Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

41. ДАМЯНЪ ГРУЕВЪ ВЪ СОЛУНЪ

Единъ сѫботенъ день презъ втората половина на септемврий 1906 год., между другитѣ пазарджии, влѣзоха въ Солунъ и група селяни отъ с. Коритенъ, съ стадо овци за продань. Още въ Кукушката махала случайно срещнати комитетски хора познаха въ едного отъ овчаритѣ младия солунчанинъ Георги Мончевъ, който преди една година бѣ станалъ нелегаленъ. Между овчаритѣ имаше още двама нелегални. Единиятъ отъ тѣхъ бѣше Дамянъ Груевъ, а другиятъ — четникътъ Карчо. Облѣченъ въ селска носия отъ солунско, лишенъ отъ хубавата си брада и подкаралъ, съ кривакъ въ рѫка, стадо овци на пазара, Даме бѣше неузнаваемъ. Неузнаваемъ бѣше и съ говора си на типичното българско наречие отъ солунско. Само по кръшния смѣхъ и по звънливия тембъръ на гласа му можеха неговитѣ стари познати въ Солунъ да се досѣтятъ за нѣкогашния училищенъ инспекторъ.

Не току тъй Груевъ се бѣше решилъ на такъвъ рискъ. Положението на българитѣ и състоянието на Организацията въ Солунъ и околията бѣха, по това време, неимовѣрно влошени. Хората, които отъ нѣмай кѫде бѣха заели опраздненитѣ рѫководни мѣста, се чувствуваха така безпомощни,

475

че очакваха съ нетърпение идването на нѣкое авторитетно лице, което да имъ пооправи работитѣ. Съ тази именно задача се зае Груевъ.

Солунъ и околията страдаха преди всичко отъ андартитѣ. Силни съ съдействието на мѣстни влиятелни турци и на офицери отъ мѣстнитѣ гарнизони, тѣ предприемаха чести нападения въ така нареченитѣ камбарбашки села край устието на Вардара [1], предприемаха изтрѣбителни хайки противъ безорѫжни работници по полето и подъ стенитѣ на самия градъ. Най-крупнитѣ имъ злодеяния презъ лѣтото бѣха избиването на седемь души косачи, между селата Араплия и Текелево и на петима работници тухлари, само на два километра северно отъ Солунъ. Други десетина българи, първенци отъ селата Ватилъкъ, Ново-село и Топчиево бѣха, все презъ това лѣто, арестувани, осѫдени и изпратени на заточение изъ мало-азиатскитѣ крепости по клеветническитѣ донесения на ново-селския гръцки учитель Атанасъ Пападопуло и на гъркоманина Божинъ Аргировъ отъ Топчиево.

Българщината въ града и околията се разяждаше и отъ язвата на вѫтрешнитѣ междуособици. Комитетскитѣ хора обвиняваха въ противореволюционни агитации председателя на църковната община епископъ Неофитъ и искаха махването му отъ Солунъ. Нѣкои граждани пъкъ и часть отъ гимназиалнитѣ учители, държеха страната на владиката. Търговскиятъ агентъ Шоповъ и Екзархията сѫщо взеха подъ закрилата си Неофита. Макаръ, че обвиненията противъ владиката не бѣха съвсемъ неоснователни, намѣсиха се отвънъ влиятелни революционери и решенитѣ отъ солунския комитетъ санкции противъ обвиняемия бидоха отмѣнени. Нито една отъ тѣзи напасти, обаче, не може да се сравни съ последицитѣ на така наречената Мацанова афера. При единъ обискъ у учителя Мацановъ властьта се докопа до една необикновено ценна за нея находка. Тоя учитель имаше манията да държи „дневникъ”, въ който, между друго, вписваше всичко каквото знае (или узнае) за по-виднитѣ революционери въ Солунъ, безъ да забравя съвсемъ и познатитѣ си отъ други градове. До името на всѣко едно отъ вписанитѣ лица авторътъ на „дневника” отбелязваше, — види се отъ професионаленъ навикъ, — и личната си преценка за неговата революционна дейность. Тоя именно дневникъ, съ всичкия си готовъ материалъ за турскитѣ следователи и прокурори, стана достояние на Хилми паша. Тридесеть и шесть души учители и видни граждани, споменати въ „дневника”, бидоха арестувани. Други забѣгнаха. Окрѫжниятъ, градскиятъ и околийскиятъ комитети бѣха изведнажъ обезглавени. Разнебити се съвсемъ и учебното дѣло въ Солунъ.

1. Коритенъ, Тритѣ хана, Дудуларе, Араплия, Норишъ, Сармурово и др.

476

Самъ виновникътъ, отъ угризения на съвѣстьта си и подъ тежестьта на проклятията и ругатнитѣ, които отъ всѣкѫде се сипѣха върху му, се побърка въ затвора.

Такова бѣ положението, което Груевъ завари въ Солунъ. Той престоя тамъ близу месецъ и половина, срещна се съ разни лица, занима се съ всѣкакви въпроси и свърши добра работа, безъ да бѫде подушенъ отъ полицията — доказателство, че въпрѣки раздоритѣ и жертвитѣ на Мацановата афера, Солунъ все още се държеше и не му липсваше друго, освенъ вещо и авторитетно ръководство.

Първата грижа на Груева бѣ да постегне организационнитѣ редове. Както всѣкѫде другаде, и тукъ самото му присѫтствие ободри духътъ на работницитѣ. „Ние очаквахме неговото пристигане, както децата очакватъ своя любимъ баща и когато дойде, изказахме предъ него болкитѣ си като предъ опитенъ лѣкарь, отъ когото искахме съвети и цѣръ”, — пише въ запискитѣ си Божинъ Дим. Продановъ [1], единъ отъ малцината учители, чиито имена кой-знае какъ бѣха останали неотбелязани въ Мацановия дневникъ.

После той пустна пипалата си между другитѣ граждански срѣди, безъ да пропустне и лицата, които се обвиняваха въ противореволюционни подстрекателства. Пипалата му това бѣха неговитѣ стари вѣрни солунски приятели и почитатели, солидни граждани като Григоръ Поповъ. . . Тѣ му устройваха срещи съ разколебанитѣ, на които той възвръщаше вѣрата; съ скѫперницитѣ, които убеждаваше, че паричниятъ приносъ е най-нищожната жертва въ тази всепоглъщаща народна борба; съ проводницитѣ на зловредни агитации, които вразумяваше чрезъ своето убедително слово или чрезъ заплашване съ наказателни мѣрки. Груевъ подкани писмено търговския агентъ да се държи на страна отъ разправиитѣ между мѣстнитѣ българи, а владиката предупреди да спре противореволюционнитѣ си агитации, ако не иска да изпита върху си всичката строгость на наказателнитѣ наредби споредъ организационния правилникъ. Понижениятъ престижъ на Организацията въ града се повдигна. Търговскиятъ свѣтъ наново поразвърза кесиитѣ си [2].

Оставаше да се взематъ мѣрки противъ външнитѣ неприятели. Груевъ дойде въ Солунъ съ предварително взети решения по тоя въпросъ. Неговиятъ методъ, обаче, изискваше тѣзи решения да бѫдатъ усвоени като логическо умозаключение отъ ония, които трѣбваше да се натоварятъ съ изпълнението имъ. Той поиска отъ Проданова да му заведе двама-трима отъ най-преданитѣ работници, способни

1. Въ тѣзи необнародвани още записки Продановъ излага главно дейностьта на Груева презъ това негово пребиваване въ Солунъ.

2. Доволенъ отъ паричнитѣ вноски на търговцитѣ, Груевъ на заминаване отъ Солунъ даде на рѫководителитѣ следната наредба: „Солунскитѣ търговци не закачайте сега за сега за пари". (Б. Продановъ — Записки).

477

на най-рисковани акции. На другия день Продановъ се яви въ квартирата му, придруженъ отъ Ване Яневъ и Владо Поповъ. Заговори се за андартската напасть.

— Кои сѫ най-главнитѣ виновници за безразборното изтрѣбление на българитѣ?

— Това сѫ Аскитисъ [1], който рѫководи действията на гръцкитѣ чети и Хилми паша, който имъ съдействува, — отговориха тримата солунчани.

— Отъ тѣхъ трѣбва и да почнемъ, — подзе Груевъ. Безчовѣчно и безумно е да убиваме безобидни орачи, косачи и тухлари, както правятъ нашитѣ неприятели. Ние ще убиваме консули, секретари, драгомани, турски паши, — ония, по чиято вина се пролѣ толкова много кръвь. Само така ние ще можемъ да разчитаме на добри резултати, понеже замѣстницитѣ на наказанитѣ ще знаятъ и ще помнятъ, че за лошитѣ тръне има и лоши търнокопи.

Методътъ му предизвика желания ефектъ. Пръвъ се обади Георги Мончевъ:

— Блазни ме такава една смърть. Азъ съмъ готовъ да премахна най-голѣмия трънъ, Хилми паша.

— Азъ съмъ пъкъ готовъ още сега да убия Аскитиса, ако ми позволите, — отсѣче твърдо Ване Яневъ.

— Наложително е най-напредъ да се премахне Аскитисъ. Това трѣбва да стане, за да се сплашатъ гърцитѣ и да се повдигне духътъ на нашитѣ хора, — каза Груевъ и следъ кратко мълчание продължи:

— Ако гърцитѣ отговорятъ съ убийство, не се двоумете да премахнете и консула имъ, секретаритѣ, другитѣ имъ офицери, които подъ форма на чиновници сѫ установили главната си квартира въ консулството.

По премахването на главния инспекторъ се говори въ други две срещи само съ Проданова. То трѣбваше да носи, характеръ не само на изолирано убийство — протестъ срещу реформената игра на Хилми паша и неговата мерзка роля въ похода на гръцкитѣ и сръбскитѣ главорѣзи. То трѣбваше да послужи като сигналъ за една по-сложна акция, твърде много напомняща априлскитѣ атентати отъ 1903 г. въ Солунъ. Двегодишната борба, водена противъ въорѫженитѣ пропаганди по горитѣ и селата, не даде задоволителни резултати, а продължението ѝ само по досегашнитѣ методи изискваше нови колосални усилия и непосилни срѣдства, безъ сигурни изгледи за решителенъ успѣхъ. Европейскитѣ представители не се вълнуватъ твърде отъ вида на масовитѣ пожарища, опустошения и избивания на невинни български домочадия. Тѣ, обаче, и тѣхнитѣ пра-

1. Аскитисъ, драгоманъ на гръцкото консулство въ Солунъ, бѣше първия сътрудникъ на ген. консулъ Коромиласъ. Следъ отзоваването на Коромиласъ Аскитисъ пое самъ рѫководството на андартската акция въ Солунския вилаетъ.

478

вителства сигурно ще се стреснатъ, и Европа ще се види принудена да прибѣгне къмъ по-решителна намѣса, ако убийството на Хилми паша бѫде последвано отъ цѣла серия динамитни атентати: тѣхното собствено спокойствие и тѣхнитѣ материални интереси ще бѫдатъ сериозно засегнати отъ пълната несигурность и анархия, която ще настане въ страната.

Нашитѣ сили и срѣдства, обаче, сѫ ограничени и трѣбва да се пестятъ. Съ малко жертви, — големи резултати. Това е правилото, което трѣбва да ни рѫководи. Ето защо повечето отъ атентатитѣ трѣбва да се устройватъ чрезъ пратки, снабдени съ адски машини и адресирани отъ Австрия или друга нѣкоя европейска държава до несѫществуващи мѣстни търговци, така че взривоветѣ да се произвеждатъ по влакове, гари, митници и пр. На обвиненията, че се покосява животътъ на невинни хора, ние ще отговоримъ:

— А какво сѫ виновни македонскитѣ домочадия, орачитѣ, вѫглищаритѣ и тухларитѣ? Спрете тѣхното безчовѣчно избиване, въведете правовъ редъ и сносно управление въ тази нещастна страна, за да спремъ и ние атентатитѣ.

Следъ тѣзи общи мисли Груевъ говори и по-конкретно за това, което има да устрои въ Солунъ:

Убийството на Хилми-паша е най-желателно да се извърши въ сградата, кѫдето той заседава съ цивилнитѣ агенти, безъ да ни смущава мисъльта, че могатъ да пострадатъ и тѣзи последнитѣ. За това е необходимо да се проследи и узнае презъ кои дни и часове ставатъ въпроснитѣ заседания. Нуждно е сѫщо да се намѣрятъ сигурни квартири за атентаторитѣ, които ще се изпратятъ отвънъ и единъ отъ които може да бѫде и Г. Мончевъ,

Убийството на главния инспекторъ трѣбва да бѫде веднага последвано отъ други атентати: въ Конака, въ „Банкъ дьо Мителенъ”, въ гарата на Баронъ-Хиршовата линия и пр. По една квартира или магазинъ да се намѣри предварително въ всички квартали, кѫдето се предвиждатъ акции. Въ зависимость отъ всички тѣзи предварителни приготовления ще се опредѣли времето на сигналния атентатъ.

Груевъ се нагърби да достави самъ въ най-скоро време необходимитѣ срѣдства, посочи и името на единъ солунски евреинъ, италиански поданикъ, който ще брои Проданову 12000 лева. „Паритѣ не жалете, но харчете ги разумно. Ако е необходимо, ще пратя още”. [1]

Два дена следъ тая среща Груевъ, преоблѣченъ пакъ като селянинъ пазарджия, напустна Солунъ, оставяйки ободрени приятелитѣ си, доволенъ и самъ отъ извършената работа.

1. Б. Продановъ — „Записки”.

Наскоро последваната смърть на Груева осуети убийството на Хилми-паша и другитѣ атентати. Убитъ бѣ само Аскитисъ и то много по-късно.

479

Въ село Коритенъ, кѫдето бѣха оставили приятелитѣ си, тримата другари се въорѫжиха и продължиха пѫтя си къмъ северъ. Въ кукушко ги посрещна мѣстната чета, походи съ тѣхъ и ги изпроводи до дойранско.

Груевъ смѣташе да измине колкото е възможно по-скоро разстоянието до българската граница, за да се намѣри на опредѣлената дата, 15 декемврий, въ сборния пунктъ на делегатитѣ, избрани за втория конгресъ. Той бързаше, допущайки само такива отклонения отъ правата линия, които, и при най-голѣмо бързане, сѫ неизбѣжни въ четнишкитѣ походи: обхождане на опасни мѣста, непредвидено отбиване по-важна работа и пр.

Отъ възстанието насамъ Груевъ бѣ свикналъ на такива физически напрежения, ала тоя обратенъ пѫть до България му навѣваше, още въ Солунъ, странно безпокойство. Добре познатитѣ му инакъ македонски планини до границата смущаваха го съ своитѣ тъмни силуети. Плашеше го особено Бѣласица съ своитѣ стръмнини, снѣгове и виелици. [1] Съ страха отъ очакващитѣ го физически мѫки не прикриваше ли той други свои смътни предчувствия?

Бѣласица не се показа враждебна — тя бѣ благополучно прехвърлена. Сѫдбата бѣ избрала друга планина, по на северъ, за да скѫси пѫтя му, — и похода му за освобождението на Македония.

1. Въ навечерието на заминаването си отъ Солунъ Груевъ сподели въ писма до софийски приятели тѣзи свои чувства.

[Previous] [Next]
[Back to Index]