Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония

Николай Овчаров

 

Като желаех да проуча...

 

 

Когато през септември 1989 г. бях поканен от Музея на Македония в Скопие да посетя този край на Балканския полуостров, нямах ни най-малко понятие за местото, което той ще заеме в моя живот. За мен това бе интересно пътуване в една странна terra, овеяна с противоречиви сведения. За всеки от нас е в сила романтично-нихилистичната представа за Македония, оформена през последните 45 години. От една страна, знаем, че тя е неразделна част от българската история, люлка на националното Възраждане. Вероятно всеки трети българин има родствени връзки с хора от другата страна на границата, които, макар и силно ограничени, са били някак поддържани през последните десетилетия.

 

От друга страна, Македония се оказа за българина много по-далечна, отколкото редица други страни и народи. „Братските” отношения с тях бяха изкуствено поддържани и афиширани, а същевременно забравихме нашите истински братя, живеещи недалеч от нас и говорещи на същия език. Липсваше дори минимална информация за техните проблеми, бит, начин на живот. Това в пълна сила се отнася и за хората от другата страна на границата. Лично успях да се убедя, че те не познават българските градове, не знаят или имат бегла и изкривена представа за общи исторически събития.

 

Коминтернът свърши своята пъклена работа. Брат от брата се отрече, нещо повече — застана настръхнал и враждебен срещу него. Без да знае защо. Но нали точно затова са толкова опасни идеите на комунизма, защото обладаните от тях маси от хора вършат престъпления и неправди, без да знаят защо.

 

България е допуснала много грешки спрямо Македония. Никога не може да се прости на политиците, които по време на Балканските войни си позволиха да делят българския народ със съседни държави. И досега в Македония се говори с неприязън за лошото управление през 1941-1944 г. Вместо да се подбират за тези райони най-образованите и най-тактичните управници, там са пращани съмнителни хора, целящи да направят бърза кариера и да натрупат пари. Що се отнася за периода след войната, там и думите не стигат. Всекиму вече е известно как българи са били принуждавани да се отрекат от рода си.

 

Ето в каква ситуация посетих за първи път Македония. Моето желание бе да се запозная с паметници, за които бях чел от дете,

 

5

 

 

да видя градове, църкви и манастири с имена, известни на всеки българин. С любезната покана на моите домакини това бе осъществено, но каква бе изненадата ми, когато се оказа, че великолепните средновековни паметници далеч не са проучени и изчерпани напълно. Археологическите изследвания през последния половин век не бяха малобройни, но доста нецеленасочени и разхвърляни. Както в България и другите бивши социалистически страни, дълги години те са били в ръцете на не особено компетентни и силно политизирани хора. Тяхна цел е била не науката, а достигащото до мания желание да се докаже съществуването на македонска нация. В това отношение особено интересен е куриозният Музей на славянската писменост в Охрид. Интелигентните колеги от младото поколение македонски археолози дори се опитаха да скрият от мен този претенциозен музей. Там, сред многото копия на надписи (практически оригинали липсват), аз научих от една карта, че славянската писменост е дошла във Велики Преслав от Охрид!

 

Известно изключение прави крепостта Маркови кули край Прилеп. Амбициозният сръбски професор Бошко Бабич си бе поставил като задача не само разкриването на престолнината на крал Вълкашин и сина му Марко, но и по-цялостно изследване на средновековната култура. За тази цел Бабич създаде и специален институт. Като оставим настрана политическите причини за създаване на института, той несъмнено изигра важна роля в средновековната археология. За съжаление с разпадането на Югославия и придружаващите го икономически трусове дейността на прилепския център намаля осезателно.

 

Но tempora mutantur et nos mutatur in iliis [1] .В момента македонските музеи и научни институти разполагат с едно ново поколение учени. Въпреки че националистичната треска още съществува, те поглеждат все по-реално както на съвременните проблеми, така и на историята. В резултат на това стана възможна дори специална научна среща между младото поколение археолози от двете страни на границата, която се проведе в София през 1990 г. Бих споменал колегите Паско Кузман, Милое Мандич, Драги Митревски.

 

Искам да отбележа дейността на моя добър приятел Кирил Трайковски, средновековен археолог и главен уредник в Музея на Македония в Скопие. През последните години той провежда разкопки на изключително интересния византийски епископски център

 

 

1. Времената се менят и ние се меним в тях (лат.).

 

6

 

 

Моробиздон (Мородвист). При доста трудни условия (липса на пари, застроеност на района) Кирил Трайковски успя да проведе едни наистина много професионални разкопки на многопластовия католикон.

 

Именно с него започнах първото си пътуване в Македония. Заедно с Кирил открихме първите рисунки-графити и надписи-графити, които след две години залегнаха в основата на настоящата монография.

 

Междувременно аз извърших още две големи пътувания във Вардарска Македония. Те вече бяха съвсем целенасочени, защото през септември 1989 г. бях набелязал своите задачи. Оказа се, че средновековните църкви в района са изпъстрени с графити - рисунки и надписи, в по-голямата част въобще неизследвани. Особено интересни колекции успях да заснема в Охрид, Прилеп, Лесновския манастир, църквите в Нерези и Старо Нагоричино. Общият брой на графитите надхвърли 200 и те се очертаха като нов и неизползуван извор за средновековната история в района.

 

В много отношения тези изследвания се явяват пряко продължение на делото на големия български учен Йордан Иванов. Ще припомня на читателите, че неговите книги „Български старини из Македония” и „Северна Македония” и днес са основни извори за изучаване историята на Вардарска Македония. В началото на века Й. Иванов напуска уютната си работа в Софийския университет и започва да работи в търговското представителство в Солун с една цел - да проучи старините в Македония. Следват три големи пътувания - през 1906-1908, 1912-1913 и 1915-1918 г.

 

Тогава районът е истинска съкровищница на средновековни ръкописи, надписи и приписки. Й. Иванов просто не може да смогне да обхване цялото изобилие от информация. По тази причина извън неговото внимание са останали повечето от врязаните изображения и текстове по стените на църквите. И все пак в някои случаи (Старо Нагоричино, Лесновския манастир) проучванията в настоящата книга започват буквално от последния номер в каталога на Й. Иванов.

 

Има нещо сходно и във времената, когато е било извършено неговото проучване и сегашния момент. В предговора към първото издание на „Български старини из Македония” той отбелязва: „Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания - черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите –

 

7

 

 

всичко това ме спъваше и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната.”

 

Когато започвах моите изследвания, политическата ситуация в Югославия беше все още привидно спокойна. Когато ги завършвах, в Словения и Хърватско вече бушуваше войната, а към Македония се сипеха заплахи от Белград. Това бе причината да изтегля последното си пътуване с няколко месеца по-рано и то завърши броени дни преди референдума за независимостта на Македония.

 

За българина във Вардарска Македония най-трудно е да понесе резкия контраст между неговите представи и реалността на днешния ден. Няма да забравя случката, разказана ми от мои приятели в Охрид. Един българин се озовал под вековния чинар - символ на града — и не се сдържал да възкликне: „Ех, какъв хубав български въздух!” Намиращият се наблизо полицай поговорил нещо с циганите от околните сергии, обърнал се и си заминал. Под погледите на хората от съседните кафани, насред старата чаршия, циганите набили човека и непрекъснато го питали: „Ха сега кажи какъв въздух дишаш - български или македонски!”

 

В интерес на истината трябва да кажа, че такива брутални истории ми бяха спестени, въпреки многобройните спорове по националния въпрос. Може би най-неприятната сцена се случи при последното ми посещение на охридската „Св. София”. Тогава някакъв самозабравил се настройвач на пиано (в храма се правят концерти) ме изхвърли от църквата с псувни по отношение на целия български род. Благодарение на този защитник на „македонската култура” един от най-интересните надписи за историята на Охрид през XIV в. остана ненапълно разчетен.

 

Разбира се, в такова положение аз не можех да афиширам много с какво се занимавам. В повечето случаи трябваше да се работи максимално бързо, но същевременно - точно и прецизно. Всички рисунки-графити и надписи-графити бяха снети на полиетилен и после копирани върху картон. За съжаление не успях да направя фотографски снимки във вътрешността на църквите, защото ми липсваше подходяща апаратура. В книгата паметниците са подредени главно в хронологичен порядък, но в някои случаи — и по териториален признак. Използувана е единна номерация на находките. Поради многобройността на рисунките-графити от охридската църква „Св. София” паметниците са обособени в отделен каталог, който следва веднага след първата глава.

 

8

 

 

Негативните моменти от моето пребиваване във Вардарска Македония бяха многократно компенсирани от чудесните хора, които срещнах там. Моята работа никога не би могла да приключи успешно, ако не бе помощта на приятелите ми, и по-специално на Паско Кузман от Охрид и Кирил Трайковски от Скопие. Както вече казах, това са археолози от младото поколение и с тях се разбрахме, че научната истина ще бъде за нас най-важна. В нашите изследвания не трябва да има място за пропаганда и псевдонаучни

 

Ще завърша тези встъпителни думи с още един пасаж от Йордан Иванов. Предговорът към второто издание от 1931 г. на „Български старини из Македония” започва така: „Като желаех да проуча бита на българското население в Македония и запазените паметници на миналото му...” Не напразно началото на тези слова е заглавие на предговора в настоящата книга. Историята на Македония е изключително разнолика и многообразна. Само нейното проучване и изследване в дълбочина може да премахне вредните наслоявания от последните десетилетия, да възстанови доверието между хората от двете страни на границата.

 

[Next]

[Back to Index]