I.
(1. Земята на Албанцитѣ — Кратко описание на Сѣверна и Южна Албания — планини, рѣки и пѫтища. — Административно дѣление. )
А. Сѣверна Албания
Албанцитѣ населяватъ западната часть на Балканския Полуостровъ. Земята имъ е заключена между земитѣ на три народности и едно море. Отъ къмъ сѣверъ Албания се допира до сръбскитѣ земи, отъ къмъ изтокъ — до българскитѣ, отъ къмъ югъ — до гръцкитѣ, отъ къмъ западъ — до Адриатичсското море. Албанцитѣ населяватъ сѫщинска Албания или Скипетария, както я нарича населението ѝ, Епиръ и Стара-Сърбия или Арнаутлука. Въвъ отъ тия граници албанци се срѣщатъ въ доста голѣмо количество въ западната часть на Македония и въ сѣверна Тесалия.
Сѫщинска Албания е земята, която се простира на сѣверъ до Черна-Гора и до сѣверо-албанскитѣ алпи; на изтокъ до Шаръ-планина и Дешатъ, рѣката Църни-Дринъ, Охридското и Прѣспанското езера; на югъ до р. Воюца. Тази земя е гнѣздото на албанския народъ. Рѣката Шкумба, която я прѣсича по цѣлата ѝ широчина, я раздѣля на двѣ половини: Сѣверна-Албания — страната на албанцитѣ геги и Южна-Албания — отечеството на тоскитѣ. Геги и тоски, отъ двѣтѣ страни на Албания, отодавна сѫ запълнили голѣми пространства отъ съсѣднитѣ земи отъ къмъ сѣверъ и югъ, които днесъ се считатъ за неотдѣлни части на Албания. Тѣзи земи сѫ Стара-Сърбия, гдѣто албанцитѣ геги
6
съставляватъ господствующето болшинство, при разреденото сръбско население, което още води тежка отстѫпателна борба срѣщу стрѣмителното нахлувание на албанския елементъ, Епиръ и сѣверна Тесалия, гдѣто албанцитѣ-тоски сѫ размѣсени съ почти незабѣлѣзано малцинство отъ цинцари и гърци. Гегитѣ сѫ навлѣзли и въ Македония: Дебърско, Кичевско, Тетовско, Прѣшовско и Кумановско сѫ наполовина албански мѣста, макаръ българското населенке отъ тия мѣста и по-мѫчно да отстѫпва земята си.
А. Сѣверна-Албания заема всичкото пространство отъ Черно-Горската граница и Дечанската висока равнина до р. Шкумба (отъ къмъ сѣверъ и югъ) и отъ Адриатическо море до рѣкитѣ Бѣли и Църни-Дринъ, Охридското и Прѣспанско езера (отъ къмъ западъ и югъ). Съ изключение на брѣговата ивица, тя е планинска и непристѫпна страна.
Планинитѣ, които пълнятъ цѣлата страна, сѫ продължение на Босненскитѣ (Динарскитѣ) алпи. На сѣверъ отъ р. Съединени-Дримъ тѣзи планини носятъ общото име Сѣверо-албански алпи; на югъ отъ тази рѣка — Малисорски планини. Сѣверо-албанскитѣ алпи се съединяватъ съ динарскитѣ алпи посрѣдствомъ високия планински възелъ Мокра-планина, която се отдѣля отъ Динарскитѣ алпи надъ града Търговище, обръща се направо отъ сѣверъ къмъ югъ, между градоветѣ Плака, Гусинье и Ипекъ и прѣдставлява тѣсенъ и високъ планински гребенъ, който отдѣля високото Дечанско поле отъ долината Плава и служи за водораздѣлъ между водитѣ, които текатъ къмъ Черно-море и тия, що текатъ къмъ Адриатическо море. На югъ отъ Мокра-планина сѣверо-албанскитѣ алпи веднага се разтилатъ на изтокъ и западъ и пълнятъ цѣлото пространство между Метохия (Дечанското високо поле), Бѣли-Дринъ, Съединени-Дринъ и Адриатическо море. Тѣзи планини сѫ най-масивнитѣ и най-малко изслѣдванитѣ въ цѣлата Албания. Ако къмъ сѣверъ тѣ се спущатъ бавно къмъ Дечанското поле, оросявано отъ р. Бѣли-Дринъ, къмъ югъ, наопъки, стръмно се надвѣсватъ надъ водитѣ на р. Съединени-Дринъ. Най-масивната часть на сѣверо-албанскитѣ алпи се прѣдставлява отъ планината Проклята, която се издига величественно въ голи пирамидални върхове на югъ отъ града Гусинье и образува съ юго-западнитѣ си гънки границата между Албания и Черна-Гора. На изтокъ отъ Проклята-планина се намира най-високия планински върхъ въ Сѣверна-Албания — Сколзенъ — който се издига на една височина отъ 2,296 метра надъ морето [1]. На западъ
1. Гл. картата на австрийския генераленъ щабъ. Г-нъ Бендеревъ опрѣдѣля височината на този върхъ от 7,530 фута (гл. Военна Географія и пр., стр. 224).
7
низски, но сѫщо така недостѫпни и неизслѣдвани — се намиратъ голитѣ планински гребени Величико и Троякъ, които се съединяватъ съ Църно-горскитѣ планини.
Тукъ е мѣстото да забѣлѣжимъ, че мнозина писатели, включително и г-нъ Бендеревъ, погрѣшно наричатъ сѣверо-албанскитѣ алпи Малисорски планини. Малисорски планини се наричатъ планинитѣ, които пълнятъ другата половина на Сѣверна-Албания, именно, тия планини, които се разстилатъ въ широка и плоска планинска верига между рѣкитѣ Съединени Дринъ и Шкумба, отъ къмъ сѣверъ и югъ, и Църни-Дринъ и Адриатическо море, отъ къмъ изтокъ и западъ. Тѣ сѫ по-високи въ източната си часть, гдѣто високи и гористи върхове се издигатъ веднага надъ водитѣ на р. Църни-Дринъ. Общото имъ направление е отъ сѣверъ къмъ югъ. Ала много части отъ тѣзи планини сѫ разхвърлени попрѣчно и образуватъ живописно разнообразие, съ което толкова много се отличава Албания и което я прави недостѫпна. Малисорскитѣ планини се съединяватъ вепосрѣдственно съ главния планински възелъ на Балканския полуостровъ прѣзъ планинитѣ Одоница и Камна, на югъ отъ Охридското и Прѣспанско езера [1]. Онази часть отъ тѣзи планини, която върви паралелно съ р. Църни-Дринъ до вливанието му въ Съединени-Дринъ, се наричатъ сѫщински Малисорски планини — отечеството на едно отъ най-дивитѣ албански плежна — малисорци. Тази часть, която се простира между рѣкитѣ Съединени-Дринъ и изворитѣ на р. Фанди, носи името Дукачински планини — отечеството на дукачинитѣ.
Къмъ западъ тѣзи планини се понижаватъ постененно. Многобройни рѣки ги прорѣзватъ и образуватъ дълбоки цѣпнатини, въ които се пѣнятъ водитѣ на тѣзи рѣки. При брѣга на Адриатическото море се образува широчка равнина, която при устието на р. Дринъ е плодородна и добрѣ обработена и носи името Задрима. Другата часть на равнината, дори до устисто на р. Шкумба, е повече пѣсъчлива и неплодородна [2].
Къмъ планинитѣ въ Сѣверна-Албания трѣбва да прибавимъ и ония планини, които се намиратъ въ Стара-Сърбия (областитѣ Метохия, Косово-Поле и Ново-Пазарския санджакъ), която етнографически принадлежи къмъ Сѣверна-Албания и е извѣстна подъ името „Арнаутлукъ”. Планинитѣ въ тази страна сѫ продължение на Босненскитѣ алпи. Тѣ се съединяватъ съ сѣверо-албанскитѣ
1. Ср. картата на австрийския генераленъ щабъ.
2. Ср. Victor Berard. La Turqie et l’hellenisme Contemporain, p. 13 et suiv.
8
алпи чрѣзъ Мокра-планина, сѣверо-източнитѣ разклонения на която носятъ названията Девичъ-планина и Чичевица-планина. Тѣзи планини сѫ по-низки отъ Мокра, покрити сѫ съ гѫсти гори и оросени съ много планински рѣки, които събиратъ води за рѣкитѣ Ибаръ (за Черно-море) и Дринъ (за Адриатическо море) [1]. Девичъ-планина, съ най-южния планински клонъ на тѣзи планини, Църнолева-планина, която се допира до Шаръ-планина, раздѣлятъ Стара-Сърбия на двѣ съставни части: високата Дечанска-равнина, извѣстна подъ името Метохия, остава на югъ отъ тѣхъ; а знаменитото въ историята на цѣлото южно-славянство Косово-Поле остава на сѣверъ.
На югъ отъ Църнолева-планина се издига Шаръ-планина, вѣковния стражъ на раздѣленитѣ плѣмена, естественната стѣна, която дѣли Стара-Сърбия (Арнаутлука) отъ Македония. Съ най-високия си връхъ (Люботрънъ, 3050 метра) тя се надвѣсва надъ рѣката Лепенецъ при Качаникъ (сегашния Орхание) и съ отсрѣщнитѣ издигнатини на планината Църна-Гора образува прочутия Качанишки проходъ. Планината Църна-Гора образува послѣднята юго-източна граница на Арнаутлука и Македония. На сѣверъ отъ планината Църна-Гора, като граница на настоящата Сърбия и Арнаутлука, се издига Копаоникъ планина (висока 1651 метра), най-южнитѣ клонове на която достигатъ до р. Българска Морава при Гилянскитѣ височини.
Между Копаоникъ, Църнолева и Чичевица планини се намира Косовското-поле, хубава и плодородна долина по течението на р. Ибаръ.
Най-сѣверната часть на Арнаутлука е посѣяна съ много и най-разнообразно разхвърлени планински височини, които не сѫ много високи и сѫ по-лесно достѫпни.
Рѣкитѣ въ Сѣверна-Албания сѫ пълноводни и бързотечни. Събиратъ водитѣ си отъ планинитѣ въ тази страна, текатъ шумно между скалисти брѣгове, като образуватъ дълбоки и непроходими цѣпнатини. Изливатъ водитѣ си въ Черно море чрѣзъ Дунава и въ Адриатическо-море направо: почти всички рѣки въ Стара-Сърбия (Арнаутлука) сѫ притоци на р. Дунавъ; а рѣкитѣ които текатъ въ сѫщинска Сѣверна Албания се вливатъ въ Адриатическо-море.
Двѣ главни рѣки поливатъ Стара-Сърбия — Лимъ и Ибаръ. Лимь извира от Проклята планина, надъ града Гусинье, минава
1. Гл. Гилфердингъ: Поѣздка по Герцеговинѣ, Босніи и Старой-Сербіи, стр. 116.
9
прѣзъ малката долина Плава, гдѣто, слѣдъ като събере водитѣ на планинскитѣ потоци, образува езерото Плава, при градеца съ сѫщото название; прѣсича най-источния ѫгълъ на Църна-Гора и при града Берана излиза отново въ Стара-Сърбия; минава прѣзъ градоветѣ Бѣло-полье (Акъ-Ова), Прѣполье и Прибой; при послѣдния градъ приема притока Увацъ, който извира надъ града Сѣница изъ Ново-Пазарскитѣ височини и на югъ отъ Вишеградъ (въ Босна) се влива въ р. Дрина (притокъ на Дунава). Ибаръ извира отъ Мокра-планина, тече прѣзъ цѣлата широчина на Стара-Сърбия, при града Митровица приема най-голѣмия си притокъ Ситница, а надъ Нови-Пазаръ рѣката Рашка (Ново-Пазарската рѣка) и минава въ Сърбия, дѣто се влива въ Сръбска-Морава. Ситница извира отъ Нередимска-планина (най-източния клонъ на Църнолева планина); тукъ тя поси названието р. Нередимска, която се раздѣля на двѣ рѣкички, прѣди да влѣзе въ Косовско-поле — едната отъ тѣхъ, подъ името Нередимка. се влива въ р. Лепенецъ, притокъ на р. Вардаръ; другата добива името Ситница, тече прѣзъ Косовско-поле, приема многобройни притоци отъ двѣтѣ си страни, минава прѣзъ градоветѣ Вучитрънъ и Митровица и при послѣдния градъ се влива въ Ибаръ.
Най-голѣмата и пълноводна рѣка въ Сѣверна Албания е р. Дринъ, която се образува отъ Бѣли и Църни-Дринъ. Бѣли-Дринъ извира отъ Мокра-планина, събира всички води, които идатъ отъ планинитѣ Девичъ, Църнолева, Шаръ и Дечанъ; обилно оросява Дечанската висока равнина (Метохия), минава по край Призренъ и се съединява съ Църни-Дринъ при Везирския ханъ. Църни-Дринъ излиза отъ Охридското езеро, тече прѣзъ скалисто корито направо къмь сѣверъ, събира много води, които идатъ отъ планннитѣ Дешатъ, Рудока и Шаръ. Съединени Дримъ върви отъ изтокъ къмъ западъ между сѣверо-албанскитѣ алпи и Манисорскитѣ планини. Коритото ѝ прѣдставлява гигантска цѣпнатина между двѣтѣ планини, които се надвѣсватъ като високи скалисти стѣни; рѣката тече съ голѣмъ шумъ и трѣсъкъ; многобройни водопади я уподобяватъ на голѣма пѣнеста ивица, която бие пѣнитѣ си въ едно продължение повече отъ 100 километра. Надъ града Шкодра Дринъ излиза въ хубавата Задримска долина: водитѣ ѝ захващатъ да се движатъ по-бавно и се раздѣлятъ на два рѫжкава, единия отъ които се смѣсва съ водитѣ на Шкодренското езеро и прѣзъ р. Бояна се влива въ Адриатическо море; другия рѫкавъ минава по край градеца Лешъ (Алесио) и се влива на югъ отъ залива Сенъ-Джовани (di Medua).
10
Мнозина изслѣдователи, гледайки голѣмото количество вода, воято носи р. Дринъ, сѫ мисляли, че е възможно да се отиде съ малъкъ параходъ по р. Дринъ до Везирския ханъ и отъ тукъ, по р. Църни-Дринъ, до Охридското езеро. Подобно пѫтувание е прѣдприелъ Ханъ прѣзъ 1863 година, но скоро билъ принуденъ да се повърне. Каменистото корито и бързото течение правятъ рѣката недостѫпна за подобно пѫтувание, въпрѣки голѣмото количество на водитѣ ѝ.
Рѣкитѣ Матя, Ишми и Арсенъ сѫ сравнително малки, но както всичкитѣ албански рѣки, сѫ пълноводни прѣзъ всичкитѣ врѣмена на годината. Матя извира отъ Мариане-планина — единъ отъ най-южнитѣ клонове на Малисорскитѣ планини, — събира водитѣ на много притоци, отъ които най-голѣмъ е р. Фанди, съставена отъ Голѣма и Малка-Фанди (Голѣма-Фанди извира отъ най-сѣверната часть на Малисорскитѣ планини, а Малка-Фанди — отъ Дукачинскитѣ), и се влива на югъ отъ устието на Дримъ. Ишми и Арсенъ извиратъ отъ западнитѣ клопове на Малисорскитѣ планини, текатъ бързо и шумно прѣзъ тѣсни и скалисти корита, между стръмноиздигнати планински височини и се вливатъ въ Адриатическо море на сѣверъ отъ града Дурацо.
Рѣката Шкумба, която прѣсича прѣко Албания, е естественната граница между Сѣверна и Южна-Албания. Тя дѣли албанския народъ на двѣ части. Сѣверни албанци — Геги и южни — Тоски. Извира отъ Кална-планина, надъ Охридското езеро, събира водитѣ, които идатъ отъ планинитѣ Одоница и Ябланица (Южни части на Малисорскитѣ планини) и прѣзъ тѣсно планинско корито тече бързо; прѣди да достигне до града Елбасанъ, влиза въ тѣсна но добрѣ обработена долина, която вече не напуща до вливанието си въ Адриатическо-море. Още отъ изворитѣ си тя събира голѣмо количество води, заради това пъкъ въ цѣлото си продължение — а тя е една отъ най-дългитѣ рѣки въ Албания — тя приема само нѣколко незначителни притоци. Благодарение на достѫпната долина покрай тази рѣка, която прѣсича Албания въ почти права линия отъ Охридско езеро до Адриатическо-море, отъ тукъ е минавалъ още отъ най-старитѣ врѣмена единственния и най-кѫсия сухъ пѫть между Македония и Тракия, отъ една страна, и Албания и Италия — отъ друга. По тази долина е минавалъ стария римски пѫть via Ignatia.
Пѫтнитѣ сѫобщения въ Сѣверна-Албания и Стара-Сърбия сѫ много мѫчни. Планинскитѣ вериги, които пълнятъ цѣлата страна и които сѫ разхвърлени въ различно направление,
11
липсата на вѫтрѣшна администрация, която би се погрижила за подобрѣнието на тия съобщения — сѫ двѣтѣ главни причини за лошото сѫстояние на пѫтнитѣ съобщения. Кѫси коларски пѫтища, невъобразимо мѫчни планински пѫтеки, по които само навикналия албанецъ може да се катери, сѫ единственнитѣ пѫтни съобщения въ тази дива и интересна страна.
Три сѫ главнитѣ пѫтни артерии въ Сѣверна-Албания и Стара-Сърбия; тѣ вървятъ по течението на тритѣ голѣми рѣки въ тѣзи области: Ибаръ, Дринъ и Шкумба.
а) По долината на р. Ситница (притока на р. Ибаръ) минава продължението на желѣзно пѫтната линия Солунъ—Скопие—Митровица. На 40 километра на сѣверо-западъ отъ Скопие тая линия минава прѣзъ тѣсния Качанички проходъ и влиза въ Стара-Сърбия; отъ тукъ по долинитѣ на Нередимка и Ситница тя раздѣля на двѣ почти равни половини Косовското поле, въ цѣлата му дължина, минава западно отъ градоветѣ Прищина и Вучитрънъ (10 километра отъ първия и 5 километра отъ втория градъ) и се свършва въ Митровица. Тази линия е дълга 83 километра (като се смѣта само частьта за Качаникъ—Митровица).
По направлението на желѣзно-пѫтната линия върви сносенъ коларски пѫть, който на нѣкои мѣста е поправенъ на шосеенъ. Той иде отъ Скопие и е единственния коларски пѫть, който съединява Македония съ Стара-Сърбия и по-нататъкъ, съ Босна. Голѣми мѫчнотии прѣдставлява прѣминаванието съ кола по този пѫть Качаникския проходъ, гдѣто пѫтя върви по край брѣга на р. Лепенецъ надъ дълбока и страховита пропасть, образувана отъ коритото на рѣката. На сѣверъ отъ Качаникъ пѫтя влиза въ Косово-поле, върви по край р. Ситница, която прѣсича на нѣколко мѣста безъ мостове. Тукъ пѫтя е доста удобенъ, макаръ и никога непоправенъ. Близо до Прищина се отдѣля отъ рѣката и прѣзъ малки рѫтлини влиза въ послѣдния градъ; отъ тукъ наново се приблажава къмъ рѣката, върви по дѣсния ѝ брѣгъ до Вучитрънъ; като остави този градъ, прѣминава по дървенъ мостъ Ситница и върви по лѣвия ѝ брѣгъ до Матровица. Тукъ пѫтя напуща Косово-поле, манава по старъ дървенъ мость р. Ибаръ и прѣзъ невисоки рътлини, по край източнитѣ клонове на Рогозна-планина, достига до Нови-Пазаръ. До Нови-Назаръ пѫтя върви почти направено къмъ сѣверъ съ слабо наклонение къмъ сѣверо-западъ. Отъ тука завива къмъ западъ, върви по долината и срѣщу течението на единъ отъ притоцитѣ на р. Рашка, съ мѫка прѣкрача голитѣ рътлини надь долината на р. Увацъ,
12
въ която е разположенъ градеца Сѣница, минава прѣзъ този градець и слабо завива къмъ сѣверо-западъ до като достигне долината на р. Лимъ при градеца Прѣполье. Отъ тукъ захваща шосе, добрѣ построено и грижливо поддържано отъ Австро-Унгарското правителство. То върви направо къмъ сѣверъ по течението на рѣката, минава прѣзъ пограничния малъкъ градъ Прибой, и 5 километра на сѣверъ отъ този градецъ прѣминава въ Босна, гдѣто достига града Вишеградъ.
Съ изключение на Каченикския прохолъ и нѣкои мѣста между Качаникъ и Прищина по този пѫть може да се пѫтува съ кола до Сѣница. Между послѣдния градъ до долината на р. Димъ се пѫтува по мѫчна конска пѫтека, въ едно продължение отъ 32—35 километра. Всичката дължина на тоя пѫть е около 305 километра (Скопие—Прищина, 80 километра; Прищина—Митровица, 45 километра; Митровица—Нови-Пазаръ, 34 километра; Нови-Пазаръ—Сѣница, 54 километра; Сѣница—Прѣполье, 35 километра; Прѣполье—Прибой—Границата, 37 километра).
б) Втория главенъ пѫть прѣзъ Сѣверна-Албания се отдѣля отъ коларския пѫть, който иде отъ Скопие при желѣзнопѫтната станция Верисовичъ (на сѣверъ отъ Качаникъ). Изпърво той върви по течението на р. Нередимка, заобикаля сѣвернитѣ клонове на планината съ сѫщото име, прѣсича невисокитѣ могили на Църнолева-планина и влиза въ равнището Метохия, гдѣто достига града Призренъ, най-източния градъ въ тази равнина. Пѫтя е удобенъ и по него може да се пѫтува съ кола прѣзъ цѣлата година. Дълъгъ е около 50 километра. Отъ Призренъ пѫтя продължава на юго-западъ по долината на р. Призренска-Бистрица и слѣдъ вливанието на тази рѣка въ р. Бѣли Дринъ, по долината на послѣднята рѣка, мѫчно минава меѫду сѣверо-албанскитѣ алпи и Коритникъ-планина и достига до съединението на Бѣли и Църни-Дринъ. До тукъ може да се пѫтува съ легка кола, макаръ и мѫчно, а зимно врѣме невъзможио. Разстоянието отъ Призренъ до Везирския ханъ, (при този ханъ се съединяватъ двѣтѣ рѣки) е около 45 километра, но пѫтува се отъ 10 до 12 часа, поради мѫчния пать. При Везирския ханъ идящия пѫть отъ Призренъ се срѣща и събира съ другъ пѫть, що иде по течението на р. Църни-Дринъ: този пѫть излиза отъ Охридъ и Струга, върви по течението на р. Църни-Дринъ, на едно разстояние отъ около 55 километра отъ Струга, минава прѣзъ града Дебръ; слѣдъ като излѣзе отъ този градъ върви на сѣверъ високо надъ коритото на Църни-Дринъ, по западнитѣ поли на Дешатъ-планина, минава
13
прѣзъ градеца Радомиръ, слѣдъ което на-ново се приближава до рѣката и не я напуща до Везирския ханъ. Отъ Дебръ до Везирския ханъ има повече отъ 80 километра и се пѫтува по-мѫчнопроходима планинска пѫтека три дена. При поменатия ханъ се срѣщатъ всички пѫтници, които идатъ отъ Стара-Сърбия (Мизия и Косово-поле) и отъ западна Македония и които пѫтуватъ за вѫтрѣшностьта на сѣверна Албания и за Шкодра. Отъ тукъ захваща единъ отъ най-мѫчнитѣ пѫтища прѣзъ Сѣверна-Албания за Шкодра и Адриатическото море. Пѫтя върви прѣзъ диви усои надъ брѣга надъ р. Дринъ, минава прѣзъ мѣста населени съ диви албански плѣмена и все по течението на рѣката достига града Шкодра. Дължината му е повече отъ 130 километра. На всѣкѫдѣ прѣдставлява трудно-достѫпна конска пѫтека, която на нѣкои мѣста е опасна и за ѣздеца [1]. Нѣколко километра прѣди да достигне Шкодра, пѫтя влиза въ Задримската долина и е удобенъ за кола. Отъ този градъ пѫтя върви по течението на р. Бояна до вливанието ѝ въ Адриатическо-море при св. Никола. Отъ него се отдѣля единъ клонъ, прѣсича р. Бояна, минава въ Черна-Гора и достига Дулчиньо, пристанището на Шкодра до прѣди Берлинския договоръ.
Напрѣчни пѫтища между двѣтѣ главни пѫтни артерии въ Сѣверна-Албания има нѣколко: 1-о) пѫтя, който минава прѣзъ Плевлье (Ташлѫджа) и който е продължение на австрийското държавно шосе идяще отъ Босна. Шосето се свършва въ Плевлье, а отъ тукъ захваща конски пѫть, който върви южно по р. Чекотина, минава прѣзъ Шахоикъ (сѣдалището на кааза Колашинъ) и достига града Бѣло-Полье (Акъ-Ова). 2-о) Конски пѫть (който на нѣкои мѣста е достѫпенъ за пѫтувание съ кола и по който въ настояще врѣме се строи държавно австро-унгарско шосе) се отдѣля отъ държавното австро-унгарско шосе при града Прѣполье, върви южно по течението на р. Димъ, съединява се съ пѫтя що иде отъ Плевлье при Бѣло-Полье; все по течението на р. Лимъ прѣсича най-източния ѫгълъ отъ Черногорската територия, излиза наново въ турска територията, на сѣверъ отъ града Плава, забикаля отъ къмъ изтокъ езерото съ сѫщото нззвание и при града Гусинье се раздѣля на два клона: единия минава прѣзъ сѣверо-албанскитѣ алпи на изтокъ отъ Проклята-планина и достига главния пѫть, който върви по р. Дримъ. Този пѫть е мѫченъ и въ зимно врѣме непроходимъ. Другия клонъ продъл-
1. Г. Мекензи и Ерби, Путешествіе и пр., стр. 146, 179.
14
жава да върви по р. Димь до изворитѣ ѝ — приближава църногорската граница, върви по край границата като мѫчнопроходима планинска пѫтека до брѣга на Шкодренското езеро (близо до градеца Тузъ). Отъ тукъ до Шкодра пѫтя върви по край езерото и въ сухо врѣме е достѫпенъ за тежкотоварни кола. 3-о) На югъ отъ Прибой другъ планински пѫть се отдѣля отъ държавното австро-унгарско шосе за къмь Нови-Варошъ, прѣминава прѣзъ този градъ, прѣсича главния пѫть Скопие—Прибой при градъ Сѣница и прѣзъ невисокитѣ плавиви въ Нови-Пазарския санджакъ достига до града Берана, гдѣто се съединява съ пѫтя Прѣполье—Гусинье—Шкодра. По всичкото си продължение този пѫть е планинска пѫтека за коне. 4-о) Двѣ планински конски пѫтеки излизатъ отъ Нови-Назаръ по направление къмъ Ипекъ. Западната пѫтека, която минава прѣзъ градеца Търговище, е по-неудобна; източната е сравнително по-лесно проходима: тя прѣсича р. Ибаръ и по край източнитѣ клонове на Мокра-планина достига Ипекъ. 5-о) Удобенъ коларски пѫть прѣсича цѣлото продължение на равнината Метохия. Той излиза отъ Призренъ, прѣсича на нѣколко мѣста р. Бѣли-Дринъ, минава прѣзъ Дяково и по край Дечанския манастирь, достига Ипекъ, отъ гдѣто съ планинска пѫтека прѣзъ Мокра-планина минава въ долината Плава и и се съединява съ пѫтя Прѣполье—Плава—Шкодра. 6-о) Отъ Призренъ се отдѣля една планинсиа пѫтека прѣзъ Шаръ-планина, достига изворитѣ на Тетовска рѣка (р. Пѣна) и по течението ѝ дохожда до Тетово, гдѣто се съединява съ шосето Скопие—Тетово—Гостиваръ. 7-о) Друта планинска пѫтека, достѫпна за пѫтувание само прѣзъ лѣтно врѣме, излиза отъ Гостиваръ, като продължение на шосето, и отива по течението на р. Радика, прѣзъ Галичникъ, Лазарополе до Дебъръ. 8-о) Отъ Качаникъ излиза конски пѫть, върви по р. Лепенецъ, минава планинскитѣ усои, които се образуватъ между Шаръ-Планина и Коритникъ и прѣзъ града Люма достига до Везирския ханъ. 9-о) Отъ Качаникъ излиза още една пѫтека, която върви прѣзъ планински рѫтлини къмъ сѣверо-изтокъ, достига най-горньото течение на р. Българска Морава, върви по течението на тая рѣка, съединява се съ пѫтя, който иде отъ Куманово прѣзъ планината Църна-Гора за градъ Гиляни: отъ послѣдния градъ има два планински пѫтища, отъ които единия отива за Прищина и отъ тамъ за Куршумлия (Сърбия), а другия се съединява съ коларския пѫть Куманово—Враня.
в) Третята главна пѫтна артерия въ Сѣверна Албания върви по течението на р. Шкумба и е най-важното пѫтно съобщение
15
въ сѣверна и срѣдня Албания. Още отъ най-старитѣ врѣмена долината на р. Шкумба, която прѣснча прѣко цѣлата широчина на Албания, служила за единственъ правъ пѫть между Адриатическо и Егейско (Бѣло) море. Ала това обстоятелство не е спомогнало много за регулиравиего на пѫтя и той до сегашно врѣме си остава мѫченъ за пѫтувание, каквито сѫ всички пѫтища въ Албания. Пѫтя иде отъ Охридъ и Струга и е продължение на пѫтя Солунъ—Битоля—Охридъ—Струга. Щомъ иапустпе послѣдния градъ, пѫтя захваща да се катери по склоноветѣ на Ябланица-планина до като достигне изворитѣ ва р. Шкумба. Отъ тукъ се захваща бавно слизание къмь Адриатическо море, което върви все по долината на рѣката. Най-важния градъ прѣзъ който минава този пѫть е Елбасанъ, класическия градъ на албанцитѣ, срѣдището на немирнитѣ албански шефове. До тукъ пѫтя прѣдставлява неудобенъ конски пѫть, по който се движать голѣми кервани отъ Битоля, Рѣсенъ и Охрида за Елбасань и Дурацо, и обратно. Отъ Струга до Елбасанъ се отива за два дена при по-усилено пѫтувание. Керванитѣ го взематъ обикновенно за 3-4 дена. Тази частъ на пѫтя е най-опасната. Оть Елбасанъ пѫтя е по-удобенъ и съ малко поправки би се обърналъ на хубавъ коларски пѫть съ слаба наведеность къмъ морето. Прѣди да сгигне въ Пекинье (послѣдния градъ прѣдъ устието на Шкумба), пѫтя влиза въ старо и неудобно шосе (калдаръмъ), послано съ голѣми камъни. Нѣколко километра по на западъ отъ този градъ, пѫтя напуща рѣката, измѣнява неизмѣненото си до тукъ направление отъ изтокъ къмъ западъ, обръща се къмъ сѣверъ, върви трудно прѣзъ пѣсъчлива равнина, която въ дъждовно врѣме е непроходима, минава прѣзъ града Кавая (мюсюлманския Дурацо), завива около залива Дурацо и влиза въ града съ сѫщото име [1]. Отъ Елбасанъ до Дурацо се отива за два деня пѫтувание. Въобще пѫтя, въ сравнение съ другитѣ пѫтища въ Албания, е удобенъ и за това най-много посѣщаванъ. Дължината на цѣлия пѫть Струга—Елбасанъ—Дурацо, около 165 клм. [2]
Напрѣчни пѫтни съобщения между двата главни пѫтища въ Албания (пѫтищата Везирски ханъ—Шкодра и Струга—Елбасанъ—Дурацо) има нѣколко. Това са тоже неудобни даже и въ ония мѣста, гдѣто съ малко трудъ и разноски би могло да
1. Дурацо или Драчъ е града, който се повтаря много пѫти въ историята на булгарите и е свързанъ с името на една отъ най-сантименталнитѣ и въ сѫщото време най-злощастнитѣ български царски фамилии — Самуиловата.
2. Подробно описание на този пѫть, гл. Victor Bèrard. La Turquie et l’hellénisme contemporain, p. 11, 92.
16
се направи и поддържи добѫръ коларски пѫть. 1-о) Коларски пѫть излиза отъ Дурацо съ право направление къмъ изтокъ, прѣсича р. Арсенъ (тукъ единъ клонъ отъ този пѫть се отбива за въ града Шякъ, който отстои 6 клм. на сѣверъ), достига гр. Тирана. Отъ тукъ той завива на сѣверъ, прѣко невисоки планински могили, прѣсича многобройнитѣ малки притоци на р. Ишли, прѣминава прѣзъ града Кроя, слѣдъ което нà ново се доближава до морския брѣгъ и не се отдѣля вече отъ крайморската тѣсна равнина (Задрима). Този пѫть минава прѣзъ града Алесио (Лешъ), гдѣто се отдѣля единъ клонъ за пристанището Св. Джовани ди Медуа (пристанище на Шкодра и Лешъ). Отъ тукъ пѫтя върви по мочурливи мѣста по край р. Дримъ, нѣколко километра отъ Шкодра прѣминава р. Дримъ по камененъ мостъ и се свършва въ Шкодра. По този пѫть може да се пѫтува съ кола прѣзъ сухо врѣме [1]. 2-о) Отъ града Тирана излизатъ двѣ планински пѫтеки, отъ които едната достига града Елбасанъ, а другата къмъ изтокъ прѣзъ диви планински мѣста, прѣсича южната часть на областьта Матъ, населена съ диво албанско плѣме съ сѫщото име и прѣзъ Малисорскитѣ аланини достига Дебъръ. 3-о) Отъ Кроя излиза другъ планински пѫть, прѣсича цѣлата область Матъ, минава прѣзъ голѣмо село съ сѫщото име (сѣдалище на шефа на албанското плѣме Мати) и се съединява съ пѫтеката Тирана—Дебъръ. 4-о) Отъ Алесио (Лешъ) излиза трудна планинска пѫтека, която капризно криви, катери се и слиза по фантастично разхвърленитѣ планински вериги въ отечеството на Мирдититѣ. Тази пѫтека прѣсича на нѣколко мѣста рѣкитѣ Голѣма и Малка-Фанди, минава прѣзъ Орошъ (столицата на мирдитскитѣ князе) и прѣзъ страшни височини достига р. Дримъ при Везирския ханъ, гдѣто се съединява съ главния пѫть [2]. 5-о) Отъ Орошъ излиза сѫщо така мѫчна планинска пѫтека, която съединява столицата на Мирдитскитѣ князе съ Матъ — столицата на друго горско католико-албанско плѣме (Мати).
Административно Сѣверна-Албания влиза въ три вилаети на европейска Турция: 1-о) По-голѣмата часть отъ Косовския вилаетъ, а именно: Ташлѫджанския санджакъ (съ двѣ каази — Ташлѫджанска-Плѣвлье и Прѣполска), Нови-Пазарски (съ 5 каази — Ново-Пазарска, Бѣло-Полска, Ново-Варушка, Колашинска [3] и
1. Ср. Degrand. Haute-Albanie, p. 307.
2. Гл. подробно описание на този пѫть у г. Degrand. Haute-Albanie, p. 119—134.
3. Сѣдалището на тази кааза е с. Шахоикъ; носи старото си название по гр. Колашинъ, който се отстѫпи на Черна-Гора, съгласно рѣшението въ Берлинския договоръ.
17
Сѣницка), Прищински (съ 4 каази — Прищинска, Вучитрънска, Митровичка и Гилянска), Ипекски (съ 5 каази — Ипекска, Дяковска, Беранска, Търговищска и Гусинска), Призренски (съ 2 каази — Призренска и Люмска [1]). 2-о) Цѣлия Шкодренски вилаетъ, а именно: Шкодренски санджакъ (съ 6 каази — Шкодренска, Тузска, Пукска, Лешска, Орошска и Крояска) и Драчски (Дурацо) санджакъ (съ 4 каази — Драчска, Тиранска, Шякска и Кавяйска). 3-о) Една часть отъ Битолския вилаетъ, а именно: цѣлия Елбасански санджакъ (съ 3 каази — Елбасанска, Грамошка [2] и Пекинска) и една часть отъ Дебърския санджакъ (каазитѣ Матска и Радомирска).
1. Каазитѣ Прѣшовска и Тетовска, които административно влизатъ въ поменатитѣ санджаци — първата въ Прищенския санджакъ, а втората въ Призренския — не споменувамъ между изброените каази, защото етнографически, исторически и географически тѣ спадатъ въ Македония, макаръ и с голѣма часть от населението имъ да е албанско. Въ всѣки случай болшинството на населението въ тѣхъ още си остава българско.
2. Тази кааза е на югъ отъ р. Шкумба и, слѣдователно пада въ Южна Албания.