VII.
Заключение
Какъвъ е утрѣшния день на Албания? Ето въпроса, който ще си зададе всѣкой, който изучва тази напрѣгната борба на малки и голѣми държави въ страната на албанцитѣ. Какъ ще се разрѣши спора между тѣзи неделикатни (???) съсѣди на Албания?
93
които приготовляватъ отъ нея хубава провинция за своитѣ държави, дѣлятъ нейното население, кроятъ неговия общественъ и политически животъ по приготвенъ прѣдварително отъ тѣхъ образецъ, безъ да питатъ този народъ или безъ да пожелаятъ да го подготвятъ за този животъ? Всрѣдъ кипящата борба на пропагандитѣ, всрѣдъ ужасенъ икономически отпадъкъ, всрѣдъ запустѣли долини и полета, всрѣдъ непроходими планини, безъ съобщения, безъ сигурность, всрѣдъ непрѣкѫснатитѣ вражди и убийства между плѣмената и даже отдѣлнитѣ фамилии — албанеца живѣе романтичния животъ на дивъ горски човѣкъ, щастливъ че може спокойно да стрѣля на всѣкой знакъ, щомъ му се покаже угоденъ прицѣлъ, па билъ той и нѣкой случаенъ пѫтникъ! Не се тревожи отъ борбата, която чужденцитѣ водятъ за неговото завладявание: той не я разбира. И симпатизира и вѣрно служи на ония, които по-добрѣ му плащатъ.
Първото разрѣшение на албанската проблема, което много занимава нѣкои искренни человѣколюбци и много хитри диплотати, е даванието автономия на Албания. Това рѣшение, което се иска и отъ албанския комитетъ, е невъзможно, колкото и да бьде желателно. Албанския народъ е неподготвенъ за да се управлява самъ. Една автономия на Албания при сегашнитѣ обстоятелства би направила по-голѣмъ хаоса и анархията въ тази страна, гдѣто населението не е научено на дисциплина и работа и гдѣто идеята, за народно управлевие не е развита. Онази автономия, за която албанския комитетъ работи не е проникнала въ масата на албанския вародъ. Тя трѣбва да се пропагандира между народа и най-вече между шефоветѣ на отдѣлнитѣ плѣмена. До когато тѣзи шефове оставатъ чужди на тази идея, до тогава автономията на Албаная ще остава хубаво желание за безкористнитѣ доброжелатели на този дивъ, но симпатиченъ народъ и една тема за умна експлоатация на заинтересувани съсѣди. Днешния албанецъ не разбира собствепната си свобода и пълна самостоятелность освѣнъ въ ограничението свободата на съсѣдитѣ му. Автономията и свободата на Албания той схваща въ правото за всѣкой албанецъ да носи орѫжие, свободно да извършва кръвнитѣ отмъщения, които тежатъ нему и на родътъ му, безнаказано да „оре и сѣе съ пушката и да жъне съ сабята”. За подобна свобода албанеца се е борилъ и продължава да се бори. Такава свобода той си е извоювалъ до извѣстна степень и е доволенъ. Икономическия отпадъкъ и неспособностьта на албанцитѣ да разработятъ земята си, която не е лишена отъ природни богатства, ги кара да влизатъ въ постоянни
94
стълкновения съ съсѣднитѣ тѣмъ народи — българи и сърби. И тѣ сѫ доволни, ако не имъ се прѣчи да нахлуватъ въ земята на тѣзи си съсѣди и да прибиратъ силомъ онова, що имъ е нужно за живѣние. Този именно икономически отпадъкъ създава почвата на най-силната иностранна пропаганда въ Албания — австрийската. Ако днесъ се заговорва за належащи прѣобразувания въ Албания и подъ тѣзи думи се разбира давание самоуправление на тази страна, това се длъжи или на хора, които не сѫ запознати съ характера и социялния строй въ нея, или на заинтересувани държави, които сѫ приготвени да окупиратъ цѣлата или поне голѣма часть отъ Албания. Съ това не искамъ да кажа, че Албания не се нуждае отъ прѣобразования: тѣ сѫ належащи, но не въ видъ на самоуправление, което сегашния албанецъ нѣма да разбере така, както го разбиратъ другитѣ народи, а въ смисъль на икономическо подигание, на научавание албанцитѣ на спокойна и производителна работа, която не накърнява иетереситѣ на съсѣдитѣ имъ. Албания се нуждае отъ народни училища, които ще създадатъ поколѣние, което като запази придобитата отъ дѣдитѣ му вѫтрѣшна свобода, ще създаде епоха на мирно занятие и обогатявание. Дълга и трудна работа, която албанеца нѣма веднага да прѣгърне и противъ която ще се бори, прѣди да я разбере и възприеме. Ще чакатъ ли околнитѣ заинтересувани народи да се завърши подобна еволюция въ живота на албанцитѣ и въобще ще допустнатъ ли да се захване ь продължи съ успѣхъ такава дѣятелность? И въобще кой е онзи мисия, който ще отвори едемскитѣ врати на подобно прѣобразование за албанския народъ? — За запознатия съ албанскитѣ работи човѣкъ е ясно, че такова направление на работитѣ въ Албания не може да се очаква поне за сега и че албанцитѣ още си оставатъ онзи народъ на Балканския Полуостровъ, който никога не е живѣялъ като народъ за себе си, съ собственнитѣ си сили, но ролята на който прѣзъ всичкитѣ вѣкове е била да дава човѣшка материя за съсѣднитѣ си народи [1].
Другото рѣшение на албанския въпросъ е онова, което усърдно приготовляватъ инороднитѣ пропаганди и което въ двата края на Албания — югъ и сѣверъ — е почти узрѣло. Австрийци и гърци приготовляватъ навлизанието си въ Албания отъ сѣверъ и югъ. Еднитѣ готвятъ окупирание на Сѣверна-Албания, другитѣ — присъединение на Южна-Албания къмъ Елада, „Отечеството —
1. La Turquie et l’Hellénisme Contemporain, par Victor Bèrard, p. 292.
95
маjката на албанцитѣ”. Когато говорихъ за пропагандитѣ въ Албания, казахъ, че различни сѫ началата на тѣзи двѣ пропаганди, както сѫ различни началата, върху които почива стрѣмлението за териториално разширение у двѣтѣ държави (Гърция и Австро-Унгария), които поддържатъ пропагандитѣ. Австрийската пропаганда работи за да присъедини къмъ Австро-Унгарската империя нова провинция, съ особенъ расовъ елементъ, въ името на своитѣ политико-икономически интереси; гръцката — за да присъедини къмъ Гърция нова провинция, която ще живѣе и диша както цѣлата Гърция; тя работи въ името на национално-икономически интереси. Ала колкото и да бѫде различно становището на едната и другата пропаганди, резултатитѣ се приближаватъ и схождатъ: Южна-Албания почти е приготвена за присъединение къмъ Гърция, Сѣверна-Албания — къмъ Австро-Унгария.
При евентуално поставяние върху зелената маса въпроса за Албания, цѣлата Сѣверна-Албания, включително и Стара-Сърбия, ще се подчини на една австрийска окупация, даже ще я прѣдизвика. Южна-Албания съ Епирт, гдѣто куцо-влашкия елементъ е доста силенъ, ще поиска присъединенисто си къмъ Гърция, защото гръцкото влияние тукъ е голѣмо даже и между мухамеданитѣ албанци.
Остава Срѣдня-Албания и голѣма часть отъ прибрѣжието на Адриитическо-море, гдѣто италиянското влияние е господствующе, но не така силно, както гръцкото на югъ и австрийското на сѣверь. Италиянцитѣ не сѫ имали голѣмъ успѣхъ, защото тѣхната пропаганда не е така добрѣ организирана. Въ всѣки случай при дѣлежа, който се приготовлива на Албания, Италия ще вземе своя малъкъ дѣлъ.
Ето печалния утрѣшенъ день, който се приготовлява за Албания и който ще бѫде началото на новия и тежъкъ животъ, не само за Албания, но и за Македония. Австрия приготовлява за себе си лъвския дѣлъ отъ раздѣлата. Турското правителство, мѣркитѣ на което сѫ всѣкога врѣменни палиативи, приготовлява съ упорита послѣдователность този трагиченъ край на една отъ своитѣ провинции, която му дава много добри и вѣрни служитела и най-храбритѣ войници. Съ непозволяванието на албанцитѣ да си отворятъ народни училиша, въ които младото поколение да учи матерния си езикъ и минало и въ които духътъ за народна солидарностъ да се укрѣпи, създава хубава почва на гръцката и австрийската пропаганди.
96
Австрийци и гърци желаятъ по-бързото разрѣшение на албанския въпросъ. Ала не такова е желанието на лидеритѣ на румѫнската пропаганда, програмнитѣ начала на която се люлѣятъ между схваткитѣ на гръцката пропаганда и желанията на албанската лига. Не може да се каже, че тази пропаганда ще вземе нѣкакво участие, ако разрѣшението на албанския въпросъ стане наскоро: тя не е направила почти нищо и нейнитѣ прѣдставители не си правятъ голѣми илюзии въ това отношение.
* * *
Прѣдъ видъ на голѣмия интересъ, който прѣдставлява по настоящемъ албанския въпросъ, ний побързахме да напечатаме тази студия. Тя не е достатъчно пълна. Впрочемъ, у насъ се знае толкова малко за Албания и албанцитѣ, щото автора ѝ ще счита, че цѣльта му е постигната, ако това заинтересува нашето общество, което се интересува съ много и голѣми работи, но не и съ ония, които непосрѣдственно сѫ свързани съ интереситѣ на нашия народъ, и го подтикне да узнае поне нѣщо за тази страна и този народъ, съ който ни свързватъ жизненни политико-икономически интереси и който е игралъ и продължава да играе видна роля въ нашето политико национално развитие.