VI.
( 6. Чужди пропаганди въ Албания (румѫнска, гръцка, италиянска и австрийска) и французско влияние )
Днесъ Албания и албанския народъ сподѣлятъ сѫдбата на всички европейски провинции, които сѫ останали подъ прямата власть на султана: съсѣднитѣ държави ежедневно очакватъ благоприятния моментъ, за да се хвърлятъ върху ѝ и да заграбятъ за себе си най-голѣмъ дѣлъ отъ малкото наслѣдство, което имъ обѣщава „болния човѣкъ”. Само по себе си се разбира, че въ това стрѣмление не се държи никаква смѣтка за желанията на населението. Гърци, италиянци, австрийци и румѫни трѣскаво работятъ, за да бѫдатъ неоспорими господари на Албания въ сѫдбоносния моментъ, който може да настане всѣки день. Тѣ работятъ между населението искусно и съ всички срѣдства съ които може да разполага днесъ една държава. Албанското население не е въ състояние да погледне направо въ пропастьта, която му се готви. То се поддава на чуждитѣ агитации и естественно, най-много на онази, която, като гони неговитѣ примитивни желания, му прѣдставлява най-голѣми лични облаги и която работи съ най-прями и осезателни срѣдства. Историята на албанцитѣ, съ твърдѣ малки и незабѣлѣзани изключения, показва, че тѣ сѫ биле всѣкога годенъ материалъ за градежъ на чуждо политическо здание. Въ всичкитѣ врѣмена ролята на албанския народъ се изчерпва съ постоянната служба на съсѣднитѣ народи. Гърци, румѫни, българи, византийци и турци едно слѣдъ друго сѫ чер-
66
пили отъ този неприсушимъ изворъ на здрави и способни солдати. Сегашнитѣ стрѣмления на околнитѣ народи се свеждатъ върху сѫщата почва. Онзи който ще има на своя страна албанския народъ, той ще обсеби най-голѣмия кѫсъ отъ Европейска Турция. Това го схващатъ всички освѣнъ съсѣднитѣ на албанцитѣ славянски народи, на които е прѣсѫдено да се сѣщатъ само когато е кѫсно и да работятъ само съ дипломатически философствувания, когато съсѣдитѣ имъ печелятъ почвата подъ собственнитѣ имъ нозѣ. Пропагандитѣ, които работятъ днесь въ Албания, сѫ: румѫнска, гръцка, италиянска и австрийска.
1. Румѫнската пропаганда е най-младата и най-слабата. Тя прави бавни и несигурни стѫпки. Датира едва отъ четвертъ столѣтие; поддържа се отъ албанския комитетъ въ Букурещъ и румѫнското правителство. Прѣди да влѣземъ въ подробноститѣ на тази пропаганда, трѣбва да отбѣлѣжимъ една нелогичность твърдѣ характерна въ случая, но не и единственна пра работитѣ въ Турция: румѫнската пропаганда се поддържа открито отъ турското правателство; румѫнскитѣ агитатори въ Албания високо проповѣдватъ, че интереса на албанци и на власи въ Македония и Албания изисква да бѫдатъ всѣкога покорни и послушни на Султана; а между това, сѫщата пропаганда се поддържа и насърдчава отъ букурещкия албански революционенъ комитетъ, който се бори противъ всѣка султанска власть въ Албания! Впрочемъ, тази нелогичность се обяснява, като се взематъ прѣдъ видъ лицата и инспираторитѣ на активната румѫнска пропаганда въ Албания.
Въ Южна Албания и Епиръ живѣятъ доста власи (цинцари), колто сѫ размѣсени съ албанци християни и мухамедани. Въ тази именно страна румѫнскитѣ агитатори се срѣщнаха най-първо съ албанцитѣ и тамъ се начерта хубавата перспектива на взаимна дѣятелность. Като първа рожба на скроения планъ бѣ прочутото възвание къмъ албанския народъ. Това възвание ясно рисува стрѣмленията на румѫнската пропаганда, която въ него се прѣдставлява още доста скромна: тя желае умственното повдигание на двѣтѣ родни плѣмена — албанци и румѫни — подъ върховното владичество на Султана,
„Възвание къмъ албанския народъ”.
„Братя Албанци!!”
„Всички знаете на каква културна висота се е повдигнала Европа. Тя свѣти като слънце, лѫчитѣ на което се разливатъ по цѣлото земно кълбо съ своитѣ науки, изкуства, индустрия,
67
търговия и особенно съ законитѣ си и свободния духъ, прокаранъ въ тѣхъ. Ние сме въ XIX-я вѣкъ, когато всѣко плѣме, всѣкой народъ се събужда отъ летаргическия сънъ, въ който го бѣха приспали мъгливитѣ вѣкове; мѫчно ще се намѣри нѣкой народъ, който да не повдига горделиво челото си и да не заявява правата си прѣдъ Бога и человѣчеството. Само ние, албанцитѣ, още спимъ нашия мъртвешки сънъ. Ние, синоветѣ на старитѣ Пелазги, първитѣ жители на нашия континентъ, най-голѣмитѣ юнаци въ миналото, еднакво прочути въ изкуствата и занаятитѣ, както и въ полетата на сраженията, ние само, казвамъ, сме останали умственно по-надирѣ отъ всичкитѣ народи, които идяха по нашитѣ слѣди. И ето ни готови да изчезнемь съвсѣмъ! ...
„Наистина, който изучва нравитѣ и обичаитѣ на нашия фамиленъ животъ, нашия характеръ и темпераментъ, и който търси исторически, етнографически и езикови документи, ще се убѣди, че ние, албанцитѣ, сме правитѣ потомци на старитѣ Пелазги и че ние пазимъ непокѫтнати нравитѣ на онова врѣме. Хомеръ, съ своята Илияда и тогавашнитѣ костюми, живѣе още помежду ни. И до днесь ние мислимъ, че богатство и слава се печелятъ съ сабята, както казва безсмъртния поетъ. Всѣкога сме живѣли съ орѫжие въ рѫцѣ, като сме показвали на свѣта, че почитаме само куража и честьта ...
„А между това, както виждате, братя, колкото юначни и умни да сме, никога нѣма да напрѣднемъ, до като не прѣгърнемъ цивилизацията и до като оставаме безъ народенъ езикъ. Албанската народность ще се отдалечава полегка-легка отъ правия пѫть, до като най-послѣ изчезне съвсѣмъ и нейното име се заличи за винаги, ако о врѣме не се оставимъ отъ тази индеферентность и не прѣмахнемъ тази тѫпота, въ които влечемъ своя първобитенъ животъ. Даже и сега едва половината отъ онова, което сме имали, ни остава още. Останалото се потопи въ славянскитѣ и елински вълни. Нашитѣ смъртни врагове, като не можаха да ни убиятъ съ ножъ, ни убиха съ кръста, казвайки се наши христови братя. И ние, дѣца, се оставяме да ни лъжатъ! Братя, настана врѣме да се събудимъ, да заработимъ, да заучимъ сладкия езикъ на нашитѣ дѣди, езика — майка на класическитѣ езици, да го четемъ и пишемъ, да го извадимъ отъ гробницата и да го въведемъ въ училището, църквата, фамилията и на всѣкадѣ, гдѣто още вѣе албански духъ . . .
„По този начинъ ще излѣземъ отъ мракътъ, въ който линѣемъ. Този мракъ така ни е заслѣпилъ, щото ние не можемъ
68
да се опознаемъ и особенно да познаемъ неприятелитѣ си. Погледнете ги, ежедневно тѣ ни бѣдятъ прѣдъ цивилизована Европа, че сме диви и варвари, като казватъ, че сме недостойни да живѣемъ. Ниски клѣветници, които лъжатъ Европа, за да ни убиватъ спокойни, като стадо на касапница! И защо всичко това е тъй? Нека изповѣдаме срамътъ си: защото до сега не се издигна гласъ отъ милионитѣ албански гѫрди, за да протестира противъ тѣзи клѣвети и противъ комплота на неприятелитѣ ни . . .
„Вие знаете коя сѫ клѣветници. Тѣ сѫ тихитѣ и нѣжни православни, нашитѣ братя по религия . . . Трѣбва да посочимъ грѣшката, въ която е падналъ цивилизования свѣтъ и да му докажемъ, че по-голѣмата часть отъ Албано-Македония е албанска и румѫнска, а не гръцка и славянска, както се харесва на нѣкои да вѣрватъ. Колкото се отнася до тѣзи ни братя по вѣра, тѣзи неукротими неприятели, които заплашватъ нашето сѫществувание, нека се знае, че тѣ отъ насъ сѫ получили живота си, отъ насъ още получаватъ имущества, богатства и поддърѫка. Едва вчера тѣ оставиха името на прадѣдитѣ си и захванаха да се наричатъ Ромеи (Романи). Тѣ сѫ благороднитѣ потомци на Кадмоса и Кекропса, египто-финикийскитѣ изгнанници, нарѣчени отъ нашитѣ прадѣди — Пелазгитѣ — съ името Греръ (което значи оса) [1]. Име, което наистина е било заслужено! Съ това име тѣ сѫ се наричали до скоро врѣме, когато се прѣоблѣкоха въ лъскава кожа, като се прѣименуваха Елини. Но дѣлата имъ си останаха гръцки.
„Въ албанския езикъ и до днешенъ денъ думитѣ подлецъ и гръкъ сѫ синоними. „Пази се: той е гръкъ!” е едва наша пословица. Или както латинитѣ казватъ: „Graeca fides, nulla fides. . .”. Да, това сѫ истинскитѣ качества на нашитѣ Грери!
„Ахъ! добритѣ ни братя Елини, дошли отъ Египто-Финикия, се показаха признателни за хубавия приемъ, който имъ се направи въ нашата Пелазгия. Тѣ ни показаха тази си признателность чрѣзъ машинациитѣ на топоветѣ си, чрѣзъ своята тирания, чрѣзъ комплотитѣ, които сѫ правили и правятъ, за да попрѣчатъ на развитието на езика ни и на народностьта ни ...
„Не се обезсърдчавайте прѣдъ интригитѣ и прѣпятствията. Никой албанецъ не ще пожелае погубванието на античната нация. Само изродитѣ, подлецитѣ, прѣдателитѣ би се съгласили на това. Пазете се, братя, отъ гръцкитѣ примки, отъ гръцкото духовенство,
1. Автора на прокламацията произвожда думата grec отъ французската дума ??? (оса) и ??? била еднозначуща (???) съ grerr!
69
нашия пръвъ и най-голѣмъ неприятель. Спомнете си, че първото албанско училище въ Корча бѣ афоресано и богохулено отъ гръцкия владика, намѣсто да бѫде християнски поздравено и благословено, като че ли ние съ това бѣхме направили нѣкакво свѣтотатство. Тѣ мисляха, че съ подобни низости ще успѣятъ да ни извадятъ очитѣ. Отворени, нашитѣ очи не имъ се харесватъ. Но ние ще можемъ да поминемъ и безъ тѣхната обичь; ние ще знаемъ за въ бѫдѫще, какво струва тѣхното приятелство, както тѣ сами знаятъ защо ни изпращатъ тѣзи тълпи отъ черни гарвани, които ни грабятъ въ името на Всевишния. Тѣ грабятъ плодътъ на нашия трудъ ужъ за доброто и щастието на родътъ ни и на цѣлото православие! Не отъ любовь къмъ вѣрата ни въ Христа и не отъ желание да напрѣднемъ, гърцитѣ създаватъ вълненията у насъ. Това тѣ правятъ отъ любовь къмъ милионитѣ, които всѣка година извличатъ отъ джобоветѣ ни и отъ страхъ да не би да се подигне нашия народъ, та да намали гордостьта имъ! Числата показватъ по-добрѣ всичко това; тѣ ще ви прѣдставятъ ясно какви годишни подаръци даваме на гърцитѣ; тѣ ще ни покажатъ сѫщеврѣменно отъ гдѣ гръцкото царство е черпило и ще продължава да черпи своята жизненность:
1. Поддържание на 3,000 души учители въ Албано-Македония, по 100 наполеона годишно за всѣкой
300,000 нап.
2. Поддържание на 300 души отуденти въ Атинския университетъ, които сѫ прѣдназначени да разпространяватъ елинизма и да мѫчатъ своитѣ братя — албанци и власи по 100 нанолеона годишно за всѣкой
30,000 „
3. 200—300 души бащи на студепти, които отиватъ да видятъ синоветѣ си въ Атина, по 100 наполеона
30,000 „
4. 1,000 Албано-македонци, които ежегодно отиватъ въ Гърция за да я посѣтятъ като отечественъ храмъ и които оставятъ всѣка година
100.000 „
5. Книги и учебни пособия, кунувани все отъ Гърция
25,000 „
6. Подаръци и завѣщания на гръцкитѣ училища и църкви въ Епиръ и Македония
300,000 „
Всичко наполеони . . 785,000 „
„Или повече отъ 15 милиона лева.
„И други сумми, които оставяме на страна, ежегодно отиватъ къмъ Атина. Трѣбва да смѣтаме, че цѣлата сума, която всѣка година даваме на Гърция, възлиза на 100 милиона лева, плодъ отъ нашия потъ и нашата кръвь. Смѣтайте още, че въ врѣме на война много милиони турски лири отиватъ въ Гърция и че съ стотина хиляди души отиватъ да мратъ за нея. Румѫния има повече право да иска нашата помощь: не ще ли бѫде и по-добрѣ и по-справедливо да погледнемъ къмъ нея? Братия, настана врѣмето . . .
70
“Ала най-голѣмото зло не ни иде отъ Гърция и гърцитѣ. То иде отъ сатанинското гнѣздо на патриаршията. Тамъ се кроятъ всичкитѣ демонски планове за да ни погубятъ морално и материялно. Тамъ си служатъ съ Иисуса Христа и по този начинъ направиха отъ Него убиецъ. Системата не е лоша, може би. Но Христосъ си е всѣкога Христосъ и до когато свѣтъ свѣтува, Христосъ ще си остава спаситель на хората, а не на тѣхнитѣ мѫчители и убийци. Въ този часъ, когато ний виждаме и чувствуваме всичкитѣ адски примки, прострѣни подъ нозѣтѣ ни и всичкитѣ низости на гръцкото духовенство, ще се намѣри ли поне единъ човѣкъ, който носи човѣшко име, които има човѣшка съвѣсть, да не протестира противъ ужаснитѣ дѣйствия на хора, които ни се прѣпорѫчватъ за прѣдставители на Христа! О, позоръ! Хиляди пѫти позоръ! Вий, нашитѣ духовни бащи, вий сте станали наши джелати!
„Но да оставимъ празднитѣ прѣпирни! Всѣка изгубена минута може да бѫде фатална за насъ, които искаме да живѣемъ и трѣбва да живѣемъ. Желай и ще можешъ, учи се и ще прогледашъ. Ний искаме свѣтлина; тя ни е тъй нужна, както ни е нуженъ хлѣба; а свѣтлината може по-лесно и по-евтино да си я доставимъ. Едно букварче струва 10 стотинки и другитѣ книжки още толкова. А днесъ въ Румѫния ний сме 20,000 души; ако даваме по 1 левъ на мѣсецъ, въ разстояние на шесть мѣсеци ще просвѣтимъ цѣлата Албано-Македония, дѣто по настоящелъ не се намира нито единъ албанецъ. Единъ левъ е нищо: всѣкой — бѣденъ и богатъ — може да го даде; съ него не се докарва нѣкаква трудность въ кѫщата или въ търговията. А съ този левъ цѣлъ народъ се просвѣщава и изважда отъ гроба. Колкома помежду ни хвърлятъ съ стотини левове за нищо! Защо да не ги дадемъ за това човѣшко и свято дѣло, отъ което потомството ни ше бѫде вѣчно признателно! Братя албанци, възкресяванието ни зависи отъ насъ самитѣ и отъ Румѫния, нека се поставимъ на висотата на работата си.
„Освѣнъ отъ Румѫния помощи ще ни дойдатъ отъ Египетъ и отъ други страни, населени отъ наши съотечественници. Нека се надѣваме, че Костантинъ Явасъ, Зографосъ и много богагаши, албанци по произхождение, които и до днесъ още работять съ своитѣ милиони противъ народътъ си, като видятъ нашия напрѣдъкъ, ще съзнаятъ грѣшкитѣ си и ще ни протегнатъ приятелска и сърдечна рѫка. Въ противенъ случай, историята ще ги запише въ чернитѣ си страници, а бѫдѫщитѣ поколѣния ще ги хулятъ като братоубийци.
71
„Погледнете на Румѫния! Тя бѣше сѫщо така угнетена отъ гръцкото духовенство и гръцкия езикъ. Тя захвана да цъвти и да върви къмъ прогреса само когато се очисти отъ тѣзи паразити. А между туй, по-лоши християни ли сѫ руманитѣ, слѣдъ като се отърсиха отъ гръцкото духовенство? Богъ не приема ли днесъ молитвитѣ имъ, казвани на родния имъ езикъ? Не е ли казано въ Св. Писание: „Ходете и разпространявайте вѣрата . . . . и апостолитѣ учаха и проповѣдваха на всѣкой народъ споредъ езика му”? Така именно апостолитѣ разпространявали Христовата религия. До като нѣмаме религията си написана на родния ни езикъ, ний нѣма да бѫдеме християни, защото не ще можемъ да опознаемъ вѣрата си. Смѣтайте какви сѫ послѣдствията на вършеното отъ гръцкото духовенство притѣснение! Гръцкото духовенство е прѣобърнало православието на своя собственна плячка и има претенции да убѣждава цѣла Европа, че цѣлата Албано-Македония е гръцка, че ний, албанцитѣ, не сме човѣци, а сме гърци, тѣла безъ душа, безъ мисли и безъ животъ, мъртви трупове. Нашето име не се произнася никадѣ: българи, сърби и църногорци заявяватъ права върху нашия народъ и земя. Да забравимъ различието въ религията и обрядитѣ, и да се боримъ противь общия врагъ на народното ни сѫществувание.
„Слушайте! Ето вече 450 години отъ какъ турчина ни владѣе. Чуждъ на нашата раса, господарь на народа и земята ни, той не ни отне нито езика, нито народностьта, нито орѫжието, което така гордо носимъ на пояситѣ си. Ако нѣкога сме правили грѣшки съ повдиганието си противъ суверена, то е било всѣкога по подтиквание на гръцкото духовенство, вѣчния неприятель на исляма, когото съсипва отъ вѣкове и противъ когото употрѣбява насъ.
„Но не забравяйте, братя албанци, че Богъ създаде народитѣ прѣди религиитѣ. За да спасимъ народностьта си отъ православието, — прикрита, но голѣма опасность, врагъ ва Христа, на човѣчеството и на народноститѣ — трѣбва да се прилѣпимъ съ тѣло и душа къмъ отоманската империя. Отоманската империя е нашия истински и най-голѣмъ протекторъ, нашата надѣжда и нашата подпорка. Сигурна въ нашата прѣданность къмъ нея, тя нѣма да ни остави на неприятелитѣ ни, които сѫ и нейни.
„Албанци! Ний сме въ сѫщото положение, въ каквото бѣха румѫнитѣ прѣди едно столѣтие. Тѣ се срамуваха да се наричатъ румѫни. Фанариотитѣ бѣха до толкова опорочили духа имъ, щото тѣ даваха това име само на простата маса! Днеска румѫнитѣ сѫ румѫни и струватъ нѣщо повече отъ гърцитѣ. Тѣ се гордѣятъ
72
съ народностьта си: нека и ний се гордѣемъ съ своята; свѣтътъ тогава ще ни уважава. Шепа албанци, рѣшени на всичко, ний написахме върху знамето си: свѣтлина. Кълнеме се, че до послѣденъ ще работимъ за събужданието на народа си. Ний нѣма да се занимаваме съ политика; нѣма да настѫпяме правата на никого. Нѣма да тиранизираме никого.
„Ний ще се боримъ за животъ. Намъ трѣбва свѣтлина. Свѣтлина желае всѣкой албанецъ.
„Ний поискахме отъ патриаршията позволение да употрѣбяваме албански езикъ въ литургията; нека не се отчайваме, ако не сполучимъ това право. Правото е на наша страна; то ще свърши и съ триумфъ!”
Тази прокламация, pисана отъ генeралния щабъ на румѫнската пропаганда въ Битоля, съдържа всичко, което може да се каже за цѣльта, начина на дѣятелность и успѣха на тази пропаганда. Гърцитѣ сѫ заблудили всички цинцари въ Епиръ и Тесалия; тѣ сѫ спечелили тоже всички албанци — православни: тѣ сѫ, слѣдоватедно, най-опасния врагъ на румѫнитѣ и албанцитѣ. Румѫни и албанци сѫ потомци на старитѣ Пелазги и тѣмъ принадлежи правото да бѫдатъ господари на Балканския полуостровъ; гърцитѣ съ духовенството си и съ неговото православие сѫ станали най-голѣмитѣ прѣстѫпници, като унищожаватъ народностьта на албанцитѣ. Румѫни и албанци хранятъ и поддържатъ гръцката народность и гръцкото кралство. Жертви на една и сѫща цѣль, румѫнитѣ и албанцитѣ трѣбва да се съединятъ и опълчатъ противъ общия врагъ. Албанцитѣ трѣбва да обърнатъ погледитѣ си къмъ Румѫния, която нѣма да ги остави безъ поддръжка. Но, прѣди всичко, тѣ трѣбва да бѫдатъ вѣрни и прѣданни на Султана, едничката гаранция на националното имъ запазвание.
Ето въ кратцѣ съдържанието на това хубаво и пропито съ пламененъ патриотизмъ възвание. То е писано отъ чужденци на албанския народъ — отъ румѫни! Подъ хубавото патриотическо облѣкло се крие прѣдварително скроеното и хладно натъкмено намѣрение да се работи за въ полза на Румѫния. „Ний не се надѣваме да се съединимъ днесъ или утрѣ съ братята си отъ Румѫния: ний сме раздѣлени отъ тѣхъ съ кралства и княжества. Трѣбватъ вѣкове и нѣколко поколѣния прѣди да настане врѣме за реализивание идеята за съединението ни съ Румѫния. А до тогава намъ трѣбва турско владичество. Една източна криза ще ни унищожи!” сѫ думи казани отъ автора на горньото възвание
73
— г-нъ Апостоло Маргарити. Но тази криза може да настане скоро. Румѫнитѣ трѣбва да бѫдатъ готови. Албанцитѣ, поне малка часть отъ тѣхъ, заедно съ живущитѣ въ Епиръ и Тесалия цинцари трѣбва да заявятъ своитѣ права и симпатии за румѫнитѣ. Въ прѣдъ видъ на тази именно мисъль румѫнитѣ създадоха и поддържатъ своята пропаганда между цинцаритѣ и албанцитѣ. Онова което румѫнскитѣ агитатори не казватъ и което ясно личи е желанието имъ да приготвятъ почва за румѫнска рекламация въ случай на едно евентуаляо разрѣшение на източния въпросъ.
Румѫнската пропаганда високо заявява, че нѣма намѣрение да прави политика. Тя иска само умственното подигание на албанския народъ. Причината на тази скромность се съдържа въ процитиранитѣ по-горѣ думи на г-нъ Маргарити. Тази пропаганда не прави нѣкаква разлика въ вѣроизповѣданията на албанцитѣ. „Не забравяйте, че Богъ създаде народитѣ прѣди религиитѣ”. Православни, католици и мухамедани — всички сѫ албанци, синове на едно отечество, съ единъ езикъ, еднакви нрави и обичаи, еднакви достойнства и недостатъци и еднаква нужда отъ просвѣщение. Всички, слѣдователно, трѣбва да се групиратъ около генералния щабъ на пропагандата и да заработятъ за своето просвѣщение и съединението си съ румѫнитѣ. Тѣзи хубави мисли, каквито и да сѫ мотивитѣ, които сѫ ги продиктували, сѫ рѣдко казвани на Балканския полуостровъ, гдѣто религиозната толерантностъ никога не е прониквала до сърдцето на хората. Албанцитѣ, обаче, по-охотно би приели, че Богъ е създалъ сабята и отмъщението прѣди религията.
Пропагандата пристѫпи къмъ реализирание на изложенитѣ въ възванието хубави идеи. Първата и най-важната стѫпка бѣ направена съ изнамѣрванието на албанска азбука. Албанския езикъ до тогава е нѣмалъ писменни знакове. Мнозина албански патриоти, особенно между мухамеданитѣ, бѣха на мнѣние, че съ турската азбука може да се пише на албански езикъ. Нѣколко опита бѣха достатъчни за да се установи, че звуковетѣ на албанския езикъ не се поддаватъ на турската азбука; пъкъ освѣнъ това албанския народъ — християни и мухамедани -- хранятъ голѣма умраза къмъ турския езикъ. Въ по-голѣмитѣ градове, гдѣто гръцкото влияние е проникнало, албанцатѣ си служатъ съ гръцката азбука. Но и тя не може за означи точно всички звукове на албанската рѣчь. Румѫнската пропаганда — кояти се явява под мантията на спасителка на албанската народность — изнамѣри особенна азбука за албанския езикъ: 25-тѣ латински букви и още 10
74
измѣнения на тѣзи букви, всичко 35 букви. Съставителитѣ на тази азбука — Апостоло Маргарити и отецъ Фавейриалъ [1] — двѣ години сѫ работили непрѣкѫснато надъ нея и надъ първитѣ училищни книги, написани на тази азбука.
Съединението на южнитѣ албанци (тоскитѣ) съ власитѣ бѣ възможно, особенно върху почвата, на която власитѣ поставятъ това съединение. Но тази пропаганда дойде много кѫсно, когато всичко бѣ спечелено отъ другитѣ. Освѣнъ това, тя захвана да работи съ срѣдства, които не всѣкой албанецъ разбира [2]. И нейната дѣятелность тръгна бавно и трудно. Колкото и да сѫ привлекателни думитѣ и мислитѣ, съ които първитѣ румѫнски агитатори привѣтствуваха албанския народъ, колкото и скрита да бѣше цѣльта имъ, колкото полезно и безопасно за албанския народъ да се прѣдставя проповѣдваното съединение на албанци и власи — все пакъ дѣятелностьта на агитаторитѣ бѣ неплодотворна. На югъ гърцитѣ бѣха пълни господари; на сѣверъ католишкитѣ албански плѣмена не разбираха хубавитѣ мисли на отецъ Фавейриалъ, че Богъ създаде народноститѣ прѣди религиитѣ: тѣ не чувствуваха нито голѣмата умраза къмъ гърцитѣ, съ които бѣ припитано цѣлото сѫщество на отецъ Фавейриалъ, нито пъкъ виждаха нѣкаква облага въ съюза съ румѫнитѣ; въ центра — мухамеданитѣ албанци — се показаха индеферентни, даже неприязненни къмъ тази пропаганда, която искаше да ги учи да добиватъ прѣпитание и слава съ книгата, а не съ сабята и която се стрѣмеше да ги поставя на равна нога съ цинцаритѣ и албанцитѣ — християни.
Румѫнската пропаганда не е още успѣла да придобие здрави послѣдователи между сънародницитѣ си цинцари, които отодавна живѣятъ съ гръцки духъ и аспирации. Това затруднява успѣха ѝ между албанцитѣ. И цинцари и албанци поглеждатъ на новитѣ си спасители, като на заинтересувани чужденци и се отнасятъ къмъ тѣхъ съ явно недовѣрие. Напраздно Апостоло Маргарити държа редъ проповѣди и изпраща едно слѣдъ друго нѣколко послания до цинцаритѣ около Пиндъ и до албанцитѣ въ Епиръ и Южна-Албания.
1. Отецъ Faveyrial е родомъ французннъ, отъ ордена на Лазариститѣ. Дълго врѣме е работилъ за Унията на българитѣ. Слѣдъ рухванието на плановетѣ му да съедини българитѣ подъ духовния скиптрт на Папата, той се вшуща между албанцитѣ. Пѫтува по цѣла Албания, поддържа широко познанство съ шефоветѣ имъ. Тукъ се срѣща съ Апостоло Маргирити, който хитро му итстѫпва въ нѣкои обѣщания, за да го спечели на своя страна. Отъ тогава тѣ ставатъ другари и съмишленици. Както е забѣлѣзалъ витателя, Отецъ Faveyrial взема/влага (???) своя дѣлъ въ “Възванието къмъ албанския народъ”.
2. Ср. V. Berard. La Turquie et l’Hellenisme contemporain, отъ гдѣто заемамъ много отъ изказанитѣ тукъ мисли.
75
Турското правителство открито поддържа румѫнската пропаганда между албанцитѣ. Подъ това покровителство сближаванието на албанцитѣ съ румѫнитѣ може да стане бързо и непринудено, ако албанцитѣ съчувствуваха колко годѣ на тази пропаганда и ако разбираха ползата, която можаха да извлекатъ за себе си и за нацията си отъ този съюзъ. Но тѣ не сѫ приготвени за това, пъкъ и румѫнската пропаганда би се отказала отъ тази демонстративна покана къмъ нациопално съзнание, ако дѣйствително албанцитѣ разбератъ и упорито заработятъ въ това направление! Логиката на работитѣ, които всѣкидневно се развиватъ, ни довежда до това заключение колкото чудно и да се вижда то. Наистина, безъ това ний не бихме могли да си обяснимъ желанието у румѫнитѣ да свързватъ всичко що е ставало и има да става между албанцитѣ съ интереснитѣ на румѫнитѣ и Румѫния, нито да разберемъ защо именно, гдѣто и да се отвори албанско училище — даже въ чисто албански центрове, румѫнитѣ прибавяха къмъ него и румѫнско отдѣление. Всички албански училища сѫ румѫно-албански и румѫнския езикъ и история сѫ единственнитѣ нѣща, които се изучаватъ въ тѣзи чудновати албански-народни училища!
Ако тази пропаганда успѣе да създаде прокламирания въ възванието съюзъ между албанци и румѫни, отъ това ще изгубятъ само гърцитѣ. Защото тази пропаганда не може да има нѣкакъвъ успѣхъ нито между мухамеданитѣ, нито между католицитѣ албанци, макаръ и да прави невиденъ до сега между балканскитѣ народи компромисъ въ религиитѣ и религиознитѣ обряди. Умразата между православнитѣ власи (цинцари) и албанци, отъ една страна, и католицитѣ албанци, отъ друга, е тъй голѣма, щото, поне за сега, за съближавание помежду имъ дума не може да става!
Малкитѣ успѣхи, които пропагандата направи въ Епиръ развълнува силно гръцкитѣ патриоти и патрияршията. Отварянието на нѣколко училища, печатанитѣ отъ „Албанското дружество” въ Букурещъ книги и вѣстници, се посрѣщнаха съ силни негодувания и нападки отъ страна на патрияршията. Успѣха на румѫнската пропаганда бие право въ сърдцето на гърцитѣ и колкото да бѫде малъкъ, той имъ причинява голѣми болки. Цинцари и албанци въ Тесалия, Епиръ и Южна-Албания до сега сѫ биле най-яри прѣдставители на елинизма, били сѫ се за него, ежегодно харчатъ грамадни суми за поддържанието му, ежедневно оставятъ голѣми завѣщания за гръцки църкви, училища и пр. Тѣзи калени елинофили захванаха да се искушаватъ отъ чужда
76
пропаганда, която имъ говори на народния езикъ, ласкаво имъ обѣщава хубаво бѫдѫще. Това смущава гърцитѣ.
Намъ се стува, че румѫнската пропаганда би имала по-голѣиъ успѣхъ, ако не бѣше стрѣмлението ѝ за широко съюзявание и особено ако не бѣше съюза ѝ съ турското правителство. Всички народи на Балкански полуостровъ хранятъ голѣма ненависть къмъ турцитѣ. Даже албанцитѣ-мухамедани и славянитѣ-мухамедани, които се считатъ, и съ право, за вѣрни служители на Султана, не скриватъ умразата си къмъ турцитѣ и турското правителство: при едно своеобразно схващание тѣ се мислятъ приятели на Султана, но врагове на турския народъ и правителство.
Вѣрни на своята вънкашна политика, румѫнитѣ не можаха да не поставятъ пропагандата си въ интимность съ турското правителство. Съ една послѣдователность всичкитѣ румѫнски дѣйци съгласяватъ дѣлата и думитѣ си съ усвоенитѣ отъ Букурещкото правителство дѣйность и тактика въ вънкашната политика. Думитѣ на А. Маргарити сѫ изразъ на тази тактика, която умно скрива интимнитѣ желания на румѫнскитѣ дипломати. Впрочемъ, румѫнитѣ не за пръвъ пѫтъ и не само въ пропагандата си между албанцитѣ държатъ този езикъ. Издаденото въ послѣдно врѣме възвание на Румѫнската Лига съдържа буквално сѫщитѣ думи и сѫщитѣ мисли: „Основателитѣ на Лигата нѣматъ нѣкаква бързопостижима политическа цѣль съ завоевателна тенденция или же нѣкакво желание да се мѣсти границата на Румѫния; тѣ гонятъ чисто етническа цѣль, желаятъ да обърнатъ погледитѣ на всички румѫни къмъ пѫтеводителния фаръ, издигнатъ надъ вълнитѣ на вѣковетѣ: руманизма!”.... сѫ думи, съ които захваща това твърдѣ интересно възвание, което има характеръ на единъ хитро съставенъ дипломатически памфлетъ и което е подписано отъ видни румѫнски държавни мѫже, между които единъ полковникъ и единъ подполковникъ (Colonel V. Badulesco, lieutenant-solonel Zudoriu).
2. Гръцката пропаганда. На друго мѣсто въ настоящата статия ний казахме, че православнитѣ албанци въ Южна-Албания, както и ония въ Епиръ и Тесалия, сѫ отдавна спечелени отъ гърцитѣ. Гръцката пропаганда между тѣзи албанци води началото си още отъ врѣмето, когато православнитѣ проповѣдници за пръвъ пѫть захващатъ да проповѣдватъ словото Божие въ тази страна. Още отъ ония врѣмена тѣзи проповѣдници, гърци по народностъ и езикъ, захващатъ да приготовляватъ почва за елинизма, безъ да подозиратъ, че заедно съ проповѣдитѣ
77
поставятъ първитѣ и най-здравитѣ основи на елинската крѣпость въ тая страна. Въ течение на всичкитѣ промѣнения, на които е билъ подложенъ Балканския полуостровъ, православнитѣ албанци, отъ плѣмето на тоскитѣ, сѫ останали вѣрно паство на Цариградската патрияршия и, слѣдователно, на еленизма. Гръцкото духовенство е крѣпило православието у този народъ, а заедно съ това поддържало е въ него гръцкия духъ. И днесъ сѫщото духовенство остава могущественния прѣдставитель на гръцката пропаганда.
Периодътъ на настѫпателна борба за гръцката пропаганда между православнитѣ албанци е завършенъ много отдавна. Сега тя пази заетитѣ позиции и не отстѫпва отъ тѣхъ. Заради това именно румѫнската пропаганда се явява толкова ожесточена противница на гръцкото духовенство и патриаршия. Никадѣ въ гръцкитѣ земи нѣма толкова много гръцки свѣщенници и владици, колкото между православнитѣ албанци. Въ всѣко село има по единъ или двама гръцки свѣщебници; въ всѣка паланка има единъ архимандритъ или епископъ; въ всѣкой градецъ— единъ епископъ или архипископъ [1]. Епископитѣ или архиепископитѣ се назначаватъ отъ патриаршията и се утвърждаватъ съ специялни берати отъ великия везиръ. Съ тази санкция тѣ сѫ всесилни въ далечната провинция. Вѣрни синове на елинизма и православието, тѣ сѫ станали всевластни господари на Южна-Албания и Епиръ. Намъ, на българитѣ, е познатъ начина, по който тѣзи прѣдставители на православието свързватъ православното християнство съ елинския шовинизмъ. Въ лицето на това духовенство гръцкитѣ революционни комитети намѣриха най-прѣданнитѣ и смѣли борци за гръцката свобода. Бракава и Букавалосъ, славнитѣ водители на албанци и цинцари, сѫ биле свѣщенници. Прѣдставителитѣ на гръцкия краль работятъ задружно съ гръцкитѣ архиепископи и епископи. Тѣ се ползуватъ съ голѣмо влияние между албанцитѣ християни и мухамедани [2].
1. Само въ Янинския вилаетъ има четире архиепископи митрополити (въ Янина, Бератъ, Аргирокастро и Превеза), трима епископи-митрополити (въ Коница, Парамития и Филеатесъ) и шесть архиерейски намѣстници (архимандрити — въ по-голѣмичкитѣ населени пунктове). Гл. Салнамеи-Янья, 1308 год., стр. 111. Освѣнъ това, гръцкя архиепископъ има в Корча, а епископъ — въ Херсегъ.
2. Въ Янинския вилаетъ има шесть гръцки консулства, отъ които едно генерално консулство (въ Янина), четире консулства (въ Превеза, Аргирокастро, Бератъ и Авлона) и едно вицеконсулство (въ Луросъ). Гл. сѫщото Салнаме, стр. 112 статията “Дахилъ вилайетде булунанъ месмуринъ ежнебие”. Благодарение на това гръцко влияние албанцитѣ-мухамедани въ Южна-албания не взеха никакво участие въ гръцко-турската война прѣзъ 1897 год., въпрѣки подканванията от Цариградъ. Много байряци отъ Корчанско и Грамошъ открито отказаха помощьта си на турското правителство.
78
Не само православнитѣ албанци сѫ спечелени за гръцката идея. Мухамеданитѣ-албанци гледатъ съ голѣмо спокойствие на едно евентуално присъединение на Южна-Албания и Епиръ къмъ гръцкото кралство. Тѣ сѫ свикнали съ тази евентуалность и въ много случаи се показватъ наклонни да съдѣйствуватъ за реализиранието ѝ. Силното гръцко влияние между православнитѣ имъ сънародници, не е останало безъ да повлияе и на тѣхъ. Гръцкитѣ училища всѣка година се пълнятъ съ албански дѣца, половината отъ които сѫ отъ мухамедански кѫщи. Голѣма часть отъ бащитѣ на тѣзи дѣца знаятъ да четатъ и пишатъ по гръцки и неволно се намиратъ подъ влиянието и обаянието на еленизма, който самъ по себе си е могѫще агитационно срѣдство, особенно между народъ, който нѣма нито литература, нито минало.
Трѣбва да се признае, че тази пропаганда е смегкчила суровитѣ нрави на южнитѣ албанци и, ако днесъ не виждаме въ тази страна онова свирѣпо изтрѣбление на християнитѣ, каквото е въ Сѣверна-Албания, това се длъжи на гръцкото влияние и на гръцкия свѣщенникъ и учитель.
3. Италиянска пропаганда. Ако Южна-Албания и Епиръ сѫ областитѣ, гдѣто гръцката пропаганда е завзела здрави позиции и гдѣто румѫнската пропаганда се стрѣми да развие дѣятелность, то Сѣверна-Албания е мѣстото на италиянската и австрийска пропаганди.
Италиянската пропаганда води своето начало много отдавна. Както гръцката пропаганда на югъ има основитѣ си въ първитѣ проповѣди на християнскитѣ проповѣдници, така пъкъ тука италиянската пропаганда туря своето начало въ първитѣ стѫпки на римскитѣ проповѣдници. И тукъ виждаме сѫщата несъзнателность, да се приготовлява почва на национални и политически аспирации, както въ южнитѣ области. Италиянското влияние се усилва въ постепенно растящитѣ италиянки колонии по цѣлото продължение на източния брѣгъ на Адриятическо море. Гемиитѣ и морски корита на италиянскитѣ моряци сѫ сновяли по всичкитѣ приморски пунктове отъ Превеза до Триестъ. А основанитѣ колонии се усилватъ и добиватъ голѣмо значение въ цвѣтущата епоха на двѣтѣ италиянски републики — Венеция и Генуа. Заедно съ това се е увеличавало и италиянското влияние между албанското население. Италиянския езикъ става търговския и официяленъ по цѣлото прибрѣжие. Католическитѣ проповѣдници учатъ и проповѣдватъ него и албанското население бързо го усвоява и захваща да си служи съ него. Настѫпва единъ моментъ въ историята на цѣлата
79
прибрѣжна Албания и голѣма часть отъ вѫтрѣшностьта на Сѣверна-Албаная, когато италиянцитѣ сѫ се почувствували пълни господари на тѣзи страни. Това могуще италиянско влияние трае дори до покоряванието на Албания отъ турцитѣ. Антонио Лоретано е единъ отъ послѣднитѣ прѣдставители на италиянскоіо могущество въ отсамния брѣгъ на Адриятическо море. Неговитѣ хора, слѣдъ паданието на Скутари (Шкодра), се изселватъ въ Италия и образуватъ голѣмитѣ албански колонии, които и днеска сѫ запазили спомени за хубавото си отечество, което тѣ мислятъ за нераздѣлна часть отъ Италия.
Двата фактора на италиянската пропаганда въ Албания, италиянскитѣ колонисти и римското духовенство, сѫ работили задружно и еднакво несъзнателно за приближаванието на албанския народъ къмъ Италия. Тази задружносгь, обаче, се разваля щомъ съзнателностьта се появява. Иинтереситѣ на римскитѣ проповѣдници и римския папа не всѣкога сѫ съвпадали съ завоевателнитѣ стрѣмления на свѣтскитѣ господари, а въ много случаи сѫ се сблъсквали твърдѣ силно. И до когато Венециянската и Генуезска републики и Неаполитанското кралство сѫ гледали да отварятъ пазарища на търговията си, а не да разширочаватъ прямитѣ си владѣния, до тогава и въ Албания сѫществува пълно съгласие между италиянскитѣ колонисти и прѣдставителитѣ на републикитѣ и кралството, отъ една страна, и прѣдставителитѣ на Папата, отъ друга. Обаче, когато първитѣ сѫ поискали да свържатъ въ здрава административна организация тѣзи земи, които сѫ биле подъ тѣхно търговско и културно влияние, веднага срѣщатъ силна опозиция отъ страна на духовенството. Захваща се едва борба, естеството на която не позволявало да се намали обаянието на албанцитѣ къмъ Италия и италиянската култура, но която е разединявала и ослабвала силитѣ, които сѫ работяли въ едно направление и прѣдъ видъ на една и сѫща цѣль. Политическото и търговско отпадвание на италиянскитѣ господарства, завладѣванието на Балканския Полуостровъ отъ турцитѣ и настѫпилата скоро слѣдъ това борба между мухамеданството и християнството, ослабило твърдѣ много италиянското влияние между албанцитѣ. Още отъ ХVI столѣтие италиянската пропаганда захваща постепенно да отстѫпва отъ заетитѣ си позиции. Дълга и упорита е била тази тиха но трогателна борба на полумѣсеца съ кръста. Римското духовенство отстѫпвало бавно и геройски. Въ тази неравна борба иезуитския орденъ е принесалъ най-голѣма заслуга на италиянското дѣло и на християнството.
80
Къмъ края на XVIII столѣтие римското духовенство остава единственния прѣдставитель на италиянското влияние въ Албания. Връзката между албанцитѣ и италиянцитѣ продължава да се поддържа и отъ постояннитѣ имъ съобщения съ многото албански колонисти въ Италия. Въ ония размирни за Италия врѣмена албаацитѣ съ готовность минавали Адриатическо-море и ходили да служатъ въ гвардията на Неаполитянскитѣ крале или да търсятъ щастие и богатство по широкитѣ италиянски друмиша и мнозина оставали тамъ. Численностьта на тѣзи доброволно минали албанци въ Италия се увеличава съ политическитѣ бѣжанци, които напущали отечеството си слѣдъ неуспѣшна борба съ султанската власть. Тѣзи прѣселенници даватъ най-добритѣ дѣйци на италиянската пропаганда. Почти всички видни прѣдставители на Папата и на римското влияние въ Албания сѫ по произхождение албанци отъ споменатата емиграция.
Ала това италиянско влияние въ Албания не е имало характеръ на национална пропаганда въ такава смисъль, въ каквато се разбиратъ днешнитѣ политико-национални пропаганди. Нито римското духовенство, нито Ватикана сѫ се водили отъ мислитѣ на днешнитѣ прѣдставители на пропагандитѣ. Въ ония врѣмена, прѣди френската революция, тѣзи мисли сѫ биле незнайни и не разбирани отъ хората. Папството е искало да запази подъ духовното си вѣдомство Албания: тази е единственната мисъль, която храни и поддържа борцитѣ, прѣдставители на Папата. Именно заради това италиянското влияние въ ония врѣмена се е инспирирало отъ по-високи и по-благородни мисли. Ватикана е продължавалъ да пази и да се бори за интереситѣ на римската църква и на западното християнство, безъ да идентифицира тѣзи интереси съ интереситѣ на италиянския народъ и италиянската държааа, която въ ония врѣмена с била рапокъсана на малки държавици и омаломощена отъ постояннитѣ вѫтрѣшни сътресения. Ако се забѣлѣзва силна връзска между италиянската нация и тази чисто духовна пропѫганда, това не е слѣдствие на прѣдначертани планове, а на чистата случайность, че Италия е била близка до Албания, че послѣднята е имала постоянни търговски сношения съ Албания, че албянцитѣ сѫ чувствували плѣменното и религиозното си родство съ италиянцитѣ и че, най-сетнѣ, прѣдставителитѣ на Папата сѫ биле или албанци, които сѫ живѣяли дълги години въ Италия или ѫе италиянци. Тукъ се съдържа разликата между римското и гръцкото влияние въ Албания.
81
Когато въ началото на настоящето столѣтие националното чувство се пробужда и националния егоизмъ заема едно отъ първитѣ мѣста въ международнитѣ отношения, италиянцитѣ се намѣриха прѣдъ добрѣ приготвена почва за своята пропаганда въ Албания. Бързото промѣнение което стана въ духътъ на италиянцитѣ и което даде мощна сила на Сардинското кралство, не остана чуждо и за прѣдставителитѣ на папството. Отъ този моментъ настава епохата на италиянската национална пропаганда въ Албания. Тази пропаганда намѣри приготвенъ и прѣчистенъ пѫтя си. Но заедно съ това тя се спрѣ прѣдъ сѫщата непримиримость на Ватикана съ царствующия Савойски домъ. Политико-националната пропаганда се явяваше като прѣдставителка на мислитѣ и желанията на Савойския дворецъ и на италиянския народъ, религиозната пропаганда остана вѣрна на Ватикана. И борбата между кралството и папството се прѣнесе и въ Албания. Мнозина отъ духовницитѣ съчувствуваха на националното стрѣмление и се показаха готови да работятъ въ това направление, ала голѣмата часть отъ тѣхъ отдѣлиха църквата отъ националната пропаганда на италиянцитѣ. Това разногласие ослаби италиянското влияние и приготви хубава жетва за австрийската пропаганда, която сумѣ да съгласи политическитѣ цѣли на австрийската дипломация съ интереситѣ на папството.
Слѣдъ обединението на Италия и слѣдъ влизавнето на краля въ Римъ италиянската пропаганда въ Албания взе съвсѣмъ новъ колоритъ. Тя се отдѣли отъ духовенството и даже се постави въ явна война съ него. Това обстоятелство ослаби още повече италиянското влияние и усили австрийското. Изпратенитѣ кралски прѣдставители въ Шкодра, Дурацо, Тирана, Авлона и пр., нѣмаха никаква свързска съ албанското население, което се чувствуваше сродно и близко до италиянското, само защото бѣ останало вѣрно на римската църква. Отворенитѣ италиянски училища въ крайбрѣжнитѣ градове на Албания и въ по-голѣмичкитѣ села прибиратъ много албански дѣца, които учатъ италиянския езикъ и история, но между тѣхъ и италиянския народъ ще се изпрѣчва римското духовенство и църква до тогава, до когато Ватиканъ и Квириналъ продължаватъ да бѫдатъ въ борба.
Въ днешно врѣме италиянската пропаганда на ново се съживява. Крайморскитѣ градове си оставатъ и до сега подъ силното влияние на италиянцитѣ, но по-далечъ отъ брѣга албанцитѣ принадлежатъ или на Султана (мухамеданитѣ) или на Папата (католицитѣ). Сѣвернитѣ албанци сѫ подъ пълното влияние на
82
австрийцитѣ. Дурацо е центра на италиянската пропаганда. Тукъ има добрѣ уредено италиянско училище подъ контрола на кралския италиянски консулъ, което се посѣщава отъ много албански дѣца. Ако трѣбва да говоримъ за рѣшителенъ успѣхъ на италиянската пропаганда, трѣбва да признаемъ, че Дурацо, Авлона, Фиери и Санъ-Джовани сѫ спечелени за италиянцитѣ. Италиянски училища има и въ всичкитѣ прибрѣжни градове и по-голѣми села. Тѣзи училища се посѣщаватъ отъ голѣмо множество албански дѣца. Освѣнъ това, италиянската пропаганда брои на страната си доста видни албански шефове изъ католическитѣ плѣмена въ Срѣдня-Албания и между мухамеданитѣ въ Тирана, Кроя, Пекине, Елбасанъ и Кавая. А италиянското правителство харчи ежегодно крупни суми за поддържание на влиянието си и на националната си пропаганда [1].
4. Австрийската пропаганда е най-силната изъ между всичкитѣ пропаганди въ Албания. Тя има на страната си всичкитѣ почти албански плѣмена въ Сѣверна-Албания — католици и мухамедани. Австрия е официялната защитница на католицитѣ въ тази страна. Това право ѝ е дадено отъ международнитѣ договори и нейнитѣ дипломатически прѣдставители сѫ сумѣли да уползотворятъ това право за Австрия, както за никоя друга държава. Нито Франция, традиционната покровителка на католицизма на Изтокъ, нито Русия, безкористната застѫпница за православието, не сѫ схващали така това застѫпничество за християнетвото въ Турция, както Австрия. Въ кѫсо врѣме австрийскитѣ прѣдставители сѫ сумѣли да обърнатъ погледитѣ на покровителствуванитѣ отъ тѣхъ католици къмъ Виена. Заедно съ това тѣ сѫ сумѣли да прѣдразположатъ къмъ Австрия шефоветѣ на мухамеданскитѣ албански плѣмена тъй добрѣ, щото днесъ тази държава може да разчитва върху прѣданностьта на мнозина отъ тѣхъ съ по-голѣма сигурность отъ колкото Турция.
Австрийската пропаганда не е национална. Тукъ именно се крие разковничето на нейния бързъ успѣхъ. Тя нѣма философския
1. Италиянското влияние е силно и въ Южна-Албания по крайбрѣговата линия. Италиянското правителство поддържа параходни компании, които посѣщаватъ и най-малкитѣ пристанища по цѣлата дължина на албанския брѣгъ до Превеза; поддържа своя поща, която простира своитѣ операции до Тепеленъ и Янина и пр. Както Гърция, тя има почти въ всѣкой градъ консулство или вице-консулство. А въ послѣдне врѣме Италия захвана по на често да изпраща по край брѣговетѣ на Албания военната си флота, въ която служатъ не малко албанци и която упражнява силно влияние надъ населението. Освѣнъ това, прѣзъ лѣтото на 1901 год. Италия направи голѣмъ дипломатически успѣхъ въ Цариградъ, като сполучи да добие султанско ираде, споредъ което на тази държава се признава правото да отваря училища, пощенски писалища и консулства всѫдѣ въ Албания, гдѣто намѣри за добрѣ.
83
и завоевателния изгледъ на националнитѣ пропаганди. Тя не се стрѣми да изкоренява стари и лоши нѣкакви недостатъци у населението, между което работи; нито се оповѣстява като носителка на нови идеи и прѣобразувания, отъ които тъй много се плаши албанския народъ. Тя не говори за никакво национално заблуждение, въ което този народъ е потъналъ и отъ което тя е дошла да го избави. Австрийската пропаганда намира общественното устройство на албанцитѣ, нихния животъ и нрави за много добри и съвсѣмъ естественни. Тя иска само „приятелството на храбритѣ албанци, които въ продължение на вѣкове сѫ се борили противъ православното славянство отъ къмъ югъ, така както тя се е борила противъ сѫщия неприятель отъ къмъ сѣверъ и изтокъ — албанци и австрийци сѫ служили на една кауза”.
Австрийската пропаганда между албанцитѣ е естественното продължение и разширявание на сѫщата пропаганда между бошняцитѣ и херцовинцитѣ. Сѫщия тактъ, сѫщата метода, сѫщитѣ срѣдства се употрѣбяватъ днесъ между албанцитѣ, както прѣди Берлинския трактатъ между бошняци и херцеговинци. Този духъ въ политиката на Австрия се вѣстява за пръвъ пѫть слѣдъ Виенския международенъ конгресъ (1815 год.), който освѣти въ Австрия принципа на националното раздѣлявание и на политическото и династическо разширявание на тази държава. Освѣтената отъ Метерниха политика за Австрия продължава до днесъ да се слѣди съ послѣдователность и умѣние достойни за удивление. Всички прѣдставители на Австрия сѫ хора дълбоко проникнати отъ тази политика, която съставлява най-могѫщия лость на австрийската монархия и която въ мислитѣ на другитѣ държавници прѣдставлява една аномалия, но която дава блѣскави резултати за тази държава. Въ началото тази пропаганда се задоволяваше само съ околнитѣ на Австрия земи и народи. Постепенното усилвание и разширение я поставя въ съприкосновение съ албанцитѣ, народъ който прѣдставлява най-сгодна почва за тази пропаганда, поради липсата у него на всѣкаква идея за политико-национално сѫществувание. Въ началото на втората половина отъ XIX столѣтие тази пропаганда пуща дълбокитѣ си корени въ Босна и Херцеговина и захваща дѣятелно да приготовлява почвата си въ съсѣдната земя на албанцитѣ. Още прѣзъ 1857 година французския консулъ въ Шкодра, г-нъ Хеккартъ, се е обръщалъ съ молби къмъ французското правителство и Римъ, за да се отвори едно латинско училище въ Шкодра, та “да не се допустне пълната зависимость на тамошнитѣ албанци католици отъ австрийскитѣ римо-като-
84
лици” [1]. Прѣзъ ония врѣмена австрийскитѣ консули и агенти кръстосватъ Сѣверна-Албания и я изучаватъ внимателно и подробно. Като застѫпници на католическитѣ албански плѣмена прѣдъ Портата и прѣдъ мѣстнитѣ турски власти, прѣдставителитѣ на австрийската монархия постепенно и здраво привързватъ тѣзи плѣмена къмъ австрийския царствующъ домъ, въ името на който сѫ правили своитѣ застѫпничества и пропаганда. Като добри познавачи на страната и характера на населението, прѣдставителитѣ и агентитѣ на тази пропаганда никога не сѫ правили лъжливи и опасни крачки. Умно и тихо се е водило това дѣло въ продължение на дълги години. Малцина сѫ забѣлѣзвали приготовляваната отъ него грозна бѫднина на цѣлата западна половина на Балканския полуостровъ.
Днесъ австрийцитѣ сѫ всесилни между албанцитѣ въ Сѣверна-Албания. Тѣхната пропаганда е солидно организирана и умно направлявана. Католическитѣ мисионери, старателно пробирани изъ между самитѣ албанци, сѫ най-добритѣ агитатори, които никога не говорятъ за нѣкакви бѫдѫщи проекти на австрийската монархия, но които постоянно и високо говорятъ за благото разположение на императора Францъ Иосифъ къмъ албанцитѣ католици, за неговитѣ постоянни грижи и висока любовь къмъ вѣрнитѣ на Папата албанци.
Прѣзъ 1899 год., на 6-и августъ, праздника на Н. И. В. Францъ Иосифа, се постави основния камъкъ на католическата църква въ Скопие. На това тържество бѣха се стекли прѣдставители отъ всички католически плѣмена изъ Сѣверна-Албания. Въ хубавата и широка градина, гдѣто щѣше да се издигне църквата, бѣха се събрали нѣколко хиляди албанци и албански, хубаво прѣмѣнени, добри и весели, каквито могатъ да бѫдатъ само тѣзи здрави и едри планински хора. Редъ рѣчи се държаха отъ страна ва католическитѣ патери, все на албански езикъ. Тържеството се прѣдсѣдателствуваше отъ австро-унгарския консулъ, човѣкъ младъ, енергиченъ и способенъ [2]. Всичкитѣ рѣчи бѣха едно послѣдователно изброявание високитѣ качества и человѣколюбие на Австро-Унгарския монархъ, Францъ Иосифа, и псалмопѣния за неговото дългоденствие и слава, за щастие на вѣрнитѣ нему албанци: човѣкъ
1. Ср. Мекенз и Ерби. Пѫтувания и пр. т. II, стр. 183 (руското издание отъ 1878 год.).
2. Забѣлѣжително е, че Австро-Унгария умѣе чудно да избира прѣдставителитѣ си за въ тия страни: тѣ сѫ всѣкога хора млади, подвижни, извънредно съобщителни, дълбоки познавачи характера на албанцитѣ, любезни защитници на послѣднитѣ; умни и точни изпълнители на традиционната политика на Метерниха.
85
забраваше, че се намира въ една отъ най-якитѣ турски крѣпости и че присѫтствующитѣ на тържеството, съ изключение на консула, бѣха турски подданници. Азъ невѣрвамъ, че по-голѣма и тъй единодушна патриотическа манифестация може да стане въ самата Австро-унгарска монархия.
Днесъ на това мѣсто се издигна красива католическа църква за албанцитѣ католици, съградена отъ Австро-Унгария. Въ тази църква еженедѣлно се казватъ проповѣди, въ които личностьта на Императора е въздигната ва висотата на свѣтцитѣ.
Католическото албанско общество въ Скопие е здраво групирано. То се смѣта за неприкосновенно подъ закрилата на консула който е образувалъ една малка самостоятелна държавица въ този толкова важенъ, колкото и оспорванъ градъ. Влиянието, съ което се ползуватъ австро-унгарскитѣ консули въ Турция и особенно въ Македония и Албания, имъ е създало едно положение, което повече ги уподобава на мѣстни управители, отъ колкото на иностранни прѣдставители.
И това не е само въ Скопие, градъ вънъ отъ Албания, дѣто албанцитѣ сѫ силни наистина, но присѫтствието на албанския елементъ е заличено отъ българското болшинство. Призрѣнъ, Ипекъ, Дяково и Прищина сѫ центроветѣ, дѣто прѣдставителитѣ на Австро-Унгария въ много случаи сѫ по-влиятелни между населението, отъ колкото прѣдставителнтѣ на Султана! Онзи, който е посѣтилъ Сѣверна-Албания, остава смаянъ прѣдъ завършения фактъ: неоспоримо е, че Австрия е станала пъленъ и неограниченъ господарь на тази страна чрѣзъ една тиха и неуморима работа, която вдъхва страхъ съ своята грандиозность и почитание, съ своето постоянство. Католическитѣ патери сѫ сгрупирали въ отдѣлни общини вѣрнитѣ на папството албанци; всѣка община отговаря на едно отдѣлно плѣме (байракъ), което почита патера за свой духовенъ шефъ. Патеритѣ сѫ обикновенно албанци, членове на самото плѣме и хората, които поддържатъ връзската между свѣтския шефъ на плѣмето съ акредитирания въ нѣкой отъ близкитѣ градове австро-унгарски консулъ. Тѣ се уважаватъ твърдѣ много отъ населението и кръвно отмѫщение (vendetta) отъ тѣхь не се търси. Патеритѣ се ползуватъ съ влияние и между ония албанци, които тайно изповѣдватъ католичеството, а прѣдъ властьта минаватъ за мухамедани. А въ населенитѣ въ послѣдньо врѣме земи от албанцитѣ, въ Стара-Сърбия и Македония, дѣто групиранието
86
на албанцитѣ въ отдѣлни плѣмена и байряци е ослабнало, патеритѣ замѣстватъ свѣтския шефъ между католицитѣ-албанци.
Австрийската пропаганда е изтикала италиянското влияние отъ цѣлата Сѣверна-Албания, като изключимъ горскитѣ католически плѣмена около р. Дринъ (мирдити и дукачини), гдѣто албанцитѣ считатъ Франция за своя безкористна покровителка и австрийското влияние отстѫпва прѣдъ силната прѣвързанность на тѣзи плѣмена къмъ Франция. Многобройнитѣ патери, чиновници на пропагандата, кръстосватъ страната, държатъ хубаво наредени рѣчи, въ които умѣло се прикрива политическата мисъль подъ булото на безкористното католичество. Вѣрни на освѣтения отъ пропагандата принципъ, да се не мѣсятъ въ плѣменнитѣ разпри и вѫтрѣшния редъ и обичаи у плѣмевата, патеритѣ не се силятъ да проповѣдватъ противъ постоявнитѣ кръвни сблъсквания между едновѣрни и еднородни плѣмена. И невѣдущия наблюдатель напраздно ще търси намѣсата на религиозния шефъ при нѣкое кръвно отмѫщение между плѣмена или фамилии.
Не сѫ само католицитѣ-албанци въ сѣверна Албания които съатавляватъ силата на австрийското влияние. Шефоветѣ на мухамеданитѣ-албанци сѫ отдавна спечелени отъ тази пропаганда. Между тѣхъ пропагандата не работи съ проповѣди, съ книги и училища. Познавайки основно характера и стрѣмленията на албанцитѣ, австрийскитѣ прѣдставители никога не сѫ се лъгали въ избиранието и употрѣблението на срѣдствата; тѣ не сѫ минавали съ прѣзрителна усмивка по край ония срѣдства, които невѣдущи хора наричатъ „дребни работи”, но които даватъ голѣми резултати: въ свѣта великитѣ дѣла сѫ ставали чрѣзъ добрѣ нареденитѣ и умно употрѣбени „дребни работи”. Прѣдставители на една цивилизована страна, тѣ не се стѣсняватъ да именуватъ съ хубави думи грубитѣ и примитивни постѫпки на албанцитѣ, открито да одобряватъ всичко, което става въ Албания и между албанцитѣ, като най-естественно. Но най-могѫщето срѣдство, което австрийската пропаганда, употрѣбява за да задържи на своя страна шефоветѣ на мухамеданитѣ-албанци, сѫ паричнитѣ възнаграждения. Австрийската пропаганда “не прави апелъ нито на ума, нито на сърдцето на албанцитѣ”. Строгото начало, да се пазятъ въ голѣма тайна имената на ония албански шефове, които получаватъ заплата отъ австрийската пропаганда, успокоява колебающитѣ се и по-честолюбивитѣ. А таинственностьта, която покрива всичката дѣятелность на австрийскитѣ агенти и цѣлата мрѣжа на прапагандата, още повече подига въ понятията на омаянитѣ албанци тази велика
87
сила, която тъй искусно ги вплита въ умно изпълнителната мрѣжа на своята вънкашна политика [1].
Слѣдъ окупиранието на Босна и Херцеговина отъ австрийскитѣ императорски войски, Австро-Унгария, подъ видъ да запази спокойствието въ Ташлѫджанския, Ново-Пазарския и часть отъ Ипекския санджаци, постави свой гарнизонъ по цѣлото дефиле на р. Лима дори до града Берана (казалийски градъ въ Ипекския санджакъ). Този гарнизонъ и днесъ още квартирува въ тѣзи мѣста. Така щото тѣсната ивица, която отдѣля двѣтѣ сръбски господарства (Сърбия и Черна-Гора) се пази отъ австрийски войски. Въ сѫщата мѣстность има и турски гарнизонъ, главната квартира на който се намира въ Ташлѫджа (Плевле). Австрийския и турски гарнизони, по доброволното съгласие на австрийското правителство, се командуватъ отъ единъ турски паша, Сюлейманъ паша, който се числи като офицеръ отъ генералная щабъ на III-я корпусъ въ турската армия и въ сѫщото врѣме е и австрийски офицеръ отъ генералния щабъ! Вънъ отъ нередовно плащаната заплата, която получава като турски офицеръ, Сюлейманъ-паша получава редовно 80 лири турски мѣсечна заплата отъ австрийското военно министерство, като началникъ на австрийския гарнизонъ. Никога никакви недоразумѣния не сѫ изпъквали между началника на тѣзи смѣсени гарнизови и австрийскитѣ офицери — комисари на австрийския императоръ — хора съ високо образование и голѣмъ тактъ. Низшитѣ турски офицери и шефоветѣ на албанскитѣ плѣмена, най-дивитѣ изъ между всичкитѣ албански плѣмена, получаватъ тоже опрѣдвлена заплата и сѫ напълно подъ влиянието на главния австрийски комисаръ. Въ тази мѣстность (тукъ по течението на р. Лима сѫ разположени градоветѣ Прибой, Прѣполе, Бѣло поле (Акъ-ова) и Берана) не ставатъ никаки албански движения и нападения на сръбското население отъ страна на албанцитѣ, когато само нѣколко километра по на югъ, все по долината на сѫщата рѣка, гдѣто сѫ разположени малкитѣ градове Гусине и Плава, ставатъ постоянни кръвни збивания между албанци и сърби и диви опустошения на селата! Разгадката на тази противоположвость не прѣдставлява голѣма философия. И австрийската пропаганда е доволна отъ подобно положение на работитѣ!
Квартируванието на австрийски гарнизонъ въ Ново-Пазарския санджакъ (който прѣди руско-турската война е съставлявалъ
1. Ср. Victor Bérard. La Turqie et l’Hellenisme Contemporain, p. 291 и 292.
88
часть отъ Босна-Сарийския вилаетъ) се основава на хитропрокараната въ чл. 25-и отъ Берлинския трактатъ стипулация, споредъ която Австро-Унгария, като се отказва да окупира този санджакъ, запазва си правото да „държи въ него войска, да строи свои военни и търговски пѫтища” [1]. Австро-Унгарски военни постове има по цѣлото продължение на шосето Прибой—Нови-Варушъ—Нови-Пазаръ. Но главната военна сила на австрийскитѣ войски въ турска територия е по край Черно-Горската граница, по течението на р. Лима, мѣстность съ голѣмо стратегическо значение. Тукъ австрийскитѣ войски сѫ заминали границата на бившия Босна-Сарайски вилаетъ и сѫ основали военни постове въ Кулашинска, Бѣлополска, Беранска, и Търговишка каази, които не принадлежатъ на Босна.
Така щото Австро-Унгария, като умно менажира честолюбието на турскитѣ административни и военни власти, е станала пъленъ и неограниченъ господарь на земитѣ въ най-сѣверната часть на Албания. Въ тази часть, гдѣто султанската власть е номинална и гдѣто чиновницитѣ (административви и военни) се назначаватъ отъ Султана, но се покоряватъ на австрийскитѣ агенти, Австрия строи пѫтища, организира военни постове, за да пази безопасностьта имъ и пр.; покровителствува католицитѣ, разрѣшава спорове между турскитѣ чиновници и албанскитѣ шефове, раздава правосѫдие и пр. Въ този чуденъ смѣсь на двѣ държавни власти силата на австрийското влияние изпъква при всѣка стѫпка. Австро-Унгарския главенъ комисаръ е всемогущия човѣкъ, който дава послѣдньото рѣшение на всички спорове и недоразумѣния, изникнали между населението. Това положение е резултатъ на дълга и безшумна дѣятелность отъ страна на дълбоко проникнати въ важностьта на работата си хора. Никой не е забѣлѣзвалъ, че слѣдъ 20 годишна дѣятелность, Австро-Унгария е прѣмѣстила мирно, и при пълно одобрение отъ населението и турскитѣ чиновници, границата си на 90 клм. въ Турция!
Като навлизаме още по нататъкъ, въ вѫтрѣшностьта на Сѣверна-Албания, забѣлѣзваме още по-ясно могѫщето влияние на Австро-Унгария надъ албанското мухамеданско население. Шефо-
1. Чл. 25, ал. 2. „Понеже Австро-Унгарското правителство нежелае да се натоварва съ администрацията на Нови-Пазарския санджакъ, който се простира между Сърбия и Черна-Гора по направление юго-източно до Митровица, турската администрация ще продължава да функционира въ този санджакъ: обаче за да се усигори поддържанието на новото политическо положение, както и свободата и безопасностьта на пѫтищата и съобщенията, Австро-Унгария си запазва правото да държи единъ гарнизонъ и да строи военни и търговски пѫтища въ цѣлия Босненски вилаетъ”.
89
ветѣ на най-силнитѣ байраци сѫ послушни служители на австрийскитѣ агитатори, които кръстосватъ тази страна безъ страхъ и безъ прѣпятствия, когато тя е недостѫпна за пѫтешественницитѣ отъ друга народность. Ала трѣбва да забѣлѣжимъ, че австрийскитѣ агенти не налагатъ своята воля, нито силомъ принуждаватъ къмъ нѣкакви постѫпки горделивитѣ албански шефове. Добри познавачи на народния характеръ и на условията въ които работятъ, тѣ умно и постепенно приготовляватъ албанскитѣ първенци къмъ цѣльта, която прѣслѣдватъ. Ония събития въ Албания, отъ които най-много се е ползувала Австрия, всѣкога сѫ имали изгледъ на чисто албански движения, прѣдприети по инициятивата на албанскитѣ шефове безъ ничия чужда намѣса. Ала онзи, който познава добрѣ манеритѣ на австрийската агитация, ясно вижда хитро-скроената и отъ дълго врѣме приготовлявана и направлявана австрийската интрига. Не е ли такъвъ случая съ вълненията които станаха прѣзъ 1897 год. и които се водяха отъ ипекския богатъ и влиятеленъ албанецъ Гиза-бей? Той подигна противъ мѣстния мютесарифинъ и противъ султанскитѣ чиновници въ Ипекъ, Гусине и Дяково всичкото албанско население около планината Мокра и отъ Цариградъ бѣха принудени да изпълнятъ всичкитѣ му искания. Чиновницитѣ бѣха повикани въ Цариградъ и вече не се върнаха въ Албания. Когато подирь нѣколко мѣсеца Гиза-бей биде повиканъ въ Цариградъ, той не отиде до като отъ Илдъзъ-Кьошкъ не се даде формално обѣщание на австро-унгарския посланикъ, че Гиза-бей може да пѫтува съ своя свита отъ вѣрни нему албанди и че ще му се позволи да се върне въ Ипекъ, когато поиска. Чиновницитѣ, противъ които бѣха се подигнали албанцитѣ, бѣха хора неприятни на австрийскитѣ агитатори и имъ правяха всевъзможни прѣпятствия при пѫтуванието имъ изъ вѫтрѣшностьта. Сѫщия характеръ и подкладки носяха вълненията на албанцитѣ въ Призренъ прѣзъ 1890 год., когато албанци-мухамедани се подигнаха противъ бившия албано-католически епископъ въ този градъ Андрея Логареци, който бѣше привържениикъ на италиянската пропаганда и, слѣдователно, неприятенъ на австрийскитѣ агенти; албанцитѣ поискаха неговото дигание и направиха заплашителни демонстрации, вслѣдствие на което А. Логареци трѣбваше да напустне поста си. На негово мѣсто се назначи албанеца Пасквале Трокши, угоденъ на австрийцитѣ албано-католически епископъ. Веднага слѣдъ това всичко утихна.
За да не цитирамъ всичкитѣ случаи на албанскитѣ движения, при които австрийската подкладка не всѣкога може да се скрие
90
— описанието на такивато случаи би било много интересно, но то би направило твърдѣ дълга настоящата ми статия и би ме отвлякло отъ главния ѝ прѣдмѣтъ — ще напомня за станалитѣ въ послѣдньо врѣме движения противъ бившия скопски валия, Хафъзъ-паша. Отдалеченитѣ отъ Албания и незапознатитѣ съ условията, въ които живѣе този чуденъ народъ, съ недоумѣние и страхъ чуха за станалитѣ движения въ единъ градъ, вънъ отъ Албания, дѣто албанското влияние не се прѣдполагаше да бѫде тъй силно и противъ единъ отъ най-приближенитѣ до Илдъзския дворецъ паша. А между това албанцитѣ направиха такива демонстрации въ Скопие, щото отъ Цариградъ се принудиха да изпълнятъ пунктуално всичкитѣ имъ искания: както всѣкога у албанцитѣ, тѣзи искания не бѣха нито много голѣми, нито много сложни. Албанцитѣ искаха махванието на Хафъзъ-паша и на скопския градски кметъ (беледие-реизи)! И двоицата неприятни за албанцитѣ паши се повикаха въ Цариградъ, за да не се завърнатъ вече и всичко утихна. Човѣкъ би помислилъ, че веднага слѣдъ това ще захване нѣкакво прѣобразование въ управлението на вилаета и че именно заради прѣчката, която сѫ правили изпъденитѣ отъ населението управници, сѫ станали движенията. Въ сѫщность, Хафъзъ-паша бѣше неприятенъ на австрийцитѣ и тѣ умно и послѣдователно експлоатираха всѣкой отдѣленъ случай на строго отнасяние отъ негова страна къмъ необузданото албанско население, до като докараха послѣдньото да заяви демонстративно, че не може да търси въ Скопие този султановъ висшъ чиновникъ. Въ Хафъзъ-пашово врѣме австрийскитѣ агенти пѫтуваха изъ Албания съ рискъ и при голѣми прѣпятствия отъ страна на властьта. Този валия бѣше хитръ турски чиновникъ и — нѣщо рѣдко въ Турция — ясно схващаше недалечното бѫдѫще, което Австрия приготовлява за Турция, та правяше послѣдни усилия да попрѣчи на австрийската агитация. Той не успѣ, защото отодавна мина онова врѣме, когато турски висши чиновници и по своя инициятива, можаха да се борятъ противъ австрийската сила, макаръ и полето на борбата да е принесено въ долътъ на турцитѣ. Хафъзъ-паша напустна Косовския вилаетъ и австрийската пропаганда още повече се усили съ този успѣхъ. Сегашния Косовски валия, Решадъ-бей, познава добрѣ силата на тази пропаганда още отъ битностьта си на Призренски мютесарифинъ; той не прави никакви прѣпятствия на австрийскитѣ агенти, които кръстосватъ Сѣверна Албания. И албанцитѣ сѫ доволни отъ него!
Австрийската пропаганда длъжи своя голѣмъ успѣхъ не само на умѣнието и такта на своитѣ прѣдставители, но и на грамад-
91
нитѣ суми, които ежегодно се плащатъ на видни и влиятелни албанци. Друго едно обстоятелство, което минава за всички други пропаганди, създава хубава почва на тази пропаганда, като чудно съгласява непосрѣдственнитѣ нужди, а много пѫти врѣменнитѣ желания и капризи на албанцитѣ съ по-отдалеченитѣ планове на австрийската пропаганда. Това обстоятелство се съдържа въ общата умраза, която еднакво хранятъ австрийски агитатори и албанско население къмъ мѣстното источно-православно население. Албанцитѣ ежедневно нападатъ, грабятъ и убиватъ това население и то е принудено да напуща родното си мѣсто и да се изселва. Австрийскитѣ агитатори не само не осѫждатъ това, но и го поощряватъ, защото съзиратъ своя успѣхъ въ изпразднюванието на тия мѣста отъ славянското православно население, което прави голѣми спѫнки на австрийската пропаганда; и тѣ съ удоволствие би поздравили деньтъ, въ който всичкото пространство между Дринъ и Копаоникъ ще бѫде населено изключително съ албанци. Тази общность зближава и безъ това сближенитѣ албанци и австрийски агенти. Но напустнатитѣ отъ православното население мѣста запустяватъ, защото албанеца не обича тежката полска работа; за това пъкъ австрийци и германци се стрѣмятъ да запълнятъ този недостатъкъ, като постепенно засѣлватъ колонисти въ тѣзи мѣста. Линията Митроввца—Вучитрънъ—Прищина—Веризовичъ Качаникъ е попълнена съ такива колонисти, които се явяватъ като концесионери на мини, експлоататори или притежатели на гори, притежатели на фабрики за дъски и пр. [1]. Чрѣзъ тия колонисти, се влияе на албанското население, което е обаено отъ богатството и силата на австро-унгарския императоръ.
Не ще бѫде далечъ деньтъ, когато балканскитѣ държавици и заедно съ тѣхъ цѣла Европа ще се събудятъ при свършения фактъ: Сѣверна Албания принадлежи на Австро-Унгария. Онова равновѣсие, за което толкова много се говори и за запазванието на което ставаха и ставатъ съглашения между заинтересуванитѣ държави съ работитѣ на Балканския полуостровъ, е отдавна нарушено отъ Австрия. Днесъ Сѣверна-Албания счита за най-добръ свой сѫсѣдъ Хабсбургската империя и е приготвена за политическата роля, която нѣколко години прѣди Берлинския конгресъ се игра така сполучливо отъ сѫщата империя въ Босна и Херцеговина. Албанския народъ е подъ пълното влияние на виен-
1. Такива австрийски и германски колонисти сѫ заселени по цѣлата линия до Солунъ. Мнозина отъ тѣхъ сѫ притежатели на чифлици и грамадни пространства земи, които умѣло обработватъ, като се ползуватъ съ правата на чужди ???.
92
5. Очерка ни за борбата, която се води въ Албания нѣма да бѫде пъленъ, ако не споменемъ и за влиянието, което Франция упражнява надъ нѣкои отъ най-силнитѣ католико-албански плѣмена въ непроходимитѣ Сѣверо-Албански Алпи. По край лѣвия брѣгъ на р. Съединени-Дринъ живѣе едно могѫщественно и много диво плѣме Мирдити. Това плѣме е запазило както праотеческата си религия, така и пълна вѫтрѣшна автономия. Отъ отдавнашни врѣмена то е считало Франция за своя покровителка. Присѫтствието на французски консули въ Шкодра е усилвало вѣрата на това плѣме въ доброжелателството на Франция къмъ него. Шефа на това плѣме, който носи титлата князъ на мирдититѣ и прѣдава по наслѣдство властьта си, се счита като протеже на Франция и получава пенсия отъ французското правителство [1]. И другитѣ малки католико-албански байраци, които живѣятъ въ планинитѣ около двата брѣга на Дринъ, считатъ Франция за своя протекторка, при всичко, че французскитѣ дипломати не сѫ направили почти нищо, за да поддържатъ и усилватъ влиянието на Франция между тия плѣмена. До като Франция бѣше официалната покровитѣлка на католицитѣ въ цѣлия Балкански полуостровъ (прѣди Карловецкия и Бѣлградския договори— 14-и януарий 1699 и 1791 години), французското влияние е било голѣмо между католико албанцитѣ; това влияние се е усилвало и отъ плѣменната симпатия на албанцитѣ къмъ французския народъ, който тѣ, както всички източни народи, сѫ считали и още считатъ за безкористенъ защитникъ на всички страждущи народи. Но отъ когато Австро-Унгария доби правото на официална защита на католицитѣ въ сѣверната часть на Балкански полуостровъ и отъ като нейната агитация захвана усилено, французското влияние отъ день на день захвана да отстѫпва и въ сегашно врѣме симпатитѣ на мирдититѣ къмъ Франция трѣбва да се отбѣлѣжатъ като единъ остатъкъ отъ миналото, който прѣдставлява единственна точка на заинтересувано участие на една велика държава всрѣдъ тази арена на състезатели за национално и политическо обсебвание.
1. Ср. F. Bianconi. Cartes Commerciales (Albanie et Epire), p. 24.