РЕЧНИК НА НЕПОЗНАТИТЕ ДУМИ

 
Абаджилък (тур.) — занаят за производство на аба; шиене или продаване на аби.

Агие (гр.) — свят.

Азма-азни (тур.) — член на меджлиса.

Ахачлък (тур.) — готварство.

Ахчия — готвач, гостилничар.

Бюлюк (тур.) — множество.

Варка (ит.) — лодка, ладия.

Векил (тур.) — пълномощник, заместник.

Волентир (фр.) — доброволец.

Врожденный (рус.) — вроден.

Дикиджийство (тур.) — кърпачество.

Дискос (гр.) — събиране на помощи в църква.

Доваджия (тур.) — ищец, който води съдебно дело.

Драм (тур. от араб.) — мярка за тегло, равна на 1/400 част от оката.

Евхологий, евхологиум (гр.) — требник, книга с последование на требите; молитвеник.

Епитроп (гр.) — училищен настоятел; църковен настоятел.

Икрам (тур. от араб.) — чест; почит; уважение.

Исти, а (ср). — същият, същата.

Ихтибар (тур. от араб.) — доверие; почит, уважение.

Казначей (рус.) — касиер; ковчежник.

Каил (тур.) — съгласен, склонен.

Канонархвам (гр.) — пригласям с тих глас, монотонно.

Кондисвам (тур.) — спирам на стан; отсядам.

Куюмджийски (тур.) — ювелирски.

Кюляф (тур. от перс.) — изигравам, измамвам.

Мазба (араб.) — изложение, протокол.

Меджлис (меджилис, мезлис) (тур. от араб.) — съвет към общинско, околийско, окръжно управление и проч.

Меркез (тур.) — център.

Метох (гр.) — имот на манастир в друго селище.

Музевир (джия) (тур. от араб.) — клеветник, доносник.

Нишан, и (тур. от перс.) — медал, и.

Обман (рус.) — лъжа, илюзия.

Пассажир (рус.) — пътник.

Похта (остар.) — желание, охота.

Протосингел (гр.) — помощник на висш духовник.

Псалтикия (гр.) — книга с църковни песнопсння но източни ноти; източно или църковно нотно пеене.

Соба (тур.) — стая.

Сюртук (фр.) — горна офицерска дреха, дълга до коленете и пристегната в кръста.

Терзилък (тур.) — шивачество.

Тескере (тур. от араб.) — паспорт; лична карта или пътен лист за свободно пътуване в Османската империя.

Тюрджеман (тур. от араб.) — преводач.

Фалимент (ит.) — несъстоятелност, фалит.

Фанариот (гр.) — в преносен смисъл — коварен човек.

Христонтия (гр.) — благонравие, честност.

Чарк (тур. от перс.) — дъскорезница, гайтанджийска работилница и др., карани с водна сила.