Освободителнитѣ борби на Македония, II
Хр. Силянов

34. УСТАВЪТЪ

Противно на установената практика, новиятъ Уставъ на Организацията бѣ обнародванъ и стана предметъ на публично обсѫждане въ българския печатъ. По тоя начинъ се даде възможность и на външния свѣтъ да узнае отъ самия текстъ на организационната конституция цельта, устройството и характера на В. М. О. Р. О. Нѣкогашната тайна по устройството на Организацията изгуби своя смисълъ следъ като тя издаде своето сѫществувание чрезъ едно масово възстание и се издигна до всеобщо признаванъ първостепененъ факторъ въ развоя на македонската проблема. Обнародването на Устава ѝ отстраняваше, отъ друга страна, възможностьта да бѫде тя клеветена отъ многобройнитѣ ѝ врагове и зложелатели, поне що се отнася до цельта и основнитѣ нейни начала.

Новиятъ Уставъ има следното съдържание: 

УСТАВЪ

на

Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация.

 

(Преработенъ отъ общия     

конгресъ презъ 1905 г.).    

Глава 1. — Цель.

 

Чл. 1. — Вѫтрешната Македоно-Одринска Револоционна Организация има за цель да сплоти въ едно цѣло всички недоволни елементи въ Македония и Одринско, безъ разлика на народность за извоюване пълна политическа автономия на тия две области.

 

Чл. 2. — Организацията се противопоставя на стремежитѣ за дѣлежъ и завоевание на тѣзи области, отъ коя и да е държава.

 

Глава II. — Срѣдства.

 

Чл. 3. — За постигане на тая цель Организацията се бори за премахване на шовинистическитѣ пропагандни национални разпри, които целятъ и обезсилватъ населението въ борбата му противъ общия врагъ, действува за революционенъ духъ и съзнание въ населението и употрѣблява всички срѣдства и усилия за по скорошното и своевременно вѫорѫжение на населението съ всичко необходимо за едно общо и по-всемѣстно възстание. Тя се грижи за културно и икономическото повдигане на организираното население и подпомага легалната му борба противъ турската власть.

 

Глава III. Съставъ и устройство.

 

Чл. 4. — Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация се състои отъ мѣстни революционни организации, съставени отъ членоветѣ на всѣка отдѣлна мѣстность (село или градъ).

 

Чл. 5. — Чл. на В. М. Р. О. Организация може да бѫде всѣки живущъ въ Европейска Турция, безъ разлика на поль, народность и убеждение.

394 

Чл. 6. — Всѣка мѣстна организация се дѣли на групи съ по единъ десетникъ.

 

Чл. 7. — Всѣка мѣстна организация се рѫководи отъ свой мѣстенъ комитетъ.

 

Комитетитѣ биватъ: селски, градски, районни, околийски, окрѫжни и единъ централенъ.

 

Чл. 8. — Селскитѣ и градскитѣ комитети сѫ подчинени на районнитѣ, последнитѣ, заедно съ подведомственитѣ си — на околийскитѣ, тия на окрѫжнитѣ комитети, а цѣлата организация се ръководи отъ Централния комитетъ.

 

Чл. 9. — Предъ вънкашния свѣтъ Организацията се представлява отъ представително тѣло.

 

Чл. 10. — За контролиране финанситѣ и дейностьта на комитетитѣ учреждаватъ се контролни институти.

 

Чл. 11. — За разглеждане сѫдебни дѣла и, спорове, учредява се сѫдебенъ институтъ.

 

Чл. 12. — Длъжностнитѣ лица сѫ изборни.

 

Чл. 13. — Паралелно съ легалната дейность на Организацията сѫществува и четнишки институтъ отъ нелегални сили. Задачитѣ и устройството му се опредѣлятъ въ специаленъ правилникъ.

 

Чл. 14. — Околийскитъ, окрѫжнитѣ и централни комитети иматъ съответни печати.

 

Чл. 15. — Организацията си служи съ своя тайна поща.

 

Глава IV. — Материални срѣдства на Организацията.

 

Чл. 16. — Материалните нужди на Организацията се посрѣщатъ отъ:

 

а) редовни членски вноски;

б) доброволни помощи и налози;

в) помощи и подаръци изпратени за Организацията отъ странство;

г) глоби ; и

д) непредвидени приходи, добити съ силата на оръжието

 

Глава V. — Наказания.

 

Чл. 17. — Всѣки, който се провини въ вредение на дѣлото, се наказва съгласно правилника.

 

Чл. 18. — Възъ основа на настоящия уставъ изработенъ е подробенъ правилникъ на Организацията.

Самороденъ плодъ на условията, които характеризиратъ турския режимъ и на осъзнаването на българското население, Революционната организация разширяваше постепенно своята дейность, а успоредно съ това се развиваше нейната идеология и се оформяваха нейнитѣ основни наредби. Тази еволюция е отразена въ законодателството на Рилския конгресъ.

Бие въ очи, че никѫде въ Устава не е споменато името на народа, всрѣдъ който се роди и закрепна идеята за освобождение отъ турското робство чрезъ организирана революционна борба. Докато споредъ първия организационенъ уставъ членъ на Организацията може да бѫде „всѣки българинъ”, сега членството се дава на „всѣки живущъ въ Европейска Турция, безъ разлика на полъ, вѣра, народность

395

и убеждение”. Това измѣнение съвсемъ не означава пренебрежение или отказъ отъ българската народность вследствие на нѣкакви космополитически навеи въ социалистически смисълъ. То е продиктувано отъ убеждението, дълбоко легнало въ съзнанието на революционнитѣ водители, че извоюването на „пълна политическа автономия” за цѣлокупна Македония повелително налага сплотяването на мнозинството отъ мѣстното население около автономния идеалъ. При голѣмата пъстрота на това население и при непосрѣдствената заинтересуваность на толкова държави, голѣми и малки, съ сѫдбата на Македония, автономията, искрено усвоена като самоцель, представя най-изгодното и най-справедливото разрешение на многосложния македонски въпросъ. Най-изгодното — понеже пъкъ областьта рискува неминуемо да бѫде или окупирана отъ Австро-Унгария или разграбена отъ съседнитѣ малки държавици; третата евентуалность — цѣлостното ѝ присъединение къмъ България трѣбва да се смѣта за съвършено изключена, понеже надхвърля материалнитѣ и политически възможности на свободното Княжество. Най-справедливото — понеже осъзналитѣ се македонски българи (безъ българитѣ патриаршисти и безъ българитѣ мохамедани) съставятъ само относително мнозинство, така че присъединението на областьта къмъ България или къмъ коя да е друга балканска държава не би могло да стане съ доброволното съгласие на абсолютното мнозинство на мѣстнитѣ жители. Най-после, само при пълна автономия може да бѫде осигурено свободното самоопредѣление и развитие на всички народности и Македония да послужи като звено между Балканскитѣ държави, откривайки за Сърбия достѫпъ на морето и добри стопански изгледи за другитѣ балкански държавици.

Това схващане — изводъ отъ съвъкупностьта на реалнитѣ предпоставки, които обуславятъ македонската проблема — повелява на Организацията, която е почти изключително българска по съставъ, да се стреми да стане и фактически наднационална, прибирайки въ редоветѣ си недоволнитѣ и страдащи отъ турската управия елементи, безъ разлика на полъ, вѣра, народность и убеждение. Сѫщото схващане опредѣля отношението на Организацията спрямо всички явни и тайни противници на автономията — отношение формулирано въ членъ 2, който е съвсемъ новъ: „Организацията се противопоставя на стремежитѣ за дѣлежъ и завоевание на тия две области отъ коя и да е държава”. За пояснение на чл. чл. 2 и 3 служи точка VII отъ „Циркуляра” („Организацията и пропагандитѣ”), който гласи:

1. Организацията, имайки за основа общата революционна подготовка на народнитѣ маси за въорѫжена борба противъ турския режимъ, запазва на всѣки човѣкъ въ Македония и Одринско свободата на вѣра, убеждение и национално самосъзнание.

396

Тя се противопоставя, обаче, на всѣка легална пропаганда, която отклонява населението отъ Организацията и нейната революционна дейность.

 

2. Произхождайки отъ прямото си предназначение, Организацията се счита длъжна да се грижи за безопасностьта и интереситѣ на своитѣ членове. Действията на пропагандитѣ съ нелегални средства Организацията осѫжда най-строго, като съсипателни за населението и пакостни за освободителното дѣло и виновнитѣ преследва. Гръцкитѣ и сръбскитѣ чети тя счита за органи на съответнитѣ правителства и агенти на подобна нелегална борба, а тѣхната дейность — прямо насочена противъ цельта на Организацията. Като такива тя ще ги преследва съ всички свои сили и срѣдства на следнитѣ основания: а) Че тѣ сѫ орѫдия на държави и правителства, които искатъ завладяването на организационната територия. б) Като такива, тѣ сѫ и противъ автономията на Македония и Одринско, в) Цепятъ населението и съ това намаляватъ силата въ борбата му съ турчина, г) Убиватъ невинни хора, за които Организацията е длъжна да се грижи и ги пази и д) Действуватъ въ съдружие съ турскитѣ власти.

Прочее, борбата противъ пропагандитѣ се явява, като необходимо предусловие за сплотяването на недоволнитѣ елементи и за насаждане на революционно съзнание въ тѣхъ. А безъ такова съзнание масата, дори и организирана, може да бѫде годна за бунтъ, но не и за продължително повсемѣстно възстание. Но насаждането на революционно съзнание — задача изобщо трудна и изискваща продължителни и системни усилия — зависи въ голѣма степень отъ културното равнище и материалното положение на дадена маса. Ето защо Организацията се нагърбва да се грижи още и „за културно-икономическото повдигане на организираното население” (чл. 3).

Вземайки предвидъ разширяването и осложняването на организационната дейность, конгресътъ прибѣгна къмъ разграничаване на службитѣ и възлагането имъ на специални органи. Отъ направенитѣ доклади се установи, че действията на отдѣлнитѣ управления и рѫководни лица не сѫ били достатъчно и редовно контролирани. Съ недостатъчния контролъ се обясняватъ редица отрицателни явления въ живота на Организацията, като: липса на единство въ агитацията, нередовности въ паричната часть, а на много мѣста и злоупотребления — нѣща, поради които „довѣрието на населението къмъ рѫководнитѣ сили и учреждения е силно разклатено”. Ето защо конгресътъ се погрижи не само да създаде особени контролни институти, (чл. 10), но и да установи, чрезъ надлежнитѣ правилници, „взаимно контролиране дѣлата и работитѣ на разнитѣ управления и дейци отъ горе надоле и отдоле нагоре” [1].

Правдораздаването, което Организацията, влизайки въ ролята на народно правителство, отдавна практикува чрезъ

1. Изъ „Циркуляра”, стр. 6.

397

рѫководнитѣ тѣла и четитѣ, занапредъ се възлага на особенъ „Сѫдебенъ институтъ” (чл. 11) [1].

Едно отъ най-важнитѣ постановления на устава е въвеждането на изборностьта за всички длъжности (чл. 12). За положителнитѣ и отрицателнитѣ страни на изборностьта въ Организацията, както и за нѣкои отъ поменатитѣ по-горе нововъведения, ще стане дума по-нататъкъ.

Въ разискванията по състоянието на легалнитѣ организации и на четитѣ, конгресътъ посочи, като явление почти всеобщо, слабостьта и бездейностьта на градскитѣ организации въ сравнение съ селскитѣ. Сравнително слабото участие на градоветѣ въ възстанието, породи недоволство у селянитѣ. Създаде се и съревнувание между градскитѣ комитети и четитѣ за господство въ рѫководенето на работитѣ. Като последица на това се получи неравномѣрность въ развитието на Организацията, силата на която се прехвърли въ четитѣ. Така четитѣ взеха надмощие дори и въ такива райони, кѫдето, по силата на нещастно стекли се обстоятелства, войводската власть попадаше въ рѫцетѣ на неподготвени, въ едно или друго отношение, лица. „Въ изложенията на повечето райони се изтъкна липсата на легални рѫководни сили, които напълно да отговарятъ на изискванията на Организацията, както и недостатъка отъ войводски и четнишки сили, напълно годни за работата си” [2]. Съ огледъ на горепосоченитѣ отрицателни явления и недостатъци, взеха се предъ видъ и при изработването на правилника се приеха съответни постановления съ цель: да се отклони вниманието на градскитѣ деятели отъ околията и да се съсрѣдоточи въ градоветѣ за да се постигне съживяването и повдигането на градскитѣ организации, особено въ боево и орѫжейно-материално отношение; да се опредѣлятъ точно функциитѣ и взаимоотношенията между легалнитѣ и нелегалнитѣ сили, за да се тури край на пакостното съревнувание помежду имъ.

Въ разискванията, посветени на четничеството, бѣха подложени на преценка всички съображения за и противъ четитѣ [3]. Конгресътъ призна необходимостьта отъ сѫществуването на четнишкия институтъ, успоредно съ нелегалната дейность на Организацията (чл. 13) съ следнитѣ пояснения: „Четнишкиятъ институтъ се посочи като плодъ на действителни нужди на Организацията. Неговиятъ произходъ и развитие лежатъ въ естествения развой на организационнитѣ работи. Той се приема и занапредъ, като необходима съ-

1. Пакъ тамъ.

2. И зъ „Циркуляра”, стр. 6.

3. Още преди конгреса бѣха се чули тукъ-тамъ гласове противъ четничеството Ва самия „Революционенъ листъ” (бр. 15, 12. VI. 1905 год., отдѣлъ „Трибуна”), се появи статия, въ която авторътъ Michel (Мих. Герджиковъ) поддържаше, че “Четнишкиятъ институтъ трѣбва да се унищожи”.

398

ставна часть на Организацията. Заедно съ това, гибелно за правилния развой на организационнитѣ работи е, четитѣ да бѫдатъ все и вся въ Организацията, на тѣхъ да се възлага и отъ тѣхъ да се очаква всичко. Организацията и занапредъ ще се стреми щото рѫководството на организационнитѣ работи да бѫде предимствено въ рѫцетѣ на самото население съ посрѣдството на избрани отъ него лица и учреждения по градоветѣ и селата” [1].

1. „Циркуляра”, стр. 6.

[Previous] [Next]
[Back to Index]