за неговото произхождение. То не може да се сближи с никое от славянските имена и изглежда да е чуждо на славянската ономастика. Иречек, струва ни се, пръв е приел, че на славянски това име е могло да звучи Шишман. [68] В такъв случай тоя Ециисмен е бил може би един от прадедите на по-послешните видински Шишмановци, за които се предполага, че са от куманско произхождение. [69]

 

Появяването на Ециисмен в Просек и събитията около нападението на Солун доказват, че Хриз е бил лишен от всички-

 

 

67. Иречек, като ce основава на Ив. Павлович (вж. компилацията му „Домаћи извори за српску историју, Београл, д. I, стр. 88), предполага, че в това време Калоян е завладял Охрид с други градове и крепости на запад. Иреч., Исторія болгар, Одесса, 1878, стр. 322). Тия земи останали в български ръце до 1216 г., когато били завладени от Теодор Епирски.

 

68. Иречек, цит. съч., р. 322.

 

69. Трудно е да се поддържа предположението, че името Шишман е минало при гръцката транскрипция във формата Ἐτζυϊσμένος. По-късните византийски писатели, които говорят за видинските и търновски Шишмановци пишат името Шишман Σίσμανος (напр. у Cantacuz. II, 19, 21), което е твърде различно от Ἐτζυϊσμένος. Като се имат пред вид особеностите на гръцката транскрипция при славянските имена, може да се допусне, че в дадения случай гръцкият звук τζ отговаря на славянския ч (Κριτζιμός = Кричим, Nic., р. 678) или ц (Στρούμμιτζα = Струмица, Nic., р. 64-1, 709) и че началният звук Е в името Ἐτζυϊσμένος е транскрибирана прибавка (както Ἐνραβῶτας = Нравота, вж. Иречек, op. cit., стр. 182, или както Esclas = Слав у H. de Valenciennes, op. cit., p. 170, 184 и пр.). В такъв случай името Ἐτζυϊσμένος може би ще се е изговаряло на славянски като Чьсменъ, Чисмьнь или нещо подобно. А ако последното сближение се допусне, вероятно е предположението, че просекският войвода ще е бил един от куманските военачалнипи, каквито Калоян е държал на своя служба.

 

Бележка: Горного бе наредено, когато г. Йорд. Иванов ни съобщи, че в Белградския музей имало няколко сребърни съдове с кован надпис: намерени в Източна Сърбия и оше непубликувани. Името в гръцка транскрипция =  Τζούζμενος Τζουζμένη се срещало и в издадените от Регел актове на светогорските манастири.

 

65

 

 

227

 

те си владения. Каква е била след депосидирането му неговата лична съдба — на тоя въпрос при материалите, с които разполагаме, не може да се отговори. Славянските паметници от тая епоха не познават даже името на първия просекски владетел. Може с еднаква вероятност да се предположи, че той сам е паднал в борбата, която погребала неговото княжество, или пък че е свършил нейде в изгнание пълния си с приключения живот.

 

В сръбските житиета от тая епоха се говори за един български велможа на име Стрез, който след смъртта на Калоян и при царуването на Борил завзел земите, влизащи в състава на предишното просекско княжество, и се обявил за независим техен владетел. Почти всички учени, които са се занимавали с историята на Балканския полуостров през този период, идентифицират Хриз с тоя Стрез. Причините, които са направили това идентифициране възможно, са няколко и на пръв поглед твърде основателни. На първо място тук стои обстоятелството, че след 1207 г. Стрез се явява владетел на Просек и на всичките околни земи, чийто господар е бил до 1201 г. Добромир Хриз. Еднаквият характер на историческата дейност у двамата просекски владетели също тъй е бил причина, която е улеснила отъждествяването им. На трето място, последното почива и и върху езиковото сближение на имената Хриз и Стрез.

 

Основаният върху идентичността на тия две лица възглед бе почти общоприет. Но сглобено от несигурни предположения и игнориращо историческите съобщения, върху подробностите на това общоприето схващане между историците съществуват известни различия. Те се обединяват обаче върху общото допущане, че след смъртта на Калоян изгоненият от Просек Хриз сполучил със сръбска помощ да отнеме от слабия Борил своите земи, на които отново почнал да господарува.

 

66

 

 

228

 

Едва неотдавна сръбският учен H. Радойчич излезе с опровержение на това схващане. [70] Аргументите на Радойчич са насочени преди всичко против езиковото сближение на имената Хриз и Стрез, сближение, което е първата причина, за да се идентифицират лицата, носещи тия две имена. Затова, преди да пристъпим към същността на въпроса, ние ще обърнем внимание на изтъкнатата му от Радойчич страна. Както няколко пъти вече забелязахме, за цялата дейност на Хриз до 1201 г. черпим сведения единствено от гръцките извори — „Историята” и дребните съчинения на Никита Акоминат. Там владетелят на Просек носи името Χρύσος. Славянските източници — сръбските житиета собствено, които засягат историята на полуострова през първите години на XIII в., познават като просекски владетел само болярина Стрез (Стрѣзь, Стрѣзо). Може ли да се приеме, че името Хриз е същото славянско име Стрез, [71] минало в гръцка транскрипция? Разликата в писането и произношението на тия две имена е твърде голяма, за да се обясни тя само чрез транскрипцията. Радойчич счита, както по-горе видяхме, че на гръцкото Χρύσος най-подходящо е славянското Хрьсь. Когато се знае, че последното е било твърде разпространено през XIII и XIV в., няма защо да се търси друго име, за да се обясни гръцкото „Хриз”. Но сближението на тия две имена все пак би било основателно, ако се докажете, че в гръцка транскрипция името Стрез не е могло да се предаде инак освен с Χρύσος. Това обаче не може да се докаже. Напротив, Радойчич съобщи, че византийците са произнасяли и писали името Стрѣзь не Χρύσος, а са имали за него още в началото на XIII в. специалната форма Στρεάζος. [71a]

 

 

70. Цит. стат. летопис 1909, стр. 13 сл.

 

71. Името Стрѣзь и производните от него са били твърде разпространени между южните славяни. Вж. за това F. Maretic, O narodnim imenama i prezimenama u Hrvata i Srba, Rad. LXXXI. стр. 106, 117, 128 — Stezimir, Dobrostrez, Strez (135 стр.), Strezo (137 стр.), също тъй y Fr. Miklošich, Monum. Serbica p. 565 – , в Гласник XIII (p. 375) и XI (p. 132) в един хризовул на Стеф. Душан – стрѣзо мадарак; също в Гласник XV (р. 292, 298) у друг хризовул на Ст. Душан: стрѣзимиръ, ... инославь стрѣзовикь.

 

71a. J. B. Pitra, Analecta sacra et classica specilegio Solesmensi parata etc. p. 539. Вж. за това y H. Радойчић, цит. статии, Летопис VII. 1909, стр. 16.

С издадените от Pitra Дела” на Хоматиан не разполагаме, за да знаем при какви обстоятелства е споменато там името Στρεάζος и дали, както предполагаме, то не е дадено, на втория просекски владетел. Впрочем това в настоящая случай, когато трябва да се определи езиковото съотношение между имената Χρύσος и Стрѣзь, не е тъй важно. Важно е, че в края на XII и началото на XIII в., когато са живели и работили както Хоматиан, тъй и Никита Акоминат, гърците са писали славянското име Стрѣзь не Χρύσος, а Στρεάζος.

 

Горното бе вече наредено, когато г-н П. Ников ни изпрати от Виена препис от въпросното писмо. Споменатият там Стрез изглежда

да е същият наш просекски владетел. На г. Ников благодарим за сторената услуга.

 

67

 

 

229

 

От друга страна, ние по-горе съобщихме, [72] че на славянски името Христос се е писало в точното си гръцко произношение . Това обстоятелство ни приближава към разрешението на въпроса все в същия, посочен от Радойчич смисъл, само че по обратен нът: ако на славянски са могли да пишат името Христос, във формата , явно, е че не е имало нужда да се употребява за тази цел името Стрѣзъ. А това води към заключението, че имената и Стрѣзъ в езика на славянското население са били две имена съвсем различни, които не могат да се смесват.

 

Горните, изнесени за пръв път от Радойчич факти поколебават схващането, което правеше една и съща личност от двамата просекски владетели. Радойчич ги представя като две отделни лица. Но неговите взети из областта на „филологията” аргументи не са още достатъчни, за да установят окончателно неговото твърдение. За тази цел са потребни данни от исторически характер. Такива намираме в славянските и латинските извори за историята на занимаващата ни епоха. На първо място по ценността на нужните нам известия стоят сръбските жития. Нека видим какво казват те.

 

В житието на св. Сава, написано от Теодосий, [73] се говори за Стрез, който „макар и злоумен, но бил благороден, произлизал от българските страни и бил роднина на Калоян, цар

 

 

72. Вж. по-горе.

 

73. Живот св. Саве, Београд, 1860 г., изд. Ђ. Даничић, който погрешно е счел за негов автор Доментиан.

 

68

 

 

230

 

Загорски”. [74] Като излага по-нататък легендата за смъртта на Калоян при обсадата на Солун, житиеписецът продължава: „Тоя гореказан Стрез след умъртвяването на цар Калоян беше преследван от наследилия царството Борил, за да бъде убит, понеже беше царски сродник. И тоя гот, наречен Стрез, беше надарен с голямо мъжество и заради това най-вече му завиждаха и искаха смърт за душата му, защото се бояха да не би той, като се възцари, да ги убие. И като беше гонен от тях и нямаше де да отиде, прибягна до благочестивия велик жупан н самодържец Стефан. [75]  Сам Стефан Първовенчани в биографията на баща си, Стефан Неман, говори за Стрез тъй:

 

[76]

 

В горните къси съобщения на Теодосий и Стефан е казано — във връзка със събитията в България — твърде много нещо за Стрез. За да стане по-ясен смисълът на тия съобщения, ние ще направим някои странични разяснения.

 

Убийството на Калоян под Солун се отдава на заговор, начело на който стояли жената на Калоян, куманка, и неговият сестрин син Борил. Борил завладява престола. За да запази незаконно добитого положение, нему било необходимо да отстрани всички ония лица, които имали по-голямо право на престола, чиито права били еднакви с неговите, или пък — всички видни дейци, които, било поради високото си положение, било поради привързаността си към убития цар, са могли да му бъдат онасни. Поради това именно всички такива лица, които задавали страх на Борил, трябвало да търсят спасение вън от пределите на България. Синовете на Асен I — Иван Асен и Александър, били принудени да бягат в Русия. Към същото средство — чуждото покровителство — е бил заставен да прибегне

 

 

74.

 

75. Теодосий, р. 104.

 

76. P. J. Safařík. Památky dřevnìho pisemnictví jihoslovanův. — Zivot sv. Symeona od krále Štěpána. Praha, 1868, XVII, p. 22.

 

69

 

 

231

 

и друг един български велможа и роднина на Калоян — деспотът Слав. [77]

 

По всичко личи, че подобна участ си е навлякъл и Стрез. В гореприведените пасажи из житиетата на св. Сава и Стефан Неман се изтъкна близостта на Стрез с Калоян. В съответното място у Теодосий за него се казва, че бил от царски род

 

 

77. H. d. Valenciennes, цит. съч., съобщава, че Слав бил братовчед на Борил (cousins germains). Когато през лятото 1208 г., разказва Валансиен, българите почнали да нападат латинските земи, Хенрих приготвил войските си в Одрин; тук съветът на болярите решил да потеглят за България и да потърсят помощта на един виден човек, на име Слав, който бил във война с Борил, негов братовчед, понеже Борил му завладял земята с измама. (Lors prisent conseil que il iroient vers Blaquie, pour requerre l'ayde et la forse d'un hault homme qui avoit nom Esclas, et estoit en gerre contre Burile, qui ses cousins germain estoit, pour chou que chil Buriles li avoit tolue sa tierre en trahison. Vol. II, 170). След като, продължава Валансием, Борил бил разбит в околността на Пловдив от фрднкитс, последните пристъпили към обсадата на Кричим (Crucemont). Тогава при тях дошъл Слав, който воювал с Борил, макар да бил негов братовчед; защото тоя Борил казвал, че земята, която Слав държал, трябва да бъде негова, а Слав казвал, че не; тъй че Слав го нападал често и го изнемощявал откъм войници, приятели и крепости. И тоя Слав, като искаше да има силата и помощта на императора Хенрих, поиска да сключи с него мир. (Esclas. . . qui Burile gueroioit, et si estoit ses cousins germains [car chil Buriles disoit que la terre que Esclas tenoit devoit être soie; et Esclas disoit que non; et por chu s'entre-queroioient-il; si que Esclas couroit souvent sour lui, et l'affoiblioit moult de gent et d'amis et de castiaus]. Et chil Esclas, por chou que il vouloit avoir la force et l'aide de l'empereour Henri, il envoia à luì por pais faire. Vol. X, pp. 184—185).

 

Като братовчед на Борил Слав е бил може би племенник на Калоян и и затова е имал право на престола не по-малко от това на Борил. Слав намираме в Родопите. От там той водил война с Борил за земите си”. Последното вероятно трябва да се разбира, че Слав още при Калоян бил управител на някоя област и от това му положение искал да го лиши Борил. Наклонни сме да предполагаме, че Слав в родопските покрайнини е заемал такова положение, каквото и Ециисмен през 1205 г. в Просек. Не може да се мисли, че той е бил независим областен княз, защото като такъв той не би бил търпян от Калоян. Във всеки случай борбата между Борил и него, ако не е била предизвикана от съперничеството им за овдовелия български престол, ще трябва да се обясни със страха на Борил и с желанието му да се освободи от един съсед, който при средствата и положението, които имал, е могъл да му бъде опасен.

 

Родството между Калоян и Слав се потвърждава и от Акрополит, който разказва, че родопските земи владеел Слав, който беше роднина на цар Асен (II) и беше направен деспот от цариградскни император Хенрих

G. Acropolitae, Annales, Bonnae, 1836, гл. 24, стр. 42). Последната част от съобщението на Акрополит едва ли ще трябва да приемем за вярно. Латинците не са възприели сановническата иерархия, изработена от Византия, и не са си служили с византийскитс длъжностни имена. Слав навярно е носил титлата деспот още при Калоян. В България, както и във Византия, тая титла се давала на най-близките цареви роднини, на царските синове обикновено. В държавата деспотът е бил второ лице след царя. Тъй поне е било във Византия, откъдето българският двор рабски е копирал всички обичаи и нововъведения. (За достойнството на деспота вж. у Codinus - De officialibus palatii etc., Bonnae, 1839, стр. 6). На основание на това ще трябва да се предположи, че Слав е бил едно от най-близките лица на Калоян и първи велможа в негово време. И в такъв случай узурпаторът Борил ще е имало защо да се бои от него.

 

Независимо от гореказаното ние считаме за вероятно предположението, че след убийството на Калоян Слав се е обявил претендент за престол срещу Борил. Един пасаж от Валансиен подкрепя това наше предположение. Валансиен разказва, че когато бил уговорен бракът на Слав с незаконната дъщеря на Хенрих, последният обещал на бъдещия си зет да го направи господар на България, ако сполучи да изгони оттам Борил ( . . . et vous otroi avoec toute la conquest que nous avons faicte ichi; par telle manière que vous en serez mes homes, et m'en sevirés. Et si vous ottroi avoec Blaquie la grant dont je vous ferai segnor, sé Dieu plaist et je vis”. Val., X, p. 185). Обещанието на Хенрих навярно е идело като отговор на едно заветно желание на Слав. Знае се, че до самата смърт на Хенрих Фландърски Слав му е останал верен съюзник.

 

70

 

 

232

 

и „ужик” на убития цар [78] Стефан Първовенчани пък разказва, че Борил гонил Стрез, който бил негов брат и близък Калоянов роднина („ближик” [79]). По-точно са определени роднинските връзки между Стрез и Калоян в едно писмо на латинския император Хенрих. Там Стрез е наречен племенник на Калоян

 

 

78. В цитираното вече място, стр. 103: — consaguineus, Даничић, Рјечник из књижевних старина српских, III, 359). Стефан помага на прибягналия при него Стрез (Теод. 105); също тъй и в съобщения от г. Йорд. Иванов Лесновски препис на житието на св. Сава от Теодосий

(Йорд. Иванов, Български старини от Македония, изд. на Българското книжовно дружество, София, стр. 251).

 

79. Šafařik, op. cit., XVII, р. 23.

 

71

 

 

233

 

(Stratius nepos Johannicii, magni olim populatoris Grecie). [80] От всички тия известия може да се извади заключението, че Стрез е бил братов или сестрин син на Калоян, а може би и брат на Борил, ако се приемат в буквален смисъл приведените вече думи на Стефан Първовенчани

[81]

 

Разглеждайки по-нататък славянските източници от началото на XIII в., ние се натъкваме — в „Синодика на цар Борил” — на „севастократор Стрез”, чието име е поставено там редом с имената на севастократор Александър, брат на Ив. Асен II, и на деспота Слав. [82] Титлата севастократор се давала както във Византия, откъдето е заета, тъй и в България само на най-близките цареви роднини. Във висшата държавна иерархия севастократорът заемал отначало второ, а по-сетне — трето място след царя. [83] Тоя Стрез следователно, който се споме-

 

 

80. Вж. J.-А.-С. Buchon, Recherches et matériaux pour servir à une hist de la domination française aux XIII—XV siècles etc., Paris, 1840, II, p. 211.

 

81. Šafařik, id., p. 22.

 

82. M. Г. Попруженко, Синодик царя Бориса, Одесса, 1899, стр. 68:

 

83. Достойнството севастократор” е било създадено от Алексий I Комнин в 1081 г. До това време най-висок бил чинът на кесаря. Алексий дал тоя чин на Ник. Мелисин, който най-много му съдействувал да завземе престола. Понеже Алексий искал да почете и най-старня си брат Исак, но не желаел да го постави по-долу от Мелисин, а пък по-висок чин от кесарския нямало, той създава нов — севастократора. (Вж Codinus De officialibus palatii etc., p. 7, a също и coment, p. p. 174—175). От времето на Алексий Комнин преz XI, XII, а може би и XIII в. званието на севастократора ще е било най-високото след това на императора. При последните Комниновци в при Ангеловците то се давало на най-близките на императора лица — на синовете, братята или зетьовете. У Кодин севастократорът вече заема трето място и иде след деспота. Предполага се обаче (у Ст. Новаковић, Византијски чинови и титуле у српским земљама XI—XV века, Глас LXXVIII, стр. 212—213), че съчинението на De offic. palatii е писано към средата на XIV в. Може би около това време, ако не по-рано, деспотът е изпреварил по положение севастократора.

 

72

 

 

234

 

нава като севастократор в Синодика, ще е бил близък роднина на българския цар. Явява се въпросът — в кое време е носил той това достойнство? Когато се разглежда Синодика, още на пръв поглед става ясно, че тая негова част, в която се намира името на севастократора Стрез, е наслоение към първоначалния му състав. Последният е бил написан най-късно до 1218 г., преди Борил да бъде свален от престола. [84] Имената на Александър, Стрез и Слав непременно ще са били записани по-късно — вероятно при царуването на Асен II. [85] Обстоятелството пък, че и тримата те се споменават в Синодика заедно, показва, че те са били съвременници един на друг или пък че действували в близки едно до друго времена. Известната ни дейност на Слав се отнася към периода 1207—1230 г. След битката при Клокотница за него вече престава да се говори: той навярно е свършил дните си в почетен плен у Асен II. За Александър се знае също, че бил виден сподвижник на брата си. Не може следователно да се допусне, че споменатият в Синодика Стрез е живял и действувал по-късно от първите двама. Неговата дейност ще трябва да се отнесе най-късно към Ив. Асеновото време. Стрез обаче носи в Синодика титлата севастократор, която при Иван Асен е имал, както е отбелязано пак в Синодика, царевият брат Александър. По примера на Византия и в

 

 

84. Вж. Попруженко, op. cit., р. р. 64, 90, 108 и пр. Борил бил свален от престола в 1218 г. Около това време е станало записването на събора и била прогласена вечна памет на заслужилия на православието чрез тоя събор Борил. Тоя първоначален и основен запис е свършвал с пасажа, в който се провъзглася вечна намет на всички архиереи, епископи, свещеници и иноци, на всички боляри български, които заедно с царя се събрали и отхвърлили триклетата ерес” (Синодик, р. 63).

 

85. След първоначалния текст на Синодика следва пасаж, в който се провъзглася вечна намет на Ив. Асен, като се описват заслугите му по възстановяване на Търновската патриаршия, след това — друг, в който се споменават децата на Ив. Асен — Калиман, Михаил и Тамара, и най-сетне — пасажът с имената на Александър, Стрез и Слав. Справедливо е прочее мнението на Попруженко, че Синодикът се е попълвал последователно и постепенно, като към основното зърно на паметника постепенно се прибавили статии от последващите години и моменти на българската история и живот.” Нужна е само една уговорка: в интересуващия ни случай имената на Александър, Стрез и Слав са прередени от тия на Асеновите деца; вероятно съображението за по-високото достойнство на последните е повлияло на записвача.

 

73

 

 

235

 

България тая титла е могло да носи само едно лице. [86] Севастократорът Стрез е невъзможен следователно при Ив. Асен. Той не може да бъде отнесен и към царуването на Борил, защото в такъв случай неговото име би трябвало да се намира в основната част на Синодика.

 

Едничкото приемливо заключение след всичко гореказано е, че севастократорът Стрез като севастократор е бил съвременник на Калоян. В такъв случай най-простото съпоставяне на известията за Стрез из сръбските житиета с приведените редове на Синодика налага заключението, че тук е дума за едно и също лице. Стрез е носил титлата севастократор именно като близък роднина на Калоян, за какъвто ни го представят и сръбските житиета. [87] Заемащ такова видно положе-

 

 

86. Тъй поне е било във Византия. При Исак Ангел със званието севастократор е бил почетен най-напред неговият чичо Йоан (Nic. р. 489). След него то било дадено на Исак, зет на императора Алексий, умрял в плен у българите.

 

87. Успенски (Образов. втор. болг. царства, р. 236) не допуща, че севастократор Стрез от Синодика и Стрез от сръбските житиета са едно и също лице. Това е, защото той смесва последния с Хриз. В такъв случай наистина мъчно е да се предположи не само че Хриз, изгонен от владенията си, се е помирил със скромното звание севастократор” при двора на Калоян, но също тъй, че Калоян би дал това звание на Хриз.

 

Ст. Новакович в споменатата му статия (Византијски чинови и пр.. Глас LXXVIII, р. р. 178—280) изказва предположението, че Стрез е получил чина севастократор от византийския император Алексий след мира в 1201 г., когато му била дадена за жена императорската внучка Теодора, дъщеря на севастократора Исак (Новаковић, р. 229). От тия думи се вижда, че Новакович отъждестява Стрез с Хриз и въз основа на това гради своето предположение. Трябва да се докаже обаче, че Хриз и Стрез са едно и също лице, а докато това не е доказано, предположението на Новакович няма никаква цена. Ако Стрез се заплита в международните отношения на полуострова чак след смъртта на Калоян, когато Цариград е бил в ръцете на кръстоносците, то естествено е, че той не е могъл да получи титлата севастократор от византийския император. Изключено е, разбира се, предположението, че тя му е била дадена от Стефан Първовенчани, защото последният, тогава велик жупан, сам е носил тая титла, която му била дадена от император Исак в 1191 г. при женитбата му за неговата племенница Евдокия.

 

М. Г. Попруженко има по същия въпрос съвсем друго мнение. Той предполага, че името на севастократора Александър е било вписано в Синодика заради заслугите на брат му — цар Ив. Асен; но — продължава той — на нас ни е доста добре известна дейността на Стрез и Слав. Тази дейност ние не можем да признаем благотворна за България, ако вземем под внимание, че те и двамата трябва да бъдат считани за боляри, които, въодушевени от честолюбие и отличавайки се със силна жажда за власт, съумели не всякога по благовиден начин да се доберат до пълна независимост в своите земи и с това нарушили единството на властта и страната, което било тъй необходимо за българите. Пред вид на това, а също пред вид и на туй, че дейността им, отнасяща се във всеки случай към време, значително по-раншно от дейността на Иван и Александър Асеновци, с които никак не могат да бъдат сравнени Стрез и Слав в представлението на лицето, което е внесло забележката за Александър, аз си позволявам да мисля, че провъзгласяването вечна намет на Стрез и Слав не е свидетелство за признание на заслугите им към цяла България.” „Техните имена, продължава Попруженко, са вписани по-късно в Синодика, т. е. в един препис междинен — между тоя, в който за пръв път се споменава за Александър, и тоя, който е дошъл до нас; освен това аз допущам — говори той по-нататък, — че това внасяне е станало в тия местности из България, които, понеже получили благодарение на Стрез и Слав самостоятелност, имали основание, като ги наричали севастократор и деспот, да хранят към тях известен род благодарност” (Попруженко, цит. съч., стр. 94—95, к. м.). Преди всичко някои места не са получили от Стрез и Слав такава самостоятелност, че да се счита благодарността” им за причина да бъдат дадени на двамата династи горните титли. Стрез, както и Слав са владели земи, освободени не от самите тях из под чуждо владичество, а откъснати от българското царство. А да се счита, че населението от тия земи е ценяло повече зависимостта си от местни всевластни владетели, отколкото принадлежността си към царството, това би значило да се изказват невероятни предположения, Стрез и Слав сами не са могли да си прикачат горните титли, а още по-малко е могло да им ги даде населението от съответните области. Достойнството севастократор е могло да бъде дадено само от византийския император и от български цар. Показахме по-горе, че Стрез не е могъл да получи това достойнство от Византия. Тогава от кой български цар му е било дадено то? — От Калоян, мислим ние. И споменаването му в Синодика според нас има пред вид именно тия заслуги, с които той се е отличил в Калояново време и които не са могли да бъдат забравени при Ив. Асен. Също тъй е въпросът и със Слав. Слав е могъл да носи титлата деспот само от Калоян. И споменава го Синодикът именно заради заслугите, които тогава е принесъл на царството. Редовете в Синодика”, където са вписани горните три имена, образуват едно цяло и затова мнението, че имената на Стрез и Слав са вписани там по-късно от името на Александър, се опровергава от самата външност на предметния пасаж.

 

74

 

 

236

 

ние при българския двор, Стрез навярно е бил едно от най-доверените лица на Калоян и виден сподвижник в делата му за закрепяване на Второто българско царство. И може би не ще е много смело предположението, което би поискало да открие севастократора Стрез в Cornestabularius'a Sergius

 

75

 

 

237

 

един от пратениците на Калоян до папата Инокентий III в 1203 г. [88]

 

Поради положението си и връзките си с убития цар, както и поради личните си качества, Стрез несъмнено е станал твърде опасен за узурпатора, поради което последният навярно се е опитал да го премахне. В житието на св. Сава от Тео-

 

 

88. Известно е, че за да узакони и затвърди положението си като независим господар на България, Калоян бе принуден да потърси признанието на римския първосвещеник. През пролетта или лятото 1203 г. от Калоян било изпратено в Рим посолство начело с търновския архиепископ Василий, което да настоява пред Инокентий III за признанието на българското царство и българската църква. Когато посолството стигнало в Драч, гърците, в чието владение се намирал тоя град, не позволили на Василий да отплува за Италия. Местните латински духовни лица го посъветвали тогава да изпрати там другарите си, които не засягало, види се, запретението на гърците. Василий счел тази мярка за разумна и останалите двама членове на посолството - Comestabularius Sergius и презвитер Константин — отпътували за Рим. Архиепископ Василий изложил необходимостта на взетата мярка в един post scriptum към писмото на Калоян до Инокентий. Там той моли папата да има вяра в това, което ше му съобщят и ще искат от него казаните две лица. (Въпросното писмо на Калоян заедно с прибавката — post scriptum на Василий, е издадено от Theiner, Vetera monum. slavor. merid. historiam illustrantia, Romae 1863, t. I, 1. XXXVI, pp. 20—21. Съдържанието на post scriptum'a e следното: Ad haec noverit sanctitas tua, quod ego Archiepiscopus Basilius veniebam cum ista pecunia adorare sanctitatem tuam, et usque ad Durachium parveni, ubi vidi nuntios. . . sed Grecus, qui veniebat cum illis, non permisit me transire cum illis, habito consilio Ducis Durachii, asserens, quod molestum Imperatori existeret, si transirem. Quo audito, archidiaconus et clerici Latinorum, qui sunt Durachii, consulerunt similiter ne transirem, et si aliter agerem, res amitterem et personam. Unde misi ad te bonos homines et fideles Imperatoris, Sergium comestabularium et Constantinum presbiterum, quibus iniunctum est, ut tibi veritatem proponant. Inspirat tibi dominus, ut bene te super hos servitio intromitas. — Външността на цялото писмо не издава, че приведената част е по-сетнешна прибавка, но това личи от самого ѝ съдържание. В първата част на писмото Калоян говори от свое име, когато пък в приведената изложението е направено от името на Василий и в него се говори за случки, които не са били известни на Калоян.)

 

Дали споменатият в писмото до Инокентий comestabularlus Sergius не е едно и също лице с известния ни от Синодика” севастократор Стрез? Трудно е наистина да се сближат имената Sergius и Стрез, но във всеки случай разликата между тях по писане и произношение е много по-малка от тая между Χρύσος и Стрез. Ако при сближаването на последните две съображенията за изменение чрез транскрипцията са могли да отстранят затрудненията, такива съображения ще бъдат още по-уместни в дадения случай: писмата до папата българите вероятно са писали на славянски, превеждали са ги на гръцки и от тоя език — на латински. В тая двойна транскрипция — особено като се имат пред вид обстоятелствата, при които е бил прибавен post scriptum'а към въпросното писмо — лесно е могло славянского име Стрез да мине на латински във формата Sergius. В полза на предположението, че с латинското Sergius е предадено славянското Стрез, говори и това обстоятелство, че името Сергей като име на светско лице не се среща през тая епоха между българите и изобщо между южните славяни. Най-сетне и самият характер на документа, в който срещаме името на Sergius, усилва вероятността да бъде той едно и също лице с известния от Синодика севастократор. Посолството на Калоян в 1203 г. е било натоварено с една твърде деликатна и извънредно важна мисия. Сам Калоян му е предавал твърде голямо значение, както личи от съдържанието на писмото до Инокентий и от обстоятелството, че с него е отивал сам търновският архиепископ. Калоян несъмнено е искал в това посолство да се представи на Инокентий колкото е възможно по-добре и затова твърде вероятно е, щото в посолството наред с висшия представител на черквата — архиепископа — да е участвувал и първият сановник на царството — севастократорът.

 

В прибавката на Василий към Калояновото писмо казаният Sergius носи титлата comestabularius. Буквално това значи началник на царските обори (comes-stabulus), каквато длъжност наистина е нзпълнявал отначало comestabularlus'ът. В неговите функции обаче постепенно е станала промяна. В Запад — Франция например — през средните векове comestabularius'ът (constabularius, connestable, connétable) става висш началник на войските в кралството и във военната иерархия заел място над маршалите и херцозите непосредствено след краля. (Вж. Du Cange, Glossarium mediae et infimae Latinitatis, p. 431). От друга страна, и из Историята” на Никита ни е известно, че в царуването на императора Исак Ангел познатите ни двама севастократори Йоан и Исак са били също тъй висшп началници на византийските войски. (Вж. у Nic., р. р. 482, 489, 613—614). Титлата connestable (= commestabularius) срещаме и у Henri de Valenciennes, един от летописците на образуваната във времето на Калоян латинска империя. Названието connestable у Валансиен означава върховен вожд или господар. (Вж. Val., op. cit., XXIX, p. 221: car il ont lor connestable, en cuil ont toute lor espérance”. Също тъй XXXII—XXXIII, p. 227, и y Gerland, Gesch. d. Lat. Kaiserreiches v. Konstaniinopel, p. 19, 81, 163, 180 и 186.) Много обяснимо е следователно защо латинският преводач на писмото е счел за най-правилно да преведе непреводимото буквално название на първата византийска длъжност σεβαστοκράτωρ (образувано от σεβάστοσ и ἀυτοκράτωρ) с названието на най-висшия в латинските държави чин comestabularius.

 

76

 

 

238

 

досий изрично се казва, че след смъртта на Калоян Стрез бил преследван от Борил, понеже бил царски сродник и именно защото бил такъв. Но страхът на Борил от Стрез е имал и по-осезателни причини. Заговорниците искали смъртта на Стрез най-вече затова, защото той бил „надарен с голямо мъ-

 

77

 

 

239

 

жество” и те се бояли да не би той сам да завладее престола и да ги убие. [89] Последните думи на житиеписеца свидетелствуват, че Стрез е бил считан за възможен наследник на Калоян и че неговата лична храброст — при законността на неговите права — го е правела страшен съперник на Борил.

 

След като се опитахме да определим положението, което Стрез заемал в България преди смъртта на Калоян и причините за неговото бягство след узурпацията на Борил, ние се връщаме към оставения недоразрешен още въпрос за едноличността на Стрез с Хриз. Може ли да има поне сянка от историческа вероятност предположението, че Хриз и Стрез са едно и също лице?

 

Преди всичко Стрез е бил близък роднина на Калоян, на Асеновци. Тоя факт е засвидетелствуван по такъв начин, че не подлежи на никакво съмнение. Установени ли са някъде роднинските връзки между Хриз и Асеновци? — Никъде. Никита Акоминат, който е заемал видни длъжности при цариградския двор, бил е императорски секретар и поради това е могъл достатъчно добре да познава видните исторически дейци на своята епоха, макар няколко пъти да говори за Хриз и да разказва за неговите отношения към Византия и България, никъде не споменава, че Хриз е бил в роднинство с Асеновци. А това той не би пропуснал да отбележи, ако то съществуваше. С него той би обяснил тук или там стремежите на Хриз към самостоятелност, нежеланието му да се подчини на Асеновци, неговото неколкократно отмятане от Византия, и т. н. За Никита обаче Хриз не е повече от „един влах”, който нямал никакви особени връзки с водителите на въстанието, който се отметнал от тях със своята дружина и си предложил услугите на Византия.

 

Въпросът има и обратна страна. Стефан Първовенчани, при когото избягал и дълго живял Стрез и който направил от

 

 

89. Теод., р. 104:

И непосредствено преди тоя пасаж:

 

78

 

 

240

 

беглеца свое най-близко лице, е имал възможност добре да познава неговото минало. Същият Стефан обаче никъде не споменава, че Стрез е бил по-рано владетел на Просек; той не говори за това даже и когато описва настаняването на Стрез със сръбска помощ в тия места. Ако Стрез е бил по-рано владетел на земите по Вардар и Струма, ако той е същият Хриз, следователно Стефан Първовенчани по никой начин не би пропуснал да отбележи, че неговото настаняване в тия места във времето на Сорил е само възстановяване на похитените му по-рано права. Стефан не казва това. А той би го казал несъмнено, ако Стрез е бил едно и също лице с познатия ни просекски владетел; казал би го, защото с това той най-лесно би могъл да оправдае помощта, която дал на Стрез, за да откъсне от българското царство македонските земи. За Стефан Първовенчани обаче, както и за другите сръбски житиеписци, Доментиян и Теодосий, Стрез не е повече от виден български велможа и Калоянов роднина, който бягал от вероломството на Борил.

 

Но да отидем по-нататък. Ако по въпроса за идентичността на Хриз и Стрез болшинството от изследователите са съгласни, то в мненията им за съдбата на първия просекски владетел през периода 1201—1207 г. съществуват различия. Изказани са две предположения. Едното е, че Хриз, след като бил депосидиран, се прибрал при двора на Калоян и тук се задоволил със скромното за него звание севастократор, докато възшествието на Борил не го накарало да бяга в Сърбия. Според второто пък веднага след депосидирането си Хриз прибягнал при сръбския жупан, с чиято помощ, след смъртта на Калоян, сполучил да си възвърне владенията.

 

Нека се спрем на първото предположение. Неговата невероятност лежи в самата му основа. Едва ли може да се допусне, че Калоян би дал на Хриз такъв висок чин, какъвто е бил тоя на севастократора — едва ли, казваме, би го дал на тоя Хриз, който, след като изгубил владенията си, не е могъл да му бъде нито полезен, нито пък опасен. Но да оставим и това на страна и да приемем за минута, че поради едни или други причини Хриз е получил от Калоян чина севастократор. В такъв случай той едва ли би скъпил това си положение; той

 

79

 

 

241

 

не е могъл да гледа на него като наложена му от обстоятелствата необходимост. В такъв именно смисъл, неволен слуга на българския цар, той не е могъл да бъде негово близко и доверено лице. Напротив, лишен от владенията си от Калоян, би трябвало да се очаква, че Хриз ще иска неговото сваляне или смъртта му и че не само ще се противопостави, но ще бъде най-ревностен сътрудник на убийците му. В качеството си на пръв сановник той би им дал всичкото си съдействие. В действителност обаче виждаме съвсем друго. Съобщенията на сръбските житиета дават да се разбере, че Стрез е бил преследван от Калояновите убийци, защото те се бояли от него, защото, с други думи, те не били сигурни, че докато е жив, той ще ги остави безнаказано да жънат плодовете на извършеното престъпление. Стефан Първовенчани добавя, че Стрез бил жертва на Борил, „тоя лош и законопрестъпен негов брат” [90] Калояновият почетен пленник Хриз никога не би могъл да зададе на узурпатора такъв страх, какъвто му е внушавал Калояновият роднина и сподвижник, севастократорът Стрез. Изменникът на националното българско дело Хриз никога не би могъл да бъде страшен съперник на Борил и сериозен претендент за овдовелия престол и следователно не би могло да бъде с нищо оправдано желанието на Борил да застави Стефан с всякакви средства, даже и чрез заплашване с война да му предаде беглеца. [91]

 

Другото предположение за личната съдба на Хриз, както казахме, е, че след като бил депосидиран от Калоян, той прибягнал при сръбския жупан, с чиято помощ след Калояновата смърт сполучил да си възвърне владенията. Доста ясно е изказано това предположение от Т. Успенски. Според него стесненият от Калояновите претенции Хриз, като се боял да

 

 

90. Šafařik, op. cit., p. 22.

 

91. Вж. Теодосий, op. cit., p. 104

Отказът на Стефан да предаде Стрез е причина за враждата между него и Борил, вражда, която докарва война помежду им в 1213 г.

 

80

 

 

242

 

не бъде лишен от всички изгоди” (к. м.), се присъединил към враговете му и взел участие в антибългарското движение, което се започнало в Сърбия . . . Хриз след 1201 г. се опитал чрез великqй жупан на Сърбия да закрепи това положение, от което искал да го лиши българският цар. [92] Това мнение на Успенски не само че игнорира категоричните известия на съвременниците, но е в явно противоречие с тях. В приведените думи на руския учен се съдържа предположението, че след 1201 г. Хриз е запазил поне част от земите си в Македония. Никита обаче съобщава, както по-горе видяхме, че в 1205 г. Просек заедно с околните земи бил подвластен на Калоян и имал за управител не Хриз, а друг войвода — Ἐτζυϊμένος. [93] При това приведеното от нас място из същия византийски историк говори, че през лятото 1205 г. всички земи в Северна Македония заедно със Скопие са се намирали в пределите на Калояновата държава. [94] Ако следователно се допусне, че Хриз през 1205 г. е минал на страната на Стефан, той е могъл да стори това само след като остави земите си и сам се спасява в Сърбия. Но, от друга страна, Стефан и Теодосий ни съобщават, че бягството на Стрез в Сърбия е станало при царуването на Борил, значи след 1207 г., и че тоя Стрез при жи-

 

 

92. Собствените думи на Успенски са: Може да се предположи едно от двете: или Хриз, лишен от княжеството си в 1201 г., минал на служба у българския цар, или пък, оскърбен от неговите притязания и като се боял да не бъде лишен от всички изгоди, в същото това време се присъединил към враговете му, като взел участие в антибългарското движение, което се започнало в Сърбия. Наистина в известния Синодик на цар Борис е споменат севастократорът Стрез, което би могло да сочи на сана, с който са го почели при двора на българския цар, но ние не можем да се спрем на предположението, че Хриз се е примирил със скромния пай на севастократор на служба при Калоян, който въвел у себе си и лошите, и добрите обичаи на византийския двор. Нам се струва твърде вероятно, че Хриз след 1201 г. потърсил да закрепи в съюз с великия жупан на Сърбия това положение, от което искал да го лиши българският цар (op. cit., р. 236—237).

 

93. Nic., р. 818. Мъчно е при това да се допусне, че след като изгубил Просек, Хриз е могъл да се удържи срещу Калоян в някое друго място на Македония.

 

94. Nic., р. 818, вж. по-горе. Известно е при това, че в 1208 г. въпреки всичките несполуки на Борил във войните му срещу латинците градът Мелник е бил в пределите на българското царство и е имал свой отделен командант (bailliu, вж. Vallenciennes, XXIV, р. 211).

 

81

 

 

243

 

вота на Калоян е имал в България видно обществено положение. Това последно обстоятелство опровергава и сетната комбинация, която иска да създаде една личност от двамата просекски князе. [95]

 

След всичко изложено дотук ние считаме, че по-нататъшното смесване на Добромир Хриз със Стрез ще бъде лишено от всякакво основание. Това са две лица съвсем различни, действували са в различни, ако и близки времена и само особеното стечение на обстоятелствата е направило център на тяхната дейност една и съща област — Северна Македония с Просек. Стрез обаче се явява там, когато Хриз е бил вече отдавна изчезнал.

 

 

95. Gerland (Gesch. des latein. Kaiserreiches von Konstantinopel, p. 155 също той се придържа в мнението, че още в 1205 г. „когато Шишман обсаждал Солун”, Хриз се намирал в Сърбия при Стефан Неманич.

[Previous] [Next] 

[Back to Index]