Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

36. КУЛТУРНО-ПРОСВѢТНА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТЬ

Въ домогването си да разнебити и дискредитира окончателно турската държавна власть и да я измѣсти отъ не една нейна функция, Организацията постепенно се увлича въ странични дейности и започва да се стреми къмъ цѣлостно рѫководство на народния животъ. Този стремежъ се явява като естествена последица на създаденитѣ между нея и народа дълбоки и неразкѫсваеми нравствени връзки. Най-просвѣтената и самопожертвувателна часть на македонската интелигенция, нахълтала масово въ революционното движение, се свързва така интимно съ населението, че то я чувствува и цени като свой най-близъкъ наставникъ и доброжелатель, било когато тя го приобщава чрезъ проповѣдь или натискъ къмъ суровитѣ повеления на освободителната борба, било когато го упѫтва и съветва за уреждане на неговитѣ общоселски и частни работи. Тя е, която, въ лицето на учителя, свещеника и войводата, раздра булото на обкрѫжаващия го безпросвѣтенъ мракъ и го приучи на съпротива срещу турския потисникъ,—пѫдарь, заптие, таксилдарь или владѣтель на земята и на жилището му — и която стопли душата му съ сладка надежда за по-човѣшки животъ и за собствена свободна държава. Самото висше рѫководство на Организацията още отъ рано заживѣ съ съзнанието за задачитѣ и отговорноститѣ на народно правителство, призвано да подготви масата за извоюване на свободата не само съ помощьта на орѫжието, но и чрезъ издигане на организираното население до всестранно превъзходство надъ владѣтелното племе. Нуждитѣ на тази именно възпитателна задача заставиха органитѣ на революционната власть да се нагърбятъ и съ ролята на културтрегери.

Културтрегерството на комитетитѣ се проявяваше въ най-различни форми. Новитѣ кокетни училищни сгради, които украсиха селата въ охридско, леринско и нѣкои други околии, сѫ плодъ на потикъ и на надзоръ отъ страна на Организацията. Комитетитѣ поведоха борба противъ закоренени суе-

407

вѣрия и се заеха съ премахването на нѣкои съсипателни обичаи, като скѫпо костуващи сватби, продължителни гощавки при погребения и пр. Четитѣ научиха селата въ най-назадналитѣ околии какъ да мѣсатъ хлѣбъ, да готвятъ, да строятъ свѣтли и хигиенични кѫщи, приучиха ги на известна чистота, подтикнаха ги къмъ борба противъ паразититѣ и приучиха общинитѣ на здравни грижи противъ епидемичнитѣ заболявания. Културтрегерството на горскитѣ началства се проявяваше понѣкога въ форма на груба намѣса въ най-интимния житотъ на селянина. Така, управлението на Мелнишкия революционенъ районъ, нарежда до другаритѣ селски рѫководители да прочетатъ „на всички жени и мѫже въ черквата или училището и добре да имъ го обяснятъ” едно окрѫжно, въ което се предписватъ мѣрки противъ насилственитѣ женитби, даряването на скѫпи накити при годежитѣ и мърсотията по селскитѣ кѫщи. Въ това окрѫжно, съ дата 25. VI. 1905 г., и носещо подписа на Я. Сандански, се казва:

Управлението на района, като вижда, че както дивашкото отнасяне на бащитѣ къмъ дъщеритѣ и продажбата на последните като добитъкъ, тъй и грубитѣ обноски на мѫжетѣ къмъ женитѣ имъ, а така сѫщо и прахосването пари за съвсемъ безполезни дарове при годежъ и сватба, сѫ противни на духа на Организацията, — то подканва родителитѣ да не омѫжватъ дъщеритъ си на сила, — женитбитъ трѣбва всѣкога да ставатъ по взаимно съгласие и любовь между момъка и момата; да не се взиматъ никакви пари отъ момъка за момата; и както при годежа, тъй и на сватбата да не се даряватъ никакви накити. Ония, които не се подчинятъ на тази разпоредба, ще бѫдатъ наказвани; а на ония бащи, които ще се заловятъ, че сѫ взели пари за дъщеритѣ си, при това се налага и глоба два пѫти по-голѣма отъ земената сума, — напр., ако бащата е взелъ отъ зета за дъщеря си 5 лири, ще се глоби съ 10 лири, въ полза на районната каса.

 

Забелязано е сѫщо, че въ много села селянитѣ носятъ чалми, а невѣстата чембери и пискюли, окичени съ пари и др. нѣща. Понеже и тѣ отъ една страна струватъ много пари, а отъ друга, нищо не струватъ, защото сѫ непотребни, управлението на района запрещава носенето имъ.

По-нататъкъ се изказва „мърсотията, която владѣе почти въ всѣка селска кѫща”:

„Човѣкъ просто се гнуси да влѣзе въ тѣзи кочини, които носятъ името кѫщи. Стаитѣ нечисти, таванитѣ покрити съ сажди и паяжина, сѫдоветѣ немити; децата покрити съ каль и нечистота, въздухътъ станалъ отровенъ. И чудятъ се следъ това селянитѣ, защо децата имъ сѫ тъй блѣди, слаби и изпити и защо тъй често мратъ, тѣ не знаятъ, че чистотата е здраве, а мърсотията болесть”.

И на края:

„Управлението на Района, като желае да вижда за напредъ простота и скромность въ носията и чистота въ кѫщитѣ, подканва десетаритѣ да взематъ сериозни мѣрки противъ нечистотата и носенето на безполезни и глупави накити”. [1]

1. Окрѫжното е обнародвано въ „Рев. Листъ”, г. I, бр. 17, стр. 11—12.

408

Характерътъ и размѣрътъ на комитетската намѣса въ културно-просвѣтния животъ и начинитѣ, по които тя се провежда, зависятъ отъ общата култура, отзивчивостьта и практическитѣ похвати на отдѣлнитѣ рѫководители. Нѣкѫде тя се провежда въ видъ на наставления повече или по-малко настойчива, другаде, както е случаятъ въ мелнишко, като задължителни наредби, придружени съ наказателни санкции. За пръвъ пѫть въ Скопския окрѫженъ конгресъ културно-просвѣтнитѣ въпроси се третиратъ като задачи влизащи въ обсѣга на общата организационна дейность. Както вече видѣхме, въ тоя конгресъ станаха, по доклади на надлежнитѣ комисии, разисквания и се взеха решения: за въвеждане на задължителното образование; за откриване на нови училища и за построяване на нови училищни сгради, за запазване на горитѣ, за приучване на населението къмъ чистота и пр.

Обстоятелството, че не държавата, а „комитаджиитѣ” въ своитѣ конгреси се занимаватъ съ подобни проблеми е блѣскава атестация за Хамидовска Турция, отречена съ столѣтия отъ европейскитѣ държави и заинтересувана повече съ унищожението на подвластнитѣ ѝ борчески народи, отколкото съ културно-стопанскитѣ имъ нужди.

*

Много по-наложителна се яви намѣсата на Организацията въ социалния и стопанския животъ на страната. Въ първо време, срещу разнитѣ категории ограбвани на населението и експлоататори на селско-работническия трудъ — професионални разбойници, собственици, управители и пазачи на чифлици, прекупвачи на десятъка, държавни бирници, кожодери лихвари и пр. — комитетитѣ нѣмаха да противопоставятъ друго, освенъ своя собственъ тероръ. Всѣки комитетъ се разправя, съ помощьта на четата и на терориститѣ си, както може съ мѣстната напасть. Реформитѣ отъ 1902 и 1903 год. улесниха донейде и насърдчиха комитетската борба противъ социалния гнетъ: въ лицето на пѫдаритѣ турци, подбирани измежду най-реномиранитѣ катили, бейоветѣ чифликчии изгубиха единъ важенъ съюзникъ; заговори се за реформиране на десятъка; явиха се чужди реформаторски агенти. Единство и система въ борбата, обаче, липсва: всѣко ръководно тѣло действува по свое усмотрение.

Ето, напримѣръ, каква социална дейность развива презъ 1904 год. районното началство въ енидже-вардарско. Най-голѣмото зло въ тази чифлигарска околия сѫ арнаутитѣ замѣстници и пазачи (субаши и сеймени), на землевладѣлцитѣ и арнаутитѣ овчари, които докарватъ тукъ свои и чужди стада, използувайки селскитѣ пасбища и вършейки всѣкакви золуми надъ мирното население. Районниятъ вой-

409

вода Апостолъ не оставя ненаказани золумитѣ имъ, а спрямо бейоветѣ — земевладѣлци се държи като призванъ защитникъ на експлоатиранитѣ отъ тѣхъ християни — изполичари, ратаи и наемни работници: предписва имъ подъ страхъ на наказание, да се отнасятъ по-човѣшки къмъ хората си, глобява ги и ги облага съ данъкъ [1]. Бейоветѣ се стараятъ да не си навлѣкатъ гнѣва на войводата, но сѫщевременно даватъ всѣкаква подръжка на андартскитѣ нападения. Не липсватъ все пакъ и такива чифликчии, които предъ съюза съ андартитѣ предпочитатъ разбирателството и дори искреното приятелство на Апостола, чиято дума е слушана като законъ отъ българското население. Отъ своя страна, районното рѫководство, използвайки популярното име на своя войвода, се застѫпва предъ турското правителство и предъ чуждитѣ реформатори за коренното премахване на социалнитѣ неправди, отъ които страда околията. Така, въ едно писмо съ дата 4 септемврий 1904 г. до цивилнитѣ агенти и до енидже-вардарския каймакаминъ, Апостолъ иска: [2]

1. Да се взематъ мѣрки за да не бѫдатъ тая година допустнати за зимуване въ енидже-вардарско албанцитѣ, кехаи и овчари;

2. Къшлитѣ и изобщо пасбищата да се оставятъ за стадата на селянитѣ;

3. Субашитѣ и сейменитѣ по бейскитѣ чифлици да се плащатъ отъ самитѣ бейове, притежатели на чифлицитѣ;

4. Да се установятъ между притежателитѣ на чифлицитѣ и населяващитѣ ги селяни отношения, каквито сѫществуватъ въ другитѣ държави.

Войводата подчертава, че тѣзи четири искания сѫ въ пълно съгласие съ реформената програма и се надѣва, че ше бѫдатъ изпълнени. Въ противенъ случай той заявява, че ще преследва всѣки албанецъ кехая, овчарь, сейменинъ, ще пали колибитѣ и егрецитѣ имъ и ще бомбардира кѫщитѣ и кулитѣ имъ.

Ето друго интересно писмо до бейоветѣ Изетъ и Хикметъ въ Солунъ [3]:

1. Отъ многото случаи ще приведемъ само два. На есеньта презъ 1904 г. четатa на Апостола плени Накизъ ага, притежатель на чифликъ въ гевгелийско и му поиска да зaплати сумата отъ 200 лири, съ която го бѣше обложилъ комитетътъ. Пустнатъ подъ честна дума, на другия день агата внесе лиритѣ. Все по това време сѫщата чета задигна отъ чифлика на Кючукъ Мустафа паша 106 овце — глоба, задето чифликчията отkаза да брои на комитета 600 лири.

2. Преписъ отъ това писмо е даденъ на А. Шоповъ отъ руския цивиленъ агентъ Демерикъ и препратенъ въ министерството съ докладъ № 714 отъ 8 септемврий 1904 г.

3. Писмото е изпратено, чрезъ солунския евреинъ милионеръ Саулъ Модиано Хикметъ еф. го е предалъ въ италианското ген. консулство, при което той е почетень драгоманинъ и отдето е взелъ преписъ А. Шоповъ. (Докладъ № 745, 18 септемврий 1904 г .

410

Печатъ

АПОСТОЛЪ Петковъ воивода

Чрезъ Г-на Саулъ За Изетъ еф. въ гр. Солунъ

 

                   11 септемврий 1904 г.

 

Селянитѣ отъ вашитѣ чифлици Липариново и Свети Георги нѣма минута да не се оплакватъ отъ поставенитѣ субашии и пѫдари арнаути. Това, което последнитѣ вършатъ съ населението и обноскитѣ имъ сѫ вече непоносими и гласътъ на това бедно население е така отчаянъ, щото не знаятъ кой пѫтъ да хванатъ. Биха се оплакали вамъ, но предъ видъ заплашванията на пѫдаритѣ и субашиитѣ, тѣ нѣмѣятъ и всичко понасятъ съ търпение до момента на отмъщението. Надали вамъ сѫ известни тѣзи мѫки на вашитѣ раяти. И защо да се оплачатъ вамъ, когато тѣхнитѣ жалби оставатъ гласъ вопиющъ въ пустинъ. Тѣзи тѣхни оплаквания сѫ дошли до нашитѣ уши и като защитници на населението вземаме смѣлостьта да отправимъ настоящето ни до васъ и да ви помолимъ, щото часъ по-скоро да изпъдите отъ чифлицитѣ ви субашиитѣ и пѫдаритѣ, като ги замѣстите съ християни. Това ако не се направи въ разстояние на десеть дни, трѣбва аа ви е известно, че ний ще ги изпѫдимъ, като ги накажемъ съ смърть и ще подложимъ конацитѣ въ чифлицитѣ ви подъ огънь. Ще искаме още да освободите населението отъ несправедливите грабежи на пѫдаритѣ и субашиитѣ, защото нищо не даватъ да внасятъ въ кѫщи раятитѣ, докато не се отнесе най-напредъ въ конака при субашиитѣ, било фасулъ, било мисиръ и др. и когато имъ скимне тогава поканватъ селянитѣ да си взематъ дѣла, но следъ като си запратъ въ конака колкото си искатъ. Трѣбва да знаете, че ако вие сте бейове и разполагате съ милиони, то сѫ отъ гърба на това бедно население: отъ тѣхнитѣ мѫки вие живѣете, като сѫщински лордове и се разхождате съ файтони и се движите дето искате. Това много добре съзнавате, но се чудите по какъвъ начинъ да дадете нѣкои права за по-самостоятеленъ животъ на тѣзи ваши раяти. Поставили сте едни голи арнаути грабители, които сѫ станали по-голѣми отъ самитѣ васъ. Тѣ сѫ дошли голи, но сега сѫ облъчени и разполагатъ съ кемери. Бихме до сега наказали вашитѣ субашии и пѫдари, но като се научихме, че са ваши чифлици, рекохме най-напредъ да ви подканимъ съ едно писмо и ако не ни послушате, ще чуете следъ туй писаното ни на дѣло вече.

 

Хората, които ви поднасятъ писмото ни, нѣма защо да ги наказвате, защото сѫ силомъ накарани.

 

Още единъ пѫть ще ви подканимъ да изпъдите субашиитѣ и пѫдаритѣ арнаути отъ чифлицитѣ и да ги замѣстите съ християни за скоро време, за да не пострадатъ.

 

Ще искаме още и къшлитѣ да не се дадатъ тази година на арнаути кехаи, защото ако това направите, отредъ ще ги наказваме. Вие сте разуменъ човѣкъ и вѣрваме да ни разбрахте какво искаме да ви кажемъ и моментално ще встъпите въ изпълнение на писмото ни.

 

Отъ Горското управление

Апостолъ Петковъ, войвода.

*

Презъ лѣтото на 1904 г. въ много околии на Скопския, Струмишкия и Сѣрския революционни окрѫзи се поде едно невиждано до тогава движение: по бейскитѣ земи не се

411

явиха работници жетвари. Това бѣ протестъ срещу неограниченитѣ злоупотрѣбления съ селско-работническия трудъ: неимовѣрно низки надници; не напълно изплащане на уговорената надница; принудителна безплатна работа (ангария) въ празднични дни и пр. За Хилми паша и за чуждитѣ реформаторски органи не бѣше трудно да се догадятъ, отъ кого бѣ дадено това нареждане: стачка на безимотни селяни не е мислима безъ организация и дисциплина, сиречь, безъ подчинение на едно общо рѫководство. Впрочемъ, самитѣ чифликчии бѣха предварително получили отъ комитетитѣ писма, съ които имъ се заповѣдваше да увеличатъ надницитѣ на жетваритѣ. Въ Струмишкия окрѫгъ нареждането за стачкуване се отнасяше само за турскитѣ земи: по християнскитѣ чифлици работата бѣ позволена.

Презъ есеньта на сѫщата година въ Струмишкия окрѫгъ последва нареждане до християнитѣ да не влизатъ въ никакви стопански връзки съ турското население. На всички ратаи, работници, слуги, овчари и говедари бѣ заповѣдано да напустнатъ отъ Димитровдень господаритѣ си турци, а на по-състоятелнитѣ християни се наложи да увеличатъ броя на своитѣ работници и слуги.

Рѫководителитѣ на Сѣрския окрѫгъ проявиха изобретателность въ взимане на почини съ цель да се нанасятъ загуби на фиска и изобщо да спъва редовното отправление на държавнитѣ работи. Въ двадесетина села на Мелнишката околия, съ едно население отъ около 5,000 души се организира, за опитъ, акция противъ събирането на десятъка. Подъ рѫководството и надзора на мѣстнитѣ комитети, се устрои укриване на хранитѣ преди премѣрването имъ отъ прекупвачитѣ и кражби на храни отъ складоветѣ съ събрания десятъкъ. Отъ това, споредъ пресмѣтванията на окрѫжния комитетъ, последвала за около 25,000 лева загуба за държавния бюджетъ и печалба за населението. Въ Сѣрския окрѫгъ се прибѣгна и къмъ бойкотиране на държавнитѣ строежи. Презъ лѣтото на 1905 г. турската власть отдаде на единъ предприемачъ албанецъ поправката на шосето Демиръ-Хисаръ — Горна-Джумая (до с. Симитли) съ известно число дървени мостове и мостчета. Предприемачътъ, отъ своя страна, даде части отъ предприятието на подпредприемачи, главно българи. На християнитѣ се запрети да работятъ по постройката, а на подпредприемачитѣ се заяви отъ страна на комитета: „Ние гледаме да разваляме това шосе и да не оставимъ здравъ мостъ по него, а вие сте се наели да го поправяте”. . . Подпредприемачитѣ побързаха да анулиратъ контрактитѣ си съ предприемача.

Липсата на общъ планъ въ тѣзи инициативи имаше разбира се, и своята отрицателна страна. Вѣрно е, че мнозина отъ турскитѣ бейове излѣзоха благоразумни и не само

412

увеличиха възнаграждението на жетваритѣ и работницитѣ си, но отидоха и по-нататъкъ: за да спечелятъ благоволението на четитѣ, започнаха да имъ даватъ приемъ и храна. Имаше, обаче и такива, които прибѣгнаха къмъ контрамѣрки. Въ петричко, напримѣръ, тѣ докараха разни арнаути и мухаджири, които се отдадоха на золуми и насилия. Отъ друга страна, голѣма часть отъ селянитѣ, които по заповѣдь на комитета напустнаха бейскитѣ чифлици, се видѣха лишени отъ всѣкакви срѣдства за сѫществуване [1]. Що се отнася до бойкотирането не държавнитѣ строежи, съмнително е дали пакостьта нанесена на турското правителство отъ забавената само забавена, но не и осуетена — поправка на шосето Демиръ-Хисаръ — Г.-Джумая, може да се сравни съ загубитѣ на населението, нуждаеще се отъ работа и отъ поправени пѫтища и мостове. Понѣкога пъкъ, се правеха опити за провеждане на смлѣни — недосмлѣни реформаторски проекти или на случайни хрумвания въ главитѣ на досущъ неподготвени за такъвъ родъ дейность началници и войводи [2]. Взимайки поводъ отъ увлѣченията и крайноститѣ, забелязани тукъ-тамъ при воденето на икономическата борба, П. Пенчевъ, нелегаленъ членъ на сѣрския окрѫженъ комитетъ, пише:

Както политическата, така и икономическата борба е борба не срещу турската националность, а срещу турския режимъ; не срещу отдѣлни единици, а срещу правителството. Тя трѣбва да има за цель да пресушава материалнитѣ източници на правителството, да разстройва неговитѣ финанси и съ това да внася хаосъ и анархия въ самото вѫтрешно управление. Защото, колкото по-зле, толкова по-добре. И всички мѣрки, които биха способствували въ това отношение, сѫ напълно оправдани. Трѣбва, обаче, Организацията особено да се предпазва да не дава националенъ колоритъ на тази борба. Организацията има интересъ да изтъква предъ външния свѣтъ своя интернационаленъ характеръ и всички акции на шовинизъмъ сѫ вредни и осѫдителни. Крадене на коне и добитъкъ отъ турци, палене чифлици, храни и пр. на бейове, не за наказание, а просто защото тѣ сѫ турска

1. Въ една среща съ търговския агентъ въ Сѣръ, петричкиятъ архиерейски замѣстникъ Гораздъ, описва въ най-черни краски положението на тѣзи селяни : лишени отъ собствена земя и застрашени отъ гладъ, „стачницитѣ” се виждали принудени да бѣгатъ за каквато и да е работа по градоветѣ и дори да се изселватъ. (Докладъ на д-ръ Кожухаровъ отъ 15 януарий 1905 г.)

2. По това време цивилнитѣ агенти и Хилми паша получаваха отъ нѣкои струмишки села прошения, съ такива искания: да се взимать войници и отъ християнското население; да се премахне данъкътъ теметуатъ (данъкъ — занятие плащанъ отъ търговцитѣ); да се кредитира християнското население отъ земедѣлскитѣ каси; да се кадастриратъ земитѣ; да се даде свобода на печата.

Донасяйки за това. Л. Шоповъ, по-нататъкъ съобщава (№ 94, 24. 1. 1905 г.); че Хилми паша повикалъ въ Солунъ нѣкои отъ селянитѣ, подписали горнитѣ прошения и ги запиталь: колко вестника се издаватъ въ струмишко; защо искатъ премахването на единъ данъкъ, който тѣ не плащатъ и пр. Селянитѣ отговорили, че не разбиратъ отъ тѣзи работи и че прошенията били написани отъ учителитѣ по заповѣдь на Хр. Черчопѣевъ.

413

собственость, сѫ дѣла твърде компрометирващи. А за съжаление, това се практикува въ доста отъ районитѣ ни [1].

Въпросътъ за икономическата борба на Организацията се постави за пръвъ пѫть на общо разглеждане въ Скопския окрѫженъ конгресъ. Освенъ известнитѣ намъ решения отъ културно-просвѣтенъ характеръ, въ тоя конгресъ се реши, по доклада на икономическата комисия, и следното:

1. Надницата на жетваритѣ се опредѣля: 10 гроша за мѫже, 7 1/2 гроша за жени и 5 гроша за деца;

2. На момцитѣ (ратаитѣ) се опредѣля годишна заплата: 200 шиника отъ три семена (ръжь, ечмикъ и пшеница), 15 шиника параспуръ [2] на каквато земя иска момъкътъ и 3 лири турски.

3. Запрещава се на християнитѣ да откупватъ спахалъка (десятъка).

4. Запрещава се на християнитѣ да купуватъ турски земи и чифлици.

Съ тѣзи решения конгресътъ обобщи отдѣлни по-раншни решения на районнитѣ комитети и ги облѣче въ форма на наредби съ задължителна сила за цѣлия окрѫгъ. Това сѫ, така да се каже, първи актове на социално законодателство и пръвъ опитъ за установяване на една обща социална и стопанска политика отъ страна на единъ революционенъ конгресъ. Първитѣ две решения се отнасятъ до оскѫдния залъкъ на най-бедствуващата и най-принижена часть на селското население и иматъ своето оправдание въ нѣкои изключителни, чисто турски, порядки и понятия. Въ Турция, макаръ че крепостничеството е отдавна премахнато, безземелниятъ и малоземелниятъ селянинъ е сѫщински робъ на землевладѣлеца, а въ очитѣ на управницитѣ — работенъ добитъкъ. Неговиятъ трудъ не се смѣта за единъ отъ елементитѣ въ развитието на общото народно стопанство и официалната власть е чужда на всѣка помисъль за законно опредѣлени отношения между землевладѣлеца и зависимия отъ него земледѣлски работникъ — изполичарь, ратай, надничарь. [3] Третото решение има за цель да ограничи злоупотрѣбленията при събирането на десятъка, а четвъртото — да улесни разрешението на аграрния въпросъ въ полза на селянитѣ. И четиритѣ решения се нуждаятъ отъ пояснения:

1. Следъ „стачката” на жетваритѣ презъ лѣтото на 1904 г. въ Щипската, Паланечката и Кумановската околии, Скопскиятъ окрѫженъ конгресъ не можеше да не се занимае съ положението на тая категория земледѣлски работници. И той разреши въпроса, като нормира възнагражденията имъ. По тази точка „Революционенъ листъ”, въ една статия

1. „Икономичната борба на Организацията” („Рев. листъ”, бр. I. 21 юлий 1905, стр. 5—7).

2. Семе за земята, която момцитѣ засѣватъ за себе си.

3. Вижъ томъ I, стр. 23—33: „Социални предпоставки за революционната борба”.

414

по решенията на конгреса, пише [1]: „Опредѣленитѣ отъ конгреса надници сѫ малки, ако се вземе предвидъ 16-часовия трудъ при най-голѣмъ пекъ на лѣтното слънце; но ако се сравнятъ съ онѣзи, които по-рано получаваха жетваритѣ въ Скопско, тѣ сѫ три пѫти по-голѣми и значително ще подобрятъ економичното положение на безимотнитѣ селяни, които най-много очакватъ отъ жетвата [2]. Разбира се, като се прокара напълно това решение презъ тази година, презъ идущата, ако условията благоприятствуватъ, ще може въ другъ конгресъ да се опредѣлятъ по-голѣми надници” [3].

2. За решението на конгреса по отношение на момцитѣ въ сѫщата статия се казва: „Конгресътъ е увеличилъ приблизително четири пѫти годишния „хакъ” на „момъка”. Това е още твърде малко, като се взематъ предвидъ годишния тежъкъ трудъ на едно семейство за единъ по-човѣшки животъ; но съ това решение е турено вече начало за економичното подобрение на тѣзи нещастни семейства, които въ Скопския окрѫгъ сѫ повече отъ нѣколко десетки хиляди. Въ случая ние трѣбва крайно да съжаляваме, че това не е било направено по-рано”.

3. По запрещението на християнитѣ да откупуватъ десятъка авторътъ на статията дава следнитѣ обяснения: „За да може да ни стане по-ясна цельта на третото конгресно решение, трѣбва да обърнемъ внимание на следното обстоятелство: многобройни сѫ случаитѣ, когато спахиитѣ, тия официални разбойници, сѫ взимали отъ селянитѣ по 30 % и то не въ натура, а въ брой. Въ такива случаи, понеже каймакамитѣ, като съдружници на спахиитѣ, не сѫ обръщали никакво внимание на оплакванията на селянитѣ и понеже не е имало кой да ги защити, то Организацията е била заставена да се намиса. И когато, следъ като се е напомвало на спахията, че той трѣбва да се съобразява съ законитѣ, последниятъ не се е вразумявалъ, Организацията го е наказвала съ смърть. Числото на такива наказания отъ две-три години насамъ значително порастна. Това сплаши бейоветѣ откупчици на десетъка; но тѣ мѫчно можеха да се откажатъ отъ това тъй доходно предприятие; ето защо тѣ захванаха да се сдружаватъ съ християни, а често даже тѣ се криятъ задъ името на нѣкой християнинъ. По тоя начинъ, отъ една страна, тѣ не се излагатъ предъ Органи-

1. „Економичната политика на Организацията”, статия отъ Авиценисъ (бр. 10, 10 мартъ 1904, стр. 8—10).

2. Недковъ въ единъ свой докладъ (№ 383, 5. VI. 1904 г.) споменава за надници отъ . . 2 гроша: „Въ с. Ращани, Скопско, бейоветѣ освенъ че сѫ плащали по два гроша за работенъ день отъ 16 часа, но сѫ и принуждавали селянитѣ да имъ работятъ ангария въ празднични дни”.

3. Необходимо е, разбира се, да се има предвидъ тогавашната покупна стойность на паритѣ: 10 тогавашни гроша отговарятъ на 60— 70 днешни български лева.

415

зацията, а отъ друга, чрезъ своитѣ, въ повечето случаи фиктивни, съдружници, пакъ продължаватъ да ограбватъ населението. Ето защо конгресътъ запрещава на християнитѣ да откупватъ спахилъка. Но той преследва и друга цель: щомъ християни не се явяватъ като откупници, и бейоветѣ се страхуватъ сами да откупватъ десетъка — тогава, докато трае сегашната десетъчна система, всѣко село ще може само да откупва своя десетъкъ и то при най-изгодни условия, защото нѣма да има конкуренция. Това, разбира се, ще даде не само възможность на селянитѣ да прибиратъ о време хранитѣ си и о време да овършаватъ снопитѣ си, но и ще намали тоя толкова съсипателенъ за селското население данъкъ: всичко, което спечели спахията, ще остане за смѣтка на селянитѣ. Разбира се, едновременно съ това, Организацията, като съзнава напълно, колко е тежка сегашната десетъчна система, която дава възможность на спахията, въ съдружие съ административнитѣ чиновници, просто да ограбва селското население, да не може последното безъ негово разрешение да прибира, когато може и когато трѣбва хранитѣ си, поради което често снопитѣ се оставятъ да изгниятъ и прорастватъ и да се разваля онова, което е добито съ кървавъ потъ — та като съзнава това, Организацията трѣбва навсѣкѫде, осланяйки се на своитѣ собствени сили, да започне систематична и сериозна борба за да се премахне тази грабителска и отдавна отживѣла времето си система”.

4. Четвъртото решение страда отъ неясность и непълнота. Разбирано въ смисълъ, че се запрещава изобщо на християнитѣ да купуватъ земя отъ турци, то би било въ противоречие съ стопанската и социална политика на Организацията, която съ всички срѣдства се стреми да направи едрото землевладѣние несигурно, та по тоя начинъ да улесни преминаването на бейскитѣ чифлици въ рѫцетѣ на селянитѣ, които ги обработватъ (изполичари и момци). Остава прочее, да се предположи, че запрещението се отнася до купуването на цѣли чифлици отъ едно само лице, за да се избѣгне замѣняването на чифликчията турчинъ съ землевладѣлецъ християнинъ. Така разбирано, запрещението е напълно целесъобразно: осигурява се, или поне се улеснява купуването на бейската земя, и то на по-износни условия, отъ цѣлото село и разпредѣлението ѝ между купувачитѣ. [1]

*

Колкото и оправданъ отъ изключителнитѣ условия на турския режимъ, стремежътъ на Организацията къмъ все-

1. Такова тълкуване даватъ на това конгресно решение и съставителитѣ нa книгата „Революционната борба въ Македония” (стр. 94—95). А. Томовъ и Г. Баждaровъ (Книга 2 отъ Библиотека „Балкански въпроси”, София, книгоиздателство Aл. Паскалев и с-ие, София, 1917, стр. 166.

416

странна намѣса въ народния животъ носѣше въ себе и рискове отъ гледна точка на нейния революционенъ методъ и на нейната главна цель. Оплитането ѝ въ социални и стопански проблеми можеше да пречупи нейния революционенъ устремъ, да отклони вниманието ѝ отъ застрашаващата я гръцко-сръбска опасность и да затвърди турското владичество, премахването на което е основната предпоставка за премахване на всички злини.

Делегатитѣ на общия конгресъ съзнаваха този рискъ и искаха да предотвратятъ лошитѣ последици отъ задълбочаването на Организацията въ социално-стопанскитѣ проблеми, цѣлостното разрешение на които надхвърляше срѣдствата и силитѣ ѝ. Отъ друга страна, обаче, комитетитѣ бѣха отишли доста далеко въ това отношение и не бѣше целесъобразно, нито пъкъ възможно, да имъ се запрети една дейность, която, въпрѣки грѣшкитѣ и пакостнитѣ увлѣчения на мнозина, се оказа, общо взето, благотворна за страдащето население. При това, налице бѣха току-що изтъкнатитѣ важни решения на Скопския конгресъ, които задължаваха общия конгресъ да се занимае съ въпроса. Ето защо, въ допълнение на последния параграфъ отъ членъ 3 на устава, споредъ който Организацията се грижи „за културно-икономическото повдигане на организираното население и подпомага легалната му борба противъ турската власть”, Рилскиятъ конгресъ, въ едно отъ своитѣ решения, усвои следната помирителна формула [1]: 

7. — Организацията си остава по преимущество революционна по идея и начинъ на действие, но, въ сѫщото време, тя си вменява за задача да обгърне въ своята дейность цѣлия общественъ и икономически животъ на населението и да се вмѣси въ него.

 

Като си запазва подготовката съ думи и дѣла за вѫтрешна борба като първа и своя главна задача, тя завежда въ полза на населението икономическа борба съ турското население и косвено съ правителството и се грижи за културното общо подигане на населението.

Формула не особено сполучлива. Тя има недостатъка, че представяйки разграничението между „първата и главна задача” по икономическата борба на самитѣ комитети, не премахва възможностьта за нови грѣшки и увлѣчения. Толкова повече, че за прицелна точка на тая борба се взема турското население.

1. „Циркуляра”, стр. 7—8.

[Previous] [Next]
[Back to Index]