ДОПИСКИ И ПИСМА

2.

Шумен 17-ий февруарий 1861

Господине Г. Раковский, здравей в Белград!

Едвам и аз най-после му докарах реда да намеря причина и приемна честта да ви се явя писмено, с недоумение обаче как ще можа да ви се призная кой съм [172]. Само това ми до [й] де на ум да ви кажа да си въобразите в 1850-та [173] година в Балкапан, че бях една вечер във вашата одая и правихме гуляй, като имаше и някой ваш котленец на име Васил Чергата...

Както и да е било, да оставим миналото и да гледаме за в бъдещето, давно благоволи всевишний да се видим и разговорим лично, за което голямо желание, питая [174]. Сега за пръв път ви известявам какво се намирам в Шумен „като най-нижайший и недостойний" в учителско звание. Като стигна и до нас (и то чрез други приятел от Цариград) вашият издаваемий лист под заглавие „Дунавский лебед" и видях в разписа на настоятелите ви, че само нашият Шумен няма, до [й] де ми много чудно! Как от толкова любородци да се не намерило барем един за настоятел, та да се подпишем и приемиме от тая чисто българска драгоценност.

Тъй като не можах да се стърпя, потрудих се, пригласих и склоних на мойто намерение още трима-четир[и]ма приятели. Затова сега ви моля, като приемните настоящето ми, с първа поща да ми изпроводите от почитаемия ваш вестник Д[унавски] л[ебед] 5 (пет) листове през господ[ин] Ива[н] Мавриди в Русчук право за в Шумен с надпис до нази (до: Николай Иван Бацаров), който адрес ще наместите при другите си настоятели [175]. Забележете, че като приема първите 5 листа, с първото ви известие през кого ще ви пратя 5 (петтях) жълтици за първа шестомесечна предплата. Речените 5 жълтици са у мене готови, но понеже не знаех отгде да ви ги упътя, затова оставих да чакам вашето известие.

Това колкото засега тъй молим да направите, а за в бъдеще надея се да ви умножа спомоществувателите в значително число. Бъдете, прочее, снизходителнина нашето желание и вярвайте, че ще ви бъдем полезни за в бъдещето. С тая надежда като оставам, имам честта да ви бъда за всегда ваш искрений и усърдний приятел.

Учител в Шумен и родом калоферец "
Николай Иванов Бацаров

[Бележка на П. С. Златов]
Следвайте да ни пращате още 2 листа от вестника ви, защото гледаме от сегашните по 1 по-малко ни пращате и спомоществувателите роптаят.
19-го февр. Ив[ан] Мавр[иди] и П. Златов [176]

[На гърба адрес:] До господина Георгия С. Раковского, издателя на вестник „Дунавскаго лебеда" в Белград


Факсимиле от писмо на Никола Бацаров до Г. С. Раковски в Белград от 17 март 1861 год.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

172. Преди това Г. С. Раковски поддържа връзки с Бацаров чрез своя кореспондент Стоил Д. Балкански (вж. писмо на Стоил Балкански от 8 февр. 1861 г. до Г. С. Раковски; НБКМ, БИА. ф. 16, № 854).

173. При посочване на датата Бацаров допуска грешка. През 1850 г. той се намира в Мачин. Пътуването му до Цариград е в периода май-юли 1849 г. (вж. ф. 328, а. е. 1, л. 10—11).

174. Това желание на Бацаров не се осъществява. До края на живота си той не е имал случай да разговаря с Раковски (в следващите години Раковски се намира в емиграция, а Бацаров учителствува в Мачин).

175. Раковски изпълнил молбата на Бацаров. От брой 23 от 28 февр. 1861 г. до края Никола Бацаров фигурира като настоятел на „Дунавски лебед" в Шумен.

176. Петър (Петраки) С. Златов — роден в Клисура; занимавал се с търговия; чиновник на турска служба; по-късно е осмиван от Л. Каравелов и Хр. Ботев с най-злъчнн епитети; през 60-те години е краен туркофил.