I.
(1. Земята на Албанцитѣ — Кратко описание на Сѣверна и Южна Албания — планини, рѣки и пѫтища. — Административно дѣление.)
Б. Южна Албания
В. Южна-Албания се простира на югъ отъ р. Шкумба. Ученитѣ изслѣдователи на тази область отдѣлятъ отъ Южна-Албания областьта Епиръ, която се простира на югъ отъ р. Воюца до Тесалия. Подобно дѣление има повече историческо основание. То се прави връзъ сѫщото основание, връзъ каквото сръбскитѣ учени отдѣлятъ областьта Стара-Сърбия отъ Сѣверна-Албания. Азъ ще говоря за Епиръ като часть отъ Южна-Албания, както направихъ и съ Стара-Сърбия. Цѣльта на настоящата статия ми позволява да направя това.
Южна-Албания, е тоже планинска страна. Ала планинитѣ тукъ сѫ по-достѫпни и сравнително по-низки; сношенията сѫ по-лесни, населението по-питомно; заради това се срѣщатъ по-начесто голѣмички населени пунктове.
Планинитѣ въ тази область сѫ продължение на сѣверно-албанскитѣ алпи. Главния планински възелъ е Грамосъ, който на югъ се допира до Пиндъ-планина, а на западъ простира своитѣ клонове, разнообразно разхвърлени, по цѣлата Южна-Албания дори до морето. Грамосъ е водораздѣлната черта меѫду Адриятическо и Егейско море. Главния гребенъ на тази планина се издига на югъ отъ Прѣспанското езеро и на западъ отъ р. Бистрица и Костурското езеро. Направлението на този масивенъ гребенъ е отъ сѣверъ къмъ югъ и по положението си като етнографическа граница веднага напомня за Шаръ-планина: и тоя гигантско изправенъ колосъ стои между три плѣмена — българи,
18
гърци и албанци, както Шаръ стои между българи, сърби и албанци. Най-високата часть се прѣдставлява отъ върха Блѣска (1827 м.), на югъ отъ града Корча и на западъ отъ Дарда.
Между рѣкитѣ Дѣволъ и Осумъ се намиратъ най-високитѣ разклонения на Грамосъ. Тѣ сѫ разхвърляни въ разни посоки и образуватъ красиво планинско кѫтче, никога не посѣщавано отъ чужденци. Най-високата отъ тия планини е Томоръ-планина (върха ѝ Томорика достига 2396 метра високо надъ морето), която се издига на изтокъ отъ града Бератъ и която е извѣстна въ българската история по славнитѣ подвизи на Фружина и Ивацъ. Слѣдъ нея идатъ Опара-планина (1630 метра висока), Смилова планина и пр.
По на югъ, между рѣкитѣ Осумъ и Воюца се простиратъ планински клонове отъ Грамосъ и Пиндъ. При изворитѣ на послѣдната рѣка се издига най-високия върхъ въ тази часть на Пиндъ-планина Смолика, високъ 2574 м. надъ морското равнище. Колкото отиватъ къмъ западъ тѣзи планини се снишаватъ и срѣднята имъ височина не надминава 800 м. надъ морето. Тѣ сѫ по-достѫпни и многобройни пѫтеки ги прѣсичатъ по всичката имъ ширина.
Всичкото пространство между рѣката Воюца и залива Арта е покрито съ многобройни и доста високи планини, които достигатъ надъ водитѣ на Адриатическо море и образуватъ високъ планински брѣгъ, прѣдъ който се издигатъ планински върхове високи 1500—1800 надъ морската равнина. Тѣзи планини прѣдставляватъ западнитѣ разклонения на Пиндъ-планина. Както всички албански планини, тѣ сѫ разхвърлени въ разнообразна посока и цѣлата страна (тази область именно се нарича Епиръ) прѣлставлява красива планинска область, въ която разнитѣ планини се събиратъ една съ друга, като образуватъ чудновати планински гънки и хубави кутловини. Най-забѣлѣжителна изъ между тия планини сѫ: Палео-планина, която се издига на границата на Гърция, надъ градеца Мецово; най-високия ѝ върхъ се казва Зигосъ (1145 м. надъ. морското раннище). Слѣдватъ планинитѣ: Загора и Мичикели (1,300 м.), отъ които извиратъ р. Арта и първитѣ притоци на р. Воюца. Ѫгъла между залива Валона и р. Аргирокастро (Дриносъ, притокъ на Воюца) е запьлненъ съ високи и недостѫпни планини, които достигатъ до брѣга. Най-забѣлѣжителни отъ тѣхъ сѫ: Грива-планина, сѫ най-високъ върхъ Мали-Кули (1,910 метра), Шика-планина — съ върха Шивовикъ (1,859 метра). Залива Валона е заобиколенъ отъ двѣтѣ
19
си страни съ двѣ доста високи планини — Лугара и Керайна. Най-високия върхъ на послѣднята (Елиасъ) достига 1,500 метра надъ морското равнище и е близо до брѣга [1].
Двѣ сѫ главнитѣ рѣки, които оросяватъ Южна-Албания: а) р. Осумъ (Семони) извира отъ западнитѣ склонове на Грамосъ, тече бързо прѣзъ тѣсно планинско корито до града Бератъ; като замине този градъ влиза въ доста широка крайбрѣжна равнина, въ която приема най-голѣмия си притокъ — р. Дѣволъ и слѣдъ като тече бавно между низки брѣгове, отъ които водитѣ ѝ често излизатъ и заливатъ голѣми пространства, влива се въ морето. Рѣката Дѣволъ извира отъ източнитѣ склонове на Грамосъ, прави голѣмъ полукръгъ за да заобиколи най-сѣверната часть на тази планина, събира водитѣ на двѣ малки езера (Вънтрокъ и Маликъ), тече по скалисто корито между високи и непроходими планини въ едно продължение повече отъ 190 километра, при градеца Грамошъ влиза въ широка долина, която не напуща до вливанието си въ р. Осумъ. б) р. Воюца извира отъ Пиндъ-планина, тече между високи планини, отъ които слизатъ многобройнитѣ ѝ притоци. Минава прѣзъ градоветѣ Коница и Премети. При послѣдния градъ влиза въ тѣсна, но плодородна долина, която постепенно се разширява. При града Тепеленъ, гдѣто приема голѣмия притокъ р. Аргирокастро (Дриносъ), долината е широка и красива. Влива се на сѣверъ отъ Валонския заливъ въ Адриятическо море.
Нѣколко рѣки, които извиратъ отъ високитѣ планини на югъ отъ р. Воюца пълнятъ най-южната часть на Албания (Епиръ). Всички сѫ пълноводни планински рѣки, съ буйно течение. Най-забѣлѣжителни между тѣхъ сѫ: р. Бистрица — влива се при Св. Каранта (пристанището на Делвино), р. Каламасъ, р. Луросъ и Арта. Двѣтѣ послѣдни рѣки се вливатъ въ залива Арта.
Трѣбва да споменемъ и за Янинското езеро, малко но красиво езеро, разположено въ срѣдата на висока равнина (485 м. надъ морското равнище); то събира водитѣ отъ околнитѣ рѫтлини; ала отъ него не изтича никаква рѣка.
Пѫтнитѣ съобщения въ Южна-Албания, както и въ Сѣверна-Албания, вървятъ по течението на рѣкитѣ. Повечето отъ тѣхъ сѫ мѫчно проходими планински пѫтеки, които не сѫ достѫпни прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена.
а) По край рѣката Осумъ върви пѫтя, който иде отъ Костуръ и Рѣсенъ (Македония). Два пѫтища — единия идящъ отъ Рѣсенъ,
1. Численитѣ измервания на ??? Генераленъ щабъ.
20
другия отъ Костуръ — се съединяватъ при най-южнитѣ брѣгове на Прѣспанското езеро, прѣди да влѣзатъ въ Албания. Подирь това така съединения пѫть минава прѣзъ Корча (най-източния албански градъ въ тази область) и нѣколко километра на югъ отъ този градъ захваща да се катери по западнитѣ клонове на Грамосъ. Още при входа си въ планината, при мѣстностьта Баба-хани (на западъ отъ планинския върхъ Блѣска), пѫтя се издига на една височина отъ 915 метра надъ морската равнина [1]; най-високата точка на тоя пѫть е при мѣстностьта Киаръ, бѣлѣжита мѣстность по голѣмитѣ разбойничества, на които е била свидѣтель; отъ тукъ се захваща слабо слизание, продължава до града Колония (Херцегъ). Отъ Корча до Колония се отива за 12 часа; пѫтя е добрѣ построено шосе, което омайно лакатуши между главния грѣбенъ на Грамосъ-планина и Пенаритатъ-планина. При Колония пьтя влиза въ долината на р. Осумъ, като напуща шосето Корча—Коловия—Лѣсковецъ—Коница—Янина, и се отправя къмъ Бератъ (Арнаутски-Бѣлградъ). Отъ Колония до Бератъ се отива за три деня пѫтувание. Пѫтя е планинска конска пѫтека, която върви по планински ребра, високо надъ водитѣ на р. Осумъ. Отъ Бератъ захваща равенъ коларски пѫть, който прѣсича р. Дѣволъ на здравъ камененъ мостъ, минава прѣзъ градеца Люшна и се съединява съ пѫтя, който върви по долината на р. Шкумба, между Пекине и Кавая. По този пѫть отъ Бератъ до Люшна се отива за 6 часа.
Другъ мѫченъ планински пѫть, по който не може да се ѣзди на всѣкѫдѣ и който на мѣстà се възкача на повече отъ 1200 метра надъ морското равнище, излиза отъ Корча и отива до Бератъ. Той е най-кѫсия пѫть отъ Корча за Бератъ; прѣминава се за 3 деня усилено пѫтувание.
б) Покрай р. Воюца върви вѫтя Мецово—Коница—Премети—Тепеленъ—Валона. Този пѫть иде отъ Мецово, гдѣто се събиратъ двѣ планински пѫтеки — едната отъ тѣхъ иде отъ Каламбака (Гръцка Тесалия), другата отъ Сатища (Турска Тесалия) — и като излѣзе отъ този градець, върви по течеинето на р. Арта до вливанието на р. Дипотамосъ въ тази рѣка (при хана Дриску): тукъ пѫтя се раздвоява — единия отива за Янина, а другия завива срѣщу течението на р. Дипотамисъ, възкачва се до изворитѣ ѝ и достига тия на р. Воюца, по течението на която върви
1. Преди години на това мѣсто, извѣстно подъ името Дервентъ, се е събиралъ данъкъ отъ всички пѫтници и стоки, които сѫ отивали въ вѫтрешностьта на Албания. То се е смѣтало за граница между Македония и Албания. Пазяло се е отъ дервентджии.
21
почти до устието ѝ, като минава прѣзъ Цепелово (въ областьта Загорие), Коница, Претери и Тепеленъ. При политѣ на планината Мали-кули напуща долината на р. Воюца, прѣсича планинитѣ, които дѣлятъ тая рѣка отъ Валонския заливъ и стига града Валона. Този пѫть е единъ отъ най-дългитѣ и най мѫчнитѣ пѫтища въ Южна-Албания. Отъ Мецово до Цепелово се отива за 1 1/2—2 деня; пѫтя е мѫченъ и недостѫпенъ за кола. Пѫтя между Цепелово и Коница се прѣминава за 8 часа по висока планинска пѫтека. Отъ Коница захваща коларски пѫть, който минава прѣзъ Премети и достига до с. Клисура, голѣмо и богато село, разположено при политѣ на планината Требешинъ, гдѣто р. Дѣсница се влива въ р. Воюца; отъ Коница до Клисура се отива за 16 часово пѫтувание [1]. Отъ Клисура захваща мѫчна планинска пѫтека, по която не може да се ѣзди даже; тя върви по ребрата на Требешинъ-планина, която надвѣсва надъ водитѣ на р. Воюца скалиститѣ си височини; по тая пѫтека се отива въ Тепеленъ за 6 часа. Отъ Тепеленъ до Валона се отива за 10 часа; до Мали-кули (гдѣто се отдѣля пѫтя за Бератъ) може да да се пѫтува съ кола прѣзъ хубаво врѣме, ала отъ Мали-кули до Валона пѫтя прѣдставлява мѫчна планинска пѫтека, която минава по новъ камененъ мость р. Сушица.
в) Отъ Мецово иде пѫтя, който съединява Янина съ Тесалийскитѣ градове (въ Гърция и Турция); по този пѫть може да се пѫтува съ кола и стига се въ Янина за 12 часа [2]. Отъ Янина захваща държавно шосе, което минава прѣзъ Калабаки, Визани, Аргирокастро, Тепеленъ и при послѣдния градъ се съединява съ главния пѫть, който иде отъ Мецово по р. Воюца. Отъ Янина до Аргирокастро се отива за 18 часа съ кола, а отъ послѣдния градъ до Тепеленъ — за 8 часа. Пѫтя е равенъ и добрѣ поддържанъ. Шосето Аргирокастро—Тепеленъ—Бератъ се строи отъ двѣ години насамъ [3].
г) При селото Епископи, на пѫтя между Визани и Аргирокастро, се отдѣля коларски пѫть, който отива за Делвино и Санта-Каранта (пристанището на Делвино).
д) Отъ Валона излиза равенъ, но неудобенъ поради мочурливата си почва, коларски пѫть за Фиери (при устието на р. Осумъ),
1. Въ картата на Австрийския генераленъ щабъ този пѫтъ погрѣшно е отбѣлѣзанъ като планинска пѫтека. По него безпрѣпятственно може да се пѫтува съ кола.
2. И този пѫтъ е отбѣлѣзанъ като планинска пѫтека въ картата на Австрийския генераленъ щабъ. Гл. Салнамен-Енья, 1308 год., стр. 252.
3. Върху картата на Австрийския генераленъ щабъ пѫтя Аргирокастро—Тепеленъ—Бератъ е означенъ като конски пѫтъ. Такъвъ е билъ преди 3–4 години.
22
който минава р. Воюца по корабъ и се съединява надъ градеца Люшна съ пѫтя Бератъ—Кавая. Този пѫтъ е недостѫпенъ прѣзъ дъждовно врѣме.
е) Най-удобния и съ важно стратегическо значение е пѫтя, който минава прѣзъ цѣлото източно продължение ва Южна-Албания и съединява македонскитѣ важни военни пунктове Охридъ и Битоля съ не по-малко важнитѣ градове въ Южна-Албания (Епиръ) — Янина и Превеза. Турското правителство разбира, види се, стратегическата важность на този пѫть и за това е обърнало сериозно внимание на него. Прѣди нѣколко години добрѣ построеното и поддържано държавно шосе отиваше само до Херсегъ (Колония) [1]. Слѣдъ гръко-турската война, която на опитъ посочи важностьта на този пѫть, правителството прѣдприе постройката на останалата часть отъ пѫтя до Янина прѣзъ Лѣсковецъ, Коница и Калабаки. Отъ Янина до Превеза имаше отъ по-рано шосеенъ пѫть, който се поправи, когато се съедини съ идящия отъ Македония пѫть. Така щото днесъ града Битоля е съединенъ съ Превеза (важна морска крѣпость при входа на залива Арта) чрѣзъ удобно шосе, което прѣсича високитѣ планини между Албания, Македония и Тесалия, като се възкачва нѣкѫдѣ на височина до 1.100 метра надъ морската равнина. Трудно и скѫпо прѣдприятие, което трѣбваше да има толкова важно стратегическо звачевие за този затънтенъ край на турскитѣ владѣния въ Европа, за да се рѣши цариградското привителство да прѣдприеме изпълнението му! [2]. Отъ Рѣсенъ (Македония) до Превеза се отива за 7 деня пѫтувание, като се взема дневно 10—12 часа пѫть.
ж) Янина е съединена съ пристанището Парга чрѣзъ Парамитя съ удобенъ конски пѫть, по който може да се пѫтува и съ кола.
з) За да бѫде пѫлно описанието ни на пѫтищата въ Южна-Албания трѣбва да споменемъ за нѣколко кѫси напрѣчни пѫтища, които се памиратъ между по-главнитѣ населени пунктове въ тая страна: 1-о) Отъ Елбасанъ се отдѣля равенъ коларски пѫть, (по който рѣдко се пѫтува съ кола), който минава прѣзъ градеца Грамосъ и дохожда, по долината на р. Дѣволъ, въ Бератъ; 2-о) Отъ Бератъ излиза планинска патека, която се катери по висо-
1. Тази часть отъ тоя пѫтъ описахъ, когато говорихъ за пѫтя Корча—Колония—Бератъ.
2. Въ картата на австрийския генераленъ щабъ, (съставена прѣди свършванието на шосето Корча—Коница—Янина) частьта Лѣсковецъ—Коница—Калабаки отъ това шосе е отбѣлѣзана като конски пѫтъ. По направлението на това шосе се прѣдполага да се построи дадената на концесия въ послѣдно врѣме желѣзно-пѫтна линия Битоля—Корча—Янина—Превеза, обстоятелство, което много е разтревожило атинскитѣ дипломати.
23
чинитѣ на Сива-планина и Малакастра и достига пѫтя Тепеленъ—Валона при Мали-Кули; 3-о) Отъ Бератъ излиза още една планинска пѫтека, която минава Скрапари и достига пѫтя Аргирокастро—Тепеленъ при с. Клисура; 4-о) Между Колония (Херсегъ) и Премети има два планински пѫтища, отъ които единия минава прѣзъ Фрашени, а другия направо; 5-о) Между Аргирокастро и Кимара [1] има мѫченъ планински пѫть, който съединява долината на р. Аргирокастро съ областьта Кимара и Адриятическо море; 6-о) Между Луросъ и Салахори (пристанище въ залива Арта) има равенъ коларски пѫть; 7-о) Сѫщо такъвъ пѫть има между послѣдния градъ и града Арта.
Административно Южна-Албания влиза въ два вилаета на Европейска Турция: 1-о) Въ цѣлия Янински вилаетъ, а именно: Бератския санджакъ (съ 5 каази — Бератска, Валонска, Люшна, Фиери и Скрапари): санджакъ Аргирокастро (съ 6 каази — Аргиркастро, Делвинска, Визанска, Премети, Пирагетъ и Тепеленска), Янинския санджакъ (съ 6 каази — Янинска, Мецовска, Коницска, Лѣсковска, Филатеска и Парамитя) и санджакъ Превеза (съ 3 каази — Превезска, Луроска и Салахорска); 2-о) Корчанския санджакъ отъ Битолския вилаетъ (съ 3 каази — Корчанска, Опарска и Колонийска) [2].
Отъ направеното до тукъ кратко описание на Албания (Сѣверна и Южна) си вижда, че тритѣ четвърти отъ цѣлото ѝ пространство е покрито съ високи, недостѫпни и неизслѣдвани планини. Тукъ-тамѣ планинскитѣ върхове се отдалечаватъ и даватъ мѣсто на високи равнини, хубави по своето разположение и богати по плодородието си. При описанието на планинитѣ споменахъ за Дечанската и Косовската високи равнини и Задринската долина въ Сѣверна-Албания. Въ Южна-Албания се намира Янинската висока равнина, въ срѣдата на която е разположено хубавото Янинско езеро. А между албанскитѣ планини и Адриятическо море — отъ устието на р. Дринъ до Валонския заливъ — се простира тѣсна
1. Кимара е малъкъ крайморски заселенъ пункть въ областьта съ сѫщото название. Населението въ тази область (тя има всичко 9 села) е албано-християнско и е запазило пълна вѫтрѣшна автономия — нѣщо много рѣдко въ Южна Албания — както албанскитѣ кланове (фисове) въ Сѣверна-Албания. Прѣданието говори, че когато населението на тая область се е доброволно подчинило на Султанъ Мухамеда II, послѣдния е издалъ ферманъ, чрѣзъ който се запазвало вѫтрѣшното самоуправление ва Кимарскитѣ жители. Пратеника на жителитѣ отъ тая область, който отишалъ въ Цариградъ да вземе фермана, пооскалъ щото този ферманъ да бѫде издълбанъ върху бронзова плоча, а не ???..сана на книга, както се правело за другитѣ плѣмена. Заради това именно никой Султанъ не е можалъ да измѣни или да заличи този ферманъ.
2. Въ Корчанския санджакъ влизатъ още двѣ каази — Костурска и Старовска. Ала тѣзи каази спадатъ въ Македония.
24
приморска равнина, която въ нѣкои мѣста е пѣсъчлива и неплодородна, а въ други е обилно богата и хубава [1].
Албания е страна съ здравъ планински климатъ, макаръ и да се намира между 39 и 43 паралели. Въ низкитѣ мѣста и по край морето прѣзъ лѣтото настѫпватъ тропически горѣщини; много отъ покрайбрѣжнитѣ мѣста сѫ прочути по непрѣстанната трѣска, която върлува прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена [2].
1. Ср. La Turqui et l’Hellenisme contemporain, par Victor Bérard, p. 5, 11 et 13; Souvenirs de la Haute-Albanie, par A. Degrand.
2. Ср. Souvenirs de la Haute-Albanie, par A. Degrand, p. 161 et suiv.