Българска Етнография

Николай Колев

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

 

АЛЕКСЕЕВ—БРОМЛЕЙ, 1973. В. П. Алексеев, Ю. В. Бромлей. К вопросу о роли автохтонного населения в этногенез южных славян. — Сб. История, культура. Москва, 1973.

 

АЛЕКСЕЕВА, 1971. Т. И. Алексеева. Этногенез восточных славян по данным антропологии. — СЭ, 1971, № 2, 48—59.

 

АЛЕКСЕЕВА—АЛЕКСЕЕВ, 1973. Т. И. Алексеева, В. П. Алексеев. Этногенез славянских народов по данным антропологии. — Сб. История, культура. Москва, 1973.;

 

АНГЕЛОВ, 1911. Б. Ангелов. Самовилите в българската народна поезия. — ИССФ, 2, 1911, 1—66.

 

АНГЕЛОВ, 1971. Д. Ангелов. Образуване на българската народност. С., 1971.

 

АНГЕЛОВА, 1955. Р. Ангелова. Игра по огън — нестинарство. Народен обичай в България. С., 1955.

 

ANGELOVA, 1967. R. Angèlova. Les masques populaires bulgares. — Soudevabdruae aus dem Schuveit. Archiv für Volkskunde. Basel, 63, 1967, Heft 3—4.

 

АНГЕЛОВА, 1983. Р. Ангелова. Селище. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 171 — 187.

 

АНДРЕЕВ, 1955. М. Андреев. Към въпроса за обичайното право в България през времето на турския феодализъм. — ГСУ (ЮФ), 47, 1955.

 

АНДРЕЕВ, 1956—I. М. Андреев. Договорното обичайно право в българските земи през последните десетилетия на турското иго и особено след Кримската война (1853—1856). — ГСУ (ЮФ), 47, 1956.

 

АНДРЕЕВ, 1956—II. М. Андреев. Българското обичайно право и неговото развитие през последните десетилетия на турското иго. — ИПр, 1956, № 5, 59—71.

 

АНДРЕЕВ, 1976. М. Андреев. Изследвания върху обичайното право на средновековната българска държава. Обичайното право на Първата българска държава. — ГСУ (ЮФ), 65, 1976.

 

АНДРЕЕВ, 1978. М. Андреев. Българското обичайно наказателно право по време на османското иго. — БЕ, 1978, № 3—4.

 

АНДРЕЕВ, 1980. М. Андреев. Българското обичайно право. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, 330—356.

 

АНТОНОВ, 1956. Ц. Антонов. Резбата в Тревненската къща. С., 1956.

 

АРБАЛИЕВ, 1982. Г. Арбалиев. Националните традиции в архитектурата-С, 1982.

 

АРНАУДОВ, 1905. М. Арнаудов. Българските народни приказки. — СбНУ, 20, 1905, 1—110.

 

АРНАУДОВ, 1913. М. Арнаудов. Фолклор от Еленско. — СбНУ, 27, 1913.

 

АРНАУДОВ, 1943. М. Арнаудов. Български народни празници. Обичаи, вярвания, песни и забави през цялата година. С., 1943.

 

АРНАУДОВ, 1962. М. Арнаудов. Годишни празнични песни. — В: БИТ, т. 5, 1962.

 

276

 

 

АРНАУДОВ, 1964. М. Арнаудов. Баладни мотиви в народната поезия. Песента за делбата на двама братя, 1964.

 

АРНАУДОВ, 1968, 1969. М. Арнаудов. Очерци по бълг. фолклор, т. 1, 1968, т. 2, 1969.

 

АРНАУДОВ, 1972. М. Арнаудов. Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. С., 1972.

 

АТАНАСОВ, 1977. В. Атанасов. Систематика на българските народни музикални инструменти. С., 1977.

 

АЯНОВ, 1938. Г. П. Аянов. Странджа. Етнографско-географско-историческо проучване. С., 1938.

 

БАКЪРДЖИЕВ, 1957. Г. Бакърджиев. Керамиката в България. С., 1957.

 

БАЛДЖИЕВ, В. Балджиев. Историческо развитие на нашето право. — Мисъл, № 10, 11.

 

БАРЯКТАРОВИЧ, 1979. М. Баряктарович. Кръвното отмъщение у някои балкански народи. — БЕ, 1979, № 2, 69—76.

 

БЕЛАНОВСКАЯ, 1964. Т. Д. Белановская. История первобытного общества и основы этнографии. Ленинград, 1964.

 

БОБЧЕВ, 1883. С Бобчев. За събирането и изучаването на народните юридически обичаи. Пд., 1883.

 

БОБЧЕВ, 1897. С Бобчев. Сборник на българските юридически обичаи. Т. 1. Пд., 1897.

 

БОБЧЕВ, 1902. С Бобчев. Сборник на българските юридически обичаи. Т. 2, ч. 1, 1902.

 

БОБЧЕВ, 1906/7. С. Бобчев. Българската челядна задруга в сегашно и минало време. — СбНУ, 22—23, 1906—1907, 57—81.

 

БОБЧЕВ, 1917. С Бобчев. Българското обичайно съдебно право. — СбНУ, 33, 1917.

 

БОБЧЕВ, 1927. С Бобчев. Българското обичайно наказателно право. — СбНУ, 37, 1927.

 

БОБЧЕВ, 1931. С Бобчев. Българо-турски успоредици в юридическите ни пословици и значението им за народното право. — Научен преглед, 1931, № 2, 121—136.

 

БОГДАНОВА, 1974. Л. Богданова, А. Богданова. Любени от змей — душевно болни. — ИЕИМ, 14, 1974, 239—260.

 

БОГИШИЧ, 1867. V. Bogišič. Pravni običaji u slovena. Privatno pravo. Zagreb, 1867.

 

БОГИШИЧ, 1874. V. Bogišič. Sbornik sadasnich pravnich običaja u južnih Slovena, Zagreb, 1874.

 

БОЕВ, 1965. И. Боев. За предтурското тюркско влияние в българския език — още няколко прабългарски думи. — Бълг. език, 1965, № 1, 3—17.

 

БОЕВ, 1984. П. Ъоев. Произход на капанците и хърцоите по антропологически данни. — БЕ, 1984, № 3, 36—39.

 

БОНОВ, 1976. А. Бонов. Митове и легенди за съзвездията. С., 1976.

 

БОЯДЖИЕВ, 1983. Р. Бояджиев. Пчеларство. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 53—57.

 

БРОМЛЕЙ, 1972. Ю. В. Бромлей. Ф. Энгельс и проблемы архаической формы семейной общины. — В: Проблемы этнографии и антропологии в свете научного наследия Ф. Зыельса. Москва, 1972.

 

БРОМЛЕЙ—ЧИСТОВ, 1975. 10. В. Бромлей, К. В. Чистов. Основные направления советской этнографии. — В: Этнография в странах социализма. Москва, 1975.

 

БРОМЛЕЙ, 1976. Ю. В. Еромлей. Етнос и етнография. С., 1976.

 

277

 

 

БРОМЛЕЙ, 1983. Ю. В. Бромлей. Очерки теории этноса. Москва, 1983.

 

БУЕ, 1840. Ami Boue. Europäische Türkei, Bd. II, Paris, 1840.

 

БУРМОВ, 1948. Ал. Бурмов. Към въпроса за произхода на прабългарите. — ИБИД, 22—24, 1948, 298—337.

 

БЪЧВАРОВ. Ст. Бъчваров. Българското градинарство (под печат в «Земиздат»).

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1929. Хр. Вакарелски. Из веществената култура на българите. Рала. — ИНЕМ, 8—9, 1930, 55—109.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1931. Хр. Вакарелски. Ловни способи и уреди. Краков, 1931.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1935. Хр. Вакарелски. Бит на тракийските и малоазийските българи. С., 1935.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1936. Хр. Вакарелски. За самовилите орисници. — ИНЕМ, 12, 1936, с 32 и сл.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1938. Хр. Вакарелски. Понятия и представи за душата и смъртта. С., 1938.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1942. Хр. Вакарелски. Групи на българската народност от битово гледище. — ИБГД, 10, 1942, 236—258.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1956. Chr. Vakarelski. Die bulgarische wandernde Hirtenhütten. In: Acta Ethnographica. Budapest, 1956.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1960. Хр. Вакарелски. Пластиката на обредните хлябове у българите. — ИИИИ, 2—3, 1960, 115—175.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1963. Хр. Вакарелски. Българско народно изкуство. С., 1963.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1964. Хр. Вакарелски. Добруджа. Материали към веществената култура на българите в периода на капитализма. С., 1964.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1965. Chr. Vakarelski. Etnographia Bulgarii. Wroclaw, 1965.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1969. Chr. Vakarelski. Bulgarische Volkskunde. Berlin, 1969.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1970. Chr. Vakarelski. Jeux et coutumes theatrales chez les bulgares. E. S. t. I, 1970, s. 121—142.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1971. Chr. Vakarelski. Arten des Tragens bei den Bulgaren. In: Studia ethnographica et folkloristica in honorem Bela Gunda. Debrecen, 1971.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1972. Chr. Vakarelski. Die Rosenkultur in Bulgarien, in Festschrift für Robert Wildhaber zum 70 Geburtstag, 1972, S. 685—806.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1972. Chr. Vakarelski. Traditionelle landwirtschaftliche Geräte der Bulgaren im Getreidebau, Ost- und Mitteleuropa, Budapest, 1972, S. 339—374.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1974. Хр. Вакарелски. Етнография на България. С., 1974.

 

ВАКАРЕЛСКИ, 1977. Хр. Вакарелски. Етнография на България. II изд. С., 1977.

 

ВАСИЛЕВА, 1972. М. Василева. Лазаруване, 1972.

 

ВАСИЛЕВА, 1985—I. М. Василева. Календарни празници и обичаи. — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 89—138.

 

ВАСИЛЕВА, 1985—II. М. Василева. Някои основни изисквания към съставянето на сценарии за съвременна сватба. — БЕ, 1985, Ы 3, 58—63.

 

ВЕЛЕВА, 1950. М. Велева. Български народни носии и шевици. С., 1950.

 

ВЕЛЕВА, 1963. М. Велева. Българската двупрестилчена носия. С., 1963.

 

ВЕЛЕВА, 1963. М. Велева. За произхода на българския сокай въз основа на етнографски данни. — ИЕИМ, 6, 1963, 157—169.

 

ВЕЛЕВА, 1965. М. Велева. Синтез на етническите елементи в българското народно облекло. — ИЕИМ, 8, 1965, 65—78.

 

ВЕЛЕВА, 1968. М. Велева. Данни от българските народни носии за някои характерни черти в облеклото на славяните. — ИЕИМ, 11, 1968, 5—69.

 

ВЕЛЕВА, 1971. М. Велева. Народните носии като свидетелство за културно-

 

278

 

 

битовата общност в историко-културните области на българските земи. — В: Етногенезис. . . 1971, 77—80.

 

ВЕЛЕВА, 1983. М. Велева. Облекло. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 235—256.

 

ВЕЛЕВА—ВЕНЕДИКОВА, 1967. М. Велева, В. Венедикова. Народни тъкани и тъкачески техники. С., 1967.

 

ВЕЛЕВА—ДАНЧЕВА-БЛАГОЕВА, 1981. М. Велева, Сн. Данчева-Благоева. Българско народно изкуство, носии и накити. С., 1981.

 

ВЕНЕДИКОВ, 1960. Ив. Венедиков. Тракийската колесница. С., 1960.

 

ВЕНЕДИКОВ, 1963. Ив. Венедиков. Самодивите. — ИЕИМ, 6, 1963, 271—278.

 

ВЕНЕДИКОВ, 1981. Ив. Венедиков. Развитие на земеделието по българските земи. С., 1981.

 

ВЕНЕДИКОВ, 1983. Ив. Венедиков. Медното гумно на прабългарите. С., 1983.

 

ВЕНЕДИКОВА, 1960. В. Венедикова. Принос към изучаване на тъкачеството. — В: Сб. Романски. С., 1960.

 

ВЛАДОВ, 1974. Ив. Владов. Риболовът по Южното Черноморие (защитена дипломна работа в ИФ на ВТУ), 1974.

 

ВЪГЛАРОВ, 1967. Ст. Д. Въгларов. Български народни хора. С., 1967.

 

ВЪЖАРОВА, 1956. Ж. Въжарова. О происхождении болгарских пахотных орудий. Москва, 1956.

 

ВЪЛЧЕВ, 1977. Й. Вълчев. Българският календар. — Пламък, 1977, № 1, 169—175.

 

ГАГЕН-ТОРН, 1958. Н. И. Гаген-Торн. Женская одежда народов Повольжя. Чебоксары, 1958, 260 с.

 

ГАДЖАНОВ, 1909. Д. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII в. и през XVIII в. — ПСп, 71, 1909, 639—724.

 

ГАНДЕВ, 1943—1944. Хр. Гандев. Търговска обмяна на Европа с българските земи през XVIII и началото на XIX в. — ГСУ, 40, 1943/1944.

 

ГАНДЕВ, 1965. Хр. Гандев. За съвременна марксистко-ленинска методология и проблематика на българската етнография. — ИЕИМ, 8, 1965, 7—30-

 

ГАНДЕВ, 1970. Хр. Гандев. Болгарская этнография и фолклористика в Этнографическом институте и музее БАН (1889—1969). — СЭ, 1970, № 1, 123—134.

 

ГАНДЕВ, 1972—I. Хр. Гандев. Етнографски закономерности в образуването на българската нация. — В: I конгрес на БИД, 1970. Т. 2, 1972.

 

ГАНДЕВ, 1972—II. Хр. Гандев. Българската народност през XV в. Демографско-етнографско изследване. С., 1972.

 

ГАНДЕВ, 1972, Chr. Gandev. Ethnographische Forschungsaspekte in der Ethnogenese des bulgarischen Volkes. In Ethnologia slavica, t. 3, 1972.

 

ГАНДЕВ И ДР., 1963. Хр. Гандев, Р. Пешева, Т. Колева, Цв. Абаджиева, П. Петров. Съвременната народна сватба. С., 1963.

 

ГЕЙЩОР, 1986. Ал. Гейщор. Митология на славяните. С., 1986.

 

ГЕНЧЕВ, 1968. Ст. Генчев. Към проучванията на различията при обичаите при погребение от двете страни на ятовата граница в Северна България. — ИЕИМ, 10, 1968, 169—200.

 

ГЕНЧЕВ, 1971. Български поверия и практики, свързани с невестулката. — ИЕИМ, 13, 1971, 161—174.

 

ГЕНЧЕВ, 1974—I. Ст. Генчев. Трудови обичаи и обреди. — В: Добруджа, 1974, 352—359.

 

ГЕНЧЕВ, 1974—И. Ст. Генчев. Кумството у българите. — ИЕИМ, 15, 1974, 89—112.

 

279

 

 

ГЕНЧЕВ, 1975. Ст. Генчев. Кумството у българите. — ИЕИМ, 16, 1975, 83— 109.

 

ГЕНЧЕВ, 1976. St. Genchev. Bulgarian Folk Customs with Theatrical Elements. — TFAB, 111—126.

 

ГЕНЧЕВ, 1977. St. Gencev. Gemeinsame Elemente im Brauchsystem von Bulgaren und Russen. — Ethnologia Slavica, 1977, 8—9, S. 227—234.

 

ГЕНЧЕВ, 1981. Ст. Генчев. Обичайна и празнична система. В: БНК, 1981, 159—174.

 

ГЕНЧЕВ, 1981. Ст. Генчев. Игри и представления. В: БНК, 1981, 199—207, 199 и сл.

 

ГЕНЧЕВ, 1984. Ст. Генчев. Народна култура и етнография. С., 1984.

 

ГЕНЧЕВ, 1985. Ст. Генчев. Семейни обичаи и обреди. — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 159—213.

 

ГЕОРГИЕВ, 1955. Вл. Георгиев. За произхода на древното население на североизточната част на Балканския полуостров. — ИАИ. Сб. в чест на Г. Кацаров, т. 2, 1955.

 

ГЕОРГИЕВ, 1979. Г. С. Георгиев. Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ 1877—1900. С., 1979.

 

ГЕОРГИЕВ, 1983. Г. С. Георгиев. София и софиянци. 1878—1944. С., 1983.

 

ГЕОРГИЕВ, 1980. М. Георгиев. Магийните лекувания в българската народна медицина. — БЕ, 1980, М 3, 17—27.

 

ГЕОРГИЕВА, 1979. Б. Георгиева. Жилище и двор. Народната архитектура в Боженци. 1979.

 

ГЕОРГИЕВА, 1981. Б. Георгиева. Населени места, жилище и строителство. — В: БНК, 1981, 82—95.

 

ГЕОРГИЕВА, 1983. Б. Георгиева. Двор и стопански постройки. Типове жилища. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 188—211.

 

ГЕОРГИЕВА—ДАНЧЕВ, 1967. Б. Георгиева, Г. Данчев. Социалистическо преустройство на къщата и домакинството в полските села. — ИЕИМ, 10, 1967, 5—76.

 

ГЕОРГИЕВА, 1970—1. Ив. Георгиева. Някои антични следи в българските народни вярвания и обичаи. — ИБИД, 28, 1970, 21—34.

 

ГЕОРГИЕВА, 1970—II. Ив. Георгиева. За произхода на един народен празник. — В: Изследвания в чест на акад. М. Арнаудов, 1970, 423—432.

 

ГЕОРГИЕВА, 1971. Ив. Георгиева. Етнографското единство на сватбата у българите. — В: Етногенезис. . . 1971, 103—109.

 

ГЕОРГИЕВА, 1976. Ив. Георгиева. Традиционен народен мироглед на българите. — БЕ, 1976, № 1, 30—41.

 

ГЕОРГИЕВА, 1980. Ив. Георгиева. Народен мироглед. — В: Пирински край, С., 1980, 457—477.

 

ГЕОРГИЕВА, 1981. Ив. Георгиева. Народен мироглед. — В: БНК, 1981, 150— 159.

 

ГЕОРГИЕВА, 1983. Ив. Георгиева. Българска народна митология. С., 1983.

 

ГЕОРГИЕВА, 1985. Ив. Георгиева. Народен светоглед (знания, вяра). — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 11—75.

 

ГЕОРГИЕВА, МОСКОВА, РАДЕВА, 1972. Ив. Георгиева, Д. Москова, Л. Радева. Терминологична система на кръвното родство у българите. — ИЕИМ, 14, 1972, 159—174.

 

ГЕОРГИЕВА, МОСКОВА, РАДЕВА, 1973. Ив. Георгиева, Д. Мосова, Л. Радева. Опыт изучения кровного родства у болгар. — СЭ, 1973, № 2, 60—68.

 

ГЕОРГИЕВА, МОСКОВА, 1976. Ив. Георгиева, Д. Москова. Система на родство в Средните Родопи. — В: Родопски сборник, т. 4, 1976.

 

280

 

 

ГЕОРГИЕВА, 1976. Цв. Георгиева. Развитие и характер на кръвния данък в българските земи. — ГСУ ФИФ, 11, кн. 3, История, 1976.

 

ГЕШОВ, 1890. Ив. Ев. Гешов. Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско. — ПСп, 32—33, 1890, 310—326.

 

ГЕШОВ, 1899. Ив. Ев. Гешов. Задругата в Западна България. — Сборник думи и дела, финансови и икономически студии. С., 1899.

 

ГОЕВ, 1981. А. Гоев. Леене на куршум за страх. — БЕ, 1981, № 3—4, 57—63-

 

ГОЕВ, 1984. А. Гоев. Баене за страх в българската народна медицина. — БЕ, 1984, № 1, 29—36.

 

ГРИГОРЕВ, 1898. А. Григорев. Нужно ли е да се издаде закон за гарантиране имота на нашите земеделци. — В. Орало, г. V, 1898.

 

ГРОЗДАНОВА, 1973. Е. Грозданова. Фискальные функции и обязанность болгарских князов, старейшин, коджабашиев (XV—XVIII в.). — Bulgarian Historical Review, 1973, № 3, 43—45.

 

ГЮЗЕЛЕВ, 1979. В. Гюзелев. Произход и ранна история на прабългарите. — В: Сб. лекции за следдипломна квалификация при СУ «Кл. Охридски», т. 3, 1979.

 

ДАНОВ, 1968. Хр. Данов. Древна Тракия. Изследвания върху историята на българските земи. Северна Добруджа, Източна и Егейска Тракия от края на IX до края на III в. пр. н. е. С., 1968.

 

ДАНЧЕВ—КАЛОЯНОВ, 1975. Г. Данчев, А. Калоянов. Българска фолкло-ристика (христоматия). В. Търново, 1975.

 

ДЕЛЧЕВ, 1965. Ат. В. Делчев. Река Марица като плавателна артерия в миналото. — Вести на народния музей в Хасково, № 1, 1965.

 

ДЕМИДЕНКО, 1970. Л. Демиденко. Культура и быт болгарского населения УССР. Киев, 1970, 140 с.

 

ДЕНИСОВ, 1969. П. В. Денисов. Этнокультурные паралелы дунайских болгар и чувашей. Чебоксары, 1969.

 

ДЕРЖАВИН, 1945. Н. Державин. История Болгарии. Т. I—IV, 1945—1948.

 

ДЕЧОВ, 1903. В. Дечов. Среднородопското овчарство. — СбНУ, 19, 1903.

 

ДИМИТРОВ, 1956. З. Димитров. Дърворезбената украса в къщата на Руси Чорбаджи в с. Жеравна, Котленско. С., 1956.

 

ДИМИТРОВА, 1973. Д. Димитрова. Слънчев хоровод. С., 1973, 89 с.

 

ДИНЕКОВ, 1963. П. Динеков. Живот и дейност на Хр. Вакарелски. — ИЕИМ, 6, 1963, 5—15.

 

ДИНЕКОВ, 1972. П. Динеков. Български фолклор. С., 1972, 587 с.

 

ДИЧЕВ, 1902. П. Дичев. Из българското земеделие. С., 1902, 89 с.

 

ДОЙНОВ, 1979. Н. Дойнов. Модерно коларство (производство на файтони) във Враца от 1883 до I четвърт на XX в. — Изв. мцз. СЗ България, 3, 1979, 103—113.

 

ДРАГАНОВ, 1980. М. Драганов. Към социалнопсихологическата характеристика на българите. — В: Етнография на България, т. 1, 269—281.

 

ДРАГАНОВА, 1968. Т. Драганова. Икономическото развитие на град В. Търново през епохата на Възраждането. — Изв. ОИМ — В. Търново, 4, 1968, 67-88.

 

ДРАГОМАНОВ, 1892. Д. Драгоманов. Славянски религиозни етични легенди. — СбНУ, 7, 1892.

 

ДРАЖЕВА, 1972. Р. Дражева. Аграрни митически обреди, свързани с деня на лятното слънцестояние при източните и южните славяни (XIX и нач. на XX в.). — НЕИМ, 14, 1972.

 

ДРАЖЕВА, 1976. Р. Дражева. Вярвания и предсказания, свързани със стопанската дейност у българите. — БЕ, 1976, М 1, 54—62.

 

ДРАЖЕВА, 1982. Р. Дражева. Гергьовден, 1982.

 

281

 

 

ДРАЖЕВА, 1985. Р. Дражева. Трудови празници и обичаи. —В: Етнография» на България, т. 3, 1985, 214—231.

 

ДРИНОВ, 1909. М. Дринов. Поглед върху произхождението на българския народ в началото на неговата история. Съчинения, т. 1, С., 1909:

 

ДУКОВ, 1965. Л. Дуков. Земеделието и железните земеделски оръдия в българските земи през античността. — НЕИМ, 8, 1965, 141—185.

 

ДУКОВ, 1971. Л. Дуков. Механизация на земеделието през вековете. — Механизация и електрификация на селското стопанство, 1971 г., № 6.

 

ДУКОВ, 1971—II. Л. Дуков. Характерът на културно-историческото наследство от земеделските оръдия в българските земи. — В: Етногенезис. . . 1971, 93—96.

 

ДУКОВ, 1974. Л. Дуков. Земеделие и животновъдство. — В: Добруджа, 1974.

 

ДУШКОВ, 1974. Ж. Душков. Още за произхода на сокая. — Информационен бюлетин, ОНС, В. Търново, 1974, № 7, 32—44.

 

ЕКЗАРХ, 1926. Йоан Екзарх. Шестоднев. — СпБАН, 35, 1926, 1—26.

 

ЕНГЕЛС, 1949. Ф. Енгелс. Произход на семейството, частната собственост и държавата. С., 1949.

 

ЕТНОГЕНЕЗИС. . ., 1971. Етногенезис и културно наследство на« българския народ. С., 1971.

 

ЗАИМОВ, 1957. Ст. Заимов. Названията на царевицата в българския език. — В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 113—126.

 

ЗАЙКОВ, ДИОНИСИЕВ, ПЕТРОВ, 1982. К. Зайков, Ив. Дионисиев, Г. Петров. Книга за виното. Пловдив, 1982.

 

ЗАРЕВ, 1982. К. Зарев. Традиционното българско розарство в Подбалканската долина. — БЕ, 1982, № 1, 3—13.

 

ЗАХАРИЕВ, 1880. Ст. Захариев. Географско-историческо-статистическо описание на Татарпазарджишката каза, 1880.

 

ЗАХАРИЕВ, 1929. Й. Захариев. Календар рабош. — ИНЕМ, 8, 1929, 242— 247.

 

ЗАХАРИЕВ, 1935. Й. Захариев. Каменица. — СбНУ, 10, 1935..

 

ЗЛАТАРСКИ, 1919. В. Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, 1919.

 

ЗЛАТАРСКИ, 1928. В. Златарски. Образуване на българската народност. БИБ, т. I, кн. I, 1928.

 

ЗЛАТЕВ, 1937. Т. Златев. Българската къща в своя архитектоничен и културно-исторически развой. Кн. 1. Селска къща, 1930. Кн. 2. Градска къща, 1937.

 

ЗЛАТЕВ, 1955. Т. Златев. Българската къща през епохата на Възраждането. С., 1955.

 

ЗЛАТКОВСКАЯ, 1961. Т. Д. Златковская. К вопросу об этногенезе фракийских племен. — СЭ, 1971, № 6, 82—94.

 

ЗЛАТКОВСКАЯ, 1964. Т. Д. Златковская. Этнические процессы по Фракии в 2—1 тысячилетиях до н. э. — СЭ, 1964, № 5, 79—87.

 

ЗЛАТКОВСКАЯ, 1971. Т. Д. Златковская. Возникновение государства у фракийцев. Москва, 1971.

 

ЗМЕЕВ, 1973. Р. Змеев. Риболовът в Тутракан от миналото до наши дни. Силистра, 1973.

 

ЗМЕЕВ, 1974. Р. Змеев. Лодкостроенето в Тутракан. — ИЕИМГ 15, 1974, с. 240 и сл.

 

ИВАНОВ, 1919. Й. Иванов. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност. С., 1919.

 

ИВАНОВА, 1984. Р. Иванова. Българската фолклорна сватба. С., 1984, 253 с.

 

282

 

 

ИРЕЧЕК, 1891. К. Иречек. Етнографски промени в България от основаването на княжеството. — СбНУ, 5, 1891, 500—517.

 

ИРЕЧЕК, 1899. К. Иречек. Българската държава. Пловдив, 1899.

 

ИРЕЧЕК, 1929. К. Иречек. История на българите. С., 1929.

 

ИРЕЧЕК, 1974. К. Иречек. Пътувания по България. С., 1974.

 

ИСТОРИЯ, 1967. История Византии, 1967.

 

ИТС, 1974. Р. Ф. Итс. Введение в этнографию. Ленинград, 1974.

 

ИХЧИЕВ, 1906. Д. А. Ихчиев. Материали за историята ни под турско робство. — МИД, кн. II, 1906, 91—95.

 

ИХЧИЕВ, 1908. Д. А. Ихчиев. Панаирите и пазарите в Южна България преди Освобождението. — Сп Бик Д., 1908, № 9—10.

 

ЙОНОВ, 1980. М. Йонов. Европа отново открива българите. С., 1980.

 

ЙОРДАНОВ—ЛИСИЧКОВ, 1942. М. Йорданов, Т. Лисичков. Тържищата в България, 1942.

 

ЙОРДАНОВА, 1966. Л. Йорданова. За обичая лазаруване в България. — ИЕИМ, 9, 1966, 107—159.

 

ЙОРДАНОВА, 1974. Л. Йорданова. Народно приложно изкуство. С., 1974.

 

КАЖДАН, 1952. А. П. Каждан. Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв. Москва, 1952.

 

КАЖДАН, 1960. А. П. Каждан. Деревня и город в Византии IX—X вв. Москва, 1960. 432 с

 

КАЛЕНДАРНЫЕ. . . 1973. Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Зимние праздники. Москва, 1973.

 

КАЛЕНДАРНЫЕ. . . 1977. Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Весенние праздники. Москва, 1977.

 

КАЛЕНДАРНЫЕ. . . 1978. Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европе. Летне-осенние праздники. Москва, 1978.

 

КАЛЕНДАРНЫЕ. . . 1983. Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Исторические корни и развития обычаев. Москва, 1983.

 

КАЛОЯНОВ, 1979. А. Калоянов. Български митове. 1979.

 

КАНИЦ, 1882. F. Kanitz. Donaubulgarien und der Balkan. Leipzig, Bd. I. 1882.

 

КАНИЦ, 1887. F. Kanitz. Donaubulgarien und der Balkan. Leipzig, Bd. II, 1887.

 

KAPAHOB, 1894. Ефрем Каранов. Змеят (аджер) и змията (зъмя) в българската народна поезия. — ПСп, 9, 1894, 129—134.

 

КАУФМАН, 1970. Н. Кауфман. Българска народна музика. С., 1970.

 

КАЦАРОВ, 1913. Г. И. Кацаров. Битът на старите траки според класическите писатели. — СпБАН, 1, 1913.

 

КАЦАРОВА, 1985. Р. Кацарова. Музика, хора и игри. — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 299—318.

 

КОВАЧЕВ, 1914. Й. Ковачев. Народна астрономия и метеорология. — СбНУ, 30, 1914.

 

КОВАЧЕВ, 1968. Н. Ковачев. Принос към названията на ветровете в България. — Трудове на ВТУ, V, кн. 1, 1968, 1—44.

 

КОЕВ, 1971. Ив. Коев. Следи от бита и културата на прабългарите в нашата народна култура. — В: Етногенезис. . . 1971, 57—61.

 

КОЕВ, 1972—1. Ив. Коев. Етнокултурни паралели между волжките българи и дунавските българи. — В: I конгрес. . . 167—177.

 

КОЕВ, 1972—II. Ив. Коев. Етногенетични аспекти в бита и културата на старото българско население хърцои и капанци в Разградски окръг. — В: Материали за Разград и Разградско. Разград, 1977, 51—63.

 

КОЕВ, 1982. Ив. Коев. Българската везбена орнаментика. С., 1982.

 

283

 

 

КОЕВ, 1983. Ив. Коев. Занаяти, свързани с обработката на дърво. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 124—131.

 

КОЖУХАРОВ, 1967. Г. Кожухаров. Българската къща през пет столетия. С., 1967.

 

КОЛЕВ, 1971. Н. Колев. Една лексикално-фонетична изогласа в Северна България. — БЕ, 1971, № 2—3, 224—228.

 

КОЛЕВ, 1972. Н. Колев. Техническо и терминологическо изследване на една част от севернобългарската кода. — Изв. ОИМ — В. Търново, кн. 5, 1972, 291 — 305.

 

КОЛЕВ, 1973—I. Н. Колев. Севернобългарската кола. Защитена дисертация през 1973 г.

 

КОЛЕВ, 1973—II. Н. Колев. Мотиви и варианти на песните при прощаването на невястата с родния ѝ дом. — Аспирантски сборник, ВТУ «Кирил и Методий», кн. 1, 1974, 387—397.

 

КОЛЕВ, 1977/78. Н. Колев. Традиция и иновация в народните събори. — Трудове на ВТУ, т. XV, 1977/78, кн. 3, с 111 и сл.

 

КОЛЕВ, 1980—1. Н. Колев. Играта като форма на социално общуване между децата. — Другар, № 59, 1981, с. 18 и сл.

 

КОЛЕВ, 1980—II. Н. Колев. Народни представи и вярвания за вихрушката.— В: Въпроси на етнографията и фолклористиката, 1980, 77—86.

 

КОЛЕВ, 1980—III. Н. Колев. Библиография на Хр. Вакарелски. — В: Bolgár Tanulmányok, III, Debrecen, 1980.

 

КОЛЕВ, 1980—IV. Н. Колев. Благословии, свързани със завършването на нов строеж. — В: Bolgár Tanulmányok, III, Debrecen, 1980.

 

КОЛЕВ, 1981—I. N. Kolev. Technische und terminologische Untersuchung eines Teil des Wagens in Nordbulgarien. In: Traditionelle Transportmethoden. Budapest, 1981.

 

КОЛЕВ, 1981—II. H. Колев. Пазарите и панаирите в бита на населението от Кърджалийски окръг. — В: АХРИДЪ, 1983, 5—28,

 

КОЛЕВ, 1981—III. Н. Колев. Транспортът в България през епохата на Възраждането. — Трудове на ВТУ, т. XVIII, 1981, кн. 3, 173—205.

 

КОЛЕВ, 1982. N. Kolev. Segensprüche bei Beendigung des Hausbaues in Bulgarien. In: Kulturelles Erbe und Aneignung, Festschrift für Richard Wolfram. Wien, 1982.

 

КОЛЕВ, 1982—II. H. Колев. Българска етнография. В. Търново, 1982.

 

КОЛЕВ, 1983—I. Н. Колев. Традиционната българска кола като обект на народното изкуство. — БЕ, 1983, № 4, 28—32.

 

КОЛЕВ, 1983—II. Н. Колев. Транспорт и съобщения. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 144—152.

 

КОЛЕВ, 1983—III. Н. Колев. Интересът на руските учени през XIX в. към проблемите на българската народна култура. — В: Историко-филологически изследвания. В. Търново, 1983, 17—30.

 

КОЛЕВ, 1985. Н. Колев. Съдове и начини за транспортиране на вода в България. — В: Ethnologia slavica (под печат).

 

КОЛЕВА, 1972. Е. Колева. Дървени календари рабоши в България. — Известия на Пловдивския окръжен музей, 1972, 247—270.

 

КОЛЕВА, 1967. Т. Колева. По някои въпроси от проблематиката на южнославянските обичаи при сеитба. — ИЕИМ, 10, 1967, 173—190.

 

КОЛЕВА, 1971. Т. Колева. Зимний цикл обычаев южных славян (к вопросу о структурно-типологическом анализе обрядности. — СЭ, 1971, М 3, 40—50.

 

КОЛЕВА, 1972—I. Т. Колева. За произхода на пролетните момински обичаи (лазаруване, кумичене и буенец). — В: Проблеми на българския фолклор, 1972, 367—372.

 

284

 

 

КОЛЕВА, 1972—II. Т. Koleva. Paralleles balkano-caucasiens dans certains rites et cautunies. — Ethnologia slavica, t. III, 1972.

 

КОЛЕВА, 1977. Т. Колева. Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Весенние праздники. Москва, 1977.

 

КОЛЕВА, 1981. Т. Колева. Гергьовден у южните славяни. С., 1981.

 

КОСВЕН, 1963. М. Косвен. Семейная община и патронимия. Москва, 1963.

 

КОСТОВ, 1921. Ст. Л. Костов. Сокаи. — И НЕМ, 1, 1921, 3—16.

 

КОСТОВ, 1924. Ст. Л. Костов. Прелици. — ИНЕМ, 4, 1924, 25—32.

 

КОСТОВ, 1925. Ст. Л. Костов. Македонските убруси и сокаи. — ИНЕМ, 5, 1925, 3—15.

 

КРЪСТАНОВА, 1975. К. Кръстанова. Някои схващания за предмета и задачите на американската културна антропология. — БЕ, 1975, № 2, 69—75.

 

КРЪСТАНОВА, 1980. К. Кръстанова. Извори на етнографията. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, 95—113.

 

КРЪСТЕВ, 1970. В. Кръстев. Очерци по история на българската музика. С. 1970.

 

КРЪСТЕВА, 1971. Г. Кръстева, Ан. Примовски. Родопско народно изкуство (тъкани и медникарство). С., 1971.

 

КРЪСТЕВА, 1974. Г. Кръстева-Ножарова. Народна храна и хранене. — В: Добруджа, 1974, 249—261.

 

ЛИТАВРИН, 1960. Г. Литаврин. Болгария и Византия в XI—XII вв. Москва, 1960.

 

МАРИНОВ, 1964. В. Маринов. Стар и съвременен бит на овчарите в Средна Стара планина (Карловско и Калоферско). — ИЕИМ, 6, 1964, 145—179.

 

МАРИНОВ, 1965. В. Маринов. Подвижното пастирство в България и Балканския полуостров. — ИЕИМ, 8, 1965, 71—88.

 

МАРИНОВ, 1969. В. Маринов. Към въпроса за ралните форми в България. — ИЕИМ, 12, 1969, 5—38.

 

МАРИНОВ, 1971—I. В. Маринов. За етнокултурните приноси на българското животновъдство. — В: Етногенезис. . ., 1971, 87—88.

 

МАРИНОВ, 1973. V. Marinov. Traditionelle Transportmittel in Bulgarien, In: Transport in Europa, Kopenhavn, 1973, S. 247—353.

 

МАРИНОВ, 1975. V. Marinov. Nahrung und Ernährung des alten bulgarischen Volkes Schopen in der Umgebung von Sofia. In: Ethnologische Nahrungsforschung. Helsinki, 1975, S. 175—190.

 

МАРИНОВ, 1982. В. Маринов. Сарашкият занаят в България, 1982.

 

МАРИНОВ, 1983. В. Маринов. Животновъдство. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 43—52.

 

МАРИНОВ, 1892. Д. Маринов. Жива старина. Етнографическо фолклорно списание, кн. III, 1892. Русе.

 

МАРИНОВ, 1901. Д. Маринов. Градиво за веществената култура на Западна България. — СбНУ, 18, 1901.

 

МАРИНОВ, 1914. Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. — СбНУ, 28, 1914, 574 с

 

МАРКАРЯН, 1969. Э. Маркарян. Очерки теории культуры. Ереван, 1969.

 

МАРКОВ, 1962. М. Марков. Съдебна медицина, 1962.

 

МАРКОВА, 1960. Л. Маркова. Сельская община у болгар в XIX в. — В: Труды Института этнографии им. Н. Н. Миклухо-Маклая. Москва, 1960, 6—109.

 

МАРКОВА, 1973. Л. Маркова. Трансформация южнославянской системы родства и ее соотношение с семейно-родственной структурой — IX межд. конгресс антропологических и этнографических наук. Доклады советской делегации, Москва, 1973.

 

285

 

 

МАРКОВА, 1975. Л. Маркова. Этнографическая наука в Народной республике Болгарии. — В: Этнография в странах социализма. Москва, 1975, 52—93.

 

МАРКОВА, 1980. Л. Маркова. Етнографската наука в НРБ. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, 151 — 163.

 

МАРКОВА, 1981. Л. Маркова. Селска община. — В: БНК, 1981, с. 234—240.

 

МАТОВ, 1892. Д. Матов. Гатанки от Бобища, Велес и Ресен. Предварителни бележки. — СбНУ, 8, 1892, 249—259.

 

МАТОВ, 1895—1. Д. Матов. Верзиуловото коло и навите. — БПр, 1985, № 9—10, 140—155.

 

МАТОВ, 1895—II. Д. Матов. Приказката за правината и кривината. Книжици за прочит с белетристично, техническо, научно и забавно съдържание. Солун, 1895, № 6, 22—34.

 

МИЗОВ, 1966. Н. Мизов. Празниците като обществено явление. С., 1966.

 

МИЗОВ, 1980. Н. Мизов. Празници, обреди, ритуали. С., 1980.

 

МИКОВ, 1982. Л. Миков. Писани яйца в България. С., 1982.

 

МИХАЙЛОВ, 1972. Г. Михайлов. Траките. С., 1972.

 

МИХАЙЛОВ, 1975. Г. Михайлов. Проблеми на тракийската митология. — Векове, 1975, № 4, 5—14.

 

МИХАЙЛОВА, 1975. Г. Михайлова. Материалната култура като обект на изследване от етнографската наука. — БЕ, 1975, М 2, 5—23.

 

МИХАЙЛОВА, 1977. Г. Михайлова. За характера на българската народна традиционна материална култура. — БЕ, 1977, кн. 2, 5—25.

 

МИХАЙЛОВА, 1983. Г. Михайлова. Функции на народното облекло. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 267—287.

 

МИХАЙЛОВА, 1985. Г. Михайлова. Неспециализирано и специализирано приложно изкуство.—В: Етнография на България, т. 3, 1985, 333—341, 353—356.

 

МЛАДЕНОВ, 1965. М. Младенов. Названия и прозвища на групи българско население. — ИИБЕ, 12, 1965, 199—222.

 

МОШИНСКИ, 1967. К. Moszyński. Kultura ludowa słowian. T. I. Kultura materialna. Warszawa, 1967.

 

МУТАФОВ, 1980. В. Мутафов. Агротехниката в практиката на българите от VIII до XIX в. — Природа, 1980, № 2, 75—78.

 

МУТАФОВ, 1980—II. В. Мутафов. Българските градинарски долапи. — Градинарство, 1980, № 9.

 

МУТАФОВ, 1982. В. Мутафов. Българското гурбетчийско градинарство, защитена дисертация през 1982.

 

МУТАФЧИЕВ, 1943. П. Мутафчиев. История на българския народ. Ч. 1. С., 1943.

 

МУТАФЧИЕВА, 1978. В. Мутафчиева. Румелийски делници и празници от XVIII в. С., 1978.

 

НАРОДНОСТНА. . . 1969. Народностна и битова общност на родопските българи. С., 1969.

 

НАСЛЕДНИКОВА, 1969. В. Наследникова. История на българския костюм. С., 1969.

 

НАТАН, 1957. Ж. Натан. Стопанска история на България. С., 1957.

 

НАТАН, 1961. Ж. Натан. История экономического развития Болгарии. Москва, 1961.

 

НИДЕРЛЕ, 1924. Быт и культура древних славян. Прага, 1924.

 

НИДЕРЛЕ, 1925. L. Niederle. Zivot strych Slovanu. I, Praha, 1912, I, 2, 1913, II, 1, 1916, III, 1, 1921, III, 2, 1925.

 

286

 

 

НИДЕРЛЕ, 1926. L. Niderle. Manuel de l'antiquitè slave, I, Paris, 1923, II, 192.

 

НИДЕРЛЕ, 1956. Л. Нидерле. Славянские древности. Москва, 1956.

 

ОВЧАРОВ, 1978. Д. Овчаров. Култът към слънцето и езическите религиозни представи на българите. — Векове, 1978, № 1, 30—36.

 

ОВЧАРОВ, 1980. Д. Овчаров. Изображение на рала върху рисунки на графити от Плиска (VIII—X в.). — Векове, 1981, № 1, 42—46.

 

ОВЧАРОВ, 1985. Т. Овчаров. Рьководство по археология, В. Търново,

 

ОГНЯНОВА, 1984. Е. Огнянова. Достигнало до нас (предания и легенди). С., 1984.

 

ОДЖАКОВ, 1875, П. Оджаков. Обичайно наследствено право, Русе, 1875.

 

ОДЖАКОВ, 1894. П. Оджаков. История на българското право, ч. 1, 1894.

 

ОДЖАКОВ, 1894—II. П. Оджаков. Телесно наказание и самосъд. — Юридически преглед, 1984, № 20.

 

ПАНАЙОТОВА, 1975. К- Панайотова. Развитието на кожухарството във В. Търново до Освобождението. — Векове, 1975, № 6, 55—62.

 

ПАСКАЛЕВА, 1980. В. Паскалева. Еснафски организации. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, с 325—330.

 

ПЕНЕВА, 1969. Л. Пенева-Събева. Към въпроса за проучването на българската традиционна селска покъщнина и нейното систематизиране. — ИЕИМ, 12, 1969, 145—157.

 

ПЕРШИЦ-МОНГАЙТ, 1968. А. И. Першиц, А. Л. Монгайт, В. Алексеев. История первобытного общества. Москва, 1968.

 

ПЕТРОВ, 1958. П. А. Петров. Към въпроса за наказателното запрягане у българите и у съседните тям народи. — ИЕИМ, 3, 1958, 179—237.

 

ПЕТРОВ, 1964—1. П. А. Петров. Върху разпространението на овчарските колиби «комарник» и «комар» в Балкано-Карпатската област. — ИЕИМ, 7, 1964, ,181—192.

 

ПЕТРОВ, 1964—И. П. А. Петров. Овчарските движими колибки в България. — В: Сб. в чест на Й. Захариев. С., 1964, 169—179.

 

ПЕТРОВ, 1966. П. А. Петров. Етнографски елементи на славяно-балто-германската общност. С., 1966.

 

ПЕТРОВ, 1971—I. П. А. Петров. Кукерите — български обичай от античен произход. — В: Етногенезис. . . 1971.

 

ПЕТРОВ, 1971—TI. П. А. Петров. Към въпроса за балкано-карпатското овцевъдство. — ИЕИМ, 13, 1971, 44—47.

 

ПЕТРОВ, 1972. Ш. А. Петров. Кукери и сурвакари. — ИБИД, 28, 1972, 267—280.

 

ПЕТРОВА, 1979. Г. Петрова. Кръвното отмъщение в Средновековна България. — Векове, 1979, № 6, 39—42,

 

ПЕШЕВА, 1958. Р. Пешева. Родови остатъци и семеен бит в Северозападна България. — В: Комплексна експедиция в Северозападна България през 1956. С., 1958.

 

ПЕШЕВА, 1968. Р. Пешева. Бит, религия, ритуали. — Политическа просвета, 1968, № 3, 66—70.

 

ПЕШЕВА, 1980. Р. Шешева. Традиционната социално-нормативна култура. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, 282—286.

 

ПЕШЕВА, 1981. Р. Пешева. Семейство. Род и родови групи. — В: БНК, 1981, 218—227.

 

ПОПОВ, 1983. Р. Попов. Вампирът в българските народни вярвания. — Векове, 1983, № 1, 36—41.

 

287

 

 

ПОПОВА —ПАНАЙОТОВА, 1969. Сн. Попова, К. Панайотова. Янтра тече и разказва, 1969.

 

ПРИМОВСКИ, 1955. А. Примовски. Медникарството в Родопската област. С.,. 1955.

 

ПРИМОВСКИ, 1958—I. А. Примовски. Камиларството в Беломорска Тракия. С., 1958.

 

ПРИМОВСКИ, 1958—II. А. Примовски. За поминъка и обичайното право в» Странджанския край. — ИЕИМ, 3, 1958, 119—178.

 

ПРИМОВСКИ, 1973. А. Примовски. Бит и култура на родопските българи. С., 1973.

 

ПРИМОВСКИ, 1983. А. Примовски. Търговия. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 153—170.

 

ПРИМОВСКИ—БЛАГОЕВА, 1983. А. Примовски, Сн. Благоева. Обработване на метали. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 93—117.

 

ПУНТЕВ, 1974. П. Пунтев. Грънчарството в Берковица в края на XIX и първата половина на XX в. — ИЕИМ, 16, 1975, 283—313.

 

ПУНТЕВ, 1983. П. Пунтев. Обработка на глина и камък. — В: Етнография на България, т. 2, 1983, 117—123.

 

РАДЕВА, 1980. Л. Радева. Народна медицина. — В: Пирински край, С., 1980„ 478—488.

 

РАДЕВА, 1981. Л. Радева. Храна и хранене. — В: БНК, 1981, 146—149.

 

РАДЕВА, 1985. Медицина. — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 76—88.

 

РОГЕВ, 1974. Б. Рогев. Астрономически основи на прабългарското летоброене. С., 1974.

 

РОМАНСКА, 1965. Цв. Романска. Българската народна песен. С., 1965.

 

РОМАНСКА, 1969. Цв. Романска. Славянските народи, С., 1969.

 

РОМАНСКИ, 1953. Ст. Романски. Етнографският институт с музей при БАН. — ИЕИМ, 1, 1953. 3—8.

 

РЫБАКОВ, 1983. Б. А. Рыбаков. Язычество древних славян. М., 1983.

 

САКЪЗОВ, 1927. Ив. Сакъзов. Развитието на градския живот и на занаятите в България през XVIII—XIX в. — В: България 1000 години. С., 1927.

 

САКЪЗОВ, 1927 —А. Ив. Сакъзов. Панаирите в средновековна Македония. — Македонски преглед, 1927, № 4, 1—14.

 

САКЪЗОВ, 1930. Ив. Сакъзов. Развитието на градския живот и занаятите в България през XVII—XIX в. — В: България 1000 години. С., 1930.

 

СЕМЕНОВ, 1974. Ю. И. Семенов. Происхождение брака и семьи. М., 1974.

 

СЕМЕНОВ, 1976. Ю. И. Семенов. Первобытная коммуна и соседняя крестьянская община. — В: Становление классов и государства, 1976.

 

СЕФТЕРСКИ, 1979. Р. Сефтерски. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език. — Проблеми на културата, 1979, № 6, 65—80.

 

СНЕГАРОВ, 1958. Ив. Снегаров. Турското владичество, пречка за културното развитие на българския народ. С., 1958.

 

СТАМЕНОВА, 1982. Ж. Стаменова. Кукерц и сурвакари. 1982.

 

СТАМЕНОВА, 1985. Ж. Стаменова. Родови празници и обичаи. — В: Етнография на България, т. 3, 1985, 139—158.

 

СТАНКОВ, 1960. Д. Станков. Чипровски килими. С., 1960.

 

СТАНКОВ, 1968. Д. Станков. Котленски килими. С., 1968.

 

СТАНКОВ, 1975. Д. Станков. Черги и килими. С., 1975.

 

СТОЕВ, 1978. Ст. Стоев. Светогледът на българския народ през вековете. С., 1978.

 

288

 

 

СТОИЛОВ, 1921. А. П. Стоилов. Ламите и змейовете в народната поезия. — СпБАН, 22, 1921, 159—174.

 

СТОИЛОВ, 1924. А. П. Стоилов. Славянските вярвания за небесната дъга. — ИНЕМ, 4, 1924, 37—41.

 

СТОЙКОВ, 1957. Ст. Стойков. Названията на картофите в българския език. — В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 127—140.

 

СТОЙКОВА, 1956. Ст. Георгиева-Стойкова. Огнището в българския бит. С., 1956.

 

СТОЙНЕВ, 1985. А. Стойнев. Светогледът на прабългарите, 1986.

 

СТРАНСКИ, 1960. Ив. Странски. Из историята на влакнодайните растения в България. — В: Сб. Романски. . ., 1960, с. 665 и сл.

 

СТРАШИМИРОВ, 1918. А. Страшимиров. Книга за българите. С., 1918.

 

СТАНЧЕВ, 1954. St. Stančev. Un monument de l'agricultur slav а Pliska, 1954.

 

ТАБАКОВ, 1924. С. Табаков. Опит за история на г. Сливен. Т. 2, 1924.

 

ТЕЛБИЗОВ—ТЕЛБИЗОВА, 1963. К. Телбизов и М. Телбизова. Традиционен бит и култура на банатските българи. — СбНУ, 51, 1963.

 

ТЕОДОРОВ, 1972. Евг. Теодоров. Древнотракийско наследство в нашия фолклор. С., 1972, 172 с.

 

ТОДОРОВ И КОЛ., 1970. Д. Тодоров, Б. Тумангелов, Л. Дуков, М. Василева. Основни насоки в социалистическото преобразуване на бита и културата в селата на Бургаски окръг. С., 1970, 35—46; 49; 61—62; 80—82.

 

ТОДОРОВ, 1980—I. Д. Тодоров. Зараждане на българската етнография. — БЕ, 1980, № 1.

 

ТОДОРОВ, 1980—II. Д. Тодоров. Етнографията в България през периода на капитализма. — В: Етнография на България, т. 1, 1980, 134—150.

 

ТОДОРОВ, 1980—III. Д. Тодоров. Събирателска и проучвателска дейност през Възраждането. — В: Етнография на България, т. 1, С., 1980, 115—133.

 

ТОДОРОВ, 1984. Д. Тодоров. Състояние и актуални проблеми на съвременната българска сватба. — В: Актуални проблеми на българската народна сватба. С., 1984.

 

ТОКАРЕВ, 1976. С. А. Токарев. Религия в истории народов мира. М., 1976.

 

ТОКАРЕВ, 1978. С. А. Токарев. Истоки этнографической науки. С., М., 1978

 

ТОНЧЕВА, 1973. Г. Тончева. Състояние на проучванията върху произхода на траките. — ИПр, 1973, № 5, 99—106.

 

ТРИФОНОВ, 1926. Ю. Трифонов. Сведения из старобългарския живот в Шестоднева на Йоан Екзарх. — СпБАН, 35, 1926, 1—26.

 

ТУМАНГЕЛОВ, 1976. Б. Тумангелов. За етнографската интерпретация на проблема традиция и иновация. — БЕ, 1976, № 2,

 

ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, 1979. В. Тъпкова-Заимова. 150 години от рождението на Ф. Каниц. — Векове, 1979, № 6, 86—87.

 

УГРИНОВИЧ, 1975. Д. Угринович. Специфично социално явление (произход на обредите). — В: Наука и религия. М., 1975, кн. 1.

 

УСТА-ГЕНЧОВ, 1892. Д. Уста-Генчов. Жътварските задруги низ Търновско. — СбНУ, 7, 1892.

 

ФЕХЕР, 1940. Г. Фехер. Ролята на културата на прабългарите. С., 1940.

 

ФОЛ, 1970. Ал. Фол. Демографска и социална структура на древна Тракия. С., 1970.

 

ФОЛ, 1980. Ал. Фол. Историческа приемственост между древността и средновековието. — Векове, 1980, № 3, 82—86.

 

ФРОЛЕЦ, 1966. V. Frolec. Die Volksarchitektur in West-Bulgarien im 19. und zu Beginn des 20. Jahrhunderts. Brno, 1966.

 

289

 

 

ХАДЖИЕВ, 1954. П. Хаджиев. Грънчарството в Троянско, 1954.

 

ХАДЖИЙСКИ, 1974. Ив. Хаджийски. Бит и душевност на нашия народ, т. 2, С., 1974.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1975. В. Хаджиниколов. Етнографската наука в България пред сериозни задачи. — БЕ, 1975, № 1, 8—24.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1976—1. В. Хаджиниколов. Проблеми на традицията и иновацията в народната култура. — БЕ, 1976, № 2.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1976—II. В. Хаджиниколов. Някои методологически проблеми, свързани с етнографията на съвременността. — В: Етнография и съвременност. С., 1976, 9—23.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1979—I. В. Хаджиниколов. Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука. В. Търново, 1979.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1979—II. В. Хаджиниколов. За следосвобожденските процеси и тяхното етнографско изучаване. — В: Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., 1979, 3—12.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1980—I. В. Хаджиниколов. Етнографията като наука. — В: Етнография на България, т. 1, 15—28.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1980—II. В. Хаджиниколов. Главни предметни зони и направления в етнографското изследване. — В: Етнография на България, т. 1, 29—51.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1980—III. В. Хаджиниколов. Етнографията и някои сродни науки. — В: Етнография на България, т. 1, 52—81.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1980—IV. В. Хаджиниколов. Научна методология на етнографската наука. — В: Етнография на България, т. 1, 82—94.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1981. В. Хаджиниколов. Научно и практическо значение на първия национален преглед на етнографските ценности в България. — БЕ, 1981, JSTa 3—4, 26—38.

 

ХАДЖИНИКОЛОВ, 1984. V. Hadžinikolov. Einige Probleme der Formierung der bulgarischen Nation. In: Etnologia slavica, 12—13, 1984, 157—160.

 

ХИНКОВ, 1937. Xp. Хинков. Българското занаятчийство преди Възраждането (XV—XVII в.). — СпБИкД, С., 1937,

 

ХОЛИОЛЧЕВ, 1981. Хр. Холиолчев. Към типологията на българските рала. — DC, 1981. № 2, 14—23.

 

ЦАНЕВ, 1981. Д. Цанев. За българите. С., 1981.

 

ЦВЕТКОВА, 1955. Б. Цветкова. Материали за селищата и строителството в българските земи през XV—XVI в. — ИИГА, 7—8, 1955, 459—518.

 

ЦВЕТКОВА, 1975. Б. Цветкова. Френски пътеписи за Балканите XV—XVIII в. С., 1975.

 

ЦОНЧЕВ, 1934. П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово. С., 1934.

 

ЧЕБОКСАРОВ—ЧЕБОКСАРОВА, 1982. Н. Н. Чебоксаров, И. А. Чебоксарова. Народи, раси, култури. С., 1982.

 

ЧЕРКЕЗОВА, 1981. М. Черкезова. Домашно тъкачество и тъкани. — В: БНК, 1981, 120—126.

 

ШАЛАВЕРОВА—МУТАФОВ, 1977. М. Шалаверова, В. Мутафов. По света за късче хляб. С., 1977.

 

ШАРАНКОВ, 1980. Е. Шаранков. Огнеходство (психологично-физиологично и историко-географско изследване на нестинарството в България). Щутгарт, 1980.

 

ШИШКОВ, 1885. Ст. Н. Шишков. Устово, 1885.

 

ШИШКОВ, 1965. Ст. Н. Шишков. Избрани произведения, 1965.

 

ШИШМАНОВ, 1889. Ив. Д. Шишманов. Значението и задачите на нашата етнография. — СбНУ, 1, 1889, 1—64.

 

290

 

 

ШИШМАНОВ, 1893. Ив. Д. Шишманов. Принос към българската народна етимология. — СбНУ, 9, 1893, 519—569.

 

ШИШМАНОВ, 1896. Ив. Д. Шишманов. Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи. — СбНУ, 13, 1896, 477—569.

 

ШИШМАНОВ, 1898. Ив. Д. Шишманов. Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи. — СбНУ, 15, 1898, 449—600.

 

ШИШМАНОВ, 1900. Ив. Д. Шишманов. Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологията на името «българи». — СбНУ, 16—17, 1900, 505—753.

 

ЮРДАНОВ, 1938. М. Юрданов. История на българската търговия до Освобождението. С., 1938.

 

ЮХАС, 1980. П. Юхас. Остатъци от тотемизъм в религиозния комплекс на мажджари и българи. — Проблеми на културата, 1980, № 4.

 

ЯНАКИЕВА, Ж. Народното лечение в Сливенския край, ОИМ, Сливен. 

 

[Previous]

[Back to Index]